3 декември - Международен ден на хората с увреждания
вторник, 12 декември 2006

3 ДЕКЕМВРИ, МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ
През 1992 година Генералната асамблея на ООН обяви 3 декември за
МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ

Генералната асамблея на ООН прие световна Програма за активни действия, целящи информиране на обществеността за проблемите и потребностите на хората с увреждания и реални действия за включването им във всички сфери на политическия, социално-икономическия и културния живот. Трети декември е ден за засилване на дискусията по темата за свободния и независим живот на хората с увреждания, за тяхното пълноправно участие в обществото. На него правим обществено достояние добрите и лошите закони и практики по отношение на хората с различни възможности. Това е денят, в който отправяме силни послания и го правим всяка година отново и отново.

Тази година решихме да призовем за изграждането на едно приобщаващо общество, в което всеки един да живее достойно и пълноценно.За да стане то факт и в България е необходимо да се премине през редица промени, като едни от най - съществените са промяна в обществените нагласи преодоляване на предразсъдъците по отношение на хората с увреждания. Началото на тази промяна може да започне в българското училище, където всеки един от нас попада в годините, когато сформира своите възгледи за живота и хората около него. Без да се спираме на ситуацията в момента бихме искали най-общо да очертаем една картина на желаното бъдеще, в което българското училище ще бъде отворено за всеки един и ще предлага една система, която не само дава необходимия пакет от знания, а и възпитава в приемане на различията и изгражда умения за общуване и партньорство.

Световните практики показва, че в процеса на търсене на по-добрите решения е преминато през няколко етапа. При първите от тях - Специалното образование и Интегрираното образование(ИО) усилията са съсредоточени върху детето и промяната в него, като ИО е процеса на настаняване на децата с увреждания в общообразователните училища. В този случай на него му се отделя повече внимание, отколкото на необходимостта за промяна на средата. Интеграцията често се съсредоточава върху определена група ученици, например такива с по-леки увреждания, и не приема, че всички деца могат да бъдат интегрирани. Терминът “Деца със специални образователни потребности” също не бива да се използва като обобщаващ за всички групи деца с увреждания, както е все още практика в България. Много деца с увреждания нямат проблеми с научаването, а само с достъпа или с ползването на стандартните учебни пособия, но въпреки това им се слага това определение. Следващ етап от развитието на световната образователна система е въвежданто на Приобщаващото образование (ПО). ПО се насочва към образователната система и нейната промяна. Детето се поставя в нейния център, учебната програма е тази, която се адапира, като за целта се привличат родителите и цялата общност. Неговата концепция е разработването на различни механизми за включването на учениците, техните родители и общността при взимането на решенията и участието в учебния процес. То признава различията между децата, свързани с възрастта, пола, етническата пронадлежност, езика, уврежданията и т.н. Приобщаващото образование е част от по-обхватна стратегия за изграждане на приобщаващо общество, където различията се разглеждат като ценен ресурс, а не като проблем. Ето още някои от централните идеи на приобщаването, описани в Декларацията от Саламанка, с придружаваща Рамка за действие в образованието на хора със специални потребности, изведени в публикацията “Приобщаващото образование. Когато ресурсите не достигат”:

Децата имат разнообразни характеристики и потребности;
• Различието е нормално;
• Училищата трябва да осигурят условия за включването на ВСИЧКИ деца;
• ДЕЦАТА с увреждания трябва да посещават соите квартални училища;
• Участието на общността е основополагащо за приобщаването;
• Педагогическият подход, ориентиран към детето, има ключово значение за приобщаването;
• Учебните програми трябва да бъдат гъвкави и да се приспособяват към децата, а не обратното;
• Приобщаването трябва да бъде осигурено с необходимите ресурси и подкрепа;
• Приобщаването е съществено от гледна точка на човешкото достойнство и пълното зачитане на човешките права;
• Приобщаващите училища носят полза за ВСИЧКИ деца, защото подпомагат изграждането на приобщаващо общество;
• Приобщаването подобрява ефикасността и финансовата ефективност на образователната система.

То се отчита от международната общност като “Част от по-голямата цел за изграждане на приобщаващо общество. То не се отнасянпросто до някакви методи и системи, а по-скоро означава приемане на определени основни ценности и вяра в зачитането и ценността на различието, премахването на дискриминацията и сътрудничеството с другите за изграждане на по-равнопоставен свят."

България е правова държава и е декларирала нееднократно, че при провеждане на своята политика ще се придържа към основните международни документи, гарантиращи спазването правата на човека във всяка една област от обществено-политическия живот. Заявеното категорично желание за пълноправно членство в Европейския съюз трябва да намери изражение и в прилагането на европейските ценности и практики у нас. В основния документ на ЕС е казано: “Конституцията определя ценностите, които са в основата на ЕС: зачитане на човешкото достойнство, свобода, демокрация, равенство, върховенство на закона и зачитане на човешките права. Това са общите ценности на страните членки в общество, характеризиращо се с плурализъм, отсъствие на дикриминация, толерантност, справедливост, солидарност и равенство между половете”. Тези ценности трябва да са отправна точка и за всяка една промяна случваща се у нас, включително и промяната на образователната ни система в стремежа и да осигури достъпно и качествено образование и за децата с увреждания.


Тоня Димитрова / Людмила Борисова