English
Детска библиотека
Основно меню
Начало
Библиотека Родина
Новини
Проекти и програми
Нови книги
Периодика 2013
Американски кът
За Вас, ученици
Издания
Дигитална библиотека
Читалище Родина
----------
Стара Загора
Култура
Образование
Социални дейности
Старозагорска епархия
Туризъм
----------
Календари
Web връзки
Контакт с нас
Галерия
Съдържание

Търсене
· в каталога на библиотека Родина
· в каталога на фондация Миню Балкански
(книги на френски език)

· в електронните каталози на български библиотеки


Е-БИБЛИОТЕКА
Автори
Раздели
Поезия
Стихотворения за деца
Критика
Хумор и сатира
Пиеси
Пиеси за деца
Преводи
Приказки
Най-новото

Непубликувани стихотворения

Непубликувани стихотворения
Стара Загора, НЧ Даскал Петър Иванов, 2007
Пончо
Препоръчано

Коледунка
Търсене в текст
 
 понеделник, 09 декември 2019
Списък на творби
Начало > Приказки > Как яйцата повярваха в чудесата
Печат  
Тип: Приказки
Автор: Мая Дългъчева
Организация: Дружество на писателите Стара Загора

КАК ЯЙЦАТА ПОВЯРВАХА В ЧУДЕСАТА

Яйцата в една кошница по цял ден скучаели – ни игри, нито приказки знаели. Затова, с нетърпение, от зарана, чакали светлинката на екрана. Нали се сещате – полека-лека телевизорът се оказал най-добрият приятел на човека...
Та, историята всъщност е за яйцата, които, ама също като децата, чакаха екранът да се ококори, да засвирука, да забърбори... Тогава се блъскаха да надничат на кошницата през дупките – аха! – от боричкане да си счупят черупките...
- Хей, братлета, почва приказката за реката – за оная, дето сменя седем цвята!
Притихнаха яйцата и скоро в тишината се виеха само едни дъъълги въздишки – за ужас на страхливите мишки.
- Еееех, ако цопна в тая река, ще съм червено яйце на брега... Като зора и като сърце – тихо пошепна едно яйчице.
- Аз ще съм синьо – като синчеца!
- Аз пък зелено - като скакалеца!
- Аз като слънчице жълто ще светя!
- Хубава приказка беше, братлета... Само дето чудеса не стават – ей там, зад стъклото си остават. Да поспим, че утре рано-рано може да се пържим във тигана...
На следващата вечер едва дочакаха екранът да засвети и що да видят – Париж, ревю на модни тоалети! Шапки с перушинки, рокли с детелинки, пухчета, пайети и моми напети...
- Не бе, манекенки!
- С човчици червенки... Тази ще се счупи! Кой ли я излюпи?...
- Еееех, ако бях снесено в Париж, досега охохооо – ела и ме виж! Щях да съм вече топ-манекен и да се перча, с перца украсен...
- Аз пък – със рокля в моден десен на детелинки в цвят росно-зелен!
- Само дето чудеса не стават – ей там, зад стъклото си остават...
- Шшшт! Тихо, тихо! Ти там, замълчи! Кой споменава яйца на очи?... Да поспим, че утре рано-рано може да се пържим във тигана...
На следващата вечер едва дочакаха екранът да забърбори и що да видят – борби с тореадори! След бика пръхти земята, аленият плащ се мята, публиката стихва – бди кой кого ще победи?
- Кой кого ли? Ами то е ясно – онзи, който гледа по-опасно...
- Не бе – онзи, черен като мрака!
- Който е с черупка по-по-яка!
- Кой каквото иска да дърдори – онзи, на главата с двете шпори!
- Еееех, какъвто съм юнак – да ми падне оня, черен като мрак...
- Само дето чудеса не стават – ей там, зад стъклото си остават.
Така до късно бъбриха яйцата, мечтаха си да пътешестват по земята – да се цамбурнат във вълните седемцветни, да се пофръцкат на ревю кокетни, а после, за забава – да се сборят, а после...
- Шшшт! Чух някой да говори, че утре ще празнуват всички хора... Във всеки дом яйцата се сварявали, че някакъв Великден се задавал и......
- Олелеее, загинахме, братлета – утре в тенджерата ще сме, клети!
Скупчиха се яйчицата и така затракаха с черупките, че мишлетата се шмугнаха из дупките.
На другата сутрин, щом се събудиха, тъй се озъртаха, тъй се чудеха – не бяха вече в кошницата стара, обвиваше ги нежна, топла пара, навред се рееха мехурчета сияйни и им шептяха рой прозрачни тайни... Вълни люлееха ги леко, леко и ги отнасяха нанякъде далеко...
И само лъскавата тенджера прозвънна със капака, защото знаеше какво ги чака. Ала понеже знаещият не бърбори, тя тихичко капака си затвори. В корема й бълбукаше водата и ласкаво приспиваше яйцата...
Седем от тях ококориха очички в седем разноцветни панички. Първото – като зората червено, второто – от скакалец по-зелено, синьо, оранжево, жълто, лилаво...
- Леле, братлета! Чудо ли става?! Май сме в приказката за реката, помните ли – дето има седем цвята!
В този миг чуха вик:
- Този Великден е направо велик! Или сънувам, или съм в Париж... Не се надувам, само ме виж – имам си рокля в моден десен на детелинки в цвят росно-зелен!
- Аз – капела със перца!
- Аз – рисувани крилца!
- Аз пък – станиолена пантофка!
- Пеперудена татуировка!...
От радост вдигнаха такава врява, че хлапетата се накачулиха да видят какво става. Всяко, със светнало личице, грабна по едно яйчице.
И понеже децата, ама също като яйцата, много обичаха да се борят, почнаха игри с яйцеадори!... Чук-чук-тряс! – ехти селцето, смях подскача до небето, публиката стихва, бди – кой кого ще победи?... Накрая най-големият яйцеюнак получи титлата “Борак”. И право да остане цял, поставен на пиедестал!
...Ами това бе приказката за яйцата и как повярвали във чудесата. А каква им е по-нататък съдбата, знае всеки човек по земята.
- Нима има съдба по-щастлива от това да живееш красиво, от това да зарадваш децата, от това да нахраниш сърцата? – с въздишка лъскавата тенджера капака си затвори, понеже, спомняте си - знаещият не бърбори.

Последна промяна: 0000-00-00 00:00:00
Прочетено: 3411

Подробна информация

автор
Мая Дългъчева
Организация: Дружество на писателите Стара Загора
Творби: 8
Мая ДЪЛГЪЧЕВА е родена на 05.05.1967 г. в Стара Загора. Пише стихове и детски приказки, пиеси, песни, либрета.
Автор е на книгите:
- "Семки от ябълката" (поезия, ИК "Марица", 2000)
- "Друга приказка" (поезия, ИК "Жанет 45", 2005; на руски – 2007; на сръбски – 2008)
- "Слон и чадър" (приказка, ИК "Дамян Яков", 1999)
- "Скубльо – надхитреният пират" (приказка, ИК "Хермес", 2003)
- "Стрина Мецандра на маскен бал" (приказка, ИК "Хермес", 2003)
- "Папийонка за великия Щуралди" (приказка, ИК "Хермес", 2004)
- "Подслон за Триточка" (приказка, ИК "Хермес", 2004)
- "Как се лекува лъвски страх без пердах" (приказка, ИК "Багри", 2007)
- "Как гъсеничката се събуди или как се раждат пеперуди" (приказка, ИК "Багри", 2007)
Автор на над 100 детски песни, част от които присъстват в учебниците по музика за начална степен.
Работи с ДВГ “Усмивки” към НЧ “Родина” в гр. Стара Загора, с които записват два самостоятелни албума с детски песни, чийто композитор е Жанина Янкулова. Автор и редактор е в образователно-възпитателната поредица за деца “Първите седем”, издавана също в Стара Загора от Маргарита Шоселова. С Детска оперна студия към Пето основно училище - Стара Загора участват в Националния преглед на оперното и балетно изкуство със спектаклите “Храбрият оловен войник”, “Златна българска приказка”, “Василиса Прекрасна”, “Джуджето Дългоноско” (муз. Петър Петров).
Работи съвместно и с композиторите Х. Агасян, Б. Карадимчев, Е. Платов, Св. Лобушки.
Има публикации във в. "Сега", в. "Труд", в. "Словото днес", в. “Култура”, сп. "Страница", сп. "Знаци", поетични антологии в България и чужбина.
Носител на Специалната награда за поезия в конкурса “Златен ланец” на в. "Труд" (2005), на приз на Министерство на културата (2006) и др.
Живее и работи в София.


Изпратате съобщение на/за автора
Име:

Имейл:

Телефон:

Съобщение:


                   
   
PC-TM
СБИР
 
Център за независим живот
Национален младежки поетичен конкурс "Веселин Ханчев"
Конкурс за млади изпълнители
 
Bemis Public Library
       


Етичен кодекс на библиотекарите в Република България

        English version
Go to top of page  Начало | Библиотека Родина | Новини | Проекти и програми | Нови книги | Периодика 2013 | Американски кът | За Вас, ученици | Издания | Дигитална библиотека | Читалище Родина | Стара Загора | Култура | Образование | Социални дейности | Старозагорска епархия | Туризъм | Календари | Web връзки | Контакт с нас | Галерия | Съдържание |