Национален младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев" - Стара Загора 2014 - ПРОГРАМА

Община Стара Загора
Библиотека "Родина"
Къща музей "Гео Милев" Националнен младежки конкурс за поезия Веселин Ханчев

Национален младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев" -
Стара Загора 2014

Тридесет и първо издание

Жури: Георги Господинов – председател, Силвия Чолева, Иван Ланджев

Програма  

7 ноември 2014 (петък)

Художествена галерия
Среща с Иван Ланджев и новата му книга "Ние според мансардата"

Регионален исторически музей, Антична улица
Премиера на стихосбирката "Между два града" на Стойчо Младенов, носител на голямата награда от ХХХ Националнен младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев" – Стара Загора `2013
Връчване на "Златното яйце".
Награждаване и рецитал на отличените млади творци в ХХХІ издание на конкурса

8 ноември 2014 (събота)

Къща музей “Гео Милев” (ул. “Гео Милев” 37)
Поетическа работилница за участниците в НМКП “Веселин Ханчев” – Стара Загора `2014, с журито

Книжарница „Приятели” (бул. Цар Симеон Велики 118)
"Среща с автограф" – гостува писателят Георги Господинов

14 ноември 2014 (петък)

Народно читалище „Бачо Киро” – София
Поетическа среща на участниците и наградените в ХХХІ издание на НМКП „Веселин Ханчев” – Стара Загора 2014

Запознайте се с членовете на журито...

Георги Господинов (1968) е един от най-четените и успешни млади български автори както у нас, така и в чужбина. Творческата му биография започва с две поетически книги, веднага забелязани и оценени и от критиката, и от читателите: "Лапидариум" (1992, Национална литературна награда за дебют), "Черешата на един народ" (1996, Награда на Сдружение на български писатели за книга на годината). Следват стихосбирките "Писма до Гаустин" (2003) и "Балади и разпади" (2007).georgi-gospodinov-hanchev

Дебютният му роман "Естествен роман" (1999) получава първа награда от Националния конкурс "Развитие" за съвременен български роман. Критиката го определя като "първият по рождение и по слава роман на поколението на 90-те" (сп. "Егоист"). Претърпява седем издания на български и е публикуван на 21 езика сред които френски, английски, немски, италиански, датски, чешки, руски, испански, турски, албански, румънски, полски... "Естествен роман" има и своята театрална версия, поставена от театър "Сфумато", София.
Сборникът му с разкази "И други истории" (2001) излиза във Франция, САЩ, Чехия, Македония, Австрия. През 2007 английското издание е в номинациите за най-голямата световна награда за книги с разкази "Франк О'Конър". Автор е на пиесата "D.J.", с която печели Годишната награда "Икар" за най-добър български драматургичен текст (2004). Пиесата е преведена на руски, френски, немски и английски и е поставяна в България, Австрия и Франция. Втората му пиеса "Апокалипсисът идва в 6 вечерта" (Аскеер за драматургия, 2010) се играе в МГТ "Зад Канала". През 2011 година пиесата е избрана сред 300 пиеси от цял свят и представена в Манхатън, Ню Йорк, на фестивала hotINK at the LARK.

Георги Господинов е сценарист на игралната новела "Ритуалът", част от европейската копродукция "Lost and found"  – филм , открил програма "Форум" на Берлинале 2005. Автор е на книгата "Поезия и медия. Кино, радио и реклама у Вапцаров и поетите на 40-те години на 20 век" (2005), на романа "Физика на тъгата" (2011), на сборниците с разкази "Невидимите кризи" (2012), "И всичко стана луна" (2013). Съставител е на сборника "Аз живях социализма. 171 лични истории" (2006) и съавтор на "Инвентарна книга на социализма" (2006).

Участвал е в международни литературни четения заедно с американския поет Джон Ашбъри и португалския нобелист Жозе Сарамаго в Коимбра, Португалия, както и с шотландския писател Ървин Уелш в София. През 2008 е гост-писател на Берлин със стипендия към Berliner Kunstlerprogramm (DAAD). Негови стихотворения и разкази са публикувани в литературната периодика във Франция, САЩ, Германия, Дания, Унгария, Финландия, Гърция и в представителни антологии на българската литература издавани във Франция, Австрия, Германия и Македония.

На откриването на Празниците на изкуствата "Аполония 2005" в Созопол Фондация "Аполония" присъжда на Георги Господинов ежегодната награда "Аполон Токсофорос" за изключителен принос в развитието на българската култура и представянето й зад граница.

През 2012 г. Общинският съвет на Ямбол го удостоява със званието Почетен гражданин на Ямбол заради "значителния му принос в културния и духовен живот на общината, както и в развитието на съвременната българска литература".

Георги Господинов е редактор в "Литературен вестник", доктор по нова българска  литература към Института за литература при БАН, преподавател в Нов български университет, колумнист във вестник "Дневник".

georgi-gospodinov-sreshta-avtograf

 Силвия Чолева (1959) е  поет и журналист. Завършила е специалност Българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Пише поезия, фрагменти, литературна критика. Автор е на 9 книги. За първата – "Детето на глухонемите" (1993), получава наградата „Южна пролет” . Следват "Вход" (1996), "Отиване Връщане" (1997), "Зими и лета" (2001), "Внимателно"(2001) , "Картички" (2007), "Писма" (2007), „Зелено и златно” (роман, 2010), „Гошко” (разкази, 2013). Два пъти печели Националната награда за поезия "Иван Николов"  - през 2002 година като млад автор с книгата си "Внимателно", а през  2007 г. за стихосбирката си „Писма”. silvia-choleva-hanchev

Отделни нейни творби са превеждани на гръцки, сръбски, чешки, словенски, литовски, норвежки езици. Участвала е в поетическа олимпиада в Стокхолм, на фестивали на поезията в Литва и Словения. Редактира и издава заедно с поета Иван Теофилов знаковото списание за съвременна българска литература "Сезон", което спира през 2003 г. поради липса на средства. Работи в програма "Христо Ботев" на БНР, където води предаването за култура „Артефир”. Преподава "Писане на есе" в НБУ. Печата текстове в "Литературен вестник" и "Култура", води колонка във в. "Стършел", рубриката за книги на сп. "Егоист", редактор е в "Алтера" (2005-2009) – списание  за пол, език и култура. На София филм фест (2005) дебютира като сценарист с късометражния филм "Майка ми" на режисьорката Светла Цоцоркова. За представяне на българската книга е носител на националните награди “Хр. Г. Данов” (2007) и “Рицар на книгата” (2008).

През м. май 2014 г. Силвия Чолева получава и Славейковата награда (Национална награда на името на Петко и Пенчо Славейкови) за стихотворението си „Разпети петък”.

Иван Ланджев (1986) е завършил философия и културология. В момента е докторант по руска литература на XIX в. Победител е в националните конкурси за поезия "Веселин Ханчев" (Стара Загора, 2009) и "Южна пролет" (Хасково, 2011). През 2010 дебютната му стихосбирка "По вина на Боби Фишер" е номинирана за Националната награда за поезия "Иван Николов". Текстовете му (поезия, разкази, есета) са излизали в повечето водещи списания и вестници в България. Негови стихотворения са превеждани са на английски, испански, словенски, хърватски, публикувани са в престижни международни издания като "Granta" (Лондон). През 2011 г. участва в международния поетичен фестивал "Days of Poetry and Wine" в Словения. Превежда от и на английски. Работи като телевизионен сценарист (Столичани в повече,Стъклен дом).ivan-landjev-hanchev

Приблизителен сонет

Ще бъде трудно да останеш същият,
докато този град дълбае с пръстите

навътре в оглупялата глава.

Каквото си разбрал дотук, е чернова.


На нощна лампа някой те преправя, пише –
каква естетика в това да си излишен:

сърцето бие в ямб, юмрук целува шепа.

Окото недовижда цялата нелепост.


Нелепа е минутата до оня паметник, където
между игли и песове си ляга кротко битието.

От жълтеникави фасади пак се лющят слогани,

отложена за вдругиден е кражбата на огъня.


Небето все с мансардите флиртува и не го е грижа.
Погрешно е да се нарича път, ако не стига ближен.


...Наистина учудващо за възрастта му е умението да си служи с похватите на дълбинната психология, с извивките на психиката, с психографията на човешкото поведение, което неминуемо кара нещата да изглеждат така релефно и живо. Защото той е поет с обмислен езиков арсенал и оригинално мислене.

Иван Теофилов

landzhev-nie-spored-mansardata