English
Детска библиотека
Основно меню
Начало
Библиотека Родина
Новини
Проекти и програми
Нови книги
Периодика 2013
Американски кът
За Вас, ученици
Издания
Дигитална библиотека
Читалище Родина
----------
Стара Загора
Култура
Образование
Социални дейности
Старозагорска епархия
Туризъм
----------
Календари
Web връзки
Контакт с нас
Галерия
Съдържание

Търсене
· в каталога на библиотека Родина
· в каталога на фондация Миню Балкански
(книги на френски език)

· в електронните каталози на български библиотеки


Е-БИБЛИОТЕКА
Автори
Раздели
Поезия
Стихотворения за деца
Критика
Хумор и сатира
Пиеси
Пиеси за деца
Преводи
Приказки
Най-новото

Непубликувани стихотворения

Непубликувани стихотворения
Стара Загора, НЧ Даскал Петър Иванов, 2007
Пончо
Препоръчано

Коледунка
Търсене в текст
 
 събота, 07 декември 2019
Списък на творби
Печат  
Тип: Пиеси
Автор: Иван Груев
Организация: Дружество на писателите Стара Загора
Непубликувана творба

О П А Ш К А Т А
Комедия


ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:

БАБА
ПЕНСИОНЕР
АГИТАТОР
СКЕПТИК
ЖЕНА
МОМИЧЕ
МАДАМ

 

(На сцената има само една врата , на учреждение или на магазин – не се знае точно – със съответната гарнитура около нея и няколко стъпала, които водят надолу – към някакво странно и почти страшно място. Може би към ада?
На подходящи места наоколо има някакви бордюри, парапети – места, на които може да се седне по време на действието или някой да се покачи на тях по различен повод. По полутъмната сцена – светлинни ефекти, наподобяващи светкавици, придружени от подходящи звукови ефекти.
Първа пристига Бабата, която си носи столче, намира си удобно място, от което никой не би могъл да я измести и да й отнеме предимството, че е първа. Сяда и се пригот за дълго чакане. Може да извади и някаква плетка, ако й остане време за подобни занимания.)

БАБА. (Към публиката.) Уф – и днеска сколасах да съм първа. Рекох му снощи на дъртия да ми навий часовника за три часа, пък той го навил за четири. Да съм си поспяла! Че аз прекарах целия си живот без да се събудя. На душичката ми едно черно, черно – да беше затисната с камък, пак нямаше да й е толкова черно. Ама тя кога ли не е била затисната, горката ми душичка... (Пауза.) Да ви кажа, добре, че са тия опашки, че иначе не знам как ще се кара с тая малка пенсийка – като се наредя на три-четири и връзвам стотарката. Днеска дано дойде някой нетърпелив паралия. Те някои и да не са много паралии, пак дават по някой лев за първото място като не им се чака цял ден. Че то кой не иска да е на първо място? Всичките боричкания са за първото място... Всеки продава каквото има – кенефите си направиха на магазини. Аз, като нямам друго, продавам си първото място. Бизнес. Вий, като ви гледам, май сте си навили на харча, щом и на театър сте хукнали. То в днешните театри само секс и наркотици да гледаш, ама ако чакате нещо такова, направо ви казвам да си тръгвате, доде е време – нямам никакво намерение да ви правя стриптийз. Тука ще си приказваме за умиране и ще се дърлим за глупости. Викам му аз на режисьора: “А бре, човек, на кого му се слушат приказка за умиране – повечето хора и без това едвам дишат. Представи им нещо весело, че да се посмеят.” Пък то – едно голобрадо такова – ми вика: “Бабо Марийке, - вика – не си права.” Всичката лошотия идвала оттам, че не сме мислели какво ни чака. Ми то какво ни чака – всеки знае какво ни чака, ама да легнем да умиргаме ли?
Само че... каква ще е тази опашка – сигурно съм се объркала нещо - никога досега не съм се нареждала на такова място – страшно ми се види това място, не е като на другите опашки. То кога ли ми е вървяло, че и сега... Дано да дойде някой, че да го питам за какво ще чакаме – тока ли ще плащам, пенсията ли ще получавам?... То за кво ли не съм чакала, ама сега хабер си нямам за какво съм се наредила на тая опашка, да й опустей и склерозата!
ПЕНСИОНЕР. (Влиза и като вижда Бабата, се ядосва.) Ей, тая пак ме е изпреварила! И в два часа да дойда, пак ще я намеря тука. Сигурно изобщо не спи у тях си. (По-силно:) А добро утро! Склероза-несклероза, ама пак си на първото място?
БАБА. Ко?! Въх, че ма уплаши! (Плюе си в пазвата.) Ти ли си, бре?
ПЕНСИОНЕР. Като се гледам, май все още съм аз, ама не знам докога. Ти ли сте последна?
БАБА. Ко?! Последна ли? Бях последна, ама вече не съм – ти си последен, ако ша са нареждаш. Сега съм първа.
ПЕНСИОНЕР. Че досега не беше ли първа?
БАБА. Бях. Бях, ама само аз си го знаех.
ПЕНСИОНЕР. Значи аз пък съм втори.
БАБА. Втори ша си ми като се успиваш. Що не стана по-рано?
ПЕНСИОНЕР. Що да ставам като ти сигурно от снощи висиш тука?
БАБА. Вися аз... Той добре, че ми е рефлекса – иначе щях да се окумя втора като едното нищо.
ПЕНСИОНЕР. И хонорарът ти щеше да падне поне с десет лева.
БАБА. Ша падне другия път. Сега твоя падна. Ако ще си купуваш първото място, неска струва 40 лева.
ПЕНСИОНЕР. Май пак си вдигнала тарифата?
БАБА. Ако много бързаш, ще ти го дам за 30. Да знайш кво ша дават неска?
ПЕНСИОНЕР. Не знам. Аз ще чакам за... фаркони.
БАБА. Ша чакаш! Той някой луд да ги пусне тия... фаркони на опашка.
ПЕНСИОНЕР. Какво е това... фаркони?
БАБА. Ами тва, дето ша има да го чакаш. Ти да не ма смяташ за толкоз проста? На мене какви ли не са ми ги пробутвали – той с фаркони ша ма баламосва! Като съм дърта, да не мислиш, че съм хептен изкуфяла?!
(Застава настръхнала срещу него и е готова да го удари с нещо.)
ПЕНСИОНЕР. Добре, добре – кротко. Гледай си първото място и млъквай, че хич не ми се приказва още по тъмно с разни изветрели бабички!
БАБА. Аз ли съм изветряла, бре?! Що не са погледнеш в огледалото – да видиш, че си замязал на вампир! Мълчи на свекървата, мълчи на снахата – да не искаш и на тебе да ти мълча!?
ПЕНСИОНЕР. Махай го това... нещо! Сядай, да не обърна дебелия край! Чуваш ли какво ти казвам?!
АГИТАТОР (който се появява, без съмнение, трети и ги разтърва.) Граждани, по спокойно!
БАБА. Ти пък що не си гледаш работата, бре?!
АГИТАТОР. По-спокойно, моля ви – каква е тая кавга по трети петли?
БАБА. Ей-тоя дъртак иска да ма измести от първото място. Цял живот съм била последна, сега поне на опашките мога да съм първа! Сега е демокрация – когато си дошъл, там ша са нареждаш!
АГИТАТОР. Още не сте се събрали всичките и почнахте кавгата. Представям си какво ще стане като дойдат и другите.
БАБА. Ша стане, каквото ша стане – ти или са нареждай накрая, или са измитай, че ми омръзна заради такива като тебе да ставам по нощите!
ПЕНСИОНЕР. Господине, я не се обаждайте като не Ви питат – като се съберем, ще видим какво ще стане – има време.
АГИТАТОР. За някои може и да има, за други – все не достига пустото време. Ако сте се успокоили, да ви раздам по една бюлетинка, пък после пак ще намина, че и други опашки ме чакат. (Вади от куфарчето бюлетини и дава на двамата: “Заповядайте! Заповядайте!” Пенсионерът я взема нехайно и я върти из ръцете си.)
БАБА. Ко?! Зако мий туй лисче?
АГИТАТОР. Не е листче, бабо, а бюлетина. За изборите. Да гласуваш за нашата партия.
БАБА. А, не ща – аз и без това съм си първа.
АГИТАТОР. Бабке, и на изборите можеш да си първа и да те дадат по телевизията. Като гласуваш с тая бюлетина, няма вече да ставаш рано и да се редиш на опашки. Изобщо няма да има опашки.
БАБА. Въх! Не ти ща бюлетината! Че аз без опашки как ще я карам с тая пенсийка? 85 лева с пустото му увеличение!
АГИТАТОР. 85 – 85, ама кой ти ги дава! Като дойде опозицията на власт и тях ще ти вземе.
БАБА. Ша ми ги вземе! Да пукнат дано! Цял живот съм се блъскала като магаре, а сега само за хляб и кисело мляко не стигат. Ти плащал ли си сметки с 85 лева?
АГИТАТОР. Плащал съм, ама слагам още стотина отгоре – само за парното. Като спечелим изборите, най-напред ще намалим киселото мляко – в програмата ни е записано.
ПЕНСИОНЕР. А защо не го намалите сега, нали сте на власт?
БАБА. Ами барем млякото намалете.
АГИТАТОР. Как да го намалим като опозицията пречи и министърът на финасите не дава пари за дотация?
ПЕНСИОНЕР. Ами при тия кражби – откъде да ги вземе човекът? Тъй и не се намери някой да открадне двеста-триста милиона за пенсионния фонд.
АГИТАТОР. Има ресурси. Ресурси винаги могат да се намерят, ако има политическа воля.
ПЕНСИОНЕР. Нали и аз това казвам, ама всички крадат за себи си.
АГИТАТОР. (Решава да прекрати спора.) Бабке, ще вземеш ли бюлетината!
БАБА. Ша я зема. Що да не я зема – ко ша ми пречи. Ама ти му мисли, ако ме излъжеш!
АГИТАТОР. (Доволен е от успеха.) Само така, бабке! И гледай да си първа! (Отива да агитира другаде.)
БАБА. А, кащяло да хукна да ставам по нощите заради тебе!
ПЕНСИОНЕР. (На Б.) Те тебе ако не излъжат, кого ще излъжат! Двайсет години вече им слушам голите обещания.
БАБА. Ми ония като ни вземат пенцийките?

(На сцената, тичайки, се появяват СКЕПТИКЪТ и ЖЕНАТА.
Първият има лека преднина, но Жената, която явно е от малцинстата, в последния момент го изпреварва и успява да се нареди пред него. Главата на Скептика е превързана през едното ухо или най-малко има някаква стабилна лепенка на него, понеже, изглежда, някъде е пострадало. По време на лютата схватка за място, Жената го скубе, дращи и накрая го ухапва за ухото.)

СКЕПТИК. Ау!! Отхапа ми и другото ухо! (Блъска я, тя пада, а той сяда някъде и се държи за ухото.)
БАБА. Ама вий да не сте полудели, бре!? Ша са изядете за едното място! (Отива при него.) Дай, баби, да видя какво ти напрай тая фурия.
СКЕПТИК. Какво ми направи – отхапа ми ухото – това ми направи!
БАБА. Дай да видя. Махни си ръцете, де! (Разглежда му ухото.) Няма му нищо – само е посиняло и малко кръвчица ти е пуснала. Ей-сега баба ша го превърже. Дай един бинт ма, булка.
ЖЕНА. Аз да не съм ти аптека! Ша му дам аз един бинт на тоя, дето прережда!
БАБА. Чакай, не мърдай! (Пенсионерът й подава носна кърпа, тя се чуди с какво да я върже, накрая сваля вратовръзката на Скептика и я използва като бинт – получава се доста смешна превръзка.) Сега като остана последен няма ли да си купиш първото място – евтино го отстъпвам – за 40 лева.
СКЕПТИК. При тая инфлация наистина е евтино. Няма да се научат да не пререждат, ей!
ЖЕНА. Аз ли пререждам, бре?! Ний като сме малцинство – и все най-отзаде, тъй ли?! Само за изборите ни признавате за ора! Като не вярваш, питай другаря не съм ли зад него. Не видиш ли, че съм баш зад него. (Натиска се плътно зад Пенсионера.)
ПЕНСИОНЕР. Хайде сега – за едно място ще се карате.
БАБА. Гаче ти не се кара с мене за първото място!
ПЕНСИОНЕР. А Вие не се натискайте толкова, че ще взема да се възбудя.
ЖЕНА. Кат та гледам – няма да стане. (Отдалечава се.) Снощи моя мискинин се върна пиян и цяла нощ не можах да го събуда. А-а да ида при комшийта, ама – чувам - неговата кучка вика, че цялата махла излезе да я слуша. То и аз викам в креватя, ама тая не си знай гърлото.
СКЕПТИК. Въпросът не е за мястото, а за принципа – човек не може да се вреди от такива!
ЖЕНА. Не ма закачай – казах ти, че съм незадоволена! Що не идеш при някоя незадоволена продавачка, че да та видя как ша си извадиш принципа?!
ПЕНСИОНЕР. Е, бъдете кавалер, де.
БАБА. Тя кавалерията изчезна още когато се замомих. А ти ако беше дошъл преди мене, щеше ли да си кавалерист? Нямаше да мръднеш от първото място.
ПЕНСИОНЕР. Е, първото място е нещо друго – никой не напуска доброволно първото място – някои цял живот се борят за него със зъби и лакти. Но ако съм назад и без това...
БАБА. Се тая. Ти не й бери кахъра на тая булка – тя ша са опрай и сама.
ЖЕНА. Ти кво искаш ма – аз съм многодетна! Едно време многодетните бяа на почит. Ся, ако има чалъм, ша ни скопят мъжете – щели сме да ви претопим нацията! Ми кът не искате да я претопяваме, раждайте ма – кой ви пречи. Аркана, неска дали ша пуснат кокали?
ПЕНСИОНЕР. Ако не пуснат кокали, ще си вземеш карантия.
ЖЕНА. Да им сера на карантията – само един дрисък се фаща от нея!
ПЕНСИОНЕР. Ми тогава си купи месо.
ЖЕНА. Ти с месо по 10 лева килото ранил ли си осем циганчета?!
ПЕНСИОНЕР. Да не съм Исус.
АГИТАТОР. (Влиза.) А, вече сме повече!... (На Ж,:) И кокалите ще намалим – ето ви по една бюлетинка. Като гласуваш за нас, ще намалим и карантията. И детските ще вдигнем – по сто лева на циганче ще ги направим.
ЖЕНА. Ша ги напрайте вий! Ако си вярвахте, досега по двестя лева щяха да станат! Стига си ми тикал тая бюлетина. На нас вече ни дадаха в квартала – изпревариха та, значи. По едно шише олио дадоха на къща и по двайсе лева на електорат.
ПЕНСИОНЕР. Тъкмо ще си купиш едно кило свинско.
ЖЕНА. Ша си купя аз!... Вече никаму не вярвам! Секи ден дигат цените, думбазите богатеят, а сички си траят! Децата ни стават проститутки и просяци. Скоро ша почнем бюлетини да ядем!
АГИТАТОР. Нищо, нищо, госпожа, вземете. Само така ще спрем обедняването.
СКЕПТИК. Тъй, значи, ще го спрете. Двайсет години се чудехте как да го докарате това обедняване, сега ще го спирате, а? Сигурно ще му сложите прът в колелото? Една от най-невероятните черти на човека е способността му да бъде манипулиран. Още от деца всеки ни казва какво да правим, да нямаме собствено мнение, а да приемем неговото. Човек трябва да търси отговорите в себе си, а не от някой, който го агитира за нещо.
АГИТАТОР. Моля ви, господине, това е ваше мнение. Ние сме за коректна предизборна борба. Толерантна! За нас миналото е затворена страница.
СКЕПТИК. А бъдещето е още неотворена, нали?
ПЕНСИОНЕР. Извинявайте, ама ми се повръща от демагогия. През целия си живот – и преди, и сега – не съм чул едно искрено изречение от някой, който е на власт. И постоянно ни занимават с разни катастрофи, убийства и съдебни процеси, които никога не свършват.
СКЕПТИК. Машинката за манипулация е с вечен двигател...
ПЕНСИОНЕР. Я по-добре кажете какво му се случи пък на първото ухо.
СКЕПТИК. Отхапаха ми го и него.
ПЕНСИОНЕР. Сериозно?! Интересно следващия път какво ще Ви отхапят. То май само това остана – да започнем да се изяждаме едни други.
ЖЕНА. Тогава хептен ша я претопите нацията.
АГИТАТОР. Сигурно ония канибали от опозицията – видяхте ли, че са способни на всичко.
СКЕПТИК. Не са от опозицията – бяха бабички за ненасилие – на една опашка...
ЖЕНА. Ми кът пререждаш!... Аз зако ти отхапах другото ушо – иска да прережда, пък да не го апат!
СКЕПТИК. Ти да мълчиш, че ще ти затворя лайняната уста!
ЖЕНА. Само да си ма пипнал!! А пипни ма де! Цялата маала ша довтаса със сопите – да та видя тогава колко си куражлия!
ПЕНСИОНЕР. Спокойно, спокойно... Няма да викаме полиция, я. Значи бабички за ненасилие?
ЖЕНА. Полицията само сеир гледа.
АГИТАТОР. Да, тия бабички са наш контингент. Е, има и неориентирани екстремистки, но къде ги няма? А това може и да е провокация, нали разбирате – сигурно някоя опозиционна бабичка се е вмъкнала сред тях да създава умишлени безредици. Партията е невинна. Какво са виновни редовите партийни членове? Ще уредим да минете напред – управителят е наш човек – ще ви намери чудесно ухо, не се безпокойте. Като инвалид имате предимство.
БАБА. Аз реда си не отстъпвам! Стига с тия ваште предимства. Тоя да не се е бил срещу капитализъма? Кво кат са му отхапали ухото? – нали го привързах – на краката му нищо им няма.
ПЕНСИОНЕР. Човекът е пострадал за демокрацията... Ама при тоя дефицит на донори едва ли в момента разполагат с тоя орган. Внимавайте да не Ви пробутат някое глухо ухо.
ЖЕНА. Като нямат, ша му изрежат от свинските – хем по ша му мяза и евтино ша му излезе. (Смее се.)
СКЕПТИК. Ти да мълчиш, че ще ти отрежа твойте – и двете!
ЖЕНА. Ша ми отрежеш – ей-тва ша ми отрежеш!...
АГИТАТОР. Аз поне не съм чул някой да е пострадал за нещо друго, освен за демокрацията. Ако сте обърнали внимание...
МОМИЧЕ (което се появява на сцената и го прекъсва с вида си. То е красиво и модерно облечено.) Извинете, тук ли се чака за обявата?
ЖЕНА. Тебе пък ква обява тъй патила, ма?!
АГИТАТОР. Разбира се, госпожице. Заповядайте! Тук се чака за всичко – даже за неща, от които изобщо нямате нужда.
ПЕНСИОНЕР. И най-напред – за бюлетини. Дайте на момичето една бюлетинка, какво си глътнахте езика.
АГИТАТОР. Разбира се! Заповядайте! Нали е красива? За тия избори успяхме да подобрим дизайна им. Малко е дълга, но като се сгъне внимателно и се изглади, може да влезе в плика. И идеално подхожда на тоалета ви – абсолютно е в тон с чантата ви.
МОМИЧЕ. Мерси, няма нужда – ако не стане нищо с обявата, веднага заминавам. Всичките ми приятелки заминаха – аз да не съм най-грозната? Хич няма да ви дочакам изборите – давайте си бюлетините на ей-тия – вехтите.
ПЕНСИОНЕР. Той засмука вече целия електорат до тука.
ЖЕНА. Аз ли съм вехта, ма?! Ний като сме от малцинството, всеки ша ни обижда. Знайш ли, че кат та фана за прическата, ша измета опашката с тебе! (Аха да го направи, но Скептикът застава между тях.) Ай да изчезваш оттука! (На Момичето.)
ПЕНСИОНЕР. Спокойно – това не се отнасяше до тебе. Я виж каква си млада, нищо, че си многодетна. Сигурно си се омъжила на 12 години.
ЖЕНА. На цели 13 бях... ненавършени... А тая кат я гледам сигур още едно не е родила! Да са махкаш оттука – отивай да си търсиш други опашки за обявата! Ама той някой и без обява ша та докопа, бъди рахат!
АГИТАТОР. Оставете госпожицата на мира – всеки има право да се нарежда, където си иска.
МОМИЧЕ. Още нищо не съм си уредила – остава да хукна да раждам!
ПЕНСИОНЕР. (На М.:) Към коя част на Европейския съюз ще се насочите?
МОМИЧЕ. Може да реша да замина за Африка – Вас какво ви засяга? В Европа канкуренцията вече е много голяма – къде ли не отидоха нашите! Имам връзки в... ЮАР, ако искате да знаете!
СКЕПТИК. Сигурно някой петролен магнат Ви е харесал по интернет? С чаршаф ли ходи? Колко кладенчета има?
МОМИЧЕ. Не е Ваша работа – тукашните мъже, с по 500 лева мъже ли сте? Какво ще ми купи един мъж с 500 лева, ако случайно взима над средната заплата?
СКЕПТИК. Е, и доста млади милионерчета се навъдиха.
МОМИЧЕ. За тях си има достатъчно манекенки. А на Вас какво Ви е на главата, да не сте участвали в някоя мирна демонстрация? Или се правите на клоун? Да знаете, че доста Ви отива. (Смее се.)
СКЕПТИК. Дълга история... (Маха си всичките превръзки и си опипва ушите – могат и без превръзки, макар че...)
ПЕНСИОНЕР. А тука няма ли нещо като любов?
МОМИЧЕ. Имаше... нещо подобно... Истинската любов, ако има такава, я изживях още в прогимназията. Глупачките да вярват на любовта – на мъжете любовта им свършва до леглото. Само безплатни любовници търсят.
ЖЕНА. Остъй ги ти мъжорята – знаят само да пият и деца да праят! Тва не са ора, ами кучета! Ей го моя – осем ме накара да натръшкам, а кой ша ги рани – не го интересува – само чака да зема помощите и да иде да ги изпука!
СКЕПТИК. Ами ти що му ги даваш – като те гледам тука, цяла банда можеш да насметеш.
ЖЕНА. Ти ела не му ги давай – ей ся кат се върна, гола ша ма съблече, докат ги намери – ако отърва боя, пак бива...
АГИТАТОР. Граждани, всички си имаме проблеми, ама нека да не ги обсъждаме публично.
СКЕПТИК. Те телевизиите достатъчно се навират под чаршафите.
АГИТАТОР. Предлагам докато отворят, да направим едно предизборно събрание.
ПЕНСИОНЕР. На времето ми беше омръзнало да провеждам събрания – то колективизация ли не беше, национални обекти ли... И сега за кого ще агитираме?
АГИТАТОР. Днеска работя за ДеАБе.
ПЕНСИОНЕР. ДеАБе - Партия за демократически алабализъм? Защо се занимавате с тия политически трупове? Те няма да съберат дори гласовете на собствените си членове, ако изобщо имат такива.
СКЕПТИК. (Той досега се е взирал в Агитатора, сякаш иска да разбере откъде го познава и най-после се сеща.) Вие вчера не агитирахте ли на опашката пред Бюрото по труда?
АГИТАТОР. ( Изпада в неудобно положение.) Сигурно се припознавате...
СКЕПТИК. Не мисля. Само че бяхте с брада и агитирахте за КаПеПе.
МОМИЧЕ. Сега пък какво е това КаПеПе?
ЖЕНА. Контролния пункт, ма! Мойто Асан като беше войник, се там висях да го чакам, пък той бягаше през оградата – се отзад ма изненадваше.
ПЕНСИОНЕР. КаПеПе, “господжа”, значи Коалиция за празни приказки. Цяла коалиция направиха за празни приказки, щото поотделно по-малко им вярват.
СКЕПТИК. (На А:) Брадата ви фалшива ли беше или я обръснахте?
АГИТАТОР. (Разбира, че е разкрит.) Господине, нека не се заяждаме – естествено, че брадата ми беше фалшива – да не искате на всяка опашка да си пускам брада и да я бръсна?
СКЕПТИК. Значи, вчера агитирахте за КаПеПе, днеска за ДеАБе?...
ПЕНСИОНЕР. Че има ли някаква разлика?
АГИТАТОР. Точно така – няма разлика - всички се борят за народното благоденствие. Само като се сменят имената, може да се говори едно и също – и без това нищо няма да се изпълни.
ПЕНСИОНЕР. А вие нямате ли лично достойнство или принципи, че така... хамелионствате?
ЖЕНА. Ко праял?!
АГИТАТОР. Аз съм професионалист – професионален агитатор – който плати, за него агитирам – всички вестници и медии го правят.
СКЕПТИК. Професионалист!...Всъщност, знаеш ли кой си и още колко години ще ти трябват да го разбереш?
МОМИЧЕ. В другия живот, ако и там не продължи да агитира.
СКЕПТИК. Сигурно си имате и фирмичка?
АГИТАТОР. А – не! Нямам нужда от фирма, че да плащам данъци – с жената работим еднолично.
СКЕПТИК. И по колко ви плащат... на агитация?
АГИТАТОР. А, това е фирмена тайна.
СКЕПТИК. Нали нямате фирма – как тогава тайната ще е фирмена?
АГИТАТОР. Ами тогава, значи, е партийна тайна.
МОМИЧЕ. Всеки ден за различна партия? Напомня ми за някои момичета, ама тях ги наричат другояче.
АГИТАТОР. Зависи. Която плати повече. Ако някоя плаща добре, задържам се за по-дълго време.
МОМИЧЕ. Нещо като постоянен любовник?
АГИТАТОР. Те и политиците работят на този принцип – защо не видите тях, ами сте се заяли с мене. Колко политици не си смениха партиите? Колко от тях не основаха нови? Не виждате ли телевизиите какво правят – един след друг излъчват клиповете на всички партии – защо? – защото са – какво? – не-за-висими! Ако някой им плати повече, излъчват повече – защо? – защото са независими! И аз агитирам за всички – защо? – защото съм – какъв?
ПЕНСИОНЕР. Не-за-висим!
АГИТАТОР. Точно така – независим! Ако агитирах за нещо лошо, можехте да ме крититувате, но аз го правя за народното благоденствие. Това е моят принцип – народното благоденствие! Вашият да не е по-възвишен, ако изобщо имате такъв?
ПЕНСИОНЕР. Имах едно време...
АГИТАТОР. Знам. Вие сте Другарят Делибеев...
БАБА. Въх, Делчо, ти ли си бил?! Гледам те аз и ми мязаш на някому, ама пусти зъркели като не видят... Извинявай, дето ти се развиках сабахлен. Голям чиляк беше на времето. Помниш ли като идвахме при тебе с Митю за работа?
СКЕПТИК. Да сте били само вие, че да ви помни...
БАБА. Митю, бе, – Митю Керкенезов, дето го назначи по ремонта на БеДеЖе-то. Сегинка като те гледам, не си мръднал, пу!, да не ти е уроки!
ПЕНСИОНЕР. Остаряхме, лельо Марийке, не е същото. Я и ти каква булка беше на времето!
СКЕПТИК. А, значи те помни – няма да забрави добрите си дела, я.
БАБА. Добре си поживяхме при бай Тошо – и работа се намиргаше, и пенцийките бяха по-големшки...
СКЕПТИК. Единствената полза от някои спомени е, че ни карат да съжаляваме. Тя неговата пенсия и сега сигурно хваща тавана, ама вероятно хич не му и трябва. В колко банки имате парички – вярно ли е, че имате 58 фирми? Само не ми е ясно защо сте се наредили на тая опашка с простолюдието без охрана – не се ли страхувате, че някой съдружник може да ви гръмне?
ПЕНСИОНЕР. И аз се чудя, ама щом съм тук, значи има защо. И опашките са различни - един чака за едно, друг – за друго. Човек цял живот все чака за нещо – и накрая сумати неща остават непостигнати. Ако нямаш това, което искаш – страдаш, а като го получиш, страдаш, че не можеш да го задържиш вечно. Мислим си, че като постигнем някоя цел, ще бъдем щастливи. Глупости.
АГИТАТОР. Има опашки, на които не можеш да се наредиш с охрана. Накрая всички чакаме реда си за едно и също.
СКЕПТИК. Да спечелим изборите. Някои цял живот не дочакват да ги изберат за нещо повече от избиратели.
ЖЕНА. И на меня ми омръзна вече – 20 лева да рекат да ти дадат, ша ти изкарат душичката на тия опашки. Ама аз вече моя михлюзин ша го пращам да дреме тука – и без това изпуква всичко – цяла нощ не мога да го събуда.
БАБА. Като го изпуква, с кво раниш дечурлигата?
ЖЕНА. С мамалига... ако има брашно... Да са учат да крадат, ако ша стават ора. Ся който краде, той има пари – някой да е забогатял на опашката? Чакаш ли ред, ша има да чакаш, ако не можеш да пререждаш.
СКЕПТИК. Ти затова ли ме пререди?
ЖЕНА. Прередих та, щото дойдох първа!
АГИТАТОР. Господа, господа! Сега като си изяснихме туй-онуй, мисля, че можем да си проведем агитката.
ЖЕНА. На меня ми дойде вече бактън – откакто си дошъл, не си спрял да агитираш – не мож ли да си отваряш устата за нещо друго?
СКЕПТИК. И кого ще агитираш – баба Марийка ли или Другаря Делибеев? Все едно да агитираш паметник.
ПЕНСИОНЕР. Мислите ли, че е здравословно да се обиждаме?... Има паметници, чиито пиедестали са по-високи от вашите паметници, както е казал поетът.
АГИТАТОР. Няма значение кого ще агитирам – важното е да си изпълня задължението.
БАБА. Ми щом му плащат на чиляка...
ПЕНСИОНЕР. Нека да чуем господина – от всяко нещо има полза – дори и от това, което не ти харесва – и без това нямаме друга работа, докато отворят.
СКЕПТИК. Ще има да чакате някой да отвори...
ПЕНСИОНЕР. Ще отворят, не се съмнявайте, че ще отворят – тука никога няма закъснение.
АГИТАТОР. Благодаря, Другарю Делибеев! (Качва се някъде на по-високо.) И така, уважаеми дами и господа, като се има предвид огромното значение на приемането ни в Съвета на Европа и нашата готовност да станем негови пълноценни членове през близките десетилетия...
СКЕПТИК. И така нататък... Защо поне не си носите магнитофон, че да не си хабите гласните струни – вчера приказвахте същото.
ЖЕНА. Ай стига с тая Европа, че вече ни проглушихте ушите! Що не кажеш дали в Европа циганчаата гладуват!
(Жената, Скептикът и Момичето протестират срещу Агитатора
- освиркнат го, “У-у! Долу!” и пр., и го смъкват долу.)
БАБА. Ми хубо хортува чиляка – също като моя Митю ги реди. И за кого викаш да гласувам.
СКЕПТИК. Ей, намери пак кого да излъже!
АГИТАТОР. Ами днеска сме за партия ДеАБе.
БАБА. ДеАБе – АБеВе – ти на мене бюлетина ми дай.
АГИТАТОР. Нали ти дадох преди малко?
БАБА. Тъй ли? Кой ма знай къде съм я завряла пущината. Пустата склероза – само да си махна очилата и после полвин час не мога да ги намеря. (Търси я, ама не може да я намери. Агитаторът и подава друга бюлетина.)
ЖЕНА. Да не си луда да я земеш без пари ма, будала!
БАБА. Ма те и пари ли дават?
СКЕПТИК. Ако не искаш, не дават – кой дава без да му искат?
БАБА. Че кой няма да иска, ако дават?
ЖЕНА. Ама вий сте много прости, ма, – само чакате някой да доди да ва излъже и хуквате да гласувате без пари с двете ръце.
СКЕПТИК. Е, бабо, сега като разбра номера, колко пари ще поискаш?
БАБА. Ми то... два лева много ли са?
СКЕПТИК. Всеки с тарифата си. На цяло ли ги искаш или на стотинки? Ти мястото си продаваш за 40 лева, а за гласа си искаш 2 лева.
БАБА. Че то моя глас, баби, кой го чува, че да струва нещо? Цял живот съм си мълчала, сега ли ша оправям света? То си има хора за всичко – едни командват, другите си мълчат, щото и да се обадят, никой не ги чува.
ЖЕНА. Ма вий сте много прости, ма! Ако някой в махлата земе по-малко от двайсе лева, ша го дигнем на балон, дето подбива цената. И олиото да ти донесе, а Митю да доди за кебапчетата и бирата.
БАБА. Въх ва, Делчо, какви ги приказва тая?! На времето нямаше такива работи – нареждахме се с бюлетинките и до 12 часа изборите свършваха.
СКЕПТИК. С 99,99 на сто за любимата партия. Щото ако не идеш, Митю ще гледа ЖеПеТо през бариерата.
ПЕНСИОНЕР. Ами хората ни обичаха – работа и сигурност им давахме, каквото е останало още от тая държава, ние го построихме. Сегашните знаят само да съсипват.
СКЕПТИК. Съсипват наполовина – другата половина я запазват за себе си. Всеки – по реда си. (На Агитатора:) Вие защо не се наредите на тая опашка, ами само дърдорите глупости? Ама не пускат всеки на тая опашка – за всяка опашка си има хора. Наредили са се да грабят и да съсипват като им дойде времето или докато този народ се събуди, за да им потърси сметка.
ЖЕНА. Ша има да чакаш, докат са наспи едно убавата.
БАБА. (На Агитатора:) И кво сега – ша си ми дадеш ли двата лева?
ПЕНСИОНЕР. Ето, тая май започна да се събужда.
БАБА. Ако не ми дадеш двата лева – зимай си хартишката!
СКЕПТИК. И държи цената твърда – щото няма кой да я вдигне на балон, ако вземе по-малко от двайсет лева.
ПЕНСИОНЕР. Ако госпожата се намеси, сигурно ще я вдигне.
СКЕПТИК. Тя вече няма начин да не си е взела двайсетачката.
ЖЕНА. Зела съм само от едните – от тоа господин не съм зимала.
МОМИЧЕ. (Тя досега се занимавала с прическата, с маникюра си и с разни други подробности от тоалета си, но най-вече с джиесема си като между другото се чуват откъси от разговорите й: “Муцка, тоя модел въобще не ми харесва!”, “Ама аз колко пъти ти казвах да не се занимаваш с тоя простак!” “Абе остави я тая загубенячка!” и др. подобни.) Ти от всеки, който мине ли взимаш?
ЖЕНА. Че кой ги кара да минават? Ти пък да не би да не зимаш? Или буташ ей тъй – гратис? Кат та гледам, тарифата ти шай баят височка. (Момичето понечва да се обиди, но...) Звинявай – щото си убава. Дай ръката да ти казвам кво та чака като идеш у арабско.
СКЕПТИК. Тя си знае какво я чака – две кладенчета я чакат в ЮАР.
ЖЕНА. Дай, ша ти гледам подробно. Само малко лак ша даваш за пръстите – мойто Асан да ма аресва.
ПЕНСИОНЕР. Внимавай заради тоя лак да не ти направи още едно циганче.
СКЕПТИК. Че какво му е лошото – тъкмо електоратът ще порасне – кой знае утре още колко партии и коалиции ще се пръкнат, ако има още европейски партии, които са останали без последователи у нас.
БАБА. (На А.:) Ти ша си ми дадеш ли най-после двата лева!? Или само лъжете народа. Делчо, кажи му да си ми даде двата лева! Аз ти зех бюлетината – ти си ми дай двата лева!
АГИТАТОР. Бабке, ние така неорганизирано пари не даваме. Да не искаш да си бръкна в джоба и да ти дам два лева?
БАБА. Бръкни си, където щеш само си ми дай парите – откога съм виснала на тая опашка! Или ми купувай първото място, или си ми давай двата лева! Делчо, кажи му!...
СКЕПТИК. Няма начин да не е присвоил поне половината агитационен фонд.
БАБА. Ми да ми даде от тва, дето го е откраднал!
ЖЕНА. Ти хептен си скуфяла ма, дърто! Кой връща краднато?
БАБА. Ша го върне той – мойте два лева ша ги върне! Делчо, кажи му!
ПЕНСИОНЕР. И да му кажа, како Марийке, пак няма да ти даде – сегашните само лъжат хората – ти мене гледай! Аз ще ти дам. Цели пет лева! (Вади пет лева и й ги дава.) Вземи, пък ти си знаеш за кого да гласуваш.
БАБА. (Взима парите.) Да си ми жив и здрав – хубаво си беше едно време при бай Тошо. С червената бюлетина, нали?
ПЕНСИОНЕР. Те сега всичките бюлетини са бели, ама ний ще ти кажем като му дойде времето.
БАБА. Въх, ми ако сбъркам?! Как ша позная кои са нашите като всички са бели?
СКЕПТИК. За когото и да гласуваш – няма да сбъркаш. (На Агитатора:) Видя ли как се прави агитация – не като тебе – Съвета на Европа и ала-бала... То пък нали и партията е такава...
АГИТАТОР. Ами парите са у тях – лесно е като разполагаш с ресурси.
(На Момичето:) Вие с какво се занимавате по-точно?
МОМИЧЕ. Аз ли? Ами... занимавам се... с изкуство. Певица съм.
СКЕПТИК. Сериозно?! Сигурно пеете в операта?
МОМИЧЕ. Не точно.
БАБА. Те днешните само... поп-фолк ли му викат на тва, дето се кълчат голи.
МОМИЧЕ. Повече танцувам...
ЖЕНА. И аз обичам да танцувам кат си пийнем – та-та-рата, та-та-рата... (Пее и танцува кючек.)
ПЕНСИОНЕР. И Вие ли така танцувате?
МОМИЧЕ. Това е просташко – аз изпълнявам еротични танци.
ЖЕНА. Че има ли по-еротическо от кючека ма, лигло?! (Показва – пее и танцува.) То за таа рапта са иска задник! (Танцува.)
АГИТАТОР. (На Момичето:) Танцът е красиво изкуство, ако се изпълнява от красиви изпълнителки като Вас – хем красота, хем изкуство.
СКЕПТИК. Все едно, че нищо не каза.
АГИТАТОР. Тя, госпожицата, ме разбра.
ЖЕНА. Разбра та, ама няма да та огрей – щом два лева нямаш да извадиш, къде си тръгнал да я агитираш?
МОМИЧЕ. (Примъква се до Пенсионера.) Другарят Дерибеев, нали?
ПЕНСИОНЕР. Дели. Делибеев. Те дерибеите са били по турско време.
СКЕПТИК. Ами делиите да не са били по френско? И едните и другите са в постоянно българско време.
ПЕНСИОНЕР. Вие не можете ли веднъж да не се заядете за нещо?
СКЕПТЕК. Може и да мога, ама не съм сигурен – толкова гадости съм видял, че ако поискам да кажа нещо хубаво, не мога да намеря и една дума, която да ми прозвучи искрено.
ПЕНСИОНЕР. Ами отвреме-навреме казвайте нещо неискрено... А все пак има и хубави неща... понякога.
ЖЕНА. Да та поканат на печено агне на Гергьовден или на Рамазана – вай мале какъв муабет пада!
СКЕПТИК. То и в ада може да има някоя цветна леха – знае ли човек.
БАБА. Аз най-много си обичам китките пред къщата – като цъфнат напролет, душичката ми се изпълва с хубост. Всеки ден си ги поливам миличките – имам молофи, аспарагус, тубирози...
ЖЕНА. (Прекъсва я.) Чи ела да посадиш малко и пред нашта къща – има едно място, дето Асан ношно време пикае – таман шъй наторено.
БАБА. Китките искат да ги обичаш, не да ги препикаваш.
МОМИЧЕ. Моля да ме извините. Господин Делибеев, може ли за малко?
ПЕНСИОНЕР. Разбира се, кажете.
МОМИЧЕ. Може ли за малко... насаме... (Хваща го под ръка и го примъква настрани от групата.) Имам една лична молба.
ПЕНСИОНЕР. Разбира се, разбира се, ще помогнем, с каквото можем.
МОМИЧЕ. Ами аз такова... за обявата... Помислих си, че можете да ми помогнете – сигурно имате големи връзки в някои институции.
ПЕНСИОНЕР. Бяха големи на времето, ама и сега тук-там ми се чува думата.
СКЕПТИК. Сигурно имате запазено някое и друго компроматче в сейфа?
МОМИЧЕ. Понеже ще трябва спешно да...
ПЕНСИОНЕР. Разбира се, разбира се, ще помогнем, с каквото можем.
Ей сега като отворят ресторанта, ще отидем да закусим и ще ми обясните по-подробно ситуацията.
МОМИЧЕ. С удоволствие, ами ако си изгубя реда?
ПЕНСИОНЕР. Вие и без това сте последна. Последното място може да бъде изгубено само ако се придвижите напред. Но в случая не ви съветвам да го правите, че може да Ви отхапят ушенцето.
МОМИЧЕ. Да, ама може да дойдат други.
ПЕНСИОНЕР. Няма да дойде никой повече – за днес сме само ние.
СКЕПТИК. (Приближава се до двамата.) Една от хубавите страни на тия опашки е, че човек може да се влюби. (Това явно се отнася за Пенсионера.)
ПЕНСИОНЕР. Предполагам, че някога доста сте се бунтували.
СКЕПТИК. Всеки през живота си е бил повече или по-малко бунтар.
ПЕНСИОНЕР. А сега само се заяждате. Колкото повече се бунтуваш, толкова повече разочарования ще преживееш – знам го от личен опит. Бунтарството, дори и съвсем безкористно, ни изглежда някак неистинско, докато примирението, ако ще и да е следствие на мекушавост, си остава винаги достоверно. Я вижте баба Марийка.
СКЕПТИК. Абсолютно достоверна изглежда. Сигурно и тя се е бунтувала против нещо, макар и само в себе си, но вече се е примирила. Примиреният човек... е самотен. Но затова пък има собствено достойнство.
БАБА. И ти като остарееш, баби, по-малко пара ша почнеш да изпускаш.
ЖЕНА. При нас пък дъртите викат най-много. (На Скептика:) Ама ти, ако са спреш на всяко гърне да му слагаш капак и да не пререждаш, може да станеш по-симпатичен. Колкото по плюеш живота, толкова по-малко неща ти аресват. Заглаждай ги тия ръбчета в душичката, че ша има много да патиш... Пък и уши не ти останаа за апане.
АГИТАТОР. Ами аз викам, ако сме се разбрали по моя въпрос, да взема да тръгвам, че още пет опашки ме чакат.
ЖЕНА. Ми някой да тъй вързал тука?
ПЕНСИОНЕР. Като постоянно го дъвчеш тоя въпрос, не те ли заболява главата?
ЖЕНА. То и на мене вече ми дойде бактън...
МОМИЧЕ. А пък аз ви се чудя защо изобщо му обръщате внимание.
АГИТАТОР. Ей-тая политическа апатия на младите е голям проблем – въобще не ги интересува кой ще я управлява тая страна – ти ги агитираш, те си гледат дискотеките.
МОМИЧЕ. Който и да я управлява, все няма да може, както трябва – аз си обувам дънките и заминавам – вече взе да ми писва!
ЖЕНА. Млада си още да ти писне, както трябва. Я да ти писнат пет гладни гърла, пък тогава да видиш как ша ти писне.
СКЕПТИК. Нали бяха осем?
ЖЕНА. Пак са си толкоз, ама две продадах за осиновяване, а голямата замина. И другата ша пращам след една-две годинки като наедрее. На гастроли – да праща малко евро. Ся успокои ли са вече?
СКЕПТИК. А взимаш детски за всичките, нали? Евро значи - левчета не крадете ли вече?
ЖЕНА. Що да не ги зимам – ти ако си, ша ги остайш ли на държавата? То левчетата има кой да ги краде – не им бери кахъра. На едро. Крал си, ако та фанат – иначе кой та знай, че си крал? Някой дъй влязал в затвора за едро крадене? (На Момичето:) Пък ти като идеш в Африката, може да удариш един джиесем – да пращам малката при тебе – убава ми е момичката - се шай намериш едно кладенче. Ей-сега ша ти давам визитката.

(В този момент обаче става Нещо – по сцената премнават светкавици, затъмнения, чуват се стенания, викове, вой на линейки и разни звукови ефекти “от ада”. Всички се люшкат и се мятат по сцената като блъскани от вихрушка. Само Момичето остава спокойно като си приказва по джиесема.
Когато всичко това преминава, вратата в дъното остава осветена зловещо отзад – като някакъв вход, който води
неизвестно накъде.
Друго? Ако това не е достатъчно, може да има и друго.
В това време на сцената се е появила Мадам – дама, към възрастта на която нямаме никакви претенции - тя може да е съвсем млада като Вечно Младата Смърт или стара, колкото Нея, ако това е възможно. Облечена в старомодни бутафорни одежди и е настанена в удобен фотьойл, който преди това май че го е нямало на сцената, защото иначе все някой щеше да седне в него. Не всички я забелязват веднага, а Момичето може и да не я види докрая, но това ще разберем като стигнем дотам.)

СКЕПТИК. Какво беше това, по дяволите?!
ЖЕНА. На земетресение ми замяза. Къщичката ни сигурно се е съборясала горката. Само едни ламарини – как няма да са срини! Откога му викам на Асан да крадне малко бетон, че да я заздрави барем малко, ама неговия мързел никъде го няма. Ох, поне децата дано да се излезли! Ох, ами ако пущината е затиснала децата! Горките ми дечица! Да ви опустей опашката, дето ги зарязах заради нея!
БАБА. Суши, наводнения – само земетресение ни е кусуря.
ПЕНСИОНЕР. Спокойно – не беше земетресение.
АГИТАТОР. Като не беше земетресение, какво беше това чудо? Пу, да му се не види – сърцето ми падна в гащите.
БАБА. Господ ни наказва.
СКЕПТИК. Господ! Господ си няма друга работа – ще седне да ни плаши.
ЖЕНА. (Първа, едва сега забелязва Мадам.) Въх! Ми това плашило откъде изпадна?!
(Сега вече и другите, без Момичето, я зябелязват.)
АГИТАТОР. Добро утро... Мадам! Вие... откъде се появихте?
(Мадам само изискано посочва вратата. Тъй като тя изобщо
може би няма да стане от фотьойла, ролята е подходяща за
Стоянка Мутафова. (Шегувам се.)
АГИТАТОР. Но там... там беше тъмно и нямаше никого.
ПЕНСИОНЕР. Зад всяка врата винаги има някой или нещо. Най-малкото там са Самотата или Пустотата.
ЖЕНА. Ако ша са нареждаш на опашката, да знайш, че си последна.
МАДАМ. Не се безпокой, мила, аз винаги съм Последното Нещо.
ЖЕНА. Я да не ми се правиш на интересна, ами земи да се лигитимираш! (На Агитатора:) Ти що не й поискаш паспорта, бре – може да няма право да гласува, ако няма регистрация.
СКЕПТИК. Няма смисъл – може да е дошла с автобус – рано или късно ще разберем коя е.
ЖЕНА. И аз като я гледам не ми се види тукашна.
МОМИЧЕ. Ама вие сами ли започнахте да си говорите – сигурно вече откачихте от чакане.
ПЕНСИОНЕР. Понякога трябва да откачиш, за да дойдеш на себе си.
ЖЕНА. Как сами, ма – не я ли видиш тая... в шезлонга?
МОМИЧЕ. Никого не виждам... освен вас... тука...
СКЕПТИК. Трябва много неща да научиш, за да разбереш какво виждаш.
ЖЕНА. Ти пък май окьоравя от чакане.
БАБА. Аз съм я виждала тая жена, ама по-грозна си я представях. Сега не ми се вижда толкоз страшна. То на мойте години какво ли има да ме плаши вече...
МОМИЧЕ. Ама стига с тия тъпи шеги – аз наистина не виждам нищо.
ПЕНСИОНЕР. Щом не виждаш нещо, значи за тебе то не съществува. Има неща, които, за да ги видиш, трябва да помислиш за тях. Край колко неща минаваме без да ги забележим...
СКЕПТИК. А други твърдят, че това, което виждаме е само една илюзия и нищо повече.
ПЕНСИОНЕР. Буржоазни философии – навремето ги отрекохме всичките.
СКЕПТИК. От това, че ги отрекохте, на тях едва ли им пука особено. Мен обаче ме притеснява друго...
ЖЕНА. И аз се притеснявам за децата, ама си трая.
БАБА. Митьо сигурно е станал вече и си пие кафето без мене.
МАДАМ. Доста време ще го пие без тебе, мила, но ти не се притеснявай.
АГИТАТОР. И аз си губя времето тука, ама какво да правя като не мога да мръдна от тая опашка.
СКЕПТИК. Мен друго ме тревожи... От колко време висим тука и още даже не е започнало да се разсъмва. Имам чувството, че за нас никога повече няма да се разсъмне.
ЖЕНА. Ти чуваш ли са какви ги дрънкаш, бре – нямало да съмне! Че аз пет циганчета имам да раня – на кого ще ги оставя горкичките?
АГИТАТОР. И сами ще се оправят – децата имат най-малко проблеми... повечето, де.
ПЕНСИОНЕР. Тъкмо започнах да си пиша спомените, ама все мислех, че имам още време. И аз като Манилов стигнах до 13-та страница и закъсах ... Когато съм сам, всичко около мене е... празно – повечето неща се оказват боклук, който те отделя от единствено важното нещо и трябва да ги изхвърля, а тогава не остава нищо.
СКЕПТИК. Да-а, хората не са това, което си мислят, че са и това им носи много тъга, когато го разберат.
ПЕНСИОНЕР. (На Скептика:) Вие поне издадохте десетина стихосбирки, имате разкази, пиеси написахте...
СКЕПТИК. И какво от това?
ПЕНСИОНЕР. Ами нещо ще остане след Вас – това, което Ви е вълнувало, това, за което сте мечтали и сте се борили...
ЖЕНА. То някой луд да ги прочете.
ПЕНСИОНЕР. Иначе какво – цял живот си се блъскал, накрая ти направят един помен и те забравят – все едно, че не те е имало на тоя свят.
СКЕПТИК. Е, фирмичките ви ще останат, ама трябва да ги изкарате на светло и да ги кръстите на Ваше име. Холдинг “ДЕЛИБЕЕВ” или нещо подобно.
АГИТАТОР. Този, който не прави нищо, трябва поне да си поживее добре.
ПЕНСИОНЕР. Да си поживее!... Какво значи “да си поживееш добре”? Да ядеш, да пиеш и да изневеряваш на жена си?
МОМИЧЕ. Че лошо ли е? И аз искам някой да се грижи за мене, да ме носи на ръце, да ми купува скъпи дрехи, да пътуваме...
СКЕПТИК. Мечтите на всяко момиче... Някои ги постигат.
МОМИЧЕ. А аз като не мога, какво да направя?
СКЕПТИК. Не трябва да се подаваш на мечтите си, а на контрола, който никога няма да имаш. Ако искаш да контролираш това, което ти се случва. Мечтите ги сложете в мазето и ще откриете нещо друго.
МОМИЧЕ. И какво е това... другото?
СКЕПТИК. Не знам – трябва сама да го откриете, но не вярвам, че сте дошли на тоя свят само някой да Ви носи на ръце. Макар че тоя ще е ... голям късметлия.
ПЕНСИОНЕР. След такъв “добър живот” дори един свестен спомен не остава. Само гадости се въртят из главата ми. Ужасявам се като си помисля колко много неща съм пропуснал през живота си.
СКЕПТИК. Има и по-лоши неща – накрая да разбереш, че си се посветил на една лъжлива идея или че с напъните си да правиш изкуство не си постигнал нищо особено.
МАДАМ. Не се притеснявай, скъпи, – ако нямаше бездарници, кой щеше да забележи гениите?
АГИТАТОР. Има два вида писатели – добри и лоши – лошите пишат лоши пиеси, добрите – нищо. Като видиш, че нещо не става, захвани се с политиката – всички го правят – там, колкото и да си некадърен, все ще постигнеш някой и друг успех благодарение на партията и на медиите.
БАБА. Ние, дъртите, трябва да си отиваме вече.
ПЕНСИОНЕР. И къде да ходим? Ние, дъртите, сме 13 на сто от населението на България, а след няколко години всеки пети българин ще бъде над 65 години. Да вземат да ни вкарат в някакъв резерват ли – и аз не знам вече – като нямат пари за пенсии.
БАБА. Снахата разправя, че като наближи да умират, ескимосите занасяли старите хора в гората – да ги изядели мечките, че и от тях да имало някаква полза. Ми то от мене каква полза да има вече? Цял живот съм се блъскала – да отгледам децата, да ги изуча... От ей-такавънка съм започнала – колко чинии съм измила, колко лук съм нарязала, колко картофи съм обелила, да опустеят дано! И сега какво – снахите само да ме навикват и да ме чакат да пукна, че да ми продадат къщата, да нямам два лева да купя нещо на внуците... Ама той добре, че рака навреме ме хвана и ще ми свърши мъките – няма нужда да ме носят на мечките... Само за Митю ми е жално, че няма да има кой да го погледне и ще го намерят чак, когато се размирише на мърша. (Пауза.) Е, аз ще взема да тръгвам... (Става, оправя си нещата, слага ги на столчето и се отправя към Вратата.)
ЖЕНА. Ти накъде тръгна ма, изкуфелнице!? Да не си луда да си изтървеш първото място!
БАБА. Не виждаш ли накъде – дето всички ще идем.
ПЕНСИОНЕР. Лельо Марийке, чакай! Тая работа така не става – като ти дойде времето, Госпожата сама ще те заведе до Вратата.
БАБА. Аз ако я чакам нея, кой я знай докога ще ме остави да се мъча. Като я гледаш, тая Госпожа изглежда хрисима, ама понякога е много жестока – може да те мъчи години наред преди да се отървеш. Няма да я чакам аз нея да се надигне. (Тръгва към Вратата.)
МАДАМ. И в страданието има смисъл, скъпа.
МОМИЧЕ. Ама каква Госпожа, каква врата – аз нищо не виждам!
(Всички се втурват да спират Бабата и успяват – накарват я
да седне на мястото си. Тя разплакана сяда.)
АГИТАТОР. Бабке, не бързай – ако котките имат девет живота, човекът има 29. Айде сега – някакъв си рак! Има лекарства, болници, терапии, операции, реанимации...
БАБА. То за всичко пари трябват, чедо. Само едно хапче не мога да си купя с мойта пенсия – сина ми съвсем се охарчи покрай мене – за децата пари няма да му останат. И операция ми направиха, ама по-добре да не бяха – нищо не помага – само дето се мъча повече. Дошло е време дъртите да умираме. От колко години вече гледат да се отъръват от нас.
ЖЕНА. Те и нас искат да ни затрият, ама да ме цункат по дебелия задник!
БАБА. Приготвила съм си всичко – дрехите ми са в сандъка, чаршаф и одеало за ковчега... Дано не забравят да ми сложат новата забрадка... Може и всички да дойдат – да ги видя един път събрани...
АГИТАТОР. Трябва да се борим! Човек има свобадата на избор и сам трябва да насочва съдбата си.
СКЕПТИК. (Иронизира го:) Тръгнала мишката да се бори с облака. Напред към изборните урни и заедно да изковем светлото си бъдеще!
ПЕНСИОНЕР. И правилно. (Май подкрепя Агитатора.) Ако знаем, че нашите действия са предопределени, няма смисъл изобщо да правим нещо.
СКЕПТИК. А кой ще ти каже какво трябва да правим, дали една или друга постъпка е “правилна”? Господинът с бюлетините ли?
АГИТАТОР. Стига сте се заяждали за тия бюлетини!
СКЕПТИК. Понякога уж за добро направим нещо, което след време се оказва грешка. Така пак сме станали жертви на Съдбата, която чрез самите нас ни принуждава да вървим по предначертания от нея път. А защо след като сме имали “свободата” да решаваме, не сме избрали другата възможност, защото винаги има поне още една възможност? Важното е да осъзнаеш избора си и да поемеш отговорност за постъпките си. Всяка постъпка има своята цена – осъзнаеш ли я, ще бъдеш отговорен за постъпките си.
ПЕНСИОНЕР. Много често вършим неща, от които после се срамуваме и ни тежат цял живот – дори пред себе си не искаме да ги признаем, а търсим само оправдания.
АГИТАТОР. Искате да кажете, че ако баба Марийка премине сама през Вратата или реши да изчака Госпожата да я преведе през нея, ще направи това, което й е писано, а ще си мисли, че тя го е решила?
СКЕПТИК. Нещо подобно, казано популярно.
МОМИЧЕ. Значи аз да не заминавам?
СКЕПТИК. О, ако някой знаеше какво е “правилно” и можеше да дава “правилни” съвети, сигурно щеше да Ви отговори. Просто ще направите това, което ще направите.
МОМИЧЕ. Ами тогава какво да правя?
ПЕНСИОНЕР. Трябва да слушате сърцето си – понякога то говори чрез някой друг.
МОМИЧЕ. Поне старите имат опит и могат да дадат някакъв съвет.
ЖЕНА. Ако има кой да ги чуе.
СКЕПТИК. Ами нищо не правете. Човекът е Човек само когато нищо не прави, а не, когато е на път, както е казал поетът. Защото по тоя път има само илюзии и миражи, които водят към отчаянието и веронала или в най-добрия случай – към лудницата.
АГИТАТОР. И аз сега се чудя защо съм се захванал с тия агитации, като много добре знам, че говоря на хората глупости. Превърнах се в някаква жалка твар. Надценявах се, бях алчен като гладно куче. Да гониш нещо и да живееш в страх, че няма да успееш...
СКЕПТИК. Когато се страхуваш, изхвърли от ума си всички страхове, които живеят в миналото и в бъдещето...
АГИТАТОР. Лесно е да се каже. И как да ги изхвръля, когато в ума ми има само страхове? Я ми върнете бюлетините! Къде ги сложихте? Дай! Дай ми и твоята! (Момичето: “Аз не съм Ви вземала бюлетините!” Агитаторът събира, доколкото може раздадените бюлетини, къса ги, прави ги на топка и ги захвърля с нещо като отвращение.)
ПЕНСИОНЕР. За такива упадъчни мисли някога пращаха в Белене.
ЖЕНА. Ми кат не правим нищо, кой ша ни рани циганчетата? Да не съм принцеса, че само да се излежавам по плажовете? То тъй хубо, ама като не сме го построили пустия комунизъм, щем, не щем ша чакаме за карантия.
СКЕПТИК. Стига пък ти с тая карантия, ма!
АГИТАТОР. Май ще взема и аз да мина на карантия и да дойда във вашия квартал да си поживея малко. Че то моето живот ли беше?! Спестявай за апартамент, спестявай за кола, спестявай за разни боклуци... Парите са в основата на всичкото зло. И като погледнеш, инфлацията ти изяла спестяванията, а животът ти на робот е минал без да ти е ясно къде е отишъл.
СКЕПТИК. И стало безпощадно ясно –
жизнь прошумела и ушла...
Това май го няма в програмата на никоя партия.
МАДАМ. (На Агитатора:) Скъпи, късно е вече да ходиш някъде.
АГИТАТОР. Права сте, Госпожо, така съм се овързал с разни вериги – ръждата направо ги е прояла, но още са здрави, мамка им - че не мога дори да мръдна – въртя се като сляп кон, вързан за колелото.
ПЕНСИОНЕР. Мисля, че дамата имаше друго предвид.
АГИТАТОР. Каквото и да има предвид, сигурно е права. Не мога да си спомня кога с някого съм бил добър приятел, кога с някого съм бил истински близък – докосвал съм се само до кората на тоя живот.
СКЕПТИК. Не сте ли били щастлив поне в любовта? Човек не трябва да се отказва от това, което обича.
АГИТАТОР. Любовта? Подигравката на разни хормони с човека? Бойно поле, на което се сражават две души, които уж се обичат, а
а всъщност едва се понасят.
МОМИЧЕ. Любовта е пътуване към нещо прекрасно, към някакъв връх, от който очакваш да видиш целия свят, а там намираш голи скали и пътуването свършва.
СКЕПТИК. “Любовта е бунище, на което мъжът кукурига” – вика един.
АГИТАТОР. Не знам дали съм бил щастлив... Може би... малко.... в началото, когато всичко изглежда прекрасно. После започват дребни спорове, караници и някоя сутрин се събуждаш до една непозната жена и се питаш коя е тя и защо е тука. Не обичам жена си, но съм доволен, че тя ме обича.Направо се чудя, как някой може да ме обича като самият аз се мразя.
ПЕНСИОНЕР. Е, хайде сега, де – не стига, че разни други хора ни мразят, ами и ние самите да почнем да се ненавиждаме. Макар че то... като си помисли човек...
СКЕПТИК. Хората, на които им е трудно да обичат, са тези, които имат най-голма нужда от обич. Не трябваше да се отказвате от агитацията, която все пак предизвиква някакъв оптимизъм.
АГИТАТОР. Нечестна история – да върви по дяволите – приключих с нея!
СКЕПТИК. Ако си нечестен дори в едно отношение, ще бъдеш нечестен във всичко.
ПЕНСИОНЕР. Пратете по дяволите и карантията, ами си вземете пет-шест пържолки – няма за какво повече да спестявате – в хладилника сигурно имате водка и биричка, жена Ви ще извърти една салатка и ще видите живота в розово.
МОМИЧЕ. И Едит Пиаф може да си пуснете – най-изстрадалата оптимистка.
ЖЕНА. И като му извъртите и един убав секс, ша ти светне пред очите. Да знайш, че секса оправя всичко.
АГИТАТОР. И в това ли е смисълът?
МАДАМ. Смисълът е там, където можете да го намерите.
СКЕПТИК. Много мъдро – можем да правим всякакви неща, стига да намираме смисъл в тях. Чудя се дали и в глупостта има смисъл.
ПЕНСИОНЕР. Всяко нещо, което съществува или се случва в тоя живот, има някакъв смисъл – иначе защо ще съществува?
СКЕПТИК. Интересен парадокс, който води до раздяла с атеизма...
ПЕНСИОНЕР. А що се отнася до глупостта, тя, според мене, винаги е била един от двигателите на човешкия прогрес.
АГИТАТОР. Казват, че всеки ден трябва да се изживява така като че ли е последният ден от живота ти. Нямам представа как искам да изживея последния си ден – сигурно ще го направя по най-глупавия начин.
ПЕНСИОНЕР. Може да си напишете завещанието, ако има какво да завещаете на някого. Ако няма,... наистина е сложно.
ЖЕНА. Зимам едно шише ракия и цял ден ша държа Асан вързан за креватя.
ПЕНСИОНЕР. Ще го прекарам с внуците си – досега не съм го правил... И ще им разкажа всичко за живта си.
АГИТАТОР. Едва ли ще е всичко – сигурно ще наблегнете само на героичната му част. А Вие?
СКЕПТИК. Аз ли?... Не знам... Казват, че в нощта преди да умре Микел Анджело са го чули да чука, да вае някаква статуя, но това според мене е само красива измислица.
АГИТАТОР. Той е бил щастливец – искал е да постигне съвършенство, но какво да кажем за Роден, който в последния си ден е разбрал, че е бил роден за живописец, а не за склуптор? И това е Роден! За сметка на най-великия си скулптор човечеството е загубило художник, който е можел да се окаже и посредствен. Като е избрал уж грешния според него вариант, Роден всъщност може би е спечелил.
СКЕПТИК. Аз отдавна съм разбрал, че не трябва да пиша, обаче продължавам – графомания някаква! Но в последния си ден едва ли ще усъвършенствам нещо – по-вероятно е да изгоря слабите си стихотворения, след което може да не остане нито едно. Ако знаехме какво искаме да направим през последния си ден, ще го правим всеки ден.
ПЕНСИОНЕР. Като оня грузинец от филма, щях да събера всичките си роднини и приятели – да ги пачерпя и да им се извиня. Щях, щях... Бъдеще-невъзможно време – никой не знае кога е последният му ден, затова, каквото имаме да правим, трябва да го направим навреме.
МАМИЧЕ. Аз ще се кача на планината, ще си набера цветя, най-различни цветя, които мога да намеря и ще гледам залеза.
ЖЕНА. Дъра-бъра – два чадъра! На мене вече ми писна да вися тука! Тия хора няма ли да отворят най-после? Господжа, ти не знайш ли дали ша пуснат карантия?
МАДАМ. Мила, тука няма нужда от нищо.
ЖЕНА. Въх, ми аз за ко чакам?!
СКЕПТИК. Като не ти харесва да чакаш – влизай. Някой да ти пречи?
ЖЕНА. Ми кът мъй страх? Ти що не влезеш да провериш дали ша пуснат вече карантията?
СКЕПТИК. Шото всеки сам си проверява за карантиите. Там е работата, че всички се страхуваме – без баба Марийка. (Вой на близо преминаваща линейка. Всички замръзват за кратко.)
ПЕНСИОНЕР. Хайде-е – някой пак си заминава...
СКЕПТИК. Ей, тая жена да не заспа, бе?! Аз се чудя защо млъкна. (Отива при бабата и се мъчи да я събуди.) Бабке, бабо Марийке! (Разтърсва я.) Събуди се, де! Ей, ставай, че ще си изпуснеш първото място.
МАДАМ. Тя вече не го изпусна.
ЖЕНА. Тая баба ми се вижда баят нефелна – няма ли кой да се обади на “Бърза помощ”!
МАДАМ. Няма смисъл, скъпа, - късно е вече.
ПЕНСИОНЕР. (Вади джиесем и се мъчи да набере номер.) Ало, ало! Няма никакъв сигнал. Като ти потрябват винаги ги няма!
МАДАМ. От тука никой не може да се обади.
МОМИЧЕ. Ох, горката бабка, дали ще може да се оправи! (Плаче.)
(Всички се суетят около Бабата.)
МАДАМ. (Става и отива при Бабата.) Хайде, мила, да тръгваме, ела да те изпратя.
БАБА. (Става. Тя е много бодра, дори подмладена, но като говори, явно никой не я чува.) Какво сте се засуетили край мене – нищо ми няма. Я се махай, бре, какво се тикаш! Я, кво ми е станало – вече нищо не ме боли, краката ми държат, все едно, че съм младоженка. (На Момичето, което още плаче:) Стига си ревала, бабиното, че ме натъжаваш, виж – ей на – нищо ми няма. Ама защо никой не ме чува?! Да не оглушахте? Ох, и вече се е съмнало – вижте колко е светло, а като задрямах беше едно тъмно, тъмно, трябва много дълго да съм спала. Като умре човек, все едно, че се е събудил. Митьо сигурно вече е отишъл в кафенето – гаче пъпа му е хвърлен в това кафене, ама какво да прави и той, горкията. Я-а... и нашите са тука!... Мамо, разбра ли, че на задушница раздадох за всички ви – жито, бонбони – каквото можах да приготвя... Ама и Желка е тука! Леле, Желке, откога не сме се виждали! И каква си хубава!

(Появила се е светлина, която само тя вижда. Мадам хваща под ръка Бабата, която продължава да си бърбори нейни работи и под светлината на един прожектор бавно я води. Двете излизат през Вратата.)

СКЕПТИК. Отиде си баба Марийка, Бог да я прости. Тя все настояваше да е първа – все първа, първа – и ето ти – първа си отиде.
ПЕНСИОНЕР. Чакай малко!
СКЕПТИК. Какво има?
ПЕНСИОНЕР. Ами такова... аз дойдох втори на тая опашка.
СКЕПТИК. И?
ПЕНСИОНЕР. Ами значи сега е мой ред... да отивам... там...
АГИТАТОР. За тая работа ред няма.
ЖЕНА. (На Скептика:) Да си имаме уважението – ти дойде преди мене!
СКЕПТИК. Ама ти ме изблъска и се нареди отпреде ми. Като си толкоз нахална, сега ще си пазиш реда!
ЖЕНА. Аз съм била нахална, а той прережда! (Хваща го и го блъска, за да застане пред нея.) Я си отивай на мястото кът много знайш! (Сборичкват се за мястото, накрая остават в една линия като се местят и внимават някой да не мине по-напред.)
ПЕНСИОНЕР. Я по-спокойно – нямате ли никакво достойнство.
СКЕПТИК. Трудно е да запазиш достойнството си пред Смъртта. По дяволите – никой не може да ме пререди, както и аз не мога да изпреваря някого. (Махва с ръка и се дръпва настрани като се отказва от спора за мястото.)
АГИТАТОР. И най-големите философи са се обърквали – спомнете си за Гогол, Толстой или например ... (Прекъсва го Мадам, която излиза от Вратата и спокойно сяда на мястото си.) Да-а, знаех си, че няма да ни се размине. Няма начин да ни се размине, щом сме застанали на тая опашка. Госпожо, ще ни кажете ли поне кой е следващият? (Няма отговор.) Знаех си – ред за тая работа няма.
СКЕПТИК. Ти да не искаш да ни раздаде и номерца? Тогава няма начин да не се избием за последното място.
МОМИЧЕ. Ама какъв ред – аз като съм последна, дали ще мога да се явя на интервюто? (На Пенсионера:) Нали обещахте да ми помогнете? Пък и още не мога да реша какво да правя. И къде изчезна баба Марийка – досега си стоеше на столчето и изведнъж – няма я? Моят приятел се блъсна с колата в едно дърво преди година. Имахме среща, а той зкъснял и бързал, а сега вече го няма. На 21 години беше. (Плаче.) Обичахме се, имахме планове за целия си живот до сто години напред. И какво е това чудо – карма, съдба, случайност – никой не ти казва! От всичките ми планове остана само един - да се махна оттук, колкото по-далече ми видят очите.
ПЕНСИОНЕР. Спокойно, мойто момиче, ти да си жива – всички един ден ще си идем.
МОМИЧЕ. Да, ама защо толкова млад? Защо някакво тъпо дърво ще му отнеме живота?
МАДАМ. Не е виновно дървото. (Но Момичето не я чува.)
МОМИЧЕ. Гробищата са пълни с млади хора. А колко невръстни дечица си отиват! Всяка секунда някъде на този свят умира дете! Като си помисля и ми иде да... да скоча срещу Бог за тази негова жестокост – защо ги създава като не им позволява да живеят?
МАДАМ. Кажете й, че Бог не е жесток. Смъртта не е тежка – тъжно е това, което много хора изобщо не изживяват.
СКЕПТИК. Не богохулствайте. Защо мислите, че Бог е жесток?
МОМИЧЕ. Защото Земята е натежала от нещастия и мъка – толкова много, че не зная как успява да ги носи. И мисля, че някой ден ще се пръсне – не от някой астероид или от атомна катастрофа, а от мъка, защото душата й няма да може да я понася повече.
СКЕПТИК. Цялата тая мъка хората сами си я причиняват – от алчност за пари и власт. Ако има Бог, той няма нищо общо с това.
ПЕНСИОНЕР. Като Ви слушам, оставам с впечатлението, че не сте особено религиозен.
СКЕПТИК. Аз ли? В душата си аз съм някакъв проклет скептик, но религията винаги ме е привличала. Спомням си като малки всяка вечер преди лягане баба ни караше да се молим с брат ми и като я гледах как искрено го прави тя, аз се срамувах, че не мога като нея. Знам, че вярата е много по-дълбока от разсъждението. Атеистът е непълноценна личност. Да знаеш кое е добро и кое зло! Това е нещо голямо! Това е първото, с което трябва да започва възпитанието и обучението на детето преди още да е научило азбуката.
ПЕНСИОНЕР. Опиум за народите, който ги държи в подчинение на експлоататорите. Посочете ми поне едно доказателство за съществуването на Бог и аз ще повярвам в Него.
СКЕПТИК. Когато човек загуби връзката си с небесата, го обхваща съмнението и страха, защото не знае къде се намира. Накрая всеки започва да вярва и без доказателства. Вярата не се нуждае от доказателства – тя е най-голямото откритие на човешката душа. А щом настоявате, ето Ви едно – никой не е посочил нито едно доказателство, че Бог не съществува.
АГИТАТОР. Нашият народ на времето е вярвал и това го е съхранило през вековете, но как искате да бъде религиозен сега, след половин век на атеизъм и насилие? Можете ли да си представите вярващо чавдарче, пионерче или комсомолец – да не говорим за комунистите.
МОМИЧЕ. Ама моля Ви се – те сега са на първо място в черквите и на разни молебени.
АГИТАТОР. Лицемерие някакво. Госпожицата обаче е пример, че нещата могат да се променят.
МОМИЧЕ. (Говори по джиесема, който почти не оставя да си почине.) Изчакай един момент. (На А.:) Мерси за комплимента, ама не разчитайте много на това.
АГИТАТОР. Народът... това е отвлечено понятие. Ние сега сме народ от личности.
ПЕНСИОНЕР. Нашите идеали бяха други.
АГИТАТОР. Знам ги – всенародното благоденствие - като сегашните! Всичко в името на човека!... Затова ли станахме такива всестранно развити хармонични личности? Какви лъжи имаше написани още върху знамето на вашите “идеали”?
ПЕНСИОНЕР. (Хваща Агитатора за яката и го разтърсва.) Леке такова, кой ти дава право да се гавриш с идеалите на хиляди борци, които дадоха живота си за такива отрепки като тебе!
АГИТАТОР. Махни си мръсните ръце! (Той е по-млад и по-силен, отблъсва Пенсионера, който пада на пода.) За вас всеки, който е на по-различно мнение, е отрепка! Не разбра ли, че през тия години поне “отрепките” стават все повече! Че тия “отрепки” са вашите внуци, които, дай Боже, да не смятат хората за отрепки! По дяволите!... (Вълнението му се отразява зле – задъхва се, хваща се за сърцето и сяда някъде.)
ЖЕНА. Ама вий сте бетер от циганите - за няма нищо ша си издерете очите. Ни демокрация, ни цар, ни дявол могат да ви сдобрят.
СКЕПТИК. Само Дяволът ни обединява в дяволски кръгове.
МОМИЧЕ. (Отива при Агитатора и се опитва да му помогне.) Господине, зле ли Ви е?! Дайте да Ви разхлабя вратовръзката. (Прави го.) Няма ли кой да даде поне малко вода. (Няма. Другите се оглеждат, но откъде да я вземат тая вода.) Почакайте малко,един момент. (Вади от чантата си хартиени кърпички и бърше челото му.) Така, сега се отпуснете и дишайте, дишайте спокойно. Ето вече сте по-добре. (Наистина е така, защото Агитаторът се съвзема донякъде, а и Мадам засега не показва намерението си да го води към Вратата. Пенсионерът и той се е оправил след конфликта, става, отупва праха от дрехите си и бавно излза от сцената, но не през Вратата, а от друг изход.)
АГИТАТОР. Благодаря. Благодаря ти, добре съм. Мисля, че съм по-добре. Тази... (Мадам.) Тази... още е тука...
СКЕПТИК. Тя винаги е била тука – до всеки един от нас. Само че едва накрая можем да я погледнем в очите. Още от раждането си се наредждаме на опашка пред Нея точно на определеното ни място. Осем милиарда хора на земята - наредени на една опашка, на една много разнообразна опашка – мъже, жени, деца – всеки на мястото си чака реда си и не може да избяга от него.
АГИТАТОР. Махнете я! Изгонете я от тука! Страх ме е!
МОМИЧЕ. От какво може да се страхува безсмъртната човешка душа?
ЖЕНА. Ти умри, пък да те питам колко си безсмъртна.
СКЕПТИК. Всички се страхуваме – от неизвестността, от болката... Имаше време, когато се паникьосвах от мисълта за смъртта. Душата ми може и да е безсмъртна, но се ужасаявах като си представях тялото си на два метра под земята – трапеза, на която пируват червеи!
ЖЕНА. Що не си навреш представите в задника?!
СКЕПТИК. Устните, с които си целувал, очите, с които си гледал изгрева – покрити с червеи...
ЖЕНА. (Прекъсва го, блъска го, готова е да го удари.) Няма ли да млъкнеш най-после – като не ти харесват червеите, върви да те кремират!
СКЕПТИК. Ти май почна да се ограмотяваш на тая опашка?
АГИТАТОР. (Лазейки на колене, отива при Мадам.) Моля те, не ме прибирай още! Дай ми още малко време! Само десет годинки! Какво значение имат за тебе десет години! (Тя е безчувствена.) Поне една годинка ми дай! Искам да си ида вкъщи! Искам да видя децата ми как растат! Моля те, моля те, моля те! (Пада по очи на пода и ридае.)
СКЕПТИК. Пазиш скъпоценния си живот, който оплю преди малко! Какво те задържа тука, освен страха? Защо трябва да бъдеш с децата си още 10 години – да ги направиш като себе си ли? Ставай, че ми се повръща като те гледам!
МОМИЧЕ. (Отива при Агитатора и се мъчи да го вдигне.) Хайде, бъдете мъж – никой не е казал, че сега ще умирате – сърцето Ви е още здраво – може да издържи и двайсет години.
АГИТАТОР. (Става, оглежда се.) Къде отиде оня? Той беше втори! (На Жената:) Ти си трета! Всеки да си пази реда! Аз даже не съм на тази опашка – идвах само да агитирам.
ЖЕНА. Ми що хленчиш тогава?
( На сцената, залитайки, се появява Пенсионерът,
прави няколко крачки и пада. Дрехите му са раздърпани,
по лицето му има синини. Момичето, Скептикът и Жената
се втурват да му помагат.)
Вай завалията, кой та подреди така?!
(Суетят се край него, настаняват го някъде по-удобно,
положението се успокоява.)
ПЕНСИОНЕР. Биха ме, ограбиха ме, съсипаха ме!...
ЖЕНА. Кой та би, бре, да пукне дано!
ПЕНСИОНЕР. Двама младежи...
СКЕПТИК. Вървите си Вие по улицата и те, значи, скочиха отгоре Ви и Ви пребиха? Според мене е била конкуренцията – като предупреждение.
ПЕНСИОНЕР. Пушеха.
ЖЕНА. Ми то неска кой не пуши.
ПЕНСИОНЕР. И продаваха дрога на една дете. Точно срещу училището, а хората минават край тях и не ги забелязват.
ЖЕНА. Ми щото не искат да отнесат боя като тебе.
ПЕНСИОНЕР. Само им направих забележка. Набиха ме до безсъзнание, взеха ми парите и часовника и ме оставиха да лежа на улицата, а хората ме подминаваха, все едно, че съм невидим. Интелигентни момчета изглеждаха... Такива ли трябва да бъдем? Безразлични към всичко, което не ни засяга лично? Ами ако това беше тяхното дете? Това хора ли са или овце, които си пасат спокойно, докато вълкът не влезе в кошарата им? Няма ли някога да станем народ, граждани, които се интересуват за нещо повече от хляба на масата?
СКЕПТИК. Може и да станем,... когато спрем да мислим за хляба на масата.
ЖЕНА. И ша доди комунизъма, и ша има карантия и мармалад за сички! Дано поне дечицата си поживеят.
ПЕНСИОНЕР. Само такива ли сме – крадци, мошеници, побойници и грубияни? У нас трябва да има и нещо хубаво – любов, мечти, милосърдие... Не трябва да позволяваме на времето да унищожи човешкото у нас.
АГИТАТОР. Чакай малко!
ЖЕНА. Къде да та чакам?
АГИТАТОР. Не ти – на Делибеев викам.
ПЕНСИОНЕР. Какво на мене?
АГИТАТОР. Каза, че хората минавали край тебе и не те забелязвали, нали така каза?
ПЕНСИОНЕР. Правеха се, че не ме забелязват.
АГИТАТОР. Ами ако наистина не са те забелазвали? Ами ако наистина си невидим? Ами ако всичките ние тука... сме мъртви? Нали казват, че мъртвите стоят до нас, а ние не можем да ги видим и да ги чуем?
(Всички се вцепеняват от това предположение, но
бързо се съвземат и започват да го опровергават.)
СКЕПТИК. Смъртта е само трансформация – малко по-голяма от пубертета.
ЖЕНА. Кък тъй ша сме умрели, бре?! Ти чуваш ли са?! Ако дядото е умрял ония пичове как ша го набият? А ти кат си умрял, що та боли сърцето?
МОМИЧЕ. Не си спомням да съм минавала през тунела и някакви ангели и дяволи да дойдат за душата ми.
СКЕПТИК. Скъпа, за тебе ще дойдат само ангели, но и аз вече започвам да се съмнявам, че съм жив. Кога сме стояли толкова дълго и да не се разсъмне? Кога сте виждали тази дама или Вратата? Може и да няма никакъв тунел, а само ей-тая врата.
АГИТАТОР. Ако не сме мъртви, няма начин поне да не сме в кома и всичко това да го виждаме с подсъзнанието си. Иначе откъде-накъде ще сме се събрали тука без дори да се познаваме? (Към Мадам:) Моля Ви, госпожо, не ме прибирайте още! Дайте ми малко време – поне десет годинки! Поне пет, ако десет Ви се виждат много!
ПЕНСИОНЕР. Стига си хленчил като жена – колкото имаш, толкова ще ти даде. Такива по наше време ставаха предатели.
АГИТАТОР. А такива като тебе, ставаха герои, така ли? Знаеш ли колко са ми омръзнали такива “герои” като тебе! Да не си мръднал повече оттука! Сега е твоят ред! Тръгвай! (Отива при него и го блъска към Вратата.) Върви като ти казват, дяволите да... (Вълнението му идва в повече – пада на пода. Всички се втурват към него да му помагат. Пенсионерът, го хваща и го изправя в седнало положение. Вой на линейка.)
ПЕНСИОНЕР. Ей, момче, съвземи се! Извинявай, ако съм те ядосал! Моли й се колкото искаш! Не ми слагай и ти грях на душата, че наистина може да има Бог и да ме накаже. Не си отивай така, чуваш ли?! Прости ми, моля те! Прости ми!
АГИТАТОР. Върви по дяволите... като не си пазиш реда... Прощавам ти,... скапана... дядка... (Умира, но след малко става – здрав и бодър. Това, което ще каже, другите не го чуват.)
ЖЕНА. Вай завалията – и той си отиде след баба Марийка.
АГИТАТОР. Никъде не съм отишъл – добре съм. Ей-тука (Сочи гърдите си.) ме преряза нещо, но вече ми мина, нищо не усещам. (На сцената е станало светло, (осветен е от един прожектор) но тази светлина явно само той я вижда.) И най-после се съмна. Имах запланувани още пет агитации, но явно ще ги зарежа всичките. Да вървят по дяволите разните АБеБе-та и КаПеПе-та – никакви тъпи агитации повече! Отивам си вкъщи – и край!
МАДАМ. (Става, отива при него и го хваща подръка.) Скъпи, успокой се, всичко свърши. Хайде, да тръгваме. Четирсет дена ще се въртиш тука – ще си идеш и до вкъщи.
АГИТАТОР. Къде да тръгваме? Сега е ред на другаря Делибеев! Хей, никой ли няма да ми помогне?! Никъде няма да тръгвам – искам да си ида вкъщи! (Дърпа се с всичка сила, но Мадам без никакво усилие го води към Вратата.)
МАДАМ. Хайде, майка ти те чака.
АГИТАТОР. Майка ми ли? Къде ще ме чака – тя почина преди пет години.
МАДАМ. Ей-там те чака, зад вратата.
АГИТАТОР. (Като наближават Вратата, явно вижда майка си и престава да се дърпа.) Мамо! Какво правиш тука?! Я каква си се подмладила, а беше толкова болна! Мамо, ти ли си наистина? Да бе, аз съм! Да не съм умрял? Не съм умрял, а съм се родил? Знаеш ли, с татко вчера си говорихме за тебе? (И така нататък – говори в тоя дух на майка си. Минават през Вратата. След малко Мадам се връща и сяда на мястото си.)
СКЕПТИК. Той беше прав, че на тая опашка ред няма. Или поне не го знаем.
ПЕНСИОНЕР. Сега ще агитира в Ада за някоя партия от праведници.
ЖЕНА. То благоденствието му там сигур няма да е по-лошо от тукашното.
СКЕПТИК. Може и да не ми повярвате, но понякога нямам търпение да разбера какво има зад тая Врата.
МОМИЧЕ. В Библията всичко е описано – душата вижда себе си, а ангели и демони се бият за нея. Отива там, където е заслужила според греховете си.
СКЕПТИК. Да, но има много други писания, в които задгробният живот е описан по различен начин – тибетските книги, свидетелствата на хора, които са се върнали...
ПЕНСИОНЕР. Нищо няма – всичко това са измишльотини. Умираш – и край – няма те! Никакви ангели, никакви демони – само пръст и червеи. Защо не попиташ оня приятел като се върне какво е видял зад Вратата? Няма връщане оттам – някой само е сънувал разни глупости под упойка.
СКЕПТИК. А ти защо го молеше да ти прости, а? (Имитира го.) “Ако наистина има Бог, може да ме накаже!” Ако наистина няма Бог, някой дявол все ще се намери. Ама демоните не се отличават с особено милосърдие, ако не вярваш на мене, попитай госпожицата.
МОМИЧЕ. (Обяснява.) Атеизмът е измислица, която оправдава всички жестокости и грехове на този свят – щом Бог не съществува, всичко ни е позволено и не ни очаква никакво възмездие. (На Пенсионера:) Молете се да е така.
ЖЕНА. Квотуй – тва шъй. (На Скептика.) Другаря май зе да прережда наобратно, тъй че сега ти се готви, щом ма пререди.
СКЕПТИК. Не помниш ли, че ме изблъска и се нареди пред мене? Отхапа ми ухото и направо ме фаулира за червен картон – рамото още ме боли. Тя Госпожата всичко вижда – бъди спокойна. Не е лошо и ти да ме помолиш за прошка.
ЖЕНА. Щъ помола аз едно убавата! Ти пък нали бързаш да разбереш какво има зад Вратата. Върви де, какво чакаш?! (Блъска го.) Ей ти Вратата – заминавай! (Кратка пауза.) Аз като умра, искам да ма направят хубава в ковчега – с грим и червило да ма изпишат, че Асан като ма гледа, да му стане мъчно.
СКЕПТИК. И да му стане мъчно, още на другата неделя ще се ожени... (За да не я обиди:) Е, нали някой трябва да гледа дечицата.
ЖЕНА. Ако е оная изрусената Серафима, ша вампирясам и ша й оскуба ондулацията! Ако ша са жени, да си намери някоя свясна... Ама тя, ако е свясна, него ли пък ша земе?!
МОМИЧЕ. Най-големият враг на човека е времето.
СКЕПТИК. “Старият брадат измамник”, който не съществува.
МОМИЧЕ. Времето е вечно като Бог и безкрайно като Него. На мене вече ми се появиха две бръчици. (Пипа ги, глади ги.)
ПЕНСИОНЕР. Бъди спокойна – без очила не ги виждам.
МОМИЧЕ. Поглеждаш се изведнъж в огледалото и виждаш, че девойчето с плитките го няма, а вместо него с изплаканите си очи в тебе се взира една все още млада жена с боядисани коси и с бръчки край очите. Настръхвам като си помисля какво ще видя утре като се погледна в огледалото.
СКЕПТИК. Не се притеснявайте – очите Ви ще бъдат все така зелени.
ЖЕНА. Как да го няма времето, бре, - вече станах на... 21 години.
СКЕПТИК. Ами така – няма го – не съм го измислил аз. Къде са сега твоите 21 години... или колкото са там?
ЖЕНА. Ох, отидоха си – няма ги.
СКЕПТИК. Видя ли – няма ги. Значи не съществуват. Бъдещето още не е дошло – и него го няма – и то не съществува.
МОМИЧЕ. А настоящето?
СКЕПТИК. Настоящето е безкрайно кратък миг между бъдещето и миналото, толкова неуловим, че практически не съществува. Във всеки един безкрайно малък миг бъдещето се превръща в минало.
ПЕНСИОНЕР. Глупости – времето е най-голямото богатство. Колкото повече време ти остава на тази земя, толкова си по-богат. Не парите – времето е истинското богатство, което накрая с нищо не можеш да си купиш.
МОМИЧЕ. Как да си купиш нещо, което не съществува?
ПЕНСИОНЕР. И все пак – можеш! Два байпаса съм си купил, без които отдавна щях да съм...
СКЕПТИК. Във Вечните Ловни Полета.
ПЕНСИОНЕР. И трети, ако трябва, ще си направя – само да съм още жив! Без крака, без ръце – искам само да съм жив, а не студен безчувствен труп, към който природата се отнася като към боклук.
СКЕПТИК. Значи не само времето е пари, но и парите са време... Ако поставим равенство между тях и тъй като парите, без съмнение, съществуват, стигаме до извода, че и времето съществува. Браво! Вие направо разбихте теорията на оня буржоазен философ! Само не ми е ясно как ще се разберете с оная Госпожа там – не съм убеден, че продава време – никаква сергия не виждам.
МОМИЧЕ. Нея само Сизиф е успял да я измами... за малко.
ПЕНСИОНЕР. Аз ще я победя! Ние ще победим Смъртта! Със зъби и с нокти ще се боря с нея и ще я победя! (Заел е героична поза.)
СКЕПТИК. Браво! Сигурно така един ден ще изглежда Паметника на Незнайния победител на Смъртта. И ще свалите Рая тука? Ама те някои отдавна си живеят в него. Ако можеше да те чуе, Еразъм щеше да се пукне от смях и поне още в две книги щеше да възхвалява само тази глупост.
МОМИЧЕ. С Възкресението Си Христос е победил Смъртта.
ЖЕНА. Ми нали ужким са Го разпънали на кръста?
СКЕПТИК. И Човекът ще я победи, ама след хиляди прераждания, - когато стане съвършен и се превърне в бог на някоя планета. В Космоса има милиарди планети, на които Разумът трябва да създава живот. Трябва да разберем, че ние, хората, сме бъдещите безсмъртни богове на тия планети.
ЖЕНА. Въх, и аз ли ша стана Богиня?!
СКЕПТИК. Няма начин – имаш всички необходими данни. Ама ако продължаваш да хапеш, следващия път ще се преродиш в куче.
ПЕНСИОНЕР. Да бе – тия планети нас чакат. А ти не се ли заблуждаваш, че с твоите стихове ще постигнеш безсмъртие. Не съм ги чел – може и да са талантливи, но твоя Еразъм, дето ми го тикаш в носа, слага поетите на първо място в редицата на глупците.
СКЕПТИК. И сигурно е прав. На смъртното си легло Вергилий е искал да изгори поемата си “Енеида” и император Август едва е успял да я спаси.
ПЕНСИОНЕР. Него пък какво го е прихванало като Николай Василиевич?...
СКЕПТИК. Защото след като е описал цялата история на Рим, не е могъл да отговори на най-важния въпрос – какво става с душата след смъртта. А без отговора на този въпрос всичките човешки знания са недостатъчни – истинското съзнание не е знание.
ПЕНСИОНЕР. Тоя въпрос още старите гърци са го осветлили най-подробно. Остава само да ми пробуташ някой цитат от Конфуции или... от Мао Цзе Дун. Какво става – нищо не става, аз искам да си остана тук! Ясно ли ти е? (Въпросът е към Мадам. Отива при нея и е готов да се нахвърли с юмруци върху й, но някаква невидима сила го отблъсква от известно разстояние. Още една пантомима.) Махай се, чуваш ли?! Остави ме и се омитай оттука! Внуците ми ме чакат! Имам сметки за уреждане още на тоя свят! Чуваш ли, вещице, изчезвай от тука! (Изпада в ярост. Останалите се мъчат да го успокоят, но без резултат, докато не се изтощи.)
ЖЕНА. Господине! Другарю Дерибеев, успокойте се, че клапите Ви ша земат да я изпускат тая пара. Помогнете ми да го сложим да седне, че ша припадне чиляка.
(Другите й помагат, с общи усилия го настаняват да седне някаде. Той вече е почти без сили, унася се и като че ли бълнува. Вой на линейка.)
ПЕНСИОНЕР. Благодаря ти... Ти си добра жена... Мъчих са да живея честно... Старите ми пороци ме напуснаха – може би късно, но си отидоха... И ми олекна... Вярваш ли ми?
ЖЕНА. Вярвам ти, спокойно, вярвам ти... Аз ти вярвам, ама виж там как ша са разбереш със Свети Петър.
ПЕНСИОНЕР. Не винаги успявах, но исках да живея честно... Бог ми е свидетел... (Говори трудно.) Къде съм?... Защо съм тука? Аз не съм тука... Аз съм в болницата... лежа... целият съм в разни маркучи... Някой да извика професора... Искам да видя внуците си... Какви са тия хора – всичките в униформи?... (Има видения.) Момчета, вървете си – вие сте мъртви. Всички сте мъртви отдавна. Аз оживях, момчета,... простете ми!... Няма ли кой да ги изгони?!... Кацаров! Владо, ти ли си?... Сметка ли си дошъл да ми търсиш?... Не исках да те предавам, но... дългът го налагаше... Не ме гледай така – наистина не исках да те предавам. Бог ми е свидетел – Дяволът ме измами! Не ме гледай така – цял живот не можах да забравя очите ти... Ти си останал на 20 години... значи времето там... не съществува... А вижте ме мене – остарях, ... момчета... А още ми се... живее... Какво ще правя с вас... такъв ... остарял,... момчета?... Господи, прости ми! (Умира с отворени очи. Светлина, която само той вижда. След малко и той като другите се изправя здрав и бодър.)
ЖЕНА. Май си отиде дядото...
ПЕНСИОНЕР. Да, отивам си – край на байпасите. Добре е, че ме изпратихте. Вие сте добри хора, по-добри от нас,... просто защото времето е малко по-добро. Трудно е да останеш човек сред вълците. (На Момичето:) Ти да не ходиш никъде – искам да си родиш дацата тука – стига са ни претопявали. (На Жената:) Ти да си гледаш добре малчуганите, ей! И им купувай повечко карантия. (На Скептика:) Сбогом, философе, ще се видим. Ще видим какво има зад Вратата. (Мадам в това време е станала, хваща го подръка и го води към Вратата, където изчезват.) Най-после се съмна, а? Взе ми душичката, вещице, най-после, а?! Доволна ли си? И сега какво? Да вървим да видим какво има там.
МОМИЧЕ. Отиде си с отворени очи... Какво ли гледа сега?
СКЕПТИК. Изминалия си живот?... Това, което не е успял да изживее?...
МОМИЧЕ. А може би това, което е зад Вратата?... И аз я видях най-после тая Врата за малко – мислех, че ми се подигравате.
СКЕПТИК. За всяко нещо има един последен път – последна глътка въздух, последен поглед... Ако можехме да надникнем в очите на мъртвите и да разберем какво виждат, може би щяхме да разгадаем много тайни, които засега остават скрити от погледа на живите.
МОМИЧЕ. И сега има хора, които виждат това.
(На сцената става светло – ръзсъмнало се е, а Вратата
изгубва зловещия си блясък. Мадам не се връща.
Тримата, замислени, сядат на различни места и мълчат
известно време.)
СКЕПТИК. Никога не съм вярвал истински в къквото и да било. Това е много важно – не знам добре ли е или не, но нищо в живота си не съм приемал сериозно,... освен Смъртта. И освен конфликта ми с този свят. Всичко останало е само претекст.
МОМИЧЕ. А Любовта? Не е ли тя единственият начин да победим Смъртта? Чрез живота, който създаваме.
СКЕПТИК. Не знам, но като Ви видях, си помислих, че можем да опитаме. Чувствата са в кръвта ни и докато тя се движи, те изригват от нея.
МОМИЧЕ. Това предложение ли е? А заплатата ти колко е? (Смее се.) Обзалагам се, че нямаш дори и едно пресъхнало кладенче.
СКЕПТИК. Какво кладенче – засега е само покана за кафе. Имате ли някаква представа какво правим тука?
МОМИЧЕ. Ами лепна ми се още като слязохме от автобуса.
ЖЕНА. На убавото късметя му излиза навсякъде. Дай да ти гледам кво та чака в Африката. (Хваща я за ръката.) Ама да знайш, че никъде няма да отиваш.
МОМИЧЕ. (Изненадано.) Откъде знаеш, че имам такова намерение?
ЖЕНА. Де да знам, откъде знам – на ръката ти пише.
СКЕПТИК. Аз щях да тръгвам за работа... Цяла нощ сънувах, че някакви хора умират... Май имаше една баба... Един ни пробутваше бюлетини... и разни други.
ЖЕНА. Ква работа, бре – неска е неделя.
СКЕПТИК. Е, значи съм се объркал – тръгваш за някъде, отиваш другаде...
МОМИЧЕ. Аз пък сънувах някаква врата,... ама друго не помня. После тръгнах за една обява... Ама май съм сбъркала адреса... Какво ти е на ухото? (Разглежда го.) Като че ли някой го е дъвкал...
ЖЕНА. Глей да не ти го отапат, чи да ти зашият някойо свинско. (Смее се.)
СКЕПТИК. Мно-ого смешно.
ЖЕНА. Тя вашта – шапка на тояга! Откога съй съмнало, а тия още не отварят. Сега уж станаха частни, ама пак са си същите – идват, когато им кефне.
(Обаче магазинът отваря. На вратата се появява Мадам,
облечена като продавачка.)
ПРОДАВАЧКА. (Грубо.) Който чака, да влиза! Ама вий не сте ли спали, че идвате по тъмно да се нареждате на опашка!
ЖЕНА. Тая и неска не е задоволена.
ПРОДАВАЧКА. (На Жената.) Карантия ще получим чак към десет часа.

(Скептикът и Момичето се разсмиват весело, хващат се за ръце и изтичват нанякъде – сигурно да пият кафе и да проверят дали Любовта може да победи Смъртта.)

ЖЕНА. (Към публиката:) Кажете ми сега тва държава ли сме? (Маха с ръка и тя си тръгва – няма да чака до десет часа, я.) Ей, чакайте – къде хукнахте – и аз ша дода да почерпите едно кафе! (Хуква след тях.)

(На сцената заиграват весели светлини и изплува радостна музика – за подобряване на настроението на ония, на които сме го развалили.)


07.07.2007 г.
Стара Загора

© Всички права запазени!


Последна промяна: 2007-12-27 15:29:15
Прочетено: 2686

Подробна информация

автор
Иван Груев
Организация: Дружество на писателите Стара Загора
Творби: 35

Иван ГРУЕВ е роден през 1936 г. в Стара Загора. Завършил е българска филология в СУ "Св. Климент Охридски" в София. Работил е в областта на културата, като редактор в Радио Стара Загора, секретар на Клуба на дейците на културата, директор и главен редактор на сп. "Участие" и др.

Иван Груев е носител на Орден "Кирил и Методий" - трета степен, на Наградата за поезия "Николай Лилиев", на наградата "Стара Загора", на редица награди от национални литературни конкурси.

Член е на Сдружението на българските писатели. Председател е на Дружеството към Сдружението на българските писатели в Стара Загора.

Издал е стихосбирките:
Надежда за понеделник, 1982
Автострада, 1990
Рисунки с въглен, 1992
Разпадане на чудесата, 1996
Лична зона, 2003
Премълчавани признания, 2004
Причастие, 2005
Вино от залези, 2005
Мигове от светлината, 2006
Завръщането на думите, 2007

От завоя на август, 2008
Автор е на няколко пиеси, сред които "Марсианчето", играна в Драматичен театър "Гео Милев" - Стара Загора.



Изпратате съобщение на/за автора
Име:

Имейл:

Телефон:

Съобщение:


                   
   
PC-TM
СБИР
 
Център за независим живот
Национален младежки поетичен конкурс "Веселин Ханчев"
Конкурс за млади изпълнители
 
Bemis Public Library
       


Етичен кодекс на библиотекарите в Република България

        English version
Go to top of page  Начало | Библиотека Родина | Новини | Проекти и програми | Нови книги | Периодика 2013 | Американски кът | За Вас, ученици | Издания | Дигитална библиотека | Читалище Родина | Стара Загора | Култура | Образование | Социални дейности | Старозагорска епархия | Туризъм | Календари | Web връзки | Контакт с нас | Галерия | Съдържание |