Тип: Критика
Автор: Йордан Атанасов
Организация: Дружество на писателите Стара Загора

За да останеш, за да си потребен...

Стара Загора е един одухотворен град, в който традициите се пазят. И поезията продължава да живее тук по някакви неписани закони, да се ражда в центъра на Тракия, под Аязмото...

Когато говорим за традиции в литературата и изкуството, без да се надигаме на пръсти, защото това не е нужно на Стара Загора, можем да се доверим дори и на автентични исторически паметници и разчетени текстове от II - ІІІ век след Христа! В лапидариума на Окръжния исторически музей може да се види мраморен блок с рамка, където на старогръцки език е изписана почетна грамота, възхваляваща поета Никий от Августа Траяна, любимец на своите съграждани. Никий е бил известен мимиограф - неговите всепризнати мими и епиграми са се играли в градския театър. По решение на тогавашния общински съвет съгражданите му издигнали бронзова статуя за памет и прослава, под която е издълбан текст с горните обяснения. За съжаление статуята е изчезнала, но плочата с текста остава. Той е известен на историците. Още през 1966 г. ст.н.с. д-р Христо Буюклиев публикува това откритие в сборника "История на Стара Загора", изд. Наука и изкуство. Пак там Хр. Буюклиев пише за успехите на творците по онова време в живописта, театъра, спорта: високохудожествени мозайки от разноцветни камъчета (съхранени над 10 фрагмента до днес), разноцветен растителен и геометричен орнамент, скулптурни фигури (глава на Зевс от бял мрамор, бронзова статуетка на Атина, мраморни оброчни плочки на Дионис) и т.н. По това време Августа Траяна се развивала като един от най-големите стопански и културни центрове на Тракия...

Поривът за свобода е една от основните теми в творчеството на редица творци през различните робства, под които е попадал народът ни. Естествено, погледът е бил насочен на север, към големия славянски брат:

О, ветре северний, на Болгария повей
и от очите нейни мъглата развей.
.................................
Не остана веки на никого верна надежда,
като сестра да я облече в светла одежда.

- призовава Захарий Княжески очаквания от север освободител.

Образът на родолюбивата българка Гергана от брилянтната поема на П. Р. Славейков "Изворът на белоногата" стряска поробителя и той се прекланя пред нейната жертвоготовност в името на род и родина. Самият Славейков, а и неговият по-малък събрат Даскал Петър Иванов, са изпитали на гърба си цената на идващата свобода - лишавани от работа, затваряни, заточвани... А това няма как да не се отрази на творчеството им и на по-сетнешната им гражданска позиция в по-ново време след Освобождението. Тогава идеалите са потъпкани и омерзението и неверието вземат връх в произведенията на поборниците:

Сгодно време не намерих
да попея с радост.
А и сега уж свободен
виждам скръб и жалост.

Но не от външен тиранин
днес народа ни страда.
От по-зъл и лош душманин –
от гробна омраза...

- изповядва в стихотворението "Резигнация" Даскал Петър Иванов.

И днес, след сто години, все нещо от това се повтаря. Тази неизменна българска орис! Нали заради омразата и клеветата Кирил Христов е прогонен от родината си, а е един от най-талантливите ни поети в края на 19 век.

Гражданската и лирична нишка в поезията ни вървят ръка за ръка. Николай Лилиев извежда до съвършенство българската поезия. Следват го с не по-малък успех и другите ни поети-символисти: Ботьо Савов, Вен Тин, Иван Хаджихристов, Иван Мирчев... Универсалният български дух Гео Милев налага с европейски аршин своето мислене в литературата и изкуството на България...

Веселин Ханчев - поетът-фронтовак, издига лиричното и гражданското мислене в литературата ни на нов връх:

За да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори,
ти всяка вещ и всеки образ покрай тебе
открий отново и пресътвори...
......................................................
Как иначе това, което вземаш,
стократно оплодено ще дадеш
в горещи багри, в щик или в поема,
в космичен полет и в чугунна пещ?

Не са малко и съвременните поети, които следват Ханчевия пример. Непримиримият Михаил Берберов почерпи вдъхновение от трагичната история на родния град. Емблематичните му стихове:

Стара Загора.
Стара Загора.
Жив град
с темели
в кости забити...

и днес могат да се прочетат на мемориала „Бранителите на Стара Загора".

Прекрасни стихове, и тъжни, и лирични, и "сърдити" дори са посветили на Стара Загора още редица творци на словото: Иван Мирчев, Стойчо Стойчев, Жеко Христов, Иван Груев, Таньо Клисуров, Неделчо Ганев... Тези творби са и сред най-добрите в националната ни поезия.

Сред авторите на прозаични произведения през годините трябва да се споменат имената на Георги Илиев – първия български автор на фантастична литература, Георги Райчев – с неговите диаболистични разкази (не напразно той е известен и като българския Достоевски); Димитър Ангелов – предимно с романа „На живот и смърт”, Константин Колев – с вълнуващи книги за социалистическото време, Ганчо Проданов – един рано отишъл си талант с две белетристични книги, днешните белетристи Йордан Стоев – с книги за промените в обществото ни и Кънчо Кънчев – атомен физик, автор на трилогия за Атомната електроцентрала в Козлодуй. Сред поетите, които се изявиха и като белетристи, можем да посочим Христо Кацаров, Неделчо Ганев и Иван Груев...

Най-младите ни автори са по-разкрепостени, с по-голямо чувство за хумор, по-самостоятелни, не толкова клетвено влюбени в града и в хората му. Всъщност те са различни и вървят по свои пътеки. Последните петнадесет години вече не се говори за приемственост и поколения в литературата. Членството в творчески съюзи изгуби сюблимното си значение. Но кой и с какво може да "обедини" днес творците в най-индивидуалното изкуство? Кой да даде общите насоки за любов и омраза, за живот и смърт... Имаме ли формулирана национална кауза?

Някои носталгично си спомнят за литературните кръжоци и сбирки, за традиционните Есенни литературни дни, за липсата на млади таланти, открити и налагани от опитни наставници. А свободата на издателската дейност сега и прилива на множество автори тревожи не малко "отговорни" хора. Как да се отдели зърното от плявата? Объркват ли се читателите? Кой да ги насочи? Къде отиде критиката с нейната критичност?...

Въпреки трудностите, литературата на Стара Загора се развива. Може би не толкова видимо, не толкова афиширано. Макар че всеки е сам, оформят се малки паралелни групи, най-вече по симпатии и приятелства в различните сфери на културата. Тези групи имат своите фенове. Дали ще се доближат творческите и личностните изяви на творците и на тези, които ги подкрепят? Едва ли. И дали е нужно... Важното е да създават творчество. И обществото да ги оценява само по това, а не с чий властник и бизнесмен си пият кафето...

В края на 2004 г. беше сформирано ново Дружество на писателите в Стара Загора. Негови членове са: Ботьо Буков, Виолета Бончева, Виолета Христова, Ганьо Ганев, Георги Димитров-Жорж, Иван Груев, Йордан Атанасов, Камелия Мирчева, Керка Хубенова, Красимира Божанова, Радка Шидерска, Рафаел Смирнов, Стана Димитрова, Стойчо Маджарски, Татяна Савова, Тодор Шунанов, Стоил Стоилов – все талантливи автори на една и повече книги.
Дружеството е отворено за нови членове...

Кои са поетите на Стара Загора? Безспорните са национално известни и признати отдавна: от Кирил Христов, Димитър Подвързачов, Николай Лилиев, Веселин Ханчев, Ивановците (Мирчев и Хаджихристов), Гео Милев, Христо Кацаров до Михаил Берберов, Жеко Христов, Стойчо Стойчев... Някои от тях се изучават в читанки и учебници. Това е наша всеобща гордост. Сред пишещите днес също има имена с национална известност... Впрочем, в интерес на истината, за някои от днешните творци оставането им в литературата само засега е сигурно, не се знае след 10-15 години как времето ще пренареди нещата. Дали ще издържат произведенията им? Дали ще са потребни на читателите?... Но при всички случаи съм убеден, че Стара Загора ще остане и в идните години с другото си име - Градът на поетите. Заявки за това има достатъчно.

 

Последна промяна: 0000-00-00 00:00:00
Прочетено: 5591