Книга за политическите мечти, от които не се срамуваш след 27 години
Издателска къща „Хермес“, Регионална библиотека „Захарий Княжески“ и Библиотека „Родина“ представиха "Статии, мнения, коментари, интервюта извън протокола" от Соломон Паси.
„В желанието си да сглобя тази книга имах три мощни съюзника. Привилегията да работя през по-голямата част от времето заедно със Соломон Паси. Паметта, запечатала дългия, но възторжен път на осъществените мечти и каузи. Убедеността, че събрани накуп, неговите позиции, мнения, коментари и идеи биха били не само интересни за хората, но и полезни за тези, които се занимават или смятат да се занимават с политика.“
Максим Минчев - журналист, пътешественик, ген. директор на БТА.
Максим Минчев: Става дума за една уникална книга! Уникална е не, защото нашите имена по някакъв начин стоят вътре. Още повече, че тя е съвсем тривиална, това е един сборник от статии и интервюта – какво пък уникално може да има в един сборник? Уникалното и оригиналното за мен е това, че тази книга може да бъде възприемана като учебник за политика и безценно помагало по политика. Безценно наистина е за тези хора, които биха желали да се занимават или се занимават с тази сложна дейност. Във времето, когато на нас като българи - трябва да си го признаем, масово започна да ни изневерява политическата памет, може би е редно да дойде една книга, която да ни припомни много възлови моменти от новата българска история, моменти, в които всички ние стоящи в тази зала бяхме участници. И, трето, защото може би четейки тази книга ще видим колко неща сме могли да направим и не сме ги направили, което е наша грешка! Може би и заради това продължи толкова дълго този прословут наш преход. И, четвърто, може би защото между редовете на тази книга могат да бъдат прочетени и да се намерят отговори на много въпроси, които ние сега си задаваме и те са отправени към несигурното бъдеще, което всеки божи ден ни прави малко по-притеснени от случващото се със света. Много бързо през последните години геополитиката и международната политика връхлетяха хората, а дали те са готови да посрещнат тези предизвикателства – нека за това да чуем след това и самият Соломон.
Сега от книгата към автора Соломон Паси. Разбира се, той е малко автор по неволя, защото той не знаеше до последния момент, че е автор точно на тази книга. Той разбра, че е автор на тази книга, когато аз му я поднесох на юбилейния рожден ден. Но всъщност той си е автор, защото вътре в нея 100 процента е Паси, Паси и само Паси, няма нищо друго. В тази година ние честваме 13 години от членството на България в НАТО и 10 години от членството на България в Европейския съюз. Ще се съгласите, че са малко българските политици, които имат такова пряко отношение към членството на България в тези две организации, които, както добре всички знаем, са наистина част от каузата на България. Разбира се, аз не искам да омаловажавам ничий друг труд на политиците, защото мнозина са тези, които помагаха в този дълъг процес, щото България да стане член на Европейското семейство и на Североатлантическия договор, но голяма част от тези процеси са свързани конкретно с името на Соломон Паси.
И още една особеност на тази книга – когато я четете, ще разберете, че голяма част от тези интервюта и статии се четат наистина като художествена литература, повярвайте ми и показват, че Соломон Паси е един от малкото български политици, чиито прогнози, направени през годините, са се сбъднали. Много пъти тези прогнози са били смели, доста нелицеприятни, много пъти са били новаторски и да не кажа дори, че са изглеждали абсурдни! Ще ви припомня месец август през 1990 г., когато от трибуната на Великото Народно събрание Соломон Паси, депутат от СДС тогава, излиза и казва, че Варшавският договор трябва да се разпусне, а България да стане член на НАТО! Тогава и лявата, и дясната половина на пленарна зала изпаднаха в странно състояние, бяха много притеснени и даже, ако приемем, че представителите тогава на Комунистическата партия говореха, че това е смешно и не можеха да повярват, че това може да им се случи, то и представителите на СДС побързаха да се разграничат от думите на Соломон Паси, като казаха, че това е негово лично мнение, а Съюзът на демократичните сили не го поддържа. Тогава беше кощунство да поискаш да станеш член на НАТО при „жив” Варшавски договор! Само че след не толкова дълъг период от време общественото мнение в България, както и в цяла Източна Европа, се промени и от 5% одобряващи членството в НАТО се стигна до един забележителен консенсус, който позволи на България да влезе в този изключително важен съюз за международна сигурност. Навярно такива примери могат да бъдат дадени и с нашето членство в Европейския съюз.
В тази книга ще видите, че има текстове за появата на държави, в неговите прогнози се появяват държави! И само след няколко години, уважаеми дами и господа, тези държави се появяват и на европейската географска карта. Примерите сами ще си ги спомните. Става дума за много смели прогнози, свързани с усвояването на Космоса. Соломон Паси е един от радетелите България да бъде космическа нация и не само с изпращането на космонавти, но и с изпращането на астронавти, тоест с много широк кръг участие в космическата програма и най-важното – с участие на българската наука в открития Космос. Соломон Паси е един от тези, които спомогнаха България да стане една от малкото антарктически нации. От първия ден той, създавайки Антарктическия институт, беше от хората, които пледираха България да участва в усвояването на богатствата на Шестия континент и България наистина е от малкото антарктически държави.
Тук е и госпожа Паси, неговата съпруга и не мога да отрека, че двамата, бидейки в екип и тандем, също направиха забележителни неща. Едно от тях е, например, общото зарядно устройство, което е световен хит. Нека да не наблягам, но знам, че това е част от неговата работа.
Скъпи Соломон, аз не искам да те хваля в този аспект, ние сме и приятели, и донякъде роднини, но факт е, че за мен беше много интересно да направя тази книга, защото сега, през тези години, събирах всички публикувани неща (апропо, това са само мнения и интервюта на Соломон Паси в българската преса, независимо лява или дясна, много популярни издания или вече несъществуващи), но тук не са неговите изяви в електронните медии, в ефира на телевизията и радиото. Един ден, надявам се, това да се направи. Докосвайки се до тези неща, за мен беше най-интересно и най-важно, че аз през цялото време се запознавах с процеси, които ми показват, че в политиката нещо може наистина да се случи! И това нещо, което Соломон Паси е предричал в много от своите статии, наистина се е случило, което за мен е много уникално.
Сборникът има три неравноправни части: едната е статиите на Соломон Паси от последните 25 години, започвайки от самото начало на прохождащата българска демокрация и свършвайки до неговите злободневни и сериозни анализи на актуалната политическа и международна обстановка днес. Втората част са интервюта, които той е давал през всички тези години за вестниците, които също проследяват едни от най-важните аспекти от вътрешния и основно от международния живот, а третата част е така наречената снимкова, тя е най-малката част. Това са нерегламентираните, недоговаряните, а импровизираните срещи на Соломон Паси навсякъде по света. Той е от хората, благодарение, разбира се, и на неговата съпруга и на неговите приятели, които където и да отидат търсят възможността да работят нещо, да свършат нещо, да построят някакъв мост, да направят някакъв контакт и винаги в това да има някакъв обществен интерес, а не лична изгода! Това е много важно. И затова дали ще отидем ние в Свазиленд и ще се видим с краля или в Непал, или в някоя държава, която трудно намираме на картата, но която се оказва, че е важна в даден аспект – примерно, затова, че е член на ООН и от нейния глас може да зависи някаква наша инициатива. Няма малки и големи държави, когато става дума за Организацията на обединените нации, там всички имат един глас. И гласът на Франция е еднакъв с гласа на Виетнам, гласът на Габон е същият, както и на Канада. Тоест, неговите нерегламентирани срещи с политици, министър-председатели, президенти, крале, с патриарси и други са продължение на българската дипломация, което е изключително важно.
Ще завърша малко нетрадиционно. Освен благодарности, които ще отправя и към неговата съпруга Гергана, и към спонсорите, които помогнаха щото книгата да се появи на бял свят, и към Издателска къща „Хермес”, ще завърша страшно нескромно, цитирайки част от въведението, което съм написал. Че тази книга е направена, за да припомни колко е важно в политиката да се служи на големи каузи, колко е важно да се поставят много високи цели, да се извършват непопулярни, но не и популистки действия за постигането на голяма цел. И тази цел трябва да е винаги в услуга на държавата и на обществото. Стара Загора е третият град, след Пловдив и Видин, в който тази книга има премиера, а желанието ми е тя да бъде показана в много други градове.
Проф. Огнян Герджиков: Всички знаете какво е БДС, нали? Български държавен стандарт. Соломон Паси е изцяло извън българския държавен стандарт. Аз не знам друг човек, който така да не се вмества в рамки, стандартизирани. Няма по-изявен визионер в България, поне аз не познавам, от Соломон Паси. Гледах го по телевизията, един рошав младеж и малко знаех за него, с какъв кураж излезе пред парламента да сащиса и отляво, и отдясно, беше наистина изумително! След това имах щастието да влезем в него в едно мощно движение с голямата надежда, но и не само с надежда успяхме да направим много добри неща за България. Едно от тях вече е факт близо 14 години по-късно – точно това, с което сащиса парламента и съм щастлив, че съм част от този екип, който го направи реалност. Когато получих поканата, нямах съмнение, че искам да дойда и даже доведох жена си! На добър час!
Проф. д. н. арх. Бойко Кадинов: Скоро прочетох, че космическата совалка има огледало за обратно виждане. Смайващо е, този космически кораб, който извежда други кораби и тръгва да открива нови космоси, има нужда от онзи класически ретровизьор, през който може би пилотиращият гледа някъде назад във времето. Мисля, че тази книга е някакъв своеобразен ретровизьор, през който, когато откриваш нови светове, трябва да виждаш добре онова, което се е случило. И мисля, че в този смисъл – не зная какво ще полети с новия космически кораб и какво ще изпраща България – този начин да откриваш бъдещето, когато носиш в раницата си тази книга, би било изключително важно действие. Знам, че тези двама – щях да ги нарека в подножието на 24 май Солунски братя, тези двама старозагорски братя, са създали един шедьовър, който вие държите тази вечер и Гергана Паси ще каже как заспива и какво сънува Соломон Паси, но знам, че тези сънища са странни и невероятни, а и ние не знаем кога той сънува и кога това е реалност. Това силно ми напомня една песен: „Да имах малък чук, на лошите напук!”. Усещането, когато човек се среща със Соломон Паси, е, че някъде там едно непораснало дете държи един такъв чук и всички се страхуват. Този чук може да събори аквариума, да строши цветния телевизор, а в един момент можеше да махне сърпа и чука, само че той се държи като един Микеланджело – замахва върху поредния Мойсей и заповядва: „Говори!”. Мисля, че това се случи в 2003-та, когато този чук замахна и се отвори НАТО, в 2006-та се отвори Европейският съюз. Чакаме следващия удар на чука!
Соломон Паси: Трябва да ви кажа, че „Хермес” е произвела една великолепна полиграфия! Като човек, израснал сред книги, библиотеки и книгоиздаване мога да оценя изключителната полиграфия, която издателство „Хермес” ни предлага. Наистина дори по закон е много спорно дали съм автор. Тъй като има авторски права за съставителство, за илюстрации и за какво ли не още - професорът по право най-добре ще ни каже, но е много лесно да напишеши 50 статии в продължение на 27 години, това не е голямо геройство. Но да събереш всички на едно място, да ги подредиш по правилния начин, да подбереш точните илюстрации, да направиш визията и посоката на целия текст, това е героизъм, който при това се прави изцяло без аз да знам, като абсолютна изненада и подарък за 60-ия ми рожден ден. Това наистина може да го направи само много близък, който много те обича и иска да направи нещо, за което си мечтал сам да направиш в продължение на десетина години. Това е Максим Минчев и той е истинският автор на тази книга!
Ако трябва с едно изречение да квалифицирам тази книга, тя е книга за политическите мечти. Но политическите мечти се реализират не от само себе си, а от екипи и тук виждам различни екипи, в които съм участвал. Ще започна с Петя Койчева от старозагорския Атлантически клуб, със Стойо Вартоломеев, с когото отскоро сме заедно, но с големи надежди за бъдещето, с проф. Герджиков, с когото сме в плътен екип от 2001-ва година и трябва да ви кажа, че под неговото истински мъдро председателстване на Народното събрание се случиха всички тези неща, включително и ратификациите на съответните документи и приоритизирането. И, разбира се, с Бойко Кадинов сме били екип още преди падането на Берлинската стена, ние с него сме от 80-те години заедно, кроим различни планове... И тук ще кажа нещо по повод пожеланията на Стойо да излезе книга с нещо лично – наистина и такава книга се появи напоследък, това е книгата „Сказките по логика”, в чийто предговор отразявам наистина десетилетието, в което с Кадинов бяхме заедно в различни кътчета на България и си мислехме тогава дали демокрацията ще дойде.
Прочетох книгата и трябва да ви призная, че ако днес пишех всяка една от тези статии, щях да я напиша с друг език. Не съм доволен от себе си, пиша по начин, по който не съветвам децата ми да пишат – по-провокативно и с по-малко смирение, отколкото трябва човек да пише, но все пак това е и особеността на годините; първият текст съм го направил, когато съм бил 27 години по-млад, отколкото съм сега, тоест на 33 години. Но ме успокоява, че въпреки езиковата редакция, която бих направил на тези статии днес, и днес бих се подписал под всяка една от тези статии, речи или прогнози. И това бих пожелал на всеки млад човек, който днес решава да се занимава с политика – когато пишеш нещо днес, напиши го така, че след 27 години, когато ти го препечата някой твой приятел зад гърба ти, да не се срамуваш от това, което ти ще прочетеш!
И понеже споменах, че това е книга за мечтите, използвам случая, че съм в Стара Загора, където често пъти усещам много по-разкрепостено мислене, отколкото в София, исках само да ви информирам, че през следващата седмица в София идва един от най-големите световни мечтатели – Ричард Брансън и ние съучастваме в този проект, който би могъл да зареди цялото общество с малко повече мечти.
Върнах се преди 3 дни от едно 5-дневно посещение до Китай, не бях ходил от 10 години в Китай и се върнах с нова мечта – виждайки изключителния икономически подем и прогрес на тази държава, то мечтата ми е Европа да погледне по нов начин на себе си, иначе рискуваме да се превърнем в задния двор на Китай, това е много вероятен сценарий, макар че не обичам негативните прогнози, но когато ги виждам ги споделям. Имаме много сериозен проблем в Европа с липса на визия, този проблем го има и у нас в България. Много бих искал българската външно-икономическа политика да приоритизира Китай, дано видим това някой ден.
Въпрос от публиката: Първо, много Ви благодаря, че през 1992 г. доведохте Далай Лама в България, с него бе една от срещите, които промениха живота ми. Въпросът ми е свързан не точно с Китай, но съм абсолютно сигурен, че Вие ще имате прогноза - какво ще стане с Тибет в бъдещето на света?
Соломон Паси: Имах възможност да бъда в китайската страна на Тибет през 2007 г., а заедно с Максим бяхме и отсреща – в Бутан, няколко години по-късно. Нямам никакво съмнение, че Тибет ще си остане част от Китай, дори тенденцията е с Тайван да се случи същото, каквото с Хонг Конг, една държава две системи да проработи в този случай. Не е много тревожещо, защото както е споменал китайският президент пред един мой приятел – не знаел какво ще се случи с Китай след 5 години, но бил сигурен, че през 2050 г. в Китай ще бъде демокрация. Това е държава, която мисли изцяло за бъдещето си и не се увлича по празнодумни и дребнави спорове.
Въпрос от публиката: Г-н Паси, кога България ще бъде лидер? Виждаме много Ваши пророчества, които са се случили, хайде сега да се обърнем към Вас с този въпрос.
Соломон Паси: За да бъде България лидер, има само едно необходимо условие и това е България да има лидери!
Въпрос от публиката: Как гледате на идеята на отделни европейски лидери за създаване на европейска армия и това няма ли да създаде проблеми?
Соломон Паси: Не, тази армия не е нещо, насочено срещу НАТО, но, за мое голямо съжаление, ролята на НАТО днес в света не е такава, каквато беше преди 15 години. Тогава НАТО може би е държала около 80% от акциите на сигурността в света, днес този процент е паднал между 50 и 60, ако условно може да се говори изобщо за акции и за проценти в областта на сигурността. Помислете за една голяма държава като Съединените щати - те имат общинска, щатска и федерална полиция, глобална полиция в лицето на ФБР и така нататък, по същия начин и ние имаме нужда от някаква субординация на системите за сигурност. Една европейска система за сигурност има много сериозно значение за решаване на общоевропейски дела, а да не говорим, че все пак в рамките на НАТО имаме твърде много интереси и всяка страна има право на вето в НАТО. Имаме нужда от нещо автономно тук, в Европа, синхронизирано и координирано с НАТО, не против НАТО, но нещо автономно извън и да не се влияе от гласовете на Америка, Канада, Турция и така нататък, защото това прави много по-гъвкава тази система.
Въпрос от публиката: Какво става с ООН? Защо тази организация все повече се обезличава?
Соломон Паси: Защото няма реформа, а няма реформа, защото петте постоянни членки на Съвета за сигурност не искат да има реформа и поради тази причина нещата ще са такива, каквито са. Развиват се паралелни процеси извън ООН и напълно споделям това, че ролята на ООН няма да е такава, каквато беше едно време. Създава се една система на Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка (БРИКС) – това е един нововъзникващ геополитически гигант, който измести както бившата Източна Европа, така и системата на бившия Трети свят, движението на необвързаните, което вече практически не съществува. БРИКС пое функцията на втория световен полюс след Запада и големият проблем на Запада е, първо, че не се консолидира и, второ, че се занимава твърде много със собствените си проблеми, а не се занимава със собствената си глобализация. И третото е, че Западът има една арогантност, която му пречи на диалога, от който всички ще имат полза. Западът предпочита много повече да поучава и да морализаторства, отколкото да действа, а морализаторстването много рядко води до резултат.
Въпрос от публиката: Казахте, че и днес с удоволствие бихте се подписали под събраните в тази книга текстове, макар че бихте променили езика. Зачетох се в една публикация от 1999 г. „Светът се отърси от кошмара на нов Хитлер”. От дистанцията на времето не смятате ли, че тази операция „Пустинна лисица” отключи ИДИЛ и ни докара арабското нашествие – хайде, да не е само арабско?
Соломон Паси: Е, може и с неудоволствие да се подпиша под тези текстове, но ще се подпиша! Още през 1990 г. във Великото народно събрание бях сред групата народни представители, които внесоха проекторешението за участие на България в коалицията, която освободи Кувейт от окупацията на Саддам Хюсеин. Тогава България беше член на Варшавския договор и член на коалицията на президента Буш – много необичайна ситуация. Още тогава живеех с голямата неудовлетвореност от това, че тази операция свърши с освобождаването на Кувейт, а не продължи и с освобождаването на самия Ирак от Саддам Хюсеин. Светът винаги става по-добър с отстраняването на един диктатор! Не могат да се отстранят всички диктатори, не могат дори да се отстранят и най-големите диктатори понякога, но светът става по-добър с отстраняването на всеки един диктатор и това, че се отприщват някакви естествени процеси, които ние не можем да менажираме, не е причина да оставим диктатора да си стои там! Много пъти са ми казвали: „Защо го махнахме този Саддам Хюсеин, виж сега какви лоши неща станаха?”, но помислете си, че същото нещо можеше да се каже и за Полша след Втората световна война – защо я освободихме тази Полша от германците, тя стана комунистическа. Проблемите, които се създават, се решават в хронологията, в която те възникват. Така че сега имаме проблема с ИДИЛ, с ислямските държави и така нататък, сега ще решаваме този проблем. Но ние не можем да потушаваме бъдещия проблем, като държим оня, който си стои като парещ камък под стола ни.
Проф. Огнян Герджиков: Известна е твоята мисъл „Бъдещето на Изтока е Западът”. След това посещение в Китай, по същия начин ли мислиш?
Соломон Паси: Не! Готов съм да ревизирам тази статия, в която казах, че бъдещето на Изтока е Западът или поне ако искам да вляза в казуистика да кажа, че ако вървиш твърде много на Запад пак ще се върнеш на Изток.
Максим Минчев е първият и легендарен прес-директор на Атлантическия клуб в продължение на 10-11-12 години. Атлантическият клуб се превърна в най-популярната българска неправителствена организация през 90-те години. Аз съм виждал много организации, които бълват някакви „умни” неща, но от това те не стават по-популярни. За да стане популярна една организация, тя трябва да поднесе своето послание на широката общественост по начин, по който обществеността е готова да го приеме или поне да го чуе. Максим има таланта да представя по правилния начин всяка една теза на българската публика и неслучайно в най-новата му битност той е най-забележителният генерален директор, който Българската телеграфна агенция е имала.
Максим Минчев: Спомням си едно интервю, което правих с проф. Герджиков преди години и той като Вас, бидейки председател на Народното събрание, имаше също негативна оценка за българските политици. Нека да не минаваме в крайност! В българската политика има много достойни хора, които през тези 130 години са помогнали, щото държавата ни да се възроди и тя да бъде такава, каквато е. Това, че ние, българите като цяло, не обичаме собствените си политици, ни прави като другите народи, които също не обичат собствените си политици. Но се съгласете, че в българската политика от 1878 г. до днес има много достойни личности и те са факт. Освен това, политиците имат едно много по-различно свойство – те се оценяват, след като премине определено количество време. Аз съм журналист, но смятам, че през последните 15-20 години не българските политици, а май че ние, медиите, не си свършихме работата! Защото българските политици в дистанцията на времето направиха нещо, което е факт през последните 25 години – те присъединиха България към НАТО и към Европейския съюз. И аз съм напълно съгласен пак с думите на Соломон Паси, че за последните над 130 години независима българска държава кои са били нашите национални каузи: Освобождението на България, Съединението на България, Независимостта през 1908 г. и сега, присъединяването към двата големи блока. Кажете, имаме ли друга кауза? Лошото е, че не само българските политици, но и целият български народ, и българската интелигенция, и всички ние не помагаме за това да имаме нова кауза. И ако България има в момента някакви проблеми,това си позволявам да кажа, е това, че липсва каквато и да е кауза.
Аз си мисля, че не трябва да мразим българските политици! Не казвам, че трябва да ги обичаме всички, но поне тези, които заслужават, нека да получат нашата обич!