1 май - ЕРЕМИЯ (Зъмски ден). Старите хора вярват, че който в този ден работи полска работа ще бъде ухапан от змия през лятото. На Зъмски ден момите отиват в полето, берат див чесън, който носят вкъщи, за да ги пази от зли магии и змийски погледи, а ергените гонят "змейове". В земите по долното течение на река Тунджа хората на тоя ден сеят зелето и вярват, че както се свиват змиите, тъй ще се свиват и зелките, за да станат стегнати и здрави.

2 май - Имен ден на Борис, Борислав, Борислава. В митологията борът е символ на безсмъртие, защото се възприемал като тялото на мъртвия и възкръснал бог, който сменя годишните времена.

6 май - ГЕРГЬОВДЕН. Води своето начало от древен езически празник, свързан с пасищното отглеждане на овцете и козите и с тяхното първо задояване. "Георгиус" идва от старогръцки и значи "земеделец". В Източна България вечерта преди празника младите обикалят нивите, за да прогонят житомамниците, "къпят се в роса" за здраве, берат крушови клончета и коприва, с които кичат вратите на дома, хамбара, зимника, обора и кошарата, палят свещици и по три глътки "мълчана вода" пият – за лек. После се люлеят на люлки, за да не ги любят змейове. Имен ден на Георги, Гергана, Ганчо, Ганка.

11 май – Св. равноапостоли Кирил и Методий. Днес 11 май се чества като църковен празник на Светите братя, докато 24 май се утвърждава като празник на българската просвета и на славянската култура.

12 май - ГЕРМАН. За този ден жените правят глинено човече с всички мъжки атрибути, което наричат Германчо или Калоянчо. Поставят го върху турска керемида, отрупват го с цветя и с оплакване като на жив човек го погребват край реката. После правят поменална трапеза и вярват, че ще завали плодоносен дъжд.

21 май - КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА. На този ден в района на Странджа планина празнуват нестинарите, които играят с боси нозе върху жарава. След играта в огъня започва нестинарското хоро околовръст, на което трябва да се хванат и поиграят всички за здраве и берекет. Имен ден за Костадин, Костадинка.

28 май - СПАСОВДЕН (Възнесение). Заранта на Спасовден хората за последно се поздравяват с "Христос возкресе!" и отговарят "Во истина возкресе!", пак вапцват червени яйца и заедно с къшей от спасовската кукла – обреден хляб, подобен на великденския с червено яйце, ги раздават по комшиите. На гробовете се слага червено яйце и орехови листи, за да пазят сянка на починалите. После се прелива с водица, защото вярват, че тоя ден горят дъските на умрелите и с вода да се угасят. После правят поменална трапеза. А вечерта празнуват именниците – Спас, Спаска.