Тип: Стихотворения за деца
Автор: Иван Груев
Организация: Дружество на писателите Стара Загора

ВЪРТЕЛЕЖКА

ЮНАК

Щом аз всичко си изям,
ще ми каже, вече знам,
дядо, сучейки мустак,
че съм бил юнак.

Че юнаците са страшни,
котето не знай обаче
и когато го одращи,
даже и юнакът плаче.

КАКА

Кака е голяма – всичко
вече прави тя самичка –
готви ядене и даже
с разни кремове се маже.

Щом сме двете, тя пред мене
ходи с устни начервени.
Прави с апарата снимки,
има книжки без картинки.

Аз съм много малка още,
кака вече е голяма,
а пък се разплака снощи,
че не била като мама.

БАРАБАНЧИК

Трам – та – рам!
Трам – та – ран!
Аз си имам барабан!

С двете палки удрям здраво:
Ходом марш! Напред! Наляво!

И вървят във строй след мене
всичките деца засмени.
Майки, чичковци и лели
след нас гледат онемели.

Брей, че армия щастлива!
Накъде ли тя отива?

Трам – та – рам!
Трам – та – рана!
Хайде с нас!
След барабана!

ИНДИАНЕЦ

Индианци сме червени,
с лъкове и със стрели,
шапките ни – украсени
със перата на орли.

Вълчи нокът се наричам,
Васко пък е бледолик.
В прерията най-обичам
да препускам с боен вик.

Със мустангите си гоним
зайци, вълци и сърнички,
а пък срещнем ли бизони,
с ласо хващаме ги всички.

Имам нож и томахавка,
страшни хватки с Васко знаем...
А пък Шаро само джафка
и си мисли, че играем.

БАТКО

Аз съм батко – имам братче,
затова съм много важен,
спи във бебешко креватче
и ми се усмихва даже.

То е с мънички ръчички
и в тавана само гледа.
Идват да го видят всички
лелички и братовчеди.

А когато се разплаче –
леле-мале – страшен глас!
- Мамо, като пеленаче
плакал ли съм тъй и аз?

ПАСТИРЧЕ

Дядо ми разказа,
че е бил парстирче –
пасал из полето
две големи крави,
те пък – с три телета,
весели и здрави.

И играл с децата,
докато се мръкне.
Ех, че славно време
е било тогава!
- Бабо, искам утре
да ми купиш крава.

ОТГОВОР

Баба вика: - Нямам мира
вече от това дете!
Цял ден тича и не спира,
ох, кога ще порасте?!

Всички уж че ме обичат,
а не щат да резберат,
че дацата много тичат –
бързат тъй да порастат.

БИЛКАР

Мента, мащерка, коприва
вчера брах във планината,
че във нея най-красиви
са тревите и цветята.

Аз познавам вече много
лековити билки там,
чай от тях да правя мога,
за какво се пият знам.

Край планинските пътеки
с дядо билки ний берем
и със тях лекувам всеки,
който го боли корем.

Жълти, сини, разцъфтели,
вързани с конец червен,
те през зимните недели
ще напомнят летен ден.

КЛОУН

Клоунът във цирка беше
интересен и най-смешен.

Устата му – до ушите –
с него нямат край шегите.

Ту е беден, ту богат,
с нос като червен домат.

Всеки удря го, обаче
той се смее и не плаче.

После пак щастлив си свирка
по арената на цирка.

Щом си тръгна, от сърце
пляскахме му със ръце.

СЛАДОЛЕД

Пак поисках сладолед, но
мама каза, че е вредно
тъй набързо до изям
два-три сладоледа сам.

Щял съм бил да хвана хрема,
после да ме заболи корема,
разни хапчета да пия,
инжекции да ми бият...

И на мен ми стана ясно,
че да искам е опасно.
Да ми купи бях съгласен
шоколад най-безопасен.

АЗБУКА

Вече мога да чета –
туй е буквичката А,
а след А са Бе, Ве, Ге,
после Де, след нея Е.

Буквичките А, Е, У, И,
О, Я, Ю са гласни,
а пък К, Л, М и други
казват се “съгласни”.

Туй не ми е залагалка –
даже снощи татко
ми донесе химикалка,
мама пък – тетрадка.

В нея вече пиша думи,
свърша ли с игрите.
Всички казват, че съм умен
и не драскам по стените.

ВЕЛОСИПЕДИСТ

Яхвам бързо колелото
с трите колелета,
литвам сякаш е било то
истинска ракета.

В парка дългата алея
е широка и по нея
- Варда! – викам. – Варда! Писта!
Иде... веселопедиста!

КОСМОНАВТ

В космоса между звездите
литнахме с ракети ние,
а баба казва, че били те
летящи чинии.

- Бабо, бабо, стара бабо,
космоса познаваш слабо –
от чинии и тигани
нищо там не ще остане.

Там ракета може само
да лети, че е от сплав.
Баба рече: - Боже, Боже,
пустия му космонавт.

ПРИЯТЕЛИ

Магарето Марко и пилето Коко
цял ден ходят двамата из двора.
Марко се разхожда, а кацнал високо
на гърба му Коко нещо му говори.

Марко важно-важно със уши му кима,
на пилешки Коко вика с пълен глас:
- Пе-тук пе-зрън-пе-ца пе-и-пе-ма –
И каквото каже, разбирам и аз.

Днеска нарисувах с различни боички
Марко и как Коко със крило го гали.
Госпожата “Браво!” каза ми пред всички,
а после пред мама също ме похвали.

БОЛЕН

Вчера много бях лудувал,
играх с топка физкултура
и днес всички ме лекуват –
снощи бях с температура.

Истински съм болен – даже
вкъщи си стоях цял ден –
чичо доктор ще ви каже,
щом не вярвате на мен.

Идва той да ме преглежда,
каза, че съм бил голям,
после изрази надежда,
че ще бъда здрав, щом ям.

Утре май ще оздравявам,
че ми се играе с Гошко.
Баба ми се подиграва:
- Болен Божко за кокошка.

ВЕЛИКАН

В детската градина аз
днес работих с пластелин.
Свикнах бързо и завчас
си направих... исполин.

Исполин е великан,
чак до облаците силен.
Краси прави пеликан,
Мимето пък – пиле.

А учителката сложи
великана по средата –
да ги пази уж, но може
през нощта да ги излапа.

И сега ме хваща страх.
- Татко, много ти се моля,
за да не вечеря с тях,
занеси му две пържоли.

КУЧЕНЦЕ

Кученце игриво
с весели оченца
тича закачливо
с малките момченца.

Весело и сиво,
то към всички лае,
лае закачливо –
да хапе не знае.

Радват се децата,
гонят го без страх
и почва играта
кученцето с тях.

ЧАСОВНИК

Кой върти стрелките,
кой звъни и гони
сутрин от очите
Сънчо от балкона.

Баба казва: - Има
цифри и камбана,
пролет, лятос, зиме
буден все остава.

- Има той пружина -
мама обяснява –
и нощта щом мине,
силно иззвънява.

Чувам – цъка кратко,
чакам да запее.
- В него – казва татко -
Времето живее.

НАКАЗАН

Бурканът се строши самичък,
солницата сама се счупи,
а аз съм бил повреждал всичко,
което вкъщи някой купи.

И пак на мен се кара татко,
а той, макар да не е глупав,
не знае, че буркани сладко
и чашите сами си чупят.

Навярно е забравил всичко,
което скоро ми разказа –
че той, когато бил мъничък,
се счупила голяма ваза.

Сама се счупила, а татко
заради нея бил наказан.
Поне да бил буркан със сладко,
а то съвсем ненужна ваза.

И аз съм горд, че съм наказан
не както бил наказан татко –
заради някаква си ваза,
а заради бркан със сладко.

ИНТЕЛИГЕНТ

Значи вече съм голям,
щом за всичко всичко знам.

Мойта баба ме научи.
Ето тук това е куче.
Туй са тигър, лъв и щраус,
а това е ... Мики Маус.

А пък туй е носорог –
бивол на носа със рог.
А това до него там
е дебел хипопотам.
Ако той сега е тук,
казва се хипопотук.

Ето зайче – морков хрупка.
Пате – яйце без черупка...

Розата пък е бодлива,
но като мама е красива.
Според татко, а на мен
вика ми интелигент.

РАЗХОДКА

Щом излизам на разходка,
ставам много, много кротък.
И какво ще правя знам,
щото си съставям план.

Първо пасти ще ядем
във сладкарница “Подем”.
Ще си пийна и с наслада
шумоляща лимонада.

Ще ми купят шоколад
в сладкарница “Детски свят”.
Два геврека със сусам
след това сам ще изям.
Може да оставя малко
за мечето в зоопарка.
А на връщане ще можем
с влакчето да се повозим.

Мама, татко пак се бавят –
чакат нещо да забравя.

МРАВКА

Мравката е силна,
нищо, че е малка –
вдига тя без вила
даже цяла сламка.

За стълба я носи
във своята дупка
и с крачета боси
по земята тупка.

Бавно-бавно пъпли –
също като тебе.
А какво ли пък е
мравкиното бебе?

БИБЛИОТЕКА

Колко много книги –
малки и големи!
А пред тях примига
от почуда Еми.

И се радва мама:
- Ах, това дете!
Стане ли голяма,
ще ги прочете.

Ох, че се уплаши
Еми и заплака:
- Книгите са ваши –
твои и на кака!

ВЪРТЕЛЕЖКА

Кончета, коли, вагони
бързо-бързо тук се гонят.

Татко купи ми билет
и се качвам най-отпред.

Хващам с две ръце юздите –
конче, литвай към звездите!

Ще поскачаме по тях –
теб нали не те е страх?

И ще донесем на мама
по една звезда голяма.

Конче, литвай към звездите –
ето, пущам ти юздите.

ПРИСПИВНА ПЕСЕН

Вън е нощ и тишина,
спи, дете обичано,
само пълната луна
в клоните наднича.

Спи да порастеш голям,
най-красив и весел,
по света да тръгнеш сам
като стих на песен.

Сънчо тук ще долети
и ще те люлее,
спи ми, рожбо, спи ми ти,
мама ще ти пее.

Ето, звездният безброй
светлинки запали,
Мечо вече спи и той,
всички са заспали.

Спи и нека в твоя сън
греят пак звездите,
докато запеят вън
птички гласовити.

© Всички права запазени!

Последна промяна: 2008-12-04 21:54:03
Прочетено: 5796