Тип: Преводи
Автор: Иван Груев
Организация: Дружество на писателите Стара Загора

СТИВЪН КРЕЙН (1871 – 1900)

Стивън Крейн е известен повече с романите и новелите си, които са сред висшите достижения на американския натурализъм. Издал е две стихосбирки: "Черните конници” (1895) и “Добрата война” (1889), които остават почти незабелязани на мъгливия фон на тогавашната американска поезия.
Изоставил римите и формите на сонета и баладата, в духа на импресионизма, Крейн се стреми да улови широката гама на настроенията и на душевните пориви в тяхната “мимолетност”.
Експерименталният характер на поетичното творчство на Крейн става важно звено в развитието на америкнската поезия – от Уитман до “разцвета” й през първите десетилетия на ХХ век.

СТИВЪН КРЕЙН

Стихотворения

х х х

Блуждаех в пустинята.
И възкликнах:
“Господи, измъкни ме оттук!”
И глас дочух: “Това не е пустиня.”
Аз възкликнах:
“Да, но –
този пясък, този зной, този пуст хоризонт.”
И глас дочух: “Това не е пустиня.”

х х х

“Мисли тъй, както мисля аз, - един ми каза –
иначе ти си гнусна твар,
ти си жаба.”

Помислих малко и отвърнах:
“Предпочитам да съм жаба.”

ЧОВЕК ГОНЕШЕ ХОРИЗОНТА

Човек гонеше хоризонта,
хоризонтът му се изплъзваше.
Видях го и се разтревожих.
И казах на човека:
- Това е немислимо,
ти никога...
- Лъжеш! – викна той
и продължи да тича.

КНИГАТА НА МЪДРОСТТА

Срещнах пророк.
Държеше в ръце
книгата на мъдростта.
- Господине, - помолих го –
позволи ми да почета.
- Дете... – започна той.
- Господине, - прекъснах го –
не мисля, че съм дете,
аз вече зная много
от това, което ти държиш.
Да, много.

Той се усмихна.
Отвори книгата си
и ми я показа.
Странно, че тъй внезапно ослепях.

ПЪТНИК

Пътник
тръгна по пътя към истината.
И се изуми:
тъй гъсто бе обрасъл с трева.
- Ха! – каза той –
Виждам, че оттук отдавна
не е минавал никой.
И забеляза изведнъж, че всяка
тревичка беше нож.
- М-да, - заключи той –
навярно има много други пътища.

СЪРЦЕ

В пустинята
някакъв гол, звероподобен човек
беше приклекнал,
държеше в ръце сърцето си
и го ядеше.
Аз го попитах: - Какво, вкусно ли е?
Той отговори: - Горчиво, горчиво е,
но ми харесва, че е горчиво,
защото това е моето сърце.

х х х

Живял човек – с дървен език
и се опитвал да пее
Опитите му били наистина жалки
Но имало един който слушал
как чука дървеният език
и разбирал за какво този човек
се опитвал да пее
И певецът се радвал че го рaзбират

х х х

Ако търсиш приятели сред хората
помни: те рекламират своите стоки.
Ако молиш Бога за тия хора
помни: те рекламират своите стоки.
Ако търсиш блага за тия хора
помни: те рекламират своите стоки.
Ако искаш да изпратиш проклятие на хората
помни: те рекламират своите стоки.
Рекламират своите стоки
Рекламират своите стоки
Ако искаш да привлечеш вниманието на хората
помни:
помогни или им попречи да рекламират техните стоки.

х х х

За девойката
морето беше синя долина,
където живееха мъничките гноми на пяната
и пееха.

За моряка от потъналия кораб
морето беше мъртви сиви стени,
безкрайно пусти,
на които, обаче, в съдбовната минута
беше написана
мрачната ненавист на Природата.

ЧОВЕК ВИДЯЛ В НЕБЕТО ЗЛАТНО КЪЛБО

Човек видял в небето златно кълбо,
заизкачвал се
и накрая се добрал до него –
кълбото било глинено.

И ето кое е странно:
когато човекът се върнал на земята
и пак погледнал към небето,
там имало златно кълбо.
И ето кое е странно:
това било златно кълбо.
Кълна се в небето, това било златно кълбо.

МНОГО ЗИДАРИ

Множество зидари
построили огромно тухлено кълбо
на върха на планината.

После се спуснали в долината
и огледали своето творение.
- Величествено, - казали те,
кълбото им се харесало.

И изведнъж то се заклатило
и се стоварило отгоре им,
и мигновено премазало всички.
Но някои успели да извикат.

ТРЕВИЧКИ

На Небето
малки тревички
се представили пред Бога.
- Какво направихте в живота? -
И всички тревички, освен една,
започнали гръмко да възхваляват
своите добродетели.

А една стояла отстрани,
смутена.
И Бог я попитал:
- А ти какво направи в живота? -
- Господи, - отвърнала тревичката -
ако някога
съм извършила добро дело,
сега не помня нищо.
И Бог във цялата си слава,
ставайки от престола си, й казал:
- О най-добра сред тревичките!

х х х

Господ построил кораба на мирозданието внимателно.
С умението на най-велик майстор
направил корпуса и платната,
и държал руля в ръцете си,
готвейки се да го нагласи.
И стоял Той гордо, любувайки се на Своето дело.
И изведнъж, в съдбовната минута, се случило нещо.
Бог се обърнал да види какво е,
корабът улучил момента и, ловък, лукав,
тихичко-тихичко – хоп – и се плъзнал по релсите,
и, останал завинаги без кормило, по моретата хукнал,
блуждаейки по причудливи пътища,
извършвайки странни еволюции,
следвайки съвсем сериозно
глупостта на ветровете.
И много били на небето тези,
които над това се смеели.

© Всички права запазени!

Последна промяна: 0000-00-00 00:00:00
Прочетено: 3181