Тип: Пиеси
Автор: Иван Груев
Организация: Дружество на писателите Стара Загора
Непубликувана творба
В КРАЯ НА ВРЕМЕТО
Комедия в седем тъжни картини
ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:
РАШО БРАДВАРСКИ - полицай, сержант - 45 г.
ВИЛИ - жена му - 40 г.
ЕМО - техен син - 20 г.
ЛИЛИ - дъщеря им, ученичка
ГАРО - приятел (или братовчед) на Рашо
ГЕЯ - приятелка на Емо
ФОРА - домашна прислужница - 30 г.
ГРАЖДАНИН, СЛЕДОВАТЕЛ, ПОЛИЦАЙ
ПЪРВА КАРТИНА
/Жилищен хол, в който са налице всички подходящи мебели - маса, фотьойли, столове, барче, хладилник, телефон и пр., както и диван, на който в момента спи Гаро.
Гаро си подава сънената и махмурлийска физиономия от одеалото и се оглежда. Няма нищо обезпокоително. Става предпазливо. Той е по потник и боксерки. На пръсти, бавно се насочва към барчето, явно с намерение да вземе нещо за пиене. Стига до средата на хола, когато отвън се чува гласът на Вили: "Лили, ставай! Ще закъснееш за училище!" и той със скок се мушка в леглото си и се завива презглава. Изчаква така, но няма нищо "опасно” и той пак се подава от одеалото, като лалугер. Става и тръгва по същия начин, но отново чуваме Вили: "Рашо, няма ли да излезеш най-после от тая баня?!" и Гаро пак се връща на мястото си.
От единствената врата отстрани на сцената влиза Вили. Тя е по пенюар, сънена, разрошена. Сервира на масата закуска - хляб, кафе и каквото има. Явно не е в отлично настроение - писнало й е всяка сутрин да се занимава с тая процедура. Дразни я и присъствието на "спящия” Гаро. Умишлено вдига шум, за да го събуди, но напразно. Мърмори си нещо и думите започват да се чуват./
ВИЛИ. Закуска, обед, вечеря... /При всяка дума тряска нещо на масата./ Обед, вечеря, закуска... /Пак.../ По три пъти на ден! По сто хиляди пъти на година! Вече имам квалификацията на първокласна слугиня... Тоя търтей /Гаро/ още се прави на заспал. /Рита дивана или трясва нещо, но ефект пак няма - Гаро само изхърква, за да покаже, че спи или че не му пука./ По цял ден се търкаля, изтърбуши ми дивана! Вече ми се повдига от смачканата му мутра! Ама Рашо като рекъл: братчеда, та братчеда! Сякаш зелени яйца ще му снася! С тия кирливи 50 долара наем, дето ги взема от сапунерата си, само цигарите си не може да плаща. /Към другите стаи:/ Хайде на закуска, че закъснявам! И днеска ако не дойде оная трътлестата от Овча купел, /или Кольо Ганчево/ утре ще ми закусвате хляб и зъби! Рашо, хайде, че закъснявам за работа!
/Появява се Лили, която е вече готова за излизане. Необяснимо поне за майка й, тя е с дълга пола, през цепката на която се опитва да залепи на бедрото си някакви навити листчета... Не става... Накрая ги пъха в пазвата си и започва спешно да си маже филийка и да си налива кафе./
ЛИЛИ. Мадър, днеска май пак си станала с левия бут напред.
ВИЛИ. А ти що не станеш един път с десния си задник и да приготвиш закуската? Ама слугинята нали е тука...
ЛИЛИ. Маман, много добре ти е известно, че кухнята не е от най-любимите ми местенца. Ами ако си счупя някое маникюрче? /Разглежда си ноктите./ Знаеш ли само за тоя лак колко гущерчета ми измъкнаха? Ау, тука май се е излющил! Тогава кой ще поеме отговорността? /Яде превзето, но бързо./
ВИЛИ. Някой от твоите любовници ще я поеме - да не мислиш, че не ги знам всичките?
ЛИЛИ. Съмнявам се. То аз не ги знам всичките, че... /Дъвчейки./ Баба каза да си похоцкам, че сега ми е времето.
ВИЛИ. Баба ти пък кога си взе дипломата за сексолог? И защо си се стъкнала с тая пола, дето се влачи по земята - не ти ли е още рано за абитуриентския бал, ако въобще стигнеш до него?
ЛИЛИ. Ами така - за разнообразие - омръзнаха ми тия минижупи. Пък и каквото и да облека, все няма да си доволна.
ВИЛИ. Няма ли да почакаш баща си, че тогава да се тъпчеш?
ЛИЛИ. Фадър е в банята и поне половин час ще си оформя мустака, а на мен времето ми изтича всеки момент.
/Влиза Емо. Личи му, че е страшно махмурлия от снощи. Май че главата го цепи яко. Артикулацията му на буквата "р" хич я няма от малък./
ЕМО. Бейби, пак ли си в цайтнот? Маман, дай едно кафе, че ми се пръска цитаделата. /За по-бързо решава да си налее сам. Пие./ Ама че горчи тая негърска мътилка! Ох, адски кеф! /Пие./
ВИЛИ. Като ти горчи, защо не му сложиш захар? В бара да не го правят по-хубаво? Колко уиски излока снощи?
ЕМО. По реда на задаването ли искаш да ти отговоря на въпросите?
ВИЛИ /На Лили/ А ти накво си лепеше на кълката преди малко?
ЕМО. Сигурно е бил някой пищов по математика. Прав ли съм, дарлинг?
ВИЛИ. Като го гледах, приличаше повече на калашник. Я го извади от пазвата си, че приличаш на кривогърдата Венера.
ЛИЛИ. Ами днеска имаме контролна.
ЕМО. /Подигравателно./ Едно от любимите ти занимания. Препоръчвам ти да минеш край черквата и да запалиш някоя по-дебела свещичка - може някой светия да ти помогне...
ЛИЛИ. Я не се прави на олигофрен, щото много ти отива.
/Влиза Рашо, вече изрядно тоалиран./
РАШО. От сутринта ли го ударихте на комплименти? И колко пъти съм ви казвал да не започвате да ядете без мен. Поне на закуска да се видим за малко на масата.
ЕМО. Аз само си пия кафето - и без това не мога да помириша не¬що. Най-много едно бананче да гризна. /Търси./ Ама няма.
ЛИЛИ. Фадър, бутни някоя асигнация, че закъснявам.
РАШО. Опа-а-ла! Че вчера нали ти дадох 20 долара?
ЛИЛИ. Че то кога беше това вчера. И 20 долара, според тебе, пари ли са? Курсът им днеска сигурно е паднал.
РАШО. Паднал. Тъй пада той курса на долара. Ти знаеш ли как се изкарват 20 долара?
ЛИЛИ. Знам, ама да не искаш да ида да се хабя за 20 долара? За тебе са само четвърт глобичка.
РАШО. Четвърт, половинка... Я да си затваряш устата! Брокерка! Да не мислиш, че една /Вили./ не ми е достатъчна и отгоре?
ВИЛИ. Я не се стискай, ами дай някой лев на детето - няма само "Братчеда" да финансираш. Отивам да се приготвя, а тоя търтей /Гаро./ като се наплюска, да оправи масата. /Излиза»/
РАШО. Някой лев. Че тя левове въобще не приема.
ЕМ0. На твърда валута работи момичето - ти да не би да приемаш нашенски хартийки?
ЛИЛИ. Фадър, имаме контролна... /Бърза./
РАШО. Виж, контролата е важно нещо. Сериозно. Без контрола всеки може да го удари през лука.
ЛИЛИ. /Умолително и с досада./ Фадър...
РАШО. /Вади банкнота./ Добре де - на!
ЛИЛИ. /Взема банкнотата, недоволна е./ Пак 20 долара! И ако им е паднал курсът, какво ще правя цял ден с 20 долара?
ЕМО. Ще се учиш на спестовност.
ЛИЛИ. /На Емо./ Не можеш ли да си запушиш повредения гласов апа¬рат за малко?
РАШО. Хайде, тичкай - нямам повече. И внимавай с контролната! /Лили излиза недоволна./
ЕМО. /След нея./ И да не забравиш свещичката! Ох, отивам да си доспя, докато съм още жив. /Излиза и той./
/Рашо си налива, кафе. Ако иска, може да запали и цигара. Гаро, който досега се е преструвал, че спи, си подава главата под одеалото и оглежда положението с едно око./
ГАРО. Братчед, излязоха ли всичките, бе? Ей, не оставят човека да си дремне. За мене, разбийш, сутрешната дрямка е най-сладка. /Протяга се./ Абе тия твойте хора, не могат ли да закусват по-тихо? /Става и се облича набързо - някакъв анцуг./ От два часа ми правят кефа на кайма, разбийш. Вилито пак нещо мърмори под сурдинка.
РАШО. Ще й мине, братчeд, влез и в нейното положение. Ха иди се измий, че да хапнем, квото дал Бог.
ГАРО. А, сега остава да взема да се пличкам, разбийш. Някой да е умрял от мръсотия преди закуска? Я да видим, какво ни е приготвила Дулцинея Брадварска. /Хапва туй-онуй./ Е, можеше да бъде и по-лошо, а, братчед?
РАШО. Хапвай, хапвай.
ГАРО. Абе, хапвам си аз, ама такова... не върви на сухо, разбийш. /Пауза./ Братчед.
РАШО. Казвай.
ГАРО. Абе, питам се, дали в барчето няма някакви останки от снощния бърбън, разбийш.
РАШО. И да има, сигурно са съвсем тленни.
ГАРО. Бе да проверим за всеки случай. /Отива да проверява./ Че кой ли може да го е скрил тука?
РАШО. Провери, братчед - проверката е важна работа. Без проверка няма нередности, без нередности няма глоба...
ГАРО. А без глобата няма печалба за бюджета. /Изважда бутилка./ Прав си, че положението е мизерно. А, има и малко солетки за мезе. /Налива./ А, наздраве! /Пият./ Братчед, от мене да знайш, че махмурлука сутрин най-бързо се пъди с едно двойна от същото, дето ти го е докарало. А онова младото /Сигурно има предвид Емо./ с кафе започна да се жабурка, разбийш.
РАШО. Пак ли е махмурлия и той?
ГАРО. Ами как няма да е, като се върна по трети петли.
ВИЛИ. /Влиза, вече докарана за работа./ А така-а! Още от сутринта я подкарахте, да видим докъде ще стигнете до довечера. Рашо, ти не си ли на работа?
РАШ0. Не съм. Днеска съм на надомна работа.
ГАРО. Мадам, не се притеснявай - знаем си ний работата с братчеда, разбийш.
БИЛИ. Няма да се притеснявам - това уиски знаеш ли колко струва?
ГАРО. Знам - нали го купувам. Не се притеснявай - той братчеда плаща, разбийш.
ВИЛИ. Повече никакво купуване днеска. /На Рашо/ И като се обади прислужницата, да й кажеш от утре да застъпва. Ясно ли е?
ГАРО. Тъй вярно!
РАШО. Спокойно, ще я оправим с братчеда, ти си гледай работата.
ВИЛИ. Ще си я гледам аз, ама до едно време ще си я гледам. /Излиза ядосана и отвън:/ И да знаеш, че от утре нищо не пипвам в тая къща!
ГАРО. /Ослушва се./ Излезе. Ей, тва Вили е по-серт от полицейски капитан бе, братчед. Ха наздравичката. /Пият./ Братчед, ти помисли ли за оная работа, дето приказвахме вчера?
РАШО. Мислих, ама май че няма да стане - рискът е голям, много пари ще трябва да се заложат на съмнително положение.
ГАРО. Че то днеска кое положение не е съмнително? Ама риск печели, риск губи бе, братчед. Сега си без фуражка, защо не помислиш малко? Като не щеш, твоя работа, ама да зиайш, че много пари губим.
РАШО. Пий си бърбънчето и не се притеснявай, все ще се оправим някак. /Пият./ Човек днеска трябва да се държи за държавното - там рискът е най-малък. Защо мислиш, че хората се натискат да стават депутати и министри? Защото има хем бизнес, хем далавера, хем сигурност.
/Пауза за размисъл./
ГАРО. Братчед.
РАШО. Какво има пак?
ГАРО. Виж сега. Какво ще кажеш в мазето да направим една работилничка? Ще лепнем някоя и друга плочка, ще прекараме чешмичка - колко му е.
РАШО. И какво ще произвеждаме в... мазето?
ГАРО. Хайвер бе, братчед! Хайвер, разбийш!
РАШО. Хайвер ли?! И какъв хайвер - червен, черен или зелен?
ГАРО. /Става и обяснява разпалено./ Как зелен бе, братчед?! Сериозно ти говоря. Къде си виждал зелен хайвер, разбийш? Виж сега - олио имаме ли сто шишета? Имаме. Ако трябва, ще купим още, разбийш, Гацо от Созопол ни осигурява суровината - мой човек, обезпечил съм я напълно. Слагаме я в пералнята и вътрим. С повечко грис, разбийш? След това - в пластмасови кофички. Лепваме им етикетчето... ХАЙ-ГАР! Хайвер "Гаро", разбийш? По 1,50 да я харчим кофичката, пак ще сме на кяр.
РАШО. И заглавие си му намислил на хайверчето, значи? Това "Хайгар" не ти ли звучи като хайгър?
ГАРО. Това е работно заглавие бе, братчед. Ако искаш и "ХАЙ-РАШ" ще го кръстим, няма проблеми - ти само кандисай, колко му е на едното заглавие? Ама по-добре е ти като полицай да останеш в сян¬ка. Всичко ще е на мое име - не носиш никаква отговорност.
РАШО. Хм... Ама тая работа не ми се вижда толкова проста - раз¬решително трябва, ХЕИ ще довтаса, знаеш ли колко гуши ще трябва да намажем?
ГАРО. Ще мажем бе, братчед! Щом трябва, ще мажем - за да вземеш, трябва да дадеш.
РАШО. И като дойдат ония с бухалките... Две деца имам.
ГАРО. Братчед, бухалката не преде пред "Макаров", на тебе ли да обяснявам. Дай, ако искаш днеска шти го смажа. Нали сега частното се подкрепя държавно. Това е производство, не ти е някаква гаражна търговия. Един път да направим фирмичката и да вземем кредитчето, после лесно - с две помощнички ще се оправя.
РАШО. Айде сега - и помощнички. Остава и счетоводител да поискаш.
ГАРО. Няма нужда, братчед, - за счетоводител ще използваме Вилито - хем по-евтино ще ни излезе. Иначе без счетоводство не може. А тя работи в банка, по-печен човек от нея къде ще намерим? Всичките им хватки са й ясни, разбийш. Счетоводство трябва задължително, и то двойно!
РАШ0. Ясни са й - много можеш да им схванеш хватките на ония тарикати. /Гаро иска да.../ Стига, че ми завъртя главата. Всяка сутрин имаш най-малко пет фантазии преди закуска.
ГАРО. Ама, братчед, нали трябва да действаме бе? Ти да не мислиш, че ей тъй, както си пием бърбънчето с безразличие и някой ще дойде на крака да ни покани в Европата.
РАШО. /Със съжаление./ Както си го пием с безразличие - и го изпихме. /Бутилката наистина е празна./
ГАРО. Добре бе, братчед, като не искаш хайвер, да направим...
РАШ0. /Прекъсва го./ Аз викам да удариш една спирачка на идеите за днеска.
ГАРО. Ей, Рашо, ама Вилито е права, че си труден характер. То на българина цял кош агитация му трябва, докато го мръднеш да направи нещо. /Вдига бутилката./ Абе колко беше, Бог да го прости бърбънчето. Я дай да прескоча до Харалампи за една ампула.
РАШО. Не е ли рано да започваме отсега? Вилито пак ще мърка.
ГАРО. За пиене и за любов никога не е рано. А Вилито, с бърбън или без бърбън, все ще мърка, щото много си я разпуснал, разбийш. Ще трябва да й затегнеш малко гайките. Дай едно авансче, че тъкмо започна да ми се отваря глътката. /Звъни се на вратата./ А, май че няма да има нужда от аванс. Че много рано почнаха да идват днеска бе, братчед. И дръж здраво - никакви компромиси, разбийш! /Отива да отвори и се връща с Гражданина./
ГРАЖДАНИН. Добро утро, сержант Брадварски. /Притеснен е./
РАШО. Добро утро. Ти кой беше?
ГРАЖДАНИН. Добромир Марков.
ГАРО. Уж Добромир, пък нарушител. Що тъй бе, Добромире?
РАШО. Гаро, подай ми тефтера. /Гаро му го подава./ Третото име?
ГРАЖДАНИН. Пашалийски.
ГАРО. Въх, отиде ти пашалъка, разбийш!...
РАШО. /Разлиства тефтера./ Паша, паша-а... А, ето - лийски. Неправилно паркиране, значи.
ГРАЖДАНИН. Ама аз за малко... за пет минутки... исках само да прескоча до...
РАШО. Тъй - за малко. Всички сте за малко. Пет минутки. И какво ще ги правим сега тези пет минутки?
ГРАЖДАНИН. Ама вижте, сержант Брадварски...
ГАРО. Абе, Добромире, ти да не би да не си чувал, че с полицията не се спори? Най-много да си утежниш положението, разбийш. /На Рашо./ Братчед, недей тормози човека, бе - може да е искал да прескочи до гаджето си, пък сега като разбере жена му... Не мой така, разбийш, влез му в положението, че имаме работа да вършим. /Тайно му прави знаци да действа твърдо./
РАШО. Тъй - пет минутки. /Пише квитанцията./ По 20 лева на минутка... 100 лева. И друг път да внимаваш, да не дупчим талона.
/Дава му квитанцията./
ГРАЖДАНИН. /Взема квитанцията, дава му 100 лева./ Ама...
РАШО. Какво има още? Гаро, изпрати господина.
ГРАЖДАНИН. Ама... тук пише 5 лева.
РАШО. Значи съм ти намалил наказанието. Гаро!
ГАРО. /Избутва Гражданина към вратата./ Хайде, давай! И друг път да внимаваш къде прескачаш. Ако питаш мене, лесно се отърва, разбийш. /Избутва го доста грубо, излизат, Гаро се връща./ Братчед, защо го пусна тоя балък като приятел - стотака му едва ще ни стигне днеска за пиене... и за Лилито. Дай да изтичам, че нервата започва да ме блъска. /Ращо му дава пари./ Пусни, пусни - и мезенце да взема - няма да пием като простаци, разбийш. /Опипва парите./ Сутрин най-обичам да ми шумолят парички. /Звъни се на вратата./ Ей, днеска голям берекет бе, братчед! Този път обаче умната! /Излиза и се връща с Никифора. Върви след нея и прави знаци на Рашо - абе не е много лоша - ти действай, аз отивам./ Ами, братчед, аз такова, разбийш... Е, хайде. /Действай.//Излиза./
ФОРА. Добрутро. Семейство Дърварски?
РАШО. Брадварски. Не Дърварски, а Брадварски - има разлика, нали?
ФОРА. И то бая голямшка.
РАШО. Предполагам... А вие коя бяхте?
ФОРА. Бяхме Никифора, но за вас ще бъда просто Фора. Или Ники - все ми е тая.
РАШО. И откъде бяхте? /Прелиства тефтера/ Седнете, де. Едно кафенце?
ФОРА. Бяхме от Овча купел. /Или от Кольо Ганчево./
РАШО. Аха... Затова си такава... вакличка... като мериноска. Се¬днете спокойно де, отпусни се - няма страшно. Ето и кафенцето - малко е изстинало, ще прощавате. /Налива й кафе, дърпа стола си към нея, тя - обратно./ Абе вие от Овча купел сте все едни такива... ваклички. Оня ден спрях една госпожица от Овча купел, /Натиска се, оная се дърпа./ май че Мери се казваше, може да я знаете.
ФОРА. Че отдека да я знаем - то в Овча купел Мерита под път и над път. /Дърпа се./ С лопата да ги ринеш.
РАШО. Я да видим сега. /Разлиства тефтера./ Христофора... Христофора...
ФОРА. Никифора.
РАШО. Тъй де - Никифора. Няма нито Ники, нито Фора. Та Вас за каква работа?...
ФОРА. Ми за ква да е - то като гледам тука, бая работа шъ падне. Гаче стадо овце е минало през холо.
РАШО. Да не би нещо за аптечката? Имате ли аптечка?
ФОРА. Притрябвала ми е аптека, че да зема да фалирам. Кой купува сега тия скъпи лекарства? А аз грипо го изкарах. Хонгконгски. Два пъти ме завтаря.
РАШО. Да не би нещо спирачките ти да не са наред?
ФОРА. Моите са наред, ама твоите са май нещо нефелни - стола ти се насам се пързаля.
РАШО. Пожарогасител имаш ли?
ФОРА. Че за кво мий? Ако нещо се подпали, шъ гасим от чушмата, пази Боже!
РАШО. Абе, я дай да ти видя талона.
ФОРА. Че кво шъ ми прай талона тука?
РАШО. Аха, значи го няма. И къде ти е талонът?
ФОРА. У Овча купел - къде. У личния ми доктор. Ама мисля да го сменям, щото на всички само "въспирин" приписва. Аз "въспирина" му и без него мога да зимам...
РАШО. Вижте какво, госпожо...
ФОРА. Аз съм госпойца - да си имаме уважението. Разоставена съм, един вид - разведена.
РАШО. Добре де, значи, госпойце, аз мисля, че 100 лева ще те оправят.
ФОРА. Малко са.
РАШО. А! Ми като са малко, да ги направим повечко. Какво ще кажеш за 150 - нали виждате, че сме много зле, две дечица имам, харчат като улави. Нали така?
ФОРА. Колкото по-така, толкова по-иначе, ама май шъ стане. У Кремиковци /Или "Берое"/ разправят, че зимали по триста лева, ама те там, въртят на смени - и техната не е работа.
РАШ0. /Стреснат./ Ей, я чакай - ама ти да не си блъснала някого? Тогава, да знайш, че и двамата сме вътре. Бутни сто лева и си тръгвай - и без това фактурката я няма.
ФОРА. Без фактурка няма да стане - искам и социална осигуровка, за пенсията. Аз съм професионална чистачка.
РАШО. Ами! Аз пък помислих, че си заден стоп, щото все назад се теглиш. Бутай сто лева!
ФОРА. Май нещо друго искаш да ти бутна, ама като кажа на госпожата! Ти за ква ме мислиш?!
РАШО. На арменския поп кажи, ако искаш - той ей сега ще довтаса. /Сепва се./ На каква госпожа ще кажеш, викаш?
ФОРА. На госпожа Вила, на коя? Да не искаш да се разправяме с комшийката? Уж за работа ме търси... Такава ви била работата, значи.
РАШО. А тъй... Сега я наредихме. Ама Вие да не сте... слугинята?
ФОРА. Икономка. Госпожа Вила ми каза: икономка - и да си имаме уважението. И аз съм електорат като тебе. Един вид ще ви водя икономиката. От утре сабахлем почвам. Сега да се разберем за парите.
РАШО. Ами с жена ми не се ли разбрахте?
ФОРА. Госпожа Вила рече: виж там, с мъжа ми... Като гледам, май шъ са разберем.
РАШО. Ами нали казахме... сто и шейсет лева - толкова е минималната заплата.
ФОРА. Па аз няма цял живот да зимам минимална заплата при тая квалификация и инфлация. Че то само тока шъ го изкарам на девалвация, ако ще и само сирене да ям.
РАШО. Ми да ги направим стой и осемдесет?
ФОРА. Аз като й кажем за спирачките...
РАШО. Какви спирачки?
ФОРА. Развалените. На ей тоя стол, дето се се пързаля към чорапогащника ми. Нали каза 160? Айде последно - 250, докато не съм се разкандардисала.
РАШО. Какво?! Че той един полицай едвам ги докарва!
ФОРА. А, докарва ги. Много ви знай някой вас, стражарите, по колко земате и по колко си докарвате. Не ми ли искаше сто само за аптечката? /Строго./ И аванс ми требе, че съм закъсала с алиментите.
РАШО. Хайде, хора сме, ще се разберем.
ФОРА. Хора, хора, ама сиренето - с пари.
РАШ0. Стига с това сирене! Вие в 0вча купел да не ядете само сирене?! Кисело мляко поне нямате ли? Овче! /Вади пари./ Дръж!
/Фора взима парите, брои ги - малко са. Прави жест - дай още, той й дава, накрая тя измъква от ръцете му още няколко банкноти и ги пъха в пазвата си./
ФОРА. Така по-бива. И утре да ме чакате - в 7 съм на линия.
/Фора си тръгва. Рашо я изпраща. На вратата се сблъсква с Гаро, който носи бутилка и други. Рашо изпраща гостенката с облекчение и се връща./
ГАРО. Ква стана, бе, братчед? Оправи ли я тая засуканата шопкиня?
РАШО. Не съм много сигурен дали е шопкиня, ама май че тя мене оправи. Я налей, че ми пресъхнаха маркучите.
/Гаро налива. Пият. Телефонът звъни и Рашо го вдига./
Сержант Брадварски слуша. Тъй вярно, ‘син ‘тан, - днеска съм свободен. Какво - извънредно дежурство? Ами като съм пил? Що съм почнал от сутринта? Ами тука братчеда се върна от чужбина, че рекохме... Нищо, че съм пил? Абе, мога да стоя прав, ако става въпрос. /Пробва, като се клати./ Мога! Слушам, ‘син ‘тан. /Затваря телефона./ Чу ли - викат ме на извънредно дежурство. По спешност. Кофти работа, братчед, ама няма как - служба. Ти си пий спокойно. /Излиза, леко залитайки и от вратата:/ И ако дойде някой, оправяй го, ама действай яко. Желязно! Разбийш?
ГАРО. Бягай, служба, че сержант Брадварски идва! И сега какво - пак ще трябва сам да си допивам, разбийш.
/Обаче не, защото влиза Емо, чийто махмурлук като че ли е намалял, но едва ли някой би се обзаложил за това./
ЕМО. О, Гаро, значи така - поркаш си еднолично и не се обаждаш?
ГАРО. Ами ти нали пи кафе и злезе. Я ела да цапнем по едно, че най-мразя да пия самосиндикално по никое време.
ЕМО. /Двоуми се./ Виж какво, май френд, не че ти отказвам, ама трябва да ходя на прослушване. Пък и днеска не съм в кондиция.
ГАРО. Ще влезеш в кондиция - глътни едно бърбънче и си кукуряк. /Налива му./ Стига си се чудил - не си дошъл да гласуваш, ами пий, защото в гроба жажда ще те гони. /Емо пие, потърсва се - пфу!... / Абе ти да не си от тия, дето пият с отвращение? Тури му едно мезенце и ще се оправиш - виж бърбънчето какво е бистричко - като момина сълзица. /Вместо мезе Емо удря дълга глътка./ Ох, на дяда!
ЕМО. А пък ти, май френд, си от тия, дето пият от сутринта.
ГАРО. Като има, защо да не пия? За 90 процента от хората смисълът на живота е в яденето и пиенето. Я кажи ти кого ще прослушваш - сигурно някоя приятелка на Лилито? Че те днеска нямаха ли контролна?
ЕМО. Абе мен ще ме прослушват. В телевизията.
ГАРО. Ади бе?! Да не ставаш каскадьор? По кабела ли ще скачаш или по ефира??
ЕМО. За водещ ще се явявам.
ГАРО. Нещо като екскурзовод, например?
ЕМО. Не се прави на по-тъп - ще водя разни предавания...
ГАРО. И по-конкретно?
ЕМО. Ами новини, спорт, онова там с изненадите - абе за к’вото ме одобрят.
ГАРО. Нали щеше да заминаваш за Швеция - шведски маси, шведски тройки, разбийш... Да не се отказа?
ЕМО. Първо ще се пробвам тук - и у нас трябва да има възможности за талантите.
ГАРО. Прав си - сега стига да си тарикат, възможностите растат навсякъде.
ЕМО. /Неуверено./ Само това мойто "л"...
ГАРО. Кое твойто?
ЕМО. Абе това, шибано "л", лазбийш.
ГАРО. Искам да кажеш "р"? Абе хич да не ти пука - ти една комисия ако не можеш да баламосаш... Те другите да не са теменужки, нали ги слушам - кой подсмърча, кой се плези, половината на диалект приказват. Тебе какво ще те изпитват?
ЕМО. А дадоха ми една басня да кажа.
ГАРО. Тъй - да кажеш... Я да чуем.
ЕМО. Какво да чуем?
ГАРО. Ами баснята, ако я знаеш случайно. Кажи я, де.
ЕМО. Ама цялата ли?
ГАРО. Цялата, половината - няма да се пазарим сега - казвай, докъдето можеш.
ЕМО. Чакай, как беше... А, да: /Много бързо:/
Тълчеше заякът в полето,
ще му се пукне чак сълцето
от бягане наплед, назад,...
ГАРО. /Прекъсва го./ Чакай, чакай. По-яваш не можеш ли да казваш? Тоя заек като търчи, не значи, че и ти трябва да бягаш като луд след него. Че тая басня е направо въшкава от „р”-та бе!? Що не ги изпощиш малко?
ЕМО. Да ги изпощя?! Че „л”-тата да не са въшки? И как да стане?
ГАРО. Спокойно. Ще те оправя - нали си мой човек. Как беше?
ЕМО. /Бързо./ Тълчеше заекът в полето...
ГАРО. По-яваш, ти казах! Търчеше... търчеше - тичаше заекът в полето - бомба, а?!
ЕМО. Ей, страшен си! Ами това: ще му се плъсне чак сълцето?
ГАРО. Ти за бате си Гаро се дръж. Ще му се пръсне... пръсне... Ще му се пукне чак сърцето! Я го кажи..,
ЕМО. Ами сълцето?
ГАРО. Какво сърце?
ЕМО. И там има "л".
ГАРО. Мамка му и сърце, разбийш! Сега ще го ликвидираме. Сърцето... сърцето...
ЕМО. /Еврика!/ Шкембето!
ГАРО. Браво! А викаш, че не можеш, а! Ти за бате си Гаро се дръж!
/Звъни се на вратата./
ЕМО. Ако е Гея – изчезваш!
ГАРО. Коя е тая Гея пък сега? Ами новините? Ний и баснята не можахме да довършим...
ЕМО. Новините - друг път. Ако е Гея - направо сублимираш. /Излиза./ Ясно ли е?!
ГАРО. "Ясно ли е?” И тоя най-много да стане полицай като баща си.
/Емо се връща е Гея./
ГЕЯ. Добрий день. /Оглежда обстановката./
ГАРО. /Впечатлен е./ Добрий ден, добрий ден! /Целува й ръка./ Ей, тя да не е рускинче, бе?! Браво, Емо!!
ГЕЯ. Я из Киева.
ГАРО. А - белорускинче, значи! Затова ли си такава... беличка?! Я - Гаро. На Емо нещо като дядя се падам, панимайш?
ГЕЯ. О, дядя Гаро - многа хубаво.
ГАРО. Хубаво, я! Ей Емо, - добре, че не доведе някоя шведка - два лафа нямаше да можем да сменим, разбийш! /Емо му прави знаци да изчезва, ама.../ Руския поне го знаем. /Към Гея./ Пажалуйста, ето тук стол - мека мебел, панимайш? Малко бърбън?
ГЕЯ. Що е тава?
ГАРО. Бърбън, бе. Американска водка. Панимайш?
ГЕЯ. Я хачу кока кола, если може.
ГАРО. Може! И количка може. Тука всичко може! /Налива й./ Ха, наздраве!! /Чука се. Пие./ Ей това е живот, разбийш!
ЕМО. Дядя Гаро, Харалампи рече да му се обадиш спешно. Някакъв хайвер сте щели да правите. /Да изчезва./
ГАРО. Абе остави сега хайвера, нали имаме бадемки.
ЕМО. Чака те човекът. Непременно, вика, да ми се обади - важно било.
ГАРО. Абе Хараламни не е като твоят заек, че да избяга в полето - цял ден дреме в гаража, ще го намеря после. /Обаче Емо го изблъсква към вратата с доста усилия, като му шепне нещо в ухото. Най-после успява./
ГАРО. /На Гея./ Я иду и пак дойду. /Излиза./
ГЕЯ. Емо, твой дядя очень интересний. Значит ты здесь живьош?
ЕМО. /Сяда на дивана./ Здес. Главно на дивана. Ела при меньой, че нямаме време - оня интересният ей сега ще довтаса. /Дърпа я към дивана./ Хайде сега, де - остава да ми се правиш на девственица.
ГЕЯ. Емо, твой атец чево работи?
ЕМО. Контрольор е. Главен контрольор. Идвай, де!
ГЕЯ. Самый главний?
ЕМО. Най-главният. Ела де! А така. /Прегръща я, целува./
ГЕЯ. Ой!
/Затъмнение. Чува се гласът на Гея: "Емо, ты большой прастак! Ой!” Музика./
ВТОРА КАРТИНА
/На сцената са Вили и Рашо - върнали са се от работа. Вечер е. Хващаме ги по средата на разговора им. Пийват си. Ако имат цигари, могат и да пушат./
ВИЛИ. И какво каза тая... Никифора? Значи утре ще дойде.
РАШО. Тъй рече.
ВИЛИ. Ох, най-после и аз да се отпусна малко като жена. Даде ли й пари?
РАШО. /Мънка./ Абе дадох й... малко...
ВИЛИ. Какво ми мънкаш - да не си й направил нещо? Ей, опичай си акъла, че моментално те изритвам, значи!
РАШО. Че какво ще й направя - тая въобще не можеш да я възбудиш - само за пари мисли.
ВИЛИ. Ще те възбудя аз тебе! Като те знам какви са ти слаби ангелите... И поговори най-после с Лили, обясни й някои работи. То ако забременее, както и да е, ами представяш ли си да хване някой СПИН? Една дъщеря имаш, баща си.
РАШО. Ами ти й обясни - това са женски работи. Не ми стига, че цял ден съм блъскал извънредно, ами сега и лекции да чета. /Вили.../ Стига! Едно питие не мога да изпия, без да ми натягаш някоя пружина.
/Влиза Лили - готова за излизане, със свръх минижуп./
ЛИЛИ. Мадър, аз излизам. Фадър, пусни едно чекче!
ВИЛИ. Сутринта - с дълга пола, сега - почти без пола. Няма ли да останеш поне една вечер вкъщи - баща ти иска да говори с теб. /Ръга го или го рита под масата./
РАШО. /Няма особено желание за това./ Какво стана с... контролата?
ЛИЛИ. Ами... стана. /Да не вярваш./
ВИЛИ. И закъде си се докарала полугола?
ЛИЛИ. Отивам в "Нерон",
ВИЛИ. Кой е сега пък тоя Нерон?
РАШО. Дискотека. По цяла нощ пият и пушат, а накрая не можем да разтървем петлите.
ВИЛИ. И с кого ще ходиш в тоя... Цицерон?
ЛИЛИ. Их ма, мамо, ама че си проста!
ВИЛИ. Проста съм аз - с кого ще ходиш, питам?
ЛИЛИ. С Пешо Камилата.
ВИЛИ. Каква е тая камила пък сега - нали ходеше с Паяка?
ЛИЛИ. Ходех. Обаче го зарязах още миналата седмица.
РАШО. Ами Жоро Синджира? И него ли разкара? Само една брънка от синджира му струваше сто долара.
ЛИЛИ. Остави я тая фукня - тръгна с Кети, щото баща й не е стипца като тебе.
ВИЛИ. Ами на тоя... Пешо, що му викат Камилата? Да не е нещо гърбав?
ЛИЛИ. И ма, мамо! Нищо му няма, не се притеснявай. Фадър, хайде, /Мъни.../ че Камилата ме чака.
РАШО. И пустинята ако ще да те чака - сутринта нали ти дадох 20 долара?
ЛИЛИ. Че то кога беше това сутринта! Да не искаш да вися като проститутка на бара?
ВИЛИ. /Бута го./ Рашо!...
РАШО. Добре де. На ти още 20 долара, ама последно!
ЛИКИ. За тая вечер - последно, обещавам. Бай!
ВИЛИ. Чакай.
ЛИЛИ. И ма, мамо, какво още?! През времето ми за развлечение не ми се водят сериозни разговори.
РАШО. Че ти освен за развлечение, имаш ли време за нещо друго?
ВИЛИ. Ами вие, такова, с тоя, Камилата де, какво правите след бара! Баща ти искаше да ти каже, че трябва да се пазиш.
ЛИЛИ. Какво да си пазя?
ВИЛИ. Ами вече си голяма и някои работи... нали разбираш... После да не съжаляваш щял живот. Пък и болести има.
ЛИЛИ. Ама вие да не говорите за презервативи? Не се притеснявайте, запасена съм. /Вади от чантата си презервативи./ Вижте, че съм екипирана стабилно. Този е с лимонова есенция, този е с банан, ето, имам и с кока-кола, този пък е с брадавици - мадър, подарявам ти го. Този пък е пеещ - свири разни секс мелодийки, много е готин. Чао, че на Камилата сигурно му е поникнала още една гърбица от чакане. /Оставя презервативите и излиза. Рашо и Вили ги разглеждат шашнати./
РАШО. И сега тоя, с брадавиците, какво ще го правиш? /Вили мълчи смутено./ Виж, ако има някой говорящ, пусни го, че поне да чуем новините.
/Остават така. Затъмнение. Музика./
ТРЕТА КАРТИНА
/На дивана спи Гаро. Всъщност не спи, защото вече се е събудил, и подозрително оглежда обстановката, която е снощна - масата е отрупана с мръсни чинии, чаши и остатъци от разни неща, въобще... Няма нищо подозрително и той скача бързо по потник и боксерки, тича до барчето, взема бутилка бира, отваря я и се мушка в леговището си, миг преди да се появи Вили, следвана от Фора. Гаро се завива презглава и наблюдава ситуацията под одеалото./
ВИЛИ. Ей тука ще сервираш закуската, ама първо поразтреби малко.
ФОРА. К’ва закуска - чи аз до пладня няма да оправя тая цигания.
ВИЛИ. Сега - отгоре, отгоре - после ще почистиш основно. Аз ще сложа кафето и ще приготвя туй-онуй, ама от утре сама ще се оправяш. За колко се разбрахте вчера с мъжа ми?
ФОРА. За двеста и педесе, плюс премиалните...
ВИЛИ. За двеста и педесе?! Че аз в банката взимам само 230!
ФОРА. Шъ ги зимаш, докато фалира.
ВИЛИ. И за какви премиални става дума?
ФОРА. Ами обикновени - за спирачките и други работи - той другаря Дърварски знай.
ВИЛИ. /Отказва се да разпитва засега./ Хайде, почвай, че няма време, после ще се уточняваме. /Излиза./
ФОРА. Шъ съ уточняваме... Кво има да съ уточняваме. /Оглежда обстановката и подритва туй-онуй./ Оттука гаче башибозук е минал. И как шъ я почистя основно тая вакханалия? /Събира нещо по масата. Гаро, който си пие бирата под одеалото, се задавя, закашля се и сяда на дивана. Фора пищи:/ Ой, помощ!! Убиец! /Взема нож и го насочва към него./ Не мърдай! Горе ръцете! /Гаро се е задавил яко, дави се, маха с ръце, иска да стане, полива се с бирата./ Казах да не мърдаш! Убиец! Дърварски е полицай и ей-сегинка шъ ти тегли куршума, да знайш!
ГАРО. /Кашля и няма как да не стане./ Спокойно! Спокойно, разбийш. Аз съм Гаро. Гаро, бе!! Братчеда на Рашо, разбийш. Нали вчера се запознахме, като беше на интервюто за работата. Махни го тоя нож, че ще вземеш да ми порежеш нещо. /Фора го сочи с ножа./ Ти не беше ли... Лора?
ФОРА. Фора.
ГАРО. Точно тъй - Флора! Знаех си аз, че не си фауна, макар че не съм много сигурен. Приятно ми е, Гаро се казвам. Мерси! Остави ножчето де. Аз живея тука, на квартирка съм на дивана, разбийш. Наш човек съм.
ФОРА. На квартирка, кайш? И всяка нощ ли се... напикаваш?
ГАРО. А, това ли? От биричката е, разбийш, няма страшно - "Загорка" - супер голд - ний с братчеда Рашо такава сръбваме. Опитай, ако не вярваш. /Подава й бутилката./
ФОРА. Сабахлем бира пият само алкохолиците.
ГАРО. Няма страшно - аз съм социален алкохолик, от кротките.
ФОРА. Нямаш ли нещо по-твърдо?
ГАРО. Ако е останало нещо, може и да има. /Тръгва към бара./
ФОРА. Цял ден ли мислиш да разхождаш тия пеперудки по гащите си?
ГАРО. /Вижда се./ Въх! Пардон! Мил фоа пардон! Ей сега ще цивилизоваме положението. Само да намерим скапаното анцугче. А, ето го парцалчето. /Облича се./ Сега да му ударим по едно твърдо, викаш. А, ето я и сладураната! /Бутилката../ Снощи що сме оставили толкова много пиене, бе?! Ей, тая маса само на мене ли ми прилича на кочина? Що не вземеш да я рециклираш малко?
ФОРА. Госпожата кай да я разтребя за закуска.
ГАРО. Абе, ти ако я разчистиш за вечеря, можеш да искаш премия, разбийш. Ха, наздравичката! /Пият./ Хрупни си бадемки. Братчеда вика, че си била от Овча купел. Мъжа ти какво работи?
ФОРА. Аз съм разоставена. /Гаро.../ Ей, и на тоя СТОЛ май му изтърват спирачките.
ГАРО. Спокойно де - няма страшно, разбийш. Парясница, значи? Че какво ще му е лошото - ако нямаш калабалък деца, може и да уредим нещо, а? Какво ще кажеш по въпроса?
ФОРА. Ще кажа да си махнеш лапите, че госпожата може да влезе от всяко положение.
ГАРО. Абе, остави я сега госпожата, дай да видим каква можем да я накъдрим с тебе, разбийш. Сега фирмичка мисля да регистрирам, с братчеда - за хайверец, за туйцък, онуйщък - все ще измислим нещо. Ако искаш, можем да те включим и тебе, ама малко капиталец ще ти трябва на първо време. Ако имаш нещо в Овча купел, я апартаментчв, я теренче, ще свърши работа пред банката - госпожата ще помогне.
ФОРА. Разбийш.
ГАРО. Ко?
ФОРА. Забрави накрая да кажеш "разбийш".
ГАРО. А, мъча се да се отървам от тоя паразит, разбийш. Пу! Ти нали схвана за какво става дума? Изглеждаш ми доста схванато момиче. Вий от Овча купел сте все едни такива...
ФОРА. Ваклички.
ГАРО. Ко?|
ФОРА. Братчед ти вика, че съм била вакличка.
ГАРО. Аха! Остави го братчеда е неговите милиционерски комплименти. Като си от Овча купел, да не си овца, че да си вакличка? Я виж само какви гър... кхъ, кхъ... какви очи имаш.
ФОРА. Абе аз нали ти казах да не пущаш лапа! Искаш ли да те фрасна с бутилката?!
ГАРО. Сакън! Знаеш ли колко струва тоя бърбън при Харалампи, хем ми го дава без надценка човека? /Кратка схватка, по времето на която е поднос в ръце влиза Вили./ А, ний тука... Няма нищо - помагам на Флорчето да разтребим масата, разбийш. Ей сега ще я оправим, отгоре-отгоре. Каза, че ти си й наредила.
ВИЛИ. Ще те наредя аз! Да не мислиш, че съм ти довела компаньонка? Да има на кого да скачаш, като се събудиш? То вий, мъжете, сутрин направо не се траете. И оня пръч едва го озаптих - сутрин, вечер... Само за това ви бива!
ГАРО. Вили, знаеш ли, че това лице на ядосана мадона не ти отива особено? И не си криви душичката - добри пари изкарва братчеда - ти направо си извадила късмет с него. Истинската любов не се среща зад всеки ъгъл.
ВИЛИ. Истинската ви любов е само докато вкарате някоя в леглото! Да му кажеш и той да внимава, щото като изхвърчиш от дивана, и в мазето няма да те пусна!
ГАРО. Няма страшно - Флорчето каза, че имала къщичка в Овча купел.
ФОРА. Апартамент! 86 квадрата. Пакетно-повдигащ се. С вътрешни балкони.
ГАРО. Опа-а, видя ли?! Мазето ти май ще си стои с плъховете, горкото.
ВИЛИ. /На Фора./ Приготви нещо за закуска на ония хуни като станат, видя къде е кухнята, и сготви нещо за обед.
ФОРА. Ми то... кво шъ дъй?...
ГАРО. Ний не си падаме особено по китайските манджи.
ВИЛИ. Виж там - във фризера има едно пиле и свинско - ей тоя ще ти обели картофите. /Гаро иска да протестира./ Край, нямам време за диспути! Хайде, че нещо се мъти в банката и не искам да закъснявам. /На Фора./ И да внимаваш с тия двамата, че хормона ги блъска като тинейджъри. /Излиза./
ГАРО. Като тинейджъри!... Хайде сега и да се обиждаме? С двайсетгодишния ми сексуален опит ще ме сравнява с някакви си тинейджъри. /Пауза./ Та, викаш, апартаментчето ти пакетно се надига? И до кой етаж е изпълзяло?
ФОРА. Кащяло, да пълзи по етажите, бре?!
ГАРО. На кой етаж е питам?
ФОРА. На втория, на кой.
ГАРО. Е, не е лошо, ако има и трети./Пауза./ А с дечицата как си?
ФОРА. Какви дечица пък сега?
ГАРО. Имаш ли дечица, питам - едри, дребни - колко са?
ФОРА. То оставаше оня алкохолик да ми натръшка и деца. Като му дойде времето, може да си имам и дечица - нищо ми няма.
ГАРО. Точно така - всяко нещо с времето си, ако не му е дошъл краят на времето. И аз мисля, че нищо ти няма, само дето си малко дръпната. Слушай сега, я седни малко тука да...
ФОРА. То да седна, ама... Нали чу госпожата - после шъ писка.
ГАРО. Да писка. Че то една жена ако не писка, ще надебелей на втората година. И защо мислиш, че вие, жените, постоянно пискате? Защото има причини ли? Айде бе! Една жена и за ангел да е омъжена, пак ще писка. Така си поддържате линията, разбийш. Ама някои колкото повече пискат, по-надебеляват.
ФОРА. Твоичката ли имаш предвид?
ГАРО. Ха!! Като ме гледаш, на овен ли ти приличам? Чавката още не ми е изпила акъла, разбийш - ергенче съм си аз още от малък. При тоя женски калабалък наоколо само една Ксантипа ми липсва - жени под път и над път и за износ има мераклийки, колкото искаш.
ФОРА. /Сяда заинтересована./ И що досега не си се оженил. Да не си от ония, дето всеки ден претендират по телевизията за равноправен брак?
ГАРО. Нали това ти обяснявам. Ама ако се съмняваш, /Пуска ръка./ можеш да ме изпробваш, аз съм съгласен.
ФОРА. Кротко де! Разбрах, че си съгласен. Остава стари ергени да почна да пробвам. Като му дойде времето, и това може да стане - аз една краставица не вземам от пазара без да я изпробвам.
ГАРО. Точно така - човек не знае какво могат да му пробутат днешните мошеници. И селяните вече захитряха - едни картофи да купиш, най-напред ти пробутват кривите и развалените. С Вилито редовно се караме на тая тема, ама ако се случи тя да иде на пазара, направо ги побърква. Има си едва халка, разбийш, и ако някой картоф мине през нея, направо им го хвърля в мутрите.
ФОРА. Остави я Вила, ами кажи ти що живееш на дивана?
ГАРО. Аз ли? А, временно, разбийш. Дадох си апартамента под наем на едни чужденци, разбийш. Изглеждат ми малко, така... малко мафиотски ми изглеждат, ама добре плащат - 250 гущера - кой ти ги дава... И желязна врата монтираха.
ФОРА. 250 - викаш?...
ГАРО. Долари. Чисто американски. Сега обаче мисля да мина на евро.
ФОРА. Че то к’ва шъй разликата?
ГАРО. Абе,бъдещето е в еврото - по-модерно е, разбийш? Пък и доларите много ги фалшифицират - всеки път ходя да ги проверявам при Харалампи. На еврото още не са му хванали цаката.
ФОРА. И в левчета колко правят тия... еврита?
ГАРО. Абе, баячка правят. Е, не са колкото депутатска заплата, ама ние се борим да влезем в средната класа - като направим с Рашо хайверчето, тогава ще мислим за капитализма. Ти какво ще кажеш?
ФОРА. За кое?
ГАРО. Ами за доларчетата. Като сложим и твойта заплатка, ще си живеем като Симеончовци. Пък може и да ти намерим допълнителна работа.
ФОРА. Тъй - пък ти ще се търкаляш на дивана.
ГАРО. Временно. Докато заработи фирмичката, разбийш. После се хващаме мъжки с производството. То от работа кой ла е забогатял, ама все ще измислим някаква далаверка.
ФОРА. Че после да ти нося цигари в затвора.
ГАРО. Айде сега - цигари! Да си чула някой да е осъден за далавера? Днеска като имаш пари, всеки те гледа с уважение, разбийш. Значи, довечера сме у вас, там ще обсъдим положението по-сериозно.
ФОРА. Знам аз как шъ го обсъдим. Колко викаш, че получаваш от мафиотите?
ГАРО. Колкото, толкоз - няма отсега да ми ставаш касиерка и да ми даваш по левче за едно менте в кръчмата. /Фора се фръцва./ Добре де - спокойно. Като го обсъдим, ще видиш, че ще се разбeрем. Няма начин. /Влиза Рашо - с униформа, готов за работа. / О, братчед, айде бе, откога те чакаме.
РАШО. А добро утро.
ГАРО. Добро да е, братчед! Ние тука с Флорчето почти се разбрахме за оная работа.
РАШО. Дай да хапна нещо, че съм на работа. /Гледа по масата./ Ми то няма нищо.
ГАРО. Как да няма бе, братчед? Ей тука Вилито направи кафенце.
РАШО. Да хапна, рекох, ама...
ГАРО. Стига бе, братчед - яденето е буржоазен предразсъдък. Ако става въпрос, и аз не съм ял. Я ела да му ударим по едно на гладно. /Налива му./ За повече глоби днеска! /Това е тост./ После все ще намериш време за една шкембе-чорба. Ха, наздраве!
/Пият. Затъмнение. Музика./
ЧЕТВЪРТА КАРТИНА
/На сцената е Гаро, който е зает с обичайното си занимание - да си пийва. Звъни джиесемът му, но неизвестно откъде./
ГАРО. А, здрасти! Човек, както си стои мирно и тихо, и шат - да му предизвикат някой стрес. А един ден и от Оня свят ще ни звъннат рогатите. /Оглежда се./ Лошото на тая пущина е, че като ти звънне, не можеш да разбереш, откъде ти пее. Добре де, идвам. /Да, ама не може да го намери. Търси навсякъде./ Мамка му и джиесем, къде може да съм го заврял? Сумата пари дадеш за някаква си въшка, а като я потърсиш, никаква я няма. Иначе е удобно, спор няма, - виси ви на таковата и партньорът ти по всяко време може да ти свирне. /Джиесемът звъни./ Спокойно! Така няма да стане - трябва да се съсредоточа, разбийш. По зву¬ка ще я открия гадината! Я да видим сега откъде се чува. /Ослушва се./ А така-а — на диванчето съм го изръсил, значи. /Рови из дивана, но напразно./ Уж оттука звънеше, пък сега отзад го чувам. Значи - в обратна посока. Абе, ще те хвана аз тебе! На 360 градуса, разбийш. /Завърта се пиянски./ Сега право на¬пред и ще ми паднеш. /Върви "право” напред и стига до... масата. Мобито наистина е там./ А, ето къде си бил, а ме накара да се щурам из цялата къща. Уф, уморих се. /Сяда./ Ей сега де, първо да си поема солука и да се подкрепя и веднага се обаждам. /Пийва си и взема джиесема./ Ало? Вили, ти ли си? Какво си се раззвъняла на пожар по никое време - да не е изгоряла банката? Какво? Изгоря, викаш? Сигурна ли си че е изгоряла? Рашо го няма, ама всеки момент го очаквам. Да му предам ли нещо, освен че банката е изгоряла? А, добре - ти ще го информираш лично. Аз такова, разбийш... Затвори. Пустата му Вили, наистина ядосано звучеше, да не би през банката да е минала пепелянка? Абе, Рашо да й бере кахъра - всеки с неговите си проблеми, както вика Харалампи. Ей, тая Флора сякаш в Пловдив отиде да го купува това уиски, добре, че има още. /Налива си. Пие. Влиза Рашо с униформата си. Изглежда уморен./ Айде бе, братчед, откога те чакам. /Рашо се съблича, разхвърля дрехите си, после сяда. Нещо е умислен./ Братчед, кефът ти да не е катастрофирал, че като те гле¬дам, хич го няма. Я му удари едно и ще видиш как ще му подскочи рейтингът.
РАШО. /Уморено, пие без кеф./ Много работа бе, братчед.
ГАРО. Сега пък да не вземеш да се оплакваш от много работа. Безработните да се оплакват. Много работа, много глаби - повече пари - какво й е лошото на работата? Какво да кажа аз, дето чакам на един гол наем. А, щях да забравя - Вилито звъня преди малко - каза, че банката им изгоряла.
РАШО. Нищо й няма на банката - преди малко като минах оттам, съвсем стабилно си стоеше на мястото.
ГАРО. Щом викаш. Ама Вилито разправяше, че изгоряла, разбийш.
/Пауза./
РАШО. Братчед.
ГАРО. Кажи, братчед. Ама пий де, стига си го целувал това уиски - Форчето ей сега ще донесе ново шишенце. /Рашо пие./ А така, ами какво ще се лигавим. Кажи сега - сигурно си размислил за хайверчето. А като ти разправях, че има алтернатива в тая работа, не ми вярваше. Прав ли съм? Най-напред трябва да оправим документите, после ще...
РАШО. /Прекъсва го./ За друго исках да си поговорим, ама без да се обиждаш.
ГАРО. Да не намекваш за Форчето? Няма проблем бе, братчед - само да кажеш - твоя е. Ний по политически причини не се скарахме, сега заради една любов ли ще седнем да си разваляме отношенията.
РАШО. Само любовница ми липсва на тия години - знаеш ли колко струва една любовница? Като ги гледам нашите, половината им глоби отиват за хотели и ресторанти.
ГАРО. Абе, ресторанти... Ами ако е безработна и с две деца? Направо ще те изсмучи, ако не се спасиш навреме. Ама, братчед, да знайш, че има и безплатни любовници. От средната класа. Ако пък задушиш някоя бизнесменка, направо можеш да си захвърлиш фуражката.
РАШО. Бизнесменките са или стари, или грозни - по-хубавите или се изпожениха за политици, или станаха депутатки - няма нас със тебе да чакат. За друго ми е думата.
ГАРО. Че кажи я най-после тая дума, де. Братчед, да ме прощаваш, ама го усукваш като някой сериал - докато си кажат думата, тря¬бва поне три серии да чакаш.
РАШО. За главния герой, викам, да си поговорим.
ГАРО. Ами?! И кой сериал предлагаш да обсъдим?
РАШО. За нашата пиеса става дума.
ГАРО. Че какво й е на пиесата - досега се развива нормално - хората ни гледат с интерес, никой още не е тръгнал да си отива... Е, малко е тъжна за комедия, ама то какво смешно има в нашия живот? Пък и авторът не е Недялко Йорданов, разбийш. Теб какво те притеснява?
РАШО. Ти ме притесняваш, братчед. Лично. /Гаро е учуден./ Да си забелязал напоследък колко време циркулираш на сцената без мене?
ГАРО. Че какво толкова - нали трябва да си казвам репликите?
РАШО. Там е работата я, че имаш два пъти повече реплики от ме¬не и хората може да те сметнат за главния герой.
ГАРО. Ами ти като ходиш на работа, какво да те правя? Да не искаш да те цитирам? Като искаш да си главният герой или си вземи отпуска, или си хвани дубльор да ти казва репликите. А пък и, братчед, в коя пиеса главният герой е полицай? Това и при Шекспир го няма. Е, по-рано имаше някои, ама те бяха от тайните служби. Пък ако питаш мене, няма значение колко време се мотаеш по сцената и какви реплики казваш - всеки, който си е купил билет за този свят, е главен герой в него. Ако някой иска да се прави на по-главен герой от другите, става политик. И в нашата пиеса, дето вече 20 година я репетираме, без да й се види премиерата, разбийш.
РАШО. И с това твойто "разбийш" мислиш, че си голяма работа, така ли?
ГАРО. Виж кво, братчед, аз може и да разбирам малко нещо от хайвер и от жени, ама по драматургията хич ме няма.
РАШО. Ти ли не разбираш? Че има ли българин, който да не разбира от политика, от футбол и от изкуство?
ГАРО. Политиката е лесна работа, ами сега като искат да разбираме и от ядрена енергетика? Да я закриваме ли тая пуста АЕЦ или да я експлоатираме до дупка? Ами ако вземе да гръмне? Ти за какво ще гласуваш, например?
РАШО. Тъкмо ще ни оправи от един път, че да не се мъчим, а после ще ни дадат помощи за възстановяване. Я ги виж сърбите - колкото останаха, добре са си хората. Пък и кой ни пита нас – нали ги закриха блоковете. Тебе да се те питали?
ГАРО. Абе, интелигентен народ сме ние, да му се не види - какво ли не сме дали на този свят - само азбуката ни вземи, дето ще я сменяме.
РАШО. Само едно нещо не мога да проумея - като пуснеш радиото и телевизора, само умни хора слушаш - министри, депутати, че и слушателите, дето се обаждат по телефоните.
ГАРО. Абе, интелигентен народ сме ние, нали ти казвам.
РАШО. Само не ми е ясно защо при толкова умни глави сме на това положение?
ГАРО. Умни са им само устите. Слушай, братчед, дай да си изкараме спектакълчето, пък утре поговори с автора да те направи подполковник. Ама там отговорностите са по-големи, ей! Колкото си по-нависоко, толкова по-лошо падаш.
РАШО. Бе аз да стана един път подполковник, пък...
ГАРО. Ще станеш, братчед, що да не станеш? То сега от капитани за една вечер генерали стават, ти един подполковник ли няма да станеш? Като вземем властта на другите избори, веднага ще развъртим метлата - ти само си трай и чакай да му дойде времето, както вика Флорчето. /Която се появява с торбичка покупки - бутилка, мезета, цигари./ За агънцето говорим и то хоп - в кошарката! А ти, братчед, не се притеснявай - до края ще гледам да ти давам предимство. Не е важно кой е главният герой, щом пиесата си я бива - цяла вечер с тебе безплатно ядем и пием реквизитно уиски, все едно, че сме на банкет, разбийш. Стига театърът да не фалира, ама все ще си изкараме разноските, ако се намери някой спонсор. /На Фора./ А ти къде се губиш досега - два часа вече те няма? Харалампи да не те приклещи в склада?
ФОРА. Ми той Харалампи... Ходих чак до супера.
ГАРО. Че що до супера - там всичко е с ДДС?
ФОРА. Ми той Харалампи...
ГАРО. Какво "ми той Харалампи"? И ти ли искаш да ставаш главна героиня, че мънкаш като братчеда?
ФОРА. Умря.
РАШО. Как тъй - умря? Кой е умрял? Какви ги дрънкаш?
ФОРА. Ами Харалампи. Спомина се горкият, Бог да го прости.
РАШО. Ще те простя аз тебе - днеска го видях, нищо му нямаше на Харалампи.
ФОРА. Ми то и сега му няма нищо - лежи си горкият и хич не му пука. Преди малко докараха ковчезите - три фирми се карат коя да го погребе.
ГАРО. Че на Харалампи един ковчег не му ли стига? Че се беше поохранил, беше, ама чак пък три ковчега?...
РАШО. Абе днеска нищо му нямаше - здрав си беше като чукундур човекът. Сигурно някой го е претрепал. Ей, няма ли най-после да сложим край на тая престъпност?!
ГАРО. Ами кой да го сложи бе, братчед, балерините от операта ли?
ФОРА. Докторът рекъл - инфаркт, разправят.
РАШО. Какъв инфаркт, ма, - здрав беше като чукундур човекът.
ФОРА. Здрав, здрав, ама като чул за паричките и ритнал два пъти под тезгяха.
РАШО. Значи са го ограбили - Харалампи как да е не мож го събори. Хванали ли са крадците?
ГАРО. Ще ги хванат на куково лято, разбийш.
ФОРА. Банката, дето си държал парите, фалирала, разправят и му замразили сметките.
ГАРО. Въх, че Харалампи не си ли държеше парите в банката на Вилито? Рашо? А ти викаше, че стабилно си стояла на мястото. Че по наше време коя банка си стои стабилно на мястото, бе?!
РАШО. Че там, там ги държеше, ама как така ще ги замразят - това да не са бройлери, че да ги сложиш във фризера!
ГАРО. Тю, язък! Тъкмо се беше пооправил, човекът, мислеше да разширява гаража... Сега ще се свива в двата метра. И къде ще търсим сега бърбън без надценка? Тия кожодери, братчед, живи ще ни одерат, разбийш! Ха за Бог да прости Харалампи!
/Гаро отлива от чашата си, но не успяват да пият, защото на сцената се втурва Вили. Тя е разчорлена, разплакана, с размазан грим, изобщо... Хвърля чантата си на дивана, а след това и себе си - на врата на Рашо./
ВИЛИ. /Плачейки./ Рашо, отидоха ни паричките, Рашо! Дето долар по долар сме ги събирали, Рашо! Дето от залъка си ги късахме, Рашо! Дето за черни дни си ги кътахме, Рашо! Рашо, отидоха ни паричките, Рашо! /И т.н. ако иска, може и да повтаря. Отначало другите са втрещени, после настъпва суматоха./
ГАРО. Флора, бързо дай вода, че Вилито ще вземе да припадне! /Фора налива кока-кола./ Остани тая кола, тичай в кухнята за вода! /Фора тича и след малко се връща с чаша вода./ Братчед, дай да я сложим на дивана. /Помага му да я настанят на дивана. Вили е примряла, и млъква. На Фора: / Дай от аптечната едно диазепамче, не - две хапчета ми дай. Ей я там аптечката - гледай сега и ти да ослепееш! /Фора му дава хапчетата./ Вили! /Тупа я по бузата, дава й вода./ Аз съм бе, Гаро - не ме ли познаваш? Ей, братчед, тя гледа като изтървана бе! Дали да не звъннеш на "Бърза помощ"?
ВИЛИ. /Скача./ Не искам "Бърза помощ" - искам си паричките! Дето долар по долар си ги кътахме, Рашо!
ГАРО. Добре де, ще ги вземем паричките. Пийни си сега диазепамче, че да се отпуснеш.
ВИЛИ. /Блъска го./ Не искам диазепамче! Не искам да се отпущам! Искам си паричките! Дето за черни дни ги събирахме, Рашо! Дето за децата ги спестявахме, Рашо! Дето...
/Гаро лапва хапчетата. Затъмнение. Следващите вайкания на Вили потъват в музиката./
В произведение:
ПЕТА КАРТИНА
/Гаро си подготвя дивана за спане. Обстановката е същата или още по... Гаро си мърмори нещо и думите му започват да се чуват./
ГАРО. Ама, че тежък ден. Човек си живее ей-така, по навик, занимава се с какви ли не щеш глупости и изведнаж като се проточи някой тежък ден, може да ти вземе здравенцето, че и животеца ти, като на Харалампи, разбийш. Мислил ли е Харалампи сутринта, че няма да замръкне? Друг път е мислил, хич не му е минавала през ума на Харалампи такава изненада. Мислил е колко стока ще продаде, кого да излъже, колко пари ще пъхне в чекмеджето. И за какво му са сега тия пари в чекмедженцето? Според мене сега тия пари в чекмедженцето на Харалампи не му трябват изобщо. Ама ако вчера му бях казал такова нещо, щях да си събирам зъбите из гаража му. По 20 часа на ден се мъчи - и за какво? - да напълни гушката на оня от банката, дето избягал с паричките му. Че не е работа, не е, ама какво да прави човекът? Той Харалампи се отърва, ами Вилито и Рашо как ще се оправят? Като ги гледам, ако не инфаркт, някой инсулт ще вземе да ги тресне, че да ми се мъкнат тука в инвалидност първа категория.
/Влиза Емо./
ЕМО. /Още от вратата./ Дрън, дрън, ярина!
ГАРО. Моля?!
ЕМО. Дрън, дрън, ярина! Май френд, кво ще кажеш?
ГАРО. За кое?
ЕМО. За "ръто" ми, за кое. Не е ли направо френско?
ГАРО. Вярно бе! Направо си роден за французин. На тебе пък какво ти е станало - да не е шок от банката? Я пак.
ЕМО. /Още не знае нищо за банката./ Дрън, дрън, ярина! Като видях, че светиш, реших да ти се похваля.
ГАРО. И как стана това чудо - да не си пил случайно светена вода тая вечер?
ЕМО. А, пих си нормално. Един бунак разправяше едни тъпотии и аз като реагирах, изведнаж се получи страхотно "ръ". Ще извиняваш, ама още не мога да му се нар-р-р-адвам.
ГАРО. Ами - честито! Че ти за пръв път ли чуваш тъпотии? Мене, например, най-малко по сто пъти на ден ме лъжат, откъдето им падне и все така си говоря, разбийш. Е, ти поне за 20 години постигна нещо, с което всяко тригодишно дете би се гордяло, пък ние и за 50 години няма да стигнем ония, с които уж заедно вля¬зохме в демокрацията. И сега какво - няма да имаш проблеми с телевизията?
ЕМО. Край с телевизията. Телевизията ще я превземем отвънка.
ГАРО. Отвънка, викаш? В телевизията най-мразя гръмките преходи и рекламите по средата на филмите. Ти с какво ще я атакуваш?
ЕМО. С рапа! Емо рап Брадварски! Как ти звучи?
ГАРО. Звучи ми... съвременно. Само че ти откога пееш рап?
ЕМО. От днеска. Направих една репетиция с "Дрисъците", получи се направо европейско. Искаш ли да чуеш?
ГАРО. Аз викам да го поотложим за утре - вашите си легнаха, а рапът е малко силничък стил. Шумничък е за среднощни изпълнения.
ЕМО. Абе кой ще ти чака до утре! Слушай сега. /Пее и танцува./ Та-та-та, та-та-та! Това е оркестърът. Слушай сега:
Мамка ви, мамка ви, сега ще ви разкажа
играта, играта, сега ще ви размажа!
/Повтаря го три пъти,танцувайки./ Кво ще кажеш, а? Маймунската стъпка харесва ли ти?
ГАРО. Нямам думи. Само не разбрах каква е играта, дето искаш да им я разкажеш.
ЕМО. Абе, играта въобще. Ти май хабер си нямаш от рапа. Сега и игричките са толкова много, че ако взема да ти разказвам всяка поотделно и Интернет няма, да ми стигне. Само партиите ни, дарлинг, са към 200. И всяка си играе своя игричка, на която иска да те хване за балък. И за какво? - да гласуваш за двама-трима некадър¬ници, които не са способни за нищо друго, освен да търкат със задниците си седалките в Народното събрание. Без мене! /Към публиката./ Вие, ако искате, се хващайте на тия игрички, щом не са ви омръзнали още, аз ще си подскачам като маймуняк /Подскача./ с рапчето - и толкоз. Това е положението - като вкарам още две-три псувни и текстчето ще засвети.
ГАРО. То и сега е готово за стихосбирка.
/Влиза Лили, която сега се прибира./
ЛИЛИ. А, Емо? Ти си бил тука, пък аз помислих, че Гаро е пуснал касетата на "Дрисъците".
ГАРО. Ако има разлика, тя ще е колкото някоя по-дребна бълха.
ЕМО. Чу ли, дарлинг, нали е страхотно?! /Подчертава "р"/
ЛИЛИ. Емо... Ти... добре ли си?
ЕМО. Супер съм, дарлинг - от утре ще пея с "Дрисъците"! /Прегръща я и я върти наоколо./
ЛИЛИ. Сигурен ли си, че си добре? /Пипа го по челото./ Ами какво си направил с ръто си?
ЕМО. Гаро вика, че съм навършил годинките си, за да мога да го казвам — дрън, дрън, ярина!
ЛИЛИ. Ей, Емо, страхотно "ръ" имаш! Приятелките ми вече няма да ми се подиграват.
ГАРО. Утре вечер като им изтупка рапчето в "Нерон", ще си изпокъсат сутиените заради него.
ЕМО. Те не носят сутиени. Е, някои носят. С подплънки.
ГАРО. Лили, нещо ново в училище?
ЛИЛИ. Че какво да му е новото на училището? Едва се крепи да не падне на главите ни. На всичкото отгоре казаха, че ще държим матура. Как ме виждаш мене да им държа скапаната матура?! Като си завърша годината горе-долу и отивам екскурзоводка в "Албена" през лятото, а наесен с Камилата запрашваме за Италия.
ЕМО. /Пее./ О, соле мио!...
ЛИЛИ. По-тихо, че ще събудиш старците - остава сега фадър да ми се развика, че се прибирам на разсъмване.
ГАРО. Фадърът ти изгълта половин опаковка диазепам и с топ не можеш го събуди, ако е заспал. А ти с какво ще се занимаваш в Италия?
ЛИЛИ, Може и чинии да мия, ама няма да се оставя да се гаврят с мене разни простаци.
ЕМО. Кой ще те остави тебе да миеш чинии бе, сладур?! Бас ловя, че ще теглиш шута на Камилата и ще влезеш в някое палацо на Канале гранде. Ей, знаеш ла каква идея ми щъка? Ще направим едно турне с "Дрисъците" до Италия, а тебе ще те вземем за танцьорка. Какво ще кажеш?
ЛИЛИ. Ми.. що да не е.
ГАРО. Само не знам дали рапа е на мода в Италия - по-добре на¬блегни на "Соле мио" - там поне работата е сигурна.
ЕМО. Бе баш в Италия ли ще хукна да се правя на Павароти? То кой не го изпя това "Соле мио", комай, че само аз останах.
ГАРО. Е, сега като излезе твоят хит, как беше /Емо пее и танцува: "Мамка му".../ да де - само него ще пеят. "Пайнер студио" ще го лапне като топъл хляб, разбийш.
/На вратата се чука./
ЛИЛИ. Я тихо.
ЕМО, Какво има?
ЛИЛИ. Някой чука.
ГАРО. Остава и да сме завъдили и някой полтъргайст, разбийш.
ЕМО. Спокойно, сигурно е Гея. /Силно./ Бейби, влизай директно! /Влиза Гея по хавлия./ Аз нали ти казах: в банята - и в леглото!
ГЕЯ. В баня вадата е спряла. Добрий вечер.
ГАРО. А, добрутро! /Изненадан е, но далеч не неприятно./ Каква вада ма, мойто момиче? Да не си в Киев, че да ми се пличкаш по нощите?! В легена май остана малко, колкото да... Ама ела сега тука първо да се видим - вадата към 4-5 часа я пускат, ще се изчипкаш, няма страшно, разбийш, като си свършите работата. Кажи какво ще пийнеш?
ГЕЯ. Я в бара пила, пила... Емо наливал, наливал, ой!
ГАРО. Ти се дръж за дядя Гаро, щото оня бар май вече ще го затварят.
ЕМО. Едно кафенце ще й капна. /Налива й./
ГАРО. Гея, ти работаеш ли нещо тука или си по линия на КГБ? Някое превратче да се очаква наскоро?
ЛИЛИ. Гаро, стига си тормозил момичето с глупости.
ГЕЯ. Я переводчица в адна наша фирма из Киева - експорт -импорт... Разбийш?
ГАРО. Аха. Ясно. И какво изнасяте от България?
ГЕЯ. Ами... как гаварится?... /Гледа Емо./
ЕМО. Засега.
ГЕЯ. Вот, именна - засега ничево.
ГАРО. Аха. Ясно. А какво внасяте у нас?
ГЕЯ. Разние, там... утюги /Показва гладене./ нефт, газ... /Търси помощ от Емо./
ЕМО. Само цигари май не внасят. Засега.
ГЕЯ. Вот точна.
ГАРО. Аха. Ясно. Експорт-импорт. Важното е да е на равноправни начала. Ами вярно ли е, че...
ЕМО. /Прекъсва го./ Дарлинг, стига с тая външна търговия, че ми се приспа. Я да жвакнем по едно и да лягаме.
ГАРО. Виж, за лягането /с Гея/ напълно те разбирам.
/Емо налива на всички уиски./
ЛИЛИ. Емо, на мене съвсем малко, че сутринта съм на училище.
ЕМО. Спокойно, там ще си доспиш.
ГЕЯ. Ой, Емо, я напьюсь!
ГАРО. Майната им на парите! Ей на това му викам аз живот! Емо, дай оная, мамка му!
/Емо запява. Всички, с чаши в ръка му пригласят и танцуват рап. След затъмнението музиката продължава, колкото е необходимо.../
ШЕСТА КАРТИНА
/Вечер. Рашо се е върнал от работа, Вили изобщо не е ходила, понеже банката е затворена. Тя е полегнала на дивана и напомня някаква статуя на отчаянието, ако има такава. Рашо пуши на масата и замислено пийва./
ВИЛИ. Значи и полицията още не може да го открие?
РАШО. Тия мошеници си замитат следите като лисицата с опашката си. С толкова пари ще се е скрил по-дълбоко от Осама бин Ладен. Има слухове, че бил в Нигерия, други, говорят за ЮАР, трети споменават Боливия. Ако питаш мене, няма начин да не се излежава в Таити сред някой пейзаж на Гоген. Полицията, че няма, няма да го открие, ама мафията сигурно вече е насъскала някой килър. Аз като ти казвах да си внесем парите в ДСК, че е малко по-сигурно, ти - в "нашата" банка, та в "нашата" банка! Лихвата била по-голяма - на ти сега една лихва!
ВИЛИ. /Плаче./ Ми по-голяма беше бе, Рашо!
РАШО. /Имитира я./ "Ми по-голяма беше бе, Рашо!" Той някоя, ей тъй, за няма нищо, ще ти даде голяма лихва. Не разбра ли, че то¬ва не е лихва, а въдица - колкото е по-голяма, толкова повече риби се хващат. Готови сме да налапаме всякаква стръв като шарани. А ти поне като работеше там, не разбра ли накъде вървят нещата? Не можа ли да ги усетиш тия мошеници малко по навреме?
ВИЛИ. Ми някой казва ли ти бе, Рашо!
РАШО. А ти какво искаш - да дойде при теб и да ти каже, че утре ще избяга с десет милиона, че да си изтеглиш паричките? Това ли чакаше? Ей, докога ще ни мамят тия мошеници?! Колко години ще ги траем да ни правят на балами?! /Към публиката./ Някой може ли да ми каже?!
ВИЛИ. Кой да ти каже бе, Рашо, - да не мислиш, че хората са по-добре от нас? И тях са ги лъгали, колкото си искат.
/Вярно е, защото влиза Гаро. Много е мрачен. Тръска някакъв сак на пода и мълчаливо сяда на масата. /
РАШО. Здрасти бе, братчед, къде се губиш цял ден? /Гаро махва с ръка./ Нещо да не ти се е случило? Кажи нещо де! Не ми стига едва печална хризантема, /Вили./ ами и ти сега гледаш като прасе пред Коледа. Ха, сипи си де.
ГАРО. /Сипва си./ Не си ли чул?
РАШО. Какво да съм чул? Днеска цял ден дрямах до подлеза - само на мотори се наслушах, мозъкът ми още бръмчи като вентилатор.
ГАРО. Гръмнаха ме. Ограбиха ме. Съсипаха ме, разбийш!
РАШО. Кой те е гръмнал бе, братчед - нищо ти няма. /Опипва го./ Къде си гръмнат?
ГАРО. Ей-тука! /Сочи си сърцето./ Апартамента ми гръмнаха, Рашо. Две кила тротил! На трески го направиха заради ония мафиоти. Само това там /В сака./ ми остава.
РАШО. Ади бе?! Ами те живи ли са?
ВИЛИ. Леле Божке, Гаро! Все на нас ли ще се случва?!
ГАРО. Все на някого се случва. А ние си мислим, че сме застраховани, докато не ни тресне гръм от ясно небе. А ония от две седмици не са се мяркали там. Изфирясали навреме. Само ей това се въргаляше из прахоляка. /Подава му лист./
РАШО. Какво е това? А, сметката ти за телефона. Ей, че голяма сметка си навъртял бе, братчед! Как ще я плащаш?
ГАРО. Да, бе - аз съм я навъртял! Ония приказвали с цялото полукълбо, сега аз да им плащам сметките! Няма да я бъде тая - като ги хванат, да си вземат парите.
ВИЛИ. Когато хванат и нашия... Ами нали уж имаше желязна врата бе, Гаро?
ГАРО. Желязна! Много го спира тротиловия еквивалент някаква си тенекия. Търкаля се чак на улицата. Две коли направила на хармоники, докато подскачала наоколо. Добре, че хора нямало.
РАШО. От две седмици, викаш? Сигурно вече си смъркат хашиша в Близкия изток. Ама като ти казвах да не ги пускаш, не ме послуша. Не слушате, ей! Че те от сто метра воняха на мафия!
ВИЛИ. Ми де да знай бе, Рашо! Да не си внасяме парите, да не пускаме квартиранти... Ами какво да правим бе, Рашо?! Да легнем да умираме доброволно ли?
РАШО. Ще легнем! Ще се свием на кълбо и ще легнем. Като таралежите. И с настръхвали бодли ще чакаме да мине това проклето време! Вече трябва да сме в края му. Ако ли пък не, ще превъртим стрелките.
/Звъни се на вратата. /
Вили, виж кой се мъкне сега пък по никое време. /Вили обаче само се намества по-удобно. Налага се до отиде той, след което се връща със Следователя./ И как така се наканихте, г-н Мухтарски? Заповядайте! Нещо за пиене?
СЛЕДОВАТЕЛ. По служба съм, Брадварски. Налага се да погледна в стаята на Емил Рашев. Ето заповед за обиск. /Подава му лист хартия. Рашо го върти в ръцете си./
ВИЛИ. /Скача./ Че какво ще търсите в стаята на Емо?! Сега пък обиск! Парите ни ги отмъкна директорът, защо ще ги търсите у нас?! Що не ни намерите парите, ами обиск ще ми правите!? Когато трябва, никакви ви няма!
СЛЕДОВАТЕЛ. Госпожо, моля Ви, имам заповед! /Вили го блъска./ Брадварски, няма ли да я озаптиш тая фурия?!
ГАРО. Господине, ама тя е права, че не правите обиски, където трябва, разбийш.
СЛЕДОВАТЕЛ. Брадварски, тоя пък кой е?
РАШО. Това е братчеда. Той тука...
СЛЕДОВАТЕЛ. Много добре - елате за свидетел.
ГАРО. Айде пак - за свидетел! То ний освен за свидетели, за друго не ставаме, разбийш! Цял живот само гледаме и нищо не правим, ама вече ще се спрем да бъдем само свидетели.
РАШО. /Успокоява Вили./ Няма нищо. Някаква грешка е станала. Заповядайте, господин Мухтарски, ей-тука е стаята на момчето. /Води го, излизат. Вили и Гаро отиват до вратата и гледат след тях./
ВИЛИ. Какво ще търси тоя следовател в стаята на Емо бе, Гаро?
ГАРО. Знаех си аз, че, без КГБ няма да ни се размине.
ВИЛИ. Какво КГБ пък сега бе, Гаро?!
ГАРО. Момичето! Гея, разбийш?!
ВИЛИ. Леле Божке! Че тя от КГБ ли е бе, Гаро!? /Хуква към стаята на Емо./
ГАРО. /Сяда на масата и пие./ Свидетел! Друг път ще ти стана свидетел! Казвах му аз на Емо - такова хубаво момиче не може да не е агентка. Ония какви по-грозни изпращат, че тая ли ще изпуснат. Ама то като тръгне един път на провала...
/Прекъсват го тримата, които влизат начело със Следователя, който носи найлоново пликче с бял прах./
СЛЕДОВАТЕЛ. Ето, сигналът се потвърди. Дори не го е скрил, както трябва. Брадварски, не сме очаквали това от вас - да намерим наркотици в апартамента на полицай.
ГАРО. Ами те, наркотиците, са или у дилърите, или у полицаите. Нали уж отворихме досиетата на доносниците - какви сигнали изпращат още? Рашо, да няма бръмбари из апартамента?
ВИЛИ. Ама какво е това бе, господин Мухтарски?! Може пудра захар да му е оставило момичето! Откъде ще я вземе Емо тая чудесия?!
СЛЕДОВАТЕЛ. Ще си каже той откъде. Сега ще я проверим, пудричката. /Слага пакета на масата./
РАШО. Вижте сега, господин Мухтарски, хора сме, ще се разберем.
ВИЛИ. /Смушква го./ Рашо! /На Следователя./ И къде е сега момчето ми?
СЛЕДОВАТЕЛ. В участъка. Задържан е за 24 часа, пък после... ще видим. Съветвам ви да му намерите добър адвокат.
ВИЛИ. Че за какво му е адвокат на Емо?! Рашо!! /Рашо излиза./
СЛЕДОВАТЕЛ. За ей-тия 200 грама хероин.
ГАРО. Абе - 200. Най-миого 180 грама да има като го гледам. Те Емо ако не излъжат, кого ще баламосат?
СЛЕДОВАТЕЛ. Ще го притеглим, не се безпокойте.
ВИЛИ. /Вика към вратата./ Рашо!! /Рашо се връща./
РАШО. Вижте сега, господин Мухтареки, хора сме, ще се разберем. Вземете пакетчето и пуснете момчето - и между нас да си остане. /Опитва се да му пъхне в джоба пачка долари./ Хора сме, ще се разберем.
СЛЕДОВАТЕЛ. /Взема парите./ Какви са тия долари? Опитвате се да ме подкупите ли, сержант Брадварски?!
РАШО. Какъв подкуп - колкото да не затриваме момчето.
ВИЛИ. Банката ни фалира и в момента не разполагаме с повече, ама като ни върнат парите...
СЛЕДОВАТЕЛ. Госпожо, моля Ви! Сержант Брадварски, не Ви ли е срам?! Опит за подкуп и то пред свидетели!
ГАРО. Абе, какъв свидетел съм аз.
РАШО. Това е Гаро, братчеда - наш човек, няма страшно.
СЛЕДОВАТЕЛ. Братчед! Аз на брат си не вярвам, той пред "братчед" ще ме подкупва! Утре в 8 при началника Ви, там ще си поговорим. И Ви съветвам да си намерите добър адвокат.
ГАРО. Ако е добър, сигурно и той ще е мошеник. Ами това там, /пакетчето/ няма ли да го изпробваме? То езика ми вече се спиртоса, ама мога да близна, ако се налага. Нали щяхме да прове¬ряваме пудричката?
СЛЕДОВАТЕЛ. /Гледа го недоволно./ В лабораторията ще го проверят.
ГАРО. Абе, аз викам да го пробваме на място.
СЛЕДОВАТЕЛ. Добре, да го пробваме. /Вади от джоба си ножче, рязва пакетчето, с върха на ножчето взема малко прах и го близва./
ГАРО. Е, как е?
СЛЕДОВАТЕЛ. Не мога да го разбера. Че сладни, сладни, но не е само пудра захар. /Всички опитват./
ГАРО. Те сега какви ли не ментета пробутват. Може ли? /Опитва./ Да бе, сладни. /Мляска./ Ама и гипс май че има, щото ми пломбира дупката в зъба. Ей, и от КГБ ли почнаха да пласират фалшификати!
СЛЕДОВАТЕЛ. Какво общо има КГБ?
ГАРО. Че КГБ с какво няма нещо общо? Предлагам тая отрова за хлебарки да я хвърлим в кошчето и да върнете парите на братчеда.
СЛЕДОВАТЕЛ. Господине, веществени доказателства не се хвърлят в кошчето, особено ако са пари.
/Следователят си тръгва. Вили и Рашо го изпращат, молейки му се: "Ама моля Ви се, г-н Мухтарски!", "Елате да пийнем, ще се разберем.", "Момчето не е виновно, КГБ го е натопи¬ло." и пр. Следователят си отива, а двамата се връщат. Вили се захлупва на дивана и плаче, Рашо сяда на масата и мрачно пали цигара./
ВИЛИ. Рашо, каква стана тя бе, Рашо?! До вчера си живеехме като хората и изведнаж сякаш небето се събори отгоре ни! Къде я объркахме бе, Рашо?
ГАРО. Братчед, ама и ти като първия човек му набута пачката на тоя господин Муфтарски. Не можа ли да го заведеш оттатък да си поговорите на четири очи като колеги? /Рашо маха с ръка./ Сега хем доларчетата ги няма, хем момчето ще дреме в пандиза, разбийш. Я върви да го освободиш.
РАШО. Докато не проверят оня боклук, няма да го пуснат. Пък и нямам повече какво да давам. /Пауза./
Човек, когато няма ум,
ще тегли без да вдига шум.
ГАРО. Братчед, добре ли си?! Сега пък да не те избие на поезия? В момента ли я съчини тая мъдротия?
РАШО. Шекспир. По телевизията го чух.
ВИЛИ. Що да нямаме ум бе, Рашо?!
ГАРО. Знаех си, че не си го съчинил ти. Абе - ум! Да не би всички да сме глупаци? И много ум да имаш, не знаеш какво ще ти дойде на главата. А може пък и да сме глупаци? Когато всеки ден те правят на идиот, няма начин накрая наистина да не станеш глупак. Или сме много търпеливи, а? /Звъни се./ Сега пък какво ли ще се появи още? /На Рашо./ Чакай, аз ще отворя, стой си спокойно.
/Отива да отвори и се връща със Сержанта и Лилито, която е почти в несвяст - рошава, дрехите й са раздърпани, хълца - в шок е./ Братчед, бързо, че Лилито ще припадне всеки момент!
/Рашо и Вили скачат, прегръщат Лили, слагат я на дивана. Тя само хълца./
ВИЛИ. Ангелчето на мама! На тебе пък какво ти направиха?!
СЕРЖАНТ. Колега, съжалявам. Намерихме я в един строеж край дискотеката. Предполагам, че може да е изнасилена.
ВИЛИ. Леле Божке! Господи, какво направихме, че така ни наказваш?! /И тя почти припада до Лилито./
РАШО. Къде са тия идиоти?! Гаро, дай ми пищова? /Щура се като див./ Майките им ще разплача на тия кретени! Вдън земя ще ги намеря! Дай ми пищова, казах!
СЕРЖАНТ, Брадварски, успокой се. Гадовете избягаха, но още утре ще ги намерим, обещавам ти. /Хваща го./ Успокой се, казвам ти! Нали момичето е живо.
/Рашо се захлупва на масата и се тресе от плач./
ВИЛИ. Кой ни завидя?! Кой ни прокълна?! Кой ни направи тая черна магия?! Рашо, защо не опазихме детенцето си, Рашо?! Защо позволяваме да се гаврят с децата ни? Докога ще продължава тоя кошмар, Господи?! Хора ли живеят в тая държава или зверове??
РАШО. /Скача./ Гаро, дай ми пищова!
ГАРО. Спокойно, братчед! Сега Лилито е най-важната? Докато не се погрижиш за нея, никакъв пищов не ти трябва. /На полицая./ Ами Камилата къде е бил през това време?
СЕРЖАНТ. Имаше едно момче край нея. Лошо пребито. В нок-аут - колегите го закараха в болницата - най-малко десет шева ще му трябват. Брадварски, не е лошо да се обадим на "Бърза помощ".
ВИЛИ. /Прегръща, целува и се мъчи да успокои Лили./ Миличкото на мама! Всичко ще се оправи! Ще видиш, че всичко ще се оправи! Гаро, не стой като препариран, ами викай "Бърза помощ"! Викай всякаква помощ? Ама кого чакаме да ни помогне, като и децата си не можем да опазим?!
ГАРО. /Вади джиесема./ Ало? "Бърза помощ" ли е? Пратете спешно две линейки, на улица "Минзухар" 13! Защо две ли? Ами защото сигурно не разполагате с три. И две ще са малко, ама ще гледаме да се сместим, някакси. Да, на "Минзухар" 13. Да 13! /Прибира джиесема. / Пфу, че кутцузлийски номер! Направо да се чуди човек, че сме още живи, разбийш. /Затъмнение и музика./
СЕДМА КАРТИНА
/Сутрин. Гаро спи на дивана. Влиза Фора с кафето./
ФОРА. Скъпи, кафенцето е готово! Кога успя пак да заспиш? Ей, сънльо, ставай, закуската е готова. /Отива при него, роши му косата. Ядосано:/ Абе, я се събуди най-после!
ГАРО. /Стряска се/ А! "Бърза помощ" ли е?! /Вижда Фора./ А, ти ли си 6ила?! Пък аз сънувах, че... Абе, какво ли не сънувах за тия два часа. Една агентка през цялото време ми сипваше наркотик в устата. И никак не беше лоша, разбийш.
ФОРА. Той другарят Дърварски ми разказа всичко преди да иде на работа. Горката госпожа Вила, какво й дойде на главата!
ГАРО. То да е само на нея...
ФОРА. Майката страда най-много. А ти не се притеснявай, апартамента ти ще го изремонтираме, а догогава ще живееш при мене.
ГАРО. Чак в Овча купел?!
ФОРА. Че какво й е лошото на Овча купел - и там живеят хора. Знаеш ли колко буркани съм сварила - домати, гювечи, царска туршия - все ще изкараме зимата. /Гаро я тегли към давана, Фора се дърпа./ Не ме дърпай, ами ставай, че трябва да излизам. Ама госпожата е права, че това, мъжете, и цяла нощ да не спите, сутрин сте като разгонени пръчове. /Успява да се измъкне. Гаро с неудоволствие става. Сега е облечен - с панталон, риза, даже вратовръзката си не е свалил, макар че не е ясно кога я е сложил./ Обаче ще се оженим, да знайш - няма само да ме употребяваш.
ГАРО. Да бе, сега най-много за сватба ми се мисли.
ФОРА. Ще й дойде времето и на нея, няма къде да избяга. Айде, хапни нещо, че мязаш на пенсиониран вампир.
ГАРО. Да хапна, що да не хапна?... Я дай киселите краставички и налей едно уиски, че устата ми е като изоставена сфинеферма.
/Влиза Рашо./
РАШО. Здрасти.
ГАРО. А, братчед! Че много бързо се оправи, бе? Тъкмо навреме пристигаш за закуската. Какво стана?
РАШО. А ти какво очакваш да е станало?
ГАРО. Сигурно голямо мъмрене е паднало. Тия началници, от казармата ги знам, че най-много обичат да четат конско.
РАШО. Мъмрене. Никакво конско нямаше - дадоха ми заповедта за уволнение - и толкоз.
ГАРО. Че защо бе, братчед?
РАШО. /Вади заповедта и я трясва на масата./ Ей за това - вземане и даване на подкуп. Дисциплинарно!
ГАРО. И откъде знаят, че си вземал подкупи, някой да не ти е светил? Че то кой не взема и не дава подкупи бе, братчед?! Са¬мо който не може, той не взема, а за даване - всички даваме - какво ще правим? И в кенефа не можеш да влезеш без подкуп. Ако рекат да уволняват наред за подкупи, кой ще я управлява тази държава?
РАШО. Това го кажи на подполковника. Нали някоя дребна риба трябва да опере пешкира за пример и назидание. След 20 години служба ме направиха за пример и назидание. Откъдето и да го по¬гледнеш, братчед, позорът е пълен.
ГАРО. Абе, плюй и отмини, ако не искаш да ги съдиш. Да не си само ти, разбийш?! Все ще се оправим с фирмичката. Емо видя ли го?
РАШО. Пуснаха го и веднага запраши към Гея. Ти беше прав, че в оня боклук има и гипс - Мухтарски от сутринта е на зъболекар да му чопли пломбите.
ГАРО. А с доларчетата какво стана?
РАШО. Дадоха ми квитанция. Били веществено доказателство.
ГАРО. Ей, братчед, ми сега какво ще правим? Трябва да искам назаем от Флорчето, разбийш.
ФОРА. /Досега е разтребвала туй-онуй и слуша с интерес./ Заеми - от някоя банка, дето не е фалирала още. Като ги изпиеш, шъ има да чакам да ми ги върнеш. Аз отивам до болницата, че госпожата се обади да й занеса нещо за ядене. /На Гаро./ Стягай си багажа, че като се върнем, отиваме у нас - там пари няма да ти трябват. /Излиза./
ГАРО. То пък един багаж... Моят багаж сега всеки охлюв ще го носи на гърба си. Ей, тая ще се окаже по-серт и от Вилито, ако ми стъпи на врата, ама ще има да чака бате си Гаро на някоя гара, откъдето не минават влакове. Наздраве, братчед, ще се оправим! Жилав народ сме ние, ей! С петвековна закалка! Ний социализма изкарахме, че една демокрация ли ще ни събори! Дай да му пийнем, че не е ефективно човек да мисли на трезва глава.
РАШО. Ти пък кога успя да изтрезнееш от снощи?
ГАРО. От шока с Лилито ще да е. Като те прасне шокът и изведнаж изтрезняваш, разбийш.
РАШО. Странно животно е това човекът, братчед... Години наред се блъска да постигне нещо - къща да направи, семейство да създаде и за един миг може да съсипе всичко - да му гръмнат апартамента, да изнасилят дъщеря му... И как ще живее сега това момиче?
ГАРО. Не се знае дали е изнасилена, беше само много уплашена.
РАШО. Лошото е, че ми взеха пистолета, ама аз тия копеленща с голи ръце ще ги удуша, да знайш! Само да ги намеря. Хапваме и тръгвам да ги търся.
ГАРО. Идвам с тебе.
РАШО. Това тебе не те засяга - работата е лична - сам ще им изтръгна душичките.
ГАРО. Че после да гниеш в затвора.
РАШО. И в Сибир ще ида! И в Освиенцим ще ида, ако трябва! Никой няма право да посяга на дъщеря ми! Ясно ли ти е?! /Пауза./ Почвам да си мисля, че има Господ. Това, че за два дена ни се струпа толкова проклетия отгоре, не може да е случайно. Само дето не знам за какви грехове ме наказва чак толкова много. Ти как мислиш.
ГАРО. 3а Господ ли? Ако вярваш - има. Като идем там, ще разберем.
РАШО. Това, че съм взел подкуп от някоя и друга шушумига, не може да е чак толкова голям грях. Взимал съм от тия, дето крадените пари им надуват портфейлите като балони. Виж им колите и къщите. Само за един паркинг плащат по 500 лева на месец - това знаеш ли го? Колкото пенсията на майка ти за осем месеща. И за каква правда ще ми говориш?
ГАРО. Само дето после не си ги раздавал на бедните. Тогава и ние щяхме да си имаме Робин Худ. Рашо Худ! Не звучи лошо бе, братчед!
РАШО. Пък и те сами ми бутаха стотачките, защото иначе за тях е по-лошо. Излиза, че всъщност добро съм им правил.
ГАРО. А може Господ да иска да те направи герой - ей-сега ще довтасат медиите и пресата. Ще имаш възможност да си изкажеш възгледите публично.
РАШО. Много им пука на медиите за моите възгледи - те скачат само на мърша. Като ги слушам и чета, косата ми се изправя. /Към публиката./ Накъде отиваме бе, хора?! Кой от вас не е ограбван или лъган?! Да-а, този, който сам е грабил или лъгал. И за каква Европа сме се раздрънкали, вместо да си оправим държа¬вата?! Тогава Европа сама ще дойде при нас! И Америка ще дойде! И кенгурата от Австралия ще доскачат!
ГАРО. Ей, братчед, не сме на митинг. Да не мислиш, че хората не ги знаят тия работи по-добре от нас?
РАШО. Знаят ги! Всички ги знаем! Само че крайно време е да ги направим. Иначе не ставаме за нищо! Ние народ ли сме, или стадо?!
ГАРО. Браво бе, братчед! Знаеш ли, че това ми харесва за финал. Давай да се поклоним и да свършваме, пък всеки сам да си прави изводи, доколкото може.
/Излизат напред и се покланят. Със същата цел се появяват и останалите - Вили, Лилито, Фора, прегърнатите Емо и Гея, която е видимо бременна и накрая - универсалният актьор. Всеки получава аплодисментите, които е заслужил, на фона на музика, която изпраща зрителите./
Край
14.02.2002 г.
Стара Загора
Свети Валентин
Св. Трифон Зарезан
© Всички права запазени!
Последна промяна: 2007-12-27 15:27:04
Прочетено: 3525
Подробна информация