English
Детска библиотека
Основно меню
Начало
Библиотека Родина
Новини
Проекти и програми
Нови книги
Периодика 2013
Американски кът
За Вас, ученици
Издания
Дигитална библиотека
Читалище Родина
----------
Стара Загора
Култура
Образование
Социални дейности
Старозагорска епархия
Туризъм
----------
Календари
Web връзки
Контакт с нас
Галерия
Съдържание

Търсене
· в каталога на библиотека Родина
· в каталога на фондация Миню Балкански
(книги на френски език)

· в електронните каталози на български библиотеки


Е-БИБЛИОТЕКА
Автори
Раздели
Поезия
Стихотворения за деца
Критика
Хумор и сатира
Пиеси
Пиеси за деца
Преводи
Приказки
Най-новото

Непубликувани стихотворения

Непубликувани стихотворения
Стара Загора, НЧ Даскал Петър Иванов, 2007
Пончо
Препоръчано

Коледунка
Търсене в текст
 
 петък, 06 декември 2019
Списък на творби
Печат  
Тип: Хумор и сатира
Автор: Иван Груев
Организация: Дружество на писателите Стара Загора
Непубликувани творби

Т Р И П Т И Х И

ПИЛЕШКИ ТРЕПТИХ


1.

Родило съм се в инкубатор
и не знам
дали съм мъжко или женско.
Но все едно какво те съблазнява -
петел или кокошка.
И в двата случая
прелюбодействие ме чака.

Безполово, поне съм си спокойно -
кълва си калорични смески
и в гушката ми няма задни мисли.


2.

От снощи имам чувството, че ще снеса.
Започвам да си мисля, че съм женско,
щом оня бройлер с гребена...
ме изнасили.

Простакът му с простак
дори не подозира,

че най-накрая ще реша
най-древната загадка: кой е пръв -
яйцето или аз.
Е, яд ли ви е, философи?!
Клъв!


3.

Душата ми лети озадачена
и гледа
оскубаните мои мощи
на витрината.

А на крилцето ми се мъдри
етикет.

Бе, че тъпо - тъпо...
Добре поне,
че ме продават скъпо.

 

ЖАБЕШКИ ТРИПТИХ


1.

Най-после
мечтата ми се сбъдна:
попаднах в блатото.

И се разкваках.


2.

Излизам на брега да чакам Принца -
омръзна ми да цапам в тая тиня
и да ловя мухи като глупачка.

Една целувка само!
И ще стана
и аз Принцеса като хората.

Една целувка само...
Къде си, Принце, дявол да те вземе!


3.

Жабокът ми го грабна щъркелът.
Не беше кой го знай какъв, но...

Ега ти кармата -
вместо Принцеса - жабешка вдовица!

Но винаги си е било така,
когато
не си роден в палат,
а в блато.

 

ВРАБЧОВ ТРИПТИХ



1.

Колко е тъжно
да си голям нахален гълъб
и да кълвеш трохите
под слабите крачета на врабците.


2.

Когато дойде пролетта,
ще се измъкна от комина,
където може и да преживея зимата.

Ще бъда сиво и опушено -
едно канарче онемяло,
изгубило гласа и цветовете си
в комините на много
дълги зими.


3.

Когато всички птици ви напуснат,
ще ви остана само аз.

Не ме настъпвайте,
ако кълва трохи по тротоара,
защото ще останете
и без последната си птица.

 

ЗАЕШКИ ТРИПТИХ

1.

В предишния живот съм бил
навярно тигър или носорог,
което въобще не ми подхожда.

Представята ли си -
да ръгъи и разкъсваш!

Омръзнало ми, значи, да съм
кръвожаден.
А, няма да я бъде ,
съм си казал, тая
и съм се преродил във заек.

2.

Че като ме погнаха отвсякъде!
Ловци и кучета, лисици, вълци,
дори и разни миризливш порове...

До дупка гонят всички гадове.
Отравят ти живота окончателно.

Щом всеки иска да те изяде,
накрая някой все ще го направи.

Дано да се задави!

3.

Прочетох в пресата,
че съм ухапал куче.

Това се казва новина!

Сега издирвам песа -
да му се извиня.

Добре, че не се случи
да го изям горкото куче.


МЕЧЕШКИ ТРИПТИХ

1.

Бъркам в кошера
и си облизвам лапата.
Очите ми стават на шикалки.

Сладкото прави живота сладък.
Сладък живот, Фелини!

След всяка лапа мед -
жужене на пчели наоколо.
Козината ми е пълна
с героични трупове.

Вий жертва паднахте
в борбата за мед!


2.

Като ме хвана склероза,
забравих лошата дума.
И раната ми от брадва зарасна,
но козината ми там
е крастава.
Абсолютно ми нарушава фризурата.

Значи,
оная приказка остаряла
е едно ала-бала.

3.

Какво ли не играх
по улици и тротоари?!...
А пак съм въшкава със бълхи,
вместо със “Оскари”.

Важното е да ми ръкопляскат!

Какво друго да иска
истинската артистка?

ОВНЕШКИ ТРИПТИХ


1.

Агънце било - блеяло.
Бляло ми, бляло - порасло.
Станало чеверменце
на гола хайдушка поляна.
От бялото му кожухче
Овчарят калпак си направи.

И агънце вакло живяло
цялото в ползу Овчарю.


2.

Аз съм била черната овца.
Ха, сега де!
Другите - все бели, бели...

Аз съм била черната, защото
млякото ми било гъсто
и като ме стрижат - ритам.

Кучето ме репресира явно,
кочът вчера ме намушка
/а тъпакът беше влюбен в мене/.
Сам Стопанинът отскоро
под око ме гледа стръвно.

Тъй е то във днешно време,
щом не даваш да те стрижат.

А пък гледам: в мойто стадо
само аз съм с бяла вълна.


3.

В стадото Овенът /или Кочът/
е признат за шеф
безпрекословно.

Даже и във огъня да влезе,
стадото върви
след него.
Въпреки, че не обича
да се пъха във вода и огън.

Ако все пак влезе и излезе
стадото отново
тръгва след Овена.

 

ТЕЛЕШКИ ТРИПТИХ

1.

Да бъда вол
или да стана шницел?!
Да кретам във браздата
на придобита собственост
и да ме ръгат със остена
или в изискан ресторант
да ме сервират с гъби???

Ега ти въпроса!

Дори и телешкият Хамлет
не би могъл да избере
една от тези две
алтернативи.


2.

Реших:
ще стана бик!
Но за разплод,
а не да бъда дупчен във корида.

Юници с тръпнещи опашки
ще чакат пред обора,
с очи като екраните
на цветни телевизори.
Ще ми завиждат даже матадорите
с ограничения си брой от Карменсити.

Оле, реших!

Но ако те решат... да ме кастрират?!
Тогава кой за мене нещо ще направи?
Като помисля - и дъхът ми спира.
О, времена! О, крави!


3.

От малко още ме скопиха
и ми отразаха рогата -
да не бода,
да нямам низки страсти.

Но аз и без това съм кротко -
по наследство
и най-обичам да преживям.

До днес не съм видяло вълк,
но от касапите изпадам в ужас.
/Такъв да ме погледне само
и цялата чернилка на душата му
изтича върху мене като локва./

За да спася безценната си кожа,
готово съм дори да ближа ножа.

Напразно ще е, но
и да не бяха ми отрязали рогата,
не бих могло
да се преборя със съдбата.

 

СВИНСКИ ТРИПТИХ


1.

В червата ми се гонят диви котки.
Глутница вълци разкъсват стомаха ми.
Гладен съм като гладно прасе.
Квича от глад.

Заменям това стихотворение
за една пържола
без гарнитура.


2.

Наяден - грухтя доволно.
По тялото ми се разлива топлина.
Сланинка.
Приятно затлъстявам.
Ставам важен и сънлив.

Сладурче, позволи ми
да сложа нежната си зурла
под твоята опашка
и да сънувам нещо розово.


3.

Насечен на съставните си части,
вися на острите ченгели -
двата бута /поотделно/,
плешките, главата...
/Преди това душата ми така висеше./
А карантиите ми - ужас! -
са в легена.

Ще ставам на луканки!

Едно стихотворение - луканка.
И при това - значително по-евтино.
И много по-възвишено.

Ще служа за храна на нищите.
Като поетите!

Не трябва ли да се гордея със това?
Гордея се, разбира се.
Посмъртно.

 

КУЧЕШКИ ТРИПТИХ


1.

Прадядо ми бе вълк,
а аз - мастия.
За всеки кокал - служа:
легни, стани, не лай и тъй нататък.

На всякакви мъници позволявам
да ме подушат под опашката.
Противно.

Дори проскубан котарак
не бих могъл да хвана -
аз, правнукът на Единака, който
признаваше единствено закона
на острите си зъби.

Да можеше от гроба си да стане,
със воя си ще ме обеси.


2.

Керванът си вървял,
а аз съм лаял...

Куче съм - лая.
Да не искате да кукуригам?!

Аз като си вървя,
той защо ме лае?


3.

Скитам като бездомен пес.
Спя под дъжда.
Храня се с огризки.
Любя се с кучки.

Ритат ме.

Цял живот са ме ритали.
Избиха ми зъбите.
Аз съм едно пребито куче.
Мухите превърнаха раните ми
в клозети.

Писна ми.

Слагам си надпис:
"ЗЛО КУЧЕ!"
/което не може да хапе./

 

КОТЕШКИ ТРИПТИХ


1.

Обичам
край печката да се препичам,
да се протягам грациозно-о-о...
Не, сериозно -
това е моята любима поза,
по-съблазнителна не зная.
Приличам на Даная.


2.

Една мишка се мотай наоколо,
обикаля край хладилника и души,
ама знам, че нищо не подушва -
празен е горкият апарат -
няма ни луканка, ни салам.

Гледам я
и чак ми става жално -
май ще трябва мишки пак да ям.


3.

Бях страхотно маце,
а сега съм
пухкава и сексапилна дебелана.

Котараците по мен
са луди.
Пълнотота прави красотата.
Справка - Рубенс.

 

МАГАРЕШКИ ТРИПТИХ


1.

Мисля, че измислях афоризъм,
а може и да съм било задрямало,
когато ме накаца тая мърша -
за конската муха говоря.

Жужеше злобно -
значи беше гладна. От което
направих извод, че ще хапе.
Няма начин -
дори да е преяла
проклетницата хапе с фанатизъм.

Опитах фалцово с опашката - ами!
Търкалях се в прахта - все тая.
Ударих го на бях от болка -
рева и бягам, бягам и рева,
а пък наум довършвам афоризма:

"Ний творците трябва да творим,
дори когато ни правят клизма."


2.

Като ти сложат самара,
върви, че прави изкуство -
вместо класически строфи
измисляш упадъчни философии.


3.

Как няма да съм унило
като се храня с бодило?
/"Бодилото боде..."/

Бодило - на обед и на закуска -
за първо, второ, за гарнитура -
хрускам,
ям като щуро.
Дори с колегата Йори
не ми се говори.

А в главата ми - мисъл едничка:
"Ех, да има сега една магаричка!"

© Всички права запазени!

Последна промяна: 2008-01-07 11:10:09
Прочетено: 2200

Подробна информация

автор
Иван Груев
Организация: Дружество на писателите Стара Загора
Творби: 35

Иван ГРУЕВ е роден през 1936 г. в Стара Загора. Завършил е българска филология в СУ "Св. Климент Охридски" в София. Работил е в областта на културата, като редактор в Радио Стара Загора, секретар на Клуба на дейците на културата, директор и главен редактор на сп. "Участие" и др.

Иван Груев е носител на Орден "Кирил и Методий" - трета степен, на Наградата за поезия "Николай Лилиев", на наградата "Стара Загора", на редица награди от национални литературни конкурси.

Член е на Сдружението на българските писатели. Председател е на Дружеството към Сдружението на българските писатели в Стара Загора.

Издал е стихосбирките:
Надежда за понеделник, 1982
Автострада, 1990
Рисунки с въглен, 1992
Разпадане на чудесата, 1996
Лична зона, 2003
Премълчавани признания, 2004
Причастие, 2005
Вино от залези, 2005
Мигове от светлината, 2006
Завръщането на думите, 2007

От завоя на август, 2008
Автор е на няколко пиеси, сред които "Марсианчето", играна в Драматичен театър "Гео Милев" - Стара Загора.



Изпратате съобщение на/за автора
Име:

Имейл:

Телефон:

Съобщение:


                   
   
PC-TM
СБИР
 
Център за независим живот
Национален младежки поетичен конкурс "Веселин Ханчев"
Конкурс за млади изпълнители
 
Bemis Public Library
       


Етичен кодекс на библиотекарите в Република България

        English version
Go to top of page  Начало | Библиотека Родина | Новини | Проекти и програми | Нови книги | Периодика 2013 | Американски кът | За Вас, ученици | Издания | Дигитална библиотека | Читалище Родина | Стара Загора | Култура | Образование | Социални дейности | Старозагорска епархия | Туризъм | Календари | Web връзки | Контакт с нас | Галерия | Съдържание |