English
Детска библиотека
Основно меню
Начало
Библиотека Родина
Новини
Проекти и програми
Нови книги
Периодика 2013
Американски кът
За Вас, ученици
Издания
Дигитална библиотека
Читалище Родина
----------
Стара Загора
Култура
Образование
Социални дейности
Старозагорска епархия
Туризъм
----------
Календари
Web връзки
Контакт с нас
Галерия
Съдържание

Търсене
· в каталога на библиотека Родина
· в каталога на фондация Миню Балкански
(книги на френски език)

· в електронните каталози на български библиотеки


Е-БИБЛИОТЕКА
Автори
Раздели
Поезия
Стихотворения за деца
Критика
Хумор и сатира
Пиеси
Пиеси за деца
Преводи
Приказки
Най-новото

Непубликувани стихотворения

Непубликувани стихотворения
Стара Загора, НЧ Даскал Петър Иванов, 2007
Пончо
Препоръчано

Коледунка
Търсене в текст
 
 неделя, 08 декември 2019
Списък на творби
Начало > Преводи > Стивън Крейн
Печат  
Тип: Преводи
Автор: Иван Груев
Организация: Дружество на писателите Стара Загора
Непубликувани преводи от Иван Груев

СТИВЪН КРЕЙН (1871 – 1900)

Стивън Крейн е известен повече с романите и новелите си, които са сред висшите достижения на американския натурализъм. Издал е две стихосбирки: "Черните конници” (1895) и “Добрата война” (1889), които остават почти незабелязани на мъгливия фон на тогавашната американска поезия.
Изоставил римите и формите на сонета и баладата, в духа на импресионизма, Крейн се стреми да улови широката гама на настроенията и на душевните пориви в тяхната “мимолетност”.
Експерименталният характер на поетичното творчство на Крейн става важно звено в развитието на америкнската поезия – от Уитман до “разцвета” й през първите десетилетия на ХХ век.


СТИВЪН КРЕЙН

Стихотворения

х х х

Блуждаех в пустинята.
И възкликнах:
“Господи, измъкни ме оттук!”
И глас дочух: “Това не е пустиня.”
Аз възкликнах:
“Да, но –
този пясък, този зной, този пуст хоризонт.”
И глас дочух: “Това не е пустиня.”


х х х

“Мисли тъй, както мисля аз, - един ми каза –
иначе ти си гнусна твар,
ти си жаба.”

Помислих малко и отвърнах:
“Предпочитам да съм жаба.”


ЧОВЕК ГОНЕШЕ ХОРИЗОНТА

Човек гонеше хоризонта,
хоризонтът му се изплъзваше.
Видях го и се разтревожих.
И казах на човека:
- Това е немислимо,
ти никога...
- Лъжеш! – викна той
и продължи да тича.


КНИГАТА НА МЪДРОСТТА

Срещнах пророк.
Държеше в ръце
книгата на мъдростта.
- Господине, - помолих го –
позволи ми да почета.
- Дете... – започна той.
- Господине, - прекъснах го –
не мисля, че съм дете,
аз вече зная много
от това, което ти държиш.
Да, много.

Той се усмихна.
Отвори книгата си
и ми я показа.
Странно, че тъй внезапно ослепях.


ПЪТНИК

Пътник
тръгна по пътя към истината.
И се изуми:
тъй гъсто бе обрасъл с трева.
- Ха! – каза той –
Виждам, че оттук отдавна
не е минавал никой.
И забеляза изведнъж, че всяка
тревичка беше нож.
- М-да, - заключи той –
навярно има много други пътища.


СЪРЦЕ

В пустинята
някакъв гол, звероподобен човек
беше приклекнал,
държеше в ръце сърцето си
и го ядеше.
Аз го попитах: - Какво, вкусно ли е?
Той отговори: - Горчиво, горчиво е,
но ми харесва, че е горчиво,
защото това е моето сърце.


х х х

Живял човек – с дървен език
и се опитвал да пее
Опитите му били наистина жалки
Но имало един който слушал
как чука дървеният език
и разбирал за какво този човек
се опитвал да пее
И певецът се радвал че го рaзбират


х х х

Ако търсиш приятели сред хората
помни: те рекламират своите стоки.
Ако молиш Бога за тия хора
помни: те рекламират своите стоки.
Ако търсиш блага за тия хора
помни: те рекламират своите стоки.
Ако искаш да изпратиш проклятие на хората
помни: те рекламират своите стоки.
Рекламират своите стоки
Рекламират своите стоки
Ако искаш да привлечеш вниманието на хората
помни:
помогни или им попречи да рекламират техните стоки.


х х х

За девойката
морето беше синя долина,
където живееха мъничките гноми на пяната
и пееха.

За моряка от потъналия кораб
морето беше мъртви сиви стени,
безкрайно пусти,
на които, обаче, в съдбовната минута
беше написана
мрачната ненавист на Природата.



ЧОВЕК ВИДЯЛ В НЕБЕТО ЗЛАТНО КЪЛБО

Човек видял в небето златно кълбо,
заизкачвал се
и накрая се добрал до него –
кълбото било глинено.

И ето кое е странно:
когато човекът се върнал на земята
и пак погледнал към небето,
там имало златно кълбо.
И ето кое е странно:
това било златно кълбо.
Кълна се в небето, това било златно кълбо.



МНОГО ЗИДАРИ

Множество зидари
построили огромно тухлено кълбо
на върха на планината.

После се спуснали в долината
и огледали своето творение.
- Величествено, - казали те,
кълбото им се харесало.

И изведнъж то се заклатило
и се стоварило отгоре им,
и мигновено премазало всички.
Но някои успели да извикат.



ТРЕВИЧКИ

На Небето
малки тревички
се представили пред Бога.
- Какво направихте в живота? -
И всички тревички, освен една,
започнали гръмко да възхваляват
своите добродетели.

А една стояла отстрани,
смутена.
И Бог я попитал:
- А ти какво направи в живота? -
- Господи, - отвърнала тревичката -
ако някога
съм извършила добро дело,
сега не помня нищо.
И Бог във цялата си слава,
ставайки от престола си, й казал:
- О най-добра сред тревичките!


х х х

Господ построил кораба на мирозданието внимателно.
С умението на най-велик майстор
направил корпуса и платната,
и държал руля в ръцете си,
готвейки се да го нагласи.
И стоял Той гордо, любувайки се на Своето дело.
И изведнъж, в съдбовната минута, се случило нещо.
Бог се обърнал да види какво е,
корабът улучил момента и, ловък, лукав,
тихичко-тихичко – хоп – и се плъзнал по релсите,
и, останал завинаги без кормило, по моретата хукнал,
блуждаейки по причудливи пътища,
извършвайки странни еволюции,
следвайки съвсем сериозно
глупостта на ветровете.
И много били на небето тези,
които над това се смеели.

© Всички права запазени!

Последна промяна: 0000-00-00 00:00:00
Прочетено: 2691

Подробна информация

автор
Иван Груев
Организация: Дружество на писателите Стара Загора
Творби: 35

Иван ГРУЕВ е роден през 1936 г. в Стара Загора. Завършил е българска филология в СУ "Св. Климент Охридски" в София. Работил е в областта на културата, като редактор в Радио Стара Загора, секретар на Клуба на дейците на културата, директор и главен редактор на сп. "Участие" и др.

Иван Груев е носител на Орден "Кирил и Методий" - трета степен, на Наградата за поезия "Николай Лилиев", на наградата "Стара Загора", на редица награди от национални литературни конкурси.

Член е на Сдружението на българските писатели. Председател е на Дружеството към Сдружението на българските писатели в Стара Загора.

Издал е стихосбирките:
Надежда за понеделник, 1982
Автострада, 1990
Рисунки с въглен, 1992
Разпадане на чудесата, 1996
Лична зона, 2003
Премълчавани признания, 2004
Причастие, 2005
Вино от залези, 2005
Мигове от светлината, 2006
Завръщането на думите, 2007

От завоя на август, 2008
Автор е на няколко пиеси, сред които "Марсианчето", играна в Драматичен театър "Гео Милев" - Стара Загора.



Изпратате съобщение на/за автора
Име:

Имейл:

Телефон:

Съобщение:


                   
   
PC-TM
СБИР
 
Център за независим живот
Национален младежки поетичен конкурс "Веселин Ханчев"
Конкурс за млади изпълнители
 
Bemis Public Library
       


Етичен кодекс на библиотекарите в Република България

        English version
Go to top of page  Начало | Библиотека Родина | Новини | Проекти и програми | Нови книги | Периодика 2013 | Американски кът | За Вас, ученици | Издания | Дигитална библиотека | Читалище Родина | Стара Загора | Култура | Образование | Социални дейности | Старозагорска епархия | Туризъм | Календари | Web връзки | Контакт с нас | Галерия | Съдържание |