English
Детска библиотека
Основно меню
Начало
Библиотека Родина
Новини
Проекти и програми
Нови книги
Периодика 2013
Американски кът
За Вас, ученици
Издания
Дигитална библиотека
Читалище Родина
----------
Стара Загора
Култура
Образование
Социални дейности
Старозагорска епархия
Туризъм
----------
Календари
Web връзки
Контакт с нас
Галерия
Съдържание

Търсене
· в каталога на библиотека Родина
· в каталога на фондация Миню Балкански
(книги на френски език)

· в електронните каталози на български библиотеки


Е-БИБЛИОТЕКА
Автори
Раздели
Поезия
Стихотворения за деца
Критика
Хумор и сатира
Пиеси
Пиеси за деца
Преводи
Приказки
Най-новото

Непубликувани стихотворения

Непубликувани стихотворения
Стара Загора, НЧ Даскал Петър Иванов, 2007
Пончо
Препоръчано

Коледунка
Търсене в текст
 
 вторник, 10 декември 2019
Списък на творби
Начало > Критика > Поетиката на Виолета Бончева в двуезичната й стихосбирка "В пъпа на Луната"
Печат  
Тип: Критика
Автор: Силвия Лоустау, Аржентина
Организация: Други автори


Поезията на Виолета Бончева е една форма на мъдрост, при условие, че позитивността й те насочва към твоето оцеляване и жизнеутвърждаващо поведение. Едно състояние на нажежаване на духа, една светкавична интуиция, която чрез образи подрежда частите в една литературна творба, както и връзките между човека и нещата от живота.
Именно това нажежаване на духа, както го нарекох, откриваме в много от стихотворенията в нейната стихосбирка “В пъпа на Луната”.

Да помълчим до рибите
или да потърсим памет в пясъка измит... (Води навътре)

Онази улица се казва Носталгия,
по нея стъпваше времето
и аз до него... (Онази улица)

Само в състояние на подобна провокация към поетичния дух поетът може да постигне пълно покритие с преживяното въздействие на образите. Само при това условие ще може “да мълъчи до рибите” и да измине мъчителния път на носталгията.
Потъвайки в поетиката на Бончева, ще осъществим един контакт колкото емоционален, толкова и изпълнен с рефлексии свят. Там има символи, чувства и усещания, които обогатяват поезията с образи, с една богата на разсъждения палитра, която рефлектира в изграждането на поетичните текстове дума по дума.
Вярвам, че не съществуват абсолютни формули, нито някакви тайни, за да бъде изграден този специфично неин свят, който оживява във всяко стихотворение. От моя гледна точка, тайната на поета е в търсенето и намирането на собствения си поетичен глас в обединяването на поетичните си светове. Именно това е постигнато в стиховете, посветени на България, поставена до пъстрите пространства на Мексико, които пък от своя страна отключват и засилват нови емоции.

Седни до мен в пъпа на луната
до бугамбилията и розовия камък
хвани с очи царевичната питка
търкулната през облаците на два океана (Седни до мен)

Тези четири стиха побират част от пейзажа и вкусовете на Латинска Америка. Читателят може да сподели с авторката авантюрата на всяко нейно откритие на мирис, вкус, цвят и преживяване и несъмнено остава покорен, с дълбоки следи в съзнанието. Думите в стихотворенията са като мах от криле на пеперуда.

... Сега намятам пъстрото сарапе
и вместо хладен вятър
ме прегръща
спомен
за момчето... (Като рисунка)

В това стихотворение са обединени два свята – Мексико, което наднича от „тесните очи” на едно индианско момче с бродирана риза, подредило върху едно сарапе „слънце, горещи пясъци и сънища от Юга” и България, обветрена от хладен вятър, над която се сипе сняг...
В стихосбирката „В пъпа на Луната” не съществува разрив между автор и творба, постигнато е това, за което Римбауд казва: "Установявам контакт с онези, които се сливат със своите стихове и могат да създадат от тях форма на живот, която да не раздвоява световете."

...твоите коси са гъстата гора
която се отдалечава
а ризата ти – езерото синьо
което няма да преплувам... (Води навътре)

Меланхоличната музика на думите и вълнуващите метафори в това стихотворение, бавно наслагват усещането за една непреживяна любов. Тук се сещам за Дерида, който казва: "Поет е онзи, който с постоянно се отнася към езика като към нещо, което умира и възкръсва и без да предлага някой триумфиращ глагол да направи така, че да се получи истинска жива тръпка от неговото пробуждане, от неговото възкръсване и връщането му към живот...".
Поетесата работи точно в такъв план, експлоатира езика като едно мъртво и крехко тяло и може да си позволи да каже:

- изсъхналия дънер на скръбта
или:
- все по навътре в мен се врязва
шума от урагана
или:
- и тътенът в метрото приближава
като разстрел

В заключение искам да цитирам и Коктеау, който в такъв случай казва: "Едно стихотворение – върхът на лукса."

От испански: В. Колева

Последна промяна: 2009-07-27 11:55:49
Прочетено: 2853

Подробна информация

автор

Изпратате съобщение на/за автора
Име:

Имейл:

Телефон:

Съобщение:


                   
   
PC-TM
СБИР
 
Център за независим живот
Национален младежки поетичен конкурс "Веселин Ханчев"
Конкурс за млади изпълнители
 
Bemis Public Library
       


Етичен кодекс на библиотекарите в Република България

        English version
Go to top of page  Начало | Библиотека Родина | Новини | Проекти и програми | Нови книги | Периодика 2013 | Американски кът | За Вас, ученици | Издания | Дигитална библиотека | Читалище Родина | Стара Загора | Култура | Образование | Социални дейности | Старозагорска епархия | Туризъм | Календари | Web връзки | Контакт с нас | Галерия | Съдържание |