За пореден път читалище „Пробуда” – Ямбол събра любителите на поезията в уютната обстановка на камерна зала. Този път гостите бяха от вечно съперничещите си съседни градове – Ямбол и Сливен. Представител на нашия град бе г-жа Анка Димитрова, а на Сливен – Антон Ганчев – Дядо Тони. Специални гости бяха – Атанас Цонков –литературен критик, главен редактор на сп. „Жажда” и редактор на книгите на Дядо Тони, г-н Милко Димитров – директор на пансион за стари хора – Ямбол, социалните работници на дома – Нели Георгиева, Петя Петрова, психологът Елена Аврамова, приятели на поетесата и Радко Стоянов – поет, председател на литературен клуб „Христо Ботев” при Военен клуб – гр. Ямбол и редактор на книгите на Анка Димитрова.
Срещата се проведе в дните на най-светлия християнски празник – Великден. При откриването й секретарят на читалището г-жа Генка Богданова поздрави всички присъстващи с Възкресение Христово….”Ние ви предлагаме още един малък празник за отворените ни за светлина и жадни за красота човешки души” – каза тя.
И двамата гости са на достолепна възраст – 85 г. – дядо Тони и 75 години – Анка Димитрова, но с млади сърца, чиято творческа мисъл ражда красиви стихове.
Гостенката ни е родена в китното балканско градче Панагюрище. Агроном по професия, живяла на различни места – родния, бунтовнически град Панагюрище, Стара Загора, Пловдив и Ямбол, с което тя сама се пошегува професионално, че се чувства като хибрид. Поезията е любимото хоби на Анка Димитрова от младежките години, но едва в зрялата си възраст дава израз на натрупаните мисли и чувства през годините. Член на СНБП и на ДНЯП.
Поетесата и нейното творчество представи редакторът на книгите й Радко Стоянов.
Издадени са три стихосбирки: „Слънце есенно” – 2006 г.; „Тихи залези” – 2008 г. и „Лебедова песен” – 2009 г.

Аз искам да е златна есен –
красива, щедра и богата,
и мойта лебедова песен
да бъде още дълго пята!

Това е лайтмотивът на последната й стихосбирка и всички стихове са свързани и подчинени на него. В по-голяма част от творчеството на Анка Димитрова лъха тъга и меланхолия. Тя пише за родното място, родината, майката, семейството, приятелите и всичко е написано с мъдрия поглед на изминалия път. Читателят открива, че животът е многолик и труден, но в него има много красота, защото тя е навсякъде – в любовта, в природата… В края на своя анализ Радко Стоянов изказа пожелания за творческо вдъхновение и дълголетие, за да може „лебедовата песен” на поетесата да радва още дълго почитателите й.
Интересно и вълнуващо бе приветствието на директора на Пансиона за стари хора, където живее последните години поетесата. Щастлив е, че има възможност да присъства на този мил празник на поезията, че в дома живеят много активни и интересни хора. В сайта му, който се актуализира редовно, се отразяват всички забележителни моменти, свързани с ежедневието на живущите в дома. И ние сме в крак с модерните технологии, макар че при нас живеят само възрастни хора” – пошегува се той. Създаден е литературен клуб „Петя Дубарова”, чийто творчески колектив е с над 20 – 30 издадени стихосбирки. В него членуват Руска Иванова, Елза Милошева, Славка Любенова, Анка Димитрова, покойните Недялко Динев и Генка Зидарова и др. Г-н Димитров каза още, че се гордее, че е техен съвременник и е съпреживявал техните чувства, които се научил да уважава. Подари на поетесата прекрасно цвете и копие от съобщението за предстоящата среща в читалище „Пробуда”. Топли думи отправи и поднесе цвете с обичта на всички в дома – Нели Георгиева – социален работник. Тя сподели, че са щастливи, че живеят сред тях и се радва, че живущите в дома имат много приятели извън него, сред които е и колективът на читалище „Пробуда”.
Славка Любенова – поетеса и съсед на Анка по стая сподели, че в началото изпитвала неудобство да казва, че живее в дома. Сега се упреква за това и е на мнение, че човек може да бъде личност навсякъде или да бъде никой. В дома, където е толкова спокойно и приятно, има прекрасни условия. Там е намерила най-скъпото за всеки – приятели и другар в живота – Доньо Герганов. Вече не се чувства самотна. Тук е попаднала и в дружеството на писателите. Вече чувства Ямбол като свой втори роден град, като доказателство за това прочете своето стихотворение „Пристан”, посветено на Дом за стари хора – гр. Ямбол. Тя поднесе цвете от сърце на своята приятелка и колежка по перо Анка Димитрова с пожелания за творческо дълголетие и непресъхващ извор на вдъхновение.
И вечният спор Ямбол – Сливен! В отговор на това кой град е по-хубав веднага контрира нашият гост Антон Ганчев със своето стихотворение „Сливен – любов моя”.
Стихове на двамата автори прочетоха библиотекарите Таня Кирова и Таня Генкова, а нежните звуци на виолата на Николай Бетонов в хармония с тях стигаше до сърцата на слушателите. Антон Ганчев поднесе на двете цвете в знак на признателност за емоционално поднесените стихове. Цвете имаше, разбира се, и за колежката по хоби – Анка Димитрова.
След представянето на дамата, дойде ред и на кавалера. Антон Ганчев, приел псевдонима Дядо Тони, е роден в град Плевен. Произхожда от интелигентно семейство (на учителката Райна Георгиева). На дванадесет години публикува за първи път в детското вестниче „Въздържателче” под редакцията на известната поетеса Калина Малина първото си стихотворение „Китни май”. Предаден е на грижите на своята баба в София, от която е отгледан. Учи в Първа мъжка гимназия. Продължава да пише стихове. Активен участник е в бригадирското движение, откъдето черпи сюжети за своето творчество. Публикува във в. „Народна младеж”, в. „Вечерни новини” и други столични вестници. Студентските години и тези на професионална реализация след тях са време на епизодични литературни занимания до срещата с неговата съпруга Пенка, на която посвещава цялото си поетично творчество. През 2007 г. ИК „Жажда” – Сливен отпечатва първата му книга „Само ти, любов” – лирика, а през 2009 г. със следващата „С крилете на Пегас” поетът отбелязва своя осемдесет и пети рожден ден.
Това е втората среща с поета и твореца Антон Ганчев – той гостува вече при литературния мост между поети Ямбол – Сливен – Варна. Неговите стихове веднага се откроиха сред творбите, които чухме. Родени от силни и неподправени чувства, изящни и силно въздействащи, приличаха на „прочувствени въздишки, на бисерни сълзици”. Силното впечатление от неговата поезия е поводът да бъде поканен от ръководството на читалище „Пробуда” и ДНЯП – Ямбол. Заедно със стиховете на поета се усмихваме, обичаме, плачем и тъгуваме. Изпитваме болка и разочарование, радваме се на звездите, децата, слънцето, птиците, цветята. Той докосва най-нежните струни на душите ни. Твореца и поета представи Атанас Цонков – редактор на книгите му. Поезията му впечатлява с хармонията и ритмиката, с яснотата на внушенията и богатството на метафорите. В книгата „С крилете на Пегас” от 239 страници са включени творби от ранния и по-късен период на автора. Съдържа, както поезия, така и белетристичното му творчество – есета, фейлетони и разкази, в които се познава щриха на поета. Стиховете му са заредени с видения, емоционален заряд и темперамент, носят чувства и въздействие, интимни по своята същност. Те са поздравление, любов и добродетел, към свещената обич към ближния, към човека с главно Ч. Ярко изразената гражданска позиция на автора прозира от цялото му творчество. Стиховете му са с адресати!
За всеки читател е удоволствие да седне с неговите книги и се потопи в необятния свят на поета и твореца – Антон Ганчев – дядо Тони.
Генка Богданова сподели, че е изчакала тази празнична среща, за да връчи юбилейни медали на Анка Димитрова и Славка Любенова от ДНП – София във връзка с кръглите им годишнини.

НЧ „Пробуда” – Ямбол
Таня Кирова