На днешния ден 4 април се навършват 101 години от рождението на Веселин Ханчев.

Големия български и европейски поет Веселин Ханчев е един от най-нежните поети на Стара Загора. Той е и първият почетен гражданин на града ни, удостоен с Решение на Общинския съвет от 22 ноември 1962 година. На 7 декември 1962 г., на организирания в Стара Загора Ден на творчеството му, той произнася слово, което днес ви предлагаме да прочетете:


„Драги мои съграждани,
Прието е да се казва, че поетите владеят словото. Но има моменти, когато и те са безсилни чрез словото да дадат израз на своите чувства. Затова простете ми, че не мога сега да намеря най-добрите думи, за да изкажа пред вас моето вълнение и моята благодарност за голямата чест, с която съм удостоен. Вниманието, с което моята родна Стара Загора обгражда творчеството на един свой син, ме изпълва с щастие. Защото това внимание е оказано не само на мен, не само на моето скромно поетическо дело. Но е внимание към цялата наша съвременна литература, към всички онези, които носят, подобно на мен, високото и отговорно звание български писател. Истински се радвам, че Стара Загора, градът на Гео Милев, на Георги Бакалов, на Кирил Христов, на Николай Лилиев, градът на поетите, продължава да тачи своите големи традиции, да ги разширява, да ги обогатява все повече. Гордея се, че съм роден в един град, които и сред напрегнатия труд на строителството мисли за поезията. Та може ли всъщност да бъде другояче? Тук, където са мечтали и работили, където сега мечтаят и работят толкова много творци на словото, поезията е на всяка крачка. Тя е в стиховете, родени под това топло небе, в гигантските корпуси на АТЗ, в замислените кипариси и липи, в слънчевите багри на новите домове, в труда на хората. Всичко, което умът и сърцето на хората създават, построяват и творят, тук звучи като една красива тракийска поема.
Когато човек се връща в родния си град, той се връща в миналото. Той влиза в улиците на родния си град като в спомени, за да потърси дните на детството и образите на скъпи, далечни приятели. Защо да крия – тъжно ми е понякога, че срещам тук все по-рядко тези образи от миналото. Но съм безкрайно честит от друга страна, че в града на моето минало срещам на всяка крачка бъдещето. Щастлив съм, че моята Стара Загора със всеки ден става все по-нова, все по-голяма, все по-млада и хубава. Където и да отида, тоя град стои в сърцето ми и да си призная открито, често ме укорява:“ Какво написа за мен? Защо не пишеш за мен?“ И аз обещавам пред него и пред себе си: “Колкото ми позволяват силите, аз ще пиша за теб, град на поети и герои, град раждащ жито, машини и песни!“ И това ще бъде моята признателност за вниманието, за голямата чест, за обичта, проявени към мен и към поезията ми.Благодаря ви още веднъж от цялото си сърце, мили мои съграждани.” Веселин Ханчев