Според правилата двубоят ще се проведе в четири тура:

I тур – всеки от двамата поети ще се представи в рамките на 15 минути с най-доброто от поезията си;

II тур – всеки от двамата ще има по 5 минути, за да дискредитира съперника си, представяйки на публиката негови слаби, по своя преценка, творби.

След втория тур всеки от публиката ще има възможност да предложи дума или фраза като тема за импровизация. Предложенията, записани на листчета, ще бъдат събрани в шапка, от която водещият ще изтегли едно и това ще бъде темата, по която поетите ще пишат в продължение на 20 минути. През това време ще се проведе

III тур, в който секундантите ще разполагат всеки с по 10 минути, за да защитават своя поет и да нападат съперника му.

И накрая,

IV тур – по 5 минути на всеки поет за прочитане на написаното току-що стихотворение по темата, зададена от публиката.

Публиката ще гласува след всеки тур за предпочетения поет с предварително раздадените листчета като резултатите ще се изписват на табло, без обаче да се знае кои числа за кого се отнасят. Победилите поет и секундант ще бъдат обявени накрая, след като се съберат резултатите от гласуването.

Мария Донева

Визитка: Автор на стихосбирките „Сбогом на читателя”, „Празнината мегу нас”, „Има страшно”, „Прикоткване на смисъла”, и на книгата „50 години старозагорско куклено изкуство”. Работи в театъра на Държавна психиатрична болница – гр. Раднево като драматург и режисьор. Драматург на ДТ „Гео Милев” – гр. Стара Загора.

За мен
Стоманени нерви и воля желязна щом имаш - магнитните бури те дразнят. Но аз - дунапренено, меко човече - от грижи такива съм много далече.

За живота ми
Аз живея в резерват зад невидими стени. Тук страхът не е познат. Не прииждат новини. Обкръжена от предмети, мисля мислите си стари, от места любими взети. Чаят диша нежни пари. Моделирам всяка дума. Любовта ме обикаля със походката на пума. Идва, за да я погаля. Някакви мъниста нижа, в дом, населен само с мене. Самотата ми се грижи и ме пази. Защитена, в топъл и заоблен свят без внезапни новини, в моя личен резерват със невидими стени.

За думите
Знам си, че използвам често "топло, кротко, тихо, меко". Само малко ги размествам, и ги поразбърквам леко, но каквото и да кажа - все е някакво подобно. Аз не се тревожа. Даже си ми е съвсем удобно. Имам тиха, мека къща; топли хора, кротки вещи. Има кой да ме прегръща. Трябва ли ми друго нещо?

За поезията
Трябва със перо да галиш всяка дума, всяка мисъл, да я гледаш благодарен - хубава като изписана. На прозореца отворен като кацне, да не дишаш - с дъх за да не я изплашиш, и със дъх да я запишеш. Да я гледаш във очите и почти да я отгатваш, без да знаеш, щом отлита, ще ли долети обратно.

Към опонента ми
На нашето поприще състезанията нямат особено дълбоко значение, но за удоволствие на публиката ще приема предизвикателството. За да бъде всичко почтено и справедливо, готова съм да вляза в двубоя с една вързана ръка и с едно закрито око.

Владо Любенов

За мен:
Роден съм на 21 август 1961 г. в София. Работя като адвокат и имам две деца на 7 и 22 г.
Моята поезия можете да прочетете в интернет на адрес: http://www.vladolubenov.com

За „Бялата ръкавица”:
За мен трубадурският двубой е едно чудесно приключение. Още повече, че ще бъде с красива жена, което е твърде вълнуващо. Това не ме притеснява. В стиховете ми има толкова много женски черти и чувства, че дори да загубя двубоя, надявам се с нея да станем добри приятелки.

За моя секундант:
Тя се казва Габи Генчева и е родена на брега на Черно море. Автор е на проза. През м. май предстои премиера на втората й книга „Рокля за двама”, разкази, в литературен тандем с Владо Любенов. Това не е случайно. Тя има верен усет към словото, чувство за драма и характер, на който може да се разчита. Имам й пълно доверие и затова я избрах за мой секундант в двубоя.

За Мария Донева и нейната поезия:
Изправен съм на дуел не просто срещу жена, която да ухажвам или унижавам и така да се надявам на победа, а срещу дете, което, учуден и прехласнат, мога само да приемам и закрилям. Дори недостатъците на детето са прекрасни, когато това е Мария Донева. Това изобщо не може да бъде двубой, и ако има някаква радост от срещата, то е в удоволствието да си поиграем на поезия и да бъда победен, без да се предавам и без да се сърдя.
Защото си представям, че само като момче мога да се изправя срещу нея...

Бях на шест,
когато тя ме ухапа по бузата.
Изпищях в анапест,
и се мушнах на баба под блузата.

Настрана
тя мълчеше в уплаха под плитките, -
много малка жена,
победила за първи път в битката.

С нежен пух
покрай нас зашумяха тополките,
но тогава не чух,
скрит на тъмно, отдаден на болката.

С детска жал
дълго плаках и бърсах нослето,
в онзи миг несъзнал,
че обиден в мен плаче поета,

до смъртта
че ще нося аз белег на бузата, -
малка чиста луна,
от красивите зъбки на музата...

Владо Любенов