Годишнини - февруари 2013

Детайли

Посещения: 7846

• 995 г. от смъртта на Иван Владислав (неизв. – 02.1018), последният цар на Първото българско царство, син на Арон (един от братята на цар Самуил).

01.02.

• 130 г. от рождението на Евгений Вахтангов (01.02.1883 – 29.05.1922), руски драматичен артист и режисьор; поставил "Потоп", "Сватба" и др.
• 60 г. от смъртта на Йордан Симеонов Господинов (01.01.1872 – 1953), един от пионерите на българската археология, инициатор и организатор на разкопките на втората българска столица, започнали под негово ръководство още през 1897 г.

03.02.

• 545 г. от смъртта на Йохан Гутенберг (ок.1400 – 03.02.1468), немски изобретател, родоначалник на книгопечатането.
• 130 г. от рождението на Стоян Пеев Дринов (1883 – 1922), български поет и преводач, детски писател.
• 105 г. от рождението на Владимир Георгиев (03.02.1908 – 1986), български езиковед, един от първите, които допринасят за разчитане на критско-микенското писмо.

08.02.

• 185 г. от рождението на Жул Верн (08.02.1828 – 24.03.1905), френски писател фантаст : "Пътешествие до центъра на Земята " (1864); "Двадесет хиляди левги под водата" (1870); "Осемдесет дни около света" (1873).

10.02.

• 115 г. от рождението на Бертолт Брехт (10.02.1898 – 14.08.1956), немски поет и драматург, наречен „баща на епическия театър".

11.02.

• 205 г. от рождението на Захарий Попхристов Икономович Круша (1808/1810 – 18.11.1881), български възрожденски учител и книжовник, преводач от гръцки език, издирва и записва множество народни песни.
• 65 г. от смъртта на Сергей Айзенщайн (10.01.1898 – 11.02.1948), руски кинорежисьор : "Броненосецът Потьомкин", "Иван Грозни".

13.02.

• 140 г. от рождението на Фьодор Шаляпин (13.02.1873 – 12.01.1938), руски оперен певец. Едни от най-запомнящите му се роли са на Борис Годунов ("Борис Годунов"), Иван Грозни ("Псковитянка"), Мефистофел ("Фауст"), Филип II ("Дон Карлос").
• 130 г. от смъртта на Рихард Вагнер (22.05.1813 – 13.02.1883), немски композитор и диригент : "Летящият холандец" (1841), "Тристан и Изолда" (1867).
• 110 г. от рождението на Жорж Сименон (1903 – 1989), френски писател.

16.02.

• 95 г. от рождението на Веселин Андреев (Георги Георгиев Андреев) (1918 – 1991), български  поет и  публицист.

17.02.

• 340 г. от смъртта на Молиер (15.01.1622 – 17.02.1673), френски комедиограф и драматург : "Тартюф" (1664), "Дон Жуан" (1665), "Скъперникът" (1668).
• 135 г. от смъртта на Нешо Бончев (02.01.1839 – 17.02.1878), един от първите български критици.

18.02.

• 140 г. от обесването на Васил Левски (6/19.07.1837 – 6/18.02.1873), виден деец на национално-революционното движение в България, революционен демократ, гениален идеолог и организатор на българската национална революция, създател на Вътрешната революционна организация, на Българския революционен централен комитет. 100 г. от смъртта на Георги Данчов-Зографина (27.07.1846 – 19.02.1908), български живописец и революционер.
• 130 г. от рождението на Никос Казандзакис (1883 – 1957), гръцки писател, поет и драматург, получил известност с романа „Зорба Гъркът".
• 35 г. от смъртта на проф. Михаил Арнаудов (05.10.1878 – 18.02.1978), български фолклорист, етнограф и литературен критик, автор на повече от 50 монографии.

19.02.

• 540 г. от рождението на Николай Коперник (19.02.1473 – 24.05.1543), полски астроном, създател на хелиоцентричната система.
• 135 г. от смъртта на Владимир Александрович Черкаски (02.021824 – 1878), княз, руски обществен и държавен деец, началник на Гражданската канцелария към щаба на Дунавската руска армия по време на Руско-турската освободителна война.
• 70 г. от смъртта на Никола Пушкаров (14.12.1874 – 19.02.1943), български учен – почвовед, родоначалник на българското почвознание.

20.02.

• 120 г. от рождението на Дамян Велчев (Д. В. Дамянов) (1893 – 25.01.1954), български военен и държавен деец.

21.02.

• 120 г. от рождението на Константин Владов Муравиев (1893 – 31.01.1965), български политически и държавен деец, земеделски функционер; журналист.

22.02.

• 225 г. от рождението на Артур Шопенхауер (1788 – 1860), немски философ.

23.02.

• 190 г. от рождението на Найден Геров Добрович (1823 – 1900), български писател, езиковед и общественик.

24.02.

• 135 г. от рождението на Александър Божинов ( 24.02.1878 – 30.09.1968), български карикатурист, илюстратор и живописец. Основател е на съвременната българска карикатура.
• 70 г. от рождението на Христо Проданов (1943 – 1984), първият български алпинист покорил връх Монт Еверест.

25.02.

• 140 г. от рождението на Енрико Карузо (25.02.1873 – 02.08.1921), италиански оперен певец с неповторим глас. Едни от най-известните му роли са на Дон Хозе ("Кармен"), Радамес ("Аида"), Херцогът ("Риголето"), Рудолф ("Бохеми") и др.

27.02.

• 130 г. от смъртта и 215 г. от рождението на Александър Михайлович Горчаков (04.06.1798 – 27.02.1883), руски държавен деец и дипломат.
• 100 г. от рождението на Ъруин Шоу (1913 – 1984), американски писател и публицист.

28.02.

• 480 г. отрождението на Мишел дьо Монтен (28.02.1533 – 13.09.1592), френски философ иписател : „Опити".
• 145 г. от рождението на Борис Иванов Дякович (1868 – 1937), директор на Народна библиотека „Иван Вазов" от 1901 до 1932 г.
• 55 г. от смъртта на Никола Петров Мавродинов (02.11.1904 – 1958), изкуствовед и археолог – с научни интереси, насочени към българското изкуство.

Годишнини - януари 2013

Детайли

Посещения: 8137

• 95 г. от смъртта на Спиридон Константинов Гулабчев (12.06.1856 – 1918), обществен деец, създател на движението на сиромахомилството; учител, книгоиздател.

01.01.

• 190 г. от рождението на Шандор Петьофи (01.01.1823 – 31.07.1849), унгарски поет и революционер, един от символите на стремежа на унгарците към свобода  и независимост.
• 150 г. от рождението на  проф. Любомир Милетич (01.01.1863 – 01.06.1937), един от видните  български учени и интелектуалци от началото на 20 век. Работи в сферата на езикознанието, етнографията, диалектологията и историята.
• 150 г. от премахването на робството в САЩ (1863).
• 120 г. от рождението на Георги Стаматов (01.01.1893 – 10.08.1965), български драматичен актьор, режисьор и сценарист. Един от основателите на Държавното висше театрално училище в София (дн. НАТФИЗ).
• 115 г. от рождението на Ламар (01.01.1898 – 21.02.1974), български поет и писател; участник в двете световни войни, основател на печатница „Ново изкуство".
• 90 г. от рождението на Въло Радев (01.01.1923 – 28.03. 2001), български кинорежисьор, сценарист и оператор . Едни от шедьоврите на неговото творчество са филмите „Крадецът на праскови", „Черните ангели", „Осъдени души".

02.01.

• 135 г. от рождението на Христо Стефанов Кабакчиев (1878 – 06.10.1940), български политически деец.
• 130 г. от рождението на  Стефан Киров (03.01.1883 – 30.09.1941), български драматичен актьор и режисьор. Един от основоположниците на Съюза на артистите в България.

03.01.

• 90 г. от смъртта на Ярослав Хашек (30.04.1883 – 03.01.1923), чешки писател; в литературата остава с романа „Приключенията на добрия войник Швейк през световната война".

04.01.

• 370 г. от рождението на Исак Нютон (1643 – 1727), английски физик, математик, астроном и философ, поставил основите на класическата механика.

05.01.

• 150 г. от рождението на  Константин Станиславски (17.01.1863 – 17.08.1938), руски актьор, педагог, режисьор. Съвременният театър е изграден върху теориите му.

06.01.

• 165 г. от рождението на Христо Ботев (06.01.1848 – 02.06.1876), български национален герой, националреволюционер, гениален поет и журналист. Едни от най-запомнящите му се стихотворения са „Майце си" и „На прощаване". Близък съратник на Васил Левски, Стефан Караджа и Хаджи Димитър, които също увековечава в творбите си.
• 135 г. от смъртта на Станислав Доспевски (Зафир Димитров Доспевски) (03.12.1823 – 06.01.1878), живописец  и родоначалник на светския реалистичен портрет; племенник на Захари Зограф.
• 105 г. от смъртта на Вилхелм Буш (15.04.1832 – 09.01.1908), немски поет и карикатурист : "Макс и Мориц" (1865).

10.01.

• 130 г. от рождението на Алексей Николаевич Толстой (10.01.1883 – 23.02.1945), руски писател, автор на множество романи, разкази и повести.
• 115 г. от рождението на Сергей Айзенщайн (10.01.1898 – 11.02.1948), руски кинорежисьор : "Броненосецът Потьомкин", "Иван Грозни".
• 95 г. от смъртта на Константин Иречек (24.06.1854 – 10.01.1918), чешки историк, автор на първата цялостна научна история на българите от древността до 1875 г. – "История на българите". В България работи и като министър на просветата (1881 – 1882) и директор на Народната библиотека (1884). Виден общественик до края на дните си.

11.01.

• 95 г. от смъртта на Козма Дебърски (истинско име: Константин) (ок.1835 – 1918), висш български духовник, митрополит.

12.01.

• 385 г. от рождението на Шарл Перо (12.01.1628 – 15.05.1703), френски писател и учен, известен днес с приказките си "Пепеляшка"; "Червената шапчица"; "Спящата красавица" и др.
• 165 г. от рождението на Василий Суриков (12.01.1848 – 06.03.1916), руски художник.
• 150 г. от рождението на Беньо Цонев (12.01.1863 – 05.10.1926), български езиковед-славист, литературен критик и историк; един от съставителите на българската филология.
• 85 г. от смъртта на Томас Харди (02.06.1840 – 12.01.1928), английски писател.
• 75 г. от смъртта на Фьодор Шаляпин (13.02.1873 – 12.01.1938), руски оперен певец. Едни от най-запомнящите му се роли са на Борис Годунов ("Борис Годунов"), Иван Грозни ("Псковитянка"), Мефистофел ("Фауст"), Филип II ("Дон Карлос").

13.01.

• 170 г. от рождението на Луи Пол Мари Леже (1843 – 30.04.1923), френски славист, обявява се в защита на българския народ след жестокото потушаване на Априлското въстание 1876 и посреща с остра реакция решенията на Берлинския конгрес 1878 за разпокъсване на току-що освободената българска държава.
• 150 г. от рождението на Алеко Константинов - Щастливеца (01.01.1863 – 01.05.1897), български писател („До Чикого и назад", „Бай Ганьо"), адвокат на свободна практика и основател на първото туристическо дружество в България.
• 135 г. от рождението на Пейо Яворов (01.01.1878 – 29.10.1914 ), български поет, драматург, журналист, участник в македоно-одринското революционно движение. Стихосбирката „Безсъници" и участието му в кръг „Мисъл" го доказват като модерен български лирик. В драматургията остава с пиесите : „В полите на Витоша" (1910) и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва" (1912).

14.01.

• 115 г. от смъртта на Луис Карол (27.01.1832 – 14.01 1898), английски писател, автор на приказки и стихотворения за деца : "Алиса в страната на чудесата" (1865).

16.01.

• 75 г. от смъртта на Стоян Русев (дядо Благо) (02.02.1865 – 16.01.1938), един от пионерите на българската детска литература. Автор на много приказки, стихове, басни, гатанки и скоропоговорки.
• 25 г. от смъртта на Камен Калчев (31.07.1914 – 16.01.1988), български писател : "Пътник от планината" (1938), "Г., които си отиват" (1941).

17.01.

• 35 г. от смъртта на Атанас Далчев (12.06.1904 – 17.01 1978), български поет, преводач и критик. Негови са стихосбирката "Прозорец" и "Фрагменти".

18.01.

• 80 г. от рождението на Йордан Георгиев Соколов (1933), юрист, политически и държавен деец, заемал отговорни държавни постове.

19.01.

• 135 г. от освобождението на Хасково от турско робство (1878).
• 90 г. от рождението на Ивайло Петров (19.01.1923 – 14.04.2005), български писател. Най-известните му романи са "Преди да се родя и след това" и "Хайка за вълци".
• 75 г. от смъртта на Бранислав Нушич (08.10.1864 – 19.01.1938), сръбски писател и комедиограф : "Госпожа министершата" (1931), "Мистър Долар" (1932).

22.01.

• 225 г. от рождението на Джордж Гордън Байрон (22.01.1788 – 19.04.1824), английски поет. Негов е шедьовърът "Дон Жуан".

23.01.

• 230 г. от рождението на Стендал (Анри Мари Бейл) (23.01.1783 – 23.03.1842), френски писател, известен най-вече с романите си "Червено и черно" и "Пармският манастир".
• 50 г. от смъртта на Илия Бешков (11.07.1901 – 23.01.1958), български художник, илюстратор и карикатурист, професор в Художествената академия.

24.01.

• 125 г. от рождението на Вики Баум (24.01.1888 – 29.08.1960), американска романистка.

25.01.

• 135 г. от създаването на Българската народна банка (1878).
• 120 г. от смъртта на Григор Пърличев (18.01.1830 – 25.01.1893), български възрожденски просветен деец, писател, преводач, педагог и общественик : поемата "Скендербег"; "Автобиография". Превежда "Илиада".
• 75 г. от рождението на Владимир Семьонович Висоцки (1938 – 1980), руски поет, певец и актьор.

26.01.

• 45 г. от смъртта на Никола Фурнаджиев (27.05.1903 – 26.01.1968), български поет и критик. Автор на стихосбирките "Пролетен вятър" (1925)  и "Дъга" (1928).

27.01.

• 135 г. от освобождаването на Добрич от турско робство (1878).

28.01.

• 65 г. от създаването на НАТФИЗ (1948).

29.01.

• 135 г. от освобождаването на Търговище от турско робство (1878). Празник на града.

30.01.

• 165 г. от бр. 1 на "Цариградски вестник" (1848).
• 65 г. от убийството на Махатма Ганди (02.10.1869 – 30.01.1948), лидер на националноосвободителното движение на Индия.

31.01.

• 135 г. от освобождението на Кюстендил от турско робство (1878).
• 90 г. от рождението на Норман Мейлър (1923 – 2007), американски  писател, публицист, филмов режисьор, двукратен носител на наградата „Пулицър".

Годишнини 2013

Детайли

Посещения: 8858

През 2013 г. се навършват:   

• 2335 г. от смъртта на Демостен (384 – 322 пр.н.е.), древногръцки политик и оратор : "Речи против Филип".
• 2225 г. от смъртта на Архимед (284 – 212 пр.н.е.), древногръцки математик и физик : "За сферата и цилиндъра", "За плаващите тела" и др.
• 1945 г. от смъртта на Клавдий Цезар Нерон (36 – 68), римски император, известен със своята жестокост и гонение на християните .
• 1295 г. от разгрома на арабите край Константинопол от войските на хан Тервел (718).
• 1200 г. от победата на българските войски под предводителството на хан Крум над византийците при Одрин и достигането им до стените на Цариград (813).
• 1173 г. от присъединяването на Родопите, земите между реките Струма и Места и по-голямата част от Македония към пределите на България.
• 1150 г. от началото на Великоморавската мисия на Светите братя Кирил и Методий (863).
• 1120 г. от Преславския събор и възкачването на княз Симеон I на българския престол (893).
• 1015 г. от похода на цар Самуил срещу сърбите и пленяването на княз Йоан-Владимир (998) .
• 995 г. от падането на България под византийска власт (1018).
• 930 г. от основаването на Бачковския манастир (1083).
• 795 г. от възкачването на престола на цар Иван Асен II (неизв.), български цар (1218 – 1241), изтъкнат политик и дипломат.
• 735 г. от провъзгласяването на Ивайло за цар в Търново (1278).
• 720 г. от рождението и 65 г. от смъртта на Йоан VІ Кантакузин (ок. 1293 – 1383), византийски император, автор на съчинението "История", в което се съдържат сведения и за българите през ХІV в.
• 650 г. от смъртта на Калист І (129? – 1363), висш византийски духовник, цариградски патриарх, автор на жития за Григорий Синаит и Теодосий Търновски.
• 615 г. от смъртта на Иван Срацимир (неизв. – ок. 1398), владетел на Видинското царство, първороден син на цар Иван Александър.
• 485 г. от рождението и 420 г. от смъртта на Паоло Веронезе (1528 – 19.04.1588) – италиански живописец, блестящ колорист и майстор на декоративни пана : "Пир в дома на Леви" (1573), "Сватба в Кана Галилейска" (1563) и др.
• 480 г. от смъртта на Ариосто (1474 – 1533), италиански поет.
• 465 г. рождението на Джордано Бруно (1548 – 17.02.1600), италиански мислител; развил системата на Коперник, като приема, че вселената е безкрайна, а Слънцето е една от многото звезди.
• 375 г. от смъртта на Иван Гундулич (1589 – 1638), хърватски поет.
• 325 г. рождението на Александър Поуп (1688 – 1744), английски поет и есеист; представител на Просвещението.
• 325 г. от смъртта на Шарл Дюканж (1610 – 1688), френски държавник и историк, занимавал се с проблемите на Византия. Сред съчиненията му е и каталогът "Български архиепископи", използван и до днес от учени, изследващи Втората българска държава.
• 260 г. от рождението на Йозеф Добровски (1753 – 1829), чешки филолог-историограф, създател на славянската филология.
• 245 г. от рождението на ген. Иван Никитич Инзов (1768 – 1845), руски военен деец, участвал в руско-турските войни 1787 – 1791, 1806 – 1812 и в Отечествената война 1812; подпомага полагането на основите на Болград и откриването на български черкви и училища в редица селища на Бесарабия.
• 240 г. от смъртта на Паисий (1722 – 1773), пръв идеолог на Българското Възраждане и народен будител; автор на "История славянобългарска" (1762).
• 235 г. от рождението на Никола Карастоянов (ок. 1778 – 29.09.1874), печатар и книгоиздател, един от пионерите на българското книгопечатане.
• 220 г. от рождението на Неофит Рилски (Никола Поппетров Бенин) (1793 – 04.01.1881), български книжовник, просветител и пръв новобългарски учител. През 1835 г. издава „Болгарска граматика" и „Таблици взаимоучителни", а през 1836 г. създава първия български глобус.
• 205 г. от рождението на Дж. Пристли (1733 – 1804), химик, откривател на кислорода.
• 200 г. от смъртта на Софроний Врачански (поп Стойко Владиславов) (11.03.1739 – 1813), крупен деец на Българското възраждане, книжовник, учител, църковен деец.
• 200 г. от  рождението на Артур Адамович Непокойчицки (1813 – 1881), руски военен деец, началник щаб на руската армия, действаща на Балканите по време на Руско-турската освободителна война.
• 195 г. от рождението на Йордан Хаджиконстантинов Джинот (ок. 1818 – 29.08.1882), български възрожденски книжовник и просветител; учител, автор на голям брой съчинения и на редица художествени произведения.
• 190 г. от рождението на Иванка Ботева (1823 –), майка на Христо Ботев.
• 190 г. от рождението на Кръстьо Стоянов Пишурка (1823 – 06.01.1875), български просветен и театрален деец, организирал е първото театрално предтавление в България (12.12.1856) с пиесата "Многострадална Геновева".
• 185 г. от рождението на Отец Матей Миткалото (Матей Петров, Матей Преображенски) (1828 – 01.03.1875), духовник и книжовник, деец на българското националнореволюционно движение и сподвижник на Левски.
• 185 г. от рождението на Драган Василев Манчов (1824 – 1908), бълг. книгоиздател и обществен деец.
• 185 г. от рождението на Григорий Доростоло-Червенски (светско име: Г. Немцов) (1828 – 16.12.1898), висш духовник и държавен деец; председател на І Велико народно събрание.
• 185 г. от рождението на Гийом Лежан (1828 – 1871), френски пътешественик, автор на етнографска карта на Османската империя, в която включва и цялата територия на България, отразявайки най-новите данни от топонимията на българските земи.
• 180 г. от рождението на Георги Вълкович (Г. В. Чалъков) (1833 – 14.02.1892), политически и държавен деец, дипломат, лекар.
• 180 г. от рождението и 95 г. от смъртта на Йохан Казимир Густавович Ернрот (1833 – 1913), руски военен деец от финландски произход, ген.-лейтенант, участвал в Руско-турската освободителна война 1877 – 1878 и в уредбата на възстановената българска държава и нейната войска.
• 175 г. от рождението на Гълъб войвода (Христо Донов Сариев) (ок. 1838 – 08.11.1921), деец на българското националнореволюционно движение.
• 175 г. от рождението на Константин Искров Кесяков (1838 – 03.03.1900), участник в националноосвободителното движение, военен деец, ген.-майор; участник в Българското опълчение през Руско-турската освободителна война, отличава се в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново; има големи заслуги за организиране на гимнастическите дружества в Източна Румелия.
• 170 г. от рождението на Пенчо Минев Друмев (1843 – неизв.), български учител, създател на учебник по реторика („Обща и частна риторика", 1868). Ръкописът се съхранява в библиотека „Родина", Стара Загора.
• 165 г. отрождението на Василий Иванович Немирович-Данченко (1848 – 1936), руски писател и журналист, военен кореспондент по време на руско-турската освободителна война.
• 160 г. от рождението на Начо Атанасов Начев (16.08.1853 – 15.03.1916), книжовник и културно-просветен деец, изследовател на старата българска литература; общественик и народен представител в ХІV Обикновено народно събрание; действителен член на БКД, член на Руския археологически институт в Цариград, секретар на Българската екзархия.
• 160 г. от рождението на Станислава Петрова Караиванова-Балканова (1853 – 1926), учителка, извезва заедно с майка си Неделя Петкова (по поръчение на В. Левски) знаме на Българския революционен централен комитет, допринася много за организиране на девическото образование в Македония.
• 155 г. от рождението на Теодор Рузвелт (1858 – 1919), американски държавник, президент на САЩ.
• 155 г. от рождението на Вацлав Добруски (1858 – 1916), български археолог, епиграф и нумизматик от чешки произход, един от основоположниците на българската археологическа наука; пръв директор на Народния археологически музей в София.
• 150 г. от основаването на Българската католическа гимназия в Одрин (1863) от полски емигранти, членове на ордена "Братя възкресенци". Училището е просъществувало до 1918 г. и е допринесло твърде много за поддържане на българския дух сред възпитаниците му.
• 145 г. от основаването на Болградската гимназия "Св. св. Кирил и Методий" от княз Богориди (1868).
• 145 г. от създаването на първия български хоров колектив в Свищов от Янко Мустаков (1868).
• 145 г. от първия учителски събор в Стара Загора (1868).
• 140 г. от рождението на Михаил Михайлович Пришвин (1873 – 1954), руски писател.
• 135 г. от основаването на Висшето общовойсково военно училище – ВОВВУ, с указ на княз Дондуков-Корсаков (1878).
• 130 г. от рождението на Стоян Бъчваров (1878 – 1949), бълг. театрален артист и режисьор.
• 135 г. от рождението на Отон Жупанич (1878 – 1949), словенски поет.
• 130 г. от основаването на Българско типографско дружество в София (1883), обединение на печатарските работници – първата в България професионална организация.
• 130 г. от смъртта на Уилки Колинс (1824 – 1883), английски писател, създал образа на детектива във фантастиката.
• 115 г. от създаването на Македонския таен революционен комитет (1898).
• 115 г. от рождението на Петър Христов Габровски (1898 – 02.1945), юрист, политически и държавен деец.
• 105 г. от построяването на "Модерен театър" (1908) в София – първото кино в България с прожекции от 1910 г.
• 105 г. от създаването на "Българска оперна дружба" в София (1908).
• 75 г. от рождението на Георги Пинчев (1938), български филолог и политически деец, един от дейците на БЗНС – главен секретар от 1999 г.
• 75 г. от смъртта на Валерий Павлович Чкалов (1904 – 1938), руски летец изпитател.
• 70 г. откакто Антоан Екзюпери написва незабравимия си роман „Малкият принц" (1943).
• 50 г. от откриването (1963) клай с. Летница, ловешко на т. нар. Летнишко съкровище – сребърно съкровище от ІV в. пр. Хр., състоящо се от 17 сребърни апликации от конска амуниция и една бронзова юзда.
• 50 г. от смъртта на Франсис Пуленк (1899 – 1963), френски композитор.
• 50 г. от смъртта на Мартин Лутър Кинг (1929 – 1968), свещеник, защитник на гражданските права в САЩ.