·         2335 г. от смъртта на Демостен (384-322 пр.н.е.), древногръцки политик и оратор : "Речи против Филип".

·         2225 г. от смъртта на Архимед (284-212 пр.н.е.), древногръцки математик и физик : "За сферата и цилиндъра", "За плаващите тела" и др.

·         1945 г. от смъртта на Клавдий Цезар Нерон (36-68), римски император, известен със своята жестокост и гонение на християните .

·         1295 г. от разгрома на арабите край Константинопол от войските на хан Тервел (718).

·         1200 г. от победата на българските войски под предводителството на хан Крум над византийците при Одрин и достигането им до стените на Цариград (813).

·         1173 г. от присъединяването на Родопите, земите между реките Струма и Места и по-голямата част от Македония към пределите на България.

·         1150 г. от началото на Великоморавската мисия на Светите братя Кирил и Методий (863).

·         1120 г. от Преславския събор и възкачването на княз Симеон I на българския престол (893).

·         1015 г. от похода на цар Самуил срещу сърбите и пленяването на княз Йоан-Владимир (998) .

·         995 г. от падането на България под византийска власт (1018).

·         930 г. от основаването на Бачковския манастир (1083).

·         795 г. от възкачването на престола на цар Иван Асен II (неизв.), български цар (1218-1241), изтъкнат политик и дипломат.

·         735 г. от провъзгласяването на Ивайло за цар в Търново (1278).

·         720 г. от рождението и 65 г. от смъртта на Йоан VІ Кантакузин (ок.1293-1383), византийски император, автор на съчинението "История", в което се съдържат сведения и за българите през ХІV в.

·         650 г. от смъртта на Калист І (129-1363), висш византийски духовник, цариградски патриарх, автор на жития за Григорий Синаит и Теодосий Търновски.

·         615 г. от смъртта на Иван Срацимир (неизв.-ок.1398), владетел на Видинското царство, първороден син на цар Иван Александър.

·         485 г. от рождението и 420 г. от смъртта на Паоло Веронезе (1528-19.04.1588) - италиански живописец, блестящ колорист и майстор на декоративни пана : "Пир в дома на Леви" (1573), "Сватба в Кана Галилейска" (1563) и др.

·         480 г. от смъртта на Ариосто (1474-1533), италиански поет.

·         465 г. рождението на Джордано Бруно (1548-17.02.1600), италиански мислител; развил системата на Коперник, като приема, че вселената е безкрайна, а Слънцето е една от многото звезди.

·         375 г. от смъртта на Иван Гундулич (1589-1638), хърватски поет.

·         325 г. рождението на Александър Поуп (1688-1744), английски поет и есеист; представител на Просвещението.

·         325 г. от смъртта на Шарл Дюканж (1610-1688), френски държавник и историк, занимавал се с проблемите на Византия. Сред съчиненията му е и каталогът "Български архиепископи", използван и до днес от учени, изследващи Втората българска държава.

·         260 г. от рождението на Йозеф Добровски (­1753-1829), чешки филолог-историограф, създател на славянската филология.

·         245 г. от рождението на ген. Иван Никитич Инзов (1768-1845), руски военен деец, участвал в руско-турските войни 1787-1791, 1806-1812 и в Отечествената война 1812; подпомага  полагането на основите на Болград и откриването на български черкви и училища в редица селища на Бесарабия.

·         240 г. от смъртта на Паисий (1722-1773), пръв идеолог на Българското Възраждане и народен будител; автор на "История славянобългарска" (1762).

·         235 г. от рождението на Никола Карастоянов (ок.1778-29.09.1874), печатар и книгоиздател, един от пионерите на българското книгопечатане.

·         220 г. от рождението на Неофит Рилски /Никола Поппетров Бенин/ (1793-04.01.1881), български книжовник, просветител и пръв новобългарски учител. През 1835 г. издава „Болгарска граматика" и „Таблици взаимоучителни", а през 1836 г. създава първия български глобус.

·         205 г. от рождението на Дж. Пристли (1733-1804), химик, откривател на кислорода.

·         200 г. от смъртта на Софроний Врачански /поп Стойко Владиславов/ (11.03.1739-1813), крупен деец на Българското възраждане, книжовник, учител, църковен деец.

·         200 г. от  рождението на Артур Адамович Непокойчицки (1813-1881), руски военен деец, началник щаб на руската армия, действаща на Балканите по време на Руско-турската освободителна война.

·         195 г. от рождението на Йордан Хаджиконстантинов Джинот (ок.1818-29.08.1882), български възрожденски книжовник и просветител; учител, автор на голям брой съчинения и на редица художествени произведения.

·         190 г. от рождението на Иванка Ботева (1823-), майка на Христо Ботев.

·         190 г. от рождението на Кръстьо Стоянов Пишурка (1823-06.01.1875), български просветен и театрален деец, организирал е първото театрално предтавление в България (12.12.1856) с пиесата "Многострадална Геновева".

·         185 г. от рождението на Отец Матей Миткалото /Матей Петров, Матей Преображенски/ (1828-01.03.1875), духовник и книжовник, деец на българското националнореволюционно движение и сподвижник на Левски.

·         185 г. от рождението на Драган Василев Манчов (1824-1908), бълг. книгоиздател и обществен деец.

·         185 г. от рождението на Григорий Доростоло-Червенски /светско име: Г. Немцов/ (1828-16.12.1898), висш духовник и държавен деец; председател на І Велико народно събрание.

·         185 г. от рождението на Гийом Лежан (1828-1871), френски пътешественик, автор на етнографска карта на Османската империя, в която включва и цялата територия на България, отразявайки най-новите данни от топонимията на българските земи.

·         180 г. от рождението на Георги Вълкович /Г. В. Чалъков/ (1833-14.02.1892), политически и държавен деец, дипломат, лекар.

·         180 г. от рождението и 95 г. от смъртта на Йохан Казимир Густавович Ернрот (1833-1913), руски военен деец от финландски произход, ген.-лейтенант, участвал в Руско-турската освободителна война 1877-1878 и в уредбата на възстановената българска държава и нейната войска.

·         175 г. от рождението на Гълъб войвода /Христо Донов Сариев/ (ок.1838-08.11.1921), деец на българското националнореволюционно движение.

·         175 г. от рождението на Константин Искров Кесяков (1838-03.03.1900), участник в националноосвободителното движение, военен деец, ген.-майор; участник в Българското опълчение през Руско-турската освободителна война, отличава се в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново; има големи заслуги за организиране на гимнастическите дружества в Източна Румелия.

·         170 г. от рождението на Пенчо Минев Друмев (1843-неизв.), български учител, създател на учебник по реторика („Обща и частна риторика", 1868). Ръкописът се съхранява в библиотека „Родина", Стара Загора.

·         165 г. от  рождението на Василий Иванович Немирович-Данченко (1848-1936), руски писател и журналист, военен кореспондент по време на руско-турската освободителна война.

·         160 г. от рождението на Начо Атанасов Начев (16.08.1853-15.03.1916), книжовник и културно-просветен деец, изследовател на старата българска литература; общественик и народен представител в ХІV Обикновено народно събрание; действителен член на БКД, член на Руския археологически институт в Цариград, секретар на Българската екзархия.

·         160 г. от рождението на Станислава Петрова Караиванова-Балканова (1853-1926), учителка, извезва заедно с майка си Неделя Петкова (по поръчение на В. Левски) знаме на Българския революционен централен комитет, допринася много за организиране на девическото образование в Македония.

·         155 г. от рождението на Теодор Рузвелт (1858-1919), американски държавник, президент на САЩ.

·         155 г. от рождението на Вацлав Добруски (1858-1916), български археолог, епиграф и нумизматик от чешки произход, един от основоположниците на българската археологическа наука; пръв директор на Народния археологически музей в София.

·         150 г. от основаването на Българската католическа гимназия в Одрин (1863) от полски емигранти, членове на ордена "Братя възкресенци". Училището е просъществувало до 1918 г. и е допринесло твърде много за поддържане на българския дух сред възпитаниците му.

·         145 г. от основаването на Болградската гимназия "Св. св. Кирил и Методий" от княз Богориди (1868).

·         145 г. от създаването на първия български хоров колектив в Свищов от Янко Мустаков (1868).

·         145 г. от първия учителски събор в Стара Загора (1868).

·         140 г. от рождението на Михаил Михайлович Пришвин (1873-1954), руски писател.

·         135 г. от основаването на Висшето общовойсково военно училище - ВОВВУ, с указ на княз Дондуков-Корсаков (1878).

·         130 г. от рождението на Стоян Бъчваров (1878-1949), бълг. театрален артист и режисьор.

·         135 г. от рождението на Отон Жупанич (1878-1949), словенски поет.

·         130 г. от основаването на Българско типографско дружество в София (1883), обединение на печатарските работници - първата в България професионална организация.

·         130 г. от смъртта на Уилки Колинс (1824-1883), английски писател, създал образа на детектива във фантастиката.

·         115 г. от създаването на Македонския таен революционен комитет (1898).

·         115 г. от рождението на Петър Христов Габровски (1898- 02.1945), юрист, политически и държавен деец.

·         105 г. от построяването на "Модерен театър" (1908) в София - първото кино в България с прожекции от 1910 г.

·         105 г. от създаването на "Българска оперна дружба" в София (1908).

·         75 г. от рождението на Георги Пинчев (1938), български филолог и политически деец, един от дейците на БЗНС - главен секретар от 1999 г.

·         75 г. от смъртта на Валерий Павлович Чкалов (1904-1938), руски летец изпитател.

·         70 г. откакто Антоан Екзюпери написва незабравимия си роман „Малкият принц" (1943).

·         50 г. от откриването (1963) клай с. Летница, ловешко на т. нар. Летнишко съкровище - сребърно съкровище от ІV в. пр. Хр., състоящо се от 17 сребърни апликации от конска амуниция и една бронзова юзда.

·         50 г. от смъртта на Франсис Пуленк (1899-1963), френски композитор.

·         50 г. от смъртта на Мартин Лутър Кинг (1929-1968), свещеник, защитник на гражданските права в САЩ.