Тип: Хумор и сатира
Автор: Иван Груев
Организация: Дружество на писателите Стара Загора

ДУПКА В МОРЕТО

х х х

Видях човек,
дълбаеше дупка в морето.

- Ще стане ли? - тъпо попитах.
- Няма значение - каза човекът.
Тебе защо те интересува?

Въобще не ме интересуваше.
Започнах да му помагам.

* * *

Най-после взех,
че се изкъпах.

В четвъртък - пак,
а след това - в неделя.

И всеки път се сапунисвам.

Така и аз участвам
в сапунен сериал.

Сега провеждам кастинг
/в банята/
за талантлива изпълнителка
на главна женска роля.

* * *

Изгубих себе си.
Сред тълпата на гарата към успеха.
Търсих се, търсих се - няма ме.

Дадох съобщение
и чувам:

- Граждани, изгубен е поет,
който е изпуснал всички влакове,
молим, който го открие,
да дойде на гишето, автографи
ще получите след сто години.

Чаках, чаках - никой не дойде.

След сто години
трябва пак да идвам.

Писна ми да ме разкарват.

* * *

Извърших
тринайстия си подвиг.

На банкета Херакъл ме пита:
- Как успя да ми счупиш рекорда,
ти, който не си син и на Хефест?

- Няма проблеми, - му обяснявам -
който го може, стига да може.
Има такива, дето стотина
подвизи славни са извършили вече.

- О, Зевсе! -

възкликва отчаян Херакъл. -
Това са онез копелдаци на Кронос,
от които, да знаеш, отърване няма.

* * *

Едно дете ми се изплези.
И аз му се изплезих.
И се усмихнахме един на друг.

- Да знаеше какво те чака... - викам.
А то ми отговаря: - Бу-бу-бу...

- Така е, - викам - бебчо, прав си -
на мене също не ми пука.

* * *

Стоя си най-невинен
и съвестта ми се обажда:

Ти туй, ти онуй,
ти и тъй нататък... -
на пет стотинки ме направи.

Накрая чак не изтърпях
и възмутено викам:

- Ми ти, ма, като спиш?!
Или ще бъдеш будна,
или не се обаждай!

* * *

Изгубих си таланта.
Сред гражданското общество.
Или е избягал, или
е изчезнал, щото няма награда.

- Майната му, - си казах - да върви, -
ако ще при някой бездарник,
то пък и с него да не би
нещо да съм направил?

А един вика: - Ти пък кога си
имал талант, че да го загубиш?
А ми се пише приятел гадината.

ЛАТИНСКА ГЛУПОСТ

“Нито ден без линия”

Този ден свърщи без линия.
Теглих му чертата.

И той вече си има линия.

НА СВЕТИ ВАЛЕНТИН

Любимата ме напусна.

Като се наревах,
събрах всички вещици
да ги почерпя.

Тя се оказа сред тях.

ГЛУХИЯТ БРАТ

Срещнах Биг Брадър.

- Хелоу, - вика - Литъл,
как я караш?
- Все тъй, - казвам - тоест никак.
- Ми ела при мен, - предлага -
че и ти звезда да станеш.
- Тенк ю, Брадър, /поласкан съм/
не е работа за мене
всяка вечер да изгрявам.

- Прав си - вика Бати - туй е
мисия за посветени.
- Е, не всички сте кретени.

РИЦАРЯТ НА ГЛАДНИЯ ОБРАЗ

Тръгнах да се бия
с един зъл магесник.

Насреща ми - Санчо Панса.
Яхнал "Мерцедес",
с реклама за салам върху колата.

Отивал на банкет при оня, злия.

Станах му саламоносец.
С друг магесник ще се бия.

НЕПРИЗНАТИЯТ ГЕНИЙ

Писах си, писах -
и станах гений.
Обаче никой не ме признава.

Кой ми бил хитът -
всички ме питат,
а аз си нямам хабер от чалга.
Чувал съм само за Радка Пиратка,
но друг гений е писал
поема за нея.

За чужда сметка
не искам признание.

ГЛАДНА КОКОШКА

Сънувах просо.
Цяла нощ не спрях да кълва.

На сутринта се събуждам -
превърнал съм се в кокошка.

На ти сега просо!

При тоя птичи грип
можех да си контролирам малко
лакомията.

НЕЩАСТЕН СЛУЧАЙ

Един поет
го удари метафора.
Както си пишеше - и го удари.

Ужас! Падна, избели очите
и три пъти поред пририта.

Бре, ми сега?!

Духах в носа му, измъчих се,
едва го свестих накрая.

- Кво става, колего, - викам му -
това беше само метафора
и то не много... такава...

Да, ама било неочаквано
и за сефте му се случвало.

* * *

Понеже
всичко тече и се променя,
промених се и аз.
Нямаше начин.

Какъв бях, какъв станах!
Не ми се говори.

"Панта рей" - е рекъл Хераклит.
Панта, панта - бях панта,
добре, че не станах гей.

* * *

Написах стихотворение.
Да бе - пак -
и аз не се спирам.

Стана възвишено и духовно.

- Браво! - ми вика Сладката. -
Много е възвиховно.

Аз се възгордях и надух.
А тя:
- Стига бе, възгордух!

 

ОСМОТО ЧУДО

Видях
Осмото чудо на света.

Открих го случайно.
Вървя си, значи, и оп -
гледам - Осмото чудо!

- Най-после - ми вика един -
и ти да откриеш нещо.

Aма май не приличало много
на Осмото чудо.

КАЦАТА С МЕДА

Сипах си мед и сложих
лъжица катран в кацата.

Ближа си медеца и чакам
да видя какво ще стане.

Пристига един и си сипва
и слага катран в кацата.
С черпак го слага обаче.

Сяда до мене - да гледа,
ближе и нещо се мръщи.

Сега очакваме третия.

* * *

Прегърнах една Идея.
Много добра финансово.

Цяла нощ спах с нея.
По-точно не можах да заспя.
Обаче все пак съм задрямал.

На сутринта, гледам, със мене
се буди една Илюзия.
Много красива Илюзия.

- Забрави - шепне - оная, грозната,
напиши ми едно стихотворени

* * *

Реших си проблемите.
Всичките.
Наведнъж ги реших, мамка им!

Все едно, че ги сложих в торба
и ги хвърлих в реката от моста.

Най-после! Отдъхнах си.

Връщам се вкъщи, проблемите
всичките вътре отново.
Въртят опашки
и скачат отгоре ми.

* * *

Продадох
всички трески от кръста,
на който бях разпънат.
За трийсет сребърника.

Душата ми опустя - остана
без нито една реликва.

Стана ми мъчно.
Реших да си ги откупя,
но се оказа, че стрували
по трийсет сребърника
парчето.

* * *

Преодолях силите,
които ме разкъсват.
Голямо драпане беше.

Седнах да си отдъхна.

На какво ли съм седнал
като задникът ми го няма?

ДВОЙНИК

Намерих двойника си.
Оказа се китаец.
Иначе - същият като мене -
талантлив, мързелив и беден.

Не ми хареса особено.

Вонеше на оризова ракия,
а каза, че аз съм вонял...
на мастика.

Ай такова, бе ! На мене поне
очите ми не са дръпнати.

АВТОПОРТРЕТ

Нарисувах си автопортрет.
Цял живот го рисувах.
Правдив се получи.
Модерен.

Един приятел ме пита:
- Ти ли си нарисувал Лилиев?

* * *

Дойде ми акълът.
Неочаквано и внезапно.
Свари ме неподготвен.

- Добре дошъл, - викам - ама защо?...
Крайно време било - отговаря -
по-добре късно, отколкото никога.

Като хуйвейнбин ме разкритикува,
подреди всичко така,
че само да мръдна
и се блъскам във нещо.
Започнаха да ме дават за пример.

- Виж какво, - викам му -
върви си с добро,
пък аз на никого няма да кажа.

* * *

На всеки, който се интересува,
казвам:
Иван Иванович ме мрази
безпричинно!

Не му дължа пари,
жена му не познавам,
не съм му писал отрицателна рецензия,
понеже нищо не съм чел от него...
Дори не подозирах, че го има.

И тъй като не разполага
със никаква причина да ме мрази,
Иван Иванович ме мрази
безпричинно.

КАРМА

Птицата на любовта
кацна на рамото ми.
Бях толкова щастлив, че само
във скъпоценни камъни се спъвах.

И изведнъж - в едно паве -
съвсем обикновено.
Сиво.
Погледнах рамото си -
птицата я нямаше.

Сега какво?
Поне да бях събирал
ония диаманти и рубини.

Наведох се и взех павето.

* * *

Изгубих се в измисления си свят.

Срещам любимата, питам я
как да се върнем в реалния.

- Нямам представа - ми казва -
аз никога
дори не съм стъпвала в него.

* * *

Срещнах Последната си надежда.

- Ще дойдеш ли с мене ? - питам я.

С удоволствие щяла да дойде,
след малко - сега отивала
на погребението на оня,
с когото била до вчера. 

* * *

Реших да стана друг -
по-добър, по-милостив,
изобщо по във всяко отношение.

Тръгнах да се променям,
срещнах просяк.
Поиска ми стотинки.

Бъркам в джоба си - празен.

Наругах го здравата
и се завърнах същия.

* * *

Видях пролука
в стената на времето.

Погледнах назад -
миналото беше отлетяло,
погледнах напред -
бъдещето не беше дошло.

- Каква безполезна пролука! -
си казах
и я запуших със настоящето.

* * *

Възхищавах се на нещо
/беше едно Красиво Нещо/,
а хората край мене
се смеят.

- Вижте го - казвам - красиво е!
Нищо красиво не виждали.

Аз пък не виждах смешното.

- На какво се смеете? - питам.
На мене си смеели - викат –
физиономията ми изглеждала глупаво.

х х х

Един познат предложи
да му купя съвестта.
Продавал я съвсем изгодно -
колкото съм имал...

Тръгнах си, защото нямах нищо -
вчера сам продадох съвестта си
и едва успях да изплатя
няколко от дребните си дългове.

х х х

Сънувах, че съм на пиратски кораб.
Той потъва,
а пиратите се веселят,
пият ром,
взаимно се крадат
и се убиват.

Когато се събудих,
гледам:
над мене се развява
"Веселият Роджър".

 

ПРИНЦ

Не успях да събудя Спящата красавица
и излязох от приказката.

Птиците закрещяха от възмущение,
змиите засъскаха,
вълците изръмжаха.

Лисицата се усмихна презрително
и каза успокояващо:
- Оставете го, виждате -
не е за тази приказка.

Красавицата продължи
да се преструва на заспала.

 

КОТЕШКО

Котката ми е дебела
като брюкселска еснафка.
Всъщност, тя си е еснафка -
само спи, яде и мърка
и не се интересува
от изящната дантела
на непраните пердета.

Тя е тъй обезпечена
със салам и прясно мляко,
че дори нахална мишка
ще й бъде безразлична.

Аз я храня няй-редовно,
за да мислят мойте гости:
"Щом успява да нахрани
най-обилно тази котка,
не е, значи, толкоз беден
бедният поет."
Така е.

 

х х х

Един поет -
известен и почитан -
ме посъветва да съм пишел честно,
защото той навремето бил правил
не знам какви компромиси
с перото си.

Отвърнах, че компромиси
и аз съм правил,
но само със жени
и то ако наистина са хубави.

И затова не съм
известен и почитан.

 

х х х

Настъпих гвоздей.
Проби ми петата.

Рекох си:
- Добре, че ахилесовата ми пета
е другаде.

 

х х х

Една жена се влюби в мен.
Не знам защо.
Или поне щеше да се влюби,
ако...
Най-малкото бях сигурен,
че съм й симпатичен.
Или поне не ме презираше...
чак толкова.
Не знам защо.

А сега ме мрази.
Вече не разбирам нищо.

 

х х х

Написах две приказки.
Зарадвах се.
Тръгнах да се похваля.

Срещам приятел, викам му:
- Написах две приказки!
А той:
- Стига празни приказки!

 

х х х

Обзет от сексуално вдъхновение,
вървях по плажа и за мен
една нудистка
сподели със друга:

- Каква прекрасна статуя -
детайлът
излъчва някакво вълнение,
което ми се струва искрено.

 

х х х

Колелото на съдбата ме завъртя.
Зави ми се свят.
Опитах се да го спра.
Сложих му прът - счупи го.
Контузи ми ръката.

- Майната му, - си казах -
най-много да се върти
до пълната победа на комунизма.

 

ДУПКА В МОРЕТО 2

Дълбаех дупка в морето.
Минава един - гледа я.
Сякаш ще я купува.

- Как е, - ме пита - става ли?
- Какво те засяга? - питам го.
Изобщо не го засягало.

- Ами що запаш? - питам пак. -
Не си ли виждал
дупка в морето?

Бил виждал,
ама чак пък такава...

 

х х х

Реших да полетя.
Размахах си крилата.

Отдолу се развикаха да слизам.
Щял съм да се пребия.

Останах в небето.

Долу ме чакат да падна.

 

х х х

Намерих лев.
Лежеше си на тротоара.
Съвсем обезценен и смачкан.

Посегнах да го взема.
И чух:

- Не ме докосвай, бездарник!
Аз съм Лев Николаевич Толстой!

 

х х х

Препънаха ме -
паднах.
Ударих си главата.

Очевидците се изсмяха.

Добре поне,
че се ударих смешно.

х х х

Разсякох Гордиевия си възел,
но някой пак го завърза.
За втори път го разсякох,
но друг го завърза отново.

Опитах се да протестирам,
всички се възмутиха.

Сега съм вързан на фльонга.

 

СЪВЕТНИЦИ

Пеех с моя си глас,
обаче...

Минава Славеят. Вика:
- Много е грубо, приятел,
трябва да бъдеш лиричен.

Започнах да пея със трели.
Минава Магарето. Слуша:
- Много си лигав бе, братче,
не можеш ли някак... по-мъжки?

Започнах да пея по-метъл.
Кой отде мина, даде съвети.

Накрая, гледам, пристига Глухарят.
Тоя сега пък, дето не чува?...
Тука ли - пита - някойси пеел?
Имал да прави куп забележки.

 

ПОД СТАНДАРТА

Слязох под стандарта - и край.
За нищо не ставам.
Аз съм боклук.

Какво да направя, освен
да се събера на купчинка?

Ето на - събрах се.

Ако се препънете в мене,
моля за извинение.

“КАМЕЛ”
(Неплатена реклама)

Аз ще стана бизнесмен
със една едничка цел –
да су пуша с кеф “Камел”.

Те това е цигара,
мамка му стара!
Чиста работа – няма измама.
Затуй и руснаците имат реклама:

“Камел куря,
не живеш зря!”

Абе умеят тез хубавци
да пият и пушат.
Впрерьод, маладци!

 

СКРЪБНА ВЕСТ

Утре е погребението
на половия ми нагон.

Еви,
каня ви всички.

Елате
без листа от смокиня.

 

х х х

Изритаха ме
и светът ми докривя.

Стъпих накриво
и предизвиках земетресение
в един мравуняк.

На всичките мравки в него
светът им докривя,
колкото и на мене.

Дали и те ще предизвикат
катаклизъм?

Микроорганизми, Ахтунг!

 

ГЕВРЕК

Аз за миг ще те изям,
о, геврек със жълт сусам!
Ще те схрускам – хрус, хрус, хрус –
като че съм в Санта Крус.

Ти препечен си и мек,
кръгъл, сладък мой геврек,
но нали съм си кутцуз,
няма май да правя хрус –
нито тук, ни в Санта Крус –

в ситуацията гладна
дупката на мен се падна.

 

ИГРА

Събрах всичките дяволи по земята.
Покръстих ги. Станаха бели.
Обръснах им брадите.
Изпилих им копитата и рогата.
Почаках да им поникнат ореолите.

- Бивши дяволи, - казах им -
тръгвате по пътеките на светците!
От днес сте на хляб и сирене.
На най-праведните ще давам компот -
за поощрение на тяхната святост.

Дяволите подскочиха чак до неблето,
разтичаха се и бързо се върнаха.
Всеки носеше пълна торба с добрини.
Компотът не стигна за всичките.
Гледам:
някои започнаха да потъмняват.

 

ДОМАТИ

Сократ
не е хапвал домат -
в Елада е имало демократи,
но нямали пък домати.

Дали тия
(червени и сини) домати
ни пречат да бъдем Сократи
и демократи?!

 

ЛЮБОВНОИНТЕЛИГЕНТСКА

Видях жената на мечтите си.
Сексомерът ми показа десятка.

Направих й комплимент.
Тя ме нарече простак.

О, мой блян,
защо не си поправиш простометъра?

х х х

С въжета и лостове
свалихме небесния рай.
Голям зор беше, но...

На Оня свят
остана само Адът.

Какъв е смисълът сега
да бъдем праведни?!

х х х

Един поет
искал да опише живота.
Описвал всичко,
което виждал и чувствал.

Когато решил, че е приключил,
вдигнал главата си от листа
и видял хиляди други неща,
за които не бил и помислял.

Но за тях вече нямало време.

 

ДУПКА В МОРЕТО 3

Издълбах дупка в морето.
Добре се получи. Изящна.
Насъбра се народ - разглежда.
Всеки намира кусури.

- Господа, - викам - другари,
елате да ги оправим!

Народът се разотиде.

Останах сам да се радвам
на моята дупка в морето.

© Всички права запазени!

Последна промяна: 2007-12-28 12:12:45
Прочетено: 4096