Във ъгълчето на усмивката / In the corner of the smile

MОЯТА СЪДБА
Аз не съм съвършена,
не умея да лъжа,
често бивам разсеяна,
a понякога – тъжна.
Имам доста познати,
нямам много приятели -
разпиля ни съдбата
по света - навсякъде...

На живота косачката
се развихри безмилостно,
може би сме уплашени,
но се правим на силни.
Носим новите дрехи
и куража във раница.
Все пред нас е успеха,
не признаваме граница...

Аз не съм съвършена
и съм много прозрачна –
на лицето изписват се
обичта и омразата...
Вярвам във предсказания
и във вечната истина –
щом е писано – следвам го,
щом се случи – записвам го.

Аз не съм съвършена…


MY DESTINY
I'm not perfect,
I do not know how to lie,
I’m often scattered,
and sometimes - sad.
I have lots of acquaintances,
and a few friends -
fate scattered us all
over the world - everywhere ...

Life’s mower
raged ruthlessly,
perhaps we are scared
but we pretend to be strong.
We wear new clothes
and courage in the backpack.
Still ahead is success
not recognizing the border ...

I'm not perfect
and I am very transparent -
on my face are displayed
love and hate ...
I believe in fortunes
and the eternal truth -
if it is written - I follow it,
when it happens -I record it.

I'm not perfect ...

СЪВЕТ
На разсъмване скандализирай съседите,
излез полуоблечена на балкона.
Направи си кафе – от най-силното
и изпий го със капка от рома,

който пазиш за най-свидните гости.
Избърши си лицето, соленото
и гримирай грижливо очите, зелените,
за да има с какво да говориш.

Събери своите забравени мигове,
закрепи ги с магнит на хладилника,
отвори си широко прозореца. Южния.
И пусни вътре вятъра. Силния.

ADVICE
At dawn scandalize your neighbours
go half-dressed to the balcony.
Make a cup of coffee - the strongest
and drink it with a drop of rum,

which you keep for the most dear guests.
Wipe your face, the salty one
make carefully your eyes up, the green ones,
so that you have what to speak with.

Collect your forgotten moments
fasten them with a magnet on the fridge,
open wide your window. On the south.
And let the wind in. The strong one.

ГНЕЗДО
Света около мен,
разнищен на парчета,
се опитвам да слепя в гнездо
със лястовича кал.
Смеха долепвам до сълзите,
зората – до нощта мастилена,
милувки – до обидите,
а звучни думи – до мълчанието....
Но все не ми достига
една усмивка в ъгълчето на устата,
бадемовия цвят на погледа,
гласът ти дрезгав,
дланите ти загрубели
и думите, изречени във полунощ...

NEST
The world around me,
frayed in pieces
I try to stick in a nest
with swallow’s mud.
Laughter I attach to tears
Dawn - next to the night of ink,
curesses - to insults
and sonorous words -next to silence ....
But I always lack
a smile in the corner of the mouth,
almond-colored eyes,
your voice hoarse,
your palms calloused
and the words spoken at midnight ...

ВЕРОЯТНО
била съм задръстена
с предразсъдъци и суеверия.
Обожавах Властелина на пръстените
и очаквах извънземно нашествие...

Сантиментална съм до костите,
преживявам по сто пъти мъката,
доверчиво отварям на гостите
и не вярвам в разлъката.

Този свят е тъй малък. И ние
сме нищожни като мравки работни.
Но се срещаме.
Дори след години.
Аз не вярвах, но беше страхотно!
След 40 години раздяла
срещнахме се – и пак бяхме същите.
Пак кажете ми, че съм сантиментална.

Вече зная – не съм задръстена!

PROBABLY
I've been blocked
with prejudices and superstitions.
I loved the Lord of the Rings
I expected the alien invasion ...

I'm sentimental bone,
I experience grief a hundred times,
trustingly open to visitors
and I do not believe in parting.

This world is so small. And we
are insignificant like working ants.
But we meet.
Even after years.
I did not believe, but it was great!
After 40 years of separation
We met - and again we were the same.
Tell me again that I'm sentimental.

Already I know - I'm not blocked!

ПРОЛЕТНО
Изправените свещници на кестена
преди разсъмване са цъфнали.
През пролетта е много лесно
да вземеш в шепи красотата. Първата.

Грехът пулсира във очите,
разбудени след зимата сурова,
а вятърът лудува над главите,
раздухва огъня на страстите отново.

Цветя и храсти, птици и пчелички
се надпреварват да цъфтят и пеят.
Не можеш с поглед да обхванеш всичко –
далеч остана зимната феерия...

В небето облаците фигури чертаят,
разбираш вече – пролетта дошла е!

SPRINGTIME
Standing candlesticks of chestnut
before dawn they have blossomed.
In spring it is very easy
to take in handfuls of beauty.The first one.

Sin pulsates in the eyes,
awakened after winter raw
the wind romping over our heads,
fans the fires of passion again.

Flowers and shrubs, birds and bees
They compete to bloom and sing.
You can not glance at everything -
stays away the winter fairy-scene ...

Clouds draw figures in the sky,
you understand now - spring has come!


ЛИПИТЕ
Липите загорски зоват пролетта,
обличат за лятото нови премени,
страхливо показали тънки листца,
оглеждат се с плахи пъпки зелени.

Усетили топлия вятър за миг,
те махат със клончета, викат врабците,
избухват от зимните пъпки със вик,
и свободата им завладява душите.

Нехаят за краткия свой кръговрат –
наесен ще паднат – изсъхнала шума...

Липите сега са свободни и пак
ги благославям с римувани думи.


LIME-TREES
Lime-trees of Zagora call the spring,
dress up for summer in new outfits,
fearfully show thin leaves,
looking around with timid green buds.

Felt the warm wind for a moment,
They wave with twigs, call the sparrows,
burst out of winter buds with a shout,
and their freedom conquers souls.

Do not care about their short cycle -
in autumn they will fall - foliage leaves ...

Lime-trees are now free and again
I bless them with rhyming words.

ОГОРЧЕНИЕ
Изгаснаха Луната и звездите,
на птиците гласът изгуби своя ритъм
и ето - с тъмно наметало
една лъжа ме скри
във своя лабиринт от залези...
Излишни бяха ласките на късната ми обич,
размиха се в мъглата обещанията, погледите...
Една тълпа наоколо се блъска лудо,
и няма ритъм, който живота да събуди...
Това не е любов, дори не е изкуство,
това е само вихър от полумъртви чувства.
На масата две чаши -
с горчиво вино пълни
и полужива обич...
На екс ще ги обърна!
Под лунната пътека паважът ще се гърчи
и ще звъни полека под стъпките ми бързи...
Доверието мое стъпка ти с кубинки подковани...
Лъжата във очите е важно основание
за тъжната раздяла, за мъртвите надежди,
за вихъра последен от обич неродена...
Очите ми затворени от сляпото доверие,
лъжата благородна,
свистящото безвремие,
а доказателството – огорчение...

MORTIFICATION
Off with moon and stars
Bird’s voice lost its rhythm
and here - with dark cloak
a lie hid me
in its maze of sunsets ...
Redundant were caresses of my later love
blurred in the mist promises, looks ...
A crowd is wringing crazily around
and no rhythm that life could wake up ...
This is not love, not even art
this is only whirlwind of half-dead emotions.
Two glasses on the table -
filled with bitter wine
and love half-alive...
I will drink them at once!
Under the moonlight pavement will convulse
and will ring softly under my steps quick ...
You stepped on my trust with hobnailed boots ...
Lie in the eyes is important grounds
for the sad parting,the dead hopes
for the last hurricane of love unborn ...
My eyes closed from the blind trust
the noble lie,
the whistling timelessness
and the proof - bitterness ...

***
Във гълъб искам да се преродя
и отвисоко да поглеждам
погълнатите в дребна суета
и окрилените с надежда.

На гълъба какво му трябва –
една трошица, капчица вода,
политва над града и врявата,
опиянен от свободата.

Във слънчеви лъчи се къпе
и няма грижи и съмнения.

Аз искам да се преродя във гълъб –
когато няма да съм себе си...

***
In a pigeon I want to be born anew
and to look down upon
ingested in small vanity
and winged with hope.

The pigeon, what he needs -
speck crumbs and drop of water,
flies over the town and the hubbub
intoxicated by freedom.

In sunlight bathes
and no problems and doubts.

I want to be reborn as a dove -
when I will not be myself...

ЗАВЕЩАНИЕ
Отдалече, от днес, от сега,
благославям ви, мои наследници,
без да виждам лицата ви, страстите,
аз ви давам знак кръстен от себе си.

Обичаят предвижда прощаване,
обичаят ни дава възможност
да ценим добрините забравени,
преоблечени в светла духовност.

Скъпи бъдещи българи горди,
ще ви кажа аз истина стара:
Щом обичаш, политваш нагоре,
а щом мразиш – погубваш душата си...

Мои мънички внуци и внучки,
не търсете в далечното смисъла!
Прегърнете се и се обичайте –
във сърцата човешки е силата!

TESTAMENT
From the distance from today, by now,
I bless you, my heirs,
without seeing your faces, passions,
I give you a sign named after myself.

The custom provides forgiveness,
custom enables us
to appreciate the good things forgotten
dressed in a bright spirituality.

Dear future Bulgarians proud
I'll tell you an old truth:
If you love,you fly high above
and if you hate - you destroy your soul ...

My little grandsons and granddaughters,
do not look into the distant meaning!
Embrace and love one another -
in human hearts is the power!

СВОБОДА И ЛЮБОВ
От звуците не се съставя песен,
от снимките не се съставя филм,
и в думите е трудно да се врежем
и много бързо да ги подчиним...

От свободата да съм многолика,
до самотата в част от множеството,
аз нося светлина за седем материка,
в душата моя не допускам злото…

Не мога да повярвам, че съм вече
свободна, многоцветна и добра,
а някога със „синьото елече”
облече ме вълшебна красота...

Да, утрото е подходящо за раздяла,
и вечерта е тиха като стих,
и зимата е непременно бяла,
а любовта се степенува във триптих...

FREEDOM AND LOVE
Sounds cannot make a song,
pictures cannot form a movie,
it is difficult to cut into words
and very quickly to obey them ...

From freedom which makes me many-faced,
to loneliness in part of the crowd,
I bring light to seven mainlands,
in my soul I do not allow evil ...

I can not believe I'm already
free, colorful and good,
and once with the "blue vest"
magical beauty dressed me up ...

Yes, the morning is suitable for separation
and the evening is as quiet as a poem,
and winter is necessarily white,
and love is graded in a tercet ...

СБОГУВАНЕ С МОРЕТО
Към мене
ивицата на брега е безразлична –
тя чака да си тръгнат хората,
за да се люби лудо със прибоя
на лунна светлина и под звездите.

Със камъчета ще си украси косите
от водорасли,
ще се облече със пяна,
на корабите отдалеч ще маха,
на лодки, полюлявани върху вълните…

Но есента ще я обезлюди
и тя за зимата ще се приготвя
и само зеленясалите котви
ще се полюшват в бурните води…

Проблясват слънчевите зайчета
и ивицата на брега ми маха
за сбогом, чак до следващото лято...

При нея ще се върна,
обещавам, плачейки.

FAREWELL TO SEA
To me
shore is indifferent -
it waits people to leave
so that it can madly love the surf
in moonlight and under the stars.

With stones it will adorn its hair
from algae
shall be dressed up with foam
it will wave to ships form distance
to boats swaying on the waves ...

But autumn will banish people
and it will prepare for winter
and only slimy anchors
will sway in the turbulent waters ...

Sun bunnies glimmer
and the shore is waving at me
goodbye until next summer ...

I will come back to it,
I promise, weeping.

БЕЗВРЕМИЕ
заминавам си аз
под надвиснали облаци
сред мъгла, посред мраз
влак среднощен подгонила

заминавам след теб
и събличам умората
полузвездно небе
ми предрича спокойствие

птици, жълт листопад
ме завихрят в спирала
есен в стария град -
безнадеждност, отмала

ще замина и там
ще намеря безвремие –
доброволно ще дам
споделеното време…

TIMELESSNESS
I am leaving
under overhanging clouds
in fog, in the middle of frost
chasing a midnight train

I'm going after you
and undress fatigue
a half-starred sky
predicts calmness to me

birds, yellow leaf fall
they spin me around in a spiral
fall in the old town -
hopelessness, tiredness

I will go and there
I will find timelessness -
I will voluntarily give
shared time ...

КЪСНО ЗА ИГРА
Невидима ще обикалям покрай тебе –
ще подозираш само за това.
Ще чувстваш полъх непотребен,
ще чуваш тихите слова.

Ти обърни се – ще ме видиш –
лек вятър под безоблачния свод,
изхвърлена на плажа мидичка,
бездомно куче и нахапан плод…

Ще чупиш пак прегради със главата си,
ще тичам аз след тебе да те спра.
Но както винаги, ще закъснявам,
докато стане късно за игра…

LATE FOR GAME
Invisible I will walk around you -
You will only suspect that.
You will feel useless breeze,
You will hear the quiet words.

You turn around- you will see me -
light breeze under cloudless vault
a washed up shell on the beach ,
a homeless dog and bitten fruit ...

You will brake barriers with your head again
I will run after you to stop you.
But as always, I will be late,
until it is late for a game ...

КРАЙНОСТИ
Мразя те, мразя те, мразя те,
толкова,
че почнах да те обичам,
защото някога някой казал е:
крайностите се привличат…

По нищо не си приличаме,
спорим по всички въпроси,
ти пиеш вино,
аз джин поръчвам,
ти си с костюм,
аз джинси нося…

Ако някой ден на някоя улица
случайно те забележа отдалече,
ще се помоля нечуто –
да не ме познаеш, човече…

И ще се слея с тълпата,
в метростанцията ще вляза,
докато ме хванеш за ръката –
ти все пак си ме забелязал…

Без думи и без оправдания,
напук на всички завистници –
знаейки, че те мразя,
всъщност -
отдавна те обичам...

EXTREME
I hate you, I hate you, I hate you,
so much,
that I began to love you
because once someone said:
extremes attract ...

Nothing alike,
argue on all issues
You drink wine,
I order a gin,
you're wearing a suit,
I wear jeans ...

If one day on some street
I accidentally notice you from afar
I will pray unheard -
you not to recognize me, man ...

And I will merge with the crowd,
in the subway I will go,
until you catch me by the arm -
you have spotted me anyway....

Without words and without excuses
in spite of all envious -
knowing that I hate you,
actually -
I have been loving you from a long time ...

***
Във ъгълчето на усмивката
се разпознах
след сушата на зимата
от ласката на март
и сред помръкнали
загрижени лица
самото ъгълче
на устните
я приюти....

***
In the corner of the smile
I recognized myself
after the drought of winter
from the caress of March
amongst dull
concerned faces
the very corner
of the lips
sheltered it ....

HE СЕ ОБРЪЩАЙ
Не си мисли, че има във тълпата
едничко живо същество,
което забелязва те и ти се радва.
Това изключено е, няма за какво

да се захванеш тук и да упорстваш
и няма светлина в полярната ти нощ.
Но има кътче някъде зад полюса -
за тебе то е - тъне във разкош...

Насрещен вятър няма да ти пречи
да осъзнаеш синевата -
тръгни по пътя без багаж, човече,
не се обръщай никога назад...

DO NOT TURN AROUND
Do not think that there is in the crowd
a single living creature,
which notices you and is happy for you.
That is exceptional,there is no reason

to start here and persevere
and no light in your polar night.
But there is a place somewhere behind the pole -
for you it is - buried in splendor ...

Headwinds will not prevent you from
realizing the blue -
walk the path without luggage, man,
do not ever look back ...

* * *
Знам вече как
се раждат
свръхновите
звезди
усетих как
пространството
около мен
избухна
материята
се пропука
и преди
да се опомня
аз станах пленница
на буквите

* * *
I know now how
are born
supernovae
stars
I felt
space
around me
bursted
matter
cracked
and before
I realized
I became captive
of the letters

* * *
тъга и спомен
мелодия
и многобройните лица
в тълпата
китарен звън
отминал трепет
забравени въздишки
равнодушие
един усмихнат фавн
снежинка
и поривът
на вятъра
срещу лицето ми

на спомена за теб
подвластна съм
донякъде

* * *
sadness and remembrance
melody
and numerous faces
in the crowd
guitar chime
passed trembling
forgotten sighs
indifference
a smiling faun
snowflake
and urge
of wind
against my face

the memory of you
captures me
to some extent

***
от утре
ще съм силна
невредима
в морето от вълнения
във планината
от непоклатимост
в облака от сълзи
на момичета
от утре
ще съм бяла
като извор
невинно агне
в стадото на вълците
от утре

днес съм само вятър

***
from tomorrow
I'll be strong
unscathed
in a sea of unrest
in mountains
by staunchness
in a cloud of tears
of girls
from tomorrow
I will be white
like a spring
an innocent lamb
in wolves pack
from tomorrow

today I am just wind

ИЗМИСЛЕН СВЯТ
Да се скрия сред тези тополови пухчета,
на които им казват – майски сняг.
Защо ми е толкова еднопосочно глупаво –
не ми е за пръв път, но пък сега

разбирам, че съм била измислила
свой, неприложим към реалния свят.
А на душата е неуютно и хлъзгаво
и улиците са пълни с пролетен хлад.

Да тръгна нанякъде, да се измъкна
от примката
на ежедневните повторяеми чудеса.
Дали пък да не се скрия завинаги –
дори и от себе си, но докога?...

IMAGINARY WORLD
To hide among the poplar pads,
which are called - May snow.
Why am I so one-way stupid -
not for the first time, but now

I understand that I have invented
my own inapplicable to the real world.
And the soul is uncomfortable and slippery
and the streets are filled with spring chill.

To go somewhere, get out
of the loop
of daily repeated miracles.
May be I should hide forever -
even from myself, but for how long? ...

***
матирано фолио
на облачета
или на звезди
за мансардата избрах
в която ще населя
моите надежди
и сбъднати желания

непрозрачно фолио
за прозореца -
да не пропусне
навън
нито една от тях

ще ми гостуваш ли

* * *
matt foil
of clouds
or stars
I chose for the attic
in which I will place
my hopes
and wishes which came true

opaque film
for the window -
not to let
out
none of them

will you stay as my guest

ЗИМА
По ескалатора на вечерта се спусна
денят за моя най-голяма изненада.
Снежинките, полепващи по устните
са с вкус на прах от лимонада...

Виелица като във филм от 50-те
ги кара да блестят и да танцуват,
не знаят, че обречени са те
да чезнат под подметките и гумите.

И този сняг, на който съм длъжница,
опитва да изтрие есента
и стъпките ни, холограмно вписани
в асфалта и до моста край брега.

WINTER
On the evening escalator descended
the day to my biggest surprise.
Snowflakes,sticking to lips
are flavored with powdered lemonade ...

Blizzard like in a movie from the 50s
makes them sparkle and dance
they do not know that they are doomed
to die under soles and tires.

And this snow, which I owe,
tries to erase autumn
our steps, holographic recorded
in asphalt and the bridge near the shore.

* * *
споря с моя невидим
събеседник от двайсети век
дебатирам уверено
жестикулирам сама
по напечената улица

какво ли си мислят
случайните минувачи
(че съм пусната току-що
от градската лудница...)
но какво ли ми пука –
имам си събеседник
поне двайсет минути...

после ще замълча
до деня на Пришествието

подозирате ли ме?

* * *
I argue with my invisible
companion of the twentieth century
I debate confidently
gesticulate alone
on the heated street

I wonder what
the bystanders think
(I’ve just been released
from the local madhouse ...)
but what I care -
I have a companion
for twenty minutes at least ...

then I will be silent
until the day of Advent

do you suspect me?

ПО СТЪПАЛАТА
Тоя град –
издължен под Аязмото –
вчера хладен,
а днеска горещ,
е латерна излъскана
и повтаря
позната мелодия
уж до края,
а все отначало -
песента ме подмамва
по пътечката,
по стъпалата,
да стигна до върха –
там е толкова хладно,
но дори и за кратко
ме връща
във спомена
за горещия юли...

IN STEP
This city -
elongated under Ayazmoto -
Yesterday cool
and today hot
a lantern polished
and repeats
familiar melody
ostensibly to end
and yet again -
song lures me
along the path,
on the steps
to get to the top -
it is so cool up there,,
but even for a short time
brings me back
to the memory
of the hot July ...

МОЛИТВА
О, дай ми Боже сила
света сама да нося...
Мара Белчева

Господи, дай ми силa,
търпение и великодушие
да пренеса света, Боже мили,
на раменете си пряко сушата...

Да се отърся от калните
потоци от завист и злоба,
да се озова неочаквано
от другата страна на глобуса.

И да простя на простаците,
и да загърбя обидите,
да се издигна над страстите
и пътя си да настигна!

PRAYER
Oh, God, give me strength
world alone to wear ...
Mara Belcheva

Lord, give me strength,
patience and generosity
to move the world, My dear God,
on my shoulders across the land ...

To shake off the muddy
flows of envy and malice,
be be unexpectedly
on the other side of the globe.

And forgive vulgarities,
and to ignore insults
to rise above the passions
and my way to catch up!
Прочетено:
180
Раздел
Издадена
Стара Загора, НЧ Даскал Петър Иванов, 2015