Тип: Приказки
Автор: Мая Дългъчева
Организация: Дружество на писателите Стара Загора

В едно утро лятно със слънчице златно гъсеничката отвори очи, погъделичкана от ярките лъчи. Прозя се, протегна се и си рече:
- Мммм, време за разходка е вече. Ще тръгна полечка по тази пътечка, пък дано най-накрая се запозная с някой, с когото да си играя!

Скучно е да бъдеш сам
в този свят голям –
със приятели мечтая
аз да си играя...

Вървяла гъсеничката, вървяла, вървяла… Зад тревите надзъртала и си пяла, додето внезапно спряла. Защо ли? Съзряла три буболечета с червени елечета. Към тях приближила с усмивка мила.
- Привет, буболечета с червени елечета! Аз съм гъсеничка. А вие, простете, кои сте, кажете?
- Ние сме красивите калинки. И това не са елечета, а пелеринки!

Гледай колко сме модерни –
алени, на точки черни.
Бяхме с другите калинки
в школата за балеринки.
Ще завършим този танц
с пирует и реверанс....

- А пък ти си без червена пелеринка.... И си тромава за балеринка.... И изобщо, не си за нас. На добър час!
Вървяла гъсеничката, вървяла, вървяла… Зад тревите надзъртала и си пяла,
додето внезапно спряла. Защо ли? Съзряла на близкия друм един момък, който вдигал ужасен шум! Натам приближила с усмивка мила.
- Аз съм гъсеничка. А вие, простете, кой сте, кажете? И защо вдигате такава врява?
- Малката, нещо ти става! Не различаваш рок от гълчава! Бжжж! Бжжж!

Рокпевецът Бръмбаран
е прочут от Рим до Кан,
защото всеки уважава,
познава и признава
добрия музикант!

- Ох, забръмча ми главата! – гъсеничката се свила в тревата.
- Нали! Нали!?
- Дори ме боли....
- Я си върви по пътя тогава! От теб ни звезда, нито публика става!
Вървяла гъсеничката, вървяла, вървяла… Зад тревите надзъртала и си пяла, додето внезапно спряла. Защо ли? Съзряла да жужи над цветята златна девойка с гърненце в ръката. Към нея приближила с усмивка мила:
- Аз съм гъсеничка. А вие, простете, коя сте, кажете?
- Хей, пчелици-сестрици, елате насам! Тази малка госпожица няма ли срам? Представете си, коя съм, ме пита! Нима не си чувала за медена пита?

- Жу-жу-жин, жу-жу-жин, кой лети под свода син?
Ние, златните пчелички със работните ръчички.
Виж, от билки и цветенца сбираме прашец в гърненца,
после си варим в пчелина мед за цялата година.
Жу-жу-жин, жу-жу-жин, идвай в нашия пчелин -
ще научиш там подред как се прави сладък мед!

- Но аз не мога да летя, а само бавничко пълзя. Как да събера прашец? Как да си варя медец?
- Че ти нищо не умееш! За какво живееш? Поне да беше красива, че златна рокля да ти отива…
Вървяла гъсеничката, вървяла, вървяла… Зад тревите надзъртала и си пяла, додето луната изгряла. И тогава внезапно съзряла в мрака, сред храсталака, току пред нея едно топло фенерче да грее. И пак приближила с усмивка мила:
- Аз съм гъсеничка. А вие, простете, коя сте, кажете?

Аз съм светулка - блещук, блещук…
В тъмното светя ту там, ту тук.
Скитам на воля в гори, в села...
Аз съм фенерче с крила – ла-ла-ла!
Лунна трошица в гъстия мрак –
смело летя на зиг-заг…
Дзак!

- Искаш ли със мен да си играеш?
- Ако се научиш да сияеш.
- Ще ми покажеш ли как се сияе?
- О, голям майсторлък това е! Но е нужен талант, то се знае...
Тогава гъсеничката се сви в мрака и заплака - беше невзрачна наглед, не умееше да играе балет, от рок не разбираше, мед не събираше… Не умееше и да свети в нивите лете. И изобщо, защо ли се е родила само с едната си усмивка мила?
- Да можех поне хубавица да стана… А то - нищо и никаква дебелана! Кой ще дружи с такава буба безполезна? О, ще ми се от света да изчезна!
И плакала, плакала сред тежки въздишки, а от сълзите й ставали нишки, които я увили като одеяло в едно пашкулче топло и бяло. Накрая, от плач изнемощяла, гъсеничката заспала.
Но призори се разбудила от странен звук. Някой чукал по пашкулчето: чук-чук-чук!
- Чук-чук-чук! Ама че сънливи пеперуди - и гръм не може да ги събуди! Я да изсвиря една ръченица за спящата хубавица!

- Цигу-мигу, цигу-миг, аз съм цигулар велик.
Ставай, миличка, от сън, че е утро вече вън!
Цигу-мигу, цигу-миг, идва твоят звезден миг!

- Благодаря, маестро, но сте сбъркали адреса - мене никой в гората не ме хареса.
- Но погледни се - та ти си прекрасна! Я излизай от тази хралупа тясна! Изправи главата, разпери крилата - като тебе втора няма във гората!
И щурецът продължил да свири, додето от поляни и баири дотичали всички: пчелички-сестрички, калинки-балеринки, Бръмбаран и светулката да видят кого Щурчо възпява с цигулката.
А малката гъсеничка не можела да се начуди - мислела, че само в приказките гъсеничките се превръщат в пеперуди. Размахвала щастливо крилата, рисувани сякаш с бои от дъгата и на всички простила, защото си била още с предишната усмивка мила. И предишната песничка своя запяла, и танцувала, цялата засияла....

Скучно е да бъдеш сам в този свят голям.
С вас, приятели, мечтая аз да си играя...

И аз там бях, смях се, пях, играх… И нещичко разбрах: ако срещнеш на някоя крива пътечка нищо и никаква буболечка, не я подминавай, не я натъжавай, че може би тя в сърчицето си крие една пеперудена цветна магия!

 

Последна промяна: 2008-03-10 14:12:13
Прочетено: 5332