Представлението Здравей, напускам те! от Едуард Олби
четвъртък, 31 май 2007

На 4, 22, 26 юни от 19.00 ч.
на Голяма сцена в Драматичен театър "Гео Милев" - Стара Загора
можете да гледате

“Здравей, напускам те!” от Едуард Олби
Театър 199 – София

• режисура: БОЙКО БОГДАНОВ
• участват: ДЕСИСЛАВА СТОЙЧЕВА и АТАНАС АТАНАСОВ
• сценография: БОЙКО БОГДАНОВ
• превод: ДЕСИСЛАВА СТОЙЧЕВ
А

Изключително забавна, но някак смущаваща пиеса, излъчваща "високата енергия", характерна за Олби.

Прибирайки се от работа, Джак осъзнава, че напуска Джилиян, за която е женен вече 30 години. Джилиян чете първоначално - дори се замисляш колко често тя е чувала подобни изказвания преди. Разгарят се страсти: трепет, съблазън, гняв, може би и любов. И понеже текстът е на Олби, това не може да бъде абсолютно сигурно!

Критиката определя пиесата като "изящна интелектуална дисекция на "консервираните човешки животи".

 

АВТОРЪТ Едуард Олби (роден 1928 г. във Вашингтон), се появява на американската театрална сцена през 1959 г. с пиесата си “Случка в зоопарка”. Следва серия от новаторски, експериментални пиеси, сред които най-широка популярност добиват “Кой се страхува от Вирджиния Улф?” и “Деликатно равновесие”. Критиката го приветства като лидер на ново театрално движение, заговаря се за раждането на американската абсурдистка драма. Олби е назован приемник на Артър Милър, Тенеси Уйлямс, Юджийн О’ Нийл. Неговите увлечения обаче са по-тясно свързани с европейски драматурзи като Самюел Бекет и Харолд Пинтър.
• През 80-те години нито една творба на Олби не е оценена от критиката, но през 1995-та той се завръща триумфално в театъра с пиесата “Три високи жени”, която му носи трети “Пулицър”. Носител е на редица други награди, сред които и две “Тони”, последната за големия хит на 2002 г. “Козата или Коя е Силвия?”
• Самият Олби обаче не мисли, че стойността на една пиеса се определя от това дали тя се харесва или не на критиката. Напротив, страшното е ако творецът се остави да се влияе от изменчивите моди, ако се опита да се хареса на всички и се бои да не засегне някого. Според него човек винаги трябва да пише като поставя под въпрос ценностите на деня и провокира към размисъл над това, в което вярваме. Но авторът е категоричен – не раздразнение, а сериозно основание трябва да е провокатор на творческия акт. Олби определя собственото си творчество като “изпитване” на американския театрален живот, като критика срещу подмяната на реалните ценности с изкуствени, като осъждане на самодоволството, на жестокостта, на неспособността за действие и празнотата, като заставане срещу фикцията, че всичко в тази спяща страна е оцветено в розово.

РЕЖИСЬОРЪТ БОЙКО БОГДАНОВ:

Този спектакъл е разказ за....любов.
Той е и разказ за екзистенциалната клопка, за капана на живота, в който и при най-добрите ни намерения да се измъкнем от ада, се оказваме на дъното на Чеховата пустота и смирение.
Защо го поставям?
Искам да припомня на зрителя, че сме хора и човечността стои по-високо от нашето жалко его, както и да те поканя, твое величество Зрителю, на твоя неспирен танц между възторга и страданието...
Какво да се прави? Животът все пак продължава и не от другиго, а от нас зависи как...

За актьорите ДЕСИСЛАВА СТОЙЧЕВА и АТАНАС АТАНАСОВ работата в театър е любов.