Годишнини 2023

Годишнини - февруари 2023

Детайли: Посещения: 549

• 1005 г. от смъртта на Иван Владислав (неизв. – 02.1018), последният цар на Първото българско царство, син на Арон (един от братята на цар Самуил).

01.02.
• 140 г. от рождението на Евгений Вахтангов (01.02.1883 – 29.05.1922), руски драматичен артист и режисьор; поставил „Потоп”, „Сватба” и др.
• 70 г. от смъртта на Йордан Симеонов Господинов (01.01.1872 – 01.02.1953), един от пионерите на българската археология, инициатор и организатор на разкопките на втората българска столица, започнали под негово ръководство още през 1897 г.
• 10 г. от смъртта на доц. Александър Ангелов (1945 – 01.02.2013), български поет, журналист и критик; преподавател в НБУ.

03.02.
• 555 г. от смъртта на Йохан Гутенберг (ок.1400 – 03.02.1468), немски изобретател, родоначалник на книгопечатането.
• 140 г. от рождението на Стоян Пеев Дринов (03.02.1883 – 07.08.1922), български поет и преводач, детски писател.
• 115 г. от рождението на Владимир Георгиев (03.02.1908 – 14.07.1986), български езиковед, един от първите, които допринасят за разчитане на критско-микенското писмо.

04.02.
• 150 г. от рождението на Михаил Михайлович Пришвин (04.02.1873 – 16.01.1954), руски писател.

07.02.
• 140 г. от рождението на Борис Денев Чоканов (07.02.1883 – 31.12.1969), български художник, пейзажист.

08.02.
• 195 г. от рождението на Жул Верн (08.02.1828 – 24.03.1905), френски писател фантаст : „Капитан Немо”, „Пътешествие до центъра на Земята” (1864); „Двадесет хиляди левги под водата” (1870); „Осемдесет дни около света” (1873).

10.02.
• 125 г. от рождението на Бертолт Брехт (10.02.1898 – 14.08.1956), немски поет и драматург, наречен „баща на епическия театър”.

11.02.
• 215 г. от рождението на Захарий Попхристов Икономович Круша (11.02.1808 – 18.11.1881), български възрожденски учител и книжовник, преводач от гръцки език, издирва и записва множество народни песни.

13.02.
• 150 г. от рождението на Фьодор Шаляпин (13.02.1873 – 12.04.1938), руски оперен певец. Едни от най-запомнящите му се роли са на Борис Годунов („Борис Годунов”), Иван Грозни („Псковитянка”), Мефистофел („Фауст”), Филип II („Дон Карлос”).
• 140 г. от смъртта на Рихард Вагнер (22.05.1813 – 13.02.1883), знаменит немски композитор, създател на музикалната драма; известен със своите опери „Летящият холандец” (1841), „Тристан и Изолда” (1867).
• 120 г. от рождението на Жорж Сименон (13.02.1903 – 04.09.1989), френски писател от белгийски произход; автор на криминални романи.

15.02.
• 125 г. от рождението на Дико Илиев (15.02.1898 – 30.11.1984), български музикант, диригент и композитор; автор на популярни хора и маршове за духов оркестър – „Дунавско хоро”, „Ганкино”, „Еленино” и др.
• 10 г. от смъртта на Тодор Петров Колев (26.08.1939 – 15.02.2013), български актьор, певец, музикант и шоумен.

16.02.
• 105 г. от рождението на Веселин Андреев /Георги Георгиев Андреев/ (16.02.1918 – 11.02.1991), български поет и публицист.

17.02.
• 350 г. от смъртта на Молиер (15.01.1622 – 17.02.1673), френски комедиограф и драматург : „Тартюф” (1664), „Дон Жуан” (1665), „Скъперникът” (1668).
• 145 г. от смъртта на Нешо Бончев (02.01.1839 – 17.02.1878), един от първите български критици.

18.02.
• 150 г. от обесването на Васил Левски (6/19.07.1837 – 6/18.02.1873), национален герой, гениален идеолог и организатор на българската национална революция. създател на Вътрешната революционна организация и на Българския революционен централен комитет.
• 140 г. от рождението на Никос Казандзакис (18.02.1883 – 26.10.1957), гръцки писател, поет и драматург, получил известност с романа „Алексис Зорбас”, филмиран под името „Зорба Гъркът”.
• 80 г. от смъртта на Никола Пушкаров (14.12.1874 – 18.02.1943), български учен – почвовед, родоначалник на българското почвознание.
• 45 г. от смъртта на проф. Михаил Арнаудов (05.10.1878 – 18.02.1978), български фолклорист, етнограф и литературен критик, автор на повече от 50 монографии.

19.02.
• 550 г. от рождението на Николай Коперник (19.02.1473 – 24.05.1543), полски астроном, създател на хелиоцентричната теория за строежа на Вселената.

22.02.
• 235 г. от рождението на Артур Шопенхауер (22.02.1788 – 21.09.1860), немски философ.
• 105 г. от смъртта на Панайот Иванов Хитов (11.11.1830 – 22.02.1918), български хайдутин, войвода, участник в националнореволюционните борби.
• 100 г. от рождението на Юлия Андреева Огнянова (22.02.1923 – 29.09.2016), българска актриса, драматург и режисьор.

23.02.
• 200 г. от рождението на Найден Геров /Найден Геров Добрович/ (23.02.1823 – 09.10.1900), български писател, езиковед, фолклорист, учител и общественик.

24.02.
• 145 г. от рождението на Александър Божинов (24.02.1878 – 30.09.1968), български карикатурист, илюстратор и живописец. Основател е на съвременната българска карикатура; публицист и писател.
• 80 г. от рождението на Христо Проданов (24.02.1943 – 21.04.1984), първият български алпинист, покорил връх Монт Еверест.

25.02.
• 150 г. от рождението на Енрико Карузо (25.02.1873 – 02.08.1921), един от най-бележитите тенори в историята на операта. Едни от най-известните му роли са на Дон Хозе („Кармен”), Радамес („Аида”), Херцогът („Риголето”), Рудолф („Бохеми”).

27.02.
• 110 г. от рождението на Ъруин Шоу (27.02.1913 – 16.05.1984), американски писател и публицист, придобил популярност с романите си „Вечери във Византия” и „Богат, беден”.

28.02.
• 490 г. от рождението на Мишел дьо Монтен (28.02.1533 – 23.09.1592), френски философ и писател : „Опити”.
• 155 г. от рождението на Борис Иванов Дякович (1868 – 1937), директор на Народна библиотека „Иван Вазов” от 1901 до 1932 г.
• 65 г. от смъртта на Никола Петров Мавродинов (02.11.1904 – 28.02.1958), изкуствовед и археолог; с научни интереси, насочени към българското изкуство.

Годишнини - януари 2023

Детайли: Посещения: 707

• 105 г. от смъртта на Спиридон Константинов Гулабчев (12.06.1856 – 1918), български обществен деец, създател на движението на сиромахомилството; учител, книгоиздател.

01.01.
• 200 г. от рождението на Шандор Петьофи (01.01.1823 – 31.07.1849), унгарски поет и революционер, един от символите на стремежа на унгарците към свобода и независимост.
• 160 г. от рождението на проф. Любомир Милетич (01.01.1863 – 01.06.1937), един от видните български учени и интелектуалци от началото на 20. век. Работи в сферата на езикознанието, етнографията, диалектологията и историята.
• 160 г. от премахването на робството в САЩ (1863).
• 130 г. от рождението на Георги Стаматов (01.01.1893 – 10.08.1965), български драматичен актьор, режисьор и сценарист. Един от основателите на Държавното висше театрално училище в София (дн. НАТФИЗ).
• 125 г. от рождението на Ламар /Лалю Маринов Пончев/ (01.01.1898 – 21.02.1974), български поет и писател; участник в двете световни войни, основател на печатница „Ново изкуство”.
• 100 г. от рождението на Въло Радев (01.01.1923 – 28.03.2001), български кинорежисьор, сценарист и оператор. Едни от шедьоврите на неговото творчество са филмите „Крадецът на праскови”, „Черните ангели”, „Осъдени души”.

02.01.
• 145 г. от рождението на Христо Стефанов Кабакчиев (1878 – 06.10.1940), български политически деец.

03.01.
• 140 г. от рождението на Стефан Киров (1883 – 30.09.1941), български драматичен актьор и режисьор. Един от основоположниците на Съюза на артистите в България.
• 100 г. от смъртта на Ярослав Хашек (30.04.1883 – 03.01.1923), чешки писател; в литературата остава с романа „Приключенията на добрия войник Швейк през световната война”.

04.01.
• 380 г. от рождението на Исак Нютон (1643 – 31.03.1727), английски физик, математик, астроном и философ, поставил основите на класическата механика.

06.01.
• 175 г. от рождението на Христо Ботев (06.01.1848 – 02.06.1876), български национален герой, националреволюционер, гениален поет и журналист. Едни от най-запомнящите му се стихотворения са „Майце си” и „На прощаване”. Близък съратник на Васил Левски, Стефан Караджа и Хаджи Димитър, които също увековечава в творбите си.
• 145 г. от смъртта на Станислав Доспевски /Зафир Димитров Доспевски/ (03.12.1823 – 06.01.1878), живописец и родоначалник на светския реалистичен портрет; племенник на Захари Зограф.
• 115 г. от смъртта на Вилхелм Буш (15.04.1832 – 09.01.1908), немски поет и карикатурист : „Макс и Мориц” (1865).

10.01.
• 140 г. от рождението на Алексей Николаевич Толстой (10.01.1883 – 23.02.1945), руски писател, автор на множество романи, разкази и повести; най-известен с научно-фантастичния роман „Аелита”.
• 125 г. от рождението на Сергей Айзенщайн (10.01.1898 – 11.02.1948), руски кинорежисьор : „Броненосецът Потьомкин”, „Иван Грозни”.
• 105 г. от смъртта на Константин Иречек (24.07.1854 – 10.01.1918), чешки историк, автор на първата цялостна научна история на българите от древността до 1875 г. – „История на българите”. В България работи и като министър на просветата (1881-1882) и директор на Народната библиотека (1884). Виден общественик до края на дните си.

11.01.
• 95 г. от смъртта на Томас Харди (02.06.1840 – 11.01.1928), английски писател.

12.01.
• 395 г. от рождението на Шарл Перо (12.01.1628 – 16.05.1703), френски писател и учен, известен днес с приказките си „Пепеляшка”; „Червената шапчица”; „Спящата красавица” и др.
• 175 г. от рождението на Василий Суриков (12.01.1848 – 06.03.1916), руски художник.
• 160 г. от рождението на Беньо Цонев (12.01.1863 – 05.10.1926), български езиковед-славист, литературен критик и историк; един от съставителите на българската филология.

13.01. (1 януари стар стил)
• 160 г. от рождението на Алеко Константинов – Щастливеца (13.01.1863 – 11.05.1897), български писател („До Чикого и назад”, „Бай Ганьо”), адвокат на свободна практика и основател на първото туристическо дружество в България.
• 145 г. от рождението на Пейо Яворов (13.01.1878 – 29.10.1914), български поет, драматург, журналист, участник в македоно-одринското революционно движение. Стихосбирката „Безсъници” и участието му в кръг „Мисъл” го доказват като модерен български лирик. В драматургията остава с пиесите „В полите на Витоша” (1910) и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва” (1912).

14.01.
• 125 г. от смъртта на Луис Карол (27.01.1832 – 14.01.1898), английски писател, автор на приказки и стихотворения за деца : „Алиса в страната на чудесата” (1865).
• 35 г. от смъртта на Камен Калчев (31.07.1914 – 14.01.1988), български писател : „Пътник от планината” (1938), „Г., които си отиват” (1941).

15.01.
• 180 г. от рождението на Луи Пол Мари Леже (15.01.1843 – 30.04.1923), френски славист, обявява се в защита на българския народ след жестокото потушаване на Априлското въстание (1876) и посреща с остра реакция решенията на Берлинския конгрес (1878) за разпокъсване на току-що освободената българска държава.

16.01.
• 85 г. от смъртта на Стоян Русев (дядо Благо) (02.02.1865 – 16.01.1938), един от пионерите на българската детска литература. Автор на много приказки, стихове, басни, гатанки и скоропоговорки.

17.01.
• 160 г. от рождението на Константин Станиславски (17.01.186 – 07.08.1938), руски актьор, педагог, режисьор. Съвременният театър е изграден върху теориите му.
• 45 г. от смъртта на Атанас Далчев (12.06.1904 – 17.01.1978), български поет, преводач и критик. Стихосбирки: „Прозорец” (1926), „Париж” (1930), „Фрагменти” (1967) и др.

18.01.
• 90 г. от рождението на Йордан Георгиев Соколов (18.01.1933 – 24.02.2016), юрист, политически и държавен деец, заемал отговорни държавни постове.

19.01.
• 145 г. от освобождението на Хасково от османско владичество (1878).
• 115 г. от смъртта на Георги Данчов-Зографина (27.07.1846 – 19.01.1908), български живописец и революционер.
• 100 г. от рождението на Ивайло Петров (19.01.1923 – 14.04.2005), български писател. Най-известните му романи са „Преди да се родя и след това” и „Хайка за вълци”.
• 85 г. от смъртта на Бранислав Нушич (08.10.1864 – 19.01.1938), сръбски писател и комедиограф : „Госпожа министершата” (1931), „Мистър Долар” (1932).

22.01.
• 235 г. от рождението на Джордж Гордън Байрон (22.01.1788 – 19.04.1824), английски поет. Негов е шедьовърът „Дон Жуан”.

23.01.
• 240 г. от рождението на Стендал /Анри Мари Бейл/ (23.01.1783 – 23.03.1842), френски писател, известен най-вече с романите си „Червено и черно” и „Пармският манастир”.
• 145 г. от рождението на Отон Жупанчич (23.01.1878 – 11.06.1949), словенски поет.
• 65 г. от смъртта на Илия Бешков (24.07.1901 – 23.01.1958), български художник, илюстратор и карикатурист; професор в Художествената академия.

24.01.
• 135 г. от рождението на Вики Баум (24.01.1888 – 29.08.1960), американска романистка.

25.01.
• 145 г. от създаването на Българската народна банка (1878).
• 130 г. от смъртта на Григор Пърличев (18.01.1830 – 25.01.1893), български възрожденски просветен деец, писател, преводач, педагог и общественик : поемата „Скендербег”; „Автобиография”. Превежда „Илиада”.
• 85 г. от рождението на Владимир Семьонович Висоцки (25.01.1938 – 25.07.1980), руски поет, певец и актьор.

26.01.
• 55 г. от смъртта на Никола Фурнаджиев (27.05.1903 – 26.01.1968), български поет и критик. Автор на стихосбирките „Пролетен вятър” (1925) и „Дъга” (1928).

27.01.
• 145 г. от освобождаването на Добрич от османско владичество (1878).

28.01.
• 75 г. от създаването на НАТФИЗ (1948).

29.01.
• 145 г. от освобождаването на Търговище от османско владичество (1878). Празник на града.

30.01.
• 175 г. от първия брой на „Цариградски вестник” (1848 - 1862), основан от Иван Богоров.
• 60 г. от смъртта на Франсис Пуленк (07.01.1899 – 30.01.1963), френски композитор.

31.01.
• 145 г. от освобождението на Кюстендил от османско владичество (1878).
• 100 г. от рождението на Норман Мейлър (31.01.1923 – 10.11.2007), американски писател, публицист, филмов режисьор, двукратен носител на наградата „Пулицър”.