Тип: Стихотворения за деца
Автор: Виолета Бончева
Организация: Дружество на писателите Стара Загора

Алия е като мама -
сутрин розите полива,
учи се и да бродира,
иска даже да плете!
Ала истината е, че
Алия е най-щастлива
винаги когато тръгват
месец август на море.

Мидички и раковини,
бисери от мокър пясък,
сенките на малки рибки
гони Алия по брега.
Ех, че приказни картини,
ех, какъв напевен плясък -
и момиченцето тича
на вълните по ръба!

Ала зимата не тръгва,
и снегът изглежда тъжно -
време е да се стопява,
време е да си върви.
Но е още февруари,
и се сипе бяло, бяло...
Но детето е заспало
с лято, слънце и вълни.

 

Жълтуран и Тантурана
днеска се успиват пак,
Вилиан е вече станал,
пие мляко със каймак.

Скучно му е на детето
без компания добра,
дръпва ги за опашлето -
- Жълтуране, стига спа,

Тантурано, идвай тука,
знам, обичаш мляко ти
хлебчета, които хрупат -
има всичко, погледни!

Утрото развеселяват,
мъркане и детски смях -
клати гребен папагала:
- Няма по-добри от тях!

 

Личице като картина
има малката Жанина,
сини облаци в очите,
слънчогледи във косите,
устнички, като малини,
бузки, като бели млини,
а нослето на детето -
вирнато е към небето.

Мама тази е, която
й приготвя топло млако -
супички и сладки каши
за момиченцето наше.

Мечето и котарана
са компания желана
и овца, която блее -
тъй се весело живее!

 

РИМБО

Малко кученце ме чака
всяка сутрин до вратата.
Гледа ме в очите жално,
иска да ми проговори.
Аз му нося нещо вкусно,
сядам с него на тревата,
после тръгваме към парка
малко да се поразходим.

Синеоката Павлинка
идва с котката си рошла,
Галя – с Чандо, папагала,
Павел – с топка за игра.
Втурваме се всички вкупом
ветровете да подгоним,
кучето след папагала,
даже котката и тя!

Най-накрая, уморени,
мислим си, че трябва име
кученцето да си има
и избираме едно: Римбо!
Скача срещу мене,
май че иска да ме близне
благодарен, за това че
кръстник вече има то!

 

СНЕГОПАД

Колко едър сняг вали,
чакам го от месец вече –
над гори и планини,
тръгнал толкоз от далече!

Утре, рано сутринта,
ще си наглася шейната,
ще се спускам между тях
с хълма стръмен до гората.

Кученцето ще е с мен,
котката в дома остава
да се чуди – що е туй
чудо
вън, което става!

 

ДО МОРЕТО

Крача весело по плажа,
имам шапка – цял чадър!
Истина е, ако кажеш,
че „сеньор” съм или „сър”.

Маминият гръб е ружа,
татко бридж играе пак...
Заливът е теменужен,
мой е пясъчният бряг!

Замъци от бели миди
няколко
ще построя
и една медуза синя
за пазач ще назнача.

Ще пристигнат Боби, Рени –
после другите деца –
мокри, шумни, зачервени
и готови за игра!

 

СВЕТУЛЧИЦА камбанка,
с фенерче с цвят зелен,
над нощната полянка
прелита
и над мен!

Танцува светлинката,
трепти като звезда
или за миг се скрива
в лехата със цветя.

С крилцата си разнася
прозрачна ведрина
и аромат на прясно
ожънати жита.

Светулчица камбанка,
пътека към небе,
ако политна с нея,
ще бъдем вече две!

 

Последна промяна: 2009-07-27 11:32:12
Прочетено: 4254