English
Детска библиотека
Основно меню
Начало
Библиотека Родина
Новини
Проекти и програми
Нови книги
Периодика 2013
Американски кът
За Вас, ученици
Издания
Дигитална библиотека
Читалище Родина
----------
Стара Загора
Култура
Образование
Социални дейности
Старозагорска епархия
Туризъм
----------
Календари
Web връзки
Контакт с нас
Галерия
Съдържание

Търсене
· в каталога на библиотека Родина
· в каталога на фондация Миню Балкански
(книги на френски език)

· в електронните каталози на български библиотеки


Е-БИБЛИОТЕКА
Автори
Раздели
Поезия
Стихотворения за деца
Критика
Хумор и сатира
Пиеси
Пиеси за деца
Преводи
Приказки
Най-новото

Непубликувани стихотворения

Непубликувани стихотворения
Стара Загора, НЧ Даскал Петър Иванов, 2007
Пончо
Препоръчано

Коледунка
Търсене в текст
 
 събота, 14 декември 2019
Списък на творби
Начало > Приказки > Как едно петле се разболяло и без него слънцето изгряло
Печат  
Тип: Приказки
Автор: Мая Дългъчева
Организация: Дружество на писателите Стара Загора

КАК ЕДНО ПЕТЛЕ СЕ РАЗБОЛЯЛО И БЕЗ НЕГО СЛЪНЦЕТО ИЗГРЯЛО

В един най-обикновен селски двор с кокошарник, краварник, обор и стобор, дружно всички животни живеели – рано се будели, цял ден се трудели и на разни езици си пеели:

“Бееее, аз нося млечице! Кудкудяк, аз - яйчице!
Аз нали съм пък магаре, нося тежките товари...
Мяууу, ловувам по тавана... Джаф, крадците, ррр, ще хвана...“


И всеки признавал чуждата служба – така е във всяка истинска дружба. Само Петльо – едно петле горделиво, си мислело, че от всички е най-талантливо. Че като викне в зори “Кукуригууу”, слънцето сънено почва да мига. Пък ако още три пъти пропее, къде ще ходи да не изгрее!... Което значи – щом Петльо мълчи, няма да видим и снопче лъчи!
Перчел се Петльо ден подир ден, мятал си гребена горд и червен, бързал да лапне всички зрънца, че как на гладно се будят слънца... А щом при някого се отбивал, само се фукал и се присмивал. И кротували всички – че лош не лош, ама без него цял ден ще е нощ!
Един следобед обаче паднала градушка и лакомият Петльо изкълвал зрънцата ледени до шушка. От което тъй се разболял, че не кукуригал, ами ей така шептял: “Хухурихуууу”...
- Ами сега, щом петлето не може да пее, слънцето как ще изгрее? - притихнал целият двор, а после викнали в хор: - Овцете и кравата в тази тъмница как ще намерят тревица? Кокошките като не знаят колко е часът, как яйчица ще снесат?
- Ами гледайте Прасчо – цял пребледнял...
- Тъмнината е сякаш локва от кал! Ала сухо е тук, ала сухо е там... И къде да се къпя, срам не срам, аз не знам...
Най-накрая взели решение да направят нощно бдение - да кудкудякат, джафкат, грухкат, блеят – дано ги чуе Слънчо и изгрее!...
- Мууу, спусни се, слънце, над земята, няма да те боцна със рогата...
- Хе, че ти на пръсти да се вдигнеш, пак няма как с рогата да го стигнеш! – присмяло се на кравата петлето и вирнало носа си до небето.
- Бееее, ще те окъпя в млечицеее! Да си бляскаво и сладко, челото ти да е гладко...
- Е-хе-хе-хе, умницата овца – ще ми разкрасява тя слънца! – присмяло се петлето на овцата и важно си пригладило перцата.
- Кудкудяк, ела, с яйца се нагости, че като жълтъче да си златно ти...
- Хе-хе, кокоша слепота – че то е златно... И къде видя уста? – присмяло се петлето трети път и още повече издуло гръд.
- И-аааа, ела в каручката да те повозя - ще ти покажа двор, бостан и лозе...
- Хе-хе, че Слънчо вижда от небето ехееее – рекичката накрай селцето! – и на магарето петлето се присмяло, но не мислете, че дотук е спряло...
- Грух-грух, ела, бе, слънчице, смили се! Ей тука, в кочинката търкулни се – любимата си локва, обещавам, на тебе - да се къпеш, подарявам!
- Хе-хе! Не искаш ли и да грухти? А как, окалян, Слънчо ще блести?– пак присмехулно викнало петлето и тутакси засрамило прасето.
- Мяууу, пусни лъчисто златно опашленце и си уловено в миг като мишленце...
- Хе-хе, Котана с пърлени мустаци – ще те сънуват всички котараци! – петлето и сега не се стърпяло – на Котарана също се присмяло.
- Бау-бау, ела, аз храбро ще те пазя! Мушичка върху теб не ще полази...
- Хе-хе, научихте, нали, душички – наш Слънчо имал гъдел от мушички!... – за кой ли път присмяло се петлето и смигнало доволно към небето. - Сигналът си го знаем само двама и Слънчо се не хваща на измама. Къде ли се е чуло и видяло след “Бау-бау” слънцето да е изгряло...
Тогава, животните, омърлушени, в песента на щурците заслушани, се сетили за един начин по-лесен – да съберат гласовете си в песен. И ако после слънцето не е изгряло, значи направо е оглушало!

“Слънчице, изплувай над земята,
погали със топла длан полята,
събуди цветенцата сънливи,
разжужи пчеличките звънливи!
Ледени зрънца петлето яло,
гърлото от тях го заболяло
и не може гък да кукуригне,
та от сън и тебе да те вдигне...”

Пели животните, пели и чакали, ала нищо... Накрая заплакали. А петлето все повече се надувало и все по-мъдро мъдрувало как ехти гласът му като свирката на влак, как без него ще е вечен мрак и ако искат пак да кукурига, веднага тука някой да пристига...
- С прясно мляко за попара и жълтъци за гаргара! И ще спя на топло във обора, вместо да треперя на стобора! И не се приемат възражения! – метнал Петльо гребена, червения.
В това време в облаците нещо засияло – малиново и розово, и бяло, а най-подир, под облачното одеало показало се слънчицето цяло.
- Ама то самичко си изгряло! Без песни, викове и цигу-мигу, дори без Петльовото “кукуригу”!? - животните зяпнали от почуда и настанала врява луда!
Петeла, вместо “придворен певец”, мигом нарекли “притворен лъжец”. Шаро му джафнал: “Имам ти зъб!” Кокошките вкупом му обърнали гръб... А пък Петльо от всички най-много се слисал. Гледал небето, клюмнал и кисел. И си се чудел, и си се маел как тъй до днес и той даже не знаел, че слънцето само си изгрява... Че за какво е петелът тогава?!
- Че за какво е... – ревнал дворът - тогава?! Къща не пази... Мляко не дава...
Едно пиленце жълто слушало, слушало, пък накрая в навалицата се промушило – че като тропнало с тънко краче, че като писнало с тънко гласче:
- От големите някой нещо все не разбира, нещо все ще мърмори, нещо все се нервира... От големите някой все нещо се чуди... Я кажете, без Петльо кой ще ни буди? До обяд всички сладичко-сладко ще спите... Даже може - докато изгреят звездите... Да не засягам неудобни въпроси – не щъркел малките пиленца носи!
Петлето това като чуло, от радост така се надуло, че прелетяло едно “Кукуригууу!” звънливо, алено, весело и красиво чак през десет огради – до един двор, където... чух наскоро, че болно им било петлето...

“Под слънцето за всеки място има,
ако работиш работа любима –
тогава всичко, казано накратко,
от теб излиза хубаво и сладко: - Кукуригууу!
И само някой глупчо тук ще каже,
че ти си важен, ама той – по-важен,
защото всеки има своя роля,
най-главната за него –
чуйте, моля: - Кукуригууу!
Котана е ловец, пазач е Шаро,
носач пък – издържливото магаре,
а всички ще признаят, че в селцето
най-точният будилник е петлето! - Кукуригууу!”

 

Последна промяна: 0000-00-00 00:00:00
Прочетено: 3165

Подробна информация

автор
Мая Дългъчева
Организация: Дружество на писателите Стара Загора
Творби: 8
Мая ДЪЛГЪЧЕВА е родена на 05.05.1967 г. в Стара Загора. Пише стихове и детски приказки, пиеси, песни, либрета.
Автор е на книгите:
- "Семки от ябълката" (поезия, ИК "Марица", 2000)
- "Друга приказка" (поезия, ИК "Жанет 45", 2005; на руски – 2007; на сръбски – 2008)
- "Слон и чадър" (приказка, ИК "Дамян Яков", 1999)
- "Скубльо – надхитреният пират" (приказка, ИК "Хермес", 2003)
- "Стрина Мецандра на маскен бал" (приказка, ИК "Хермес", 2003)
- "Папийонка за великия Щуралди" (приказка, ИК "Хермес", 2004)
- "Подслон за Триточка" (приказка, ИК "Хермес", 2004)
- "Как се лекува лъвски страх без пердах" (приказка, ИК "Багри", 2007)
- "Как гъсеничката се събуди или как се раждат пеперуди" (приказка, ИК "Багри", 2007)
Автор на над 100 детски песни, част от които присъстват в учебниците по музика за начална степен.
Работи с ДВГ “Усмивки” към НЧ “Родина” в гр. Стара Загора, с които записват два самостоятелни албума с детски песни, чийто композитор е Жанина Янкулова. Автор и редактор е в образователно-възпитателната поредица за деца “Първите седем”, издавана също в Стара Загора от Маргарита Шоселова. С Детска оперна студия към Пето основно училище - Стара Загора участват в Националния преглед на оперното и балетно изкуство със спектаклите “Храбрият оловен войник”, “Златна българска приказка”, “Василиса Прекрасна”, “Джуджето Дългоноско” (муз. Петър Петров).
Работи съвместно и с композиторите Х. Агасян, Б. Карадимчев, Е. Платов, Св. Лобушки.
Има публикации във в. "Сега", в. "Труд", в. "Словото днес", в. “Култура”, сп. "Страница", сп. "Знаци", поетични антологии в България и чужбина.
Носител на Специалната награда за поезия в конкурса “Златен ланец” на в. "Труд" (2005), на приз на Министерство на културата (2006) и др.
Живее и работи в София.


Изпратате съобщение на/за автора
Име:

Имейл:

Телефон:

Съобщение:


                   
   
PC-TM
СБИР
 
Център за независим живот
Национален младежки поетичен конкурс "Веселин Ханчев"
Конкурс за млади изпълнители
 
Bemis Public Library
       


Етичен кодекс на библиотекарите в Република България

        English version
Go to top of page  Начало | Библиотека Родина | Новини | Проекти и програми | Нови книги | Периодика 2013 | Американски кът | За Вас, ученици | Издания | Дигитална библиотека | Читалище Родина | Стара Загора | Култура | Образование | Социални дейности | Старозагорска епархия | Туризъм | Календари | Web връзки | Контакт с нас | Галерия | Съдържание |