English
Детска библиотека
Основно меню
Начало
Библиотека Родина
Новини
Проекти и програми
Нови книги
Периодика 2013
Американски кът
За Вас, ученици
Издания
Дигитална библиотека
Читалище Родина
----------
Стара Загора
Култура
Образование
Социални дейности
Старозагорска епархия
Туризъм
----------
Календари
Web връзки
Контакт с нас
Галерия
Съдържание

Търсене
· в каталога на библиотека Родина
· в каталога на фондация Миню Балкански
(книги на френски език)

· в електронните каталози на български библиотеки


Е-БИБЛИОТЕКА
Автори
Раздели
Поезия
Стихотворения за деца
Критика
Хумор и сатира
Пиеси
Пиеси за деца
Преводи
Приказки
Най-новото

Непубликувани стихотворения

Непубликувани стихотворения
Стара Загора, НЧ Даскал Петър Иванов, 2007
Пончо
Препоръчано

Коледунка
Търсене в текст
 
 вторник, 20 октомври 2020
Списък на творби
Начало > Пиеси за деца > Вълшебната билка
Печат  
Тип: Пиеси за деца
Автор: Иван Груев
Организация: Дружество на писателите Стара Загора
Непубликувана творба

ВЪЛШЕБНАТА БИЛКА
Куклена пиеса


ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:
Патето Петьо
Механичният петел
Папагалът Вяра
Принцеса Ели
Пилето Чочко
Шутът
Злодей, Плашило, Вълк
Няколко Обикновени кукли (които не
могат да говорят и да се движат
самостоятелно.)

(Малко преди разсъмване – час, подходящ за зловещи престъпления. Злодеят мъкне Механичния петел (МП) към бунището. Петелът е с развита пружина и това го прави безпомощен – има сили, колкото само да мръдне някоя част от тялото си или с големи усилия да каже някоя дума.)

ЗЛОДЕЯТ (спира да си почине.) Ох, че тежка... тенекия...
МП. (Със скърцащ глас.) Пусни... ме... злодей... мръсен...
ЗЛОДЕЯТ. Добре, де – вече сме на бунището, ох... (Прави още няколко крачки и грубо го пуска на земята.) Тука ще видиш какво значи мръсен Механичен петел. Пък и като те навали дъждецът... Ръждичката така – хам... тенекийката... Хи-хи-хи! Това е твоето лобно място. Какво? Не си особено възхитен? Лобните места обикновено не са много красиви. Можеше да бъде и по-лошо – в някое блато, например, ама наблизо не разполагаме с блато – пресушиха го заради комарите. (Рита го.) Добре ли си? Хи-хи-хи...
МП. Ще те... науча... аз... тебе...
ЗЛОДЕЯТ. Ха-хо-хи!... Нали досега все ме учеше. Едно злодейство не ме остави да извърша на спокойствие. (Рита го.) Защитник на слабите! Сега да видим тебе кой ще те защити. Ама накрая ти се разви пружинката, а? Падна ми в ръчичките, хи-хи-хи... Като ти се развие пружинката и те хвърлят на бунището, има да чакаш някой да ти помогне. Хайде, чао!
МП. Страх...ливец...
ЗЛОДЕЯТ. Хайде сега – ще се обиждаме! Някой като го захвърлят на бунището и започва да плюе всичко и всички. Не падай толкова ниско, де! Бъди твърд! (Това е като поздрав на тръгване. Петелът със скърцане се надига и се оглежда. Злодеят спира.) Какво, оглеждаме се, а? Взорът търси последна надежда? Да, ама няма надеждичка-а... Я чакай... (Вади нож.) Да изстържем малко оченцата, а? Какво ще кажеш? Да не гледкат много-много... (Стърже с ножа боята от очите на МП.)
МП. Под...лец...
ЗЛОДЕЯТ. А така-а...Ще оставим малко да се вижда тук-там – и ние, злодеите, не сме съвсем бъзсърдечни. Остани си със здраве!

(Злодеят си тръгва. Петелът се надига, но не може да стане. Вика слабо: „По-мощ!”, но пада без сили и притихва. Задава се Патето, което идва отнякъде с песен:

Щом денят разпръсне мрака,
дълъг път и мен ме чака –
весело вървя и пея,
търся Слънчо де живее.

Слънчо ходи по небето
и се спира там, където
блясват целите в позлата
слънчевите му палати.

Във вълшебната градина
чудновата билка има –
тя в сърцето разцъфтява,
светло щастие дарява.

Като наближава МП, Патето свършва песента си.)

ПЕТЬО. Абе, аз ще го стигна Слънцето, ама като не знам къде живее?... Мама нищо не ми каза... Да можех поне да летя, ама като съм само едно тромаво пате, което мечтае да стане грачка?... Слънцето още не е изгряло и сега си е в къщата. Дали ще ме чуе, ако го извикам? Я да опитам. Слънце! Ей, Слънце, бе! Къде ти е къщата-а?!... (Блъска се в МП.) Ох, това пък какво е?! (Оглежда го.) Прилича ми на петел. Заспал точно на бунището. (Бута го.) Хей, ставай, бе! Слънцето ще изгрее, а ти още спиш! Ставай да изкукуригаш, че без петел Слънцето изгрява по-бавно.
МП. (Скърцащо, с последен глас:) На...вий... ме...
ПЕТЬО. Какво?
МП. С клю...ча...
ПЕТЬО. Нищо не разбирам. (Към децата в залата:) Деца, вие разбирате ли нещо? Какво? (Децата му обясняват, че Петелът иска да го навие с ключа, който стърчи на гърдите или на гърба му.) С този ключ ли да го навия? А, разбрах най-после – ей сега ще го навия.

(Скръц-скръц с ключа, Патето навива Петела, който става и се отръсква. Той е много шарен, но боята му е олющена и на много други места, освен на очите.)

МП. Да, добре... (Пробва се.) Ку-ку-ри-гу-у! Добре е, нали? Благодаря ти, че ме съживи.
ПЕТЬО. Аз ли? Аз само те навих, както ми казаха децата. А ти кой си?
МП. Аз съм МеПе, което означава МЕХАНИЧЕН ПЕТЕЛ! Най-великата механична играчка!
ПЕТЬО. Най-великата?! Сигурно се чувстваш страшно велик, щом си най-великата играчка!
МП. Така е. Сигурно.
ПЕТЬО. А тука какво пише? (Сочи буквите по МП.)
МП. Не можеш ли да четеш?
ПЕТЬО. Не мога още – в предучилищна възраст съм.
МП. Пише Ме Пе – Механичен петел! Нали ти казах. А ти как се казваш?
ПЕТЬО. Петьо. Галено от Петко.
МП. Е, името ти не е много модерно, но важното е да върши работа.
ПЕТЬО. Какво значи да е модерно?
МП. Ами да е нещо по-така... Например... Пантелеймон! Или да речем... Пентаграм! Или... а, какво ще кажеш?
ПЕТЬО. Пентаграм?... И това, викаш, е модерно? Аз по си харесвам Петьо – и то е модерно, щото съм кръстено на дядо си Патьо. А ти защо си тука... на бунището? Защото това тука ми прилича на бунище – виж цялото се изцапах.
МП. Защото най-великите петли винаги пеят от бунището. Най-силно се чува. Всъщност... Злодеят ме захвърли тука. Пружината ми беше развита и не можах да го изкълва – иначе щеше да види той...
ПЕТЬО. Злодеят ли? Какъв злодей? Той сигурно е лош?
МП. Щом е Злодей, какъв искаш да бъде? Да си виждал някъде добричък злодей? А този е направо отвратителен. Дано не го срещнеш някъде без мене.
ПЕТЬО (мисли:) А всички играчки ли са с пружини?
МП. Не съвсем. Някои са с батерии. Гумените, например, са пълни с въздух, но ако имаш пружина можеш да се движиш по-лесно. Само че трябва да е навита.
ПЕТЬО. Ами аз като нямам пружина, защо се движа по-лесно? Виж как се движа по-лесно. (Показва.) Мога и да подскачам! Мога и да летя, ако искам, ама не много високо.
МП. Така ли? Да-а-а... Защото не си играчка. Сигурно.
ПЕТЬО. Ама аз искам да стана играчка! Затова съм тръгнало да търся Слънцето – да ми даде вълшебната билка. То ще ми сложи ли пружина?
МП. Абе, защо ти е притрябвала пружина като и така можеш да се движиш по-лесно?
ПЕТЬО. Ами да стаана играчка, бе – нали ти казах. А с вълшебната билка ще излекувам болната си майка, която остана при Синьото езеро.
МП. Тя от какво е болна?
ПЕТЬО. Ами разболя се. Като разбра, че искам да ставам играчка – и се разболя. Много е тъжна.
МП. Да-а... Сигурно. Как няма да се разболее, горката... А ти защо искаш да ставаш играчка?
ПЕТЬО. Ами защото сега мама не ме оставя да се наиграя. Ние на Синьото езеро си играем с едно пиле – казва се Чочко и сме приятели, - а мама все ме вика – да съм ядяло, да съм спяло... Не ме оставя да се наиграя. И майка му на Чочко го вика постоянно, затова решихме да станем играчки. Тогава по цял ден само ще си играем. А ти знаеш ли къде живее Слънцето?
МП. Слънцето ли?! Да-а... На небето. Сигурно.
ПЕТЬО. И аз знам, че е набето, ама то е много голямо. Виж го колко е голямо! (Показва му.) А Слънцето постоянно се движи и не мога да го настигна. Знаеш ли къде му е къщата, където спи нощем и не свети толкова силно?
МП. Къщата?!... Да-а... Под земята! Сигурно.
ПЕТЬО. Не ми се струва много сигурно... Ако Слънцето живее под земята, как се качва на небето?
МП. Да-а... Не знам. А че се качва, качва се – то се вижда. (Наистина се вижда, защото слънцето вече изгрява и настъпва денят.) Ако искаш, да идем да попитаме другите играчки.
ПЕТЬО. Кои другите?
МП. Ами играчките на момиченцето Ани. Те са много и все някоя ще знае къде живее Слънцето. Макар че повечето са... малко глупави.
ПЕТЬО. Ами щом са глупави, как ще знаят?
МП. Да опитаме. Някой може да е глупав и пак да знае адреса.
ПЕТЬО. Прав си. Да опитаме.
МП. Добре, ама навий ме хубаво.
ПЕТЬО. (Скръц-скръц – навива го.) Този ключ... не ти ли боцка сърцето?
МП. Не ме боцка. Защото нямам сърце.
ПЕТЬО. Нямаш сърце ли? (Разочарован е.) Ами тогава как живееш?
МП. Нали ти казах – с пружината.
ПЕТЬО. Че може ли да се живее без сърце?
МП. Великите могат. Важното е да се движа и да кукуригам – и на най-великите не им е нужно нищо повече.
ПЕТЬО. И някой постоянно трябва да те навива?
МП. Трябва. Ако не ме навиват няма да мога да се движа и някой злодей пак ще ме домъкне на бунището.
ПЕТЬО (не е доволен от тия факти:) И къде са другите играчки?
МП. В къщата. Нали е ей там? (Сочи.)
ПЕТЬО. Да, не я ли виждаш?
МП. А, вждам я, ама на части. Защото Злодеят излющи боята на очите ми и сега виждам само с това, което е останало. Сега виждам вратата, с ей това парченце виждам прозореца и прочие...
ПЕТЬО. Това прочие сигурно е много интересно?
МП. Да, сигурно. Ама иначе е по-добре, макар че не е толкова интересно. Тръгваме ли? Хайде да зпеем твоята песничка, че много ми хареса.
ПЕТЬО. Запомни ли я?
МП. Моментално. Ние, петлите, сме много музикални. Давай – раз, два!

(Запяват песничката, която, понеже са двама, има малки промени в първия куплет:

Щом денят ръзпръсне мрака,
дълъг път и нас ни чака,
весело вървим и пеем,
търсим Слънчо де живее.

Тръгват и се изгубват, песента затихва. Показва се стаята, където са: Шутът, Принцеса Ели, Пилето Чочко, Папагалът Вяра и обикновените кукли. Досега те са играли свои игри, дирижирани, изглежда, от Шута. Той, по-точно, ги дразни и затова всички са настроени против него – омръзнал им е. Обикновените кукли са в най-необикновени пози – както са били захвърлени по време на играта. Шутът е във вихъра си.)

ШУТЪТ. Хайде, всички! Раз, два! (Скача.)
ВЯРА. С Вя-ра! (Той май знае само името си.)
ЧОЧКО. Аз не искам повече – играй си с куклите.
ШУТЪТ. Знаеш, че куклите не могат да играят. Виж ги само в какво плачевно положение са.
ЧОЧКО. Ти ги докара до това плачевно положение.
ВЯРА. С Вя-ра!
ШУТЪТ. (На Чочко:) Ами подреди ги, че да ги докарам до друго плачевно положение.
ЧОЧКО. Аз да не съм ти сценичен работник!? Елисавета да ги подреди – нали тя отговаря за реда в стаята.
ЕЛИ. Моля?! Това пиле да не ме взема случайно за слугиня?! Че нали ще си разбъркам диплите на роклята, моля! Що за маниери?! (Тя гледа да стои на едно място и се грижи само за роклята си – подрежда я и заема „царствени” пози.)
ЧОЧКО. Да, ама Ани като се върне от дестката градина, ще ни се кара.
ЕЛИ. Ани знае на кого да се кара...
ШУТЪТ. Охо! Ани ще се върне чак довечера, а тогава аз ще се скрия и тя ще се кара на вас!
ВЯРА. На вас! На вас! С Вя-ра!
ЕЛИ. Ани знае, че аз съм послушна. И ще й разкажа всичко! Да знаеш!
ШУТЪТ (досега е подхвърлял куклите:) Аз пък ще ти скъсам роклята! (Дърпа я.)
ЕЛИ (се брани:) Само да си ме пипнал! Маймуна такава! Марш! (Удря го с ветрилото, ако има такова.)
ВЯРА. Марш! Марш! С Вя-ра!
ШУТЪТ. (Имитира го.) С Вя-ра! С Вя-ра! Само това знаеш! Глупак!
ВЯРА. Глу-пак! Глу-пак. С Вя-ра!
(Отвън се чува песента на Патето и МП, които идват.)
ЧОЧКО. Някой пее. Тихо! Отвън ми се чува.
ЕЛИ. Двама са, ако нямаш нищо против – не чуваш ли, че пеят на два гласа?
ШУТЪТ. Той е музикален инвалид.
ВЯРА. С Вя-ра!
(Песента наближава. Влизат Патето и МП)
ШУТЪТ. Механичният петел и едно пате, което изглежда като истинско. Тебе нали Злодеят те захвърли на бунището, бе? Как се измъкна оттам?
МП. Петьо ме нави.
ЧОЧКО. Петьо ли? Кой Петьо?
ЕЛИ. Сигурно има предвид патето, което няма начин да не се казва Петьо. Ама що за име, моля ви се!
ПЕТЬО. (Привлечен е от пилето.) О, Чочко, здравей! Ти кога дойде тук? Нали остана при Синьото езеро? Да не си станал вече играчка?
ЧОЧКО. Не съм оставало при Синьото езеро. Въобще не съм било на това езеро.
ПЕТЬО. Как да не си било – нали с тебе си играехме на пу - ти гониш?!
ВЯРА. С Вя-ра!
ЧОЧКО. Не си спомням, бе – сигурно си играл с Вяра.
ПЕТЬО. Ти не си ли Чочко?
МП. Това пиле е играчка и никога не е излизало от стаята.
ЧОЧКО. (Засегнат.) Брей! Веднъж Анито ме носи в детдсата градина, ама й се караха, защото там имат други играчки.
ПЕТЬО. Играчка ли си?! А си същото къто истинския Чочко!
ШУТЪТ. Понякога не можеш да разбереш кой е жив, кой е играчка. Хайде на гоненица! (Втурва се за закача най-вече Ели, която се брани.)
МП. Ти-хо-ри-гу! (Млъкват.) Ние с Петьо сме тръгнали да търсим Слънцето. Някой знае ли къде живее Слънцето?
ЧОЧКО. Ами живее... живее... у тях си!
ШУТЪТ (го подиграва:) Точно така. И вятърът си живее у тях.
ЧОЧКО. А според тебе къде живее?
ШУТЪТ. Ей там, на двора. Веднъж като валя дъжд, на двора имаше една локва и Слънцето беше легнало в нея. Видях го през прозореца, ако не врваш!
МП. На двора няма никаква локва.
ШУТЪТ. Значи си е сменило квартирата.
МП. Квартирата! Който ходи по небето, не може да легне в локва.
ПЕТЬО. И аз съм го виждало в Синьото езеро, но мама каза, че там само се къпе. И водата става топла и много приятна за плуване.
ЕЛИ. Ние не обичаме да плуваме. И вода не обичаме, и лед не обичаме, и сладолед не обичаме...
ПЕТЬО. Да, ама децата обичат сладолед. Нали, деца? („Да-а!”)
ЕЛИ. А на вас Слънцето за какво ви трябва? Аз не мога ли да го заместя?
ПЕТЬО. Да ми даде вълшебната билка, която ще излекува майка ми и аз ще мога да стана играчка.
ШУТЪТ. Ако си остроумно пате, ще станеш шут.
ЧОЧКО. Аз пък искам да съм живо пиле и да си играя с другия Чочко.
ЕЛИ. Живо пиле! Ужас! Ама моля ти се, ще те издам на Ани!
ВЯРА. С Вя-ра!
МП. И аз, ако не бях най-великата механична играчка, щях да поискам да съм жив петел. Сигурно.
ВЯРА. Жив! Жив! С Вя-ра!
ЕЛИ. Ама, моля ви се – тогава кои ще ми бъдат придворните?!
ШУТЪТ. Ей тия! (Разбутва обикновените кукли и предизвиква всеобща бъркотия.)
ПЕТЬО (също е участвал играта:) Ех, че е интересно, но трябва да тръгвам, че да изпреваря Слънцето като слезе зад гората.
МП. И аз идвам с тебе.
ЧОЧКО. И аз бих дошло, но като ми се изтощят батериите...
ШУТЪТ. Трябва да си голям глпак, за да тръгнеш след Слънцето без резервни батерии.
ПЕТЬО. Вие ни чакайте тука – като стана играчка, ще се върнем и ще си играем по цял ден!
ВСИЧКИ. Довиждане! Чакаме ви!
(Тръгват с песента. Другите изчезват от сцената. Двамата вече са на път.)
ПЕТЬО. Ох, започнах да се уморявам... Ние, патетата, не можем да вървим бързо по земята, защото краката ни са плавателни – с ципи между ноктите. Виж, ако съм във водата, изобщо не можещ да ме стигнеш.
МП. Аз във вода не влизам, защото ще ми ръждяса пружината. Но който търси вълшебна билка, не трябва да очаква да му се случват само приятни неща. Ако искаш, да си починеш малко...
ПЕТЬО. Няма да е зле и да похапна нещо...
МП. Добре, ей там виждам една леха с ягоди –иди си хапни.
ПЕТЬО. Ами ако видя нещо страшно?
МП. Няма страшно – нали съм с тебе. Патетата ядат ли ягоди?
ПЕТЬО. Не знам, ама както съм гладно, ще ти изям всичките..
МП (към децата:) Деца, патетата ядат ли ягоди? (Децата: „Да!”, „Не!” – и те не знаят като автора. Кой ги знае тия патета ядат ли ягоди.)
ПЕТЬО. Хайде по-бързо, че съм гладно! (Отиват до ягодите.) Виж колко са много! (Иска да си откъсне, но отнякъде изскача Плашилото.)
ПЛАШИЛОТО. Стой! Горе крилата! (Страшно е.)
ПЕТЬО (вдига крила и трепери:) Аз... аз... предавам се.
МП (застава пред Патето да го брани:) Ей ти, откъде изскочи?! Назад или ще ми опиташ клюна! От търновска стомана е, да знаеш!
ПЛАШИЛОТО (размахва ръкави – дрипави, страшни:) Никой да не пипа ягодите на Принцесата! Назад – ще стрелям!
МП (на Петьо:) Плаши гаргите – не бой се. То въобще няма пушка.
ПЛАШИЛОТО. Ти кога се измъкна от бунището, бе? Тъкмо си беше намерил мястото...
ПЕТЬО. Аз исках да си хапна само една ягодка, защото съм жадно...
ПЛАШИЛОТО. Горе крилата! Не пипай, казах!
МП. Абе, това Плашило ми прилича на някого...
ПЛАШИЛОТО (става „любезно”:) Много ли си гладно?
ПЕТЬО. Да. И съм жадно.
ПЛАШИЛОТО. Ами тогава... може и да се споразумеем.
ПЕТЬО. Как да се споразумеем?
ПЛАШИЛОТО. Ами така, че да си хапнеш ягодки. Виж какви са хубави! (Показва му една – хубава е, няма две мнения.)
ПЕТЬО. Ами хайде да се спаразумеем по-бързо!
ПЛАШИЛОТО. Значи, се разбираме така: аз ще те направя играчка, а после ще ти позволя да се наядеш с ягоди. Ама колкото искаш!
МП. Да бе, от гладния най-лесно става играчка. Само че тогава няма да му се ядат никакви ягоди.
ПЛАШИЛОТО. Ти да мълчиш! Никой не те пита.
МП (разглежда постоянно Плашилото:) Абе, на кого ми прилича...
ПЛАШИЛОТО. Е, какво, съгласно ли си?
ПЕТЬО. Аз... ами... не знам... такова...
ПЛАШИЛОТО. Няма не знам, няма такова! Нали искаше да ставаш играчка?
ПЕТЬО. Исках, ама вчера... и сутринта.
ПЛАШИЛОТО. Да ги нямаме такива – сутринта искало, следобед не иска – къде дават така?
ПЕТЬО. Ти... как ще ме направиш играчка?
ПЛАШИЛОТО (е въодушевено от победата:) Много лесно става и въобще не боли. Виж сега – ще те боядисам с ей тая боичка, жълтичката, на очичките ще сложим синичка, после кръц-кръц с ключенцето и ще подскачаш като ново пате.
МП. Цена: един и петдесет.
ПЛАШИЛОТО. Ти да мълчиш – цената има кой да я определи!
ПЕТЬО. Аз и сега мога да подскачам. Крилцата си не ги давам – няма да мога да летя!
ПЛАШИЛОТО. Играчките нямат нужда от летене. Хайде, защото ще загинеш от глад.
МП. Някой може да загине и пак да не стане играчка.
ПЛАШИЛОТО. Да, ама повечето стават. Пък има и други начини...
МП. Всеки начин – до известно време...
ПЛАШИЛОТО. Абе, ти ще идваш ли да ядеш ягоди или напротив?!
ПЕТЬО. Ами, май... Няма да ям!
ПЛАШИЛОТО. Няма?! Така ли?! Ами нали обеща, бе?!
ПЕТЬО. Нищо не съм обещавало, пък!
ПЛАШИЛОТО. Обеща! Петелът ще потвърди. Кажи бе, Велики Механизме!
МП. Я да не лъжеш – нищо не е обещавало. Деца, нали не е обещавало? (Децата: „Не-е!”)
ПЛАШИЛОТО. Тия свидетели са невалидни. Ама аз ей сега ще ти ударя боята – няма даже и да крякнеш! (Взима четката и боята и и ска да хване П., но МП скача отгоре му, блъска го и шапката на ПЛ. пада. МП го гледа смаяно, защото е познал вече... Злодея.)
МП. А така-а... А аз се чудя на кого приличало. (Към залата:) Деца, ами това е Злодеят, който ме захвърли на бунището. Хубаво го вижте! Познахте ли го? (Децата: „Да-а!”) А сега вижте какво ще му се случи! (МП се нахвърля върху Злодея, който с викове намира спасение в бягство, без повечето от дрипите, с които се е маскирал.) Още от началото го подозирох, ама като го виждах на части, не можах да го позная веднага.
ПЕТЬО. Сега можем да ти подобрим зрението.
МП. Да го подобрим? И как?
ПЕТЬО. Боята...
МП. Какво – боята?
ПЕТЬО. Ами с нея ще ти реставрираме очите. Какъв цвят предпочиташ?
МП. Абе цветът не важен – главното е да ми се подобри зрението. После мога да си сложа и червени лещи.
ПЕТЬО. Няма нужда – ето има червена боя. Дай да те нарисувам.
МП. (Отива.) Давай! (Петьо го рисува.) По-внимателно! Кръгли ги рисувай, ей – да не ме направиш китайски петел. И по-големи, че да виждам по-далече от човката си.
ПЕТЬО (е нарисувам едното око:) Дай сега и другото. (Рисува и него.) Така добре ли е?
МП. Супер идеално! Ку-ку-ри-гу! Това да прогледнеш е голяма работа! А ти какво чакаш – яж ягоди, де!
ПЕТЬО. Ей, вярно, бе! (Яде лакомо.) Деца, вие обичате ли ягоди? (Децата: „Да-а!”) Да, ама... аз ям наужким.
МП. В театъра всичко се прави наужким, ама е вярно.
ПЕТЬО. И ягодите не са истински, така че не мога да ви почерпя.
МП. Вкъщи ще си хапнат ягодки. Или конфитюрче. Хайде да тръгваме, че Слънцето няма да ни чака.
(Тръгват и след известно време влизат в гората.)
Ако питаш мене, тази гора въобще не може да има край. Мисля, че доста ще ни измъчи докато видим какво има зад нея.
ПЕТЬО. Пък е и една такава... страшна. Зад всяко дърво има нещо страшно.
МП. Така е, защото те е страх. Така ти се струва, значи, а пък то няма нищо страшно.
ПЕТЬО. Не е ли по-добре да я заобиколим?
МП. Това да не ти е река, че да я заобикаляш? Давай смело зад мен!
ПЕТЬО. Абе, давам, ама... Ами ако срещнем вълк... или лисица?...
(Зад дърветата се подава Злодеят, маскиран като вълк и започва да дебне Патето.)
МП. Лисиците не ядат механични петли.
ПЕТЬО. Да, амя живи патетета ядат, нали. Ако не вярваш, питай децата.
МП. Знам, че ядат живи патета, ама аз нали ще те пазя. Давай смело!
(Тръгват смело напред. Патето изостава. Пред МП се появява Шутът, който отвлича вниманието му, а Вълкът хваща Патето и го замъква в гората.)
ШУТЪТ. Здравей, Велики! Добре дошъл в гората на Принцеса Ели!
МП. Здрасти, щом настояваш, ама аз на шутовете никога не съм им имал особено доверие. По принцип говоря.
ШУТЪТ. Принципите са голямо нещо, ама задължават. Само когато принципът ти е да се надсмиваш над всичко, тогава си свободен. Като мене.
МП. Засега не смятам да ставамч шут.
ШУТЪТ. О, то и без това няма свободни места. Ти си рицар, а рицарите рядко стават шутове – липсва им чувство за хумор. По-често стават за смях.
МП. Ти какво правиш тука – нали останахне в къщата?
ШУТЪТ. Ами омръзна ни и избягахме да си играем в гората. Ти ще вземеш ли участие?
МП. Нямам време. Петьо, хайде, че закъсняваме. (Няма го.) Къде си бе, глупчо, да не се уплаши от тоя шут?! Не видя ли накъде отиде това пате?
ШУТЪТ. Ами отиде... нататък. С един вълк. Сигурно с него му е по-интересно.
МП. Така значи – организирано отвличане, а?
ШУТЪТ. И то – добре организирано – колко му е до отвлечещ вниманието на един тенекиен глупак. Ох, бе!... (Това, защото МП скача върху него, събаря го.) Какво ти стане, бе?! Ей, да не ме клъвнеш с тая човка!
МП. Ще те клъвна и то право в окото, ако веднага не ме заведеш при Петьо. Не вярвам, че ще бъдеш много смешен като едноок шут.
ШУТЪТ. Пусни ме, бе! Как да те заведа като не мога да стана?!
МП. (Вдига го грубо:) Готов си. Хайде сега – към целта! И без вицове и отклонения! (Разтърсва го.)
ШУТЪТ. По-внимателно, бе – да не съм ти скъсан чувал! Трябва да играя и в други спектакли, ей!
(Тръгват и стигат до мястото, където са: Принцеса Ели, с корона, седнала на нещо като трон, Петьо – завързан с въже, Злодеят – с четка в ръка, готов да го боядисва, Чочко, Вяра.)
ЗЛОДЕЯТ. Ваше Височество, да започвам ли? (Да боядисва.)
ЕЛИ. (На Петьо:) Много съжалявам, но трябва да си попълня свитата. (На Зл.:) Започвай. (Жеста.)
ПЕТЬО. Не искам!
(Злодеят замахва с четката, но Чочко скача и го блъска.)
ЧОЧКО. Не го пипай, бе! Не чу ли, че не иска!
ЗЛОДЕЯТ (го блъска:) Марш бе, дребосък! Това да не е по желание – не виждаш ли, че изпълнявам заповед.
ЧОЧКО (се бори с него:) Няма да го пипаш пък – майка му е болна!
ЗЛОДЕЯТ. Ти пък какво общо имаш с това живо пате?! (Блъска го, Чочко полита далече и вече не може да помогне, но пристига МП, който с една хватка се справя със Злодея и освобождава Патето.)
МП. Ти къде изчезваш така внезапно? Следащия път се обаждай преди да тръгнеш с тоя.
ПЕТЬО. Той ми стисна човката и не можах да изпищя.
ЕЛИ (се съвзема от ужаса:) Стража! Стража!
(На повика се отзовава Папагалът, който всъщност е стражата.)
ВЯРА. Стра-жа! Стра-жа!
ЕЛИ. Арестувай тия тука – и в тъмницата!
ШУТЪТ. Ако Патето няма нищо против, може и да арестува, но за Петела се съмнявам. Пък и тъмница не се вижда наоколо. По-добре, викам, да ги вържем.
ВЯРА (отива при МП и тропа с копието:) Стра-жа! Стра-жа!
МП. Чухме де – какво като си стража?
ВЯРА. Па-зя! С Вя-ра!
ШУТЪТ. На някои това им е хубавото, че с вяра могат да правят всичко. Арестувай ги с вяра, де.
ЕЛИ. (Разбрала, че...) Остави ги. Ще ни бъдат... гости. Заповядайте, добре дошли в моите владения! Чувствайте се като... мои придворни. Шуте, настани всички по местата им. Донесете ягоди!
(Злодеят донася купа с ягоди. Патето ги опитва.)
ПЕТЬО. Не стават – изкуствени са.
ЕЛИ. Искате ли да видите ние тук как изискано се забавляваме? Сега ще ви покажем. Готови!
(Шутът, Злодеят, Папагалът и Чочко се подреждат интересно и заедно с Принцесата пеят и танцуват нещо като кадрил. На подходящи места Папагалът издига своя девиз, а текстът е следният:

В тъмната гора събрани,
Шут, Злодей и Папагал,
ний за свита сме призвани
на могъщ и славен крал.

Но крале понеже няма
и не знаем днес къде са,
служим със любов голяма
тук на нашата Принцеса.

Тя е нежна и обича
свойте предани придворни,
с мили думи ни нарича,
щом сме й покорни.

Затова сега за нея
тая чудна серенада
под дърветата ний пеем
с радост и наслада.)

ЕЛИ. Благодаря ви, мои скъпи придворни! (На Патето и МП:) Хареса ли ви?
ПЕТЬО. Ами... не знам.
ШУТЪТ. Щом не знаеш, че не ти е харесало, значи ти е харесало.
ЕЛИ. (На МП:) Тебе ще те назнача началник на стражата, а Петьо ще ми бъде паж и ще си играе с Чочко.
МП. Началник? На ей тоя тука? Не, благодаря.
ПЕТЬО. А аз трябва да намеря вълшебната билка и да се върна при мама.
ЧОЧКО. Вземи и мене със себе си! Моля те!
ШУТЪТ. На това пиле не му трябва особена агитация.
ЕЛИ. Никой никъде няма да отива! Ако не ми се подчинявате, ще заповядам да ви хвърлят в тъмницата.
ШУТЪТ. Правилно – там ще им дойде умът в главите.
ЗЛОДЕЯТ. Който не иска да стане играчка, мястото му е в затвора. И пилето е за там, нали, Ваше Височество? (Хваща пилето.)
МП. Я да го пуснеш, че... Голям герой се пишеш пред пилета и патета!
ЕЛИ. Никой няма да си тръгва! Не съм заповядала!
МП. Заповядвай на придворните си. (Иска да тръгне.)
ЕЛИ. Стой! Стража!
ВЯРА (се изтъпанва:) Стра-жа! С Вя-ра!
ЕЛИ. Ще си тръгнете, ако победиш в рицарски двубой Началника на моята стража.
МП. Тоя папагал?! Пфу!
ПЕТЬО. На мене ми изглежда доста... войнствен.
ЕЛИ. Пригответе ги за двубоя!

(Злодеят подготвя Папагала, а Шутът – МП. Слагат им шлемове, щитове, секира или някакви смешни инструменти. Двамата застават от двете страни на сцената, а другите, седнали като на трибуна, ги гледат. Принцесата дава знак за започване на двубоя и Шутът, и Злодеят – с фанфари изсвирват звънък сигнал. Двамата противници се насочват един срещу друг – Папагалът - с вик: „Вя-ра!”, но тъкмо да се сблъскват, избягва. Всеки поддържа своя любимец. Втори сблъсък. И този път Вяра иска да избяга, но не успява и МП го събаря – победен е за ужас на своите привържници, които всъщност са очаквали подобна развръзка.)

ШУТЪТ. Мачът завърши нула на нула!
ЗЛОДЕЯТ. Ваше Височество, срещата не се признава – Петелът не се бие по правилата!
ШУТЪТ. И не позволява на Папагала въобще да го удари с Вя-ра!
ЕЛИ. (На МП:) Назначавам те за началник на моята стража. Ти достойно заслужи тази чест.
МП. То пък една чест... Все едно да стана началник на шутовете.
ШУТЪТ. За това се иска талант бе, ей – мене никой не може да ме победи на лъганка!
ЕЛИ. Така ли? Излъжи ги тогава и да направим Патето играчка.
ШУТЪТ. Успееш ли да излъжеш някого, той е готова играчка. Тъмницата е за тези, които не можеш да излъжеш – да си стоят там като не искат да повярват на лъжата.
ПЕТЬО. Ти как ги лъжеш?
ШУТЪТ. Обикновено казвам истината.
ПЕТЬО. Уж ги лъжеш, а пък казваш истината?
МП. Не го слушай – да вървим да търсим Слънцето.
ВЯРА. С Вя-ра!
ШУТЪТ. Ами като искате да намерите Слънцето, защо врвите нататък? (Сочи наляво.)
ПЕТЬО. Защото там е къщата му.
ЗЛОДЕЯТ. За пръв път чувам, че Слънцето било имало къща!
ПЕТЬО. Ами ако няма къща къде си ляга дза спи през нощта, а?
ЗЛОДЕЯТ. За пръв път чувам, че Слънцето спяло през нощта!
ШУТЪТ. Ако искате да стигнете до къщата на Слънцето, ще трябва да се върнете обратно.
МП. И откъде-накъде обратно?
ШУТЪТ. Оттука – нататък! Защото къщата му е нататък! (Надясно.)
ПЕТЬО. Брей, не виждаш ли, че Слънцето отива да си ляга нататък! (Наляво.)
ШУТЪТ. Отива, ама сутринта откъде дойде?
ПЕТЬО. Оттам – откъде! (Надясно.)
ШУТЪТ. Точно така. И какво е правило там?
ПЕТЬО. Ами... събудило се и тръгнало по небето.
ШУТЪТ. И откъде е тръгнало?
ПЕТЬО. От къщата си – откъде.
ШУТЪТ. Точно така. Значи къщата му е там и ще трябва да се връщате обратно. Съжалявам.
МП. Да се връщаме?... М-да... Сигурно.
ЕЛИ. Ако не можете да се разберете, ще заповядам да бъде свикан симпозиум за разглеждане на въпроса.
ЧОЧКО. Какво е сим-сим-позиум?
ШУТЪТ. Събрание на умни глави, които ще кажат къде живее Слънцето.
МП. Да-а... Сигурно.
ПЕТЬО. Какво - сигурно?
МП. Така излиза...
ПЕТЬО. Какво излиза така?
ЕЛИ. Заповядвам ти да говориш по-ясно!
МП. Ами много просто.
ШУТЪТ. Сега вече е съвсем ясно.
МП. Слънцето има две къщи!
ЗЛОДЕЯТ. А! За пръв път чувам, че Слънцето било имало две къщи!
ШУТЪТ. Ти и за едната чу за първи път. (На МП:) Две къщи, викаш?
МП. Най-малко. Едната - там, (Наляво) другата – там. (Надясно.) От едната става, в другата си ляга.
ПЕТЬО. Ей, вярно бе!
ШУТЪТ. Това е откритие от световно значение. Ваше Височество, предлагам да назначите Петела за началник на кралските професори.
ЕЛИ. Мислиш ли? А Бухалът няма ли да се засегне?
ШУТЪТ. Бухълът е толкова мъдър, че никога няма да се сети за такова нещо.
ЗЛОДЕЯТ. За какво няма да се сети – да се засегне или за къщите? Аз ще му кажа.
ШУТЪТ. И за едното и за другото нямаше да се сети. Ти ако беше толкова мъдър, щеше ли да се сетиш?
ПЕТЬО. Той и сега не се сети.
ШУТЪТ. Да, ама ако назначат Петела за началник на злодеите, ще се засегне.
ЗЛОДЕЯТ. Тази тенекия ли бе? Че той няма никакви злодейски способности! Началник! За това се искат заслуги бе, ей!
ШУТЪТ. Ако Нейно Височество каже, може и за началник на славеите да го назначи.
ЕЛИ. Разбира се, че мога – кой ще ми попречи, моля ви се?
ЗЛОДЕЯТ. На славеите – може.
ПЕТЬО. Той не иска! МеПе, нали не искаш? Хайде да тръгваме!
ЕЛИ. Ама, моля ви се, чакайте – как така изведнъж?! (На МП:) Ако останете при мен, обещавам... обещавам... да се оженя за тебе! И да те направя крал.
МП. Крал?... Да-а, не е лошо... Сигурно.
ШУТЪТ. Не съм виждал някой да се издига толкова бързо – от началник на стражата - направо крал! МеПе, как го правиш?
ПЕТЬО. Кралят по-велик ли е от Най-великата механична играчка?
ШУТЪТ. И кралете са механични играчки.
МП. (На Ели:) Благодаря, ама май... няма да стане.
ЕЛИ. Защо-о?!
МП. Защото не си механична кокошка.
ЕЛИ. Аз?! Механична кокошка! Ама, моля ви се! Ужас! Стража! Къде ми е стражата?!
ВЯРА. Тук! Тук! Вя-ра!
ЕЛИ. Арестувай това... пиле. (Чочко.) В тъмницата! И го пази да не избяга!
ЧОЧКО. Ама аз какво съм виновно?! (Разплаква се.)
ВЯРА (отива да арестува Чочко:) На-пред! С Вя-ра!
МП (го блъска:) Не го пипай! Или боят ти се видя малко? Сигурно.
ВЯРА (на Ели:) Пре-чи! Пре-чи!
ЕЛИ. Ама, моля ви се – така ще остана съвсем без свита!
ЗЛОДЕЯТ. Ако искаш, ще ти доведа обикновените кукли – те няма да имат нищо против.
ЕЛИ. Ама, моля ви се – те нямат царствен произход!
ШУТЪТ. Повечето царедворци нямат царствен произход. А вие защо ще биете толкова път до Слънцето?
ПЕТЬО. За вълшебната билка – да излекуваме мама.
ШУТЪТ. За една билка – толкова разправии?... Я виж тука колко много билки си имаме. За болна майка, викаш?
ПЕТЬО. Да, много е тъжна.
ШУТЪТ. Лесна работа – ей сега ще я оправим. (Търси билката.) Не – тази е за деца... Тази – за весели лелки.... А! Ето! Не – тази е за тъжни баби. Абе, къде се е забутала?... А, ето я! (Откъсва „билката” и я подава на Петьо.) Ето – специално за тъжни майки. Вносна. Взимай, де!
ПЕТЬО. Тази ли?... Ама тя... истински вълшебна ли е?
ШУТЪТ. Че има ли лъжливи вълшебни билки? Две супени лъжици се варят и се пие при всяко натъжаване.
ПЕТЬО. Супените лъжици ли се варят? Че ние си имаме супени лъжици.
ШУТЪТ. Билката се вари! И кажи на майка си да внимава, че ако пие повече, може да стане много весела – то не е една беля.
ЗЛОДЕЯТ (разглжда билката:) Вълшебна, викаш? Че да наберем повечко и да занесем на пазара, а?
ШУТЪТ. Че набери си, бе! Няма да си първият злодей, който продава на пазара чудотворни неща.
ВЯРА. С Вя-ра!
ШУТЪТ. Точно така – много е важно да вярваш в билката.
МП. Глупости! (На Петьо:) Хвърли я тая лай-лай-кучка! На майка ти не й трябват никакви билки.
ПЕТЬО. Трябват й, бе – много е тъжна.
МП. Сега като не си при нея, сигурно е още по-тъжна, ама като се върнеш и като разбере, че вече не искаш да ставаш играчка, ще бъде най-радостната майка. Хайде да те заведа сега на Синьото езеро.
ПЕТЬО. Добре! Да тръгваме.
ВЯРА. С Вя-ра!
ЧОЧКО. И аз идвам с вас!
ШУТЪТ. То като гледам... да вземем да идем всичките – голяма игра ще падне на това Синьо езеро.
ЕЛИ. Ама, моля ви се! Сама ли ще ме оставите?!
МП. Защо сама? Ако не се преструваш толкова, може да дойдеш с нас.
ЕЛИ. Да вървя през гората?! Ами роклята ми?!
МП. Добре де – ще те нося.
ВЯРА. С Вя-ра!
ЕЛИ. Ама там ще имам ли голяма свита?
ПЕТЬО. Най-голямата! На Синьото езеро има колкото искате патета, пилета, птички, жабчета...
ЕМИ. Ама, моля ви се, не обичам жабчета!
МП. Добре – няма да ги включваш в свитата си. Качвай се на гърба ми!
ШУТЪТ. Аз си мисля, че на това така наречено Синьо езеро няма начин да не е мокро.
ПЕТЬО. Разбира се, че е мокро – можем да си плуваме по цял ден.
ЗЛОДЕЯТ. Това удоволствие – без мене.
ЕЛИ. Ама, моля ви се, ако плувам, нали ще ми се намокри роклята?!
ШУТЪТ. Не си ли носиш банския?
ЕЛИ. Искам да се върнем вкъщи!
ЧОЧКО. И на мене като ми се намокрят батериите – и край – веднага ще се изтощят.
ЗЛОДЕЯТ. Вкъщи пък е пълна скука – едно злодейство не можеш да извършиш като хората.
ШУТЪТ. Май предложението се отхвърля с квалифицирано мнозинство.
МП. Аз предлагам да заведем Патето при майка му, защото, нито с глад, нито със заплахи никой не успя да го направи играчка. А след това ние ще отидем в... ще отидем някъде.
ШУТЪТ. В Кукления театър! Я си представете, че ни вземат за артисти!
ЕЛИ. Страхотно! Сигурно имат крещяща нужда от принцеси.
ВЯРА. С Вя-ра!
ШУТЪТ. Принцеси и вяра сега се търсят най-много. Виж, от шутове не можеш да се разминеш, ама все ще се намери една щатна бройка. За талантливите една бройкавинаги се намира.
МП (към залата:) Деца, ние тръгваме. Довиждане! (Децата: „Довиждане!”...) Ако искате да ни видите отново, елате пак на театър!

(Тръгват. Злодеят се суети и Шутът забелязва това.)

ШУТЪТ (на Злодея:) Хайде бе – какво се въртиш насам-натам. Тръгвай с нас! В Кукления театър също могат да се вършат злодейства.

(Всички запяват песента и ... тръгват.)

к р а й

Последна промяна: 2009-05-26 13:53:53
Прочетено: 6899

Подробна информация

автор
Иван Груев
Организация: Дружество на писателите Стара Загора
Творби: 35

Иван ГРУЕВ е роден през 1936 г. в Стара Загора. Завършил е българска филология в СУ "Св. Климент Охридски" в София. Работил е в областта на културата, като редактор в Радио Стара Загора, секретар на Клуба на дейците на културата, директор и главен редактор на сп. "Участие" и др.

Иван Груев е носител на Орден "Кирил и Методий" - трета степен, на Наградата за поезия "Николай Лилиев", на наградата "Стара Загора", на редица награди от национални литературни конкурси.

Член е на Сдружението на българските писатели. Председател е на Дружеството към Сдружението на българските писатели в Стара Загора.

Издал е стихосбирките:
Надежда за понеделник, 1982
Автострада, 1990
Рисунки с въглен, 1992
Разпадане на чудесата, 1996
Лична зона, 2003
Премълчавани признания, 2004
Причастие, 2005
Вино от залези, 2005
Мигове от светлината, 2006
Завръщането на думите, 2007

От завоя на август, 2008
Автор е на няколко пиеси, сред които "Марсианчето", играна в Драматичен театър "Гео Милев" - Стара Загора.



Изпратате съобщение на/за автора
Име:

Имейл:

Телефон:

Съобщение:


                   
   
PC-TM
СБИР
 
Център за независим живот
Национален младежки поетичен конкурс "Веселин Ханчев"
Конкурс за млади изпълнители
 
Bemis Public Library
       


Етичен кодекс на библиотекарите в Република България

        English version
Go to top of page  Начало | Библиотека Родина | Новини | Проекти и програми | Нови книги | Периодика 2013 | Американски кът | За Вас, ученици | Издания | Дигитална библиотека | Читалище Родина | Стара Загора | Култура | Образование | Социални дейности | Старозагорска епархия | Туризъм | Календари | Web връзки | Контакт с нас | Галерия | Съдържание |