Библиотека "Родина"
Къща музей "Гео Милев"
Жури: Йорданка Белева, Марин Бодаков, Иван Ланджев
Лауреати:
Първа награда - не се присъжда
Втора награда - Стамена Дацева (отличена и през 2014 година и 2015 година) и Теодора Лалова (отличена и през 2015 година)
Трета награда - Наталия Иванова
Поощрения:
Красимир Нейков (втора награда през 2015 година, отличен и през 2014 година)
Айлин Топлева
Валентин Спасов
Момчил Бенов
Стефан Кичев
Лилия Йовнова
Росен Григоров
Александра Недкова
Тереза Петрова
Светислав Тодоров
Цветелина Кюлюмова
Теа Монева
Надежда Тричкова
ПЪРВА НАГРАДА
(статуетка „Златното яйце” и отпечатване на дебютна стихосбирка)
Не се присъжда
ВТОРА НАГРАДА
Стамена Дацева, 21 г. Разград
Кръв
Навикът да тека напред-назад
през тялото и нещо
да не спира да ме бута –
без време да попитам къде е краят
и все пак зная: има нещо повече
от чистото поддържане на топлината
едно порязване ще ми покаже
свободата в мириса на въздуха,
но в същността ми е:
да се съсиря и да забравя.
Теодора Лалова, 24 г., София
* * * Онова простъргване на часовете
the dream of the house in the house
the dear one asleep in the next room
(из "Криле на желанието" на Вендерс)
Онова простъргване на часовете,
приплъзване на времето, измъкването му изпод
косите ни.
(Досущ като вятъра през юли късно вечер.
Нали го знаеш вятъра. Нали го знаеш юли.
Какви са само тънички, лукави вечер,
готови да завържат липсващо море
по крайчеца на устните.)
Въпросите, ако ги има,
ако въобще решим да им играем старата игра,
са ей такива:
Сънуваме ли къщата във къщата,
сънуваме ли покрива, одеалото, прозорците, които ни отделят от съседите.
Какво сме ние.
Едно гигантско колело, което
тръгва да строшава нотата на вторнишкия дъжд,
(по Кортасар) един циклоп от двама,
уста в уста и нос във нос.
Но още.
Нещо твърде дребно,
мравка,
от вестник лодка,
дума от стихотворение,
нещо, дето всеки да забрави
и всяко утро да превърне в камък.
А може ли моретата да се развържат.
Сънуваме ли къщата във къщата,
или сме само опита на четири стени
да съществуват.
ТРЕТА НАГРАДА
Наталия Иванова, 24 г., София
Tempus – 3
Времето е обърнат бинокъл
в неопитни ръце –
докато разбереш,
че си го хванал грешно,
вече си видял всичко по-далеч,
отколкото е всъщност
