Тип: Хумор и сатира
Автор: Стайко Тополов
Организация: Дружество на писателите Стара Загора

Диоген намира човека

Ура-а-а-а!
Аз съм намерен.
Най-после!
Най-после той се задава с фенера.
Бях загубил надежда,
но мъките ми са възнаградени.
Чакал съм доста изглежда,
щом го посрещам с
- Айде ва, Диогене!

 

Ритници

Влязохме в спор – АЗ и той.
Стигна се и до бой.
Дори се сритахме.
За края недейте ме пита.
Та той бил с копита!

 

Божа работа

“О, как можах да го създам!" –
възкликнал Господ за Адам.
А Адам бил още по доволен.
Като жребче лудувал си на воля.
Безгрижен като птичките божии,
нямал нужда от дрехи и кожи.
Не му трябвало дори и листо.
Никой не питал: “Къде?” и “Защо?”
Но ето идва моментът, когато
едно чувство, до тогаз непознато,
усетил Бог отляво, в сърцето.
Завист, лека завист усетил.
Та чак се плеснал по чело
- Бре!
Тоз човек май е зидя добре!
И го заоглеждал в ребрата.
Та тъй се е пръкнала жената.

 

Кралят е гол!

Със заплатата във джоба най-подир
аз реших да си устроя малък пир.
Чувствах се щастлив, богат кат Крез.
И в кръчмето влязох най-сербез.
Цапнах му едно уиски с кола.
После и шише вино. С пържола.
А на келнера бакшиш голям
бях решил със кралски жест да дам.
Бях решил ... но станах, братко,
за резил със таз заплатка.
Щом дойде моментът да се плаща,
ме изхвърлиха навън без гащи.

 

Магарешки работи

Чувал бе за чудодейната сила
на магарешката билка - бодила.
И ето, че негова милост попада
на една обрасла с бодил ливада.
И какъвто си бе за таквиз неща навит,
започна консумация във суров вид.
Пък и големи количества, то се знай,
изпи под формата на магарешки чай.
Питате ме какъв е резултата?
Ами такъв: порасна му ... ината.

 

Всеки народ си има Дон Кихот

Възпитан в благородство, чест
направих донкихотски жест.
И пак за кой ли път
сподири ме на хората смехът.
За кой ли път получих пак
поредното:
- Глупак!

 

Песен за слабите ученици

Нашенският, днешният елит
има си завиден апетит.
По преяждане рекорди гони
той на приеми, коктейли и купони.
Чукат се с препълнените чаши
бизнесмени, мутри и апаши
във компания на секс бамбини
и друзя от детските години.
А пък аз стоя си вкъщи,
гледам към екрана и преглъщам.
Мене няма кой да ме покани
там сред моите училищни акрани.
Щото в детството родители и баби
гледаха със ученици слаби
много–много да не другарувам.
Хак ми е сега да погладувам!

 

Третата изненада

Влакът спря сред полето, та
наизлязохме от купетата.
Стигнали до машината,
разбрахме за причината.
Сервираха ни първа изненада.
Щяли сме да отидем във ада,
ако машинистът на влака ни
не открил най-неочаквано,
че нейде в близката далечина
двете релси се сливат в една.
От началник влака - нова изненада.
Той му обеща награда
за проявената съобразителност.

След аргументите ни убедителни,
подкрепени с аксиоми и теореми,
пак подкараха влака тия серсеми.
Третата изненада дойде тогава,
когато пристигнахме ... живи. И здрави!

 

Падение

Паднах си много по нея –
жената на моя живот.
Тя - същинска Дулсинея,
аз – същински Дон Кихот.
Та паднал съм аз, значи,
на Дулсинея в краката.
А тя ме прекрачи.
И – бух! - на Санчо в кревата.

 

Антипоетично стихотворение

Божичко, колко много поети!
Вече всеки втори-трети
се е посветил на изкуството.
А ти четеш и имаш чувството,
че гълташ жив пожарникар.
И то със каската барабар!
Хеле пък тия ... поетките!!!
Също като при плетките
редят и стихотворните редове:
лицево – едно, опако - две.

 

Защо, защо???

Такъв съм си, от малък съм такъв -
все ми се иска аз да бъда пръв.
Но ето баз бая момче съм станал,
а и до днес все още не съм схванал,
а и до днес не съм разбрал защо
изплъзва ми се първото место.
А все се блъскам, все проливам пот.
И все зад мене сума ти народ:
лентяи, шмекери и слабандраци.
И чакам аз награди и овации.
Но идва тя, комисията - жури
от разни очилати чукундури.
Оглежда ни веднъж, оглежда дваж.
Изгубвам и последния кураж.
И ставам винаги последен, щом
комисията отсече:
- Кръ-гом!

Последна промяна: 2007-12-03 15:55:37
Прочетено: 3205