English
Детска библиотека
Основно меню
Начало
Библиотека Родина
Новини
Проекти и програми
Нови книги
Периодика 2013
Американски кът
За Вас, ученици
Издания
Дигитална библиотека
Читалище Родина
----------
Стара Загора
Култура
Образование
Социални дейности
Старозагорска епархия
Туризъм
----------
Календари
Web връзки
Контакт с нас
Галерия
Съдържание

Търсене
· в каталога на библиотека Родина
· в каталога на фондация Миню Балкански
(книги на френски език)

· в електронните каталози на български библиотеки


Е-БИБЛИОТЕКА
Автори
Раздели
Поезия
Стихотворения за деца
Критика
Хумор и сатира
Пиеси
Пиеси за деца
Преводи
Приказки
Най-новото

Непубликувани стихотворения

Непубликувани стихотворения
Стара Загора, НЧ Даскал Петър Иванов, 2007
Пончо
Препоръчано

Коледунка
Търсене в текст
 
 вторник, 10 декември 2019
Списък на творби
Начало > Поезия > Причастие - из стихосбирката
Печат  
Стара Загора, ИК Домино, 2005
Стара Загора, ИК Домино, 2005 
 
Тип: Поезия
Автор: Иван Груев
Организация: Дружество на писателите Стара Загора

ПРИЧАСТИЕ

Вземете, яжте, това е моето тяло.
Ев. от Матея


Животът ми премина във неверие,
във празни тържества и суети
и ето днес – самотен – се намерих
пред Твоите отворени врати.

Прекрачих прага и пристъпих тихо,
да не смутя на мъртвите покоя,
когато своите съмнения и стихове
смирено слагам тук, пред аналоя.

На колене пред Твоето разпятие,
разбрах какво е грях, какво – нещастие
и сам, сразен от земното проклятие,
поемам с устни своето Причастие.

Както дете се учи да чете,
започвам да се уча да се моля...
Къде да търся думите? И те
ще могат ли душата да разголят?

Ще мога ли – един от всички гладни –
аз да проникна в Теб, а Ти - във мене,
както дъжда във пясъците жадни,
като живот, надежда и спасение.


ЙОВ

Имаше на земята Уз
един човек на име Йов.
Йов, гл. 1

Ей тука, на бунището, покрит
с нещастия, проклятия и язви,
аз се превръщам във библейски мит
как вярата във Бога се опазва.

И няма съд за моята печал,
и няма лек за моето страдание...
Мъдрец е оня, който е разбрал:
светът е пълен с грях и наказание.

Отне ми Бог, каквото беше дал
и Сатаната чакаше да го похуля,
но аз приемам земния си дял
с една едничка дума :”Алилуя!”

Във болката до дъно се оглежда
душата като във небесно огледало
и в мен почуква вечната надежда –
с тояжка на слепец или с клепало.

Ей тука, на бунището, сред нищетата
аз не смених с омраза моята любов
и не е мит, че още на земята
живей един човек на име Йов.

 

РОЖДЕСТВО

Аве, Мария!
Къде е оная звезда,
която доведе хората
до твоите майчини скути?

Гледам небето
от върха на моя объркан живот.
Тъмно е.
Само песента на невидими ангели
като топла река тече през ушите ми.

Аве, Мария, -
на Йосиф, на Рафаело и Шуберт –
Младенецът на Твоята гръд се усмихва
и благославя света.

Макар и спасен, човек се погубва.
Макар и погубен, човек се спасява.

Гледам небето – светло е.
Рождество е сега!
До кръста е още далече.


ЙОАН КРЪСТИТЕЛ

Две хиляди години ще са нужни
до вас да стигнат днешните ми думи...
Тече Йордан под наровете южни,
а в нея аз – един щастлив безумец.

Кръщавах ви. Във името на Бога.
Слепци прогледнаха и Го видяха.
Той идеше – спасение и огън –
и ангели невидимо кръжаха.

Нагази до колене във водата
и Сам ми заповяда да Го кръстя.
И аз видях как горе в небесата
Светият Дух ковеше вече кръста.

Тъмницата сега е мойта участ –
веригите на всяка страст са там.
Аз знам това, което ще се случи,
което няма да се сбъдне, знам.

Тече Йордан и няма да разплиска
водите си, а вий ще спите в мир
дори когато Ирод ще поиска
главата ми в един среднощен пир.


ЦВЕТНИЦА

Като свещи от Бога цветя разцъфтяха,
серафими преминаха по килима им рехав
и се спусна от хълма Исус и постлаха
пътя Му хората с клонки и дрехи.

Протягаха пръсти – да Го докоснат,
слепи прогледнаха, глухи чуха гласа Му,
и лежеше градът, сред порока си проснат,
а тълпата край Него крещеше “Осанна!”.

В очите Му тъмно премина покруса
и Той към небето ръцете си вдигна,
и тръни усети в косата си руса,
и чуваше вече друг възглас: “Разпни го!”

После пристъпи и влезе във храма,
който Го чакаше – стар и порутен,
пълен с търговци, лъжи и измама,
а Страстната седмица започваше утре.

И плуваха бавно венчета зелени,
и тънка свещица на всяко гореше...
Съвсем без посока, едно спря пред мене,
но аз не го хванах. А твоето беше.


РАЗПЕТИ ПЕТЪК

Хълмът е изгърбен и плешив –
тръните избягаха в полето...
На върха му кръстът е забит –
както Болката Човешка във небето.

Всеки миг е равен на столетие.
Всеки дъх – надежда изранена...
И попива гъбата с оцета
жаждата на цялата вселена.

И отеква остро в тишината
пукотът на скъсаните стави,
и внезапен мрак покри земята...
“Господи, защо ме изостави?!”

И завесата на храма се разкъса,
мъртвите излязоха от гроба,
и завинаги забит остана кръста
във плода на земната утроба.


ВЕЛИКДЕН

Пред черквата – опашка –
грешник не може да влезе.
Толкова много праведни
търсят прошка за греховете си,
които пак ще извършат.

Разделени попове кадят тамян,
Кръвта Христова се стича по устните...

Аз не съм на опашката.
Прекръствам се до “Светаго Духа”,
но не мога да кажа “Амин!”

Свещта изгасва в ръката ми.

Не искам да съм във рая
със тези, които намират
прошка за греховете си.

Камбаната бие –
Христос воскресе!

Грехът ще възкръсне утре.


СМОКИНЯТА

Очите им изпъкват от тлъстина.
Псалом 73

Обрана е смокинята,
а клоните й – счупени – лежат
изсъхнали върху оградата.

Дори Христос да мине,
не би разквасил устни –
отрупана със плодове,
смокинята привличаше ръцете.

И кой е прокълнат – оградата,
настръхналата улица
или пък хората, надничащи крадливо
зад плътните завеси на душите си?

Исусе, влез във този град и намажи
със кал очите ни изпъкнали.


ФАРИСЕИТЕ

Горко вам, книжници
и фарисеи лицемерци.
Ев. от Матея, гл. 23

В началото не знаех, че са те
и после дълго не ги разпознавах.
Доказваха, че две по две е пет
и вземаха без нищичко да дават.

Прикриваха лицата си със маски,
скверниха всичко с лицемерно слово,
душите им – паунови опашки –
като змии се пълнеха с отрова.

И светеха очите им фалшиво,
и хляба режеха със тъпото на ножа,
а ний пред тях стояхме мълчаливо,
уплашени за жалката си кожа.

Забравихме те, Господи! Замлъкна
камбаната в руините на храма,
нощта бе страх, а слънцето помръкна,
в решетъчни прозорци оковано.

Безлик, самотен и без страх от Бога –
тъй цял живот сред фарисеите живях
и затова сега се питам със тревога
дали и аз не съм един от тях.


ГЕРГЬОВДЕН

Житото с педя порасна.
Момците вързаха люлки
за свойте изгори.
Овчари донесоха агнета, мляко и вино.
Гъдулката ситно поведе хорото с гласа си.

Едно момиче чакаше Георги,
но него го нямаше и то заплака.
Гергьовденски дъжд заваля и разтури хорото.
Всеки момък целуна своето мокро момиче.
Самотното се усмихна –
не беше вече самотно, а много красиво,
с влажни трапчинки на бузите.

Георги измъкна златното копие и по тревата
заподскачаха минзухари и слънчеви зайчета.

Мравките се изкачиха на змея
и го замъкнаха дружно в мравуняка.


КАИН

Запратих камъка със злоба
и Авел падна.
Затичах се и коленичих до главата му.
Бе мъртъв.

Изтече злобата ми и се ужасих.
Виках го – не отговори.
Земята – цялата – му обещах.
Воловете му обещах. И ралото.
Не ги поиска. Не помръдна.

В душата ми се мръкна.

Едва сега разбрах, че го обичам.
Дали защото беше по-добър от мен?
Или защото беше мъртъв?

От камъка по-мъртъв беше. И разбрах,
че половината от себе си убих,
а другата си половина съм намразил.

В кошарата овцата блееше от ужас.
Погледнах – бе родила агне и вълче.

КОЛЕДА

Ой Коледо, мой Коледо...
Коледарите пеят в съседите.
Ще дойдат при мене –
нямам какво да им дам,
ще ги посрещна гол като зимна топола.

Мъртвите се обръщат в гробовете,
а живите, живите...

Фарисеите са отново във храма.
Просяците се бият за подхвълен петак.
Всеки ден Каин убива брат си.

Преди да си легне с Дявола,
Блудницата свали диадемата си
и помисли на глас:
“Боже мой, колко съм праведна!”

Поливам вода на Пилат да измие ръцете си.

Моят Ангел-Пазител пречисти
душата ми с огън и си отиде.

С нож в гърлото
прасето тича из двора
и цепи на две земята.


ВРАБЧЕТО

Дори врабчето си намира жилище.
Псалом 84

Навсякъде става за дом на врабчето,
една керемида за дом му е нужна.

И ето – сирачето босо – подскача
с премръзнали тънки крачета.

Ръката на Бога му пуща трошици,
а скокът на сивата котка е празен.

Натежала от грижи, душата го гледа:
подскача врабчето по гърба на земята –
безгрижно, щастливо – кото нея, когато
ще живее с врабчето под една керемида.

 

Последна промяна: 2007-03-07 09:57:19
Прочетено: 3173

Подробна информация

автор
Иван Груев
Организация: Дружество на писателите Стара Загора
Творби: 35

Иван ГРУЕВ е роден през 1936 г. в Стара Загора. Завършил е българска филология в СУ "Св. Климент Охридски" в София. Работил е в областта на културата, като редактор в Радио Стара Загора, секретар на Клуба на дейците на културата, директор и главен редактор на сп. "Участие" и др.

Иван Груев е носител на Орден "Кирил и Методий" - трета степен, на Наградата за поезия "Николай Лилиев", на наградата "Стара Загора", на редица награди от национални литературни конкурси.

Член е на Сдружението на българските писатели. Председател е на Дружеството към Сдружението на българските писатели в Стара Загора.

Издал е стихосбирките:
Надежда за понеделник, 1982
Автострада, 1990
Рисунки с въглен, 1992
Разпадане на чудесата, 1996
Лична зона, 2003
Премълчавани признания, 2004
Причастие, 2005
Вино от залези, 2005
Мигове от светлината, 2006
Завръщането на думите, 2007

От завоя на август, 2008
Автор е на няколко пиеси, сред които "Марсианчето", играна в Драматичен театър "Гео Милев" - Стара Загора.



Изпратате съобщение на/за автора
Име:

Имейл:

Телефон:

Съобщение:


                   
   
PC-TM
СБИР
 
Център за независим живот
Национален младежки поетичен конкурс "Веселин Ханчев"
Конкурс за млади изпълнители
 
Bemis Public Library
       


Етичен кодекс на библиотекарите в Република България

        English version
Go to top of page  Начало | Библиотека Родина | Новини | Проекти и програми | Нови книги | Периодика 2013 | Американски кът | За Вас, ученици | Издания | Дигитална библиотека | Читалище Родина | Стара Загора | Култура | Образование | Социални дейности | Старозагорска епархия | Туризъм | Календари | Web връзки | Контакт с нас | Галерия | Съдържание |