Погледна ме и в миг ме хвърли в огън.
Отрони дума — пръсна ме роса.
Прощавай, безнадеждна мъко, сбогом!
Здравей, любов! Елате, чудеса!
Добре дошло, видение на живо,
предавам се на светлата ти власт!
О, Господи, стори да е красиво
това, което ще се случи с нас!
***
Цяла нощ те гоних и не мигнах,
докато изгрееш в моя стих.
Заранта с очите си те стигнах
и с душата си те улових.
Стой покорно на пиедестала—
съвършена да те пресъздам!
Никоя жена не е успяла
да избяга досега оттам.
***
Довяна от дъха на суховея,
на устните ти каца нежността.
В трапчинката ти днес целувка зрее -
най-хубавият плод на есента.
Ах, колко много есени е зряла
и съхнела на корена в тъга!
Защо ти е? Не би ли ми я дала
все някога? След мъничко... Сега!
***
Окръглен от внезапна синева,
денят допърха на крило на птиче
и всяка пъпка, клонка и трева
с една извечна пролет се закичи.
И аз - на много пролети дете,
като прашец раздухан, но потребен,
осъмнах в нова чашка на цветче.
И разпознах в самата нежност тебе.
***
Да можех в твоя дъх да се превръщам,
бих кацнал на върха на тези устни,
а после ненаситно бих се спускал
до дъното на женската ти същност.
Но аз съм просто мъж: без дъх, без име,
без минало, без бъдеще и ничий,
пред твоя праг безумно коленичил.
Не смей да ми отваряш! Пощади ме!
***
Да, тя живее тук, на този свят -
в почудата на жадните ми устни.
Дъхът й като розмаринов цвят,
целувките й - от меда по-вкусни.
Прегръдките й шеметно се леят.
Очите й избликват светлина.
Гърдите й неземна песен пеят...
Взел Бог за триста, дал го на една!
***
Зовеш ли ме? Готова ли си вече
за първия ни пир на нежността?
Преброждам през съмненията вечер,
а денем се препъвам в радостта.
И ето че пристигам днес. И ето
с дихание докосвам те почти.
Но спирам в миг на крачка от сърцето.
Без дъх останах... Направи я ти!
***
Ти каза “да” и в този миг се срути
пространството и времето над мен.
О, да! О, да! Два звука, ясно чути
от устните ми, оковани в плен.
И като сляпа птица, без да знаят
ни мълния, ни подлост, ни вина,
се стрелнаха в целувка към безкрая
на твоята пленителност, жена!
***
Поглeднеш ли небето - то тогава
в очите ти оглежда вечността.
Погледнеш ли тревата - залюлява
най-нежното зелено на света.
Погледнеш ли поточето - и синьо,
и сребърно, и златно зазвънти.
Магьосница ли, нимфа ли, богиня -
кажи ми най-подир какво си ти!
***
Тримонциум - три шепота на цвете.
Тримонциум - три хълма на жена.
Тримонциум - три крепости, превзети
с три унеса в най-нежната война.
Тримонциум с коварната защита.
Тримонциум, какво направи с мен?
Присъди ми да стана победител.
Осъди ме да бъда вечно в плен.
***
От тази участ по-добра не искам
и пътища за другаде не знам.
В очите ти - огромни и пречисти -
аз влизам както просяк влиза в храм.
Потъвам. Онемявам. Коленича.
И сам принесъл себе си във дар,
на благоверен огън се обричам,
тъй както вощеница пред олтар.
***
Все ти стоиш пред моите очи -
в съня ми в късна доба и по пладне.
Душата ми чрез твоя глас звучи -
ще кажеш че звънче на кротко агне.
Привиждаш ми се ту като звезда,
ту като зов на горска самодива,
ту като вятър, пръхнал без следа.
Не знам какво си ти. Но е красиво!
***
Пришпорен, към мига на тържеството,
се хвърлям като бог или пък роб.
В отвесната ти бръчка на челото
с копита чатка времето в галоп.
Подмамва ни коварната пътека.
Преди към пропастта да полетим,
ще вляза в теб. Щом писано е, нека
поне щастливо да се сгромолим.
***
Въздъхне уморен от бури вятър,
разбухне пъпки като светила
и в сините пространства на душата
се стрелнат непрекършени крила.
Красиви, доверчиви, романтични,
обречени - те следват своя път.
На ритуални пламъци приличат:
за да те стоплят, ще те изгорят.