English
Детска библиотека
Основно меню
Начало
Библиотека Родина
Новини
Проекти и програми
Нови книги
Периодика 2013
Американски кът
За Вас, ученици
Издания
Дигитална библиотека
Читалище Родина
----------
Стара Загора
Култура
Образование
Социални дейности
Старозагорска епархия
Туризъм
----------
Календари
Web връзки
Контакт с нас
Галерия
Съдържание

Търсене
· в каталога на библиотека Родина
· в каталога на фондация Миню Балкански
(книги на френски език)

· в електронните каталози на български библиотеки


Е-БИБЛИОТЕКА
Автори
Раздели
Поезия
Стихотворения за деца
Критика
Хумор и сатира
Пиеси
Пиеси за деца
Преводи
Приказки
Най-новото

Непубликувани стихотворения

Непубликувани стихотворения
Стара Загора, НЧ Даскал Петър Иванов, 2007
Пончо
Препоръчано

Коледунка
Търсене в текст
 
 понеделник, 09 декември 2019
Списък на творби
Печат  
Тип: Пиеси
Автор: Иван Груев
Организация: Дружество на писателите Стара Загора
Непубликувана творба

В Ъ Д И Ц А Т А
Едноактна пиеса

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:
МОНЬО ШАРАНКОВ - шаран
ДИДИ ШАРАНКОВА - пъстърва
СОМОВ - сом
ПОПЧЕВ - попче


/Понеже героите са риби, те живеят във водно пространство. Прилича нa голям аквариум, защото е ограничено. Всъщност това е един обикновен хол. В него "плуват" разни водни растения и по-малки безмълвни рибки. Тук са Шаранът и Пъстървата. Шаранът се е изтегнал на фотьойла и чете вестник, а Пъстървата изглежда приготвя вечерята, защото е с престилка./

МОНЬО. /Попаднал е на интересна новина./ Ето пак! Мила, слушай да ти прочета нещо интересно. Две хиляди тона мазут в Чакълово море!
ДИДИ. Още ли те притесняват тия работи? Те Мраморното море замърсиха, че Чакъловото ще оставят чисто...
МОНЬО. Слушай, слушай. Един танкер се сблъскал с пътнически кораб и в морето се излели две хиляди тона мазут... И това ако е работа пък, аз ще съм батискаф. Тцъ-тцъ... Все пак не можеш да отречеш, че имаме късмет, дето нашият аквариум не е плавателен и не минават такива големи кораби.
ДИДИ. Сигурно нашият боклук ти се вижда малко?
МОНЬО. Абе не е малко, ама къде са две хиляди тона?!... Що риба се е задушила! Представяш ли си?
ДИДИ. Аз си представям, ама рибата в тигана ми се вижда малко. Я остави тоя глупав вестник и вземи да уловиш ей-тия, дето се въртят наоколо, че господин Сомов може да дойде всеки момент. И виж бялото вино дали се е изстудило.
МОНЬО. Тия тука ли? /Сочи ги./ Бързи ми се виждат... Абе колкото има - толкоз. Той Сомов и целия аквариум да му изпържиш, пак ще го излапа.
ДИДИ. Чуваш ли какво ти казвам?!! Бързи му се виждали...
МОНЬО. Чух де! /Става тежко и взема едно сакче./ И да ни питаш що ни трябваше да го каним тоя Сомов... /мъчи се неуспешно да хване някоя рибка, ама те бягат./ Май нищо няма да стане - много бягат тия рибки бе - същински реактиви!
ДИДИ. Реактиви!... Ти да не искаш сами да ти скачат в сакчето? С това шкембе, дето си го пуснал... Що не вземеш да го посвалиш мал¬ко? Всеки ден се заричаш, че от утре ще започнеш да спортуваш, а килограмите растат, вместо да намаляват. Не знам дали ще съм жива да го дочакам това твойто утре...
МОНЬО. От утре започвам наистина, че то... /Пауза./ Абе не е лесна тая работа - цял ден се блъскаш като улав, връщаш се претрепан и вместо да си прегледаш спокойно вестника - да се юрнеш да плуваш ката гламав!...
ДИДИ. Ами сутрин плувай, преди да си претрепан още.
МОНЬО. Тъй! - да каталясам още от сутринта и после цял ден да дремя в службата.
ДИДИ. Че ти без това да правиш нещо друго в тая пуста служба?! И работата ти колкото парите...
МОНЬО /през цялото време се мъчи да хване някоя рибка, но уви... Захвърля сака и уморен /запъхтян/ сяда на старото си място. /Ай ще им се невидят и рибките - колкото си хванала - толкоз...
ДИДИ. Толкоз! Толкоз, ама господин Сомов като си иде гладен, ще има да чакаш да ти повишат заплатата следващата петилетка.
МОНЬО. Той и да се спука от ядене, пак не е сигурно, че ще ми повиши заплатата. Тя, заплатата ми, ако зависеше от апетита на друга¬ря ти Сомов, сега да получавах колкото един заместник-началник на язовир.
ДИДИ. А от какво друго зависи - от способностите, дето ги нямаш или от работата, дето не я вършиш?
МОНЬО. То пък коя ли жена има друго мнение за мъжа си, че и ти да направиш изключение... /Към публиката./ Докато си бил ерген, може и да си имал някои положителни качества, ама ожениш ли се, най-много след медения месец ставаш световен шампион по некадърност, и то без особени тренировки.
ДИДИ. /И тя към публиката./ Ами разбира се, че жените са виновни! Те, господата, видите ли, са толкова амбициозни и талантливи!... Във всеки от тях е напирал един малък Айнщайн, ама като се оженили, семейният бит ги затиснал - и край — удушил им таланта и сега една рибка не могат да ти хванат, със всичко сама трябва да се оправяш. И на всичкото отгоре са толкова обидчиви, че пред тях всяка капризна примадона има вид на невинно херувимче!...
МОНЬО. Известно е, че всяка женска уста може да движи най-малко една воденица! Как ли се чувстват пък горките мъже, чиито жени не са риби?!
ДИДИ. Аз пък знам едно: че съм била много загубена, щом съж се омъжила за шаран! Като си помисля само какви рибоци ме искаха!
МОНЬО. Рибоци!... Разни мършави костури и попчета!...
ДИДИ. Попчета!... Цяло стадо сомове тичаше подире ми!
МОНЬО. Тичаше! Тичаше, ама за друго! А накрая се ожениха за сомки!
ДИДИ. Ти като си много умен, защо не се ожени за сомка?
МОНЬО. Аз?! Поне две-три се усукваха край мене, ама много добре знаеш, че не харесвам мустакатите дебелани. Друго си е пъстървичката. /Щипва я, ако му е под ръка./ Макар и разведена...
/Тя го плясва, сърдита от последното допълнение./
ДИДИ. Аз ако не бях разведена, мислиш, че точно за шаран като тебе щях да се оженя! И ако не престанеш с гадните си намеци, в най-скоро време и ти ще се окажеш разведен. Да не мислиш, че е много сложно?
МОНЬО. При твоя опит - едва ли... /Саркастичен е и скандалът изглежда неизбежен, но го пресича гласът на звънеца на входната врата./ А, браво! Ето как един звънец може да пресече като мляко почти готов скандал.
ДИДИ. Стига си дрънкал, ами иди да отвориш! Сигурно са Сомови, а пък аз доникъде не съм я докарала...
МОНЬО. /Отива да отвори с нежелание и се връща с едно Попче./ Не са Сомови - Попчето от горния етаж.
ПОПЧЕВ /влиза след Моньо./ Дидке, здрасти!
ДИДА. Добър вечер. Заповядайте, господин Попчев. Ние чакаме гости и сме малко така... нали виждаш...
ПОПЧЕВ. Няма нищо - аз такова... за малко... при Монката...
МОНЬО. Сядай, сядай да ударим по едно, че нещо ми се нажежи отвътре.
ДИДИ. Поводът ти вече е готов - гледай да се натряскаш, докато дойде другарят Сомов.
МОНЬО /не й обръща внимание. Настанява Попчето на масата, налива по една водка./ Ха наздравичка и добре дошъл! Диди,дай малко от готовата рибка!
ДИДИ. За рибката ще почакаш - за гостите я пържа.
/Попчев още при влизането си се оглежда наоколо и наблюдава главно тавана./
МОНЬО. Че Попчето не е ли гостенин? Ти какво го оглеждаш тоя таван, бе - да не смяташ да го купуваш? А пийни си, че във гроба жажда ще те гони.
ПОПЧЕВ. Абе - гостенин!... Аз дойдох да та питам нещо. Одеве, както си стоим горе с жената - Костурков и Линов и та са у нас - и си пийваме ракийката, значи, и бистрим политиката, и изведнаж - хоп...
/Звъни се./
МОНЬО. Хоп - звъни се! Извинявай - сигурно е Сомов. /Отива да отвори и се връща със Сомов, когото много по-почтително от Попче¬то кани в хола./ Заповядайте, господин Сомов, отдавна Ви чакаме...
СОМОВ. Здравейте! /Носи изискано букeтче, което галантно връчва на Диди, целува перка.../ Тая вечер сте просто очарователна!
ДИДИ. О,цялата мириша на риба... Госпожа Сомова няма ли да дойде?
СОМОВ. Няма. Имала други ангажименти. /Не му се говори за това./
МОНЬО. Запознайте се е господин Попчев - комшийче ми е, от горния етаж.
СОМОВ. /ръкува се с Попчев./ Приятно ми е - доцент Сомов. Мерси. /Сяда. Моньо му налива водка. Пъстървата носи салати и други мезе¬та, маха си престилката, оправя си прическата./
ДИДИ. Ще ме извините за момент - малко да се пооправя. /Излиза./
ПОПЧЕВ. Вие значи сте... доцент?
СОМОВ. Да, разработваме разни проблеми...
ПОПЧЕВ. Разгеле! Щото, и ний горе имаме един проблемен въпрос.
СОМОВ. /На Моньо./ Господинът с какво се занимава?
МОНЬО. Попчето ли? Абе какъв господин е той - работеше в завода - човъркаше там нещо си. Сега чувам, че основал фирма.
СОМОВ. /С интерес./ Фирма? Интересно. И за какво?
ПОПЧЕВ. Абе ще правим уж туй-онуй – кукички, макарички, мрежички плетем – такива работи. Еднолична фирма.
СОМОВ. Не е лошо, не е лошо - в едноличните фирми има най-голяма сметка - сега е времето на предприемчивите и инициативните. Монка, виждаш ли какво правят хората? /На Попчев./ Та какъв ви беше проблемът?
ПОПЧЕВ. Абе - объркана работа. Стоим си ний горе с колегите и си пием ракийката, и както си говорим, изведнаж от тавана... /Поглежда нагоре./ се спуща... ето... и тука се спуща!...
МОНЬО. Какво се спуща бе, Попчев?
/Въдицата - какво! Той още не е видял, ама отгоре се спуща една доста голяма въдица. Има две куки. Попчев я е забелязал и именно тя го прекъсва. Той я сочи с глава и с чашата. Всички я гледат с недоумение. Въдицата се спуща точно на средата над масата и увисва там неподвижна. Влиза Диди, която е оправила тоалета си./
ДИДИ. Тая въдица пък откъде изникна!? /Понечва да я хване./
МОНЬО. Не я пипай!! /Диди уплашено сяда./ Не е изникнала, а увисна. Изглежда, че от Попчеви.
ПОПЧЕВ. Не е от нас - тая ми се вижда друга. /Разглежда я отстрани./ По-голяма е - за по-едри риби. Иначе моделът е същият. И у нас се спусна една такава - за това дойдох да ви питам - ама тая е друга.
МОНЬО. Ади бе - и у вас викаш се спусна? И откъде се спусна?
ПОПЧЕВ. Ами затова дойдох да питам.
СОМОВ. /Успокоява се от изненадата. Той известно време ще мисли, че това е шега./ Господин... Попов, сигурен ли сте, че е друга?
ПОПЧЕВ. Друга е. Формата е същата, ама ми се вижда по-голяма. Я да видим. /Разглежда въдицата./ Нашенска е - нали ви казах!? Ето тука пише: "Маде ин Булгариа"! И на нашата пише същото само че буквите са по-дребни.
СОМОВ. /Мисли, че го будалкат./ Тук субективният фактор трябва да се изключи напълно и да се работи на сигурно. Предлагам господинът да иде да провери оная въдица виси ли още у тях.
МОНЬО. Попчев, я иди да видиш.
ПОПЧЕВ. Че да ида - ей къде е. /Отива. Другите известно време разглеждат въдицата мълчаливо./
СОМОВ. Шаранков, идеята ти е остроумна. Браво! Има изненада. /На Диди./ Ний и за това много го ценим в службата - все ще измисли нещо оригинално - такъв си е нашият Шаран, майтапчия!
ДИДИ. Той ли? В къщи поне много-много не проявява такива качества.
СОМОВ. Как да не проявява - ами това? /Сочи въдицата./ Не всеки може да измисли такъв хитър номер. А уж че и комшийчето - ха-ха-ха... Голям шегаджия си, Шаране!
ДИДИ. Черен хумор.
МОНЬО. Ама вий да не мислите,че аз?... че аз съм я пуснал тая въдица?
СОМОВ. Че кой друг ще я пусне - в средата на собствения ти хол!? Ще го използваме номерчето на някоя забава на колектива. Ама сега - махай я вече, че като я гледам, водката взе да ми присяда.
МОНЬО. Ама, господин Сомов, аз нямам нищо общо с тая кука - честна дума! Нали видяхте, че както си стояхме, и се спусна отгоре. Да ме опържат в развалено олио, ако лъжа! Аз да не съм Мистер Сенко?! Диди, да не си я пуснала ти - изглежда ми съвсем в твой стил?
ДИДИ. Аз ли?! То от работа много ми остава време да пущам въдици...
СОМОВ. /На Диди./ То за някоя и друга въдичка винаги се намира време - стига да има кой да я налапа.
/Влиза Попчев./
ПОПЧЕВ. Вашата е по-голяма - още като я видях, ми стана ясно. И с две куки, а нашата е тройна - сигурно защото сме трима. И у Линови, и у Костуркови са се появили подобни въдици.
СОМОВ. Господин... Попов, стига вече с тая тъпа шега.
ПОПЧЕВ. /Ядосано./ Попчев! Попчев се казвам! Уж си доцент, пък едно име не запомни! Ако не вярвате, елате да се убедите сам.
СОМОВ. /И той се ядосва./ Ха, да видим! /Става. Отиват с Попчев да се убеждава./
ДИДИ. /След пауза. Недоволна./ Ама че го измисли с тая въдица! И сигурно хич и не помисли какво ще си каже господин Сомов: наля ми две чаши водка и веднага ми пуща въдицата. Голям карабалък си, да ти кажа!
МОНЬО. Ти пък да не се мислиш за Златната рибка?! Какво ли си викаш: Той
господин Сомов изобщо не е помирисвал пъстърва - я да му пусна една въдичка... С пъстървите, дето са минали през ръцете на другаря ти Сомов, цял язовир може да се зариби ма - ти какво си мислиш! Той да не е толкова тъп, че на твойта въдица да се хване?!
ДИДИ. Простак!
МОНЬО. Елементарна глупачка!
ДИДИ. Махай я тая въдица, че ще те окача на нея!
МОНЬО. Който я е пуснал, той да си я маха! /Сяда демонстративно и си пие питието. Пауза. Сомов и Попчев се връщат./
СОМОВ /е доста смутен./ Монка, извинявай... Оказа се, че е вярно.
МОНЬО. Кое?
СОМОВ. Ами това за въдиците. Във всички апартаменти наоколо има пуснати - най-малко по една - лично проверих. И у нас се появила - обадих се по телефона на жена си. Казах й да не я пипа, докато не се върна.
МОНЬО. А ние тука щяхме да са изпохапем опашките.
ДИДИ. Защото ти само чакаш някакъв повод...
СОМОВ. Господа, дайте да помислим спокойно. Сядайте, господин Попов - пардон, господин Попчев, заповядайте и внимавайте засега с въдицата - никой да не я докосва.
/Всички сядат на масата около въдицата, която застрашително се заклаща ту към един, ту към друг,но всеки ловко се пази да не го докосне и тя се успокоява. Диди писка./
МОНЬО. Пфу, пущината! Още малко и щеше да ме закачи.
СОМОВ. Казах ви – внимателно, защото още не знаем целта й.
ПОПЧЕВ. Тя целта на въдицата е ясна - да те... /Прави красноре¬чиво и смешно движение нагоре./
СОМОВ. Не сте прав, господин... Попчев - една въдица може да има различни цели - зависи кой я пуща. Има въдици - и въдици!
ПОПЧЕВ. Абе въдица ли е - не ми я хвали.
СОМОВ. Господа, аз не хваля въдиците, но щом са пуснати във всички апартаменти, може и да са в резултат на някаква необходимост.
МОНЬО. Да не е във връзка с мазута?!
СОМОВ. Какъв, мазут пък сега?! Къде има мазут?! /Оглежда се./
МОНЬО. В Чакълово море. Един танкер изсипал две хиляди тона - ей във вестника го пише - че ако дойде до тука, да се спасяваме с това. /Сочи въдицата./
ПОПЧЕВ. Нерде Ямбол, нерде Стамбул...
МОНЬО. Ямбол - Стамбул, ама то петното се движи - ти какво си мислиш?
ПОПЧЕВ. Знам, че се движи, ама нашият аквариум няма пряка връзка с Чакълово море – къдей то - на ръба на географията...
МОНЬО. Абе колко му е и тука да изсипят нещо.
СОМОВ. Засега няма данни за някакво извънредно замърсяване.
МОНЬО. Няма, ама може да са пуснали въдиците за всеки случай - превантивна мярка...
ДИДИ. Може да искат да издигнат някого?
ПОПЧЕВ. Те че това искат, няма две мнения. Аз засега няма накъде да се издигам – виж, по-нататък - като разширим фирмата...
СОМОВ. Те горе като решат да издигат някого, лично се консултират с него, не пущат въдици във всеки апартамент. Не ми се вярва да е за издигане тая въдица. Вие какво ще кажете?
ПОПЧЕВ. Каква да кажем ние - ние сме прости хора. Вие нали уж сте доцент - Вие кажете.
СОМОВ. Аз работя в съвсем друга област.
МОНЬО. /На Попчев./ Господин Сомов защити дисертация на тема, че колкото водата е по-чиста, толкава по-добре се развиват в нея малките рибки.
ПОПЧЕВ. Ади бе! Ученото си е учено! И стана професор?
СОМОВ. Засега само доцент.
ПОПЧЕВ. Е, нищо - ще станете и професор, млад сте още.
СОМОВ. Млад! На моите години някои станаха академици.
ПОПЧЕВ. Кой за каквото е учил... Ами дайте да видим какво ще правим с тая въдица, че както виси - хич не ми харесва - всичките може да ни накачи наведнаж.
МОНЬО. Всичките! Господин Сомов, това е идея!
СОМОВ. Кое бе, Шаранков?
МОНЬО. Това - за всичките. Казвате - във всеки апартамент има пусната въдица, нали така?
СОМОВ. Във всеки, ама не мога да ти схвана тезата.
ДИДИ. Те, неговите тези...
МОНЬО. Мисля, че замисълът е абсолютно прозрачен.
ПОПЧЕВ. Като петното в Чакъловото море.
МОНЬО. Г-н. Сомов, ама Вие поне не разбирате ли? /Никой не го разбира./ Ами вижте във всеки дом - и въдица. Така ли?
ПОПЧЕВ. Това вече го чухме.
МОНЬО. Въдица, която може да изтегли цялото семейство наведнаж? Целият народ ще бъде изтеглен нагоре! Така ли?
СОМОВ. М-да... И?
МОНЬО. А къде ще бъде изтеглен? /Гледа очаквателно. Другите все още не загряват нищо./ На едно повишено жизнено равнище - ето къде! Сега разбрахте ли?
СОМОВ. М-да... Интересно като идея...
ДИДИ. Господин Сомов, нали е умен моят Мончо?! Само за такава идея, дето му хрумна, заслужава да бъде повишен. На запад най-много се плаща за идеите. Че то е обидно такъв талантлив служител едва-едва да свързва двата края с тая нищо и никаква заплата.
СОМОВ. М-да... Заслужава да се обмисли. Струва ми се, че има хляб в това предположение.
ПОПЧЕВ. Мен ако питате, никакъв хляб няма - само шаран, като Моньо може да се хване на такава въдица. Че ний още фирмите не сме стабилизирали бе - как ще повишаваме жизненото равнище? Тя тая работа ако ставаше с въдици, откога да сме го повишили. Имам чувството, че тая кука няма да ни закара по-далече от някой цвъртящ тиган. Който иска, нека да се хваща. Само че аз на такива неща не се ловя - издигайте си жизненото равнище без мене.
МОНЬО. Ей, Попчев, ти си бил голям песимист бе!
ПОПЧЕВ. Къде ще ти се издигне жизненото равнище бе, приятел, отгоре е моят апартамент, над нас са Костуркови - да не искаш да те изкарат на въздух, че да зяпаш като лапнишаран?!
СОМОВ. Господинът има резон...
ДИДИ. И Мончо има резон!
СОМОВ. Има. Даже неговата идея е в по-голямо съзвучие с настоящия етап на икономическото ни развитие.
ДИДИ. Видяхте ли?! Мончо винаги е бил в крак с изискванията на времето!
ПОПЧЕВ. За пръв път чувам, че Шаранът бил имал крак.
МОНЬО. Аз викам да изчакаме - утре вестниците сигурно ще пишат нещо по въпроса, тогава ще знаем какво да правим.
ПОПЧЕВ. Я пишат, я не напишат. Ако тия въдици се бяха появили над Чакъловото море, сигурно щяха да пишат, ама сага не съм много сигурен. После я си представете, че е някаква секретна въдица и пред¬ставлява държавна тайна - кой ще седне да ти пише за такова не¬що? Ще има да стоим в недоумение и да зяпаме нагоре.
СОМОВ. Не ми изглежда много секретна.
ПОПЧЕВ. Абе тя не изглежда, ама знайш ли я ?...
СОМОВ. Господа, нека да помислим. Да огледаме проблема от различни ъгли.
ДИДИ. Откъдето и да я гледаме - все си виси.
МОНЬО. Аз мисля, че щом е пусната отгоре, тая въдица има да играе някаква роля - няма да вземат да я пуснат ей-така, да клати водата. Какво ще кажете, ако опитаме да я изпробваме?
СОМОВ. Как да я изпробваме?
МОНЬО. Да й закачим нещо - да видим какво ще направи.
СОМОВ. Добра идея. Я дайте нещо.
ПОПЧЕВ. Ей, Мончо, ти сума ти червени точки набра тая вечер - повише¬нието не ти мърда, нали, господин професор?
ДИДИ. Браво, Мончо! Ето. /Подава му дамската си чанта./ Закачи я.
МОНЬО. Мани я тая чанта пък ти, ма. Сигурно и пари има вътре. Малка е - трябва нещо по-стабилно, да тежи. /Оглежда се./ Един стол ще й сложим. /Взема стол и го закача на въдицата./
ДИДИ. Мончо, ами ако го отмъкне?! Да не вземе да ни развали комплекта! По-внимателно, да не вземе да те закачи и тебе, какъвто си...
/Въдицата вдига малко стола, разклаща го,сякаш го проучва, и го пуща на пода - оставя го, и се издига на същото положение./
МОНЬО. Не го хареса. Тая въдица явно има избирателна способност. За какво ли ще е пригодена? Как мислите?
СОМОВ. Столът е старичък.
ПОПЧЕВ. Програмирана е. Сигурно компютър я командва. Правец! Ако не е за риби, нямам представа какво друго ще хареса, щом не ще стола.
СОМОВ. Ще трябва някой от нас да я изпробва. Господин... Попов, Вие не искате ли да опитате?
ПОПЧЕВ. Аз ли?! Че отде-накъде?!
СОМОВ. Ами, струвате ми се най-отракан. Пък и сигурно имате повеч¬ко опит с въдиците.
ПОПЧЕВ. Айде сега - ний като сме обикновени бачкатори, все с нас да си правите опитите. Който пусне въдица - все ний първи да увисваме, а другите да гледат сеир. Омръзна ми вече да се мандахерцам на въдиците ви. Сами си ги пробвайте отсега нататък.
МОНЬО. Айде бе, Попчев, още една въдица - голяма работа - ти поне си свикнал.
ПОПЧЕВ. Умря Марко. Въдицата си е твоя - ти си я изпробвай. Аз си гледам фирмата - друго не ми трябва. Пък и ако забелязваш, на тая няма никаква стръв.
ДИДИ. То ако имаше стръв, всеки щеше да се хване. Нямаше да можем да се уредим от тебе. /На Попчев това./
ПОПЧЕВ. Абе каква стръв, като е нашенска.
СОМОВ. Сигурно се разчита, че от гол ентусиазъм ще бъде налапана. Както винаги.
МОНЬО. А може и съревнование да има обявено кой пръв ще се хване.
ПОПЧЕВ. /Бута Шарана./ Ами хайде де - да не изпуснеш първото място. /Оня се дърпа./
СОМОВ. Шаранков, господинът е прав - май че ти ще трябва... /Да я изпробва./ Пък може и първенец да те направим.
ДИДИ. Мончо, да не си посмял! Никъде не те пущам! Досега като си бил толкова пъти първенец - че какво?!
МОНЬО. Господин Сомов, виждате, че е рисковано - знам ли я каква е тая пущина.
ПОПЧЕВ. Съвсем обикновена бе - не я ли виждаш? Ти досега на ка¬кви въдици си се хващал, че тая ли ще те уплаши?
МОНЬО. Като е обикновена, ти що не я налапаш?
ПОПЧЕВ. Аз си имам моя, ей горе - стои и ме чака. Ако трябва, нея ще лапам — всяка риба да си знае въдицата.
СОМОВ. Шаранков, давай! Нали искаш повишение? Ако изясниш проблема, ще ти сложим снимката на таблото. Сега ти се удава случай и ти да свършиш нещо. Давай! Господин Попов, помогнете ми!
/Сомов хваща Моньо, Попчев му помага - искат да го вдигнат и да го закачат на въдицата. Той се брани. Диди го спасява. Това става с различни викове и олелия./
МОНЬО. Абе, пуснете ме, бе! /Успява да се освободи. Избягва от тях и от въдицата, която заплашително се е накланяла към него./ Господин Сомов, разберете ме - не мога. Аз тоя апартамент цял жи¬вот съм се блъскал да го строя и да го обзавеждам и сега тъкмо се наредихме с Дидка, тая да ме измъкне на някоя гола поляна - да почвам всичко отначало.
СОМОВ. За повишението - ще помислим...
МОНЬО. Знам ви аз номерата - от години ми пущате въдици, че ще ми увеличите заплатата, пък накрая - няма нищо. Само цените дето се повишават. Тоя път - без мене!
ДИДИ. Мончо, правилно! Не те пущам! Господин Сомов да си я изпробва. И без това учените ги измислят тия работи.
СОМОВ. Учените те - някой много ги слуша учените!...
ПОПЧЕВ. /На Моньо./ Ей, като запъна опашката - с крик не можем те вдигна! Абе Монка, що не вземеш да й теглиш една ножица - и готово! Какво сме седнали цяла вечер да се занимаваме с тая въдица, вместо да си пием водката?!
ДИДИ. А ти на твойта що не й теглиш ножицата, ами идваш да разпитваш? Да отрежем нашата, пък твоята да си виси - така ли? Ами утре като дойдат на проверка? Моньо, не го слушай - въдицата на никого не пречи в края на краищата, вижте как кротко, си виси.
СОМОВ. Правилно - не бива да се реже. И да няма полза от нея, все за някоя и друга теоретична разработка ще послужи. И поуки ще могат да се извлекат. Не бива да се реже.
МОНЬО. Ами тогава какво ще правим?
СОМОВ. Нищо... засега. Ще изчакаме. Сигурно ще има по-широко обсъждане. А пък ако трябва да я лапаме, ще я налапаме, какво ще правим - където всичките, там и ние!
ДИДИ. Браво, господин Сомов, дайте да ви целуна! /Целува го./
ПОПЧЕВ. Ей, професоре, умна глава си! Абе - ученото си е учено! Ха, наздраве! /Всички вдигат чашите и се чукат прави./ Я да хапнем рибка, докато все още има.
МОНЬО. /Към публиката./ Наздраве и на вас! Ха дано и вашите въдици да са на хубаво!

/Остават с вдигнати чаши с лице към публиката, а над тях се клати въдицата, докато нещо - тъмнината или завесата - ги скрие. Музика./

© Всички права запазени!

Последна промяна: 0000-00-00 00:00:00
Прочетено: 3316

Подробна информация

автор
Иван Груев
Организация: Дружество на писателите Стара Загора
Творби: 35

Иван ГРУЕВ е роден през 1936 г. в Стара Загора. Завършил е българска филология в СУ "Св. Климент Охридски" в София. Работил е в областта на културата, като редактор в Радио Стара Загора, секретар на Клуба на дейците на културата, директор и главен редактор на сп. "Участие" и др.

Иван Груев е носител на Орден "Кирил и Методий" - трета степен, на Наградата за поезия "Николай Лилиев", на наградата "Стара Загора", на редица награди от национални литературни конкурси.

Член е на Сдружението на българските писатели. Председател е на Дружеството към Сдружението на българските писатели в Стара Загора.

Издал е стихосбирките:
Надежда за понеделник, 1982
Автострада, 1990
Рисунки с въглен, 1992
Разпадане на чудесата, 1996
Лична зона, 2003
Премълчавани признания, 2004
Причастие, 2005
Вино от залези, 2005
Мигове от светлината, 2006
Завръщането на думите, 2007

От завоя на август, 2008
Автор е на няколко пиеси, сред които "Марсианчето", играна в Драматичен театър "Гео Милев" - Стара Загора.



Изпратате съобщение на/за автора
Име:

Имейл:

Телефон:

Съобщение:


                   
   
PC-TM
СБИР
 
Център за независим живот
Национален младежки поетичен конкурс "Веселин Ханчев"
Конкурс за млади изпълнители
 
Bemis Public Library
       


Етичен кодекс на библиотекарите в Република България

        English version
Go to top of page  Начало | Библиотека Родина | Новини | Проекти и програми | Нови книги | Периодика 2013 | Американски кът | За Вас, ученици | Издания | Дигитална библиотека | Читалище Родина | Стара Загора | Култура | Образование | Социални дейности | Старозагорска епархия | Туризъм | Календари | Web връзки | Контакт с нас | Галерия | Съдържание |