ПРЕДГОВОР

 

Стара Загора през Възраждането придобива славата на един от най-будните културно-просветни центрове в страната. Годините на Възраждането са години, в които сърцата и умовете на старозагорци се отварят за образование, наука и изкуство, за съхраняване на българщината. Откриват се училища, строят се църкви, изпращат се младежи да учат в чужбина, разкрива се първата книжарница, основават се едно от първите читалища и женско дружество в страната… В нея се раждат и работят по различно време големите възрожденски дейци Атанас Иванов, Александър Екзарх, Захарий Княжески, Тодор Шишков, Петър Иванов, Стефан Икономов, Петко Р. Славейков, Анастасия Тошева, Зюмбюла Талимова и мн. др., оставили светла следа в културно-просветния и обществения живот на България.

В тези бурни години се заражда и дарителството, което от тогава и до днес е било винаги израз на духовната щедрост на старозагореца. То е отколешен критерий за отношението му към историческото ни наследство, към образованието, книжнината и към библиотеките в частност. С дарителски жест на основателите на първото читалище в Железник, учредено през 1858 г. и тържествено открито през март 1860 г., се полага началото на най-старата читалищна библиотека в Старозагорска област (неин наследник днес е библиотека “Родина”), чийто фонд расте през годините. През 1875 г. сп. “Читалище” отбелязва: “Почти целият град сякаш се наелектризира, сичките граждани, стари и млади, от ден на ден ставаха по-ученолюбиви и по-просветолюбиви. Един от друг начнаха да се надварят в пожертвувание, в родолюбие и в братолюбие”. Идва обаче денят, в който огнените езици на горящия град през август 1877 г. изпепеляват църкви, училища, домове. Пламъците на пожара поглъщат читалищната библиотека, наброяваща над 15 000 тома литература на български, гръцки, руски и западноевропейски езици. Безвъзвратно изчезват в огъня и училищните библиотеки. Изгарят многобройните лични библиотеки на ученолюбивите старозагораци, изгарят личната библиотека и ръкописите на Петко Р. Славейков.

Стара Загора е обезкнижена, но дарителският дух не е погинал. Днес библиотеките в Стара Загора съхраняват във възрожденските си сбирки книги, постъпили изключително като дарения в края на ХІХ и началото на ХХ век.

Личната библиотека на Анастасия Тошева, пръв и дългогодишен директор на девическата гимназия “Мария Луиза”, слага началото на училищната библиотека, дарена в последствие на библиотека “Родина”. Атанас Илиев дарява личната си библиотека, сред която са около 244 възрожденски книги, на архиологическото дружество “Августа Траяна” (сега РИМ), създадено по негова инициатива през 1907 г. От същата година дружеството става колективен член на културно-просветно дружество “Театър” (1900) – днес НЧ “Родина”, в чиято база е подслонено. Това обстоятелство е причина части от библиотеката му да се притежават от Регионалния исторически музей и библиотека “Родина”. През педесетте години на миналия век на библиотеката ни е дарен и фондът на Общинската градска библиотека, сред който са книгите на “Ученолюбиво дружество” (1883) и на малко просъществувалото Градско читалище, създадено през 1895 г. Във фондовете на библиотека “Захарий Княжески” се съхраняват възрожденски книги от Мъжката гимназия “Иван Вазов”, от личната библиотека на Недьо Александров и от книгите на разрушената през шестдесетте години на ХХ в. Католическа църква.

***

Настоящият библиографски указател има за цел да представи една сравнително реална картина на възрожденските книги, съхранени до наши дни в различни институти на Стара Загора – библиотека “Родина”, библиотека “Захарий Княжески”, Регионален исторически музей и библиотеката на Старозагорската митрополия, и да предостави на специалистите нашия скромен принос в издирването и проучването на старопечатното ни книжовно богатство. Възрождеденски книги не са открити в църквите и в Държавния архив. Указателят надгражда дипломантския труд “Възрожденската книжнина в библиотеките на Стара Загора. Своден каталог на старопечатната литература” на колежката ни Валентина Чернова с включената сбирката на Регионалния исторически музей.

Това печатно издание стана възможно благодарение на едногодишните проучвания на възрожденските книги и електронната им обработка от завеждащия отдел “Редки и ценни книги” в библиотека “Родина” Доля-Нана Чикакчиева и на екипа, участвал в подготовката и изработването на справочния му апарат – Надежда Груева, Захарина Костова и Слава Драганова.

Специални благодарности за съпричастността и положения труд дължим на нашите партньори: библиотека “Захарий Княжески”, Регионален исторически музей и Старозагорска митрополия, както и на Община Стара Загора за финансовата й подкрепа.

При изработването на библиографския указател са възприети хронологичните граници 1806 – 1878 г. и критериите за български старопечатни книги на д-р Маньо Стоянов, отразени в труда му “Българска възрожденска книжнина” (София, 1957), според когото възрожденската книжовна продукция обхваща:

Каталогът е изграден върху структурата на РБВК: Български книжовници, Служебни издания, Анонимни книги, Чужди книжовници, като сме добавили и описанията на притежавани от старозагорските институти книги, неотразени в репертоара на Маньо Стоянов. Шест от тях не фигурират и в прегледаните “Български книгопис за 100 години” от А. Теодоров – Балан (София, 1909) и “Опис на старите печатни български книги 1802 - 1877” от В. Погорелов (София, 1923).

Книгите са описани de visu. Притежаваните от библиотеката на Старозагорската митрополия са включени по дипломната работа (1994 г.) на Валентина Чернова. Описанията на всички документи са в обща поредица, като след номера от сводния каталог е отразен номерът, под който се намира същото заглавие в репертоара на Маньо Стоянов. Със знак # са отбелязани неоткритите заглавия в РБВК. Под всяко библиографско описание вдясно е обозначен с абривиатура институтът, който притежава съответното издание и в каква екземплярност го съхранява.

За редна дума е използвано името на автора, съставителя или преводача, което най-често се намира в текста на библиографското описание. Книжовниците са подредени азбучно под имената, с които сами са се подписвали и са били известни през Възраждането. Православните духовни лица са представени с монашеските си имена, освен в случаите, когато са били известни повече с фамилните си имена. Творбите на чужди автори са дадени под имената на българските им преводачи, съставители или редактори, тъй като продукцията на възрожденските ни книжовници в голяма степен е преводна и компилативна, носеща белезите на побългаряване на чуждите художествени образци.

Книгите са описани на оригинален език, следвайки библиографските описания в РБВК. Пропуснати са биографични данни, цени, многобройните имена на спомоществователи, дарители и др., за които е преценено, че са извън целите на този каталог. Поради неточности в описанията на Маньо Стоянов за някои издания са направени корични описания. Издирените от Доля-Нана Чикакчиева допълнителни сведения за автори, лица и книги, отнасящи се до целия тираж на съответното издание, са дадени с курсив в описанието или като забележка. Сведения, касаещи уникалността на книгите в библиотека “Родина”, са изнесени в Бележки и са обозначени със знак * след екземплярите, отразени под описанията.

Към библиографския указател е приложен справочен апарат от с едем показалеца: хронологичен, на печатниците, на издатели, иждивители и покровители, именен – за автори, преводачи, съставители и редактори, географски, предметен, на дрителите и на книгите с автограф. Изданията в тях са отбелязани с поредния номер на библиографското им описание от настоящия каталог. Чрез многоаспектното разкриване на книгите от каталога в справочния апарат, а така също и чрез приложенията, се постарахме да илюстрираме различни страни на книгоиздаването у нас и да обхванем целия спектър от интереси на съгражданите ни през епохата на Възраждането.

Ще се радваме, ако каталогът на българската печатна възрожденска книга в библиотеките на Стара Загора предоставя материал за бъдещи проучвания на културно-историческото наследство на града ни. Надяваме се унифицирането на нашия подход при съставянето му с този на националния репертоар да улесни ползването му от бъдещите изследователи – филолози, историци, библиотекари, краеведи, студенти, журналисти, и от всички, които проявяват интерес към възрожденската литература.


***

Благодарим на н. с. І ст. Петър Калчев, директор на РИМ, и на г-жа Снежана Маринова, и. д. на библиотека “Захарий Княжески”, за разрешения достъп до специалните фондове на поверените им институти и даденото съгласие за участието им в местния репертоар. Благодарим на н. с. І ст. Нейчо Маринов Кънев, зав. отдел “История на България ХV – ХІХ век”, за отделеното време и компетентното съдействие на нашия сътрудник при библиографското проучване на книгите в РИМ.

 

От съставителите

 

***

В електронния вариант на каталога са включени изображения, обозначени със следните икони:

 
Корица (предна или задна)
 
Заглавна страница
 
Вътрешна страница
 
Биография на автора

Приложението (илюстративния материал) на печатния вариант на книгата може да бъде изтеглен в pdf формат.