Тип: Пиеси
Автор: Иван Груев
Организация: Дружество на писателите Стара Загора

М Е Н Ю Т О
Едноактна пиеса

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:
ЛЪВЪТ
ЗАЕКЪТ
ВЪЛКЪТ
ЛИСИЦАТА

/Служебен кабинет. Лъвът е седнал на бюрото и прелиства някаква папка. Чуди се, пише, задрасква, поправя. Накрая доволен парафира. На вратата плахо се чука. Лъвът, доволен от постигнатия резултат, не реагира. Второ чукане след кратка пауза. Лъвът, без да вдига глава: „ДА!” Вратата се отваря и се подават две заешки уши, които се ослушват, а след тях страхливо се промъкват и останалите части на Заека. Влиза, затваря вратата и не знае къде да се дене. Прави една крачка и застава смирено. Едната му предна лапа нещо е пострадала и e превързана за врата./

ЗАЕКЪТ /притеснено./ Добър ден. /Чака смирено./
ЛЪВЪТ. /Чете си листа, но след известно време все пак приключва и вдига глава./ Име.
ЗАЕКЪТ. Аз... аз във връзка със... /Вири ранената си ръка./
ЛЪВЪТ. Име.
ЗАЕКЪТ. Аз ли?... Зайо. Зайо Баев...
ЛЪВЪТ. Име, бащино, фамилия!
ЗАЕКЪТ. Аз ли?... Зайо Баев Средногорски!
ЛЪВЪТ. Тъй - Средногорски. /Гледа в листа - няма го./ Средногорски, Средногорски... Скрит от лоши думи хорски. Засега тука те няма. /Заекът въздъхва облекчено./ А от Вълка не можа да се скриеш, а?
ЗАЕКЪТ /прави движение на неудобство и неловкост./ Аз, такова...
ЛЪВЪТ. Ти такова, пък той те онакова — тъй ли? /Заекът се свива още повече, ако има накъде./ Абе аз нали съм наредил да има ред в тая гора? Наредил ли съм? /Заекът кима уплашено./ Тъй! А като съм наредил, защо си я навирил тая лапа? И молба чак подал - да ми се оплаква! Аз ли трябва да ви оправям всичките? Да си зарежа работата - и да ви оправям? Така ли?!
ЗАЕКЪТ. Ами аз... такова...
ЛЪВЪТ. Стига с тва такова! Кажи кой те ухапа?
ЗАЕКЪТ. Ами той... господин Вълчев...
ЛЪВЪТ. Господин Вълчев! Знам, че е Вълчев, а не Мечков! Питам защо те ухапа?
ЗАЕКЪТ. Ами аз... такова...щото кихнах...
ЛЪВЪТ. Тъй! Кихна! Ами то някой като кихне и вземат да га хапят, тя каква ще стане? /Заекът не знае точно каква./ Тебе питам, гражданино Средногорски!
ЗАЕКЪТ. Ами аз... такова... не...
ЛЪВЪТ. Къде стана произшествието?
ЗАЕКЪТ. Ами то... в гората стана.
ЛЪВЪТ. В гората я! В моята гора! Където съм казал да има ред и дисциплина! Ти защо не си на работа бе?
ЗАЕКЪТ. В отпуска съм. Зайката роди, че днес ходих да взема малките. Пък и с тая лапа...
ЛЪВЪТ. Роди. Пак ли бе?! Абе вий като зайци взехте да се кучите - скоро няма да можем да се разминем от вас! /Заекът - лоша работа, ама какво да се прави.../ Я извикай Вълчев!
ЗАЕКЪТ. /Отваря вратата. Страхливо./ Господин Вълчев... викат Ви.
/Влиза Вълкът - много по-наперен и самоуверен. Заекът затваря след него вратата и пак застава смирено./
ВЪЛКЪТ. Здрасти, Лъвски! Много ми е приятно да те видя. Изглеждаш отлично - сигурно си в страшна форма.
ЛЪВЪТ. Изглеждам аз... Я кажи защо си го ухапал тоя?
ВЪЛКЪТ. Защото е шпионин! /Поглежда страшно към Заека, който се свива./
ЛЪБЪТ. А! Сега я наредихме! /Към Заека./ Ти за кого работиш бе?
ЗАЕКЪТ. Аз... такова... за малките се мъча...
ВЪЛКЪТ. Лъже, господин Лъвски! Вървя си аз, значи, из гората и си мисля как да вържем плана за дивеча, щото края на тримесечието наближава и главата ми е пламнала... И гледам - насреща ми Сърничката! Нали я знаеш каква е сладка - с тия големи очи, с тая мека козина - лигите ми направо потекоха. /Лъвът го изглежда заплашително./ Ама нищо де, няма нищо — спирам я само да си поговорим, да я поразпитам туй-онуй - как вървят работите, ако можем да помогнем с нещо така... И си мисля, че сме сам-самички. Такъв шанс не е за изпущане, нали?
ЛЪВЪТ. Казал съм ти да внимаваш! Не може така - насред гората - и шанс!... Той и шансът е до едно време - след това започва малшансът.
ВЪЛКЪТ. Знам де. Нали и аз затова - съвсем внимателно - спирам я да си поговорим... Да не е забранено?!
ЛЪВЪТ. Забранено е! /На Заека./ Така ли беше?
ЗАЕКЪТ. /Вълкът му прави заканителни знаци./ Ами то... такова... така беше. Господин Вълчев говореше нещо на Сърничката. Сигурно беше секретно и нищо не се чуваше, защото й шепнеше нещо на ушенцето. Беше го налапал и...
ЛЪВЪТ. /Обзет от ревност./ Лигавиш й ухото!? Абе аз нали съм ти казал да си знаеш мястото и да не закачаш Сърничката?!! /Вълкът иска да каже нещо, но Лъвът му прави властен знак да мълчи. На Заека./ После какво стана?
ЗАЕКЪТ. Ами... нищо... /Защото Вълкът.../
ЛЪВЪТ. Казвай, като те питам! Или искаш да ти превържа и другата лапа?!
ЗАЕКЪТ. Ами... нищо. Сърничката го слуша, слуша... и по едно време изпищя - изглежда я заболя от много слушане. Скочи и избяга.
ЛЪВЪТ /е вбесен. Скача, хваща Вълка и започва да го друса./ Тъй значи?!! Аз на тебе казвал ли съм ти да не ми закачаш Сърничката?! Казвал ли съм ти?! /Друса го./
ВЪЛКЪТ. Лъ-лъ-лъ-же! Господин Лъвски, тоя шпионин лъже! Аз само я поканих да я заведа на една полянка с хубава тревичка - там зад гъсталака имаше една полянка... Щях да я почерпя с тревичка – нищо повече.
ЛЪВЪТ /му цапва една лапа и го пуща./ Полянка! Само да си й направил нещо, ще опасеш всичката трева на тая полянка!
ВЪЛКЪТ. Нищо не съм й направил, господин Лъвски! Ако не ми вярваш, питай Лисичкова.
ЛЪВЪТ. /С недоверие./ Лисичкова? Тя пък откъде знае?
ВЪЛКЪТ. Знае тя. Лисичкова знае всичко. Да я доведа ли? /Без да дочака разрешение, отива и отваря вратата./ Лисичкова, ела тука, че господин Лъвски не ми вярва.
ЛИСА. /Влиза "по лисичи"./ Добър ден, господин Лъвски. Как е госпожа Лъвска? Не съм я виждала от последния банкет. От няколко дена много се говори за новата прическа на гривата й. Цялата гора я обсъжда със шармантност!
ЛЪВЪТ. Остави сега гривата! Кажи какво ти е известно по случая!
ЛИСА. По случая ли? О, господин Лъвски, дребна работа – просто не заслужава да се обсъжда на такова високо място. Защо да си губим времето за една заешка лапа? Тия зайци напоследък станаха изключително нахални. Само преди няколко години не можех да си представя заек да се обади и да протестира за нещо, а сега - молби подават! - представяте ли си нахалството им?! Одраскал го Вълчо по лапата - и хуква да си търси правата!! Че то тъй докъде ще стигнем, ако всеки почне...
ЛЪВЪТ /я прекъсва./ Ако не млъкнеш, и ти ще почнеш да си търсиш правата! Ще говориш само каквото те питам!
ЛИСА. Ама, разбира се, господин Лъвски. Нали ме питахте за случая. Той Вълчев всичко ми разправи.
ЛЪВЪТ. Ти не присъства ли лично? Не ми трябват сведения от втора ръка.
ЛИСА. Ама, разбира се, че присъствах! Тъкмо се връщах от колежката Лисова, която ми даде една чудесна рецепта за приготвяне на консервирани пилета в буркани... Ако искате, ще Ви я препиша - да я занесете на госпожа Лъвска - шармантни ставали.
ЛЪВЪТ. Остави рецептите - казах да говориш по случая!
ЛИСА. Още малко и ще нагазя точно в средата му.
ВЪЛКЪТ. Кажи на господин Лъвски, че нищо не съм му направил на Сърничката!
ЛИСА. О, на пръв поглед изглеждаше, че нищо й няма, ама аз откъде да да знам какво си й направил?!
ЗАЕКЪТ. А с моята молба какво ще стане? /Никой не му обръща внимание. Само Вълкът го изглежда така, че той млъква и се опитва да стане невидим./
ЛИСА. Прибирам се аз, значи, и по едно време гледам - пред мене нещо сиво! Точно на пътя ми. Какъв е тоя сив поток? - викам си - и гледам ей-тоя. /Сочи Заека./ Вървеше си като човек и изведнаж - хоп, зад един храст. Бре - викам си - какво ли го изплаши?! Оглеждам се - Вълчо и Сърничката! Ясно. Спрях и аз да си почина и да поизчакам. Мястото - едно закътано такова - абсолютно подходящо. Викам си - сега Вълчо да ще... все ще остане за някой буркан и за мене - тъкмо ще изпробвам новата рецепта. Ама като няма късмет - няма...
ЛЪВЪТ. Ще ти дам аз на тебе едни буркани, че докато си жива не можеш ги преглътна! Той ухапа ли я за ухото?
ВЪЛКЪТ. Не съм я хапал бе, шефе! /Лъвът му прави знак да мълчи./
ЛИСА. Вълчо ли? Съвсем нежно я държеше за ухото. Може да я е целунал, ама как ще я хапе, като знае, че е забранено? А и Сърничката нали е Ваша фаворитка? Пък и госпожа Лъвска я обича - нали виждам с какви очи я гледа. То иначе...
ЛЪВЪТ. Целувал я! Ще ти дам аз на тебе едни целувки! Остава само да се влюбиш на стари години, че Вълчева да ти издере очите.
ЛИСА. Тогава господин Средногорски кихна.
ЛЪВЪТ. Кихна ли? Как така - кихна? Защо кихна?
ЗАЕКЪТ. Една тревичка... Беше влязла в лявата ми ноздра - мащерка трябва да беше проклетницата! Засърбя ме и...
ЛИСА. И Вълчев се изплаши.
ВЬЛКЪТ. /Отрича./ Изплашил съм се! От един проскубан заек!
ЗАЕКЪТ. Сега ще трябва да излизам в болнични. С тая заплата - и като ми вземат удръжките...
ЛИСА. /Подигравателно./ Горките зайчета... Че и зелето на пазара поскъпна..
ВЪЛКЪТ. Чуваш ли го, господин Лъвски, тоя дисидент? Заплатата му била малка! Абе тия зайци напоследък много си позволяват - Лисичкова е абсолютно права.
ЛИСА. Само преди няколко години такова нещо би изглеждало абстрактно!
ЛЪВЪТ. А сега ти изглежда конкретно - така ли? Че няма да ги оставим да гладуват, я! Да станат само кожа и кости. Нали и те имат семейства и прочие... задължения?... Казал съм дивечът да се охранва и да се пази. /На Вълка./ Ти защо го ухапа?
ВЪЛКЪТ. Защото е шпионин, господин Лъвски! Говоря си аз със Сърничката - за полянката, както ти казах и изведнаж някой - ап-чи-хи! – все едно, че едноцевно чифте гръмна. Стреснах се бе, господин Лъвски! И оня, Чеховият чиновник, забравих му името - дето беше опръскал генерал Бризжалов - и той не може да кихне по-силно.
ЛЪВЪТ. Какъв генерал пък сега?
ЛИСА. Съвсем обинновен. Плешив.
ВЪЛКЬТ. Сърничката се изплаши горкичката - изпищя и избяга.
ЗАЕКЬТ. Тя изпищя, преди да кихна.
ВЪЛКЪТ /го изглежда кръвнишки./ Той я изплаши, господин Лъвски! Като кихна и оная изпищя. Щеше да й се пръсне сърчицето - как да не го ухапя? Ще речеш, че цял живот не беше кихал и сега наведнаж си го изкара.
ЛИСА. Те някои, така правят - стискат се, стискат се, че като изокат...
ВЪЛКЪТ. Чак и аз се изплаших. А - викам си - какъв ли е тоя шпионин?! Гледам зад храста - ей-тоя! /Сочи Заека, който.../
ЛЪВЪТ. Достатъчно! Стига, че много я проточихме тая история - ще вземем да омръзнем на публиката, ако не сме й писнали вече.
ЛИСА. Тя нашата публика е търпелива, господин Лъвски - каквото и да й предложиш, гледа докрая и ръкопляска.
ВЪЛКЪТ. /Заканително към публиката./ Ръкопляска тя, ама и на нея май взе да й намалява ентусиазъмът...
ЛЪВЪТ. /На Вълка./ Значи, ако още веднаж науча, че си ухапал някого без разрешение, с тебе ще се разправяме специално.
ВЪЛКЪТ. Ади сега - ще хапя! Нали се знаем.
ЛЪВЪТ. Лисичкова, после ми напиши оная рецепта за бурканите. Те пилетата са малко постни, ама... отвреме-навреме...
ЛИСА. Диетични са, господин Лъвски. А рецептата е направо шармантна - слага се дафинов лист...
ЛЪВЪТ /я прекъсва./ После - казах! И я занеси направо на жена ми.
ЛИСА. Разбира се, господин Лъвски. Пиленцата се топят върху езика - направо ще си оближете лапите.
ЛЪВЪТ. Чухме! /Взема лист - менюто му за днес./ Я да видим днеска какво е положението... На обед - Сърничката. Добре! /На Вълка./ Сега като свършим, да ми я доведеш, че то вече стана време. И само да си й повредил ухото. /Заекът трепери./
ВЪЛКЪТ. Айде сега - едно ухо - голяма работа!
ЛЪВЪТ /гледа листа./ За вечеря – Мечкова... да... /Телефонът звъни, Лъвът вдига слушалката./ Лъвски слуша. А, Мечков, здрасти. /С паузи за изслушване отсреща, където има нужда./ Абе да гуша съм затънал, нали знаеш. Какво? Правилно са те информирали - за довечера съм предвидил твойта Меца. Сърничката не може - тя е за обед. За обед - казвам! Абе гости ще имаме довечера, че трябва нещо по-така - нали разбираш? Не разбираш ли? Какво?! Като дойдеш и ще ми размажеш фасона? Ей, Мечков, внимавай! Недей да викаш! Не викай - казах,- че като я задраскам тая твойта Меца, ще видиш! /Трясва слушалката, взема листа и задрасква Меца. Другите започват заднишком да се придвижват към вратата. Лъвът ги оглежда преценяващо, избира./ Чакайте! Къде така заднишката?! /Пак ги оглежда. Заекът е спечелил./ Старопланински. /Вика го с нокът./
ЗАЕКЪТ. Аз... такова... Средногорски се казвам...
ВЪЛКЪТ. /Той и Лиса са вече поуспокоени. / Нищо че си средногорски - пак ще свършиш работа. /На Лъва./ На попска яхния няма да е лош - с повечко чесън...
ЛЪВЪТ. /На Заека./ Ела, като те викам де - да не искаш да те гоня?
ЛИСА. /Бута Заека към Лъва./ Отивай шефа като те вика, де! Да не би да ти оглушаха дългите уши? /Бута го./
ЛЪВЪТ. Значи, довечера. В седем часа. Точно, че ще имам гости. Разбра ли?
ЗАЕКЪТ. /Ни жив, ни умрял./ Раз-раз...
ЛЪВЪТ. /Гледа са часовника./ Хайде, че имам работа. /Махва им да си отиват./ Вълчев... /Да му доведе сърничката. Оня кима разбиращо./
ЗАЕКЪТ. Тая гадна... мащерка! Малки дечица имам... /Иска да каже още нещо, но Вълкът го избутва навън./
ЛИСА. Господин Лъвски, господин Средногорски довечера да си носи ли сол и чер пипер или вие си имате? Тя госпожа Лъвска е отлична домакиня. Да я поздравите непременно. /Излизат с Вълка./
ЛЪВЪТ /се втренчва в публиката - избира следващата си жертва. Посочва някого./ Ти! Утре за закуска. Я да те запиша аз тебе. /Взема химикалка./ Име, бащино, фамилия, адрес... Ти, бе, ти бе! Точно ти! Дето се обръщаш! Какво се правиш, че не разбираш? Вълчев! Ей, Вълчев! /Вълкът влиза./
ВЪЛКЪТ. Кажи, шефе.
ЛЪВЪТ. Я ела, че тука един не ще да си каже името!
ВЪЛКЪТ. Кой бе, шефе?! Тоя ли ? /Сочи./ Ще си каже той, всичко ще си каже! /Двамата гледат втренчено публиката./
ЛЪВЪТ. /Записва нещо и оставя листа./ Утре в 8 часа. И да знаеш, че имам гастрит и не обичам да чакам. Ясно ли е?!
ВЪЛКЪТ. Абе той да има късмет да закъснее, пък ще види кон боб яде ли!
Чу ли?! Ти бе, не се прави на разсеян. (На Лъва.) Пък уж очила носи.

/Затъмнение. Музика./

© Всички права запазени!

Последна промяна: 0000-00-00 00:00:00
Прочетено: 3568