Срещата с писателя Александър Чобанов (един от сценаристите на сериалите „Под прикритие”, „Четвърта власт” и др.) и представяне на дебютния му роман „Хлапета” е част от програмата на Деветия национален Маратон на четенето в Стара Загора. Писателят, заедно с Валентин Георгиев, директор на издателство „Хермес”, ще участват в Хепънинг пред книжарница „Хеликон” на 23 април от 12,30 – 13,30 часа.

Също на 23 април среща с писателя Александър Чобанов и представяне на дебютния му роман „Хлапета” ще се проведе и от 14,30 часа в ГПЧЕ „Ромен Ролан”.

Александър Чобанов е роден на 26.09.1979 г. в гр. Смолян. Учи Българска филология в ЮЗУ "Неофит Рилски", Благоевград. Работи в Магазин SLS (Rossignol) в София. Автор е на сборника с разкази "Колекция 18" (2008), с която става носител на Голямата награда за проза в Националния конкурс за дебютна литература "Южна пролет" (2008). През 2011 г. излиза втората му книга „Летен следобед“. Междувременно, Чобанов работи като сценарист на телевизионните сериали: „Под прикритие“, „Четвърта власт“, „Дървото на живота“ и др.

На пръв поглед „Хлапета“ на Александър Чобанов е неангажиращ роман, разказващ за гимназиалните щуротии на трима приятели. Но проследявайки детайлно историята и символиката на описаното, става ясно, че в основата на книгата са залегнали много по-дълбоки теми и мотиви.

Сюжетът ни връща в 90-те години на миналия век. Атанас, Ангел и Петър заминават за летен лагер, който е на път да ги промени завинаги. Момчетата откриват загадъчен ръкопис и срещат две момичета, които тотално преобръщат живота им. Какво е общото между ръкописа, Ралица и Яна – тримата приятели разбират в края на тяхното магическо приключение.
Романът на Чобанов спокойно може да се нареди сред забележителните български постмодерни романи. Персонажите, които авторът изгражда, са интересни, значещи, такива, които имат какво да разкажат. В „Хлапета“ героите се опитват да намерят себе си, да се определят като личности. Те са на границата между детството и съзряването. С лекота се впускат в приключения, защото все още могат да си го позволят. Отговорността не им е присъща. Както в повечето постмодерни романи, и тук откриваме сблъсък на поколения, култури и ценности. Александър Чобанов ни разказва за свят извън познанието, изпълнен с мистерии и загадки, където границите между въображаемото и символното, истинското и фалшивото просто изчезват. Не съществува реална действителност, не съществува автор, личност, сюжет, символ, време и пространство.

Романът „Хлапета“ е съставен от опозиции, противоречия и преплитане на противоположни тези, но всички те намират мястото си в книгата. Изборите, действията и мислите на героите ги събират, а всяка тяхна стъпка ги повежда към едно незабравимо и необикновено пътуване.

Започваме да се губим като общество,
защото не разбираме свободата, която имаме

Интервю с Александър Чобанов – писател и сценарист, публикувано в otzvuk.net

- След сборниците с разкази „Колекция 18” и „Летен следобед” в ръцете на читателя е третата ти книга, вече роман – „Хлапета”. Само за пет години извървя пътя от дебютант в литературата до известен писател и сценарист. Порасна ли „хлапето” Александър Чобанов?

Не бих се определил като известен писател и сценарист. Не от скромност, а защото представата ми за писател е твърде идеалистична. Писатели са Толстой, Флобер, Сервантес – да не ги изброявам всички. И изведнъж аз да се наредя до такива имена, не ми звучи сериозно.
Като сценарист работя вече четири години, натрупах много опит и това ми помага в работата.
Колкото до “хлапето”, се надявам никога да не порасне.

- Сюжетът на романа ни връща в 90-те години на миналия век. Три момчета от Смолян заминават за летен лагер в Бяла, където откриват загадъчен ръкопис и срещат две момичета. Следва едно магическо приключение в търсене на скрития от Орфей ключ към вратата на подземното царство, която митичният певец оставил отворена от мъка по незабравимата Евридика. Грешка ли направихме, че не заключихме нашето подземие – комунизма, и оставихме неговите твари да превземат днешния ни свят?

Грешката е другаде, със сигурност не е в заключването, защото самият акт на заключване буди любопитство и така се раждат конспирации и митове за “доброто старо време”. Нашата грешка е, че не успяхме обективно да разкажем миналото си. Защо една Германия след най-голямата война в историята на човечеството, шейсет години по-късно е водеща икономическа сила в света? Защото тези хора имат способност да се видят отстрани, да осъзнаят грешките си и да изберат пътя, който ги води в правилната посока. Те не повтарят една и съща грешка по сто пъти. А ние сме на път да я повторим за сто и първи!

- Магическият ръкопис, който откриват момчетата, ни връща към 1872 г. Защо към нея и кой е Гаврил Бунчев?

Годината не е избрана случайно, това е точно една година преди смъртта на Васил Иванов Кунчев. Връщам героите тогава, защото, според мен, там някъде е и проблемът, който ни тормози днес, и решението му! Започваме да се губим, да се губим като общество, като идеал за нещо отвъд етноса, нацията и расата, защото не разбираме свободата, която имаме. А за да я разберем, ще трябва да се върнем точно там – през 1872 година и да си дадем реална сметка, че Васил Кунчев е можел да се откаже от това, за което се е борил, да се скрие в Румъния или Одеса, но всички знаем какво прави той – защо?

- Сблъсъкът на поколенията и техните ценности е основна тема в романа „Хлапета”. От една страна са родителите и учителите, които нямат доверие на младите и си служат предимно с наказания. Младите им отвръщат като се затварят в себе си. Обречени ли са поколенията в днешна България на взаимно неразбиране и отрицание!?

Поколенията не са обречени, доколкото по-младите обаче трябва да постъпят по-мъдро в случая и да се обърнат назад. Може да не ни хареса това, което ще видим, но това е част от нас, от която не можем да избягаме – дори и да живеем в Америка. Важно е за процеса на съзряване на едно общество да има постоянен диалог не само млади-стари, а леви-десни, християни-мюсюлмани. Ако той липсва – както в случая с управляващите в момента, това води до неясноти, интриги и задкулисие и отнемане на личната свобода на хората.

- Изгубено ли е поколението на 90-те години?

До началото на протестите миналата година го смятах за загубено. Но днес съм убеден, че не е така. И то защото показахме, че ценим демократичните ценности a priori, а не по убеждения. И щом има такива хора, значи след тях идват повече. И колкото и да се опитват да ни налагат елементарно схемаджийско управление, мисля, че ще им е за последно. В този смисъл поколението на деветдесетте не е загубено, напротив, то води след себе си промяната. За съжаление ще трябва да почакаме още малко, но не трябва да губим търпение.

- В романа границата между магическия и реалния свят е много тънка. Само когато двата свята са заедно ли може да има хепиенд?

В този случай е така, защото героите от единия свят помагат на тези от другия, изпращайки им за посредник любовта. И то първичната, тийнейджърската любов, която може да се определи и като идеална и най-мощна. Тя е тази, която дава на тийнейджъра гориво да стартира добре в света на големите. И колкото по-силна и чиста е била тя, толкова повече ще я търси и ще се бори за нея, защото ще знае, че тя съществува. Това е всъщност и мотивът, несъзнаван, разбира се, на героите ми в романа, първоначално изглеждат задвижвани от интригата. Те търсят нещо, което са сигурни, че съществува, но не могат да го назоват и конкретизират.

- Връзката между двата свят е Гарванът. Какво пророкува той? Имаме ли уши да го чуем?

И Гарванът не е случаен избор, като годината. Ако си спомняте стихотворението на Ботев “Обесването на Васил Левски”, в него има един въпрос – “Гарване, и ти, птицо проклета,/ на чий гроб там тъй грозно грачеш?” Интересното в случая е, че по-надолу в стихотворението се казва: “…стърчи, аз видях, черно бесило,/и твой един син, Българийо,/виси на него със страшна сила.” Тоест, Апостолът още не е погребан! Тогава гарванът на чий гроб грачи наистина? Може ли гарванът да е натоварен със свръхестествени качества и да знае какво ще се случи много преди нас? Откъде идва гарванът? При Едгар Алан По гарванът е още по-странна птица, която дори и говори. Гарванът може да се окаже и обективация на историята, философията и изкуството, в които ако се вслушаме, може да не страдаме толкова. Но първо ще трябва да ни пораснат уши, с които да го слушаме. * Междувременно направи силна кариера като сценарист с популярните сериали „Под прикритие“, „Четвърта власт“, „Дървото на живота“, която не остана скрита за смолянчани, а напоследък и като сценарист на харесваното предаване на БНТ „Най-хубавите години от нашия живот”. Помага или пречи на писателя Александър Чобанов сценариста Александър Чобанов?*
Помага му да не умре от глад!

- Какво да очакваме от премиерата на „Хлапета” в Смолян в КДК на 19 февруари?

Една интересна среща, на която се надявам да присъстват повече хора, с които да се получи диалог. И да ми кажат не само какво им харесва в романа, а и това, което не им харесва! А тези, които още не са го чели, ще могат да си го закупят с автограф.

* „Хлапета“ е трета книга на 35-годишния Чобанов. През 2008 г. той издаде сборника с разкази „Колекция 18“, който спечели голямата награда „Южна пролет“, а през 2011 г. излиза от печат „Летен следобед“. Освен на „Под прикритие“ Чобанов е част от екипите сценаристи също на тв сериалите „Четвърта власт“ и „Дървото на живота“.