Годишнини 2023

Годишнини - декември 2023

Детайли: Посещения: 479

01.12.
• 135 г. от рождението на Иван Георгиев Данчов (01.12.1888–20.10.1960), български лексикограф. През 1936 г., заедно с брат си Никола Данчов, съставя и издава първата Българска енциклопедия.
• 135 г. от смъртта на екзарх Антим I /Атанас Чалъков/ (1816–01.12.1888), български духовник, пръв български екзарх (16/28.02.1872).

02.12.
• 100 г. от рождението на Мария Калас (02.12.1923–16.09.1977), оперна певица.

03.12.
• 200 г. от рождението и 145 г. от смъртта на Станислав Доспевски /Зафир Димитров Доспевски/ (03.12.1823–06.01.1878), живописец и родоначалник на светския реалистичен портрет; племенник на Захари Зограф.

04.12.
• 145 г. от рождението на Никола Георгиев Данчов (04.12.1878–09.08.1956), български писател и лексикограф. През 1936 г., заедно с брат си Иван Данчов, съставя и издава първата Българска енциклопедия.
• 225 г. от смъртта на Луиджи Галвани (09.09.1737–04.12.1798), италиански медик и естественик, един от първите изследователи на електричеството. Откривател на галваничния ток.

08.12.
• 385 г. от смъртта на Иван Гундулич (08.01.1589-08.12.1638), хърватски поет.
• 210 г. от рождението на Артур Адамович Непокойчицки (08.12.1813-11.11.1881), руски военен деец, началник щаб на руската армия, действаща на Балканите по време на Руско-турската освободителна война.
• 135 г. от рождението на генерал Владимир Заимов (08.12.1888–01.06.1942), български военен деец, отличил се по време на Първата световна война.

09.12
• 415 г. от рождението на Джон Милтън (09.12.1608-08.11.1674), английски поет.

10.12.
• 145 г. от основаването на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” (1878).

11.12.
• 220 г. от рождението на Берлиоз (11.12.1803–08.03.1869), френски композитор, диригент и музикален критик, писал предимно симфонични, оперни и хорови произведения.
• 180 г. от рождението на Роберт Кох (11.12.1843–27.05.1910), немски учен, един от основателите на микробиологията. Открива причинителите на туберкулозата , холерата и африканския тиф.
• 45 г. от смъртта и 120 г. от рождението на Олга Кирчева (23.05.1903–11.12.1978), българска драматична актриса.

12.12.
• 95 г. от рождението и 15 г. от смъртта на Чингиз Айтматов (12.12.1928–10.06.2008), киргизки писател.

13.12.
• 145 г. от рождението на Адриана Будевска (13.12.1878–09.12.1955), българска актриса, един от основоположниците на българския професионален театър.

15.12.
• 85 г. от смъртта на Валерий Павлович Чкалов (20.01./02.02.1904-15.12.1938), руски летец изпитател.

16.12.
• 125 г. от смъртта и 195 г. от рождението на Григорий Доростоло-Червенски /светско име: Г. Немцов/ (1828-16.12.1898), висш духовник и държавен деец; председател на І Велико народно събрание.
• 75 г. от смъртта на Никола Маринов (10.07.1879–16.12.1948), български живописец, портретист : „Жената на художника” (1914, 1915, 1919), „Помакинче” (1931).

18.12.
• 220 г. от смъртта на Йохан Готфрид фон Хердер (25.08.1744-18.12.1803), немски философ, поет, литературен критик, теолог и преводач.

19.12.
• 175 г. от смъртта и 205 г. от рождението на Емили Бронте (30.07.1818–19.12.1848), английска писателка : “Брулени хълмове” (1847).

20.12.
• 155 г. от рождението на Димитър Тодоров Страшимиров (20.12.1868-02.03.1939), писател, драматург, публицист, историк, написал първите публикации за живота и делото на Васил Левски.

22.12.
• 165 г. от рождението на Джакомо Пучини (22.12.1858–29.11.1924), италиански композитор : „Турандот”, „Бохеми”, „Тоска”, „Мадам Бътерфлай” и др.

23.12.
• 165 г. от рождението и 80 г. от смъртта на Владимир Немирович-Данченко (23.12.1858–25.04.1943), руски режисьор, писател, драматург и педагог; създател и ръководител на Московския художествен академичен театър заедно с К. Станиславски.

24.12.
• 225 г. от рождението на Адам Мицкевич (24.12.1798–26.11.1855), полски поет : „Пан Тадеуш” (1834).
• 160 г. от смъртта на Уилям Текери (18.07.1811-24.12.1863), английски писател.

25.12.
• 40 г. от смъртта и 130 г. от рождението на Хуан Миро (20.04.1893–25.12.1983), испански живописец, скулптор и график.

27.12.
• 70 г. от рождението на Едвин Сугарев (27.12.1953), поет, философ, политически деец, дипломат, един от видните дейци на Съюза на демократичните сили (СДС) от Национално движение “Екогласност.”.

28.12.
• 160 г. от рождението на Владимир Андреевич Стеклов (28.12.1863/09.01.1864-30.05.1926), руски математик, академик.

30.12.
• 130 г. от смъртта на Стефан Веркович (05.03.1821-30.12.1893), босненски археолог, фолклорист и етнограф : “Народни песни на македонските българи” и др.

Годишнини - ноември 2023

Детайли: Посещения: 483

01.11.
• Ден на народните будители в България.
• 210 г. от рождението на Петър II Петрович Негош (01/13.11.1813–19/31.10.1851), черногорски владетел и поет : “Горски венец” (1847).
• 150 г. от рождението и 65 г. от смъртта на Божан Ангелов (01.11.1873-02.07.1958), литературен критик и историк, директор на Народна библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” от 1923 до 1928 г.
• 130 г. от смъртта и 185 г. от рождението на Ян Матейко (24.06.1838–01.11.1893), полски живописец реалист. Рисува предимно героични исторически картини с колосални размери.

03.11.
• 35 г. от учредяването на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България (1988), възглавен от Жельо Желев; от 2 декември 1989 е преименуван на Клуб за гласност и демокрация.

07.11.
• 425 г. от рождението на Франсиско де Сурбаран (07.11.1598–27.08.1664), испански художник, работил предимно за манастири и рисувал религиозни картини.
• 110 г. от рождението на Албер Камю (07.11.1913-04.01.1960), френски писател, един от създателите на екзистенциалния роман.

08.11.
• 75 г. от рождението на Асен Йорданов Агов (08.11.1948), журналист, политически деец, един от лидерите на Съюза на демократичните сили.

09.11.
• 50 г. от смъртта и 100 г. от рождението на Апостол Милев Карамитев (17.10.1923-09.11.1973), български театрален и филмов актьор.

10.11.
• 540 г. от рождението на Мартин Лутер (10.11.1483–18.02.1546), немски теолог, основоположник на протестантската реформация в Германия.
• 190 г. от рождението и 145 г. от смъртта на Добри Войников (10/22.11.1833–27.03.1878), български възрожденски учител, писател, драматург, журналист и общественик; основоположник на българския театър и негов първи режисьор. Един от учредителите на днешната БАН. Едно от най-известните му произведения е комедията „Криворазбраната цивилизация” (1871).
• 100 г. от смъртта на Спас Иванов Дупаринов (27.04.1892-10.11.1923), деец на БЗНС.
• 90 г. от рождението на Кръстан Дянков (10.11.1933-05.03.1999), български журналист и преводач.
• 90 г. от рождението на Енио Мориконе (10.11.1928-06.07.2020) – италиански композитор, автор на филмова музика

12.11.
• 190 г. от рождението на Александър Бородин (12.11.1833–27.02.1887), руски композитор и химик : “Княз Игор”.

13.11.
• 155 г. от смъртта на Джоакино Росини (29.02.1792–13.11.1868), италиански композитор, автор на повече от 30 опери : „Севилският бръснар” (1816), „Отело” (1816), „Пепеляшка” (1817), „Семирамида” и др.

15.11.
• 160 г. от рождението на ген. Иван Колев (15.11.1863-29.07.1917), български военен деец.

16.11.
• 125 г. от смъртта на Гаврил Кръстевич /истинско име: Гандьо Кътьов Баев/ (1817/1820-16.11.1898), активен участник в църковно-националната борба, привърженик на просветителското течение в националноосвободителното движени, политически и обществен деец, публицист и автор на исторически съчинения : “История блъгарска”, т. 1 (1869).

17.11.
• 90 г. от рождението Панчо Борисов Панчев (дядо Пънч) (17.11.1933-10.10.2019), български писател, драматург, сценарист на филми, публицист и автор на произведения за деца.

18.11.
• 80 г. от рождението на Кръстьо Илиев Петков (18.11.1943-23.12.2016), обществен, синдикален и политически деец, учредител и председател на Обединения блок на труда.

19.11.
• 195 г. от смъртта на Франц Шуберт (31.01.1797–19.11.1828), австрийски композитор, автор на 9 симфонии, на около 20 опери и др.

20.11.
• 165 г. от рождението на Селма Лагерльоф (20.11.1858-16.03.1940), шведска писателка и лауреат на Нобелова награда за литература през 1909 г.

22.11.
• 140 г. от рождението и 80 г. от смъртта на Сирак Скитник /Панайот Тодоров Христов/ (22.11.1883-05.03.1943) , поет-символист, художник и театрален критик. През 1924-1925 г. е библиотекар в Министерство на Просвещението.
• 110 г. от рождението на Асен Босев (22.11.1913–24.04.1997), български детски поет : “Радостен живот” (1941), “Чудни времена” (1945) и др.

26.11.
• 190 г. от рождението и 110 г. от смъртта на Йохан Казимир Густавович Ернрот (26.11.1833-05.02.1913), руски военен деец от финландски произход, ген.-лейтенант, участвал в Руско-турската освободителна война 1877-1878 и в уредбата на възстановената българска държава и нейната войска.

27.11.
• 150 г. от рождението на Георги Бакалов (27.11.1873–14.07.1939), български литературен критик, публицист и историк. Автор на много разработки по история на българското Възраждане.
• 130 г. от рождението на Александър Алексеевич Лебедев (27.11.1893–15.03.1969), руски физик.

28.11.
• 130 г. от рождението на Димитър Любомиров Гичев (28.11./10.12.1893-26.04.1964), български политически и държавен деец; земеделец, лидер на БЗНС “Врабча 1”.

29.11.
• 165 г. от смъртта на Константин Фотинов (ок.1790–29.11.1858), български възрожденски книжовник, просветител и преводач. Редактор и издател на първото българско списание „Любословие” (1844).

Годишнини - октомври 2023

Детайли: Посещения: 511

• 175 г. от рождението на Христо Цонев Бръчков (1848-01.10.1894), деец на българското националнореволюционно движение.

03.10.
• 165 г. от рождението на Елеонора Дузе (03.10.1858–21.04.1924), италианска драматична актриса. Едни от най-добрите й роли са на Клеопатра, Тереза Ракен, Нора и др.

04.10.
• 170 г. от обявяването (1853) на Кримската война 1853-1856, война между Русия и Османската империя.
• 120 г. от рождението на Джон Винсънт Атанасов (04.10.1903-15.06.1995), учен, създател на първия компютър.

05.10.
• 310 г. от рождението на Дени Дидро (05.10.1713–31.07.1784), френски философ и писател; основател и редактор на “Енциклопедия на науките, изкуствата и занаятите (1751-1780).
• 145 г. от рождението и 45 г. от смъртта на проф. Михаил Арнаудов (05.10.1878–18.02.1978), български фолклорист, етнограф и литературен критик, автор на повече от 50 монографии.
• 145 г. от избухването на Кресненско-Разложкото въстание 1878-1879, масова въоръжена борба на българското население в Македония с национален и антифеодален характер, протест срещу несправедливите решения на Берлинския конгрес 1878. Въстанието е неделима част от българската национална революция и ярка проява на решителността на българския народ да се бори за своето пълно национално освобождение.

08.10.
• 65 г. от смъртта на Ран Босилек /Генчо Негенцов/(26.09.1886–08.10.1958), български детски писател : поредицата “Патиланци”, приказката ”Дядо и ряпа”, стиховете “Родна реч” и “Я кажи ми, облаче ле бяло”, превърнало се в текст за песен.

10.10.
• 210 г. от рождението на Джузепе Верди (10.10.1813–27.01.1901), италиански композитор, автор на 26 опери, много вокални творби и др. Най-известни днес са “Макбет”, “Травиата”, “Аида” и др.

12.10.
• 95 г. от рождението и 10 г. от смъртта на Рангел Вълчанов (12.10.1928-30.09.2013), български режисьор : „Инспекторът и нощта” (1963), „Езоп” (1970) и др.

13.10.
• 180 г. от рождението на Глеб Успенски (13/25.10.1843–24.03./06.04.1902), руски писател-демократ : “Разорение” (1869), “Болна съвест” (1873).

15.10.
• 10 г. от смъртта на Николай Петев (10.08.1951-15.10.2013), български писател и литературен критик, председател на СБП.

17.10.
• 100 г. от рождението и 50 г. от смъртта на Апостол Милев Карамитев (17.10.1923-09.11.1973), български театрален и филмов актьор.

18.10.
• 120 г. от рождението на Димитър Иванов Златарски (18.10.1903–01.10.1989), български учител и музеен работник, основател и уредник на първия селски музей в България.
• 105 г. от смъртта на Радко Димитриев /истинско име: Руско Д. Русков/ (24.09.1859-18.10.1918), български военен деец, генерал от пехотата.

20.10.
• 185 г. от рождението на проф. Марин Дринов (20.10.1838–28.02.1906), български историк, просветен деец и държавник, един от основателите и пръв председател на Българското книжовно дружество (дн. БАН).
• 135 г. от смъртта на Николай Пржевалски (31.03.1839–20.10.1888), руски пътешественик, изследовател на Централна Азия.
• 10 г. от смъртта и 80 г. от рождението на Димитър Гочев (26.04.1943-20.10.2013), театрален режисьор.

21.10.
• 190 г. от рождението на Алфред Нобел (21.10.1833–10.12.1896), шведски химик, инженер и предприемач, изобретил динамита. Завещава състоянието си за учредяване на Нобеловите награди за наука.

22.10.
• 140 г. от смъртта и 205 г. от рождението на Майн Рид (04.04.1818-22.10.1883), британски писател.
• 120 г. от рождението на Златю Бояджиев (22.10.1903–02.02.1976), български художник, известен със своите портрети и пейзажи : „Село Брезово”, „На трапезата”, „Две сватби”.
• 85 г. от смъртта на Борис Охридски (светско име: неизвестно) (30.01.1875-22.10.1938), висш духовник, роден в Стара Загора, митрополит на Охридска епархия, екзархийски наместник в Цариград.

23.10.
• 335 г. от смъртта на Шарл Дюканж (18.12.1610-23.10.1688), френски държавник и историк, занимавал се с проблемите на Византия. Сред съчиненията му е и каталогът “Български архиепископи”, използван и до днес от учени, изследващи Втората българска държава.

25.10.
• 185 г. от рождението на Жорж Бизе (25.10.1838–03.06.1875), френски композитор. Най-известната му творба е операта “Кармен” (1873-1874).
• 130 г. от смъртта на Пьотър Илич Чайковски (25.04.1840–25.10.1893), руски композитор. Написал е шест симфонии, 4 сюити, 3 концерта за пиано и 1 за цигулка и оркестър; автор на балетите : “Лебедово езеро”, “Спящата красавица”, “Лешникотрошачката”, “Годишните времена”.

27.10.
• 165 г. от рождението на Валдемар Датски (27.10.1858-14.01.1939), датски принц, един от кандидатите за българския престол след неговото овакантяване от княз Александър І Батенберг.
• 165 г. от рождението на Теодор Рузвелт (27.10.1858-06.01.1919), американски държавник, президент на САЩ.

28.10.
• 195 г. от рождението на Драган Цанков (28.10./09.11.1828–11/24.03.1911), български обществен и политически деец, униат; един от водачите на Либералната партия.
• 205 г. от рождението и 140 г. от смъртта на Иван Сергеевич Тургенев (28.10./09.11.1818–22.08./03.09.1883), руски писател реалист : “В навечерието” (1860).
• 90 г. от рождението на Евтим Евтимов (28.10.1933-08.06.2016), български поет.

29.10.
• 135 г. от рождението на Андрей Туполев (29/10.10.1888–23.12.1972), руски авиоконструктор, проектирал над 100 типа самолети, АНТ и ТУ.

31.10.
• 125 г. от смъртта на Йосиф Антонов Ковачев (14.01.1839-31.10.1898), български педагог и обществен деец, автор на първия български учебник по педагогика “Школска педагогия” (1873) и др.

Годишнини - септември 2023

Детайли: Посещения: 522

• 105 г. от Войнишкото въстание (1918).

01.09.
• 165 г. от рождението на Трайко Китанчев (01.09.1858–13.08.1895), български общественик, книжовник и учител. Първият председател на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК).
• 125 г. от рождението на Димитър Талев (01.09.1898–20.10.1966), един от класиците на българската литература : тетралогията “Железният светилник”, “Преспанските камбани”, “Илинден”; “Гласовете ви чувам”.

03.09.
• 365 г. от смъртта на Оливър Кромуел (25.04.1599–03.09.1658), деец на Английската буржоазна революция 1640-1660 г., водач на партията на индепендентите. През 1649 г. ликвидирал републиката и установил военна диктатура.

04.09.
• 205 г. от рождението на Димитър Стефанов Мутев (04.09.1818-13.01.1864), български просветен и обществен деец, основател и пръв редактор на сп. “Български книжици” в Цариград.
• 65 г. от смъртта на академик Димитър Дечев (28.08.1877-04.09.1958), български палеограф, преподавател в СУ “Св. Климент Охридски”, автор на редица трудове.

05.09.
• 455 г. от рождението на Томазо Кампанела (05.09.1568–21.05.1639), италиански мислител-утопист : “Градът на слънцето” (1602, издадена 1623)

06.09.
• 335 г. от избухването на Чипровското въстание през 1688 г., организирано в северозападните български земи с център Чипровци.
• 138 г. от Съединението на България (1885). Официален празник.

08.09.
• 155 г. от рождението на Мара Иванова Белчева (08.09.1868–16.03.1937), българска поетеса.
• 110 г. от основаването на Съюза на българските писатели (1913).

09.09.
• 195 г. от рождението на Йоаким Груев /Й. Г. Пройчев/ (09.09.1828-01.08.1912), български възрожденски просветен деец и държавник; учител, автор и съставител на учебници, публицист, поет и преводач.
• 125 г. от смъртта на Стефан Маларме (18.03.1842–09.09.1898), френски поет, един от най-главните последователи на символизма : “Следобедът на един фавн” (1876), “Антични богове” (1880), “Иродиада” (1871).
• 110 г. от рождението и 15 г. от смъртта на Здравко Дафинов (09.09.1913–21.06.2008), „царски офицер”, юрист, библиотекар в Университетската библиотека и началник методически отдел в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”. Автор е на множество документални хроники за някои от най-известните поети, писатели, учени и политици у нас.

11.09.
• 190 г. от рождението на Леандър Франсоа Рене Леге (11.09.1833-13.02.1887), френски дипломат, полага усилия за спечелване на европейското обществено мнение в полза на българската кауза по време и след Априлското въстание 1876 и Руско-турската освободителна война 1877-1878; в края на 1878 г. за кратко е вицеконсул на Франция в Бургас.

14.09.
• 185 г. от рождението и 125 г. от смъртта на Христо Иванов – Големия /Книговезеца, Христо Ловчалията, Войводата/ (14.09.1838-29.01.1898), деец на българското националноосвободително движение, участник в Първата и във Втората българска легия в Белград, в подготовката на Априлското въстание 1876; след Освобождението е книговезец и печатар, депутат в народното събрание, участник в Сръбско-българската война 1885.

15.09.
• 45 г. от смъртта на Станчо Рангелов Ваклинов (26.03.1921-15.09.1978), историк, професор; ректор на Великотърновския университет (1965-1968).

17.09.
• 125 г. от рождението и 100 г. от смъртта на Христо Смирненски (17/29.09.1898–18.06.1923), български поет. През 1922 г. издава най-добрите си произведения – “Да бъде ден”, “Зимни вечери”, “На гости у дявола”; “Приказка за стълбата” (1923).

18.09.
• 270 г. от смъртта на Христофор Жефарович (1690-1753), български художник и бележит график, изработил е множество икони, фрески и щампи. Най-значимото му творение е книгата “Стематография” – албум с гравюри на мед, с графики и текст, между които и образите на редица български и сръбски владетели.

21.09.
• 180 г. от рождението на Георги Бенковски (21.09.1843–24.05.1876), български революционер и ръководител на Априлското въстание през 1876 г.
• 90 г. от началото на Лайпцигския процес 1933, организиран от хитлеристкия режим в Германия по повод подпалването на Райхстага. Процесът е първият голям удар срещу настъплението на хитлерофашизма в Европа и света.

22.09.
• 115 г. от провъзгласяването на независимостта на България (1908), с което страната ни отхвърля васалната си зависимост от Османската империя, наложена от Берлинския договор.

23.09.
• 210 г. от смъртта на Софроний Врачански /поп Стойко Владиславов/ (11.03.1739-23.09.1813), крупен деец на Българското възраждане, книжовник, учител, църковен деец.
• 100 г. от началото на Септемврийското въстание (1923).
• 70 г. от рождението на Димитър Атанасов (23.09.1953-10.12.2014), български белетрист, драматург и журналист.

26.09.
• 125 г. от рождението на Джордж Гершуин (26.09.1898–11.07.1937), американски композитор и пианист : “Един американец в Париж” (1931), “Рапсодия в синьо”(1924) и др.
• 85 г. от рождението на Андрей Карлов Луканов (26.09.1938-02.10.1996), български политически и държавен деец, убит в София при неизяснени обстоятелства.

27.09.
• 220 г. от рождението на Проспер Мериме (28.09.1803-23.09.1870), френски писател : “Матео Фалконе” (1829), “Таманго” (1829), “Кармен” (1845) и др.

28.09.
• 450 г. от рождението на Микеланджело да Караваджо (29.09.1573–18.07.1610), италиаски живописец – реалист; един от създателите на натюрморта в европейската живопис : “Кошница с плодове”.
• 115 г. от рождението на академик Марин Големинов (28.09.1908-19.02.2000), български композитор и диригент : “Нестинарка” (1940), операта “Ивайло” (1958) и др.

29.09.
• 505 г. от рождението на Тинторето (29.09.1518–31.05.1594), италиански художник, представител на Венецианската школа през Ренесанса : “Тайната вечеря” (1547) и най-голямата (35 м) кавалетна картина – ”Раят” (1588-1590), която се намира в Двореца на Дожите.
• 165 г. от рождението на Вела Благоева (29.09.1858–21.07.1921), българска учителка, основателка на женското социалистическо движение в България.
• 110 г. от смъртта и 165 г. от рождението на Рудолф Дизел (18.03.1858–29.09.1913), немски инженер, създател на двигателя с вътрешно горене.

30.09.
• 55 г. от смъртта и 145 г. от рождението на Александър Божинов (24.02.1878–30.09.1968), български карикатурист, илюстратор и живописец; основател е на съвременната българска карикатура.
• 10 г. от смъртта и 95 г. от рождението на Рангел Вълчанов (12.10.1928-30.09.2013), български режисьор : „Инспекторът и нощта” (1963), „Езоп” (1970) и др.

Годишнини - август 2023

Детайли: Посещения: 463

• 660 г. от смъртта на Калист І (неизв.-авг. 1363), висш византийски духовник, цариградски патриарх, автор на жития за Григорий Синаит и Теодосий Търновски.

02.08.
• 120 г. от избухването на Илинденско-преображенското въстание (02.08/29.07 ст. стил 1903), масово народно въстание, организирано и ръководено от Вътрешната македоно-одринска революционна организация, връхна точка в националноосвободителното движение на българите в Македония и Одринско.

03.08.
• 125 г. от рождението на Калина Малина (03.08.1898–04.01.1979), българска детска писателка, автор на над 50 книги. Нейни произведения са стихосбирките “Кавалче” (1928), “Преди, преди, вретенце” (1930), романите “Златно сърце” (1929), “Сирачета” (1933) и др.

05.08.
• 25 г. от смъртта на Тодор Христов Живков (07.09.1911-05.08.1998), политически и държавен деец.

06.08.
• 130 г. от рождението на проф. Асен Азманов (06/19.08.1893-12.04.1971), български инженер–химик, основател на катедрата по металургия.

07.08.
• 175 г. от смъртта на Йонс Якоб Берцелиус (20.08.1779–07.08.1848), шведски химик, един от основателите на съвременната химия. Открил селена и тория, а също и явленията изоморфизъм и изомерия.
• 85 г. от смъртта и 160 г. от рождението на Константин Станиславски (17.01.1863–07.08.1938), руски актьор, педагог, режисьор. Съвременният театър е изграден върху теориите му.

10.08.
• 110 г. от подписването на Букурещкия договор (10.08/28.07 стар стил), който слага край на Втората балканска (Междусъюзническа) война 1913 г.
• 100 г. от създаването на Демократическия сговор (1923), политическа партия, образувана чрез сливането на Народния сговор със Съюза на демокрацията.

11.08.
• 165 г. от рождението на Вацлав Добруски (11.08.1858-24.12.1916), български археолог, епиграф и нумизматик от чешки произход, един от основоположниците на българската археологическа наука; пръв директор на Народния археологически музей в София.

12.08.
• 170 г. от рождението на Стоян Заимов (12.08.1853–09.09.1932), виден деец на национално-революционното движение в България, възрожденски книжовник, обществен и политически деец. Апостол на Врачанския революционен окръг. Автор на мемоарни, педагогически и др. трудове; директор на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”.

13.08.
• 160 г. от смъртта и 225 г. от рождението на Йожен Дьолакроа (26.04.1798–13.08.1863), френски художник, представител на романтизма. В творчеството му преобладават съвременни и исторически сюжети.
• 110 г. от смъртта на Илия Блъсков (09.02.1839–13.08.1913), български възрожденски писател и педагог : “Изгубена Станка” (1865).
• 85 г. от рождението на Драгомир Георгиев Шопов (13.08.1938-16.03.2022), поет, публицист, политически деец на БЗНС “Александър Стамболийски” и на Български земеделски съюз “Александър Стамболийски - 1899”.

14.08.
• 65 г. от смъртта на Фредерик Жолио-Кюри (19.03.1900–14.08.1958), френски физик, работил над структурата на атома. През 1948 г. ръководи изграждането на първия френски атомен реактор.

16.08.
• 170 г. от рождението на Начо Атанасов Начев (16.08.1853-15.03.1916), книжовник и културно-просветен деец, изследовател на старата българска литература; общественик и народен представител в ХІV Обикновено народно събрание; действителен член на БКД, член на Руския археологически институт в Цариград, секретар на Българската екзархия.

17.08.
• 270 г. от рождението на Йозеф Добровски (¬17.08.1753-06.01.1829), чешки филолог-историограф, създател на славянската филология.

19.08.
• 140 г. от рождението на Габриел /Коко/ Шанел (19.08.1883–10.01.1971), френска модна дизайнерка.

22.08.
• 140 г. от смъртта и 205 г. от рождението на Иван Сергеевич Тургенев (28.10./09.11.1818–22.08./03.09.1883), руски писател–реалист : “В навечерието” (1860).

23.08.
• 155 г. от рождението на Пол Отле (23.08.1868–10.12.1944), белгийски общественик и библиограф. През 1905 г. създава, заедно с Анри Лафонтен, Универсалната десетична класификация, използвана и днес най-вече от библиотеките в Европа.

26.08.
• 280 г. от рождението на Антоан Лавоазие (26.08.1743–08.05.1794), френски химик, открил кислорода през 1775 г. Един от основателите на термохимията. Установил състава на въздуха и водата (1770) и на диаманта (1773).

27.08.
• 195 г. от рождението на Христо Г. Данов (27.08.1828–11.12.1911), български възрожденски учител, книжовник и родоначалник на книгоиздаването в България. Основава първото неделно училище в Стрелча (1850), класно училище и читалище в Клисура. През 1857 г. учредява „Дружествена книговезница”, която по-късно прераства в книжарница и издателство. През 1878 започва да издава първия общобългарски вестник „Марица”.

28.08.
• 195 г. от рождението на Лев Толстой (28.08./09.09.1828–07/20.11.1910), руски мислител и романист. Неговите романи “Война и мир” (1865-1869) и “Ана Каренина” (1875-1877) са сред шедьоврите на световната литература.
• 80 г. от смъртта на цар Борис III (30.01.1894–28.08.1943) и 105 г. от качването му на престола (03.10.1918).

30.08.
• 275 г. от рождението на Жак Луи Давид (30.08.1748–29.12.1825), френски живописец : “Смъртта на Марат” (1793), “Зарзаватчийка” (1795) и др.
• 70 г. от смъртта на Димитър Ненов (19.12.1901–30.08.1953), български композитор, пианист и педагог.

31.08.
• 115 г. от рождението на Уилям Сароян (31.08.1908-18.05.1981), американски писател.
• 110 г. от рождението на Георги Павлов – Павлето (31.08./13.09.1913-29.07.1995), български живописец и художествен критик, работил предимно в областта на пейзажа.
• 90 г. от рождението и 10 г. от смъртта на Александър Василев Лилов (31.08.1933-20.07.2013), български политически деец, избиран многократно за депутат в Народното събрание.

Годишнини - юли 2023

Детайли: Посещения: 541

02.07.
• 245 г. от смъртта на Жан Жак Русо (28.06.1712–02.07.1778), френски философ–деист. За него частната собственост е причина за нещастието на хората. Републиката е най-съвършената държава, защото в нея всички са равни пред закона. Едно от най-известните му произведения е „Емил”, заради което е подложен на гонения.
• 65 г. от смъртта и 150 г. от рождението на Божан Ангелов (01.11.1873-02.07.1958), литературен критик и историк, директор на Народна библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” от 1923 до 1928 г.

03.07.
• 280 г. от рождението на Гаврила Романович Державин (03.07.1743–08.07.1816), руски поет. Творчеството му е преход от класицизма към реализма.
• 140 г. от рождението на Франц Кафка (03.07.1883–03.06.1924), австрийски писател.
• 115 г. от смъртта на граф Николай Павлович Игнатиев (17/29.01.1832-03.07.1908), руски генерал, дипломат и виден славянофил, участвал в преговорите за сключване на мир и подписал от руска страна на 19 февруари (3 март) 1878 г. Санстефанския мирен договор, с който приключва Руско-турската освободителна война 1877-1878.
• 90 г. от рождението на Александър Николаев Фол (03.07.1933–01.03.2006), български историк, траколог, филолог.

04.07.
• 155 г. от смъртта на Дмитрий Писарев (02/14.10.1840–04/16.07.1868), руски литературен критик и публицист, отявлен материалист.
• 140 г. от рождението и 80 г. от смъртта на проф. Петър Мутафчиев (04.07.1883-02.05.1943), български историк, специалист по средновековна история : „История на българите” (1943) , „Книга на българите” (1987) и др.

06.07.
• 490 г. от смъртта на Людовико Ариосто (08.09.1474-06.07.1533), италиански поет.
• 70 г. от рождението на Ренета Иванова Инджова (1953), икономистка, първата жена министър-председател на България, възглавявайки служебното правителство през 1994-1995.
• 155 г. от преминаването на четата на хаджи Димитър и Стефан Караджа през Дунава (1868) при с. Вардим, Свищовско.

07.07.
• 130 г. от рождението на Мирослав Кърлежа (07.07.1893–29.12.1981), хърватски писател, критик, публицист и есеист : „Хърватският бог Марс”, „Глембаеви” и др.
• 80 г. от рождението на Тото Котуньо (07.07.1943), италиански певец.

09.07.
• 125 г. от рождението на Петър Христов Габровски (09.07.1898-01.02.1945), юрист, политически и държавен деец.
• 120 г. от рождението на проф. Илия Петров (09.07.1903–18.05.1975), български художник, портретист. Неговото име носи рисувалното училище в София.

10.07.
• 105 г. от рождението на Джеймс Олдридж (10.07.1918-23.02.2015), английски писател и журналист, известен с романите „Подписали с честта си” (1942), „Дипломатът”.

12.07
• 195 г. от рождението на Николай Чернишевски (12/24.07.1828–17/29.10.1889), руски писател, учен и философ, защитаващ реализма в литературата. Най-известното му произведение е романа „Какво да се прави” (1862-1863).

13.07.
• 230 г. от смъртта и 280 г. от рождението на Жак Пол Марат (24.05.1743–13.07.1793), деец на Френската буржоазна революция, един от лидерите на якобинците, учен и публицист.
• 115 г. от първото участие на жени в Олимпийските игри през 1908 г.

15.07.
• 170 г. от рождението на Владимир Короленко (15/27.07.1853 – 25.12.1921) – руски писател, известен с произведението си – „История на моя съвременник”.

16.07.
• 195 г. от рождението на Йосиф Владимирович Гурко (16/28.07.1828–28.01.1901), руски военен деец, ген.-фелдмаршал; военачалник в Руско-турската освободителна война 1977-1878 г., нанася последното поражение на Сюлейман паша в битката при Пловдив и превземайки Одрин слага край на войната.

18.07.
• 186 г. от рождението и 150 г. от смъртта на Васил Левски (18.07.1837–19.02.1873), велик български революционер и лидер на националноосвободителното ни движение, сформирал множество революционни комитети в страната и чужбина.
• 155 г. от смъртта на Хаджи Димитър (10.05.1840–18.07.1868), български революционер и войвода.

19.07.
• 130 г. от рождението на Владимир Владимирович Маяковски (19.07.1893–14.04.1930), руски поет и драматург, един от основателите на футуризма в Русия.

20.07.
• 10 г. от смъртта и 90 г. от рождението на Александър Василев Лилов (31.08.1933-20.07.2013), български политически деец, избиран многократно за депутат в Народното събрание.

21.07.
• 175 г. от смъртта на Христаки Павлович (1804–21.07.1848), български просветен деец, книжовник и възрожденец. Основава първото славяно-елинско училище в Свищов (1831). По-късно отваря славяно-българско и девическо училище в града като издава и учебници за тях.

23.07.
• 135 г. от рождението на Реймънд Чандлър (23.07.1888–26.03.1959), американски писател.

25.07.
• 145 г. от рождението на Стоян Бъчваров (25.07.1878-06.01.1949), бълг. театрален артист и режисьор.
• 90 г. от рождението на Георги Иванов Атанасов (25.07.1933-31.03.2022), политически и държавен деец, заемал отговорни държавни постове.

27.07.
• 90 г. от рождението на Дончо Цончев (27.07.1933-22.07.2010), български писател прозаик.

28.07./стар стил – 10.08./нов стил
• 110 г. от подписването на Букурещкия мирен договор (1913) – договор за мир, с който се слага край на Междусъюзническата война 1913 г.

29.07.
• 230 г. от рождението на Ян Колар (29.07.1793–24.01.1852), чешки поет, привърженик на идеята за единство на славянските народи. Най-значимото му произведение е „Дъщерята на Славия” (1824).
• 185 г. от рождението на Тодор Петров Икономов /Т. Икономпетров Тодоров/ (29.07.1838-28.10.1892), обществен, политически и държавен деец, сътрудник на възрожденския периодичен печат, оставил ценни мемоари, публикувани през 1973 г.

30.07.
• 125 г. от смъртта на Ото фон Бисмарк (01.04.1815–30.07.1898), германски държавен деец, наречен „Железният канцлер”. Прокламира обединението на Германия във Версай след Френско-пруската война. Смята се за създател на днешната германска държава.
• 205 г. от рождението и 175 г. от смъртта на Емили Бронте (30.07.1818–19.12.1848), английска писателка : “Брулени хълмове” (1847).

31.07.
• 155 г. от смъртта на Стефан Караджа (11.05.1840–31.07.1868), български войвода и революционер от националноосвободителното ни движение.Участник във Втората българска легия и съорганизатор на чета заедно с Хаджи Димитър.

Годишнини - юни 2023

Детайли: Посещения: 512

• 770 г. от сключването на търговски и военен договор мужду България и Дубровник (1253).
• 170 г. от рождението на Георги Апостолов (06.1853–21.05.1876), български революционер-възрожденец, член на Старозагорския таен революционен комитет, участник в Старозагорското въстание (1875), апостол на Врачански окръг и четник в четата на Христо Ботев.

01.06.
• 65 г. от смъртта на Гаврил Илиев Кацаров (04.10.1874-01.06.1958), историк и археолог, академик, с научни интереси към древната история на Тракия и Македония.

02.06.
• Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България.

04.06.
• 225 г. от рождението и 140 г. от смъртта на Александър Михайлович Горчаков (04.06.1798-27.02.1883), руски държавен деец и дипломат.
• 175 г. от смъртта на Неофит Бозвели (ок.1785–04.06.1848), български възрожденец, основоположник на черковно-националната борба на българския народ, книжовник и учител.

07.06.
• 175 г. от рождението и 120 г. от смъртта на Пол Гоген (07.06.1848–08.05.1903), френски живописец, скулптор и график, близък приятел на Винсент ван Гог.
• 60 г. от рождението на Александър Манолов Праматарски (07.06.1963), юрист, политически и държавен деец; председател на Демократическата партия.

09.06.
• 1955 г. от смъртта на Клавдий Цезар Нерон (15.12.37–09.06.68), римски император, известен със своята жестокост и гонение на християните.
• 145 г. от смъртта на Джанюариъс Алойзиус Макгахан (12.06.1844-09.06.1878), американски журналист, изнесъл многобройни факти за жестокостите на османските власти над надигналото се българско население при потушаване на Априлското въстание 1876, аташиран като специален кореспондент при щаба на руската армия по време на Руско-турската освободителна война 1877-1878 отразява в дописките си героичните подвизи на българските опълченци; един от присъстващите на подписването на Санстефанския мирен договор 1878.
• 100 г. от Деветоюнския държавен преврат (1923), извършен от организацията Народен сговор и Военния съюз с помощта на части от столичния гарнизон и гарнизоните в други краища на България.

10.06.
• 15 г. от смъртта и 95 г. от рождението на Чингиз Айтматов (12.12.1928–10.06.2008), киргизки писател.

11.06.
• 80 г. от рождението на Младен Илиев Киселов (11.06.1943-29.10.2012), български режисьор и педагог.

12.06.
• 155 г. от рождението на Янко Станков Забунов (12.06.1868-19.12.1909), един от пионерите на организираното земеделско движение в България и от основателите на българския земеделски народен съюз.

13.06.
• 120 г. от рождението на Филип Кутев (13.06.1903–27.11.1982), български фолклорист и композитор, създател на най-големия български фолклорен ансамбъл (01.05.1951). Композира музиката към филмите : „Под игото” (1952) и „Хитър Петър” (1960).

14.06.
• 185 г. от рождението на Константин Искров Кесяков (14.06.1838-03.03.1900), участник в националноосвободителното движение, военен деец, ген.-майор; участник в Българското опълчение през Руско-турската освободителна война, отличава се в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново; има големи заслуги за организиране на гимнастическите дружества в Източна Румелия.
• 170 г. от смъртта на Захари Зограф (08.10.1810–14.06.1853), иконописец, портретист, един от най-даровитите български художници през епохата на Възраждането; основоположник на Самоковската художествена школа. Най-известните му стенописи са в Бачковския манастир, в черквите на Рилския, Троянския и Преображенския манастир.
• 100 г. от смъртта на Александър Стамболийски (01.03.1879–14.06.1923) български политически и държавен деец.

15.06.
• 640 г. от смъртта и 730 г. от рождението на Йоан VІ Кантакузин (ок.1293-15.06.1383), византийски император, автор на съчинението “История”, в което се съдържат сведения и за българите през ХІV в.
• 180 г. от рождението на Едвард Григ (15.06.1843–04.09.1907), норвежки композитор и пианист, представител на романтизма. Композира множество романси, песни и др.
• 160 г. от излизането на вестник „Гайда” (1863), редактиран от Петко Р. Славейков.

16.06.
• 710 г. от рождението на Джовани Бокачо (16.06.1313–21.12.1375), италиански писател : “Декамерон” (1348–1353).
• 110 г. от началото (1913) на Втората балканска (Междусъюзническа) война.

18.06.
• 100 г. от смъртта и 125 г. от рождението на Христо Смирненски (17/29.09.1898–18.06.1923), български поет. През 1922 г. издава най-добрите си произведения – “Да бъде ден”, “Зимни вечери”, “На гости у дявола”; “Приказка за стълбата” (1923).
• 95 г. от смъртта на Руал Амундсен (16.07.1872–18.06.1928), норвежки полярен изследовател, покорява Южния полюс на 11.12.1911 г.

19.06.
• 400 г. от рождението на Блез Паскал (19.06.1623–19.08.1662), френски математик, физик и философ.
• 80 г. от смъртта на Георги Стоянов Кандиларов (08.08.1851-19.06.1943), просветен деец, един от основателите и от директорите на Солунската българска мъжка гимназия “Св. св. Кирил и Методий”, а по-късно и на девическата гимназия в същия град.

21.06.
• 115 г. от смъртта на Николай Римски Корсаков (18.03.1844-21.06.1908), руски композитор.
• 15 г. от смъртта и 110 г. от рождението на Здравко Дафинов (09.09.1913–21.06.2008), „царски офицер”, юрист, библиотекар в Университетската библиотека и началник методически отдел в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”. Автор е на множество документални хроники за някои от най-известните поети, писатели, учени и политици у нас.

24.06.
• 185 г. от рождението и 130 г. от смъртта на Ян Матейко (24.06.1838–01.11.1893), полски живописец–реалист. Рисува предимно героични исторически картини с колосални размери.
• 140 г. от рождението на Григор Василев /Г. В. Гьорев/ (24.06.1883-07.11.1942), български политически и държавен деец, адвокат, журналист.

28.06.
• 85 г. от рождението на Атанас Иванов Железчев (28.06.1938), български юрист, политически и държавен деец.
• 30 г. от смъртта на Борис Кирилов Христов (18.05.1914-28.06.1993), български оперен певец (бас).

29.06.
• 225 г. от рождението на Джакомо Леопарди (29.06.1798–14.06.1837), италиански поет, представител на романтизма. Известни негови творби са одите му „Към Италия” (1818) и „На паметника на Данте” (1819).

30.06.
• 115 г. от Тунгуския феномен (1908) – мощна експлозия от огнено небесно тяло със силата на ядрен взрив в близост до селището Ванавара, Централен Сибир – Русия.

Годишнини - май 2023

Детайли: Посещения: 471

01.05.
• 150 г. от смъртта и 210 г. от рождението на Дейвид Ливингстън (19.03.1813–01.05.1873), английски пътешественик, мисионер и изследовател на Африка.
• 100 г. от рождението на Джоузеф Хелър (01.05.1923–12.12.1999), американски писател сатирик.

02.05.
• 80 г. от смъртта и 140 г. от рождението на проф. Петър Мутафчиев (04.07.1883-02.05.1943), български историк, специалист по средновековна история : „История на българите” (1943) , „Книга на българите” (1987) и др.

04.05.
• 120 г. от смъртта на Гоце Делчев (04.02.1872–04.05.1903), български революционер и водач на ВМРО.

05.05.
• 215 г. от смъртта на Петър Ичко (ок. 1755-05.05.1808), сръбски политически деец от български произход.
• 10 г. от смъртта на Петър Иванов Попйорданов - Чочо (11.06.1964-05.05.2013), български театрален и киноактьор.

06.05.
• 265 г. от рождението на Максимилиан Робеспиер (06.05.1758–28.07.1794), френски революционер, един от лидерите но Френската революция.
• 115 г. от смъртта на Драган Василев Манчов (1834-06.05.1908), бълг. книгоиздател и обществен деец.

07.05.
• 190 г. от рождението на Йоханес Брамс (07.05.1833-03.04.1897), немски композитор, представител на романтизма. Автор е на няколко големи произведения за оркестър, четири симфонии и др.
• 105 г. от подписването на Букурещкия мирен договор 1918 – мирен договор, с който се слага край на участието на Румъния в Първата световна война 1914-1918 и същата е заставена да върне на България заграбената от нея през 1913 г. Южна Добруджа.

08.05.
• 120 г. от смъртта и 175 г. от рождението на Пол Гоген (07.06.1848–08.05.1903), френски живописец, скулптор и график, близък приятел на Винсент ван Гог.

09.05.
• 140 г. от рождението на Хосе Ортега-и-Гасет (09.05.1883-18.10.1955), испански философ, социолог и есеист.

11.05.
• 160 г. от първото честване на празника на Светите братя Кирил и Методий. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли. В София празникът бил организиран от учителя Сава Филаретов.

12.05.
• 90 г. от рождението на Андрей Вознесенски (12.05.1933–01.06.2010), руски поет.

14.05.
• 155 г. от рождението на Владимир Минчов Вазов (14.05.1868-20.05.1945), български военен деец, ген.-лейтенант; брат на Георги и Иван Вазови.
• 80 г. от смъртта на Анри Лафонтен (22.04.1854-14.05.1943), белгийски юрист, библиограф и политик. Създател заедно с Пол Отле през 1905 на Универсалната десетична класификация (използвана и днес в библиотеките).

15.05.
• 320 г. от смъртта и 395 г. от рождението на Шарл Перо (12.01.1628–15.05.1703), френски писател и учен, известен днес с приказките си : “Пепеляшка”; “Червената шапчица”; “Спящата красавица” и др.

16.05.
• 85 г. от смъртта на проф. Иван Мърквичка (23.04.1856–16.05.1938), български художник от чешки произход, един от създателите на новото българско изобразително изкуство след Освобождението. Рисува исторически и битови картини („Ръченица”). Заедно с Вацлав Добруски е автор на тогавашния герб на България.

17.05.
• 150 г. от рождението на Анри Барбюс (17.05.1873–30.08.1935), френски романист и журналист. Става известен с романа си „Огъня” (1916).
• 110 г. от подписването на Лондонския мирен договор (1913), с който се слага край на Балканската война 1912-1913.

19.05.
• 125 г. от смъртта на Уилям Гладстон (29.12.1809–19.05.1898), британски политически и държавен деец, четири пъти министър-председател на Обединеното кралство. Един от идеолозите на Либералната партия. Инвестирал е в построяването на първата българска железопътна линия Русе – Варна (1866). Издава брошура след Априлското въстание, осъждаща зверствата на Османската империя.

20.05.
• 205 г. от рождението на генерал Едуард Тотлебен (20.05.1818–01.07.1884), руски генерал и инженер, деен участник в Руско-турската война 1877-1878 г.; Главнокомандващ на цялата руска войска, останала в България след войната.

21.05.
• 335 г. рождението на Александър Поуп (21.05.1688-30.05.1744), английски поет и есеист; представител на Просвещението.

22.05.
• 215 г. от рождението на Жерар дьо Нервал (22.05.1808-26.01.1855), френски поет и преводач, една от водещите фигури на романтизма.
• 210 г. от рождението и 140 г. от смъртта на Рихард Вагнер (22.05.1813–13.02.1883) знаменит немски композитор, създател на музикалната драма; известен със своите опери “Летящият холандец” (1841), “Тристан и Изолда” (1867).
• 180 г. от рождението на Климент Тимирязев (22.05.1843–28.04.1920), руски физиолог на растенията, един от създателите на растителната физиология като наука и неин основоположник в Русия. Разкрива ролята на хлорофила при фотосинтезата.

23.05.
• 120 г. от рождението и 45 г. от смъртта на Олга Кирчева (23.05.1903–11.12.1978), българска драматична актриса.

24.05.
• Ден на славянската писменост, на българската просвета и култура. Официален празник.
• 480 г. от смъртта и 550 г. от рождението на Николай Коперник (19.02.1473–24.05.1543), полски астроном, създател на хелиоцентричната система.
• 280 г. от рождението и 230 г. от смъртта на Жак-Пол Марат (24.05.1743–13.07.1793), деец на Френската буржоазна революция, един от лидерите й, учен и публицист.

26.05.
• 175 г. от смъртта на Висарион Белински (30.05.1811–26.05.1848), руски литературен критик и публицист, изградил естетическата си теория върху философския материализъм.

27.05.
• 145 г. от рождението на Айседора Дънкан (27.05.1878–14.09.1927), американска танцьорка от ирландски произход. Въвежда естественост и пластика, характерна за древногръцките танци. Заменя балетните костюми със свободна туника и танцува боса.
• 120 г. от рождението и 55 г. от смъртта на Никола Йорданов Фурнаджиев (27.05.1903–26.01.1968), български поет и критик. Автор на стихосбирките “Пролетен вятър” (1925) и “Дъга” (1928).

28.05.
• 115 г. от рождението на Ян Ланкастър Флеминг (28.05.1908-12.08.1964), английски писател.

30.05.
• 245 г. от смъртта на Волтер (21.11.1694–30.05.1778) – френски философ и писател, един от най-големите мислители на XVIII в. : “Едип” (1718), “Брут” (1730), “Кандид” (1759) и др.

31.05.
• 30 г. от учредяването на Гражданско обединение за републиката /ГОР/ (1993) с лидер Александър Томов.

Годишнини - април 2023

Детайли: Посещения: 517

01.04.
• 150 г. от рождението на Сергей Рахманинов (01.04.1873 – 28.03.1943), руски композитор, пианист и диригент.

02.04.
• 135 г. от смъртта на Миклухо Маклай (05.07.1846 – 02.04.1888), руски антрополог и етнограф, проповядвал за равенство на расите. Създател е на първата морска зоологическа градина в Австралия (Сидни, 1876).
• 90 г. от рождението на Константин Павлов (02.04.1933 – 28.09.2008), български поет и киносценарист; признат като „оригинален творец със силно влияние върху модерната българска поезия и култура”.

04.04.
• 205 г. от рождението на Майн Рид (04.04.1818 – 22.10.1883), британски писател, автор на приключенските романи „Оцеола”, „Конникът без глава”, „Квартеронката”, „Белият вожд” и др.
• 55 г. от смъртта на Мартин Лутър Кинг (15.01.1929 – 04.04.1968), свещеник, защитник на гражданските права в САЩ.

05.04.
• 155 г. от рождението на проф. Атанас Тодоров Иширков (05.04.1868 – 06.04.1937), географ и историк, основател на Географския институт (1898), автор на редица монографии.
• 115 г. от рождението на Херберт фон Караян (05.04.1908 – 16.07.1989), австрийски диригент.

06.04.
• 540 г. от рождението на Рафаело (06.04.1483 – 06.04.1520), италиански художник и архитект от епохата на Ренесанса.
• 495 г. от смъртта на Албрехт Дюрер (21.05.1471 – 06.04.1528), немски художник, математик и изкуствовед.
• 85 г. от рождението на Васил Михайлов (06.04.1938), театрален и филмов актьор; почетен гражданин на Ст. Загора (1995).

08.04.
• 175 г. от смъртта на Гаетано Доницети (29.11.1797 – 08.04.1848), италиански композитор : „Любовен елексир”, „Дон Паскуале”.
• 10 г. от смъртта на Иван Кръстев (08.04.1920 – 08.04.2013), български писател и автор на произведения за деца.

09.04.
• 470 г. от смъртта на Франсоа Рабле (1494 – 09.04.1553), френски писател и учен хуманист : „Гаргантюа и Пантагрюел”.

10.04.
• 140 г. от рождението на Богдан Димитров Филов (10.04.1883 – 01.02.1945), виден български археолог, изкуствовед и политик; член и председател на БАН, член на археологически институти и академии в Германия, Австрия, Унгария, Чехия и САЩ; участва в научни експедиции в Европа, Азия и Африка; автор на книги в областта на историята, религията, изкуството, археологията и др.; виден обществен и държавен деец.
• 50 г. от смъртта на Васил Славов Киселков (17.11.1887 – 10.04.1973), български литературовед и историк в областта на Българското средновековие; превел е редица средновековни съчинение на новобългарски език.

12.04.
• 200 г. от рождението на Александър Николаевич Островски (12.04.1823 – 14.06.1886), руски писател и драматург.

13.04.
• 280 г. от рождението на Томас Джеферсън (13.04.1743 – 04.07.1826), американски политик, философ.

15.04.
• 130 г. от смъртта на Александър Михайлович Дондуков-Корсаков (12.09.1820 – 15.04.1893), княз, руски военен деец, генерал от кавалерията, участник в руско-турската освободителна война 1877-1878; възглавява Временното руско управление в България до 10 юни 1879 г. – под негово ръководство се полагат основите на възобновената българска държава.
• 120 г. от рождението на Георги Михов Димитров – Гемето (15.04.1903 – 28.11.1972), български политически деец, емигрант от 1945 г. до смъртта си; основава „Земеделски комитет” („Зелена вълна”), организация на емигранти от Източна Европа за борба против комунистическите режими.
• 95 г. от рождението на Емил Камиларов (15.04.1928 – 04.10.2007), български цигулар, музикален педагог, професор; единственият музикант в света, който два пъти е свирил с цигулката на Николо Паганини.

16.04.
• 195 г. от смъртта на Франсиско Гоя (30.03.1746 – 16.04.1828), испански художник : „Голата Маха” (1800). Смята се за последен от старите майстори и първи от модерните.

17.04.
• 125 г. от смъртта на Ильо Войвода /Ильо Марков, Капитан Ильо, дядо Ильо/ (28.05.1805 – 17.04.1898), борец против османското иго, хайдутин и войвода из Пирин, Рила, Родопите и Странджа; участник с цялата си чета в Първата българска легия в Белград.

19.04.
• 435 г. от смъртта на Паоло Веронезе (1528 – 19.04.1588), италиански живописец, блестящ колорист и майстор на декоративни пана : „Пир в дома на Леви” (1573), „Сватба в Кана Галилейска” (1563) и др.
• 160 г. от рождението на Цветан Радославов (19.04.1863 – 28.10.1931), композитор и философ; автор на музиката и текста на патриотичната песен „Горда Стара планина”, станала национален химн на България (1964).

20.04.
• 125 г. от рождението на Хуан Миро (20.04.1893 – 25.12.1983), испански живописец, скулптор и график.

21.04.
• 145 г. от смъртта на Желез Войвода /Желез Добрев Железчев/ (ок.1810 – 21.04.1878), хайдутин и войвода в Сливенския и Котленския балкан. Моменти от хайдушките му подвизи са отразени в повестта „Изгубена Станка” на Илия Блъсков.

22.04.
• 100 г. от рождението на Радой Ралин (22.04.1923 – 21.07.2004), български писател, поет, сатирик, сценарист и дисидент.

23.04.
• 165 г. от рождението на Макс Планк (23.04.1858 – 04.10.1947), немски физик, създател на квантовата механика; носител на Нобелова награда през 1918 г.
• 85 г. от рождението на Слава Рачева (23.04.1938), българска актриса в кукления театър. Създава образа на куклата Педя човек, лакът брада – герой от телевизионното предаване „Лека нощ, деца” (1960).

25.04.
• 10 г. от смъртта на Петър Гюзелев – Пеци (10.12.1945 – 25.04.2013), български музикант, китарист, вокал и композитор в рок групата „Щурците„.

26.04.
• 225 г. от рождението на Йожен Дьолакроа (26.04.1798 – 13.08.1863), френски художник, представител на романтизма. В творчеството му преобладават съвременни и исторически сюжети.
• 80 г. от рождението на Димитър Гочев (26.04.1943 – 20.10.2013), театрален режисьор.

27.04.
• 100 г. от рождението на Петър Исаев Ступел (27.04.1923 – 30.11.1997), български композитор.

28.04.
• 80 г. от смъртта на Тодор Влайков (13.02.1865 – 28.04.1943), български писател, общественик и политик. Най-известното му произведение е „Дядовата Славчова унука” (1928). Той е сред основателите и първи лидер на Радикалдемократическата партия.
• 75 г. от рождението на Тери Пратчет (28.04.1948 – 12.03.2015), британски писател, най-известен със серията си от фентъзи романи за Света на Диска.

29.04.
• 145 г. от рождението на проф. Андрей Николов (29.04.1878 – 17.12.1959), български скулптор : „Фани” (1906), „Майка” (1924), „Копнеж” (1926), портретни бюстове на Иван Мърквичка, Александър Балабанов, Стоян Михайловски, Кирил Христов и др.
• 130 г. от рождението на Елисавета Багряна (29.04.1893 – 23.03.1991), българска поетеса, чиито стихове са преведени на 30 езика. Връх в творчеството ѝ е стихосбирката „Вечната и святата”.

30.04.
• 140 г. от рождението на Ярослав Хашек (30.04.1883 – 03.01.1923), чешки писател; в литературата остава със сатиричния си роман „Приключенията на добрия войник Швейк през световната война”.
• 140 г. от смъртта на Едуард Мане (23.01.1832 – 30.04.1883), френски художник-импресионист. Една от най-значимите му творби е „Закуска на тревата” (1863).
• 100 г. от смъртта на Луи Пол Мари Леже (15.01.1843 – 30.04.1923), френски славист, обявява се в защита на българския народ след жестокото потушаване на Априлското въстание 1876 и посреща с остра реакция решенията на Берлинския конгрес 1878 за разпокъсване на току-що освободената българска държава.

Годишнини - март 2023

Детайли: Посещения: 564

• 155 г. от рождението на Мильо Георгиев Касабов (март 1868 – 27.01.1937), учител, редактор, издател, книжар; един от основателите на Книжовно дружество „Просвета”; баща на поета Гео Милев.

01.03.
• 85 г. от смъртта на Максим Скопски и Пловдивски /светско име: Марин Пелов/, (14.09.1850 – 01.03.1938), висш духовник, митрополит.
• 80 г. от рождението на Георги Китов (01.03.1943 – 14.09.2008), български археолог траколог, наричан от медиите „българският Индиана Джоунс”; откривател на гробницата на цар Севт ІІІ (в могилата „Голямата Косматка” край гр. Шипка) и др.

02.03.
• 95 г. от рождението на Гиньо Гочев Ганев (02.03.1928 – 18.12.2016), юрист, политически и държавен деец.

03.03.
• 145 г. от подписването на Санстефанския мирен договор и освобождението на България от османско владичества (1878).

05.03.
• 140 г. от рождението на Радул Михайлов Милков (05.03.1883 – 16.02.1962), военен пилот, полковник; заедно с летеца Продан Таракчиев (1885 – 1957) на 16 октомври 1912 г. извършват над Одрин първия боен разузнавателен полет в Европа.
• 130 г. от рождението на Константин Владов Муравиев (05.03.1893 – 31.01.1965), български политически и държавен деец, земеделски функционер; журналист.
• 80 г. от смъртта на Сирак Скитник /Панайот Тодоров Христов/ (22.11.1883 – 05.03.1943), поет-символист, художник и театрален критик. През 1924-1925 г. е библиотекар в Министерство на Просвещението.
• 70 г. от смъртта на Сергей Прокофиев (23.04.1891 – 05.03.1953), руски композитор, пианист, диригент и шахматист; работил е в множество музикални жанрове – опера, балет, песни, музика към филми и др.

07.03.
• 2345 г. от смъртта на Аристотел (384 – 07.03.322 пр.н.е.), древногръцки мислител и философ : „За душата”, „Никомахова етика”, „Политика” и др.
• 130 г. от рождението на Райко Алексиев (07.03.1893 – 18.11.1944), български художник, карикатурист и журналист.

12.03.
• 75 г. от рождението на Сандра Браун (12.03.1948), съвременна американска писателка, автор на романтични романи и трилъри.

13.03.
• 290 г. от рождението на Джоузеф Пристли (13.03.1733 – 06.02.1804), химик, откривател на кислорода.

15.03.
• 85 г. от рождението на Георги Пинчев (15.03.1938 – 09.12.2020), български филолог и политически деец, един от дейците на БЗНС – главен секретар от 1999 г.

18.03.
• 165 г. от рождението на Рудолф Дизел (18.03.1858 – 29.09.1913), немски инженер, създател на двигателя с вътрешно горене.

19.03.
• 210 г. от рождението на Дейвид Ливингстън (19.03.1813 – 01.05.1873), английски пътешественик, мисионер и изследовател на Африка.
• 175 г. от рождението на Иван Тодоров Драсов (19.03.1848 – 27.09.1901), български националреволюционер, активен участник в подготовката на Старозагорското въстание (1875) и на Априлското въстание (1876).
• 180 г. от рождението на Йорданка Филаретова (19.03.1843 – 25.04.1915), общественичка, просветителка и филантроп, наричана е българската Майка Тереза.
• 115 г. от рождението на акад. Димитър Петров Димитров (19.03.1908 – 08.10.1975), археолог, изкуствовед; проучва историята, културата и изкуството на Тракия от предримската и римската епоха; основател и гл. редактор на сп. „Археология”; почетен гражданин на Стара Загора (1967).
• 90 г. от рождението на Филип Рот (19.03.1933 – 22.05.2018), американски писател, получил международна известност с романа „Синдромът Портной”.

20.03
• 195 г. от рождението на Хенрих Ибсен (20.03.1828 – 23.05.1906), норвежки поет и драматург, наричан баща на модерната драма : „Бранд”, „Нора”.
• 145 г. от рождението на Тодор Пъндев (20.03.1878 – 26.04.1946), виден учител и музикален деец; автор на детски оперети, на учебници по пеене за началните класове, сборници с училищни песни и др.; основател и диригент на първия детски хор в Стара Загора – Детска музикална китка „Родни звуци”.
• 85 г. от смъртта на Александър Павлов Малинов (03.05.1867 – 20.03.1938), български политически и държавен деец, лидер на Демократическата партия след 1902 г. и бивш министър-председател на България.

23.03.
• 25 г. от смъртта на Ефрем Спиридонов Каранфилов (27.11.1915 – 23.03.1998) български литературен критик, есеист, публицист.

24.03.
• 180 г. от рождението на Петко Каравелов (24.03.1843 – 24.01.1903), български политик, избиран многократно за народен представител, четири пъти министър-председател на България в периода 1880 – 1901 г.
• 80 г. от смъртта на Димитър Драгиев (13.11.1869 – 24.03.1943), деец на Българския земеделски народен съюз и един от неговите основатели; учител, един от създателите на Книжовно дружество „Просвета”, автор и публицист, редактор и издател на в. „Справедливост”, в. „Земеделско знаме” и в. „Земеделска правда”.

25.03
• 190 г. от рождението на Александър Николаевич Пипин (25.03.1833 – 26.11.1904), руски литературен историк, етнограф и фолклорист.
• 145 г. от рождението на Златан Станчев (25.03.1878, Добрич – 03.03.1949, Ст. Загора), учител, музикален педагог, хоров диригент, автор на маршови песни. Организатор на ученически курсове по цигулка, китара, виолончело; един от основателите на Старозагорската опера.
• 105 г. от смъртта на Клод Дебюси (22.08.1862 – 25.03.1918), френски композитор, един от основоположниците на импресионизма.

26.03.
• 100 г. от смъртта на Сара Бернар (22.10.1844 – 26.03.1923), френска актриса. През дългогодишния си творчески път създава над 170 бляскави роли. Тя е първата жена, дръзнала да играе мъжки роли като Хамлет и Лорензачо.

27.03.
• 145 г. от смъртта на Добри Войников (22.11.1833 – 27.03.1878), български възрожденски учител, писател драматург, журналист и общественик. Основоположник на българския театър и негов първи режисьор. Едно от най-известните му произведения е комедията „Криворазбраната цивилизация” (1871).
• 130 г. от смъртта на Тонка Тихова Обретенова – Баба Тонка (1812 – 27.03.1893), деятелка на българското националноосвободителното движение.
• 55 г. от смъртта на Юрий Гагарин (09.03.1934 – 27.03.1968), руснак, първият космонавт в историята на човечеството. На 12.04.1961г. извършва първия полет около Земята с космическия кораб-спътник „Восток”.

28.03.
• 155 г. от рождението на Максим Горки (28.03.1868 – 18.06.1936), руски журналист и писател, родоначалник на съветската литература : „На дъното”, „Майка” и др.
• 80 г. от смъртта на Сергей Рахманинов (01.04.1873 – 28.03.1943), руски композитор, пианист и диригент.

30.03.
• 170 г. от рождението на Винсент ван Гог (30.03.1853 – 29.07.1890), световноизвестен нидерландски художник.
• 90 г. от рождението на Борис Карадимчев (30.03.1933 – 12.04.2014), български композитор и музикален педагог; автор на популярни български песни и филмова музика.

31.03.
• 120 г. от рождението на Тодор Димитров Герасимов (31.03.1903 – 08.03.1974), български археолог и нумизматик, автор на монографии в областта на античната, византийската и българската нумизматика.