Премиера в Стара Загора на книгата „Копие, захвърлено с любов” – едно себеразкриване на ренесансовия гений

23 април 2014 г. (сряда), 18:30 часа, Художествена галерия, Стара Загора (бул.„Руски” № 27)

Изящното издание „Копие, захвърлено с любов”, което излезе по повод 450 годишнината от смъртта на Микеланджело Буонароти (1475-1564), ще бъде представено съвместно от Библиотека „Родина”, Регионална библиотека ”Захарий Княжески”, ”Издателска къща „Персей” и Художествена галерия – Стара Загора на 23 април 2014 г. (сряда), от 18 ч. Входът е свободен.

В кулминацията на Маратона на четенето ще бъде направена специална презентация, посветена на Микеланджело Буонароти, от литературния критик и съставител на книгата Пламен Тотев. Ще прозвучат и интимни стихове на ренесансовия художник.

Нагледно ще бъдат показани, с помощта на мултимедия, и тайните послания, скрити във фреските на Микеланджело – изображението на Господ като разрез на човешкия мозък (в Сикстинската капела), автопортрет на Микеланджело върху одраната кожа на св. Вартоломей във фреската „Страшният съд”, портрет на любимия му Томазо (също там), скица с портрет на Витория Колона (голямата любов на художника) и др.

Множеството неизвестни около личния живот на Микеланджело продължават да човъркат любопитството, карайки и съвременните изследователи да търсят скрити послания в шедьоврите му или отговор на въпроса кой е бил най-близо до сърцето му. Булото над някои от тези тайни повдига новата книга „Копие, захвърлено с любов” – едно себеразкриване на твореца чрез неговите стихове, писма, скулптури и фрески. Това е разказ от първо лице за големите любови и вдъхновения на гения – маркиза Витория Колона, младия Томазо деи Кавалиери. Книгата е богато илюстрирана с неговите прочути фрески от Сикстинската капела, както и с прекрасните му скулптури, картини и рисунки.

Микеланджело - универсалният гений на Ренесанса

Микеланджело се ражда на 6 март 1475 г. като Микеланджело Лудовико Буонароти Симони, в Капрезе, недалеч от Арецо (родното място на Франческо Петрарка и Джорджо Вазари) и на стотина километра от Флоренция, центъра на областта Тоскана. Самият Микеланджело счита себе си за флорентинец, защото това е градът, в който израства и се оформя като творец и личност.
Съдбоносна се оказва срещата на юношата Микеланджело с шест години по-големия Франческо Граначи, който е ученик на художника Доменико Гирландайо. Впечатлен от рисунките му, Франческо го убеждава да напусне школата по граматика, която посещава, и да започне да учи при мастер Гирландайо. Упоритостта на Микеланджело и твърдото убеждение на Гирландайо, че е открил истински талант, преборват недоволството на бащата на младежа. Но и дълго време след това за таткото заниманието с изкуство ще си остане непознато и недостойно нещо.
Големият шанс на Микеланджело е, че талантът му е забелязан от самия Лоренцо де Медичи, който го взима да живее и да учи заедно с децата му в двореца. Там той си създава контактите, които по-нататък ще изиграят съществена роля за проявите му като творец. Запознава се с връстника си Джовани, средният син на Лоренцо Медичи, обречен на Църквата и сдобил се с кардиналски сан непосредствено преди смъртта на баща си. През 1512 г. той ще стане папа под името Лъв X. Почти техен връстник е и Джулио, извънбрачният син на Джулиано де Медичи, по-младият брат на Лоренцо. В края на 1523 г. той също ще стане папа – под името Климент VII.

24-годишен, той създава шедьовъра си „Пиета” (намиращ се в базиликата „Св. Петър”).  Седем години по-късно идва нов триумф – с „Давид”, символът на Флоренция. По-късно ще скандализира религиозните пуритани с фреските си за Сътворението и Страшния съд в Сикстинската капела, Ватикана. В тези фрески има много скрити послания: например в „Сътворението на Адам” изображението на Господ, обвит в облак от тъкан, много точно възпроизвежда структурата на човешкия мозък, показан в разрез, сякаш внушавайки, че божественото е в самия човек, в неговото съзнание.

Погълнат изцяло от изкуството си, Микеланджело като че ли няма време за личен живот. Причината е донякъде и в това, че в епохата на преклонение пред красотата, той се усеща грозен – заради едно младежко сбиване скулпторът остава със счупен нос. Но това не му пречи самият той да издига красотата в култ, да търси в нея вдъхновение и да я приема за основа на висшата любов, разбирана в духа на актуалния тогава флорентински неоплатонизъм. Затова в чувствата му, отразени в любовните му стихове, има много повече извисяване на духа, отколкото секс. Красотата и любовта за него са просто източник на вдъхновение. Затова скандалната му връзка с младия Томазо деи Кавалиери, продължила три десетилетия (той е и на смъртния одър до него), е по-скоро платонична, отколкото консумирана.

Историята на тази връзка е разказана в книгата „Копие, захвърлено с любов” и е илюстрирана с прекрасните сонети, които Микеланджело посвещава на младежа.
Ако съдим по стиховете и писмата, които си разменят Микеланджело и вдовицата Витория Колона, маркиза на Пескара и една от големите поетеси на ренесансова Италия, любовта им също е била повече общуване на духа, отколкото на тялото. Двамата се превръщат в една от знаковите творчески двойки на Ренесанса.

Сонет на Микеланджело

* * *
Когато стъпваш радостна и увенчана
с коси от злато под венеца от цветя,
протягат те сами коронки и уста,
за да целунат твоето чело желано.

Цял ден доволна е коприната тъкана —
ту ще пристегне, ту ще поразкрий гръдта,
а мрежата, златотъканата, и тя
погалва се о шията ти кадифена.

Но най-щастлива е превръзката, която —
със златния си ръб проправила межда,
гръдта ти топла стяга и прегръща здраво,

и поясът ти чист, обхванал кръговрата
на твоя стан, ти казва: „Тук ще си седя.”
Какво да правят двете ми ръце тогава?

Превод: Драгомир Петров

Мадригал на Микеланджело

* * *
Към тебе кой насила ме понася
свободен уж, а с крачки оковани?
Щом без въже във примка ме опаса,
щом ме достигаш без ръце и длани,
от образа ти кой ли ще ме брани?

Превод: Драгомир Петров