Михаил Звездински
ПОРУЧИК ГАЛИЦИН
От четири нощи издигат езици
огньове в дъждовната донска земя...
Не падайте духом, поручик Галицин,
корнет Оболенски, налейте вино!
Познати лица по Арбат – върволица,
във кръчмата циганки пеят във хор...
Раздавайте чаши, поручик Галицин,
корнет Оболенски, налейте вино!
Край нас профучават пак весели тройки,
уви, не разбирам: вина – за какво?!
Не падайте духом, поручик Галицин,
корнет Оболенски, седлайте си кон!
А в мрака коне пак препускат към яра...
Защо затъгува, мой скъпи корнет?
А в стаите нащи седят комисари,
с любимите наши – в един кабинет.
Към мрачния Дон е на път ескадрона,
за бой вдъхновява Русия. Тежи.
Раздайте патрони, поручик Галицин!
Корнет Оболенски, медала сложи!
Ах, руското слънце, великото слънце!
Последният кораб застина – стрела.
Поручик Галицин, дали да се върнем?
Защо там, поручик, на чужда земя?
ПОРУЧИК ГАЛИЦИН 2
Ненужна тъга, господа офицери,
каквото загубихме, взе го врагът –
тук няма отечество, не ще се намери
и вяра по нашия, белязан с кръв път.
Към Дон ни притиска неприятелят близо,
зад нас полосата е ивица кал,
догарят селата, прихлупени хижи
и вече не могат да палят без жал.
Махнете, поручик, сега самогона,
в пиянството няма забрава, вина,
подайте команда – за бой ескадрона
готов е – нали сме със Вас на война.
И Вий, капитан, със пълната чаша
не давайте пример, бъдете по-смел,
аз зная – при тях са роднините Ваши,
но Вий не сте юноша, а сте офицер.
Степта ще покрие следите ни бавно,
поклон, че със мен сте в съдбовния час.
И аз във последната схватка ще падна –
аз също съм русин, дворянин съм аз.
От степния вятър сме брулени ние,
могилата наша – къде ще е тя?
И вечно да бъде със нас и Русия,
вземете по шепичка руска земя.
Не падайте духом, поручик Галицин!
Корнет Оболенски, налейте вино!
© Всички права запазени!