Кажете небеса

Електронна библиотека Стара Загора

Е-библиотека е рубриката, където можете да прочетете публикувани и непубликувани на други места произведения на старозагорски писатели. Текстовете са предоставени от авторите им (или от техни наследници). ТЪРСЕНЕ в електронната библиотека.

Стихосбирките на лауреатите и стихове на наградените участници в Националния младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев" – Стара Загора може те да прочетете тук.

Раздели

Кажете небеса

ПРЕДЧУВСТВИЯ

ГОРА

Обвий ме с ръцете си, горо
зелена, ти майко на моите
юначни деди! Сред усоите
духът ми поема нагоре.
Покрий ме! Над моите взори
да бъде небе от покоите
на твоето царство, и знойни
листа да шумят, да говорят!

О, колко са светли и чисти
потоците – твоите мисли
безсмъртни, що бликат пред мене!

Пониква в сърцето ти семе,
а в твоите къдри зелени
гърмят ветровете на времето.

ПРОБУЖДАНЕ

Трепетликите дигат нечуто
върховете си грейнали. Те
се забиват в лазура. Дете
се пробужда във майчини скути.

Песъчинките сякаш напъпят
край брега на реката, цъфтят
като лилии лодки на път
и със рибите редом се къпят.

Сякаш някой подухва звездите –
и те гаснат в безкрайния друм
на живота си. В шепот и шум
се разбулят пространствата скрити.

Само Марс не догаря и още
придружава Стрелеца, сред дим
от загаснал пожар, невредим
алхимик на печалните нощи.

МОЛИТВА

Тоя сняг ще се стопи ли нявга
от лицето на земята? Само вий,
облаци, натегнали от влага,
знаете, навеждате глави.

Тоя вятър няма да престане
да се блъска. Заледените крила
бият хижите, гори Финландия
в каменната нощ, като факла.

Господи, въздай ни малко зрънце
от човещина! Излей поне веднъж
над сърцата ни дъха на слънцето,
дай ни изобилния си дъжд.

Ето ги сърцата ни, води ги
по вселената, където ги зове
бурята, където кукуригаха
в утрото петлите-ветрове!

Будни сме и чакаме сред зима
да потеглим. В ясния ни слух
бият нашите сърца, във името
на Отца и Сина, и Светия Дух.

КАЖЕТЕ НЕБЕСА

Стопля се. Земята вече гледа
с бистрите си извори-очи,
пред които само ще мълчим
с мрачните си помисли, приведени.

Първи лъч. Какъв ще бъде краят
на деня, кажете, небеса,
грейнали над бедния косач, -
вие предвещавате и знаете!

Ехото на първите попътни
ветрове на битките разби
сводовете. Бойните тръби
вият между бомбените тътени.

Бий в гърдите ми, сърце! Земята
се обагря, иде някой зъл
дух из мрачините. Като гълъб,
ти трептиш, изпълнено с проклятие.

Бий в гърдите ми! Аз имам тебе,
никому ненужна светлина
в тоя час! Гората ни една
вейка не люлей. Лежи, погребана.

УТРО В ГРАДА

Едва се е зазорило –
и улицата светна
в прекрасно зеленило
от знамена и ветви.

По стълби и стобори –
дечица и слугини,
зад чистите прозорци –
цветя, като в градина.

Над влажните корнизи
сборичкаха се луди
лъчите, да пронижат
и дървеса, и люде.

А здрачините тихи,
готови да угаснат,
сами се потопиха
в тържествения блясък.

Чуй музиката гръмна –
и стройните редици
по улицата стръмна
изчезнаха: войници.

ИЗПРАЩАНЕ

На площада екна звук след звук –
сбраха се колоездачите-войници,
бодри като прелетните птици,
трепнали, да полетят на юг.

Всички се завтекохме до тях,
за да стиснем за последен път ръцете –
нам протегнати ръце. „Простете,
брята, побеждавайте без страх!”

„Мислите ни с вас ще полетят
към зе

Оценка