СВЕТОВНИ ДЕСЕТИЛЕТИЯ под егидата на ООН и ЕС:

2006 – 2016 г.	♦  Десетилетие за възстановяване и устойчиво развитие на засегнатите райони
2008 – 2017 г.	♦  Второ международно десетилетие за премахване на бедността
2010 – 2020 г.	♦  Международно десетилетие на пустините и борбата против опустиняването
2011 – 2020 г.	♦  Трето международно десетилетие за премахване на колониализма
2011 – 2020 г.	♦  Международно десетилетие на инициативи за пътна безопасност
2011 – 2020 г.	♦ Международно десетилетие на биоразнообразието
2014 – 2024 г.	♦  Международно десетилетие на устойчива енергия за всички
2015 – 2024 г.	♦ Международно десетилетие на хората от африкански произход

 

2016 г. е обявена за:



Международна година на бобовите растения, обявена с Резолюция 68/231 на Общото събрание на ООН от 20.12.2013 г. Световната програма по прехраната цели да напомни, че бобовите растения са важна част от хранителната кошница и акцентира върху тяхната роля за осигуряване на прехраната в цял свят.



Международна година на камилите – Камилите са се появили за първи път в Америка преди 45 милиона години. Отбелязването на тази година има за цел да подчертае икономическото и културното значение на камилите в живота на хората, живеещи в районите, в които те са опитомени и се използват като източник на храна, вълна и като товарни животни.

Световна столица на книгата през 2016 г. – Вроцлав, Полша

Културна столица на Европа през 2016 г. – Вроцлав, Полша



Световното изложение „Експо 2016“ – 23 април – 30 ноември 2016 г.,община Аксу, Турция. „Цветя и деца” е темата на изложението през 2016 година. Световното изложение, символизиращо индустриализацията и икономическото развитие е организирано за първи път през 1851 г. в Лондон по инициатива на принц Алберт.

През 2016 г. се навършват:

• 1895 г. от рождението на Марк Аврелий (121-180), римски император и философ.
• 1335 г. от създаването на Българската държава (681).
• 1190 г. от рождението на Константин Кирил Философ (826-869), славянски просветител, създател на славянската азбука, основоположник на славянската и българската литература.
• 1140 години от рождението на св. Иван Рилски (876-18.08.946), български духовник,български светец и отшелник, небесен закрилник и покровител на българския народ.
• 1130 г. от началото на разпространението на славянската писменост в България (у нас пристигат учениците на Св. Св. Кирил и Методий – Горазд, Климент, Наум, Ангеларий и Сава, наречени св. Седмочисленици) (885).
• 1130 г. от смъртта на Ангеларий, един от учениците на Кирил и Методий.
• 855 г. от рождението на Инокентий ІІІ (1161-16.07.1216), тринадесети по ред римски папа.
• 845 г. от рождението на Балдуин Фландърски (1171-ок. 1206), император на Латинската империя, умрял в затвора на Търновград.
• 820 г. от смъртта на цар Асен І Белгун (неизв.-1196), един от основателите на Втората българска държава.
• 805 г. от църковния събор против богомилите, свикан във Велико Търново от цар Борил (1211).
• 750 г. от рождението на Джото (1266-1337), италиански художник и архитект.
• 680 г. от рождението на Тимур /Тамерлан/ (1336-неизв.), тюрко-монголски средноазиатски държавен деец, пълководец, емир.
• 660 г. от евангелието на цар Иван Александър (Лондонско), изключително богато украсен ръкопис с 366 миниатюри (1356).
• 655 г от създаването на университета във Виена, Австрия (1361).
• 645 г. от рождението на Ян Хус (1371-1415), чешки мислител, идеолог на чешката Реформация, национален герой на Чехия.
• 645 г. от основаването на Търновската книжовна школа, обобщила и завършила духовните усилия на българското средновековие (1371).610 г. от смъртта на Киприан, български книжовник и висш духовник, чичо на Григорий Цамблак (1330-1406).
• 585 г. от рождението на Франсоа Вийон (1431-ок. 1474), френски поет.
• 450 години от основаването на най-голямата славянска печатница  от Яков Крайков, първият български печатар във Венеция, и излизането на  “Часослов“,първата българска книга, издадена в печатницата му (1566).
• 365 г. от отпечатването на сборника с молитви "Абагар" (1651) от българския книжовник Филип Станиславов – първата българска печатна книга, написана на кирилица.
• 330 г. от избухването на второто Търновско въстание срещу османската власт (1686).
• 290 г. от написването на “Пътуванията на Гъливер” от Джонатан Суифт (1726).
• 210 г. от издаването на "Кириакодромион, сиреч неделник" от Софроний Врачански – с която се налага говоримата реч като език на книжнината (1806).
• 200 г. от рождението на Антим I (1816-1888), български духовник, обществен и политически деец, първи български екзарх.
• 190 г. от рождението на Иван Василев Шопов (1826?-1853), първият български библиограф.
• 180 г. от рождението на Теодосий Икономов (1836-1871/1872), български просветен деец и писател, автор на първата българска оригинална драма "Ловчанският владика".
• 170 г. от откриването на първото класно училище в Копривщица от Найден Геров (1846).
• 170 г. от рождението на Павел П. Калитин (1846-1877), руски подполковник, герой от Руско-турската освободителна война, загинал в боя за Стара Загора.
• 160 г. от първото честване на 24 май като ден на българските просветители Св. Св. Кирил и Методий в Пловдив по инициатива на Найден Геров (1856).
• 160 г. от създаването на първите български читалища в Свищов, Лом и Шумен (1856).
• 160 г. от издаването на “Предвестник горскаго пътника” на Георги Сава Раковски (1856).
• 150 г. от издаването на първите печатни библиотечни каталози от Петко Рачов Славейков (1866).
• 145 г. от издаването на “Пчелица”, първото детско-юношеско списание преди Освобождението (1871). Ред. П. Р. Славейков.
• 145 г. от написването на “Парижката Света Богородица” от Виктор Юго (1871).
• 140 г. от Априлското въстание (1876).
• 140 г. от издаването на “Пряпорец и гусла”, първата стихосбирка на Иван Вазов, издадена в Румъния през 1876 г.
• 140 г. от основаването на първото специализирано списание за библиотечно дело Library journal в Ню Йорк (1876).
• 135 г. от издаването на “Здравец”, първото детско-юношеско списание след Освобождението (1881).
• 130 г. от смъртта на Вито Позитано (1833-1886), италиански дипломат, вицеконсул и почетен гражданин на град София.
• 120 г. от смъртта на Петър Алабин (1824-1896), руски обществен деец и публицист, първият граждански губернатор на София след Освобождението.
• 120 г. от основаването на Софийското рисувателно училище (1896), днес Художествената академия.
• 115 г. от написването на “Баскервилското куче” на Артър Конан Дойл (1901).
• 110 г. от рождението на Давид А. Перец (1906-1982), български художник, живял в Париж от 1947 г.
• 100 г. от въвеждането на Григорианския календар в България(1916).