Земляческата организация на с. Яйла гюню и библиотека „Родина“ Ви канят на представяне на книгата на Станка Битлиева – „Малгарските българи – история, етнография, култура” с рецензент проф. Тодор Балкански и среща за потомците на българи от Малгарския край на Мраморноморска Тракия.
Събитието е по повод 100-годишнината от Първата световна война и ще се проведе на 3 юни (събота) 2017 г. от 11:00 ч в зала 33 на Регионалния исторически музей Стара Загора. Гости на проявата са проф. д.ф.н. Тодор Балкански, проф. д.и.н Светлозар Елдъров, проф. Стоян Райчевски, д-р Красимира Узунова от РИМ - Хасково.
Малгарския край - територията на забравените предци
/ Кратка анотация на изследването „Малгарските българи” /
Краеведското и родоведско проучване под надслов „ Малгарските българи” представлява картина от живота и борбите на българите от Мраморноморския край на Източна Тракия. Предмет на изследването са историческите факти и родови спомени преди и след фаталната 1913 год. Населението преживява етническо изтребление и икономическа разруха, оставя неизлечими следи в съзнанието на потомците. В подредбата му са отделени глави за историята, етнографията и културата, с подбрана научната литература и устни родови спомени се разкриват политическите и религиозни борби на населението за националното освобождение и единение на нацията. Приликата със съвременните бежански процеси, служи като отрезвяващ и обобщаваш отзвук от войни и проявени груби закони на човешкия хаос.
За фактологическа основа са използвани трудове на проф. Тодор Балкански за преселенията на населението от този край във Влашко, Молдова и Таврия, където основават селища и пренасят старите имена на родните села, какъвто е случая с името Гюневка, неизвестно до сега в българознанието. На проф. Стоян Райчевски, който издирва важни изворни документи, свързани с миналото на този край, на проф. Светлозар Елдъров, който внася нов прочит на църковното униатско движение в пределите на Османската империя. Българите от този край са сред първите, които отхвърлят гръцкото църковно влияние. Връзките им с Римо-Католическата църква е един от успешните дипломатимески ходове, които предизвикват появата на българската Екзархия. Проследени са различни етапи от съпротивата на населението, от участието им във войните, които води България в началото на 20 век.
Проучването стъпва и на мемоарната база на възрожденския учител и общественик Арсени Костенцев и неговата книга „Спомени”, издадена през 1917 год. В нея той описва учителствуването си в с. Еля гюню и делата му, свързани с откриването на българско училище в далечната 1868 год. Описанието, което прави на Малгарска каза е отпечатано във в. „Македония” и поръчано лично от Петко Славейков, с когото автора има близки отношения.
Нерадостната им съдба се свързва с геноцида през 1913-та година, с прогонванията им от родните места, с позорния за страната Ньойски договор. В земите на България, те трудно свикват с немотия, болести, глад, които отнемат живота на мнозина от тях. Издирени са много фамилии и техните нови поселения, проследява се исторически появата на селищата им. Описва се съдбата на три поколения бежанци, трудната им адаптация с останалото българско население. На него те предават част от историята на българите от Източна Тракия, закодирват я в съзнанието на един народ.
Станка Битлиева
