Тип: Стихотворения за деца
Автор: Виолета Бончева
Организация: Дружество на писателите Стара Загора

 

Отворих очички вкъщи
И за пръв път видях мама!
Бях като зрънце малка,
а тя – като царевичка голяма.

Научих си името – Бланка –
татко така ми рече.
Разбрах, че съм била сладка,
едно мъничко човече.

Очичките ми – с цвят маслинов,
косата ми – китка слама.
Понякога плачех, не спирах...
И така порастнах голяма.

Ставам на една годинка,
подариха ми  тънка елхичка.
Украсявам я с играчки,
а на върха й слагам звездичка.


***

ТАЗИ СТАЯ се нарича хол.
Има телевизор, ниска маса,
чекмедженца, пълни със безброй
нещица, които зная, там са.

Може би герданче от звезди,
панделка от лъскава коприна,
роклички със сребърни ресни,
пръстенчета от седеф и гривна.

Стъпчица по стъпка стигам там
и отварям първото, в което
има цветен молив – вече знам,
туй ще е на мама чекмеджето.

Фибички, шишенце с розов лак,
Шнола, диадема и пенсети,
пудра с цвят на слънчев юнски мак,
тубичка със кремче за ръцете.

Грабвам бързо молив с цвят зелен
и кафяв, а  кученцето Рони
с шалче е, рисувано от мен,
и облечен в къси панталони!


***

Как обичам мекия килим
с куче, изтъкано по средата –
Рони – мой приятел светлосин
с пухкава муцунка и космата.

Всеки ден му давам слънчев сок,
малко мляко, даже крем от шоко.
А пък вечер с бърз и точен скок
свива се до мене във леглото.

Пази ме от тъмното. Дори
джафка срещу котката, която
свита на кравай сега жуми
и разприда спомени от лятото.


***

Вятърът играе с куп листа –
жълти, червеникави, кафяви.
Царството е вън на есента
с шал от сиви облачни парцали.

Тичам със разперени ръце
вятъра с листата да прегърна.
Есента ме носи на ръце,
есента е със възторзи пълна!

Мама прави мъничък букет,
вкъщи влизат аромати нови
и се стапя шареният ден,
като миг
зад дървените щори.

Последна промяна: 2011-12-08 15:58:36
Прочетено: 4355