На 19 май 2018 г. бе открита изложба „И ДА СЕ, МАМО, НАРЕДЯ С МОЙТЕ ВИТИ ГРИВНИ...”. Показани са 150 гривни от фондовете на музея, изработени от кост, мрамор, стъкло, мед, бронз, месинг, сребро. Представят развитието на накита от V хил. пр. Хр. до началото на ХХ век.
ГРИВНИТЕ са един великолепно украшение, което не само ефектно допълва външния вид на човека, но в същото време е и амулет. Праисторическите хора отначало плетат гривни от кожа, трева или кора на дърво. В Древна Гърция и Рим са популярни главно сред мъжете и най-вече - сред войниците. В средновековното общество гривната е неизменна част от женския костюм. Истинският разцвет на този накит настъпва с прякото навлизане на византийското културно влияние в края на X-XI век. Гривните играят важна роля в обредите и обичаите на българите и във възрожденска ни традиция.
В повечето случаи са богато декорирани според вкуса и социалното положение на притежателката си. Украсени са с геометрични, стилизирани растителни и животински изображения и мотиви, които допълнително развиват съвкупността от символи на тези накити като знаци, привличащи възродителните сили на природата и свързани с култове на земеделието и плодородието. Натоварени са и с магическа функция – да пазят притежателите си от лош поглед, да отклоняват злите мисли, да гарантират здраве и благополучие.
Изложбата можете да разгледате на II-ро експозиционно ниво в РИМ - Стара Загора.
На 19 май 2018 г. бе открита и изложбата „Преоткрито изящество”, в която са включени експонати от фондовете „Антична археология” и „Средновековна археология” на РИМ-Стара Загора. Представени са 94 експоната, изработени от бронз и стъкло. Те са придобити от археологически разкопки и са реставрирани в последните две години от Нина Турлакова, която дълги години работи като реставратор към РИМ-Стара Загора.
Реставрацията и консервацията са “невидима”, но значима част от музейната работа. Те предотвратяват разрушаването на паметниците на културата и осигуряват условия за по-продължителното им съхранение. При работата с тях, реставраторите се ръководят от принципа за минимални промени, които гарантират запазването на автентичността им. Използват се материали, които са възможно най-близо до оригинала. Сведения за наличието на реставратори има още от Средновековието, а първите професионални училища по реставрация се появяват през XVII-XVIII век.
Добрите решения, свързани с опазването на паметниците на културата, са резултат от ползотворното сътрудничество между музейните специалисти и реставраторите. Общите им усилия, насочени към съхраняване на следите от миналото, превръщат археологическите находки и историческите предмети в атрактивни експонати.
Изложбата можете да разгледате на IV-то експозиционно ниво в РИМ - Стара Загора.
Източник: РИМ - Стара Загора