English
Детска библиотека
Основно меню
Начало
Библиотека Родина
Новини
Проекти и програми
Нови книги
Периодика 2013
Американски кът
За Вас, ученици
Издания
Дигитална библиотека
Читалище Родина
----------
Стара Загора
Култура
Образование
Социални дейности
Старозагорска епархия
Туризъм
----------
Календари
Web връзки
Контакт с нас
Галерия
Съдържание

Търсене
· в каталога на библиотека Родина
· в каталога на фондация Миню Балкански
(книги на френски език)

· в електронните каталози на български библиотеки


Е-БИБЛИОТЕКА
Автори
Раздели
Поезия
Стихотворения за деца
Критика
Хумор и сатира
Пиеси
Пиеси за деца
Преводи
Приказки
Най-новото

Непубликувани стихотворения

Непубликувани стихотворения
Стара Загора, НЧ Даскал Петър Иванов, 2007
Пончо
Препоръчано

Коледунка
Търсене в текст
 
 четвъртък, 27 февруари 2020
Списък на творби
Начало > Организация
Други старозагорски автори
Изпратете e-mail на тази организация


автор
Димитър Караджов
Творби: 1
Изпратете e-mail на/за този автор

Той бе художник, поет, преводач, учител, естет – един завършен интелектуалец в истинския смисъл на това деформирано от неправилна употреба понятие. Животът му достойно премина през последните осемдесет години от културната ни история и остана значима част от атмосферата на Стара Загора. Димитър Караджов бе сред ония личности, които градът ни почиташе далеч преди да бъдат удостоени със званието “Почетен гражданин”.

Роден е на 18(31) юли 1907 г. в Стара Загора. Тук минават детските му години, училището и първите стъпки в изкуството. През 1920 г. в дома на поета Иван Мирчев вижда една от най-приказните изложби в историята на българското изкуство – тази на Иван Милев, и остава в плен на живописта завинаги. През 1923г., едва шестнадесетгодишен, представя първата си самостоятелна изложба. Включените в нея 35 творби впечатляват с експресивното си въздействие. На следващата година постъпва в Художествената академия. Там, в ателиетата на професорите Стефан Иванов и Борис Митов, в залата с магическия фенер на Николай Райнов, сред трескавите очи на връстниците си, намира смисъла на предизвикателството да си художник. В платната на Моне, Сезан и Никола Петров открива светлината, в тези на Матис и Дюфи – магията на цвета, а в картините на Оскар Кокошка и Борис Денев – експресията. Въображението му търси отговори в поезията на Верхарн, Маларме, Валери и Тютчев. Започва дружбата му с Николай Лилиев и първите му стихове с уханието на символизма. През 1928 г. създава първия си автопортрет, а през следващата година и няколкото платна, в които се стреми да улови зримия образ на витаещите страсти (”След работа”, “Пътища и облаци”). През 1930 г. завършва специалния отдел на Академията и няколко месеца стажува в Софийската образцова мъжка гимназия. През 1931 г. Караджов е назначен за преподавател по рисуване в Първа старозагорска прогимназия. След още девет години е поканен за учител в Девическата гимназия. Общо тридесет и две години от живота му ще бъдат отдадени на тази мисия.

В началото на 30-те години творческите му търсения са в областта на портрета и пейзажа. Опитва се да намери хармонията между импресионистичното виждане и експресията на чувствата. От този период са “Ученичка”, “Бели брегове край Калофер”, “Подбалканът” и т.н. По това време, през 1934 г., идва и първото му участие в изложба на Дружеството на южнобългарските художници в Пловдив. От следващата година започва активно да участва в културния живот на Стара Загора. През 1936 год. негови платна са приети в изложба на Дружеството на новите художници в София. Представянето там дава сериозен тласък в развитието му като живописец през следващите години. Втората половина на 30-те години е определяща в решаване на проблема за личното му присъствие в изобразителното изкуство. Това е и най-продуктивният му период като художник. Тогава у Караджов се сливат окончателно живописецът и поетът, езичникът и интелигентът. Стремежът да намира адекватен израз на впечатленията се отразява в картините от Бургаското пристанище, бурята край Созопол, цветята и очите в портрета на Йоско Йосифов. В тях са заложени външното съзерцание и вътрешната експресия, светлината и собствената истина за реалността и метафората на цвета. През следващите десетилетия Караджов определено е подвластен на идеята да долови и запечата своя възглед за духа и атмосферата на родния град. Странно ще се преплитат благоговеенето (”Съпругата на художника”), шумът на листата (”Тополи”, “Улица в Стара Загора”, “Дървета”), драматизмът между необятността на природата и човешката душевност (”Отвъд Калофер”, “Храмът Св.Архангели”, “Калоферска църква”), ухание на цветя (”Перуники”, “Карамфили”), тишината (”Пролет край Стара Загора”, “Зима в Стара Загора”), делникът, интимността на селските къщи, омарата, мирисът на отминалия дъжд… Във всички тях се събират младежките спомени и естетическата зрелост. Бродейки с очите на дете из улици и чимширени дворове, край канала с тополите и върбите, той неусетно създава най-вълнуващата панорама на своя град и своето поколение.

През 1943 г. Караджов е назначен за зам. директор на Старозагорската девическа гимназия. Тези административни задължения до 1948 г. ограничават в голяма степен творческата му дейност. Няколкото пейзажа с тополи са истински откраднати мигове. В тях спокойствието и одухотвореността са израз на живописно изживяване, докато опитите да откликне на “новия” индустриален оптимизъм определено го измъчват. Някои от създадените в края на 40-те години платна той сам ще реши никога да не показва. През 1948 г. е поканен за преподавател в Института за начални учители, а година по-късно - в Старозагорското педагогическо училище.

Оставайки встрани от аплодираните декларативни композиции в началото на 50-те години, Караджов се връща в света на светлината и празника на цвета. Към средата на това десетилетие той навлиза във втория си активен творчески период. Пейзажите му след 1957 г. разкриват друга страна от същинския му възглед за въздействието на колорита и пространството. Появяват се популярните платна “Край село Омарчево”, “Стара Загора след дъжд”, “Улица в чаршията” и двата пейзажа с езерото. През 1962 г. го пенсионират. Творческата му амбиция остава. Самокритичността му обаче се засилва. Допуска в душата си съмнението за изоставане във времето. След няколкото пейзажа от 1963 г. той все по-рядко ще търси предизвикателството на природата. Рисунките, които прави сред нея, не достигат до платното. Към четката посяга през 1969 г., за да изпише портрета на Гео Милев, който десетилетия не се решава да създаде въпреки многобройните ескизи. Осем години по-късно рисува най-голямото си платно, което нарича “Заточеници”. Почти веднага след него портретува за втори път поета Иван Мирчев. В тези си последни картини той става по-лаконичен. Постепенно изплуват младежките му пристрастия към поезията. На тази възкресена страст той се отдава изцяло. Към нея се прибавя и дълго стаяваното желание да препрочита и превежда Бодлер, Маларме, Валери, Тютчев… През 1984 г. показва последната си живописна творба – портрета на най-близкия до душата му приятел от младостта – поета Николай Лилиев. С него, както и с един ескиз на Иван Хаджихристов, той затваря своя кръг от ония аристократи на духа, чието очарование е оформяло собствения му идеал. Повече той няма да рисува. Зрението е отслабнало. Остава само поезията. Диктува я на своята племенница. В ретроспективната си изложба през 1992 г. допуска да се включат някои непоказвани творби от 40-те години. Смъртта на любимата му съпруга Елена го съкрушава. При удостояването му със званието “Почетен гражданин на Стара Загора” благодари на всички в този град, но очите му са тъжни. Заискряват за малко – когато излиза от печат стихосбирката му “Отломки от неизграденото”. През 1997 г. е организирана най-голямата му юбилейна ретроспективна изложба.

На 13 април 2000 г. Димитър Караджов умира. Няколко месеца след това излизат на бял свят десетки живописни творби и акварели, които художникът никога не е показвал. Те добавиха съществен щрих към таланта и истинската същност на Караджов, чието творчество по достойнство утвърждава мястото му в съвременното българско изкуство.

Марин Добрев

Галерия


Емил Койчев
Творби: 1
Изпратете e-mail на/за този автор

Поет и талантлив художник, Емил Събев КОЙЧЕВ е роден на 17 май 1953 г. в гр. Стара Загора. Завърва I гимназия в родния си град. Работи в завод „Светлина”. Почива на 14 декември 2004 г.
Издава две стихосбирки – „По-високо” – 1993 г. и „Отлетяла светлина” – 1998 г.

...Като всеки голям творец, той е противоречива личност. В днешния изключително материален свят, Емил бе единствен по рода си в нашия град истински представител на поета-бохем. Трудно приет от събратята си поети, той рядко бе одобряван и от обществото. Винаги свободен, той нищо не дължеше никому. Неговият избор беше свободата и той я плати много скъпо. Поезията, която ни остави в издадени стихосбирки и публикации, тепърва ще говори, ще вика и ще тревожи живите. Живот и творчество при него бе едно. Той не тлееше, а гореше, велики страсти разкъсваха душата му и той живя и си отиде, както само той можеше. Когато обичаше, обичаше с огромна любов, а омразата му бе безкромпромисна, затова за него така подхожда казаното "силно да люби и мрази". Голямата му любов бяха поезията и неговите прекрасни дъщери Катя и Зоя. Чрез поезията и децата си той виждаше света. Любовта му към двете умни и красиви деца беше неговата земна любов. За него те бяха единственото истинско нещо в целия свят. Никой друг не бе толкова обичан и ценен от него. По свой начин обичаше всички около себе си. Но преди всичко бе поет и сега е в един по-съвършен духовен свят, в царството на божествената поезия и съвършенство.Тепърва неговият читател, тръгнал по поетичния му път, ще открие един свят, за който само се е досещал, че съществува, но Емил е открил. Поезията му ще бъде скъпоценен остров на спасение за всеки, който цени и обича големите изненади и открития на словото... Той никога не стана чиновник, не прие баналното ежедневие, то не го занимаваше, поезията му се целеше "по-високо", както озаглави първата си стихосбирка. Поетът Емил Койчев избра да живее в един идеален свят, и този избор бе съвсем съзнателен. Не прие посредствеността и никакъв компромис с битието не направи. За нас, които живеем с ежедневието, приживе бе трудно да приемем неговия начин да изживее живота си. Но днес вероятно трябва да признаем, че той е бил по-умният от нас...

Татяна ДРУМЕВА

...Тези редове за Емил Койчев пиша, уверена, че никой не го забрави през изминалите години, през които той не беше сред нас... Кой може да си го представи без детската му усмивка, без свенливата му любезност, без свитъка бели листове в джоба, с които казваше на света, че го обича... Срещах го в парка и той, сочейки с жест шарената шума, пръсната върху тревата, казваше: "Ти можеш ли да понесеш толкова красота? Аз съм болен от нея...". Емил имаше крехка душа и като всеки поет беше белязан да страда от грубата несправедливост, изгубената любов, самотата. Пишеше стихове, рисуваше - залези и цветя, и търсеше сред тях своя "друг" живот - онзи, който му даваше сили да продължава напред и да усеща вкуса на надеждата...
Не знам дали до вас са стигнали двете му стихосбирки - "По-високо" и "Отлетяла светлина ", но ако това не е станало - отгърнете страниците на антологията "Поетични гласове" и си спомнете за него!

Виолета БОНЧЕВА


Ивайло Динков
Творби: 1
Изпратете e-mail на/за този автор

Ивайло ДИНКОВ е роден през 1977 г. в Стара Загора. Завършил е Аграрна икономика в Тракийски университет.
Публикувал е критически статии и разкази с фантастична тематика в сп. „Фентъзи фактор” (2001) и антологията „Звяр незнаен” (2003).
Носител е на специална награда в Националния поетичен конкурс „Свищовски лозници” (2008).


Иван Мирчев
Творби: 13
Изпратете e-mail на/за този автор
Иван МИРЧЕВ е роден на 11 октомври 1897 г. в гр. Стара Загора. За пръв път печата стихове през 1914 г. в сп. „Бисери”, редактирано от Ив. Ст. Андрейчин. От 1916 до 1918 е редактор на сп. „Хризантеми” (Стара Загора). Сътрудничи със стихове на сп. „Везни”, „Начало”, „Съдба”, „Златорог”, „Читалище”, „Пламък”, „Септември”, на в. „Млада България”, „Светлоструй”, „Литературен час”, „Литературен подем”, „Лост”, „Литературен фронт” и др. Член на СБП. Умира на 14 април 1982 г.

Автор на стихосбирките:
Реките викат, 1920
Тринадесет мистерии, 1921 (в съавт. с Иван Хаджихристов)
Есенна флейта, 1924
Елегии, 1926
Видения, 1928
Отстранена земя, 1929
Златно и синьо, 1935
Сонети, 1935
Кажете, небеса, 1942
Сонети за житото, 1942
Самарско знаме, 1951
Срещи с Гео, 1956
Прозорецът се отваря, 1957
Звезди над Нева, 1961
Чудесното преображение, 1963
Парламент на чувствата, 1965
Часовник на стареца, 1967
Избрани стихове, 1968
Есенни наздравици, 1971
Гнездо от съчки, 1976
Младост, 1977
Цигулка под прозореца, 1980
Розовият хляб, 1982


Мария Донева
Творби: 2
Изпратете e-mail на/за този автор

Мария ДОНЕВА е родена на 03.09.1974 г. в Стара Загора. Завършила е Българска филология в СУ "Свети Климент Охридски".

Публикувала е поезия и проза в "Литературен вестник", "Септември", "Сега", "Инсайт", "Кръг", "LiterNet" и други издания.

Автор е на стихосбирките "Сбогом на читателя" (1996; 2003), "Празнината меѓу нас" (Охрид, 2005) и "Има страшно" (2005).

Редактор в Електронно списание "LiterNet".


Стойчо Стойчев
Творби: 4
Изпратете e-mail на/за този автор

Роден на 6 ноември 1937 г. в с. Осларка, Старозагорско. Завършва СУ „Св. Климент Охридски”, българска филология. Журналист; уредник на музей; редактор на литературния алманах „Хоризонт”; народен представител в 7-ото Велико народно събрание и 36-ото Народно събрание; член на СБП. Национална награда за поезия „Гео Милев”, 1989. Умира на 2 май 1996 г.

Автор на стихосбирките:

Момиче с ябълка, 1965
Денонощия, 1968
Безсънни жерави, 1975
Музика след полунощ, 1979
До утре има много нощи, 1982
Законът на птиците, 1987
Рана, 1989
Самотни ангели, 1996
Мечтата за Париж, 1997
Бурян разказва, 2002 (Стойчо Стойчев, Петко Иванов)


Тихомир Етърски
Творби: 1
Изпратете e-mail на/за този автор
Тихомир Етърски е роден на 30.01.1952 г. в Габрово. Завършил е ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” през 1977 година. Работил е в театрите в градовете Смолян, Хасково, Габрово и Стара Загора. Първите си поетични произведения публикува в местната преса. През 1986 година печели награда от поетичния конкурс „Хора на път” на в. „Транспортен глас”. От същата година се занимава с журналистика. Работил е във вестниците „Свободен народ”, „Новинар”, „Нова светлина” и списанието „Нов живот”. Бил е отговорен секретар на в. „7 дни Стара Загора”. Редактор е във в. „Новината” – Стара Загора. Член е на СБЖ.
Първата си поетична книга под заглавие „Ръце, стегнати в китките” издава през 1993 година. Подготвя за печат повестта „Интензивно отделение”.


Резултати 1 - 7 от 7

<< Първа < Предишна 1 Следваща > Последна >>
                   
   
PC-TM
СБИР
 
Център за независим живот
Национален младежки поетичен конкурс "Веселин Ханчев"
Конкурс за млади изпълнители
 
Bemis Public Library
       


Етичен кодекс на библиотекарите в Република България

        English version
Go to top of page  Начало | Библиотека Родина | Новини | Проекти и програми | Нови книги | Периодика 2013 | Американски кът | За Вас, ученици | Издания | Дигитална библиотека | Читалище Родина | Стара Загора | Култура | Образование | Социални дейности | Старозагорска епархия | Туризъм | Календари | Web връзки | Контакт с нас | Галерия | Съдържание |