Тип: Пиеси
Автор: Иван Груев
Организация: Дружество на писателите Стара Загора

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:
ПУЯКЪТ ФИТКОВ
КОКОШКАТА ПЕНА
ПЕТЕЛЪТ ПЕТЪР
ЛЯСТОВИЦАТА БЕЛЕВА
БРОЙЛЕРЪТ РАШКОВ
ПИЛЕТО МИЛЧО

/Нещо като клуб - не много голяма зала за събрания, украсена с подходящи плакати, лозунги, които звучат смешно, портрети. Тук са Фитков, Петър, Белева, Рашков. Те имат важно съвещание под председателството на Фитков.)

ФИТКОВ. Няма да чакаме повече. Другари, да започваме - който дошъл - дошъл, който го няма, си е за негова сметка. Дневният ред, както вече знаете, е...
РАШКОВ. Другарю Фитков, ами като сме само четирима, ще имаме ли кворум?
ПЕТЪР. Абе кой ни знай колко, сме били? Айде, че да свършваме по-бързо.
БЕЛЕВА. И аз съм на мнение да не чакаме повече. Не съм си зарязала гнездото, да си губя времето с глупости.
ФИТКОВ. /Това за глупостите го жегва, но премълчава./ Господа, моля за тишина. Както знаете, положението в нашия двор е сложно, да не кажа объркано и това е резултат от междудворната обстановка, която напоследък се усложни значително в резултат на...
/Прекъсва го Кокошката Пена, която идва със закъснение и ясно се вижда, че е ядосана от нещо, което става ясно веднага./
ПЕНА. Белева, колко пъти съм ти казвала да не си хвърляш боклука на земята, дето кълват пиленцата ми?! Ама приказвай си колкото си щеш - тя нейното си знай. /На Фитков./ Уж за много префърцунена се има, пък...
БЕЛЕВА /я прекъсва./ Ти ли ще ми правиш забележки, ма?! Ти, дето ровиш боклука и го хвърляш на гърба си! Аз съм й била цапала.
ПЕНА. Моя боклук си е моя работа - не съм дошла да ти го хвърлям в гнездото!
ПЕТЪР. Пено, сядай, че губиш времете на всички.
ПЕНА. /На Петела./ Ти да си затваряш човката! По цял ден те няма и не я виждаш тая като цвъка отгоре ни! Губела съм му времето! Знам те аз закъде бързаш - оная префьрцунената Фифи, вече обикаля отвън. Навирила си качулката и едното й око все насам гледа. Хайде, отивай де, не я карай да чака, че може да си намери друг петел. Не се находи, брей!
ПЕТЪР. Пено. ще изядеш някой шип!
РАШКОВ. Другарю Фитков, имам чувството, че доста се отдалечихме от дневния ред.
ПЕТЪР. Трай бе, Рашков!
РАШКОВ. Трай, трай - ама след 17 минути започва "Съдбата на бройлера", а аз не виждам как ще свършим за 17 минути. /Гледа си часовника./ Ето вече само 16 останаха. И антената на телевизора ми нещо не е наред.
БЕЛЕВА. Тя съдбата на бройлера е ясна...
ФИТКОВ. Господа, моля за тишина!
РАШКОВ. Господин Фитков, моля да се включи в дневния ред и въпросът за влошаване качеството на смеските. Почнаха да ни дават направо някакви трици - грам мазнина нямат. При това положение - питам аз - как ще реализираме запланувания прираст?
ПЕТЪР. Ай стига с твоя прираст бе! Само- за смески и за телевизия мислиш!
РАШКОВ. Един мисли само за едно, друг - само за друго...
ПЕТЪР. /Налита./ Рашков, кат ти!...
БЕЛЕВА. Ама аз съм си оставила гнездото незамазано, моля ви се! /Споделя с Пена./ Намерила съм една много чиста кал и едни адски интересни млечно-жълти сламки - получава се вълшебен меланж.
ПЕТЪР. Пено, виждаш ли ги чуждите жени кво правят?
ПЕНА. Прави тя! Ще я питам, като й зяпнат пет лястовичета....
БЕЛЕВА. Ние с моичкия сме решили тая пролет да си оправим гнездото, пък лястовичетата – догодина. Живот и здраве да е - всичко ще се уреди. Такива ни са плановете.
РАШКОВ. Плановете са полезно нещо. Ние също сме запланували да...
ПЕНА. /Прекъсва го./ То тия работи ако ставаха по план, половината нямаше да ни има.
РАШКОВ. Сега в инкубаторите е силата.
ПЕТЪР. Господин Фитков, ний събрание ли ще правим, или на махленски лаф сме се събрали? Ако ще го отлагаме, да си тръгвам.
ПЕНА. Никъде няма да тръгваш без мене!
БЕЛЕВА. Че къде се е чуло петел само с една кокошка да ходи ма, Пено?
ПЕНА. Ти да мълчиш! Не се ли виждаш каква си черна - пък Белева се кръстила! Да не се мислиш за Бялата лястовица ма, еснафка такава?!
ВЕЛЕВА. Хи-и!! Аз ли съм еснафка?! Господин Фитков, защо позволявате да обиждат членовете? /Плаче./
ФИТКОВ. Ако не престанете, ще се наложи да прекратим събранието!
ПЕТЪР. Че ний кога го започнахме?
РАШКОВ. То и без това няма време - ето - само 10 минути останаха до серията.
ФИТКОВ. Господа, моля за тишина! Както казах, положението...
/Прекъсва го пилето Милчо, което се втурва разплакано - и право при майка си./
МИЛЧО. /Плачейки./ Мамо, едно фити ме клъвна!... /Плаче./
ПЕНА. Абе Фитков,докога тия твоите фитита ще ми кълват пиленцата? Няма ли най-после да вземете някакви мерки?!
МИЛЧО. /Плаче./ Ей-тук ме клъвна. /Показва./ И ме боли!
ФИТКОВ. Какви мерки да вземаме повече - нали ви сложихме ограда! Да не искаш пазач да ти назначим на пиленцата? Щатен! Те като влизат постоянно и дразнят пуйчетата, кой им е виновен?! /Към пилето./ Милчо, чичовото, я ми кажи ти закачи ли първо фитито?
МИЛЧО. Не съм го закачало. /Плаче./ Само си взех едно зрънце.
РАШКОВ. Работата е ясна. Щом има замесено зрънце, работата е ясна.
ПЕТЪР. На тебе всичко ти е ясно! Ай отивай да си гледаш серията, че ще почне.
РАШКОВ. /Гледа си часовника./ Имам още 4 минути. Тука стана интересно. Пък може и да закача нещо от първата точка.
ПЕТЪР. /На пилето./ А ти защо ходиш да кълвеш чужди зърна бе, келеш, като си такъв малък? Нашите свършиха ли?
МИЛЧО. /Хълца през цялото време./ Има още, ама са с лястовичи коришки.
ПЕНА. /На Белева./ Аз какво ти казах?! Само да видя още веднаж да си хвърляш боклука върху зърната, ще ме разбереш ти мене! Ще ти оскубя перушината! Те колкото не стигат...
БЕЛЕВА. Простачка! Щом си по-долу, ще си хвърлят боклука върху тебе - ти какво искаш?!
ПЕНА. Аз ли съм простачка?! Господин Фитков, чухте ли я?! Под съд ще те дам, аз тебе!!
БЕЛЕВА. Той и съдът ще те разбере, че си простачка!
/Пена гони лястовицата да я клъвне, но оная лесно бяга./
ФИТКОВ. Господа, моля за тишина! Превърнахте събранието на ... разправия.
ПЕТЪР. Ами нали затова сме се събрали - да си оправим отношенията. /На Милчо./ Айде, бягай да играеш!
МИЛЧО. /Вече успокоен./ Ама ти нали ще набиеш фитито?
ПЕТЪР. /Удря му "шамар"./ Бягай, ти казвам! /Пилето ревва и излиза./ Господин, Фитков, не го слушайте - хлапешка работа - фитито му било виновно! То като не знае къде да си пъха гагата!... За да кълвеш чужди зърна, първо трябва да израснеш бе, ей! А то веднага иска...
РАШКОВ. Ами те сега по-рано се развиват... /Гледа си часовника./ Аз да тръгвам, че май ще го изпусна... /филма./
БЕЛЕНА. Ами то, ако ще си тръгваме всички...
ФИТКОВ. Господа, моля за тишина! Как тъй ще си тръгвате? Кой ви е освободил, че ще си тръгвате? Ако всеки вземе да си тръгва, когато си иска, тя каква ще стане?
РАШКОВ. Ами нали уж има демокрация бе, господин Фитков? Нали тук сме по желание?
ФИТКОВ. Демокрация не значи слободия. По желание е само за съзнателните, за несъзнателните е задължително.
ПЕТЪР. Господин Фитков, я да го отложим това събрание, че всички имаме работа.
ПЕНА. Знам я аз твойта работа - с ярката Фифи!
ФИТКОВ. Никакво отлагане, господа, имаме спуснат график отгоре. Как така ще нарушаваме графика отгоре? После кой ще носи отговорността?
ПЕТЪР. Абе, засега отговорността никой не я носи.
БЕЛЕВА. /С примирение./ Е, щом е отгоре. По-високото място си е по-високо.
ПЕНА. Ти да мълчиш, че като взема един прът, ще видиш къде ще ти иде високото място !
ПЕТЪР. Пено, млък! /На Фитков./ Та какъв беше дневният ред?
РАШКОВ. Сигурно обикновения: междудворното положение и задачите за следващото тримесечие.
ФИТКОВ. Правилно. Имаме и някои текущи въпроси.
ПЕНА. Абе Фитков, що не вземеш веднаж да разгледаш нашето положение, ами все междудворното, та междудворното. Ние тука ще изкълвем един на друг гребените, ти ще ни занимаваш с междудворното положение. Много ми е притрябвало твоето междудворно положение!
ПЕТЪР. Пено, млък! Междудворното положение не е на господин Фитков. За такива приказки знайш ли къде се ходи?
ПЕНА. Къде бре? Аз съм многодетна - никой не може да ме пипне! Най-много тебе да изпратят някъде, че да мирясат малко кокошкнте.
БЕЛЕВА. Ами той и дневният ред сигурно е спуснат отгоре - как така ще го променяме?
ФИТКОВ. Господа, моля за тишина!
/Умълчават се. Фитков се готви да започне по първата точка, обаче отвън се чува гласът на Славея - чудни извивки и трели - всички го слушат известно време мълчаливо./
РАШКОВ. Това е Славейко. /Въздиша./
ПЕТЪР. Пее пущината - само как ги реди!
ВЕЛЕВА. И моят Гушко пее, ама къде ти...
ПЕНА. Твоят Гушко! Нега го бива само вносни сламки да мъкне. Млечно-жълтеникави!... Не се виждате, че осрахте целия двор, ами... Меланж щяла да ми прави!
БЕЛЕВА. Господин Фитков!.../Да я защити./
ФИТКОВ. /е притеснен повече от Славея./ Рашков, иди кажи на тоя славей да млъкне, че ни пречи на дневния ред.
ПЕТЪР. Абе пука му на дневния ред от Славея.
БЕЛЕВА. Той сигурно репетира, господин Фитков - нали накрая ще ни изнася концерт?
ФИТКОВ. Да иде другаде да репетира - дето няма да пречи. Рашков!
РАШКОВ. Добре, господин Фитков, ей-сега ще му затъкна гърлото. /Излиза бързо./
ФИТКОВ. И така, господа, да вървим напред. От сигурен източник ни съобщават, че през три двора - в четвърти се е появило зло куче, което ядяло яйца и малки пиленца. /Гледа в лист./ Майкъл се казвало.
ПЕТЪР. То и името, му едно...
БЕЛЕВА. Да не е братът на Джери от западния двор?
ПЕНА. Сигурно е чужбинско. То нашто като е Караман, че... /Славеят млъква./
ПЕТЪР. Браво на Рашков! - изпълни задачата.
БЕЛЕВА. Кучето на високото не може да припари.
ФИТКОВ. Господа, моля за тишина! Длъжни сме да заклеймим това куче! Ясно ли е?
ПЕНА. Че като го заклеймим, то ще спре ли да яде яйцата?
БЕЛЕВА. Може и да спре, щом казват отгоре.
ФИТКОВ. Абе ний да си свършим нашата работа - да го заклеймим - пък то да си прави каквото си иска.
ПЕТЪР. И аз така викам - заклеймявай го по-бързо!
ПЕНА. Ами нашто куче, като яде яйцата, него що не го заклеймим?
ПЕТЪР. Пено, млък! Ако Караман те чуй, хич няма да се застъпвам за тебе.
ПЕНА. Какво като ме чуй, бре!? Десет яйца ми излапа от полога - скоро ще почна по едно пиле да мътя - като софиянка. Щяло да ме чуй - да се задави дано!
ФИТКОВ. Госпожо Петрова, моля да не измествате въпроса.
ПЕНА. Аз ли го измествам бре?! Нали каза, че ще клеймим Кучето, да опустей дано!
ФИТКОВ. Кучето, ама не нашето - нашето е добро куче. Ще заклеймим онова лошото - през три двора в четвъртия. Такива са указанията.
ПЕНА. Да ти опустеят указанията и чудото - то чуждо куча лесно се заклеймява. През три двора в четвърти! Там пък сигурно заклей¬мяват нашия изедник!
ФИТК0В. Там да си заклеймяват когото си искат - ние в чужди вътрешни работи не се месим.
ПЕНА. Ами тогава защо си хукнал да оправяш чуждите кучета?!
ФИТКОВ. Господа, така не може да се работи. Пено, ако не млъкнеш, ще обърна другия край, а не бих искал.
БЕЛЕВА. Господин Фитков, отдавна трябваше да ге направите - някои просто елементарни неща не разбират.
ПЕНА. /На Белева./ Ти пък си много важна, щото си на високото. Я ела долу някой мръсник да ти излапа яйцата, пък ще те питам тогава!
БЕЛЕВА. Ще ги излапа - друг път. Гнездото ни е с алармена инсталация. Вносна. От южните страни сме я донесли.
ПЕНА. Те някои само за това ходят в южните страни - за алармени инсталации и корекомска перушина.
БЕЛЕВА. Пък ти цял живот няма да мръднеш от тая простотия.
ПЕНА. Като е простотия, що се връщате, ма? Що не си стоите в южните страни?
ПЕТЪР. Пено, млък! Не им се бъркай във вътрешните работи на Белеви!
ПЕНА. Той Караман да ги набара, пък ще им видя тогава алармената инсталация. От южните страни! Там само едни крокодили дето имат!
ПЕТЪР. Ний си дрънкаме празни приказки, пък Рашков сега си гледа е кеф телевизията.
ФИТКОВ. Ще я видим тая работа по-късно. Някои си мислят, че могат да си влизат и излизат от събранията като у тях си. Предлагам да минем към втора точка.
ПЕТЪР. Че ний не я ли минахме бе, Фитков?
ФИТКОВ. Не сме. Само първата минахме.
ПЕНА. И първата толкоз я минахме - не си спомням кога го заклеймихме оня изедник.
БЕЛЕВА. Ти какво искаш, ма?! Резюлюция ли да гласуваме. Нали др. Фитков каза, че онова куче било злобно - какво повече?
ПЕНА. То пък нашто - по баш!
ФИТКОВ. Господа, постъпило е предложение да изпратим протестна телеграма.
БЕЛЕВА. Против кого ще протестираме, господин Фитков?
ПЕТЪР. Няма начин да е против този... Майкъл. Ти да не искаш да протестираме срещу Караман?
ПЕНА. Че от кого постъпи това... предложение?
ФИТКОВ. От госпожа Белева постъпи... Преди малко.
ПЕНА. Не сме чули да е постъпвало нещо. Белева, ти кога го направи това предложение, ма?
ВЕЛЕВА. Що да не го направя, ма? Ти като не слушаш, кой ти е виновен? Щом г-н Фитков казва, значи съм го направила.
ПЕТЪР. Белева, хайде - чети телеграмата, че да гласуваме.
БЕЛЕВА. Каква телеграма пък ти бе? Ти май съвсем изкукурига!
ПЕТЪР. Протестната - коя.
БЕЛЕВА. Че откъде да я взема? Той нали Рашков ги съчинява тия работи. Ама като го няма?...
ФИТКОВ. Господа, предлагам да гласуваме, а утре г-н. Рашков да напише телеграмата и да я изпратим. Кой е "за"? /Всички са "за"./ Има ли против? Няма. Въздържали се? Няма. /Пауза./ Продължаваме с проблема за яйцата. Веднага трябва да кажа, че положението не е никак розово.
ПЕТЪР. Какво розово, бе?! То хич го няма - той "розово".
ФИТКОВ. Господа, все пак да не подценяваме успехите... Давам думата за информация на ръководителя на фирмата "Качествен жълтък" господин Петров.
ПЕТЪР. Каква информация бе, Фитков - работата е ясна - Пена в момента мъти, аз па цял ден гоня ярките, ама тях за нищо не ги бива, малки са още, тук-там някоя ще снесе пъдпъдъче яйце... Караман и той постоянно намалява продукцията... По-добре да я закрием тая фирма.
ФИТК0В. Караман сега няма да го обсъждаме - на него има кой да му иска отчет. Да закрием фирмата - викаш? Ще я закрием, ама... Тогава ще трябва да компенсираме с кланицата... Или виждату друга алтернатива?
ПЕНА. Да ви опустеят алтернативите, дано! Аз пилетата си не давам - от запъртъци вече ще почнете да ги вземате за кланицата!
ПЕТЪР. Май ще трябва бройлерите вече...
ФИТКОВ. Бройлерите... да... ама не - рано им е - още са под нормата.
ПЕНА. Да им се не видят и нормите! По цял ден само плюскат – и пак под нормата! /На Белева./ Ти що не вземеш да снесеш малко яйца, ма ?
БЕЛЕВА. Ние сме решили тая година да си оправим първо гнездото, пък за яйцата по-нататък ще мислим. И после мойте яйца не са по вашия стандарт.
ПЕТЪР. Ти ги снеси, пък ние ще им оправим стандарта - важното е да повишим производителността. Бройката е важна!
БЕЛЕВА. Заради вашата производителност - аз да си цепя задника, така ли?! Тая, дето сте я намислили, няма да стане - Пена да си снася.
ПЕНА. Как да снасям, ма, като цяла детска градина ми е на главата?! То тъй лесно - само едни да вършат работа, пък другите да си оправят гнездата!
БЕЛЕВА. Ако искаш да знаеш, аз по този начин повишавам жизненото равнище на целия двор. Ако ни дойдат гости, какво ще им покажем, като едно свястно гнездо нямаме? Твоя полог ли ще им покажем, че да им се завий свят от простотия?!
ПЕНА. Ще ти дам аз на тебе една простотия! Ти като си уж много префърцунена...
ФИТКОВ. /Прекъсва я./ Господа, моля за тишина. Говорете по въпроса!
ПЕНА. Че ний по какво говорим бре?! Ти твойте фитки що не ги накараш малко да се понапънат?
ПЕТЪР. Пено, не си права - фитките и те се напъват, ама главно за износ работят, по второ направление.
ПЕНА. Те пък се много важни!
БЕЛЕВА. Ами като не ви достигат яйцата, защо не внесете? Че и малко вносна перушина... Като ви гледам, съвсем се проскубахте вече.
ПЕТЪР. Белева, не ги разбираш тия работи - проблемът е икономически.
ПЕНА. Вий пък, щото много я разбирате тая икономия, че затуй ни докарахте до туй дередже.
ПЕТЪР. Ти кво искаш ма!? Нещо да та липсва? Гладна ли си останала, пологът ти - полог... Е, не е като гнездото на Белеви, ама те по чужбина ходят... Пилетата ти - заринати в зърно. Нов цветен телевизор ти купих...
ПЕНА. /Прекъсва го./ Пилетата ми били заринати в зърно! Къде го това зърно, бре?! Тук-таме из калта, и то с лястовичи коришки! Нов телевизор ми бил купил! Че кой да го гледа тоя телевизор бе бако?! Аз да не съм бройлерка - по цял ден да вися пред телевизора?! Вечер като изпъна крак - и заспивам на секундата. Те пък барем да даваха нещо по тая телевизия, ами само "Отмъщението на бройлера"! И той не си отмъсти - 15 серии вече се тутка...
ПЕТЪР. Ей, тия жени, господин Фитков! Все недоволни. Вашата гжспожа и тя ли е такава?
ФИТКОВ. Кхе-кхе...
ПЕНА. Такава тя! Неговата е от голямото добрутро! Гледам я снощи - като се накокошинила... „Къде ма, - викам - Фиткова?" „На концерт - кай - отивам, Пене! На Лондонския кралски балет!" „Въх, чак във Лондон ли ма?" - викам, а тя се хили. А фитката Злата от тъмно до тъмно върви след пуйчетата... То като си навийш на работата и на харча - не е вар!...
ФИТКОВ. Кхе-кхе...
БЕЛЕВА. Госпожа Фиткова е много културна и елегантна - тая рокля с бастичките адски й отива. Г-н Фитков, непременно да я поздравите!
ФИТКОВ. Кхе-кхе... Благодаря. Господа, в нашия Институт след дълги проучвания се достигна до извода, че яйцата с по-голям жълътк имат и повече белтък.
ПЕНА. Че това на кого не му беше ясно?
ПЕТЪР. То ясно, ясно, ама друго е като се докаже черно на бяло.
ФИТКОВ. Освен това яйцата с два жълтъка имат от един и половина до два пъти повече жълтък от обикновените.
ПЕНА. Имат те, ама се си е едно яйце.
ФИТКОВ. Точно тук е научното откритие, господа! Ако броим яйцата с два жълтъка за две или за три яйца, производителността ще нарасне значително.
ПЕНА. Фитков, ти за будали ли ни вземаш? Тя ще нарасне, ама яйцата - все толкова.
БЕЛЕВА. Петрова, друго е - калибърът е друг - как не разбираш идеята?
ПЕНА. То пък една идея... Мижи да те лажем!
ФИТКОВ. Господа, предложението ми е следното: отсега нататък да броим двужълътъчните за две или за три яйца - според грамажа. Само така ще се оправим.
ПЕТЪР. Браво бе,Фитков! И премиални можем да получим!
БЕЛЕВА. Много умно, господин Фитков - аз съм изцяло „за"! Това - науката - е голямо нещо!
ПЕНА. Ти няма начин да не си „за"! /На Фитков../ И кой ще ги снася тия яйца с три жълтъка? То и петел трябва за тая работа.
БЕЛЕВА. Ами Петър за какво е?
ПЕТЪР. Петър, Петър, ама за къде по-напред? От заседания и събрания вече една ярка не мога да подгоня.
/Влиза Рашков, който е изгледал филма./
РАШКОВ. Господин Фитков, накарах го да млъкне!
ПЕТЪР. Кого бе, Рашков ?
РАШКОВ. Славейко - кого. Нали господин Фитков ме изпрати?!
ПЕТЪР. Че ти досега ли го агитира?
ПЕНА. Той Славчо откогато е млъкнал... И той отвреме навреме си отваря устата, горкият.
ПЕТЪР. Да, ама веднаж да я отвори - ти стига - реди ги пущината.
БЕЛЕВА. Господин Рашков, интересна ли беше серията?
РАШКОВ. /Подминава въпроса./ Господин Фитков, като идвах насам, срещнах Караман. Интересува се дали сме заклеймили онова куче - Майкъл му било името.
ПЕТЪР. Знаем, че е Майкъл. Заклеймихме го - и отгоре. Няма да може да се оправи цяла седмица.
ФИТКОВ. Рашков, гласували сме протестна телеграма - виж там утре да я напишеш и да я изпратиш.
РАШКОВ. Ей, пак аз ли бе, господин Фитков?! Омръзна ми да пиша телеграми!
ФИТКОВ. Ти да не искаш да ти възлагаме да пишеш любовни писма, кхе-кхе. Ами мен питаш ли ме като ми се зададе доклад? Твоите телеграми поне са кратки - една страничка - колко му е.
РАШКОВ. Някакви данни поне ще ми дадете ли?
ФИТКОВ. Какви данни бе, Рашков?! Като че ли за пръв път ще пишеш протестна телеграма?!
РАШКОВ. Абе - питам...
ФИТКОВ. Питаш! За всяко нещо все данни и указания търсите - няма да се научите най-после на малко самостоятелно мислене!
ПЕТЪР. Ще препишеш някоя стара, бе - не ги ли пазиш? Оная, дето миналата година заклеймявахме лисицата, ще ти свърши, идеално работа.
ПЕНА. /На Рашков./ Ти като идваше насам, къде го видя – викаш - нашия Караман?
РАШКОВ. Ами край вас го срещнах, край полога се въртеше.
ПЕНА. Въх! Сега я втасахме! Ами ако ми е изял яйцата?! Само дебне да се махна!... Отивам да си видя полога.
ФИТКОВ. Госпожо Петрова, не сме свършили - има още една точка.
ПЕНА. Ами ако ми е изял яйцата, бре?!
РАШКОВ. Не се виждаше да е изцапан с нещо.
ПЕТЪР. Ти да не искаш да тече жълтък по него?
БЕЛЕВА. Аз мисля, че не е хубаво да се говори предварително...
ПЕНА. Като ти излапат яйцата - после върви си говори...
ФИТКОВ. Господа, по трета точка трябва да изберем първенец в съревнованието. Имате думата за предложения...
ПЕНА. Вий са избирайте, когото искате, аз отивам да си видя полога. /Излиза решително. Фитков се опитва да я спре, но махва безнадеждно./
ФИТКОВ. Господа, давайте...
БЕЛЕВА. Аз предлагам господин Рашков. През тримесечието той се храни много добре и реализира необходимия прираст. Освен това - сега и телеграма ще пише...
ФИТКОВ. Рашков... хм... Да, ама почти на половината събрание го нямаше - гледа си серията господинът, а колективът го чака!
РАШКОВ. Някои като въобще не идват...
ФИТКОВ. За тях отделно ще се направят изводи.
ПЕТЪР. Аз предлагам да изберем Славейко. Като запей и на душата ти става тъжно.
ФИТКОВ. Тъжно я! Там е работата. И какъв е резултатът от тая негова тъга, дето все се мъчи да я прехвърли и на другите? Какъв? Аз ще ви кажа: по-ни-же-на производителност! Може ли един натъжен работник да се труди с ентусиазъм? Не може. Господа, аз съм решително против кандидатурата на Славея. Рашков, той да не закъснее за концерта - след малко свършваме.
РАШКОВ. Не само че ще закъснее, ами въобще няма да дойде. Като му казах, че пречи, разсърди се и отиде да пее у съседите - през три двора в четвърти - хич да не се чувал. Капризи колкото си щете!
ФИТКОВ. Емигрира значи? А вий за първенец ще ми го предлагате!
ПЕТЪР. Ами аз откъде да го знам, че е емигрирал?!
РАШКОВ. Господин Фитков, аз предлагам да изберем Караман. Това тримесечие изплаши две лисици и подгони един заек.
ПЕТЪР. Абе колко ги е изплашил не знам, ама лисиците удушиха седем пилета.
РАШКОВ. Е, да, ама все пак... можеха и повече бели да направят.
БЕЛЕВА. Господа, много добре знаете, че Караман не е в нашата организация - иначе аз първа щях да го предложа.
РАШКОВ. Ами то – останаха... Петър и господин Фитков. Петър според мен добре поработи за повишаване на яйцедобива - даже и на бройлерите по¬чна да налита...
БЕЛЕВА. Ти пък стига си му завиждал. Господа, аз мисля, че ако имаме някакви успехи, те се дължат до голяма степен на умелото ръководство на господин Фитков. Доколкото ми е известно, в сравнение със съшия период на миналата година, износът ни се увеличи с 3,3 стохилядни и бяха доставени интересни стоки за народно потребление, някои от които - от южните страни. А я си спомнете какъв прекрасен отчетен доклад беше написал - това не беше доклад, господа, това беше... оратория!
РАШКОВ. Белева, стига се възнася, че ще хвръкнеш - знаем си го ний господин Фитков... А пък за Пена никой не се сеща.
/Последната го казва повече към публиката. Кокошката обаче сама напомня за себе си - връхлита на сцената - разрошена, разгневена, същинска фурия./
ПЕНА. Казах ли ви аз?! Казах ли ви?! Всичките ми яйчица!!... Ох, на мама хубавите! Ох, на мама сладките! До едно ги е изплюскал!!
ПЕТЪР. Кой ма, Пено?! Господин Фитков, как може?!...
БЕЛЕВА. Този Майкъл ще да е...
ПЕНА. Как не се задави! Как не пукна, дано!
/И т.н. в този дух. Всички наскачват и започват напразно да я утешават./
РАШКОВ. Пене, стига си ревала ма! Ако се окаже, че яйцата ти ги е изял оня... Майкъл, знаеш ли как хубаво ще го заклеймя утре с телеграмата! Ще види той как се ядат чужди яйца!

/Кокошката е неутешима - вика, плаче, припада. Всички се надвесват над нея. - да й помогнат с нещо.
Затъмнение. Музика./

© Всички права запазени!

 

 

Последна промяна: 0000-00-00 00:00:00
Прочетено: 3240