English
Детска библиотека
Основно меню
Начало
Библиотека Родина
Новини
Проекти и програми
Нови книги
Периодика 2013
Американски кът
За Вас, ученици
Издания
Дигитална библиотека
Читалище Родина
----------
Стара Загора
Култура
Образование
Социални дейности
Старозагорска епархия
Туризъм
----------
Календари
Web връзки
Контакт с нас
Галерия
Съдържание

Търсене
· в каталога на библиотека Родина
· в каталога на фондация Миню Балкански
(книги на френски език)

· в електронните каталози на български библиотеки


Е-БИБЛИОТЕКА
Автори
Раздели
Поезия
Стихотворения за деца
Критика
Хумор и сатира
Пиеси
Пиеси за деца
Преводи
Приказки
Най-новото

Непубликувани стихотворения

Непубликувани стихотворения
Стара Загора, НЧ Даскал Петър Иванов, 2007
Пончо
Препоръчано

Коледунка
Търсене в текст
 
 сряда, 11 декември 2019
Списък на творби
Начало > Поезия > Надежда за понеделник - из стихосбирката
Печат  
Пловдив, Христо Г. Данов, 1982
Пловдив, Христо Г. Данов, 1982 
 
Тип: Поезия
Автор: Иван Груев
Организация: Дружество на писателите Стара Загора
Стара Загора

Из стихосбирката НАДЕЖДА ЗА ПОНЕДЕЛНИК
изд. Хр. Г. Данов, 1982 г.

 

ПАГАНИНИ

Да бъде музика. Неземна.
Да те люлее като стрък.
Но колко сила е потребна
веднъж да дръпнеш този лък.

Да сътвориш от осем ноти
надежда, мрак и светлина,
да свириш нежно – тих и кротък –
и диво – като сатана.

Да стигнеш до върха, където
след тебе не е стъпвал друг
и глас да чуеш от небето:
“Човеко, стига! Спри! До тук!”

До тук? А тъмната магия
да пари дългите ти пръсти
и вълците да спрат да вият,
а дяволът да се прекръсти.

Но щом със музика не можеш
една сълза да пресушиш,
на този връх като в подножие
цигулката си да строшиш.


***

От никого вече не искам да слушам
нито съвети, нито забрани –
светът е претъпкан направо до гуша
със санчопансовци и великани.

Дайте ми кранта, леген и шпага
и копие, дълго един живот –
на мен изглежда, че ми приляга
да съм наследник на Дон Кихот.

С мелници вечно да се сражавам,
твоето име на щита си да нося,
да губя битки и до забрава
да любя грозни жени от Тобосо.

И когато минавам край вас такъв –
остарял, неивестен, плешив и беден –
ще разберете, че можех да бъда пръв
и ще се чудите защо съм последен.


***

Щом своята кожа кафява сваля,
скоро полето ще бъде обрано и голо -
последният обръч на лятото се търкаля
по изгорялото теме на хълма надолу.

Виж – от завоя на август ни маха
с ръка от въздух едно глухарче,
птиците днес от нас отлетяха
като стотинки без жалпохарчени.

А един кълвач смени в календара
месеца и по окото му жълто зачука…
Казват, че колкото пъти със клюн удари,
толкоз години ще бъдем тука.

Дай да броим на твоите пръсти –
нищо, че това е наивна измама,
нищо, че любовта ни ще остане некръстена,
че дори и кълвачът всъщност го няма.

 


***

Аз сам измислих участта да се сражавам
със себе си по бялото поле на листа
и като нестинар да ходя по жаравата
на всеки стар въпрос и всяка нова истина.

Не бих могъл да кажа какво до днес спечелих
и докога парчета от мъката си ще продавам…
От пазвите на идващите есенни недели
кафявото зърно на любовта ни се подава.

И пак ще тръгна в някой понеделник
по тънкия конец, със който с теб съм свързан,
но само за минута пред мене ще се мерне
красивият ти профил и ще изчезне бързо.

Едва сега разбирам, че глупави и смешни
са моите победи по книжните полета,
че без да се усетя съм преживял погрешно
живота си, затворен в сто куцащи куплета.


***

Недовършени, недоживяни,непокорни на човека и Бога,
отивот си дните – Смъртта ги прибира в своята черна кесия –
мои са, колкото имам – и да искам не мога
дори един за някой близък приятел да скрия.

Аз цял се окъпах и в днешното мартенско утро,
но не успях докрая на нещо да се наситя.
Слънцето ми се хили със своята атомна мутра
и знам, че някой ден ще успее да ми извади очите.

Всичко иска човекът – тази космическа мравка –
и аз като другите своите строфи помъкнах
да ги продавам по поетичните лавки,
но кой днес купува съмнения, болки и мъка…

На опашката шумна в края смирено застанах,
Дълго чаках реда и своята лепта мизерна получих,
но когато се върнах, на прага ме чакаше мама,
взе от ръцете ми хляба и го хвърли на гладното куче.

Последна промяна: 2007-03-12 09:46:33
Прочетено: 3198

Подробна информация

автор
Иван Груев
Организация: Дружество на писателите Стара Загора
Творби: 35

Иван ГРУЕВ е роден през 1936 г. в Стара Загора. Завършил е българска филология в СУ "Св. Климент Охридски" в София. Работил е в областта на културата, като редактор в Радио Стара Загора, секретар на Клуба на дейците на културата, директор и главен редактор на сп. "Участие" и др.

Иван Груев е носител на Орден "Кирил и Методий" - трета степен, на Наградата за поезия "Николай Лилиев", на наградата "Стара Загора", на редица награди от национални литературни конкурси.

Член е на Сдружението на българските писатели. Председател е на Дружеството към Сдружението на българските писатели в Стара Загора.

Издал е стихосбирките:
Надежда за понеделник, 1982
Автострада, 1990
Рисунки с въглен, 1992
Разпадане на чудесата, 1996
Лична зона, 2003
Премълчавани признания, 2004
Причастие, 2005
Вино от залези, 2005
Мигове от светлината, 2006
Завръщането на думите, 2007

От завоя на август, 2008
Автор е на няколко пиеси, сред които "Марсианчето", играна в Драматичен театър "Гео Милев" - Стара Загора.



Изпратате съобщение на/за автора
Име:

Имейл:

Телефон:

Съобщение:


                   
   
PC-TM
СБИР
 
Център за независим живот
Национален младежки поетичен конкурс "Веселин Ханчев"
Конкурс за млади изпълнители
 
Bemis Public Library
       


Етичен кодекс на библиотекарите в Република България

        English version
Go to top of page  Начало | Библиотека Родина | Новини | Проекти и програми | Нови книги | Периодика 2013 | Американски кът | За Вас, ученици | Издания | Дигитална библиотека | Читалище Родина | Стара Загора | Култура | Образование | Социални дейности | Старозагорска епархия | Туризъм | Календари | Web връзки | Контакт с нас | Галерия | Съдържание |