2 януари – Св. Силвестър – МУКОВДЕН. Светецът е покровител на едрия впрегатен добитък и особено на воловете. В някои селища го наричат още Риначовден и Волски празник. На този ден момите дават „нишан” на своите избраници – залог, че до Димитровден могат да изпратят сватове. Имен ден на Силвия, „силва” е „гора” – сила и свежест.
5 януари – ЗИМЕН КРЪСТОВДЕН (Попова Коледа). Наричан още Кръстци, Водокръщи. Смисълът на празничния ритуал е чрез силата на Кръста да се изчисти земята от бродещите същества на отвъдното. Сутринта в църквата се отслужва служба, водата се кръщава и освещава. Като ръси по къщите, попът оставя и по малко бяла и червена вълна, с която се правят мартенички на 1 март. Имен ден празнуват: Кръстьо, Кръстана.
6 януари – Св. Богоявление (Йордановден) – ВОДИЦИ. Освещаване на светия кръст. Според народните вярвания в полунощ реките спират да текат и стават лековити, а през нощта срещу празника небето ”се отваря” и изречените желания се сбъдват. Денят е празник за тези, които се наричат Йордан, Йорданка (по името на свещената река Йордан), Богомил (мил на Бога) и Богдан (даден от Бога).
7 януари – Св. Йоан Кръстител – ИВАНОВДЕН. Празник за Иван, Иванка, Ивайло, Ваньо, Ваня, Йонко, Йонка, Йото, чиито имена са със значение „божия благодат”. На тоя ден мъжете правят „Ивановство” – побратимяване, като за клетвата побратимите стъпват с десен бос крак в жива жар. Съпругите им от този ден стават посестрими. Наричат празника още Женски водици, заради ролята, която заемат жените в ритуалите.
8 януари – БАБИНДЕН. Отдава се почит на бабите акушерки, които някога се били единствената родилна помощ. Според народния обичай рано сутринта младите майки отиват в дома на бабата с прясна погача и дарове, за да полеят и измият ръцете й.
17 януари – Св. Антоний Велики – АНТОНОВДЕН. Празнуват тези, които носят името Антон – от лат. „безценен”, Антония, Дончо, Донка. Раздават се за „лелята” (чумата) питки, намазани с мед. Не се варят бобови култури, не се шие и плете, за да са здрави хората и да не върлува чумата.
18 януари – Св. Атанасий – АТАНАСОВДЕН. Свети Атанас наречен Безсмъртни е покровител на ковачите и зимните студове. Според поверието на този ден зимата тръгва да си ходи. Жените месят пита и колят черна кокошка за здраве, а перата пазят като лек срещу уроки и зли очи.
20 януари – Ден на младото семейство. Ден на мъжката рожба. Този ден се почита от времето, когато цар Ирод избивал младенците в търсене на новия цар. Една майка, за да запази рожбата си, накървила всички съседски порти с отрязаната глава на едно петле и така объркала нишана и спасила рожбата си. Петелът в дохристиянските култури е символ на вечно възраждащия се живот. Български народен празник. Св. Евтимий, патриарх Търновски. Имен ден на Евтим. Името идва от санскритската дума “ен”, с която се обозначава безкраят, скритият Бог. Някои тълкуват името като „благодушие”.
31 януари – СРЕДЗИМИЕ – Този празник е остатък от най-старата индоевропейска Нова година, а за българите е останал като празник на овчарите, говедарите и конярите.
