Годишнини 2018

Годишнини - март 2018

01.03.
• 80 г. от смъртта на Максим Скопски и Пловдивски /светско име: Марин Пелов/, (14.09.1850-101.03.1938), висш духовник, митрополит.

02.03.
• 90 г. от рождението на Гиньо Гочев Ганев (02.03.1928-18.12.2016), юрист, политически и държавен деец.

03.03.
• 140 г. от подписването на Санстефанския мирен договор между Русия и Османската империя (1878), с който завършва Руско-турската освободителна война 1877-1878.
• 140 г. от освобождението на България (1878) от Османско владичество. Национален празник.
• 100 г. от подписването на Брест-Литовския мирен договор (1918), договор между държавите от Централните сили и Съветския съюз, с който се слага край на военните действия между подписалите го страни.

05.03.
• 135 г. от рождението на Радул Михайлов Милков (05.03.1883-16.02.1962), военен деец, полковник; участник в първия боен полет със самолет, извършен на 16 октомври 1912 г.
• 75 г. от смъртта и 135 г. от рождението на Сирак Скитник /Панайот Тодоров Христов/ (22.11.1883-05.03.1943) , поет-символист, художник и театрален критик. През 1924-1925 г. е библиотекар в Министерство на Просвещението.
• 65 г. от смъртта на Сергей Прокофиев (23.04.1891–05.03.1953), руски композитор, работещ в множество музикални жанрове – опери, балет, песни, музика към филми и др.

07.03.
• 2340 г. от смъртта на Аристотел (384-07.03.322 пр.н.е.), древногръцки мислител и философ : “За душата”, “Никомахова етика”, “Политика” и др.
• 125 г. от рождението на Райко Алексиев (07.03.1893–18.11.1944), български художник, карикатурист и журналист.

13.03.
• 285 г. от рождението на Джоузеф Пристли (13.03.1733-06.02.1804), химик, откривател на кислорода.

15.03.
• 170 г. от рождението на Иван Тодоров Драсов (15.03.1848-27.09.1901), български националреволюционер, активен участник в подготовката на Старозагорското въстание 1875 и на Априлското въстание 1876.
• 80 г. от рождението на Георги Пинчев (15.03.1938), български филолог и политически деец, един от дейците на БЗНС – главен секретар от 1999 г.
• 25 г. от учредяването на Български земеделски съюз “Александър Стамболийски” (1993) с пръв председател Светослав Шиваров.

18.03.
• 160 г. от рождението и 105 г. от смъртта на Рудолф Дизел (18.03.1858-29.09.1913), немски инженер, създател на двигателя с вътрешно горене.

19.03.
• 205 г. от рождението и 145 г. от смъртта на Дейвид Ливингстън (19.03.1813–01.05.1873), английски пътешественик, мисионер и изследовател на Африка.

20.03
• 190 г. от рождението на Хенрих Ибсен (20.03.1828–23.05.1906), норвежки поет и драматург, наричан баща на модерната драма : „Бранд”, „Нора”.
• 80 г. от смъртта на Александър Павлов Малинов (03.05.1867-20.03.1938), български политически и държавен деец, лидер на Демократическата партия след 1902 г. и бивш министър-председател на България.

22.03.
• 100 г. от смъртта на Панайот Иванов Хитов (11.11.1830-22.03.1918), български хайдутин, войвода, участник в националнореволюционните борби.

23.03.
• 20 г. от смъртта на Ефрем Спиридонов Каранфилов (27.11.1915–23.03.1998) български литературен критик, есеист, публицист.

24.03.
• 75 г. от смъртта на Димитър Драгиев (13.11.1869-24.03.1943), деец на Българския земеделски народен съюз и един от неговите основатели; учител, един от създателите на Книжовно дружество “Просвета”, автор и публицист, редактор и издател на в. Справедливост, в. Земеделско знаме и в. Земеделска правда.

25.03
• 185 г. от рождението на Александър Николаевич Пипин (25.03.1833-26.11.1904), руски литературен историк, етнограф и фолклорист.
• 100 г. от смъртта на Клод Дебюси (22.08.1862–25.03.1918), френски композитор, един от основоположниците на импресионизма.

26.03.
• 95 г. от смъртта на Сара Бернар (22.10.1844–26.03.1923), френска актриса. През дългогодишния си творчески път създава над 170 бляскави роли. Тя е първата жена, дръзнала да играе мъжки роли като Хамлет и Лорензачо.

27.03.
• 185 г. от рождението на Тодор Шишков (27.03.1833–10.1896), български педагог, общественик и учител. Има голяма заслуга за откриване на старозагорското класно училище през 1860 г., основател на първото читалище в Железник (Стара Загора) през март 1860 г., чийто наследник днес е читалище “Родина”.
• 140 г. от смъртта и 185 г. от рождението на Добри Войников (10/22.11.1833–27.03.1878), български възрожденски учител, писател драматург, журналист и общественик. Основоположник на българския театър и негов първи режисьор. Един от учредителите на днешната БАН. Едно от най-известните му произведения е комедията „Криворазбраната цивилизация” (1871).
• 125 г. от смъртта на Тонка Тихова Обретенова – Баба Тонка (1812-27.03.1893), деятелка на българското националноосвободителното движение.
• 50 г. от смъртта на Юрий Гагарин (09.03.1934–27.03.1968), руснак, първият космонавт в историята на човечеството. На 12.04.1961г. извършва първия полет около Земята с космическия кораб-спътник “Восток”.

28.03.
• 150 г. от рождението на Максим Горки (28.03.1868–18.06.1936), руски журналист и писател, родоначалник на съветската литература : „На дъното”, „Майка” и др.
• 75 г. от смъртта и 145 г. от рождението на Сергей Рахманинов (01.04.1873–28.03.1943), руски композитор, пианист и диригент.

30.03.
• 165 г. от рождението на Винсент Ван Гог (30.03.1853–29.07.1890), холандски живописец.
• 85 г. от рождението на Борис Карадимчев (30.03.1933-12.04.2014), български композитор и преподавател.

31.03.
• 115 г. от рождението на Тодор Димитров Герасимов (31.03.1903-08.03.1974), български археолог и нумизматик, автор на монографии в областта на античната, византийската и българската нумизматика.

Годишнини - февруари 2018

• 1000 г. от смъртта на Иван Владислав (неизв.-02.1018), последният цар на Първото българско царство, син на Арон (един от братята на цар Самуил).

01.02.
• 135 г. от рождението на Евгений Вахтангов (01.02.1883–29.05.1922), руски драматичен артист и режисьор; поставил “Потоп”, “Сватба” и др.
• 65 г. от смъртта на Йордан Симеонов Господинов (01.01.1872-01.02.1953), един от пионерите на българската археология, инициатор и организатор на разкопките на втората българска столица, започнали под негово ръководство още през 1897 г.

03.02.
• 550 г. от смъртта на Йохан Гутенберг (ок.1400–03.02.1468), немски изобретател, родоначалник на книгопечатането.
• 135 г. от рождението на Стоян Пеев Дринов (03.02.1883–07.08.1922), български поет и преводач, детски писател.
• 135 г. от рождението на Борис Денев Чоканов (07.02.1883 – 31.12.1969), български художник, пейзажист.
• 110 г. от рождението на Владимир Георгиев (03.02.1908–14.07.1986), български езиковед, един от първите, които допринасят за разчитане на критско-микенското писмо.

04.02.
• 145 г. от рождението на Михаил Михайлович Пришвин (04.02.1873-16.01.1954), руски писател.

08.02.
• 190 г. от рождението на Жул Верн (08.02.1828–24.03.1905), френски писател фантаст : “Пътешествие до центъра на Земята “ (1864); “Двадесет хиляди левги под водата” (1870); “Осемдесет дни около света” (1873).

10.02.
• 120 г. от рождението на Бертолт Брехт (10.02.1898–14.08.1956), немски поет и драматург, наречен „баща на епическия театър”.

11.02.
• 210 г. от рождението на Захарий Попхристов Икономович Круша (1808/1810-18.11.1881), български възрожденски учител и книжовник, преводач от гръцки език, издирва и записва множество народни песни.
• 70 г. от смъртта и 120 г. от рождението на Сергей Айзенщайн (10.01.1898–11.02.1948), руски кинорежисьор : “Броненосецът Потьомкин”, “Иван Грозни”.

13.02.
• 145 г. от рождението и 80 г. от смъртта на Фьодор Шаляпин (13.02.1873–12.04.1938), руски оперен певец. Едни от най-запомнящите му се роли са на Борис Годунов (“Борис Годунов”), Иван Грозни (“Псковитянка”), Мефистофел (“Фауст”), Филип II (“Дон Карлос”).
• 135 г. от смъртта и 205 г. от рождението на Рихард Вагнер (22.05.1813–13.02.1883) знаменит немски композитор, създател на музикалната драма; известен със своите опери “Летящият холандец” (1841), “Тристан и Изолда” (1867).
• 115 г. от рождението на Жорж Сименон (1903–1989), френски писател.

15.02.
• 5 г. от смъртта на Тодор Петров Колев (26.08.1939-15.02.2013), български актьор, комик, певец, музикант и шоумен.

16.02.
• 100 г. от рождението на Веселин Андреев /Георги Георгиев Андреев/ (16.02.1918 -11.02.1991), български поет и публицист.

17.02.
• 345 г. от смъртта на Молиер (15.01.1622–17.02.1673), френски комедиограф и драматург : “Тартюф” (1664), “Дон Жуан” (1665), “Скъперникът” (1668).
• 140 г. от смъртта на Нешо Бончев (02.01.1839–17.02.1878), един от първите български критици.

18.02.
• 145 г. от обесването на Васил Левски (6/19.07.1837–6/18.02.1873), виден деец на национално-революционното движение в България, революционен демократ, гениален идеолог и организатор на българската национална революция, създател на Вътрешната революционна организация, на Българския революционен централен комитет.
• 135 г. от рождението на Никос Казандзакис (18.02.1883-26.10.1957), гръцки писател, поет и драматург, получил известност с романа „Зорба Гъркът”.
• 100 г. от смъртта на Георги Данчов-Зографина (27.07.1846–19.02.1908), български живописец и революционер.
• 75 г. от смъртта на Никола Пушкаров (14.12.1874–18.02.1943), български учен – почвовед, родоначалник на българското почвознание.
• 40 г. от смъртта и 140 г. от рождението на проф. Михаил Арнаудов (05.10.1878–18.02.1978), български фолклорист, етнограф и литературен критик, автор на повече от 50 монографии.

19.02.
• 545 г. от рождението и 475 г. от смъртта на Николай Коперник (19.02.1473–24.05.1543), полски астроном, създател на хелиоцентричната система.
• 140 г. от смъртта на Владимир Александрович Черкаски (02.02.1824-1878), княз, руски обществен и държавен деец, началник на Гражданската канцелария към щаба на Дунавската руска армия по време на Руско-турската освободителна война.

20.02.
• 125 г. от рождението на Дамян Велчев /Д. В. Дамянов/ (20.02.1893-25.01.1954), български военен и държавен деец.

21.02.
• 125 г. от рождението на Константин Владов Муравиев (21.02.1893-31.01.1965), български политически и държавен деец, земеделски функционер; журналист.

22.02.
• 230 г. от рождението на Артур Шопенхауер (22.02.1788-21.09.1860), немски философ.
• 95 г. от рождението на Юлия Андреева Огнянова (22.02.1923-29.09.2016), българска актриса, драматург и режисьор.

23.02.
• 195 г. от рождението на Найден Геров Добрович (23.02.1823-09.10.1900), български писател, езиковед и общественик.

24.02.
• 140 г. от рождението и 50 г. от смъртта на Александър Божинов (24.02.1878–30.09.1968), български карикатурист, илюстратор и живописец. Основател е на съвременната българска карикатура.
• 75 г. от рождението на Христо Проданов (24.02.1943-21.04.1984), първият български алпинист покорил връх Монт Еверест.

25.02.
• 145 г. от рождението на Енрико Карузо (25.02.1873–02.08.1921), италиански оперен певец с неповторим глас. Едни от най-известните му роли са на Дон Хозе (“Кармен”), Радамес (“Аида”), Херцогът (“Риголето”), Рудолф (“Бохеми”) и др.

27.02.
• 135 г. от смъртта и 220 г. от рождението на Александър Михайлович Горчаков (04.06.1798-27.02.1883), руски държавен деец и дипломат.
• 105 г. от рождението на Ъруин Шоу (27.02.1913–16.05.1984), американски писател и публицист.

28.02.
• 485 г. от рождението на Мишел дьо Монтен (28.02.1533–23.09.1592), френски философ и писател : „Опити”.
• 150 г. от рождението на Борис Иванов Дякович (1868-1937), директор на Народна библиотека „Иван Вазов” от 1901 до 1932 г.
• 60 г. от смъртта на Никола Петров Мавродинов (02.11.1904-28.02.1958), изкуствовед и археолог – с научни интереси, насочени към българското изкуство.

Годишнини - януари 2018

• 100 г. от смъртта на Спиридон Константинов Гулабчев (12.06.1856-1918), обществен деец, създател на движението на сиромахомилството; учител, книгоиздател.

01.01.
• 195 г. от рождението на Шандор Петьофи (01.01.1823–31.07.1849), унгарски поет и революционер, един от символите на стремежа на унгарците към свобода и независимост.
• 155 г. от рождението на проф. Любомир Милетич (01.01.1863–01.06.1937), един от видните български учени и интелектуалци от началото на 20 век. Работи в сферата на езикознанието, етнографията, диалектологията и историята.
• 155 г. от рождението на Алеко Константинов – Щастливеца (01.01.1863–01.05.1897), български писател („До Чикого и назад”, „Бай Ганьо”), адвокат на свободна практика и основател на първото туристическо дружество в България.
• 155 г. от премахването на робството в САЩ (1863).
• 125 г. от рождението на Георги Стаматов (01.01.1893–10.08.1965), български драматичен актьор, режисьор и сценарист. Един от основателите на Държавното висше театрално училище в София (дн. НАТФИЗ).
• 120 г. от рождението на Ламар (01.01.1898–21.02.1974), български поет и писател; участник в двете световни войни, основател на печатница „Ново изкуство”.
• 95 г. от рождението на Въло Радев (01.01.1923–28.03.2001), български кинорежисьор, сценарист и оператор . Едни от шедьоврите на неговото творчество са филмите „Крадецът на праскови”, „Черните ангели”, „Осъдени души”.

02.01.
• 140 г. от рождението на Христо Стефанов Кабакчиев (1878-06.10.1940), български политически деец.

03.01.
• 135 г. от рождението на Стефан Киров (1883–30.09.1941), български драматичен актьор и режисьор. Един от основоположниците на Съюза на артистите в България.
• 95 г. от смъртта и 135 г. от рождението на Ярослав Хашек (30.04.1883–03.01.1923), чешки писател; в литературата остава с романа „Приключенията на добрия войник Швейк през световната война”.

04.01.
• 375 г. от рождението на Исак Нютон (1643–31.03.1727), английски физик, математик, астроном и философ, поставил основите на класическата механика.

06.01.
• 170 г. от рождението на Христо Ботев (06.01.1848–02.06.1876), български национален герой, националреволюционер, гениален поет и журналист. Едни от най-запомнящите му се стихотворения са „Майце си” и „На прощаване”. Близък съратник на Васил Левски, Стефан Караджа и Хаджи Димитър, които също увековечава в творбите си.
• 140 г. от смъртта и 195 г. от рождението на Станислав Доспевски /Зафир Димитров Доспевски/ (03.12.1823–06.01.1878), живописец и родоначалник на светския реалистичен портрет; племенник на Захари Зограф.
• 110 г. от смъртта на Вилхелм Буш (15.04.1832–09.01.1908), немски поет и карикатурист : “Макс и Мориц” (1865).

10.01.
• 135 г. от рождението на Алексей Николаевич Толстой (10.01.1883–23.02.1945), руски писател, автор на множество романи, разкази и повести.
• 120 г. от рождението и 70 г. от смъртта на Сергей Айзенщайн (10.01.1898–11.02.1948), руски кинорежисьор : “Броненосецът Потьомкин”, “Иван Грозни”.
• 100 г. от смъртта на Константин Иречек (24.06.1854–10.01.1918), чешки историк, автор на първата цялостна научна история на българите от древността до 1875 г. – “История на българите”. В България работи и като министър на просветата (1881-1882) и директор на Народната библиотека (1884). Виден общественик до края на дните си.

11.01.
• 100 г. от смъртта на Козма Дебърски /истинско име: Константин/ (ок.1835-1918), висш български духовник, митрополит.
• 90 г. от смъртта на Томас Харди (02.06.1840–11.01.1928), английски писател.

12.01.
• 390 г. от рождението и 315 г. от смъртта на Шарл Перо (12.01.1628–15.05.1703), френски писател и учен, известен днес с приказките си “Пепеляшка”; “Червената шапчица”; “Спящата красавица” и др.
• 170 г. от рождението на Василий Суриков (12.01.1848–06.03.1916), руски художник.
• 155 г. от рождението на Беньо Цонев (12.01.1863–05.10.1926), български езиковед-славист, литературен критик и историк; един от съставителите на българската филология.

13.01.
• 140 г. от рождението на Пейо Яворов (13.01.1878-29.10.1914), български поет, драматург, журналист, участник в македоно-одринското революционно движение. Стихосбирката „Безсъници” и участието му в кръг „Мисъл” го доказват като модерен български лирик. В драматургията остава с пиесите : „В полите на Витоша” (1910) и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва” (1912).

14.01.
• 120 г. от смъртта на Луис Карол (27.01.1832–14.01.1898), английски писател, автор на приказки и стихотворения за деца : “Алиса в страната на чудесата” (1865).
• 30 г. от смъртта на Камен Калчев (31.07.1914–14.01.1988), български писател : “Пътник от планината” (1938), “Г., които си отиват” (1941).

15.01.
• 175 г. от рождението и 95 г. от смъртта на Луи Пол Мари Леже (15.01.1843-30.04.1923), френски славист, обявява се в защита на българския народ след жестокото потушаване на Априлското въстание 1876 и посреща с остра реакция решенията на Берлинския конгрес 1878 за разпокъсване на току-що освободената българска държава.

16.01.
• 80 г. от смъртта на Стоян Русев (дядо Благо) (02.02.1865–16.01.1938), един от пионерите на българската детска литература. Автор на много приказки, стихове, басни, гатанки и скоропоговорки.

17.01.
• 155 г. от рождението и 80 г. от смъртта на Константин Станиславски (17.01.1863–07.08.1938), руски актьор, педагог, режисьор. Съвременният театър е изграден върху теориите му.
• 40 г. от смъртта на Атанас Далчев (12.06.1904–17.01.1978), български поет, преводач и критик. Негови са стихосбирката “Прозорец” и “Фрагменти”.

18.01.
• 85 г. от рождението на Йордан Георгиев Соколов (18.01.1933-24.02.2016), юрист, политически и държавен деец, заемал отговорни държавни постове.

19.01.
• 140 г. от освобождението на Хасково от турско робство (1878).
• 95 г. от рождението на Ивайло Петров (19.01.1923–14.04.2005), български писател. Най-известните му романи са “Преди да се родя и след това” и “Хайка за вълци”.
• 80 г. от смъртта на Бранислав Нушич (08.10.1864–19.01.1938), сръбски писател и комедиограф : “Госпожа министершата” (1931), “Мистър Долар” (1932).

22.01.
• 230 г. от рождението на Джордж Гордън Байрон (22.01.1788–19.04.1824), английски поет. Негов е шедьовърът “Дон Жуан”.

23.01.
• 235 г. от рождението на Стендал /Анри Мари Бейл/ (23.01.1783–23.03.1842), френски писател, известен най-вече с романите си “Червено и черно” и “Пармският манастир”.
• 55 г. от смъртта на Илия Бешков (24.07.1901–23.01.1958), български художник, илюстратор и карикатурист, професор в Художествената академия.

24.01.
• 130 г. от рождението на Вики Баум (24.01.1888–29.08.1960), американска романистка.

25.01.
• 140 г. от създаването на Българската народна банка (1878).
• 125 г. от смъртта на Григор Пърличев (18.01.1830–25.01.1893), български възрожденски просветен деец, писател, преводач, педагог и общественик : поемата “Скендербег”; “Автобиография”. Превежда “Илиада”.
• 80 г. от рождението на Владимир Семьонович Висоцки (25.01.1938–25.07.1980), руски поет, певец и актьор.

26.01.
• 50 г. от смъртта и 115 г. от рождението на Никола Фурнаджиев (27.05.1903–26.01.1968), български поет и критик. Автор на стихосбирките “Пролетен вятър” (1925) и “Дъга” (1928).

27.01.
• 140 г. от освобождаването на Добрич от турско робство (1878).

28.01.
• 70 г. от създаването на НАТФИЗ (1948).

29.01.
• 140 г. от освобождаването на Търговище от турско робство (1878). Празник на града.
• 120 г. от смъртта и 180 г. от рождението на Христо Иванов – Големия /Книговезеца, Христо Ловчалията, Войводата/ (14.09.1838-29.01.1898), деец на българското националноосвободително движение, участник в Първата и във Втората българска легия в Белград, в подготовката на Априлското въстание 1876; след Освобождението е книговезец и печатар, депутат в народното събрание, участник в Сръбско-българската война 1885.

30.01.
• 170 г. от бр. 1 на “Цариградски вестник” (1848).
• 70 г. от убийството на Махатма Ганди (02.10.1869–30.01.1948), лидер на националноосвободителното движение на Индия.
• 55 г. от смъртта на Франсис Пуленк (07.01.1899-30.01.1963), френски композитор.

31.01.
• 140 г. от освобождението на Кюстендил от турско робство (1878).
• 95 г. от рождението на Норман Мейлър (31.01.1923–10.11.2007), американски писател, публицист, филмов режисьор, двукратен носител на наградата „Пулицър”.

Двойни годишнини през 2018 г.

• 545 г. от рождението и 475 г. от смъртта на Николай Коперник (19.02.1473–24.05.1543), полски астроном, създател на хелиоцентричната система.
• 490 г. от рождението и 430 г. от смъртта на Паоло Веронезе (1528–19.04.1588) – италиански живописец, блестящ колорист и майстор на декоративни пана : “Пир в дома на Леви” (1573), “Сватба в Кана Галилейска” (1563) и др.
• 390 г. от рождението и 315 г. от смъртта на Шарл Перо (12.01.1628–15.05.1703), френски писател и учен, известен днес с приказките си “Пепеляшка”; “Червената шапчица”; “Спящата красавица” и др.
• 275 г. от рождението и 225 г. от смъртта на Жак Пол Марат (24.05.1743–13.07.1793), деец на Френската буржоазна революция, един от лидерите й, учен и публицист.
• 220 г. от рождението и 155 г. от смартта на Йожен Дьолакроа (26.04.1798–13.08.1863), френски художник, представител на романтизма. В творчеството му преобладават съвременни и исторически сюжети.
• 220 г. от рождението и 135 г. от смъртта на Александър Михайлович Горчаков (04.06.1798-27.02.1883), руски държавен деец и дипломат.
• 205 г. от рождението и 145 г. от смъртта на Дейвид Ливингстън (19.03.1813–01.05.1873), английски пътешественик, мисионер и изследовател на Африка.
• 205 г. от рождението и 135 г. от смъртта на Рихард Вагнер (22.05.1813–13.02.1883) знаменит немски композитор, създател на музикалната драма; известен със своите опери “Летящият холандец” (1841), “Тристан и Изолда” (1867).
• 200 г. от рождението и 135 г. от смъртта на Майн Рид (04.04.1818-22.10.1883), британски писател.
• 200 г. от рождението и 170 г. от смъртта на Емили Бронте (30.07.1818–19.12.1848), английска писателка : “Брулени хълмове” (1847).
• 200 г. от рождението и 135 г. от смъртта на Иван Сергеевич Тургенев (28.10./09.11.1818–22.08./03.09.1883), руски писател реалист : “В навечерието” (1860).
• 195 г. от рождението и 140 г. от смъртта на Станислав Доспевски /Зафир Димитров Доспевски/ (03.12.1823–06.01.1878), живописец и родоначалник на светския реалистичен портрет; племенник на Захари Зограф.
• 190 г. от рождението и 120 г. от смъртта на Григорий Доростоло-Червенски /светско име: Г. Немцов/ (1828-16.12.1898), висш духовник и държавен деец; председател на І Велико народно събрание.
• 185 г. от рождението и 95 г. от смъртта на Йохан Казимир Густавович Ернрот (1833-1913), руски военен деец от финландски произход, ген.-лейтенант, участвал в Руско-турската освободителна война 1877-1878 и в уредбата на възстановената българска държава и нейната войска.
• 185 г. от рождението и 140 г. от смъртта на Добри Войников (10/22.11.1833–27.03.1878), български възрожденски учител, писател, драматург, журналист и общественик; основоположник на българския театър и негов първи режисьор. Един от учредителите на днешната БАН. Едно от най-известните му произведения е комедията „Криворазбраната цивилизация” (1871).
• 180 г. от рождението и 125 г. от смъртта на Ян Матейко (24.06.1838–01.11.1893), полски живописец–реалист. Рисува предимно героични исторически картини с колосални размери.
• 180 г. от рождението и 120 г. от смъртта на Христо Иванов – Големия /Книговезеца, Христо Ловчалията, Войводата/ (14.09.1838-29.01.1898), деец на българското националноосвободително движение, участник в Първата и във Втората българска легия в Белград, в подготовката на Априлското въстание 1876; след Освобождението е книговезец и печатар, депутат в народното събрание, участник в Сръбско-българската война 1885.
• 175 г. от рождението на Луи Пол Мари Леже (15.01.1843-30.04.1923), френски славист, обявява се в защита на българския народ след жестокото потушаване на Априлското въстание 1876 и посреща с остра реакция решенията на Берлинския конгрес 1878 за разпокъсване на току-що освободената българска държава.
• 170 г. от рождението на Пол Гоген (07.06.1848–08.05.1903), френски живописец, скулптор и график, близък приятел на Винсент ван Гог.
• 160 г. от рождението и 105 г. от смъртта на Рудолф Дизел (18.03.1858-29.09.1913), немски инженер, създател на двигателя с вътрешно горене.
• 160 г. от рождението и 75 г. от смъртта на Владимир Немирович-Данченко (23.12.1858–25.04.1943), руски режисьор, писател, драматург и педагог; създател и ръководител на Московския художествен академичен театър заедно с К. Станиславски.
• 155 г. от рождението и 80 г. от смъртта на Константин Станиславски (17.01.1863–07.08.1938), руски актьор, педагог, режисьор. Съвременният театър е изграден върху теориите му.
• 145 г. от рождението и 80 г. от смъртта на Фьодор Шаляпин (13.02.1873–12.04.1938), руски оперен певец. Едни от най-запомнящите му се роли са на Борис Годунов (“Борис Годунов”), Иван Грозни (“Псковитянка”), Мефистофел (“Фауст”), Филип II (“Дон Карлос”).
• 145 г. от рождението и 75 г. от смъртта на Сергей Рахманинов (01.04.1873–28.03.1943), руски композитор, пианист и диригент.
• 145 г. от рождението и 60 г. от смъртта на Божан Ангелов (01.11.1873-02.07.1958), литературен критик и историк, директор на Народна библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” от 1923 до 1928 г.
• 140 г. от рождението и 50 г. от смъртта на Александър Божинов (24.02.1878–30.09.1968), български карикатурист, илюстратор и живописец. Основател е на съвременната българска карикатура.
• 140 г. от рождението и 40 г. от смъртта на проф. Михаил Арнаудов (05.10.1878–18.02.1978), български фолклорист, етнограф и литературен критик, автор на повече от 50 монографии.
• 135 г. от рождението и 95 г. от смъртта на Ярослав Хашек (30.04.1883–03.01.1923), чешки писател; в литературата остава с романа „Приключенията на добрия войник Швейк през световната война”.
• 135 г. от рождението и 75 г. от смъртта на проф. Петър Мутафчиев (04.07.1883-02.05.1943), български историк, специалист по средновековна история : „История на българите” (1943) , „Книга на българите” (1987) и др.
• 135 г. от рождението и 75 г. от смъртта на Сирак Скитник /Панайот Тодоров Христов/ (22.11.1883-05.03.1943) , поет-символист, художник и театрален критик. През 1924-1925 г. е библиотекар в Министерство на Просвещението.
• 120 г. от рождението и 70 г. от смъртта на Сергей Айзенщайн (10.01.1898–11.02.1948), руски кинорежисьор : “Броненосецът Потьомкин”, “Иван Грозни”.
• 120 г. от рождението и 35 г. от смъртта на Хуан Миро (20.04.1893–25.12.1983), испански живописец, скулптор и график.
• 120 г. от рождението r 95 г. от смъртта на Христо Смирненски (17/29.09.1898–18.06.1923), български поет. През 1922 г. издава най-добрите си произведения – “Да бъде ден”, “Зимни вечери”, “На гости у дявола”; “Приказка за стълбата” (1923).
• 115 г. от рождението и 40 г. от смъртта на Олга Кирчева (23.05.1903 – 11.12.1978) – българска драматична актриса.
• 115 г. от рождението и 50 г. от смъртта на Никола Йорданов Фурнаджиев (27.05.1903–26.01.1968), български поет и критик. Автор на стихосбирките “Пролетен вятър” (1925) и “Дъга” (1928).
• 105 г. от рождението и 10 г. от смъртта на Здравко Дафинов (09.09.1913–21.06.2008), „царски офицер”, юрист, библиотекар в Университетската библиотека и началник методически отдел в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”. Автор е на множество документални хроники за някои от най-известните поети, писатели, учени и политици у нас.
• 95 г. от рождението и 45 г. от смъртта на Апостол Милев Карамитев (17.10.1923-09.11.1973), български театрален и филмов актьор.
• 90 г. от рождението и 10 г. от смъртта на Чингиз Айтматов (12.12.1928–10.06.2008), киргизки писател.
• 90 г. от рождението и 5 г. от смъртта на Рангел Вълчанов (12.10.1928-30.09.2013), български режисьор : „Инспекторът и нощта” (1963), „Езоп” (1970) и др.
• 85 г. от рождението и 5 г. от смъртта на Александър Василев Лилов (31.08.1933-20.07.2013), български политически деец, избиран многократно за депутат в Народното събрание.
• 75 г. от рождението и 5 г. от смъртта на Димитър Гочев (26.04.1943-20.10.2013), театрален режисьор.

В момента има 203 гости и няма регистрирани потребители

Електронна библиотека

Център за доброволци

logo lid2 s
school green
sn yaneva
 

 

Детска библиотека
Електронна библиотека
Дигитална библиотека
Виртуална библиотека
Община Стара Загора Българска библиотечно-информационна асоциация РС-ТМ Обществен дарителски фонд Стара Загора Посолство на САЩ в България Bemis Public Library, Colorado
© 2004 - 2023, Библиотека Родина - Стара Загора