• 570 г. от булата на папа Николай Пети за изключване на евреите от християнското общество и за отмяна на гражданските им права (1451).
• 135 г. от рождението на Оскар Кокошка (1886-22.02.1980), австрийски живописец и гравьор, поет и драматург, представител на виенския експресионизъм.
• 110 г. от смъртта на Якобус Вант Хоф (30.08.1852-1911), холандски химик, нобелов лауреат.
• 100 г. от рождението на Джак Клейтън (1921-25.02.1995), английски кинорежисьор.
• 95 г. от рождението на Атанас Бояджиев (1926-19.09.2017), български композитор.
• 80 г. от присъединяването на България към Тристранния пакт (1941).
• 50 г. от смъртта на акад. Иван Снегаров (18.10.1883-1971), български историк и богослов.
• 20 г. от приема на първите посетители в хотел “Хилтън СОФИЯ”, 169-ият хотел от веригата “Хилтън”. Първата копка е направена на 26 октомври 1995 г. и в основите му е вградено послание за поколенията.
02.03.
• 145 г. от рождението на папа Пий ХІІ (1876-09.10.1958).
• 120 г. от смъртта на Джордж Доусън (01.08.1849-1901), канадски географ, геолог.
• 90 г. от рождението на Михаил Горбачов (1931), руски политик и държавник, нобелов лауреат.
• 70 г. от създаването на Държавна спестовна каса /ДСК/ (1951), преобразувана през 1998 г. в „Банка ДСК” ЕАД.
• 75 г. от смъртта на Евтим Дабев (25.10.1864-1946), български учител, журналист и преводач.
03.03.
• 350 г. от първото представление в Париж (1671) на Кралската академия на музиката, сега Парижки национален оперен театър (“Гранд опера”).
• 265 г. от рождението и 185 г. от смъртта на Уилям Годуин (1756-07.04.1836), английски писател и политик.
• 190 г. от рождението на Джордж Пулман (1831-19.10.1897), американски инженер, построил първия спален вагон.
• 115 г. от рождението и 30 г. от смъртта на Артур Лундквист (1906-11.12.1991), шведски писател.
• 85 г. от смъртта на Григорий Грум-Гржимайло (17.02.1860-1936), руски географ и зоолог.
• 60 г. от създаването по инициатива на президента Джон Кенеди на Корпуса на мира (1961), правителствена организация за оказване на хуманитарна и техническа помощ на държави чрез специалисти доброволци.
04.03.
• 170 г. от смъртта на Джеймс Ричардсън (03.11.1809-1851), английски пътешественик и изследовател.
• 140 г. от рождението на Тодор Александров (1881-31.08.1924), български политик и водач на ВМОРО.
• 105 г. от смъртта на Франц Марк (08.02.1880-1916), германски художник.
05.03.
• 200 г. от рождението на Стефан Веркович (1821-30.12.1893), босненски археолог, фолклорист и етнограф.
• 150 г. от рождението на Роза Люксембург (1871-1919), германски политик.
• 110 г. от рождението и 35 г. от смъртта на акад. Кирил Братанов (1911-16.10.1986), български животновъд, имунобиолог.
• 100 г. от отпечатването в Нова Загора на брой 1 от първия вестник за кино “Киноглас” (1921).
• 80 г. от смъртта на Лудвиг Квиде (23.03.1858-1941), германски историк, нобелов лауреат.
• 55 г. от смъртта на Анна Ахматова (23.06.1889-1966), руска поетеса.
06.03.
• 405 г. от смъртта на Франсис Бомон (ок. 1585-1616), английски драматург.
• 215 г. от рождението и 160 г. от смъртта на Елизабет Браунинг (1806-29.06.1861), английска поетеса.
• 170 г. от смъртта и 225 г. от рождението на Николай Полевой (03.07.1796-1846), руски писател, историк, преводач.
• 170 г. от смъртта на Александър Алябиев (15.08.1787-1851), руски композитор.
• 155 г. от основаването на българско читалище в Цариград (1866) с учредители Мина Пашов, Георги Груев, Тодор Бурмов, Ст. Брадински, Петко Р. Славейков, Иван Найденов и др.
• 125 г. от рождението на акад. Никола Обрешков (1896-11.08.1963), български математик, с голям принос за развитието на математиката.
• 110 г. от преименуването на Българското книжовно дружество /БКД/ в Българска академия на науките /БАН/ (1911).
• 110 г. от основаването на Съюза на транспортните работници в България (1911).
• 100 г. от рождението на Иван Оббов (1921-1997), български преводач на френска литература.
• 95 г. от рождението на Кирил Зарев (1926-19.02.2000), български политик и държавник, председател на БНБ.
• 95 г. от рождението и 5 г. от смъртта на Анджей Вайда (1926-09.10.2016), полски филмов и театрален режисьор.
• 45 г. от смъртта на Асен Попов Русев (24.01.1895-1976), български художник и сценограф.
07.03.
• 145 г. от патентоването на телефона (1876), изобретен от американеца Александър Бел. На 10 март 1876 г. Бел предава по телефона първото съобщение до помощника си Уодсън.
• 50 г. от смъртта и 120 г. от рождението на българския патриарх Кирил (03.01.1901-1971).
08.03.
• 155 г. от рождението на Пьотр Лебедев (1866-14.03.1912), руски физик.
• 135 г. от рождението на Едуард Кендъл (1886-04.05.1972), американски биохимик, нобелов лауреат.
• 120 г. от смъртта на Петер Беноа (17.08.1834-1901), белгийски композитор и историк на музиката.
• 80 г. от смъртта и 145 г. от рождението на Шърууд Андерсън (13.09.1876-1941), американски писател.
• 75 г. от рождението на Милко Коларов (1946), български композитор.
09.03.
• 360 г. от смъртта на кардинал Джулио Мазарини (14.07.1602-1661), пръв министър на Франция.
• 170 г. от смъртта на Ханс Кристиан Йорстед (14.08.1777-1851), датски физик.
• 110 г. от рождението на Здравко Александров (1911-14.12.1998), български художник.
• 95 г. от рождението на Иван Давидков (1926-06.08.1990), български поет, писател и преводач.
• 75 г. от смъртта и 155 г. от рождението на Стефан Ватев (06.02.1866-1946), български педиатър, антрополог, фолклорист и общественик.
• 50 г. от смъртта и 130 г. от рождението на епископ Кирил Куртев (18.07.1891-1971), екзарх на католиците от източен обред в България.
• 45 г. от смъртта на Боян Дановски (19.08.1899-1976), български театрален режисьор и педагог.
10.03.
• 200 г. от рождението на д-р Георги Атанасович (1821-09.03.1892), български лекар и обществен деец, почетен член на БАН.
• 160 г. от смъртта на Тарас Шевченко (09.03.1814-1861), украински поет и художник.
• 140 г. от рождението на проф. Георги Павлов (1881-31.07.1945), български ветеринарен лекар и общественик.
• 130 г. от рождението на проф. д-р Любен Попов (1891-1975), български лекар - дерматолог.
• 80 г. от смъртта на Стоян Омарчевски (23.12.1885-1941), български философ и юрист, деец на БЗНС.
• 60 г. от основаването в Париж, Франция, на Международния съюз на геологическите науки (1961).
• 30 г. от смъртта на проф. Симеон Русакиев (23.10.1910-1991), български литературен историк и критик.
11.03.
• 110 г. от смъртта на Драган Цанков (09.11.1828-1911), български журналист, политик и държавник.
• 90 г. от рождението на Кейт Рупърт Мърдок (1931), австралийски медиен магнат.
12.03.
• 75 г. от рождението на Лайза Минели (1946), американска певица и актриса.
• 25 г. от смъртта на акад. Йордан Малиновски (03.06.1923-1996), български учен, председател на БАН.
13.03.
• 310 г. от смъртта и 385 г. от рождението на Никола Боало (01.11.1636-1711), френски поет и критик.
• 240 г. от откриването на планетата Уран от английския астроном Уилям Хершел (1781).
• 180 г. от създаването на взаимно училище в Стара Загора (1841).
• 140 г. от убийството на руския император Александър Втори “Освободител” (29.04.1818-1881).
• 120 г. от рождението на Илия Иванов (1901-1958), български оперен режисьор.
• 120 г. от смъртта на Бенджамин Харисън (20.08.1833-1901), американски държавник.
• 70 г. от учредителния конгрес на Съюза на слепите в България (1951).
• 50 г. от смъртта на Рокуел Кент (21.06.1882-1971), американски художник и писател.
• 40 г. от откриването на Националната астрономическа обсерватория на връх Рожен в Родопите (1981).
• 30 г. от смъртта и 105 г. от рождението на Иван /Джон/ Ночев (23.09.1916-1991), български авиоинженер, изобретил двигателите на модула “Орел”, с който американските астронавти Армстронг и Олдрин кацат на Луната.
• 25 г. от смъртта и 80 г. от рождението на Кшищов Кешловски (27.06.1941-1996), полски кинорежисьор.
14.03.
• 340 г. от рождението на Георг Телеман (1681-25.06.1767), германски композитор.
• 220 г. от смъртта на Игнаци Крашицки (1735-1801), полски писател.
• 140 г. от рождението на Елена Снежина (1881-06.12.1944), българска театрална актриса.
15.03.
• 95 г. от смъртта и 130 г. от рождението на Дмитрий Фурманов (07.11.1891-1926), руски писател.
• 70 г. от смъртта на Стефан Гендов (10.07.1889-1951), български журналист, театрален критик и писател.
• 45 г. от смъртта на Надя Тодорова (06.02.1908-1976), българска оперна певица.
• 40 г. от смъртта на Рене Клер (11.11.1898-1981), френски кинорежисьор.
16.03.
• 440 г. от рождението на Питер Хофт (1581-21.05.1647), холандски поет, драматург и историк.
• 95 г. от първия в света пуск на ракета с двигател с течно ядрено гориво (1926), създаден от американския конструктор Робърт Годард.
17.03.
• 285 г. от смъртта на Джовани Батиста Перголези (04.01.1710-1736), италиански композитор.
• 165 г. от рождението на Михаил Врубел (1856-14.04.1910), руски живописец, график и илюстратор.
• 100 г. от смъртта на Николай Жуковски (17.01.1847-1921), руски учен, считан за баща на руската авиация.
• 95 г. от рождението на Зигфрид Ленц (1926-07.10.2014), немски писател.
• 65 г. от смъртта на Ирен Жолио-Кюри (12.09.1897-1956), френска физичка, нобелов лауреатка.
• 45 г. от смъртта и 115 г. от рождението на Лукино Висконти (02.11.1906-1976), италиански кинорежисьор.
• 25 г. от смъртта на Рене Клеман (18.03.1913-1996), френски кинорежисьор.
18.03.
• 150 г. от рождението и 105 г. от смъртта на Янис Розенталс (1866-26.12.1916), латвийски художник.
• 150 г. от обявяването на Парижката комуна (1871).
• 95 г. от рождението и 25 г. от смъртта на Йовчо Караиванов (1926-31.03.1996), певец на български народни песни.
• 65 г. от смъртта и 125 г. от рождението на Луис Бромфийлд (27.12.1896-1956), американски писател.
• 25 г. от смъртта и 110 г. от рождението на Одисеас Елитис (02.11.1911-1996), гръцки поет, нобелов лауреат.
19.03.
• 200 г. от рождението на сър Ричард Бъртън (1821-20.10.1890), английски изследовател - ориенталист.
• 110 г. от влизането в сила на метричната система (1911). Със Закона за мерките и теглилките (1910) се провъзгласява присъединяването на България към Международната конвенция за метъра.
• 95 г. от рождението на Тодор Козаров (1926-26.02.2003), български цирков клоун.
• 85 г. от рождението на Иван Куртев (1936-05.05.2008), български педагог и политик, заместник-председател на 38-то Народно събрание.
• 70 г. от рождението на Иво Драганов (1951), български журналист и кинодраматург.
• 30 г. от смъртта на проф. Васил Арнаудов (01.03.1933-1991), български хоров диригент.
20.03.
• 1700 г. от деня, в който римският император Константин Велики издава указ за празнуването на неделния ден (321).
21.03.
• 1125 г. от победата на войските на цар Симеон над византийците при Булгарофигон (896).
• 215 г. от рождението на Бенито Хуарес (1806-08.07.1872), национален герой на Мексико.
• 150 г. от смъртта на д-р Петър Берон (ок. 1800-1871), български възрожденски лекар, учен и книжовник; просветен деец, автор на “Рибен буквар”, с който поставя началото на светското образование у нас.
• 105 г. от обнародването на Закона за въвеждане на Григорианския календар в България (1916), който заменя използвания дотогава Юлиански календар.
• 100 г. от рождението на Борис Априлов (1921-10.04.1995), български писател и драматург.
• 85 г. от смъртта на Александър Глазунов (10.08.1865-1936), руски композитор.
22.03.
• 90 г. от рождението на Бъртън Рихтер (1931-18.07.2018), американски физик, нобелов лауреат.
• 80 г. от рождението на Георги (Джеки) Стоев (1941), български кинорежисьор.
• 75 г. от смъртта и 125 г. от рождението на Димитър Найденов (15.09.1896-1946), български публицист.
• 60 г. от смъртта на проф. Николай Масалитинов (24.02.1880-1961), руски театрален режисьор и педагог, работил в България.
23.03.
• 200 г. от рождението и 140 г. от смъртта на Алексей Писемски (1821-02.02.1881), руски писател.
• 165 г. от рождението на ген. Иван Сарафов (1856-25.11.1935), български военен деец.
• 155 г. от рождението на Петър Абрашев (1866-17.06.1930), български юрист и държавник.
• 145 г. от деня, в който руският електротехник П. Н. Яблович получава патент за изобретената от него “електрическа свещ” (1876), първата приложима система за електрическо захранване.
• 140 г. от рождението на Роже Мартен дю Гар (1881-22.08.1958), френски писател, нобелов лауреат.
• 140 г. от смъртта на Николай Рубинщайн (14.06.1835-1881), руски пианист и диригент.
• 120 г. от смъртта на Константин Стоилов (23.09.1853-1901), български държавник и политик.
• 45 г. от влизането в сила на Международния пакт за гражданските и политически права (1976), одобрен на 21-та сесия на Общото събрание на ООН на 16 декември 1966 г.
• 30 г. от смъртта на Елисавета Багряна (16/29.04.1893-1991), българска поетеса.
24.03.
• 820 г. откакто цар Калоян освобождава Варна от византийците (1201).
• 295 г. от първото публикуване в Германия на прочутите “Бранденбургски концерти” на Бах (1726).
• 220 г. от убийството в Михайловския дворец в Санкт Петербург на император Павел Първи. На престола се възкачва неговият син Александър Първи (1801).
• 95 г. от рождението и 5 г. от смъртта на Дарио Фо (1926-13.10.2016), италиански драматург, нобелов лауреат.
• 90 г. от рождението на Иван Теофилов (1931), български поет, драматург и преводач.
• 45 г. от смъртта на Бърнард Лоу Монтгомъри (17.11.1887-1976), английски военачалник.
25.03.
• 410 г. от рождението на Евлия Челеби (1611-1682), турски пътешественик и пътеписец.
• 220 г. от смъртта на Новалис (Фридрих Филип Леополд барон фон Харденберг) (02.05.1772-1801), немски поет.
• 140 г. от рождението на Бела Барток (1881-26.09.1945), унгарски композитор.
• 85 г. от рождението на проф. Петър Чуклев (1936), български художник – график и илюстратор.
• 75 г. от рождението на Панко Анчев (1946), български литературен критик, историк и издател.
26.03.
• 110 г. от рождението на Тенеси Уилямс (1911-25.02.1983), американски драматург.
• 110 г. от рождението на сър Бернард Кац (1911-20.04.2003), английски биофизик, нобелов лауреат.
• 105 г. от рождението на Кристиан Анфинсен (1916-14.05.1995), американски биохимик, предложил нова теория за процеса на биологичната еволюция, нобелов лауреат.
• 85 г. от рождението на Пелин Пелинов (1936), български писател и драматург.
• 65 г. от подписването в Москва (1956) на споразумение за създаването на Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна, Московска област.
• 30 г. от основаването на еврейския комитет “Цион” (1991).
27.03.
• 345 г. от рождението на Ференц Ракоци (1676-08.04.1735), борец за национална свобода на Унгария.
• 150 г. от рождението на Хайнрих Ман (1871-12.03.1950), немски писател и общественик.
• 135 г. от смъртта на Добри Чинтулов (септ. 1822-1886), български възрожденски поет.
• 130 г. от смъртта на Христо Белчев (1857-1891), български поет, публицист и държавник.
• 15 г. от смъртта и 100 г. от рождението на Станислав Лем (12.09.1921-2006), полски писател-фантаст.
28.03.
• 140 г. от смъртта на Модест Мусоргски (21.03.1839-1881), руски композитор.
• 130 г. от първото Световно първенство по вдигане на тежести в Лондон (1891).
• 120 г. от рождението на проф. Светослав Бойкикев (1901-1985), български лекар – оториноларинголог.
• 85 г. от рождението и 15 г. от смъртта на Божидар Абрашев (1936-06.11.2006), български композитор.
• 85 г. от рождението на Марио Варгас Льоса (1936), перуански писател, публицист, нобелов лауреат.
• 80 г. от смъртта на Вирджиния Улф (25.01.1882-1941), английска писателка.
• 50 г. от откриването на пивоварното предприятие “Пиринско пиво” в Благоевград (1971).
• 40 г. от смъртта на Юрий Трифонов (28.08.1925-1981), руски писател.
29.03.
• 195 г. от рождението на Вилхелм Либкнехт (1826-07.08.1900), германски педагог, журналист и политик.
• 130 г. от смъртта на Жорж Сьора (02.12.1859-1891), френски живописец и график, основател на неоимпресионизма.
• 125 г. от смъртта на Димитър Икономов (1839-1896), български учител, националреволюционер.
• 95 г. от рождението на проф. Боян Лечев (1926-17.06.2004), български цигулар и педагог.
30.03.
• 275 г. от рождението на Франсиско Гоя (1746-16.04.1828), испански художник, живописец и гравьор.
• 165 г. от подписването на Парижкия мирен договор (1856), с който се слага край на Кримската война 1853-1856 г.
• 145 г. от рождението на капитан Никола Андреев (1876-09.10.1912), български герой от Балканската война.
31.03.
• 425 г. от рождението на Рене Декарт (1596-11.02.1650), френски философ, математик, физик и физиолог.
• 230 г. от премиерата във Ваймар на драмата “Егмонд” (1791) от Йохан Волфганг Гьоте.
• 145 г. от рождението на Борисав Станкович (1876-22.10.1927), сръбски писател.
• 95 г. от рождението на Джон Фаулз (1926-05.11.2005), английски писател.
• 90 г. от рождението на Иван Стайков (1931-01.02.2020), български композитор и поет.
• 75 г. от рождението на Киран Коларов (1946), български кинорежисьор.
• 55 г. от изстрелването на автоматичната станция “Луна-10” (1966), превърнала се в първия в света изкуствен спътник на Луната.
• 25 г. от смъртта и 95 г. от рождението на Йовчо Караиванов (18.03.1926-1996), певец на български народни песни.
