Тип: Хумор и сатира
Автор: Иван Груев
Организация: Дружество на писателите Стара Загора

любовна лирика

* * *

Толкова си хубава,
че не може да бъде!
Въобще не съм го очаквал
като те гледам.

А на това отгоре
си и загадъчна.

Толкова си загадъчна,
че не мога да те реша
и с Питагоровата теорема.

* * *

С твоята нежност
могат да се напълнят
най-малко десет буркана.

И ще остане
за десет свещи.

Когато отварям буркан,
ще паля и свещ -
майната му на тока!

За какво ми е ток
при тая вътрешна светлина?!

* * *

Когато мисля за тебе,
аз мисля главно
за настоящето.

Докато си губим времето,
ти ще ме ликвидираш
като пол и характер.

Затова ще съблека
платоническата си любов
и ще спя в нежните ти обятия,
докато зората се пукне от яд.

* * *

Добре, обещавам:
няма да те ревнувам!

Нито от гребена,
нито от обеците ти.
Даже от червилото
няма да те ревнувам -
целувай го, колкото искаш,
изразходвай го -
това скъпо червило.

За другото - да не говорим -
още Ботев е казал:
Или, или!...
Нали?!
Не можем да живеем така -
все едно, че Ботев
не е съществувал!

* * *

Само да кажеш
и ще възпявам само теб.

Ще стана Петрарка.
Или, ако искаш - Ромео.
Предпочиташ Ромео, нали?
Знаех си аз.

Нищо, че съм плешив.
Кой го знай оня Ромео
какъв щеше да бъде
на моето място.

* * *

Когато самотата ти
закръгли своята овалност,
вземи и си кажи
едно от моите
/за теб/ стихотворения.

От толкова много кретени.
в тебе се влюби поет!

О, късметлийко моя,
изнеси си кратък рецител -
ти го заслужаваш!

* * *

Обичам те повече
от мляко с ориз.
Дори повече
от агнешко печено
с бира "Загорка".

Въобще не може
да става сравнение.

Защото чевермето
е хайдушка история,
а ти с тия джинси
ми приличаш на Хамлет.

* * *

Хубаво ми е с тебе.
Като в Рио де Жанейро.
Синьо ми е едно такова.
Понякога чак ми е виолетово.

А когато те няма,
все едно, че съм в Нигерия.
Черно ми е.

Направо ми причернява
от тия негърки
в Нигерия.

* * *

Когато стана старец белобрад,
ти сладка бабка ще си вече.
Една такава - беззащитна -
с бастун и с очилца -

да ми е драго
да те защищавам
и икономически
да те подкрепям.

* * *

Миличко, идваш ли
на хиподрума?

Ти ще ме яздиш,
аз ще те яздя...
После - обратно.

За победителя
ще има награда -
кафе и цигара
от твоите нежни ръчички.

Дърпай юздите ми,
докато съвсем ги изпуснеш.

* * *

Ти си центърът
на голямата въртележка,
ти си точката на кипене –
ти, ябълко,
ти, ягодке,
ти, печено прасенце със лимон.

Като те видя
и лигите ми потичат –
условният ми рефлекс
е като на тигър.

* * *

С тая ситна ондулация
ми приличаш на ... Майкъл Джексън?
Или на Анджела Дейвис?...
Не, май по-приличаш на Аида...

Стоп! – сетих се.

Приличаш ми на пуделчето,
дето все ме джафка –
черничко и къдраво,
едно такова... сладко.

Да знаеш, че някой ден
ще му оскубя ондулацията.

* * *

Ние двамата
сме толкова отнесени,
че даже нямаме нужда от вихър.

Особено аз –
когато ме окачваш
като любима брошка на ревера си.

Ставам горд
като Продупчен Напольон.

ЛЕВАК ?!

Представете си, една другарка
всякаква изгуби мярка
и не знам къде и как
казала, че съм левак.

Ах, простете, госпожа,
с Вас да легна не можах –
мой познат млад господин
сподели, че лепнал СПИН.

Да не искате и аз
да рискувам тъй със Вас?!
Само връзки сериозни
в тия времена спинозни!

Та, не съм “левак” – един
твърд борец съм срещу СПИН!

* * *

Как да ти вярвам
като ме лъжеш,
Дездемона такава?!

Защо поне малко
не вземеш пример от мене? -

Всичко, което ти казвам
е любовна лирика
и даже задните ми мисли
са отпред.

* * *

Стига с тая градивна критика:
"Пак си пиян!"
"Що си пиян!"

Ами от любов -
от какво друго да съм пиян?
На всичко отгоре
и талантът ме мъчи.

Разбра ли?
Или да ти обясня
нагледно?!

* * *

Съмна се - ставай!
Изтупай килима!
Оправи бойлера!
И тъй нататък!...

В тая къща
кокошка ли пее?!

Внимавай!
Да не изпееш
лебедовата си песен,
патко такава!

© Всички права запазени!

Последна промяна: 0000-00-00 00:00:00
Прочетено: 5735