Стара Загора 2016

Годишнини - юли 2016

01.07.
• 370 г. от рождението на Готфрид Лайбниц (1646-1716), немски математик, философ, предшественик на математическата логика.
• 170 г. от смъртта на Михаил Бакунин (1814-1876), руски революционер и публицист.
• 135 г. от свикването в Свищов на ІІ Велико народно събрание (1881), заседавало 1 час.
• 125 г. от откриването край Наречен на първия извор с минерална вода (1891).
• 120 г. от смъртта на Хариет Бичер-Стоу (1811-1896), американска писателка.
• 95 г. от деня, в който през 1921 г. вестниците в България не излизат в знак на протест срещу новия правопис след реформата на Омарчевски.
• 95 г. от рождението на Маргарита Дупаринова (1921-2005), българска актриса.
• 85 г. от рождението на Мирон Иванов (1931-1988), български писател.
• 65 г. от откриването в София на музея “Петко и Пенчо Славейкови” (1951).
• 55 г. от рождението на Даяна (1961-1997), принцеса на Уелс (лейди Даяна Спенсър).
• 25 г. от подписването в Прага, Чехия, на Протокол за прекратяване действието на Варшавския договор (1991).

02.07.
• 1800 г. от разгрома при Кана на римската армия от войските на картагенския пърководец Ханибал (216).
• 450 г. от смъртта на Нострадамус /Мишел дьо Нотр Дам/ (1503-1566), френски лекар, физик и астроном.
• 110 г. от рождението на Петър Димитров – Рудар (1906-1994), български литературен критик.
• 90 г. от рождението на Иван Татаров (1926-1998), български архитект.
• 65 г. от смъртта на Фердинанд Зауербрух (1875-1951), немски хирург, един от основоположниците на гръдната хирургия.
• 55 г. от смъртта на Ърнест Хемингуей (1899-1961), американски писател и журналист, нобелов лауреат.

03.07.
• 220 г. от рождението на Николай А. Полевой (1796-1846), руски писател, преводач и историк.
• 130 г. от първата демонстрация на първия автомобил на американеца Карл Бенц.
• 110 г. от рождението на Борис Колев (1906-1982), български художник и изкуствовед.
• 65 г. от основаването на Международната федерация на борците от съпротивата, политзатворниците и пострадалите от фашизма /ФИР/ (1951).
• 45 г. от смъртта на Цветан Стоянов (1930-1971), български литературен критик, есеист, балетрист и преводач.
• 25 г. от смъртта на Хаим Бенадов (1907-1991), български писател.

04.07.
• 240 г. от приемането на Декларацията за независимостта на САЩ (1776).
• 190 г. от смъртта на Томас Джеферсън (1743-1826), третият президент на САЩ, автор на Декларацията за независимостта на САЩ.
• 100 г. от създаването в София на Националния военноисторически музей (1916).
• 75 г. от смъртта на Тадеуш Бой Желенски (1874-1941), полски писател, критик и преводач.

05.07.
• 170 г. от рождението на Николай Н. Миклухо-Маклай (1846-1888), руски пътешественик.
• 105 г. от рождението на Жорж Помпиду (1911-1974), френски държавник.
• 100 г. от смъртта на Христо Македонски (1835-1916), български националреволюционер.

06.07.
• 70 г. от рождението на Силвестър Сталоун (1946), американски киноартист, режисьор и сценарист.
• 45 г. от смъртта на Луис Армстронг (1900-1971), американски джазмузикант.
• 25 г. от смъртта на Антон Югов (1904-1991), български държавник и политик.

07.07.
• 200 г. от смъртта на Ричард Шеридан (1751-1816), ирландски писател и политик.
• 125 г. от първата екзекуция на електрическия стол (1891).
• 115 г. от рождението на Виторио де Сика (1901-1974), италиански актьор и режисьор.

08.07.
• 395 г. от рождението на Жан дьо Лафонтен (1621-1695), френски баснописец.
• 165 г. от рождението на Артър Еванс (1851-1941), английски археолог, открил и водил разкопките на двореца Кносос на остров Крит.
• 125 г. от рождението на Йозеф Хора (1891-1945), чешки поет и литературен критик.
• 55 г. от смъртта на Георги Костов (1895-1961), български режисьор.

09.07.
• 575 г. от смъртта на Ян ван Ейк (ок. 1390-1441), фламандски художник, изписал олтара на катедралата в Гент.
• 160 г. от смъртта на Амедео Авогадро (1776-1856), италиански учен.
• 130 г. от рождението на Трайко Симеонов (1886-1965), български детски писател.
• 115 г. от рождението на Барбара Картланд (1901-2000), английска писателка.
• 40 г. от смъртта на Иван Пейчев (1916-1976), български поет и драматург.

10.07.
• 165 г. от смъртта на Луи Жак Манде Дагер (1787-1851), френски художник, изобретател на дагеротипията.
• 160 г. от рождението на Никола Тесла (1856-1943), американски изобретател, сърбин по произход.
• 145 г. от рождението на Марсел Пруст (1871-1922), френски писател, автор на "В търсене на изгубеното време".
• 140 г. от учредяването в Букурещ (1876) на Българското централно благотворително общество /БЦБО/, пряк наследник на БРЦК.
• 130 г. от смъртта на Хенри Браун (1814-1886), американски скулптор.
• 125 г. от смъртта на Педро Антонио де Аларкон-и-Ариза (1833-1891), испански писател.
• 120 г. от рождението на академик Атанас Бешков (1896-1964), български географ.
• 115 г. от учредяването на Българския женски съюз (1901).
• 115 г. от смъртта на Васил Друмев /митрополит Климент Търновски/ (ок. 1840-1901), български писател, общественик и политик.
• 50 г. от откриването на връх Ботев на телевизионна и УКВ-станция (1966).

11.07.
• 125 г. от рождението на Владимир Силовски (1891-1974), чешки график.
• 115 г. от рождението на Илия Бешков (1901-1958), български художник, карикатурист и илюстратор.
• 45 г. от премиерата на рокоперата „Исус Христос - суперзвезда” от Ендрю Лойд Уебър (1971).

12.07.
• 480 г. от смъртта на Еразъм Ротердамски (1466-1536), холандски хуманист и философ.
• 420 г. от рождението на Михаил Романов (1645-1596), руски цар.
• 120 г. от рождението на Асен Русков (1896-1958), български оперетен артист.
• 105 г. от смъртта на Димитър Бояджиев (1880-1911), български поет.
• 80 г. от рождението на Петър Льондев (1936), български композитор.
• 75 г. от рождението на Петър Първанов (1941), български поет.
• 65 г. от решението на ЦК на БКП, с което Дирекцията на печата се преименува Българска телеграфна агенция (1951).
• 35 г. от смъртта на Борис Полевой (1908-1981), руски писател.

13.07.
• 190 г. от обесването в Петропавловската креост в Петербург на водачите на Декабристкото движение (1826).
• 190 г. от смъртта на Кондратий Рилеев (1795-1826), руски поет.
• 30 г. от смъртта на Бени Гудман (1909-1986), американски джазмузикант.

14.07.
• 70 г. от първото издание на книгата на американския лекар Бенджамин Спок „Грижи за детето и неговото възпитание” (1946), считана за най-издаваната книга след Библията.
• 65 г. от смъртта на академик Стефан Иванов (1875-1951), български художник.

15.07.
• 410 г. от рождението на Рембранд Харменс ван Рейн (1606-1669), холандски живописец, график и офортист.
• 215 г. от подписването на конкордат между първия консул на Френската република Наполеон Бонапарт и Римокатолическата църква (1801).
• 175 г. от избухването в Браила на първия бунт на българските емигранти (1841).
• 175 г. от смъртта на Михаил Лермонтов (1814-1841), руски поет.
• 145 г. от смъртта на Ян Халупка (1791-1871), словашки писател и драматург.
• 140 г. от смъртта на Александър Фредро (1793-1876), полски писател и драматурт.
• 100 г. от смъртта на Иля Мечников (1845-1916), руски биолог, нобелов лауреат.
• 100 г. от основаването в САЩ на самолетостроителната компания “Боинг” (1916).

16.07.
• 530 г. от рождението на Андреа дел Сарто (1486-21.01.1531), флорентински ренесансов художник.
• 355 г. откакто Стокхолмската банка пуска в обръщение първите банкноти в Европа (1661).
• 220 г. от рождението на Жан Батист Камий Коро (1796-1875), френски художник, майстор на пейзажа.
• 170 г. от смъртта на Георги Мамарчев (1786-1846), български националреволюционер.
• 130 г. от рождението на Пиер Беноа (1886-1962), френски писател.
• 120 г. от смъртта на Едмон дьо Гонкур (1822-1896), френски писател.
• 120 г. от рождението на Тригве Ли (1896-1952), първи генерален секретар на ООН.
• 105 г. от рождението на Джинджър Роджърс (1911-1995), американска киноактриса и танцьорка.
• 95 г. от смъртта на Марко Балабанов (1873-1921), български книжовник, общественик и пръв редактор на сп. “Читалище”.

17.07.
• 195 г. от смъртта на Индже (ок.1755-1821), български войвода.
• 175 г. от излизането в Лондон на първия брой на английското хумористично списание “Пънч” (1841).
• 125 г. от рождението на Борис Лавреньов (1891-1959), руски писател.
• 125 г. от рождението на епископ Кирил Куртев (1891-1971), екзарх на католиците от източен обряд в България.
• 110 г. от рождението на Веселин Стайков (1906-1970), български график.

18.07.
• 295 г. от смъртта на Жан Антоан Вато (1684-1721), френски живописец и график.
• 205 г. от рождението на Уилям Текери (1811-1864), английски писател и поет, автор на "Панаир на суетата".
• 95 г. от рождението на Джон Глен (1921), американски астронавт и политик; първият американец, летял около Земята.
• 95 г. от откриването на първата противотуберколозна ваксина от Албер Калмет и Камий Герен (1921).
• 80 г. от началото на Гражданската война в Испания (1936).
• 45 г. откакто държавиците Абу Даби, Дубай, Шарджа, Ум ал-Кувийн, Айман и Фуджейран създават Обединени арабски емирства (1971).

19.07.
• 120 г. от рождението на Арчибалд Кронин (1896-1981), английски писател.
• 90 г. от рождението на Атанас Мандаджиев (1926-2000), български писател.

20.07.
• 200 г. от смъртта на Гаврила Державин (1743-1816), руски поет.

21.07.
• 220 г. от смъртта на Робърт Бърнс (1759-1796), шотландски поет и композитор.
• 200 г. от рождението на Паул Юлиус Ройтер /Беер Йосафат/ (1816-1899), основател на осведомителната агенция, носеща неговото име.
• 195 г. от рождението на Василе Александри (1821-1890), румънски писател.
• 95 г. от смъртта на Вела Благоева (1858-1921), българска общественичка, публицистка и писателка.
• 70 г. от основаването на Световната федерация на научните работници (1946). Основатели са Фредерик Жолио-Кюри, Джон Бернал и Сесил Пауел.
• 45 г. от смъртта на Ярослав Вотруба (1889-1971), чешки художник.
• 35 г. от смъртта на Людмила Живкова (1942-1981), български политик и държавник, инициатор на детската асамблея “Знаме на мира”.
• 30 г. от смъртта на Георги Цанев (1895-1986), български литературен критик и историк на българската литература

22.07.
• 70 г. от рождението на Пол Джоузеф Шрадър (1946), американски сценарист, кинорежисьор и киноисторик.
• 70 г. от рождението на Мирей Матийо (1946), френска певица.

23.07.
• 190 г. от рождението на Александър Афанасиев (1826-1871), руски историк и литературовед.
• 100 г. от смъртта на Уилям Рамзи (1852-1916), английски химик и физик.
• 90 г. от смъртта на Виктор Васнецов (1848-1926), руски живописец, график, театрален художник.
• 65 г. от смъртта на Робърт Флаерти (1884-1951), американски кинорежисьор и оператор.
• 50 г. от смъртта на Марко Марков (1889-1966), български скулптор.

24.07.
• 315 г. от основаването на град Детройт, САЩ (1701).
• 70 г. от първия американски опит с ядрена бомба под вода, извършен на атола Бикини (1946).

25.07.
• 1690 г. от забраната на всички традиционни езически празници (326) от римския император Константин І.
• 185 г. от смъртта на Мария Шимановска (1789-1831), полска пианистка и композиторка.
• 755 г. от превземането на Константинопол от вицантийците и разпадането на Латинската империя (1361).
• 20 г. от приемането на Закон за герба и националното знаме на Република България (1996).

26.07.
• 1205 г. от разгромяването при Върбишкия проход на византийския император Никифор от хан Крум (811).
• 160 г. от рождението на Джордж Бърнард Шоу (1856-1950), английски драматург и публицист, ирландец по произход.

27.07.
• 1100 г. от смъртта на Св. Климент Охридски (ок. 840-916), български църковен деец и книжовник, ученик и пръв помощник на Св. Св. Кирил и Методий, създател на Охридската книжовна школа.
• 170 г. от рождението на Георги Данчов /Зографина/ (1846-1908), български живописец, график и обществен деец, един от първите български фотографи.
• 115 г. от смъртта на Нина Берберова (1901-1993), руска писателка.
• 95 г. от изолирането на инсулина от Фредерик Бантинг, Чарлз Хърбърт Бест и Джон Маклауд (1921).
• 70 г. от смъртта на Гъртруд Стайн (1874-1946), американска писателка.
• 40 г. от смъртта на Абрам Роом (1894-1976), руски кинорежисьор.

28.07.
• 275 г. от смъртта на Антонио Вивалди (1678-1741), италиански композитор.
• 75 г. от рождението на Рикардо Мути (1941), италиански диригент.
• 70 г. от рождението на Иванка Гръбчева (1946), българска кинорежисьорка.

29.07.
• 510 г. от смъртта на Мартин Бехаим (1459-1506), германски картограф, създал през 1492 г. първия глобус в света.
• 175 г. от рождението на Герхард Хансен (1841-1912), норвежки лекар; откривател на бацила на проказата.
• 160 г. от смъртта на Роберт Шуман (1810-1856), немски композитор и музикален критик.
• 160 г. от смъртта на Карел Боровски (1821-1856), чешки журналист и писател.
• 95 г. от идването на власт на лидера на Националсоциалистическата партия в Германия Адолф Хитлер (1921).

30.07.
• 505 г. от рождението на Джорджо Вазари (1511- 20.06.1574), италиански художник, архитект и историк на изкуството.
• 245 г. от смъртта на Томас Грей (1716-1771), английски поет.
• 65 г. от смъртта на Асен Разцветников (1897-1951), български поет.

31.07.
• 460 г. от смъртта на Игнаций Лойола (1491-1556), испански воин и свещеник, основател на Йезуитския орден.
• 220 г. от рождението на Жан Батист Дебюро (1796-1846), френски мим.
• 130 г. от смъртта на Ференц Лист (1811-1886), унгарски композитор, пианист и диригент.
• 25 г. от подписването на Договора /между САЩ и СССР/ за ограничаване на стратегическите ядрени оръжия СТАРТ (1991).

Годишнини - юни 2016

01.06.
• 185 г. от достигането на Джеймс Кларк Рос, шотландски изследовател, до Северния магнитен полюс (1831).
• 90 г. от рождението на Мерилин Монро /Норма Джийн Мартенсън/ (1926-1962), американска филмова звезда.
• 80 г. от смъртта на Христина Морфова (1889-1936), българска оперна певица.
• 45 г. от смъртта на Никола Кожухаров (1892-1971), български художник и сценограф.

02.06.
• 140 г. от смъртта на Христо Ботев (1848-1876), български поет и революционер, загинал на връх Околчица във Врачанския балкан при разгрома на Ботевата чета.
• 130 г. от смъртта на Александър Островски (1823-1886), руски писател и драматург, един от създателите на руския национален театър.
• 120 г. откакто Гилиелмо Маркони получава първия патент за радиопредаване (1896).
• 95 г. от рождението на Коста Колев (1921), български композитор и диригент.
• 50 г. от смъртта на Невена Буюклиева (1896-1966), българска театрална актриса.
• 50 г. откакто сондата "Сървейър І" извършва първото меко кацане на Луната и започва да изпраща снимки на Земята (1966).

03.06.
• 290 г. от рождението на Джеймс Хатън (1726-1797), шотландски геолог, основоположник на плутонизма.
• 255 г. от рождението на Хенри Шрапнел (1761-1842 ), английски изобретател на артилерийски снаряди.
• 215 г. от рождението на Франтишек Шкроуп (1801-1862), чешки композитор, автор на първата национална опера с чешки текст.
• 190 г. от смъртта на Николай Карамзин (1766-1826), руски писател, публицист и историк.
• 140 г. от смъртта на Тодор Каблешков (1851-1876), участник в българското националноосвободително движение и в Априлското въстание.
• 110 г. от рождението на Жозефина Бейкър (1906-1975), френска кабаретна певица и танцьорка, участвала в Съпротивата.
• 90 г. от рождението на Алън Гинсбърг (1926-1997), американски поет, представител на бийт поколението.
• 85 г. от рождението на акад. Илчо Димитров (1931), български историк и политик.

04.06.
• 130 г. от отпечатването в Габрово на брой 1 на вестник “Росица” под редакцията на Евтим Дабев (1886).
• 120 г. откакто Хенри Форд пуска по пътищата на Детроит първата си кола за пробен пробег (1896).
• 95 г. от рождението на проф. Панайот Гиндев (1921-1984), български философ.

05.06.
• 190 г. от смъртта на Карл Мария фон Вебер (1786-1826), немски композитор и диригент.
• 150 г. от рождението на акад. Стефан Петков (1866-1951), български ботаник.

06.06.
• 550 г. от сключването на договор между Рилския манастир и манастира “Св. Пантелеймон” на Атон (1466).
• 410 г. от рождението на Пиер Корней (1606-1684), френски писател и драматург, виден представител на трагедията от епохата на Класицизма.
• 130 г. от рождението на Никола Ракитин (1886-1934), български поет.
• 75 г. от смъртта на Луи Шавролет (25.12.1878-1941), американски автомобилен състезател и проектант.
• 70 г. от смъртта на Герхарт Хауптман (1862-1946), немски писател, нобелист.
• 55 г. от смъртта на Карл Густав Юнг (26.07.1875-1961), швейцарски психолог и психиатър.
• 40 г. от смъртта на Пол Гети (1892-1976), американски петролен магнат.
• 25 г. от създаването на Националния филмов център (1991), наследник и продължител на “Българска кинематография”.

07.06.
• 120 г. от основаването в София на Българското природоизпитателно дружество (1896).
• 120 г. от рождението на Имре Наги (1896-1958), унгарски политик и държавник.
• 45 г. от създаването на първата съветска орбитална пилотирана научна станция “Салют” (1971), изградена след скачването на станция “Салют” и транспортния кораб “Союз-11”.

08.06.
• 345 г. от рождението на Томазо Албинони (1671-1750), италиански композитор и диригент.
• 195 г. от рождението на Самюел Уай Бейкър (1821-1893), английски пътешественик.
• 140 г. от смъртта на Жорж Санд /Армандин-Оро-Люсил Дюпон/ (1804-1876), френска писателка.
• 100 г. от рождението на Франсис Крик (1916-28.07.2004), английски молекулярен биолог, нобелов лауреат.
• 80 г. от рождението на Йордан Янков /Йордан Янков Урумов / (1936), български поет и писател.

09.06.
• 235 г. от рождението на Джордж Стивънсън (1781-1848), английски инженер, изобретил парния локомотив.
• 125 г. от рождението на Коул Портър (1891-1964), американски композитор.
• 105 г. от първото заседание на Петото Велико народно събрание (1911), което приема изменения в Търновската конституция, наложени от обявяването на България за независимо царство. Срокът на представителството в Народното събрание е променен от 5 на 4 години.
• 75 г. от рождението на Джон Лорд (1941), музикант от “Дийп Пърпълс”.

10.06.
• 180 г. от смъртта на Андре Мари Ампер (1775-1836), френски физик и математик.
• 175 г. от рождението на Хенри Мортън Стенли (1841-1904), английски пътешественик и изследовател на Африка.
• 145 г. от излизането в Браила на брой 1 на в. “Дума на българските емигранти” (1871), първият вестник на Христо Ботев. Излиза до 5 август 1871 г.

11.06.
• 240 г. от рождението на Джон Констабъл (1776-1837), английски художник.
• 205 г. от рождението на Висарион Белински (1811-1848), руски философ, литературен критик и публицист.
• 95 г. от смъртта на Август Арайс-Берце (1890-1921), латвийски писател.

13.06.
• 185 г. от рождението на Джеймс Максуел (1831-1896), английски учен, формулирал електромагнитната теория.
• 110 г. от рождението на Пимен (1906-1999), български свещеник, Неврокопски митрополит.
• 105 г. от първото представяне на балета “Петрушка” на Игор Стравински (1911).

14.06.
• 280 г. от рождението на Шарл Огюст Кулон (1736-1806), френски инженер и физик.
• 205 г. от рождението на Хариет Бийчър-Стоу (1811-1896), американска писателка, автор на "Чичо Томовата колиба".
• 160 г. от рождението на Димитър Благоев (1856-1924), българска политик, теоретик на марксизма.
• 145 г. от рождението на Фьодор Токарев (1871-1968), руски конструктор на оръжие.
• 140 г. от смъртта на Никола Войновски (1849-1876), участник в българското националноосвободително движение, военен ръководител на Ботевата чета.
• 130 г. от смъртта на Александър Островски (1823-1886), руски драматург.
• 105 г. от смъртта на Юхан Свенсон (1840-1911), норвежки композитор и диригент.
• 80 г. от смъртта на Гилбърт Честъртън (1874-1936), английски писател.
• 70 г. от рождението на Виолета Гиндева (1946), българска театрална и филмова актриса.
• 60 г. от рождението на Кирил Йорданов (1956), български политик, кмет на град Варна.
• 30 г. от смъртта на Хорхе Луис Борхес (1899-1986), аржентински писател.

15.06.
• 140 г. от смъртта на Цанко Дюстабанов (1844-1876), участник в българското националноосвободително движение и в Априлското въстание.
• 70 г. от рождението на Демис Русос (1946), гръцки поппевец.
• 20 г. от смъртта на Ела Фицджералд (1918-1996), американска джазпевица.

16.06.
• 120 г. от рождението на Жан-Пиер Пежо (1896-1966), френски автомобилостроител.
• 115 г. от рождението на Жан Прево (1901-1944), френски писател и публицист.

17.06.
• 320 г. от смъртта на Ян Собиески (1629-1696), полски крал.
• 170 г. от смъртта на Жан Батист Дебюро (1796-1846), френски мим.

18.06.
• 145 г. от рождението на Николае Йорга (1871-1940), румънски историк и критик.
• 110 г. от началото на миньорската стачка в държавните мини “Перник” (1906).
• 90 г. от основаването на Международната филателна федерация със седалище в Париж (1926).
• 80 г. от смъртта на Максим Горки (1881-1936), руски писател.
• 65 г. от смъртта на Ханс Кох (1891-1951), чешки цигулар, концертмайстор на Софийската народна опера.

19.06.
• 125 г. от рождението на Джон Хартфилд (1891-1968), германски фотограф, създател на художествения монтаж.
• 105 г. от провъзгласяването на Португалия за република (1911).
• 35 г. от смъртта на Драгомир Асенов (1926-1981), български писател и драматург.

20.06.
• 1565 г. от победата на римляните над Атила при Каталунските полета (451).
• 155 г. от рождението на Фредерик Хопкинс (1861-1947), английски биохимик, открил витамините; нобелов лауреат.
• 70 г. от рождението на Александър Казанджиев (1946-1997), български библиотекар и икономист, участвал в изработването на нормативни документи за библиотеките.

21.06.
• 155 г. от смъртта на Павел Шафарик (1795-1861), чешки историк, филолог, литератор и фолклорист.
• 150 г. от рождението на Чичо Стоян (1866-1939), български детски поет и хуморист.
• 135 г. от рождението на Наталия Гончарова (1881-1962), руска художничка.
• 95 г. от рождението на акад. Николай Тодоров (1921-28.08.2003), български историк и политик.
• 35 г. от смъртта на Асен Василиев (1900-1981), български художник и изкуствовед.
• 20 г. от смъртта на Кирил Варийски (1954-1996), български театрален и филмов актьор.

22.06.
• 200 г. от въвеждането в парично обръщение на златно-монетния стандарт вместо сребърната лира стерлинга (1816).
• 160 г. от рождението на Райдър Хагард (1856-1925), американски писател.
• 145 г. от рождението на Уилям Макдугъл (1871-1938), американски психолог, създател на социалната психология.
• 115 г. от рождението на Сергей Образцов (1901-1992), руски театрал, актьор и режисьор.
• 80 г. от рождението на Красимир Кюркчийски (1936), български композитор.
• 75 г. от нападението на Германия срещу СССР (1941).

23.06.
• 135 г. от рождението на Лазар Добрич (1881-1970), български цирков артист, режисьор и педагог.
• 125 г. от рождението на Владислав Ванчура (1891-1942), чешки писател, създател на първата чешка киностудия.
• 115 г. от рождението на Пол Верховен (1901-1975), немски кинорежисьор.
• 115 г. от смъртта на Сергей Максимов (1831-1901), руски етнограф и писател.
• 90 г. от рождението на Арналдо Помодоро (1926), италиански художник и скулптор.
• 80 г. от рождението на проф. Николай Стойков (1936), български композитор.
• 55 г. от влизането в сила на Договора за Антрактида (1961).
• 20 г. от смъртта на Андреас Папандреу (1919-1996), гръцки политик.

24.06.
• 775 г. от смъртта на Иван Асен Втори (неизв.-1241), български цар.
• 155 г. от излизането в Загреб на сборника “Български народни песни” от братя Димитър и Константин Миладинови (1861).
• 115 г. от откриването в Париж на първата изложба на 19-годишния Пабло Пикасо (1901).

25.06.
• 90 г. от рождението на Ингеборг Бахман (1926-1973), австрийска писателка.
• 85 г. от рождението на Георги Черкелов, български театрален и филмов актьор.
• 65 г. откакто Си Би Ес излъчва първата редовна цветна телевизионна програма от Ню Йорк (1951).
• 25 г. от откриването на Софийската стокова борса (1991).

26.06.
• 475 г. от смъртта на Франсиско Писаро (ок. 1470–1541), испански откривател и завоевател на земите на днешно Перу.
• 180 г. от смъртта на Клод Жозеф Руже дьо Лил (1760-1836), френски поет и композитор, автор на “Марсилезата”.
• 175 г. от рождението на Паул Валот (1841-1912), немски архитект, автор на проекта за сградата на Райхстага в Берлин.
• 155 г. от смъртта на Елизабет Браунинг (1806-1861), английска поетеса.
• 150 г. от рождението на Джордж Молино (1866-1923), англичанин, открил с археологаХауърд Картър гробницата на Тутанкамон в Египет.
• 75 г. от създаването на първата партизанска чета в България (1941) – Разложката чета на Никола Парапунов.
• 60 г. от началото на национализацията на Суецкия канал (1956), предприета от президента на Египет Гамал Абдел Насър.

27.06.
• 75 г. от рождението на Кшищов Кешловски (1941-1996), полски кинорежисьор.
• 15 г. от смъртта на Едуард Захариев (1938-1996), български кинорежисьор.

28.06.
• 110 г. от рождението на Мария Гьоперт-Майер (1906-1972), американска физичка от немски произход, нобелов лауреат.
• 95 г. от смъртта на Гьорче Петров (1864-1921), участник в българското националноосвободително движение, деец на ВМОРО.
• 25 г. от подписването в Будапеща, Унгария, на протокол за закриване на Съвета за икономическа взаимопомощ /СИВ/ (1991).

29.06.
• 140 г. от смъртта на Георги Дражев (1848-1876), участник в българското националноосвободително движение и в Априлското въстание.
• 130 г. от рождението на Робер Шуман (1886-1963), френски политик.
• 95 г. от рождението на Фредерик Дар /псевдоним Сан Антонио/ (1921-2000), френски писател.
• 75 г. от смъртта на Игнации Ян Падеревски (1860-1941), полски пианист, композитор и общественик.
• 65 г. от обявяването на природния резерват “Камчия” (1951).

30.06.
• 105 г. от рождението на Чеслав Милош (1911-14.08.2004), полски поет, нобелов лауреат.
• 75 г. от рождението на Маргарита Арнаудова (1941-1994), българска хореографка, ръководител на балет “Арабеск”.
• 50 г. от установяването на дипломатически отношения между България и Канада (1966).
• 45 г. от гибелта на легендарните български футболисти Георги Аспарухов - Гунди (1943-1971) и Никола Котков (1938-1971).
• 45 г. от гибелта (1971) на екипажа на съветския космически кораб “Союз-11”, космонавтите Владислав Волков, Георгий Доброволски и Валентин Пацаев.

Годишнини - май 2016

01.05.
• 230 г. от премиерата на операта “Сватбата на Фигаро” от Моцарт (1786).
• 165 г. от откриването в Лондон на първото Световно изложение на достиженията в културата и техниката (1851), по инициатива на принц Албърт..
• 140 г. от подвига на въстаниците в Перущица (1876). Кочо Чистеменски, Спас Гинев и др. избиват жените и децата си и се самоубиват, за да не попаднат живи в ръцете на османските войници.
• 140 г. от смъртта на Кочо Чистеменски (ок. 1840-1876), участник в българското националноосвободително движение и в Априлското въстание.
• 140 г. от смъртта на Спас Гинев (1848-1876), участник в българското националноосвободително движение и в Априлското въстание.
• 95 г. от издаването на брой 1 на списание “Артист” (1921), орган на Съюза на артистите, музикантите и театралните служещи в България. Списанието излиза до 1 август 1923 г.
• 65 г. от създаването на Държавния ансамбъл за народни песни и танци “Филип Кутев” (1951).

02.05.
• 90 г. от смъртта на Цанко Церковски (1869-1926), български писател, поет, публицист и общественик.
• 60 г. от рождението на Валентин Пламенов (1951), български писател и драматург.

03.05.
• 165 г. от рождението на Георги Измерлиев – Македончето (1851-1876), участник в българското националноосвободително движение и в Априлското въстание.
• 160 г. от смъртта на Адолф Шарл Адам (1803-1856), френски композитор.
• 125 г. от организирането от Димитър Благоев във Велико Търново на първата социалистическа сбирка в България (1891).
• 120 г. от рождението на Доди Смит (1896-1990), английски писател, автор на “101 далматинци”.
• 80 г. от рождението на Асен Кисимов (1936-2005), български драматичен актьор.

04.05.
• 390 г. от продажбата на остров Манхатън от индианците на белите заселници за 24 долара под формата на дрехи и копчета (1631).
• 240 г. от рождението на Йохан Хербарт (1776-1841), германски философ и педагог.
• 130 г. от рождението на Александър Пеев-Боевой (1886-1943), български юрист и политик, ръководител на разузнавателна група през Втората световна война.
• 125 г. от рождението на Петко Д. Петков (1891-1924), български дипломат и публицист, деец на БЗНС.
• 90 г. от рождението на Владимир Попов (1926-1996), български юрист и библиотековед.
• 80 г. от рождението на Генади Рождественски (1931), руски диригент.
• 50 г. от началото на производството на автомобилите “Жигули и “Лада” (1966).

05.05.
• 195 г. от смъртта на Наполеон Бонапарт (1769-1821), френски пълководец и император.
• 170 г. от рождението на Хенрик Сенкевич (1846-1916), полски писател, автор на "Quo vadis?" и носител на Нобелова награда за литература през 1905 г.
• 140 г. от издаването в Букурещ на брой 1 на вестник “Нова България” (1876), основан от Христо Ботев. Вестникът излиза до 22 април 1877 г.
• 125 г. от откриването в Ню Йорк на концертната зала Карнеги хол (1891).
• 85 години от рождението на Константин Драгнев (1931), български композитор и аранжьор.
• 60 години от рождението на отец Боян Саръев (1956), български свещеник, лидер на Движението за християнство и прогрес “Св. Йоан Предтеча”.
• 55 г. от първия полет на американски астронавт (1961). Алан Шепард лети 15 минути в околоземна орбита на борда на космическия кораб “Меркурий”.

06.05.
• 365 г. от публикуването в Рим от Филип Станиславов на първата печатна книга на новобългарски език “Абагар” (1651).
• 160 г. от рождението на Зигмунд Фройд (1856-1939), австрийски невропатолог, психиатър и психоаналитик.
• 160 г. от рождението на Робърт Едуин Пири (1856-1920), американски полярен изследовател.
• 155 г. от рождението на Рабиндранат Тагор (1861-1941), индийски писател, поет, драматург и философ; нобелист за литература.
• 75 г. от рождението на Гена Димитрова (1941), българска оперна певица.
• 60 г. от откриването в София на музея “Никола Й. Вапцаров” (1956).
• 45 г. от смъртта на Хелене Вайгел (1900-1971), немска актриса.
• 40 г. от смъртта на Моис Бениеш (1907-1976), български театрален режисьор.

07.05.
• 180 г. от избухването на Манчовата буна (1836), въстание в Берковско с предводител Манчо Пунин.
• 140 г. от смъртта на Петър Пармаков (1850-1876), участник в българското националноосвободително движение.
• 115 г. от рождението на Гари Купър (1901-1961), американски киноактьор, трикратен носител на “Оскар”.
• 50 г. от смъртта на Станислав Йежи Лец (1909-1966), полски сатирик и преводач.

08.05.
• 140 г. от смъртта на Васил Петлешков (1845-1876), участник в българското националноосвободително движение, ръководител на Априлското въстание в Брацигово.
• 135 г. от рождението на проф. Никола Милев (1881-1925), български историк и публицист.
• 130 г. от създаването на рецептата на безалкохолната напитка “Кока кола” (1886).
• 125 г. от рождението на Цветан Минков (1891-1967), български писател, литературен критик и историк.
• 110 г. от рождението на Роберто Роселини (1906-1977), италиански кинорежисьор.
• 100 г. от смъртта на Лука Касъров (1854-1916), съставител на първата българска енциклопедия.
• 100 години от рождението на Жоао Хавеланж (1916), бразилски спортен деятел, бивш президент на ФИФА.
• 80 г. от смъртта на Освалд Шпенглер (1880-1936), немски философ.
• 75 г. от рождението на Жоржета Чакърова (1941) , българска драматична и филмова актриса.
• 65 г. от рождението на Велислав Заимов (1951), български композитор.

09.05.
• 115 г. от откриването в Мелбърн на първия парламент на Австралия (1901).
• 90 г. от полета на американците Ричард Бърд и Флойд над Северния полюс (1926).

10.05.
• 495 г. от смъртта на Себастиан Брант (1458-1521), немски писател и хуманист.
• 190 г. от рождението на Хенри Клифтън Сорби (1826-1908), английски естествоизпитател.
• 140 г. от смъртта на Иларион Драгостинов (ок. 1852-1876), участник в българското националноосвободително движение и в Априлското въстание.
• 140 г. от смъртта на Георги Обретенов (ок. 1849-1876), участник в българското националноосвободително движение и в Априлското въстание.
• 140 г. от рождението на Иван Цанкар (1876-1918), словенски поет и писател.
• 120 г. от смъртта на Пьотър Владимирович Алабин (1824-1896), руски генерал и обществен деец.
• 85 г. от рождението на Еторе Скола (1931), италиански кинорежисьор.
• 65 г. от смъртта на Никола Мушанов (1872-1951), български политик и държавник.

11.05.
• 165 г. от първото честване на делото на славянските първоучители Св. Св. Кирил и Методий в Епархийското училище “Св. Св. Кирил и Методий” в Пловдив по инициатива на Найден Геров (1851).
• 145 г. от смъртта на Джон Хершел (1792-1871), английски астроном, открил близо 500 непознати съзвездия и звездни купове.
• 125 г. от смъртта на Александър Бекерел (1820-1891), френски физик.
• 100 г. от рождението на Камило Хосе Села (1916), испански писател, нобелист.

12.05.
• 200 г. от рождението на лорд Гимторп, английски часовникар, създал прочутия часовник “Биг Бен” в Лондон.
• 145 г. от смъртта на Даниел Франсоа Еспри Обер (1782-1871), френски композитор.
• 145 г. откакто Ото фон Бисмарк става канцлер на Германия (1871).
• 140 г. от смъртта на Георги Бенковски (1841-1876), участник в българското националноосвободително движение, ръководител на Априлското въстание в Панагюрище.
• 140 г. от смъртта на Стоил войвода (ок.1841-1876), участник в българското националноосвободително движение.
• 100 г. от рождението на проф. Александър Поплилов (1916), български художник.
• 90 г. от полета на Амундсен, Елсуърд и Нобиле над Северния полюс с дирижабъла “Норвегия” (1926).
• 85 г. от рождението на Атанас Мочуров (1931), български поет, писател и литературен критик.
• 85 г. от смъртта на Еужен Изай (1858-1931), белгийски цигулар и композитор.

13.05.
• 65 г. от смъртта на акад. Спиридон Казанджиев (1882-1951), български философ и психолог.
• 55 г. от смъртта на Гари Купър (1901-1961), американски киноактьор, трикратен носител на “Оскар”.
• 35 г. от атентата (1981) срещу папа Йоан-Павел Втори на площад “Св. Петър” в Рим. Папата е тежко ранен от турския терорист Мехмед Али Агджа.

14.05.
• 245 г. от рождението на Робърт Оуен (1771-1858), английски социалист-утопист.
• 245 г. от рождението на Томас Уеджууд (1771-1805), английски физик, считан за “първия фотограф”.
• 220 г. откакто английският лекар Едуард Дженър извършва първата успешна ваксинация срещу едра шарка (1796) на 8-годишно момче.
• 145 г. от приемането от Третия църковно-народен събор (1871) на устав за управление на Българската църква, възстановена с ферман от февруари 1870 г. под форма на Екзархия.
• 70 г. от рождението на Робърт Джарвик (1946), американски лекар, създател на изкуственото сърце.
• 30 г. от създаването в София на Център за славяно-византийски проучвания “Иван Дуйчев” (1986).
• 25 г. от излизането на брой 1 на вестник “Пари”. София, 1991 –
• 25 г. от смъртта на Младен Исаев (1907-1991), български поет и преводач.

15.05.
• 160 г. от рождението на Лиман Баум (1856-1919), американски журналист и драматург, автор на “Вълшебникът от Оз”.
• 130 г. от смъртта на Емили Дикинсън (1830-1886), американска поетеса, автор на 800 поеми, от които едва 5 са публикувани приживе.
• 125 г. от рождението на Михаил Булгаков (1891-1940), руски писател.
• 105 г. от рождението на Макс Фриш (1911-1991), швейцарски писател.
• 90 г. от рождението на Драгомир Асенов (1926-1981), български писател и драматург.
• 50 г. от излизането на брй 1 на вестник “Икономически живот”. София, 1966 –
• 35 г. от смъртта на Андрей Германов (1932-1981), български поет, преводач и журналист.

16.05.
• 185 г. от рождението на Дейвид Хюс (1831-1900), американски изобретател, създател на микрофона.
• 155 г. от смъртта на Иван Денкоглу (1781-1861), български възрожденец, покровител на просветното дело.
• 95 г. от рождението на проф. Чавдар Кюранов (1921), български юрист, философ и политик.
• 50 г. от началото на “културната революция” в Китай (1966).

17.05.
• 170 г. от създаването на саксофона от белгиеца Адолф Сакс (1846).
• 140 г. от слизането на четата на Христо Ботев на козлудуйския бряг от кораба “Радецки” и отправянето й към Врачанския балкан (1876). Четата е разгромена на 20 май 1876 (2 юни по н. ст.) в местността Околчица.
• 110 г. от рождението на Жан Габен (1906-1976), френски киноактьор.
• 60 г. от приемането на България за член на ЮНЕСКО (1956).

18.05.
• 160 години от рождението на акад. Спас Вацов (1856-1928), български метеоролог, климатолог и сеизмолог.
• 140 г. от смъртта на Никола Симов-Куруто (1845-1876), участник в българското националноосвободително движение, знаменосец на Ботевата чета.
• 110 г. от откриването на пристанището във Варна (1906).
• 105 г. от смъртта на Густав Малер (1860-1911), австрийски композитор и диригент.
• 35 г. от смъртта на Уилям Сароян (1908-1981), американски писател.

19.05.
• 445 г. от създаването на гр. Манила (1571).
• 140 г. от смъртта на Никола Ганчев (1843-1876), участник в българското националноосвободително движение.
• 90 г. от рождението на Петер Цадек (1926), немски режисьор.

20.05.
• 510 г. от смъртта на Христофор Колумб (1451-1506), италиански мореплавател и изследовател, първия европейски откривател на Новия свят.
• 210 г. от рождението на Джон Стюърт Мил (1806-1873), английски икономист и философ.
• 165 г. от рождението на Емил Берлинер (1851-1921), немски изобретател, създател на грамофонната плоча.
• 70 г. от началото на съдебния процес срещу Г. М. Димитров (1946).
• 60 г. от първия опит с водородна бомба във въздуха, взривена от американски самолет над атола Бикини в Тихия океан (1956).

21.05.
• 545 години от рождението на Албрехт Дюрер (1471-1528), най-големият художник на Немското възражданe.
• 95 г. от рождението на акад. Андрей Сахаров (1921-1989), съветски дисидент и лауреат на Нобелова награда за мир, ядрен физик.
• 75 г. от смъртта на Златина Недева (1877-1941), българска театрална актриса.
• 25 г. от смъртта на Раджив Ганди (1944-1991), индийски държавник.

22.05.
• 190 г. от смъртта на Николай Карамзин (1766-1826), руски писател.
• 160 г. от създаването на Третяковската галерия в Москва, Русия (1856).
• 125 г. от рождението на Йоханес Бехер (1891-1958), немски писател и драматург.

 

23.05.
• 125 г. от рождението на Пер Лагерквист (1891-1974), шведски журналист, поет и писател, нобелист.
• 110 г. от смъртта на Хенрих Ибсен (1828-1906), норвежки писател, драматург.

24.05.
• 330 г. от рождението на Габриел Фаренхайт (1736-1686), германски физик.
• 140 г. от рождението на Сава Огнянов (1876-1933), български театрален актьор.
• 100 г. от въвеждането на църковно, училищно и всенародно честване на Деня на Св. Св. Кирил и Методий (1916). След 1969 г. църковното честване на Светите братя е на 11 май.
• 75 г. от рождението на Боб Дилън /Робърт Цимерман/ (1941), американски кънтрипевец и композитор.
• 40 г. от първите редовни полети на свръхзвуковите пътнически самолети "Конкорд" (1976).

25.05.
• 335 г. от смъртта на Педро Калдерон де ла Барка (1600-1681), испански драматург.
• 160 г. от обявяване на въстанието (1856) в Северозападна България начело с Иван Кулин и Димитър Петрович.
• 145 г. от смъртта на Луи Шарл Делеклюз (1809-1871), френски революционер и публицист.
• 115 г. от рождението на Вичо Иванов (1901-1979), български писател и литературен критик.
• 90 г. от рождението на Майлс Дейвис (1926-1991), американски джазмузикант и композитор.

26.05.
• 140 г. от смъртта на Панайот Волов (ок. 1850-1876), български националреволюционер, ръководител на Априлското въстание в Панагюрище.
• 140 г. от смъртта на Георги Икономов (1846-1876), участник в българското националноосвободително движение.
• 140 г. от смъртта на Франтишек Палацки (1798-1876), чешки историк и политик.
• 95 г. от откриването в София на учредителния тракийски събор (1921).
• 70 г. от рождението на Нешка Робева (1946), българска треньорка по художествена гимнастика.
• 65 г. от рождението на Сали Райд (1951), първата американска астронавтка.

27.05.
• 140 г. от смъртта на Таньо Войвода (1846-1876), участник в българското националноосвободително движение.
• 120 г. от смъртта на Александър Столетов (1839-1896), руски физик.
• 40 г. от смъртта на Александър Фрумкин (1895-1976), руски физикохимик, основоположник на съвременната теоретична електрохимия.

28.05.
• 145 г. от разгрома на Парижката комуна (1871).
• 145 г. от смъртта на Луи Варлен (1839-1871), френски революционер.
• 140 г. от смъртта на Георги Измерлиев – Македончето (1851-1876), участник в българското националноосвободително движение и в Априлското въстание.
• 140 г. от обесването на Бачо Киро Петров (1835-1876), български учител и книжовник, участник в националноосвободителното движение и в Априлското въстание.
• 90 г. от рождението на Атанас Пацев (1926-1999), български художник.
• 90 г. от рождението на Константин Бакалов (1926), български писател и преводач.
• 45 години от смъртта на Жан Вилар (1912-1971), френски артист и режисьор.

29.05.
• 185 г. от смъртта на Иван Дибич-Забалкански (1785-1831), руски пълководец.
• 165 г. от рождението на Леон Буржоа (1851-1925), френски юрист и политик, нобелист.
• 150 г. от рождението на Акоп Акопян (1866-1937), поет, класик на арменската литература.
• 60 г. от смъртта на Йенс Йоргенсен (1866-1956), датски поет и писател.

30.05.
• 85 години от създаването (1931) на политическата групировка Народен блок. Народният блок включва Демократическата партия, БЗНС “Врабча-1”, БЗНС “Ст. Загора”, Националлибералната партия (Г. Петров) и Радикалната партия (Ст. Костурков).
• 585 г. от смъртта на Жана д’ Аарк (1412-1431), национална героиня на Франция, осъдена като еретичка. Канонизирана е през 1920 г. от папа Венедикт ХV.
• 180 г. от рождението на Александър Котсис (1836-1877), полски живописец.
• 140 г. от рождението на Владимир Назор (1876-1949), хърватски писател и политик.

31.05.
• 150 г. от рождението на д-р Кръстьо Кръстев (1866-1919), български философ, литературен критик и теоретик, редактор на списание “Мисъл”.
• 75 г. от рождението на Илия Тодоров (1941-1990), български литературен историк и библиограф.
• 40 г. от смъртта на Жак Моно (1910-1976), френски биохимик, нобелист.



Годишнини - април 2016

• 160 г. от рождението на Кирил Ботев (1856-1944), български военен деец, генерал-лейтенант; брат на Христо Ботев.

01.04.
• 585 г. от рождението на Франсоа Вийон (1431-1463), френски поет.
• 150 г. от рождението на Феручо Бузони (1866-1924), италиански музикант.
• 155 г. от рождението на проф. Антон Митов (1861-20.08.1930), художник, един от основателите на художественото училище в София.
• 120 г. от създаването на Пощенска банка (1896). Закрита е през 1951 г. Повторно учредена през 1991г.
• 75 г. от рождението на Рашко Сугарев (1941-1995), български лекар и писател.
• 70 г. от създаването на Варненската филхармония (1946).
• 65 г. от рождението на Виолета Бончева (1951), поетеса.
• 50 г. от смъртта на Димитър Димов (1909-1966), български лекар, писател и драматург.

02.04.
• 225 г. от смъртта на Габриел Оноре Мирабо (1749-1791), деец на Френската революция.
• 195 г. от рождението на Георги Стойков Раковски /Съби Стойков Попович/ (02/14.04.1821-1867), основоположник,идеолог и стратег на българското националноосвободително движение; писател, публицист, историограф и етнограф.
• 155 г. от откакто архимандрит Йосиф Соколски е ръкоположен в Рим за епископ на българската униатска църква в Цариград (1861).
• 125 г. от рождението на Макс Ернст (1891-1976), френски художник сюрреалист.

03.04.
• 210 г. от смъртта на Карло Гоци (1720-1806), италиански писател и драматург.
• 125 г. от рождението на Васил Миков (1891-1970), български археолог.
• 90 г. от рождението на Димитър Василев (1926-2001), български поет, писател и преводач.
• 70 г. от рождението на Росен Босев (1946-1988), български писател.
• 55 г. от рождението на Еди Мърфи (1961), американски киноактьор.
• 25 г. от смъртта на Греъм Грийн (1904-1991), английски писател.
• 25 г. от смъртта на Макс Фриш (1911-1991), швейцарски писател.

05.04.
• 1045 г. от превземането на Преслав от византийския император Йоан Цимисхий (971).
• 130 г. от подписването на Топханенския акт, с който Турция признава Съединението на България (1886).
• 205 г. от рождението на Жюл Дюпре (1811-1889), френски художник.
• 170 г. от рождението на Таньо Войвода (1846-1876), участник в българското националноосвободително движение.
• 100 г. от рождението на Грегъри Пек (1916), американски киноактьор.
• 75 г. от рождението на Йордан Попов (1941), български писател.

06.04.
• 175 г. от избухването на Нишкото въстание (1841), което обхваща земи в Северозападна България.
• 150 г. от рождението но Джоузеф Линкълн Стефънс (1866-1936), американски писател и философ.
• 140 г. от рождението на Кръстьо Сарафов (1876-1952), български драматичен артист.
• 130 г. от рождението на акад. Иван Странски (1886-1959), български почвовед.
• 120 г. от откриването в Атина на първите съвременни летни Олимпийски игри (1896).
• 45 г. от смъртта на Игор Стравински (1882-1971), руски композитор.

07.04.
• 215 г. от началото на експедицията на немския естествоизпитател Александър фон Хумболт в Колумбия (1801).
• 100 г. от рождението на Петър Дертлиев (1916-2000), български лекар и политик.
• 95 г. от рождението на Теню Рашев Пиндарев (1921-16.03.2010), български художник, график и карикатурист.

08.04.
• 105 г. от рождението на Мелвин Калвин (1911-1997), американски химик, нобелист.
• 85 г. от смъртта на Ерик Калфелт (1864-1931), шведски поет, нобелист.
• 80 г. от рождението на Продан Гарджев (1936-05.07.2003), български борец.

09.04.
• 390 г. от смъртта на Франсис Бейкън (1561-1626), английски философ.
• 195 г. от рождението на Шарл Бодлер (1821-1867), френски поет, предтеча на символистите.
• 90 г. от рождението на Хю Хефнър (1926), американски издател, основател на списание “Плейбой”.

10.04.
• 120 г. от рождението на Георги Кроснев (1896-1937), участник в българското националноосвободително движение в Добруджа.
• 150 г. от основаването на българско читалище в Цариград (1866).
• 105 г. от смъртта на Микалоюс Чюрльонис (1875-1911), латвийски композитор и художник.
• 90 г. от рождението на Кирил Харалампиев (1926-1986), български хореограф.

11.04.
• 165 г. от смъртта на Михаил Лазарев (1788-1851), руски мореплавател и адмирал.
• 90 г. от рождението на Христо Христов (1926), български театрален и кинорежисьор.
• 55 г. от смъртта на Драгия Тумангелов (1886-1961), български композитор, хоров диригент и музикален педагог.
• 25 г. от ратифицирането от Великото народно събрание на Конвенцията за правата на детето (1991).
• 25 г. от официалното обявяване от Съвета за сигурност на ООН на края на войната в Персийския залив (1991).

12.04.
• 215 години от рождението на Йозеф Ланер (1801-1843), австрийски композитор.
• 145 г. от рождението на Любов Хавкина (1871-1949), руска библиотековедка и библиографка.
• 105 г. от учредяването на Съюза на народните читалища (1911).
• 55 г. от първия полет с космически кораб около земята с космонавт Юрий Гагарин (1961).

13.04.
• 145 г. от рождението на Енрике Мартинес (1871-1952), мексикански поет.
• 140 г. от свикването в местността Оборище на Великото народно събрание, взело решение за обявяване на Априлското въстание (1876).
• 140 г. от рождението на Иванка Ботева (1876-1906), българска учителка и общественичка, дъщеря на поета Христо Ботев.
• 110 г. от рождението на Самюъл Бекет (1906-1989), ирландски писател, поет и драматург; нобелист.

14.04.
• 160 г. от смъртта на Пьотр Чаадаев (1794-1856), руски публицист, декабрист.
• 100 г. от въвеждането на Григорианския календар (1916). След 1 април 1916 г. следва 14 април 1916 г.
• 90 г. от издаването в Ню Йорк на химика Уолъс Карозърс на патент за синтетично влакно, наречено найлон (1931).
• 65 г. от провеждането в Лондон на първия конкурс “Мис Свят” (1951).
• 60 г. от демонстрацията в Чикаго на първия видеомагнетофон в света (1956).

15.04.
• 570 г. от смъртта на Филипо Брунелески (1377-1446), италиански архитект.
• 130 г. от рождението на Николай Гумильов (1886-1921), руски поет.
• 95 г. от рождението на проф. Гиргин Гиргинов (1921-1998), български философ и общественик.
• 65 г. от рождението на Павел Васев (1951), български кинорежисьор и продуцент.
• 25 г. от официалното откриване на Европейската банка за възстановяване и развитие в Лондон, Великобритания (1991).

16.04.
• 95 г. от рождението на Питър Александър Устинов (1921-28.03.2004), английски киноактьор, режисьор и писател.

17.04.
• 135 г. от рождението на акад. Методий Попов (1881-1954), български биолог.
• 105 години от рождението на Ерве Базен (1911-1996), френски писател.
• 85 г. от установяването на дипломатически отношения между България и Дания (1931).

18.04.
• 120 г. от рождението на Стефан Савов (1896-1969), български драматичен артист и драматург.
• 115 г. от рождението на Ласло Немет (1901-1975), унгарски писател.
• 70 г. от разпускането на Обществото на народите (1946).
• 70 г. от създаването на Международния съд в Хага (1946).
• 65 г. от подписването в Париж през 1951 г. от Германия,Франция, Италия,Белгия Холандия и Люксембург на Договор за създаване на Европейската общност за въглища и стомана /в сила от 25 август 1952 г./.
• 55 г. от подписването на Виенската конвенция (1961) за дипломатическите отношения /в сила от 24 април 1964 г./.
• 35 г. от смъртта на Димитър Осинин (1891-1981), български писател.
• 25 г. от излизането на брой 1 на вестник “24 часа”. София

19.04.
• 1350 г. от смъртта на Бенджамин Биконсфилд-Дизраели (1804-1881), английски държавник и писател.
• 110 г. от смъртта на Пиер Кюри (1859-1906), френски физик и химик, нобелист.
• 105 г. от рождението на Георги Марков (1911-1991), съветски писател.

20.04.
• 1895 г. от рождението на Марк Аврелий (121-192), римски император и философ.
• 170 г. от излизането в Лайпциг на брой 1 на вестник ”Български орел” под редакцията на Иван Богоров (1846).
• 170 г. от рождението на Георги Петков Икономов (1846-26.05.1876), участник в българското националноосвободително движение, апостол и войвода в Априлското въстание през 1876 г.
• 160 г. от рождението на Кирил Ботев (1856-1944), български генерал-лейтенант, зам.министър на войната през 1913 г.; брат на Христо Ботев.
• 140 г. от избухването на Априлското въстание, обявено в Копривщица, Панагюрище и Клисура, и от сформирането на хвърковатата чета на Бенковски (1876).

21.04.
• 200 г. от рождението на Шарлоте Бронте (1816-1855), английска писателка.
• 90 г. от рождението на Елизабет Втора /Александра Мери Уиндзор/ (1926), кралица на Великобритания.
• 80 г. от рождението на Петър-Емил Митев (1936), български философ и социолог.
• 70 г. от смъртта на Джон Мейнард Кейнс (1883-1946), английски икономист.

22.04.
• 250 г. от рождението на Мадам дьо Стал /Луис дьо Стал/ (1766-1817), френска писателка.
• 140 г. от рождението на Роберт Барани (1876-1936), австрийски физиолог, нобелист.
• 100 г. от рождението на Йехуди Менухин (1916-1999), американски цигулар и диригент.

23.04.
• 400 г. от смъртта на Уилям Шекспир (1564-1616), английски поет и драматург.
• 400 г. от смъртта на Мигел де Сервантес (1547-1616), испански писател.
• 160 г. откакто Кръстю Пишурка открива в Лом българско читалище (1856).
• 120 г. от прожектирането в Ню Йорк на първата публична премиера (1896) на кинематографична творба.

24.04.
• 160 г. от рождението на Иван Мърквичка /Ян Вацлав/ (1856-1938), български живописец, чех по произход.
• 125 г. от смъртта на ген. Хелмут Молтке (1800-1891), немски военен деец.
• 90 г. от подписването в Берлин на съветско-германския договор за ненападение и неутралитет (1926).
• 35 г. от публичното представяне на първия персонален компютър с марка IBM – IBM PC (1981).

25.04.
• 75 г. от рождението на Бертран Таверние (1941), френски кинорежисьор.
• 70 г. от рождението на Владимир Жириновски (1946), руски политик.

26.04.
• 305 г. от рождението на Дейвид Хюм (1711-1776), английски историк, философ и икономист.
• 285 г. от смъртта на Даниел Дефо (1660-1731), английски писател.
• 30 г. от смъртта на акад. Дечко Узунов (1899-1986), български художник.
• 30 г. от аварията в Чернобилската АЕЦ (1986).

27.04.
• 495 г. от смъртта на Фернандо Магелан (ок.1480-1521), португалски мореплавател.
• 225 г. от рождението на Самюел Морз (1791-1872), американец, изобретил Морзовата азбука.
• 150 г. от рождението на Пенчо Славейков (1866-1912), български поет, преводач и философ.
• 135 г. от свалянето чрез преврат на правителството на Петко Каравелов (1881). Поставено е началото на т. нар. Режим на пълномощията, който отменя действието на Търновската конституция.
• 125 г. от рождението на Сергей Прокофиев (1891-1953), руски композитор, пианист и диригент.
• 85 г. от рождението на Игор Ойстрах (1931-1974), руски цигулар.
• 60 г. от рождението на Румен Данов (1956), български журналист и политик.

28.04.
• 65 г. от рождението на Иван Кулеков (1951), български писател-сатирик.

29.04.
• 115 г. от рождението на Хирохито (1901-1989), император на Япония от 1926 до 1988 г.
• 90 г. от рождението на Владимир Свинтила (1926-1998), български писател и преводач.
• 80 г. от рождението на Зубин Мета (1936), индийски диригент.
• 65 г. от смъртта на Лудвиг Витгенщайн (1889-1951), австрийски философ.
• 55 г. от смъртта на Константин Щъркелов (1888-1961), български художник.

30.04.
• 140 г. от смъртта на Петър Бонев (1837-1876), български учител, участник в национално-освободителното движение.
• 115 г. от рождението на Саймън Кузнец (1901-1985), американски икономист, нобелист.
• 70 г. от рождението на Карл XVI Густав (1946), крал на Швеция.
• 35 г. откакто българската алпинистка експедиция “Хималаи 81” покорява връх Лхотце /четвърти по височина връх на планетата/ в Хималаите (1981).

Годишнини - март 2016

01.03.
• 565 г. от булата на папа Николай Пети за изключване на евреите от християнското общество и за отмяна на гражданските им права (1451).
• 130 г. от рождението на Оскар Кокошка (1886-1980), австрийски живописец и гравьор, поет и драматург, представител на виенския експресионизъм.
• 125 г. от рождението на Марта Попова (1891-1978), българска театрална актриса.
• 105 г. от смъртта на Якобус Вант Хоф (1852-19011), холандски химик, нобелист.
• 95 г. от рождението на Джак Клейтън (1921-1995), английски кинорежисьор.
• 90 г. от рождението на Атанас Бояджиев (1926), български композитор.
• 75 г. от присъединяването на България към Тристранния пакт (1941).
• 45 г. от смъртта на акад. Иван Снегаров (1883-1971), български историк и богослов.
• 15 г. от приема на първите посетители в хотел “Хилтън СОФИЯ”, 169-ият хотел от веригата “Хилтън”. Първата копка е направена на 26-октомври 1995г. И в основите му е вградено послание за поколенията.

02.03.
• 140 години от рождението на папа Пий ХІІ (1876-1958).
• 115 г. от смъртта на Джордж Доусън (1849-1901), канадски географ геолог.
• 85 г. от рождението на Михаил Горбачов (1931), руски политик и държавник, нобелист.
• 65 г. от създаването на Държавна спестовна каса /ДСК/ (1951), преобразувана през 1998 г. в “Банка ДСК” ЕАД.
• 70 г. от смъртта на Евтим Дабев (1864-1946), български учител, журналист и преводач.
03.03.
• 345 г. от първото представление в Париж (1671) на Кралската академия на музиката, сега Парижки национален оперен театър (“Гранд опера”).
• 260 г. от рождението на Уилям Годуин (1756-1836), английски писател и политик.
• 185 г. от рождението на Джордж Пулман (1831-1897), американски инженер, построил първия спален вагон.
• 110 г. от рождението на Артур Лундквист (1906-1991), шведски писател.
• 80 г. от смъртта на Григорий Грум-Гржимайло (1860-1936), руски географ и зоолог.
• 55 г. от създаването по инициатива на президента Джон Кенеди на Корпуса на мира (1961), правителствена организация за оказване на хуманитарна и техническа помощ на държави чрез специалисти доброволци.

04.03.
• 165 г. от смъртта на Джеймс Ричардсън (1809-1851), английски пътешественик и изследовател.
• 135 г.от рождението на Тодор Александров (1881-1924), български политик и водач на ВМОРО.
• 100 г. от смъртта на Франц Марк (1880-1916), германски художник.
• 75 г. от смъртта на Лудвиг Квиде (1858-1914), германски историк, нобелист.

05.03.
• 195 г. от рождението на Стефан Веркович (1821-1893), босненски археолог, фолклорист и етнограф.
• 145 г. от рождението на Роза Люксембург (1871-1919), германска политичка.
• 105 г. от рождението на акад. Кирил Братанов (1911-1986), български животновъд, имунобиолог.
• 95 г. от отпечатването в Нова Загора на брой 1 от първия вестник за кино “Киноглас” (1921).
• 50 г. от смъртта на Анна Ахматова (1889-1966), руска поетеса.
06.03.
• 400 г. от смъртта на Франсис Бомон (ок. 1585-1616), английски драматург.
• 210 г. от рождението на Елизабет Браунинг (1861-1906), английска поетеса.
• 165 г. от смъртта на Николай Полевой (1796-1846), руски писател, историк, преводач.
• 165 г. от смъртта на Александър Алябиев (1787-1851), руски композитор.
• 150 г. от основаването на българско читалище в Цариград (1866) с учредители Мина Пашов, Георги Груев, Тодор Бурмов, Ст. Брадински, Петко Р. Славейков, Иван Найденов и др.
• 120 г. от рождението на акад. Никола Обрешков (1896-1963), български математик, с голям принос за развитието на математиката.
• 105 г. от преименуването на Българското книжовно дружество /БКД/ в Българска академия на науките /БАН/ (1911).
• 105 г. от основаването на Съюза на транспортните работници в България (1911).
• 95 г. от рождението на Иван Оббов (1921-1997), български преводач на френска литература.
• 90 г. от рождението на Кирил Зарев (1926-2000), български политик и държавник, председател на БНБ.
• 90 г. от рождението на Анджей Вайда (1926), полски филмов и театрален режисьор.
• 40 г. от смъртта на Асен Попов (1895-1976), български художник и сценограф.

07.03.
• 175 г. от рождението на Олегарио Виктор Андраде (1841-1882), аржентински поет.
• 140г. от патентоването на телефона (1876), изобретен от американеца Александър Бел. На 10 март 1876 г. Бел предава по телефона първото съобщение до помощника си Уодсън.
• 45 г. от смъртта на българския патриарх Кирил (1901-1971).

08.03.
• 150 г. от рождението на Пьотр Лебедев (1866-1912), руски физик.
• 130 г. от рождението на Едуард Кендъл (1886-1972), американски биохимик, нобелист.
• 115 г. от смъртта на Петер Беноа (1834-1901), белгийски композитор и историк на музиката.
• 75 г. от смъртта на Шърууд Андерсън (1876-1941), американски писател.
• 70 г. от рождението на Милко Коларов (1946), български композитор.

09.03.
• 565 г. от рождението на Америго Веспучи (1451-1512), италиански мореплавател.
• 355 г. от смъртта на кардинал Джулио Мазарини (1602-1661), пръв министър на Франция.
• 160 г. от смъртта на Ханс Кристиан Йорстед (1777-1851), датски физик.
• 90 г. от рождението на Иван Давидков (1926-1990), български поет, писател и преводач.
• 45 г. от смъртта на епископ Кирил Куртев (1891-1971), екзарх на католиците от източен обред в България.
• 40 г. от смъртта на Боян Дановски (1899-1976), български театрален режисьор и педагог.

10.03.
• 195 г. от рождението на д-р Георги Атанасович (1821-1892), български лекар и обществен деец, почетен член на БАН.
• 155 г. от смъртта на Тарас Шевченко (1814-1861), украински поет и художник.
• 135 г. от рождението на проф. Георги Павлов (1881-1945), български ветеринарен лекар и общественик.
• 125 г. от рождението на проф. д-р Любен Попов (1891-1975), български лекар - дерматолог.
• 105 г. от рождението на Здравко Александров (1911-1998), български художник.
• 75 г. от смъртта на Стоян Омарчевски (1885-1941), български философ и юрист, деец на БЗНС.
• 50 г. от основаването в Париж, Франция, на Международния съюз на геологическите науки (1961).
• 25 г. от смъртта на проф. Симеон Русакиев (1910-1991), български литературен историк и критик.

11.03.
• 105 г. от смъртта на Драган Цанков (1828-1911), български журналист, политик и държавник.
• 850 г. от рождението на Кейт Рупърт Мърдок (1931), австралийски медиен магнат.

12.03.
• 70 г. от рождението на Лайза Минели (1946), американска певица и актриса.
• 20 г. от смъртта на акад. Йордан Малиновски (1923-1996), български учен, председател на БАН.

13.03.
• 305 г. от смъртта на Никола Боало (1636-1711), френски поет.
• 235 г. от откриването на планетата Уран от английския астроном Уилям Хершел (1781).
• 1750 г. от създаването на взаимно училище в Стара Загора (1841).
• 135 г. от убийството на руския император Александър Втори “Освободител” (1818-1881).
• 115 г. от рождението на Илия Иванов (1901-1958), български оперен режисьор.
• 115 г. от смъртта на Бенджамин Харисън (1833-1901), американски държавник.
• 65 г. от учредителния конгрес на Съюза на слепите в България (1951).
• 45 г. от смъртта на Рокуел Кент (1882-1971), американски художник и писател.
• 35 г. от откриването на Националната астрономическа обсерватория на връх Рожен в Родопите (1981).
• 25 г. от смъртта на Иван /Джон/ Ночев (1916-1991), български авиоинженер, изобретил двигателите на модула “Орел”, с който американските астронавти Армстронг и Олдрин кацат на Луната.
• 20 г. от смъртта на Кшищов Кешловски (1941-1996), полски кинорежисьор.

14.03.
• 335 г. от рождението на Георг Телеман (1681-1767), германски композитор.
• 215 г. от смъртта на Игнаци Крашицки (1735-1801), полски писател.
• 135 г. от рождението на Елена Снежина (1881-1944), българска театрална актриса.
• 35 г. от смъртта на Рене Клер (1898-1981), френски кинорежисьор.

15.03.
• 125 г. от смъртта на Христо Белчев (1857-1891), български поет, публицист и държавник.
• 90 г. от смъртта на Дмитрий Фурманов (1891-1926), руски писател.
• 65 г. от смъртта на Стефан Гендов (1889-1951), български журналист, театрален критик и писател.
• 40 г. от смъртта на Надя Тодорова (1908-1976), българска оперна певица.

16.03.
• 435 г. от рождението на Питер Хофт (1581-1647), холандски поет, драматург и историк.
• 265 г. от рождението на Георг Симон Ом (1751-1854), немски учен.
• 90 г. от първия в света пуск на ракета с двигател с течно ядрено гориво (1926), създаден от американския конструктор Робърт Годард.

17.03.
• 280 г. от смъртта на Джовани Батиста Перголези (1710-1736), италиански композитор.
• 160 г. от рождението на Михаил Врубел (1856-1910), руски живописец, график и илюстратор.
• 95 г. от смъртта на Николай Жуковски (1847-1921), руски учен, считан за баща на руската авиация.
• 90 г. от рождението на Зигфрид Ленц (1926), немски писател.
• 75 г. от смъртта на Исак Бабел (1894-1941), руски писател.
• 60 г. от смъртта на Ирен Жолио-Кюри (1897-1656), френска физичка, нобелистка.
• 40 г. от смъртта на Лукино Висконти (1906-1976), италиански кинорежисьор.
• 20 г. от смъртта на Рене Клеман (1918-1996), френски кинорежисьор.

18.03.
• 145 г. от рождението на Ян Розентал (1866-1916), латвийски художник.
• 145 г. от обявяването на Парижката комуна (1871).
• 90 г. от рождението на Йовчо Караиванов (1926-1996), певец на български народни песни.
• 60 г. от смъртта на Луис Бромфийлд (1896-1956), американски писател.

19.03.
• 195 г. от рождението на Ричард Бъртън (1821-1890), английски ориенталист.
• 105 г. от влизането в сила на метричната система (1911). Със закона за мерките и теглилките (1910) се провъзгласява присъединяването на България към Международната конвенция за метъра.
• 90 г. от рождението на Тодор Козаров (1926), български цирков клоун.
• 80 г. от рождението на Иван Куртев (1936), български педагог и политик, заместник-председател на 38-то Народно събрание.
• 65 г. от рождението на Иво Драганов (1951) , български журналист и кинодраматург.
• 25 г. от смъртта на проф. Васил Арнаудов (1933-1991), български хоров диригент.

20.03.
• 1695 г. от деня, в който Римският император Константин Велики издава указ за празнуването на неделния ден (321).

21.03.
• 1120 г. от победата на войските на цар Симеон над византийците при Булгарофигон (896).
• 210 г. от рождението на Бенито Хуарес (1806-1872), национален герой на Мексико.
• 145 г. от смъртта на д-р Петър Берон (окт. 1800-1871), български възрожденски лекар, учен и книжовник; просветен деец, автор на “Рибен буквар”, с който поставя началото на светското образование у нас.
• 100 г. от обнародването на Закона за въвеждане на Григорианския календар в България (1916), който заменя използвания дотогава Юлиански календар.
• 95 г. от рождението на Борис Априлов (1921-10.04.1995), български писател и драматург.
• 80 г. от смъртта на Александър Глазунов (1865-1936), руски композитор.

22.03.
• 140 г. от рождението на Борисав Станкович (1876-1927), сръбски писател.
• 85 г. от рождението на Бъртън Рихтер (1931), американски физик, нобелист.
• 75 г. от рождението на на Георги (Джеки) Стоев (1941), български кинорежисьор.
• 55 г. от смъртта на проф. Николай Масалитинов (1880-1961), руски театрален режисьор и педагог, работил в България.

23.03.
• 195 г. от рождението на Алексей Писемски (1821-1881), руски писател.
• 160 г. от рождението на ген. Иван Сарафов (1856-1935), български военен деец.
• 150 г. от рождението на Петър Абрашев (1866-1930), български юрист и държавник.
• 140 г. от от деня, в който руският електротехник П. Н. Яблович получава патент за изобретената от него “електрическа свещ” (1876), първата приложима система за електрическо захранване.
• 135 г. от рождението на Роже Мартен дю Гар (1881-1958), френски писател, нобелист.
• 135 г. от смъртта на Николай Рубинщайн (1835-1881), руски пианист и диригент.
• 115 г. от смъртта на Константин Стоилов (1853-1901), български държавник и политик.
• 40 г. от влизането в сила на Международния пакт за гражданските и политически права (1976), одобрен на 21-та сесия на Общото събрание на ООН на 16 декември 1966 г.
• 25 г. от смъртта на Елисавета Багряна (16.04.1893-1991), българска поетеса.

24.03.
• 815 г. откакто цар Калоян освобождава Варна от византийците (1201).
• 295 г. от първото публикуване в Германия на прочутите “Бранденбургски концерти” на Бах (1726).
• 215 г. от убийството в Михайловския дворец в Санкт Петербург на император Павел Първи. На престола се възкачва неговият син Александър Първи (1801).
• 90 г. от рождението на Дарио Фо (1926), италиански драматург, нобелист.
• 85 г. от рождението на Иван Теофилов (1931), български поет, драматург и преводач.
• 40 г. от смъртта на Бърнард Лоу Монтгомъри (1887-1976), английски военачалник.

25.03.
• 405 г. от рождението на Евлия Челеби (1611-1684), турски пътешественик и пътеписец.
• 215 г. от смъртта на Новалис (1772-1801), немски поет.
• 135 г. от рождението на Бела Барток (1881-1945), унгарски композитор.
• 80 г. от рождението на проф. Петър Чуклев (1936), български художник – график и илюстратор.
• 70 г. от рождението на Панко Анчев (1946), български литературен критик, историк и издател.
26.03.
• 105 г. от рождението на Тенеси Уилямс (1911-1983), американски драматург.
• 105 г. от рождението на Бернард Кац (1911-20.04.2003), английски биофизик, нобелист.
• 100 г. от рождението на Кристиан Анфинсен (1916-1995), американски биохимик, предложил нова теория за процеса на биологичната еволюция, нобелист.
• 80 г. от рождението на Пелин Пелинов (1936), български писател и драматург.
• 60 г. от подписването в Москва (1956) на споразумение за създаването на Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна, Московска област.
• 25 г. от основаването на еврейския комитет “Цион” (1991).

27.03.
• 3405 г. от рождението на Ференц Ракоци (1676-1735), борец за национална свобода на Унгария.
• 145 г. от рождението на Хайнрих Ман (1871-1950), немски писател и общественик.
• 130 г. от смъртта на Добри Чинтулов (септ. 1822-1886), български възрожденски поет.

28.03.
• 205 г. от смъртта на Доситей Обрадович (1742-1811), сръбски писател.
• 135 г. от смъртта на Модест Мусорогски (1839-1881), руски композитор.
• 125 г. от първото Световно първенство по вдигане на тежести в Лондон (1891).
• 115 г. от рождението на проф. Светослав Бойкикев (1901-1985), български лекар – оториноларинголог.
• 80 г. от рождението на Божидар Абрашев (1936-06.11.2006), български композитор.
• 80 г. от рождението на Марио Варгас Льоса (1936), перуански писател.
• 75 г. от смъртта на Вирджиния Улф (1882-1941), английска писателка.
• 45 г. от откриването на пивоварното предприятие “Пиринско пиво” в Благоевград (1971).

29.03.
• 190 г. от рождението на Вилхелм Либкнехт (1826-1900), германски педагог, журналист и политик.
• 125 г. от смъртта на Жорж Сьора (1859-1891), френски живописец и график, основател на неоимпресионизма.
• 120 г. от смъртта на Димитър Икономов (1839-1896), български учител, националреволюционер.
• 90 г. от рождението на проф. Боян Лечев (1926-17.06.2004), български цигулар и педагог.

30.03.
• 270 г. от рождението на Франсиско де Гоя (1746-1828), испански художник, живописец и гравьор.
• 160 г. от подписването на Парижкия мирен договор (1856), с който се слага край на Кримската война 1853-1856 г.
• 140 г. от рождението на капитан Никола Андреев (1876-1912), български герой от Балканската война.

31.03.
• 420 г. от рождението на Рене Декарт (1596-1650), френски философ, математик, физик и физиолог.
• 225 г. от премиерата във Ваймар на драмата “Егмонд” (1791) от Йохан Волфганг Гьоте.
• 90 г. от рождението на Джон Фаулз (1926-05.11.2005), английски писател.
• 85 г. от рождението на Иван Стайков (1931), български композитор и поет.
• 70 г. от рождението на Киран Коларов (1946), български кинорежисьор.
• 50 г. от изстрелването на автоматичната станция “Луна-10” (1966), превърнала се в първия в света изкуствен спътник на Луната.
• 35 г. от смъртта на Юрий Трифонов (1925-1981), руски писател.

Годишнини - февруари 2016

01.02.
• 145 г. ат смъртта на Александър Серов (1820-1871), руски композитор.
• 115 г. от рождението на Кларк Гейбъл (1901-1960), американски киноактьор.
• 85 г. от рождението на Борис Елцин (1931), руски политик и държавник, първи президент на Руската федерация.
• 50 г. от смъртта на Бъстър Китън (1896-1966), американски актьор.
• 45 г. от смъртта на Александър Андреев (1878-1971), български скулптор.

02.02.
• 150 г. от рождението на дядо Благо /Стоян Стойчев Русев/ (1866-1936), български детски писател.
• 135 г. от смъртта на Алексей Писемски (1821-1881), руски писател.
• 115 г. от рождението на Яша Хейфец (1901-1987), американски цигулар.
• 105 г. от рождението на Александър Бурмов (1911-1965), български историк; професор и член-кореспондент на БАН.
• 75 г. от смъртта на Янко Сакъзов (1860-1941), български политик и публицист.
• 40 г. от смъртта на Златю Бояджиев (1903-1976), български художник.

03.02.
• 50 г. от първото меко кацане на повърхността на Луната (1966) на съветската автоматична станция „Луна 9”.
• 20 г. от смъртта на Джим Кели (1912-1996), американски актьор, певец, танцьор и хореограф.

04.02.
• 270 г. от рождението на Тадеуш Косцюшко, деец на полското национално освободително движение, национален герой на Полша (1746-1817).
• 155г. от провъзгласяването на Конфедеративните щати на Америка (1861).
• 135 г. от рождението на маршал Климент Ворошилов (1881-1969), руски военен, главнокомандващ на Съветската армия при блокадата на Ленинград /Санкт Петербург/.
• 110 г. от рождението на Клайд Уйлям Томбо, американски астроном, открил през 1930 г. деветата планета от слънчевата система – Плутон.

05.02.
• 110 г. от рождението на Дичо Тодоров (1906-1990), български политик, деец на БЗНС „Никола Петков”.
• 65 г. от откриването в София на първото балетно училище в България (1951), Държавното хореографско училище.
• 45 г. от кацането на Луната на американския кораб „Аполо - 14” (1971).

06.02.
• 150 г. от рождението на Стефан Ватев (1866-1946), български педиатър, антрополог, фолклорист и общественик.
• 130 г. от рождението на Людмил Стоянов (1886-11.04.1973), български писател, публицист, литературовед, преводач и общественик.
• 130 г. от рождението на Любомир Чакалов (1886-1963), български математик.
• 105 г. от рождението на проф. Стоян Стоянов (1911-1997), български езиковед.
• 105 г. от рождението на Роналд Рейгън (1911-2004), 40-ят президент на САЩ.
• 70 г. от смъртта на Люба Касърова (1887-1946), българска поетеса.

07.02.
• 45 г. от смъртта на българския патриарх Кирил (1901-1971).
• 25 г. от смъртта на Величко Нешков (1914-1991), български писател и драматург.

08.02.
• 85 г. от рождението на Джеймс Дийн (1931-1955), американски киноактьор /На изток от рая/.

09.02.
• 165 г. от рождението на Вилхелм Майбак (1846-1929), немски инженер, конструирал първия автомобил с марка «Мерцедес».
• 135 г. от смъртта на Фьодор Достоевски (1821-1881), руски писател.

10.09.
• 125 г. от рождението на Димитър Осинин (1891-1981), български учител, писател и фолклорист.
• 125 г. от смъртта на София Ковалевска (1850-1891), руска математичка.
• 110 г. от пускането на вода на първия британски военен кораб дреднаут (1906), с което се поставя началото на нова ера в морското военно дело.
• 55 г. от рождението на Красимир Гюлемезов (1961), български композитор и естраден певец.

11.02.
• 805 г. от свикването в Търново по заповед на цар Борил на събор срещу богомилите (1211).
• 270 г. от рождението на Андре Грети (1741-1813), френски композитор.
• 125 г. от рождението на Франц Кох (1891-1951), чешки цигулар, концертмайстор на Софийската народна опера.
• 120 г. от рождението на Невена Буюклиева (1896-1966), българска актриса.
• 100 г. от рождението на Иван Башев (1916-1971), български политик и дипломат.
• 45 г. от смъртта на Иван Попов (1865-1966), български актьор.
• 25 г. от смъртта на Веселин Андреев (1918-1991), български поет, журналист и общественик.

12.02.
• 160 г. от смъртта на Николай Лобачевски (1792-1856), руски математик.

13.02.
• 445 г. от смъртта на Бенвенуто Челини (1500-1571), италиански скулптор, писател и теоретик на изкуството.
• 225 г. от рождението на Силвестър Счедрин (1791-1830), руски художник-пейзажист.
• 130 г. от рождението на Драгия Тумангелов (1886-1971), български композитор, музикален педагог и хоров диригент.

14.02.
• 205 г. от рождението на Доминго Сармиенто (1811-1888), аржентински писател, журналист и държавник.
• 125 г. от смъртта на Шърман (1820-1891), американски генерал.
• 120 г. от рождението на Георги Шейтанов (1896-1925), български журналист.
• 105 г. от рождението на Йохан Копф (1911-?), холандски лекар, извършил първото присаждане на изкуствен бъбрек.
• 100 г. от смъртта на Петко Ю. Тодоров (1879-1916), български писател и драматург.
• 100 г. от смъртта на Михалаки Георгиев (1854-1916), български писател и общественик.

15.02.
• 265 г. от рождението на Йохан Тишбайн (1751-1829), немски художник.
• 235 г. от смъртта на Готхолд Лесинг (1729-1781), немски писател и литературен критик.
• 155 г. от рождението на Шарл Гийом (1861-1938), швейцарски физик и метролог.
• 125 г. от публикуването в “Държавен вестник” на първите търговски спогодби на България с Франция, Германия и Австрия.
• 85 г. от рождението на Христо Стефанов (1931), български художник и сценограф.
• 70 г. от отпечатването на първия брой на вестник “Стършел” (1946).
• 65 г. от рождението на Джейн Сиймур (1951), американска актриса.

16.02.
• 100 г. от рождението на Александър Петров (1916-1983), български художник.
• 70 г. от първата сесия на Икономическия и социален съвет на ООН /ИКОСОС/ (1946).
• 45 г. от смъртта на Александър Стаменов (1905-1971), български художник.

17.02.
• 645 г. от смъртта на Иван Александър (неизв.-1371), български цар.
• 160 г. от смъртта на Хайнрих Хайне (1797-1856), немски поет.
• 140 г. от рождението на Ханс Бернули (1876-1959), швейцарски архитект.
• 135 г. от рождението на Борис Тричков (1881-1944), български композитор и музикален педагог.
• 20 г. от смъртта на Ерве Базен (1911-1996), френски писател.

18.02.
• 500 г. от рождението на Мария Тюдор (1516-17.11.1558), английска кралица, наречена от народа “кървавата Мери”.
• 470 г. от смъртта на Мартин Лутер (1483-1546), ръководител на бюргерската Реформация в Германия, основател на немския протестантизъм – лутеранството.
• 130 г. от рождението на Петър Янев (1886-1925), деец на БЗНС.
• 95 г. от рождението на акад. Милко Борисов (1921-1998), български физик.
• 90 г. от рождението на Светозар Златаров (1926-1992), български преводач.

19.02.
• 155 г. от премахване на крепостното право в Русия (1861) с декрет на император Александър ІІ Освободител.
• 130 г. от подписването на Букурещкия мирен договор (1886), който слага край на Сръбско-българската война от 1885 г.
• 65 г. от пускането в движение на първия български тролейбус (1951), произведен в завод “Шести септември”.
• 65 г. от смъртта на Андре Жид (1869-1951), френски писател, нобелист.
• 60 г. от рождението на Владимир Пенев (1956), български художник.
• 50 г. от смъртта на Йордан Ковачев (1895-1966), български писател и деец на БЗНС “Никола Петков”.

20.02.
• 225 г. от рождението на Карл Черни (1791-1857), австрийски композитор, пианист и педагог; ученик на Бетовен и учител на Ференц Лист.
• 130 г. от рождението на Бела Кун (1886-1939), унгарски политик.
• 100 г. от смъртта на Клас Арнолдсон (1844-1916), шведски журналист, нобелов лауреат.

21.02.
• 200 г. от създаването на Съюза за спасение (1816), първата тайна политическа организация на декабристите в Русия.
• 180 г. от рождението на Лео Делиб (1836-1891), френски композитор.
• 170 г. от рождението на Сватоплук Чех (1846-1908), чешки писател.
• 150 г. от рождението на Август Васерман (1866-1925), германски имунолог.
• 105 г. от рождението на Лео Конфорти (1911-1970), български актьор.
• 60 г. от рождението на Маргарита Петкова (1956), българска поетеса.
• 55 г. от появата на групата “Бийтълс”.
• 25 г. от смъртта на Марго Фонтейн (1919-1991), английска балерина.

22.02.
• 180 г. от рождението на Митрофан Беляев (1836-1904), руски музиковед.
• 95 г. от рождението на Джулиета Мазина (1921-1994), италианска актриса.
• 25 г. от възстановяването на частната собственост върху земята в България (от 1991).

23.02.
• 195 г. от смъртта на Джон Кийтс (1795-1821), английски поет.
• 145 г. от свикването в Цариград на първия църковно-народен събор, на който се приема Екзархийският устав (1871).
• 95 г. от рождението на проф. Стоян Каролев (1921-01.10.2005), бъргарски писател, литературен критик и историк.

24.02.
• 1230 г. от смъртта на Пипин Къси (неизв.-786), крал на франките; баща на Карл Велики.
• 230 г. от рождението на Вилхелм Грим (1786-16.12.1859), немски писател и филолог.
• 180 г. от рождението на Уинслоу Хомър (1836-1910), американски живописец.
• 175 г. от рождението на Джон Филип Холанд (1841-1913), американски изобретател, създател на прототипа на съвременните подводници.
• 35 г. от смъртта на проф. Георги Наджаков (1896-1981), български физик.

25.02.
• 225 г. от създаването на Националната банка на САЩ с декрет, подписан от    Джордж Вашингтон (1791).
• 175 г. от рождението на Пиер Огюст Реноар (1841-1919), френски художник,  представител на импресионизма.
• 160 г. от началото на Парижкия дипломатически конгрес за приключване на Кримската война (1856).
• 145 г. от рождението на Леся Украинка /Лариса Косач/ (1871-1913), украинска поетеса, писателка и преводачка.
• 120 г. от рождението на проф. Цветан Лазаров (1896-1961), български авиоконструктор.
• 70 г. от рождението на Виктор Чучков (1946), български композитор и вокален педагог.

26.02.
• 400 г. от арестуването заради ерес на Галилео Галилей (1616).
• 230 г. от рождението на Франсоа Араго /Франсоа Жан Доменик Арго/ (1786-02.10.1853), френски астроном, физик и политик.
• 170 г. от рождението на Бъфало Бил (1846-1917), американски авантюрист.
• 160 г. от рождението на Фердинанд І Сакс-Кобург-Готски (1861-1948), български цар от 1887 до 1918 г..
• 125 г. от рождението на Никола Икономов (1896-1959), български актьор, режисьор и драматург.
• 85 г. от началото на проидводството на леките коли Фолксваген (1936).
• 70 г. от приемането на 22-та поправка на Американската Конституция, ограничаваща президентските мандати до два (1951).
• 45 г. от смъртта на Фернандел /Фернан Контанден/ (1903-1971), френски комедиен актьор.

27.02.
• 90 г. от рождението на Златина Тодева (1926-13.04.2007), българска актриса.
• 80 г. от смъртта на Иван Павлов (1849-1936), руски физиолог, академик, носител на Нобелова награда за физиология и медицина за 1904 г.

28.02.
• 130 г. от създаването в Пловдив на първата българска болница за нуждите на военната медицина (1886).
• 115 г. от рождението на Лайнъс Полинг (1901-1994), американски химик и физик, първият носител на две самастоятелни нобелови награди – за химия и за мир.
• 110 г. от смъртта на проф. Марин Дринов (1838-1906), български историк и държавник.
• 100 г. от рождението на Маргарита Дикова (1916-1996), българска хореографка.
• 100 г. от смъртта на Хенри Джеймс (1843-1916), американски писател.
• 65 г. от рождението на Стоян Цанев (1946), български художник.
• 65 г. от смъртта на Всеволод Вишневски (1900-1951), руски писател.
• 30 г. от подписването в Хага, Холандия, на Единния европейски акт (1986).
• 30 г. от убийството на Улоф Палме (1927-1986), шведски политик.



Годишнини - януари 2016

01.01.
• 165 г. от рождението на Тодор Каблешков (1851-03.06.1876), български националреволюционер, един от главните организатори и ръководители на Априлското въстание 1876 в ІV-ти (Пловдивски) революционен окръг.
• 150 г. от откриването в Русе на първата метеорологична станция в България (1866).
• 135 г. от смъртта на Луи Огюст Бланки (1805-1881), френски революционер.
• 125 г. от първия брой на списание “Ден” (1891).
• 115 г. от създаването на Австралийския съюз (1901).
• 85 г. от първия брой на списание “Жупел” (1931).
• 50 г. от първия брой на вестник “Поглед”, издание на Съюза на българските журналисти (1966).
• 15 г. от влизането в сила на Закона за закрила на детето (2000).

02.01.

• 135 г. от първия брой на вестник “Зорница”. Цариград, 1876.
• 120 г. от първото оперно представление в България (1891), представено от Столичната драматическо-оперна трупа.

03.01.

• 145 г. от смъртта на Константин Ушински (1824-1871), руски поет.
• 115 г. от рождението на българския патриарх Кирил (1901-1971).
• 45 г. от смъртта на Александър Миленков (1882-1971), български художник и сценограф.

04.01.

• 135 г. от рождението на д-р Иван Пашов (1881-1955), български юрист и държавник.
• 135 г. от смъртта на Неофит Рилски (1793-1881), български книжовник и просветител, учител и автор на първата българска граматика.
• 120 г. от създаването на Чешката филхармония (1896). Първи диригент – Антонин Дворжак.
• 75 г. от смъртта на Анри Бергсон (1859-1941), френски философ, нобилист.

05.01.

• 170 г. от рождението на Рудолф Ойкен (1864-1926), германски философ, нобелист.
• 140 г. от рождението на Конрад Аденауер (1876-1967), първи германски федерален канцлер.
• 120 г. от публикацията на откритото от Вилхелм Рьонтген лъчение, т. нар. рентгеново лъчение (1896).
• 95 г. от рождението на Фридрих Дюренмат (1921-1990), швейцарски писател, драматург и художник.

06.01.

• 185 г. от смъртта на Родолф Крьозер (1766-1831), френски цигулар, композитор, диригент и педагог.
• 160 г. от рождението на Райна Княгиня /Райна Попгеоргиева Футекова/ (1856-29.07.1917), българска учителка, участничка в националноосвободителното движение, ушила знамето на Априлското въстание.
• 95 г. от рождението на Иван Радев (1921), български художник.
• 90 г. от създаването на авиокомпания “Луфтханза” (1926).
• 85 г. от рождението на Николай Христозов (1931), български писател.
• 35 г. от смъртта на Арчибалд Кронин (1896-1981), английски писател.

07.01.

• 175 г. от избирането на Виктор Юго, френски писател, за един от 40-те “безсмъртни членове” на Френската академия (1841).
• 160 г. от рождението на Стоян Михайловски (1856-03.08.1927), български поет, сатирик и баснописец; общественик, действителен член на БАН.
• 145 г. от рождението на Матей Икономов (1871-1960), български актьор и режисьор.

08.01.

• 270 г. от рождението на Хайнрих Песталоци (1746-1827), швейцарски хуманист и педагог, разработил първата система за начално образование на децата.
• 265 г. от рождението на Якоб Ленц (1751-1792), немски писател, теоретик на театъра.
• 120 г. от смъртта на Пол Верлен (1844-1896), френски поет, един от родоначалниците на символизма във Франция.
• 80 г. от рождението на Георги Данаилов (1936), български драматург, белетрист и киносценарист.
• 20 г. от смъртта на Пол Виалар (1898-1996), френски писател.
• 20 г. от смъртта на Франсоа Митеран (1916-1996), френски държавник.

09.01.

• 75 г. от рождението на Джоан Бейз (1941), американска певица.

10.01.

• 205 г. от смъртта на Мари Жозеф Шение (1764-1811), френски драматург, поет, публицист.
• 195 г. от рождението на Янко Матушка (1821-1877), словашки поет, автор на националния химн на Словакия.
• 135 г. отрождението на Алфред Пелегрини (1881-1958), швейцарски художник.
• 100 г. от рождението на проф. Иван Венедиков (1916-1997), български археолог.
• 65 г. от смъртта на Синклер Луис (1885-1951), американски писател, нобелист.
• 55 г. от смъртта на Дашиъл Хамет (1894-1961), американски писател.

11.01.

• 215 г. от смъртта на Доменико Чимароза (1749-1801), италиански композитор.
• 125 г. от рождението на проф. Борис Митов (1891-1963), български художник, живописец.

12.01.

•270 г. от рождението на Йохан Песталоци (1746-1827), швейцарски педагог, един от основоположниците на дидактиката на началното обучение.
•165 г. от рождението на Димитър Минчев Наумов (1851 – 23.06.1884), обществен деец със заслуги за създаването на мъжката и девическата гимназии в Стара Загора; пропагандатор на модерното земеделие, редактор на списание „Земеделец
•140 г. от рождението на Джек Лондон (1876-22.11.1916), американски писател.
•90 г. от откриването на антитетанусовия серум в института “Пастьор” в Париж (1926).
•65 г. от смъртта на Рачо Стоянов (1883-1951), български писател и драматург.
•40 г. от смъртта на Агата Кристи (15.09.1890-1976), английска писателка, авторка на криминални романи, повести и разкази.

13.01.

• 110 г. от рождението на акад. Атанас Попов (1906-1972), български растениевъд.
• 110 г. от смъртта на Александър Попов (1859-1906), руски физик, изобретател на радиото.
• 55 г. от смъртта на проф. Цветан Лазаров (1896-1961), български авиоконструктор.

14.01.

• 130 г. от рождението на Хю Лофтинг (1886-1944), английски писател /”Доктор Дулитъл”/.
• 120 г. от рождението на Джон Дос Пасос (1896-1970), американски писател.
• 115 г. откакто София става една от първите европейски столици с електрически транспорт. Пуснат е в движение първият трамвай (1901).
• 105 г. от рождението на Анатолий Рибаков (1911-1998), руски писател, романист, автор на трилогията „Децата на Арбат”.
• 105 г. от смъртта на Иванка Ботева (1823-1911), майка на българския поет Христо Ботев.
• 90 г. от рождението на Васко Абаджиев (1926-1974), български цигулар.
• 85 г. от рождението на Катерина Валенте (1931), италианска шлагерна певица.
• 75 г. от рождението на Фей Дънауей (1941), американска актриса.
• 50 г. от смъртта на Сергей Корольов (1907-1966), руски конструктор на ракетно-космически системи.

15.01.

• 225 г. от рождението на Франц Грилпарцер (1791-1872), австрийски писател.
• 190 г. от рождението на Михаил Салтиков-Щедрин (1826-1889), руски писател сатирик.
• 115 г. от смъртта на Йосиф Гурко (1828-1901), руски генерал.
• 40 г. от смъртта на Елена Хранова (1887-1976), българска актриса.

16.01.

• 125 г. от смъртта на Лео Делиб (1836-1891), френски композитор.
• 115 г. от смъртта на Арнолд Бьоклин (1827-1901), швейцарски художник.
• 20 г. от смъртта на проф. Андрей Данчев (1933-1996), български лингвист.

17.01.

• 310 г. от рождението на Бенджамин Франклин (1706-1790), американски държавен деец, политик, дипломат, учен и публицист.
• 110 г. от основаването в София на Балканбанк – акционерно дружество с френски и австрийски капитали (1906).
• 130 г. от смъртта на Амилкаре Понкиели (1834-1886), италиански композитор.
• 70 г. от първото заседание на Съвета за сигурност на ООН (1946).
• 55 г. от смъртта на Патрис Лумумба (1925-1961), национален герой на Конго.

18.01.

• 80 г. от смъртта на Джоузеф Ръдиард Киплинг (30.12.1865-1936), английски писател и поет, носител на Нобеловата награда за литература за 1907 г.

19.01.

• 280 г. от рождението на Джеймс Уат (1736-1819), шотландски изобретател, създател на парната машина.
• 165 г. от смъртта на Естебан Ечеверия (1805-1851), аржентински поет.
• 145 г. от рождението на Даме Груев (1871-1906), деец и ръководител на
българското националноосвободително движение в Македония.
• 95 г. от рождението на Патриша Хайсмит (1921-1955), американска писателка на криминални романи.
• 70 г. от рождението на Доли Партън (1946), американска кънтрипевица.

20.01.
• 150 г. от рождението на Еуклидас да Куня (1866-1909), бразилски журналист и писател.
• 110 г. от рождението на Аристотел Сократес Онасис (1906-1975), гръцки милиардер.
• 125 г. от смъртта на Константин Никифоров (1856-1891), първи български военен министър.
• 35 г. от смъртта на Петър Кантарджиев (1893-1981), български архитект.

21.01.

• 510 г. от създаването на Швейцарската гвардия – армията на Ватикана, по заповед на папа Юлий ІІ (1506).
• 170 г. от публикуването на първото произведение на Ф. М. Достоевски “Бедни хора” (1846).
• 75г. от рождението на Пласидо Доминго (1941), италиански оперен певец.
• 60 г. от смъртта на Александър Корда (1893-1956), английски кинорежисьор.
• 50 г. от първия редовен полет на първия европейски свръхзвуков пътнически самолет – англо-френския “Конкорд”.

22.01.

• 455 г. от рождението на Франсис Бейкън (1561-1626), английски философ.
• 115 г. от смъртта на кралица Виктория (1819-1901), най-дълго управлявалият британски монарх.
• 70 г. от рождението на Вельо Горанов (1946), български актьор – мим.
• 65 г. от смъртта на Петър Морозов (1880-1951), български художник.

 

23.01.
• 85 г. от смъртта на Ана Павлова (1881-1931), руска балерина.
• 75 г. от смъртта на Добри Христов (1875-1941), български композитор и диригент, дописен член на БАН.
• 70 г. от рождението на Димитър Димитров (1946), български художник.
• 40 г. от смъртта на Пол Робсън (1898-1976), американски певец и актьор.


24.01.

• 1975 г. от смъртта на Калигула, римски император.

• 240 г. от рождението на Ернст Теодор Хофман (1776-1822), германски писател, композитор и художник.
• 225 г. от смъртта на Етиен Морис Фалконе (1716-1791), френски скулптор.
• 180 г. от рождението на Николай Добролюбов (1836-1861), руски философ, критик и публицист.
• 115 г. от рождението на Михаил Ром ( 1901-1971), руски сценарист и режисьор.
• 95 г. от рождението на Добри Жотев (1921-22.11.1997), български поет.

25.01.

• 125 г. от основаването в София на Държавната печатница (1891).

26.01.

• 185 г. от смъртта на Антон Делвиг (1798-1831), руски поет.
• 125 г. от рождението на проф. Димитър Гюдженов (1891-25.08.1979), български художник и сценограф; член-основател на Дружеството на южнобългарските художници, член и председател на Дружеството на художниците в България.
• 125 г. от смъртта на Николаус Аугуст Ото (1832-1891), германски инженер, изобретател на 4-тактовия двигател.

27.01.

• 260 г. от рождението на Волфганг Амадеус Моцарт (1756-05.12.1791), австрийски композитор.
• 190 г. от рождението на Михаил Салтиков-Шчедрин (1826-1889), руски писател.
• 180 г. от рождението на Леополд фон Захер-Мазох (1836-1859), австрийски писател. Неговата фамилия дава началото на понятието мазохизъм.
• 130 г. от смъртта на Иван Аксаков (1823-1886), руски публицист и общественик, деец на българската култура.
• 125 г. от рождението на Иля Еренбург (1891-1967), руски писател и публицист.
• 115 г. от смъртта на Джузепе Верди (1813-1901), италиански композитор.
• 20 г. от смъртта на Стефан Дичев (09.01.1920-1996), български писател.

28.01.

• 420 г. от смъртта на Франсис Дрейк (1545-1596), английски мореплавател и пират.
• 405 г. от рождението на Ян Хевелиус (1611-1687), полски астроном.
• 120 г. от смъртта на Иван Добровски (1812-1896), български книжовник.
• 70 г. от рождението на Митко Щерев (1946), български композитор.
• 20 г. от смъртта на Йосиф Бродски (1940-1996), руски поет, носител на Нобелова награда.

29.01.

• 400 г. от откриването на нос Хорн от холандска експедиция (1616).
• 155 г. от рождението на Александър Брюкнер (1856-1939), полски езиковед.
• 150 г. от рождението на Ромен Ролан (1866-30.12.1944), френски писател, музиковед и обществен деец.
• 130 г. от патентоването на изобретения от Карл Бенц автомобил, задвижван с бензин (1886).
• 125 г. от смъртта на София Ковалевска (1850-1891), руска математичка.
• 70 г. от смъртта на Стоян Коледаров (1878-1946), български журналист и преводач.

30.01.

• 235г. от рождението на Алберт фон Шамисо (1781-1838), немски писател.
• 160 г. от основаването в Свищов на първото българско читалище (1856).
• 140 г. от рождението на Никола Михайлов (1876-1960), български художник, живописец.
• 115 г. от рождението на Тодор Боров (1901-1993), български библиограф, библиотековед, публицист и литератор.
• 115 г. от рождението на Георгий Ушаков (1901-1963), руски полярен изследовател.
• 70 г. от свикването за първи път на Общото събрание на ООН (1946).
• 65 години от смъртта на фердинанд Порше (1875-1951), австрийски автомобилен конструктор.
• 30 г. от смъртта на Иван Папанин (1894-1986), руски полярен изследовател.

31.01.

• 135 г. от рождението на Ана Павлова (1881-1931), руска балерина.

• 105 г. от рождението на Ванга (1911-1996), българска пророчица и лечителка.
• 95 г. от рождението на Марио Ланца (1921-1959), италиански певец.
• 75 г. от рождението на Георги Марковски (1941-1999), български писател и издател.
• 45 г. от изстрелването на космическия апарат “Аполо-14” към Луната (1971).

Дати и събития 2016

СВЕТОВНИ ДЕСЕТИЛЕТИЯ под егидата на ООН и ЕС:

2006 – 2016 г.



  Десетилетие за възстановяване и устойчиво развитие на засегнатите райони

2008 – 2017 г.

  Второ международно десетилетие за премахване на бедността

2010 – 2020 г.

  Международно десетилетие на пустините и борбата против опустиняването

2011 – 2020 г.

  Трето международно десетилетие за премахване на колониализма

2011 – 2020 г.

  Международно десетилетие на инициативи за пътна безопасност

2011 – 2020 г.

Международно десетилетие на биоразнообразието

2014 – 2024 г.

  Международно десетилетие на устойчива енергия за всички

2015 – 2024 г.

Международно десетилетие на хората от африкански произход

 

2016 г. е обявена за:



Международна година на бобовите растения, обявена с Резолюция 68/231 на Общото събрание на ООН от 20.12.2013 г. Световната програма по прехраната цели да напомни, че бобовите растения са важна част от хранителната кошница и акцентира върху тяхната роля за осигуряване на прехраната в цял свят.



Международна година на камилите – Камилите са се появили за първи път в Америка преди 45 милиона години. Отбелязването на тази година има за цел да подчертае икономическото и културното значение на камилите в живота на хората, живеещи в районите, в които те са опитомени и се използват като източник на храна, вълна и като товарни животни.

Световна столица на книгата през 2016 г. – Вроцлав, Полша



Културна столица на Европа през 2016 г. – Вроцлав, Полша



Световното изложение „Експо 2016“ – 23 април – 30 ноември 2016 г.,община Аксу, Турция. „Цветя и деца” е темата на изложението през 2016 година. Световното изложение, символизиращо индустриализацията и икономическото развитие е организирано за първи път през 1851 г. в Лондон по инициатива на принц Алберт.



През 2016 г. се навършват:



  • 1895 г. от рождението на Марк Аврелий (121-180), римски император и философ.
  • 1335 г. от създаването на Българската държава (681).
  • 1190 г. от рождението на Константин Кирил Философ (826-869), славянски просветител, създател на славянската азбука, основоположник на славянската и българската литература.
  • 1140 години от рождението на св. Иван Рилски (876-18.08.946), български духовник,български светец и отшелник, небесен закрилник и покровител на българския народ.
  • 1130 г. от началото на разпространението на славянската писменост в България (у нас пристигат учениците на Св. Св. Кирил и Методий – Горазд, Климент, Наум, Ангеларий и Сава, наречени св. Седмочисленици) (885).
  • 1130 г. от смъртта на Ангеларий, един от учениците на Кирил и Методий.
  • 855 г. от рождението на Инокентий ІІІ (1161-16.07.1216), тринадесети по ред римски папа.
  • 845 г. от рождението на Балдуин Фландърски (1171-ок. 1206), император на Латинската империя, умрял в затвора на Търновград.
  • 820 г. от смъртта на цар Асен І Белгун (неизв.-1196), един от основателите на Втората българска държава.
  • 805 г. от църковния събор против богомилите, свикан във Велико Търново от цар Борил (1211).
  • 750 г. от рождението на Джото (1266-1337), италиански художник и архитект.
  • 680 г. от рождението на Тимур /Тамерлан/ (1336-неизв.), тюрко-монголски средноазиатски държавен деец, пълководец, емир.
  • 660 г. от евангелието на цар Иван Александър (Лондонско), изключително богато украсен ръкопис с 366 миниатюри (1356).
  • 655 г от създаването на университета във Виена, Австрия (1361).
  • 645 г. от рождението на Ян Хус (1371-1415), чешки мислител, идеолог на чешката Реформация, национален герой на Чехия.
  • 645 г. от основаването на Търновската книжовна школа, обобщила и завършила духовните усилия на българското средновековие (1371).610 г. от смъртта на Киприан, български книжовник и висш духовник, чичо на Григорий Цамблак (1330-1406).
  • 585 г. от рождението на Франсоа Вийон (1431-ок. 1474), френски поет.
  • 450 години от основаването на най-голямата славянска печатница  от Яков Крайков, първият български печатар във Венеция, и излизането на  “Часослов“,първата българска книга, издадена в печатницата му (1566).
  • 365 г. от отпечатването на сборника с молитви "Абагар" (1651) от българския книжовник Филип Станиславов – първата българска печатна книга, написана на кирилица.
  • 330 г. от избухването на второто Търновско въстание срещу османската власт (1686).
  • 290 г. от написването на “Пътуванията на Гъливер” от Джонатан Суифт (1726).
  • 210 г. от издаването на "Кириакодромион, сиреч неделник" от Софроний Врачански – с която се налага говоримата реч като език на книжнината (1806).
  • 200 г. от рождението на Антим I (1816-1888), български духовник, обществен и политически деец, първи български екзарх.
  • 190 г. от рождението на Иван Василев Шопов (1826?-1853), първият български библиограф.
  • 180 г. от рождението на Теодосий Икономов (1836-1871/1872), български просветен деец и писател, автор на първата българска оригинална драма "Ловчанският владика".
  • 170 г. от откриването на първото класно училище в Копривщица от Найден Геров (1846).
  • 170 г. от рождението на Павел П. Калитин (1846-1877), руски подполковник, герой от Руско-турската освободителна война, загинал в боя за Стара Загора.
  • 160 г. от първото честване на 24 май като ден на българските просветители Св. Св. Кирил и Методий в Пловдив по инициатива на Найден Геров (1856).
  • 160 г. от създаването на първите български читалища в Свищов, Лом и Шумен (1856).
  • 160 г. от издаването на “Предвестник горскаго пътника” на Георги Сава Раковски (1856).
  • 150 г. от издаването на първите печатни библиотечни каталози от Петко Рачов Славейков (1866).
  • 145 г. от издаването на “Пчелица”, първото детско-юношеско списание преди Освобождението (1871). Ред. П. Р. Славейков.
  • 145 г. от написването на “Парижката Света Богородица” от Виктор Юго (1871).
  • 140 г. от Априлското въстание (1876).
  • 140 г. от издаването на “Пряпорец и гусла”, първата стихосбирка на Иван Вазов, издадена в Румъния през 1876 г.
  • 140 г. от основаването на първото специализирано списание за библиотечно дело Library journal в Ню Йорк (1876).
  • 135 г. от издаването на “Здравец”, първото детско-юношеско списание след Освобождението (1881).
  • 130 г. от смъртта на Вито Позитано (1833-1886), италиански дипломат, вицеконсул и почетен гражданин на град София.
  • 120 г. от смъртта на Петър Алабин (1824-1896), руски обществен деец и публицист, първият граждански губернатор на София след Освобождението.
  • 120 г. от основаването на Софийското рисувателно училище (1896), днес Художествената академия.
  • 115 г. от написването на “Баскервилското куче” на Артър Конан Дойл (1901).
  • 110 г. от рождението на Давид А. Перец (1906-1982), български художник, живял в Париж от 1947 г.
  • 100 г. от въвеждането на Григорианския календар в България(1916).



Празничен - декември 2016

01.12.
  • Световен ден за борба срещу СПИН (от 1988 г.).
  • Национален празник на Република Румъния. Създаване на единна държава от обединяването на Трансилвания и Румъния (1918).
  • Празник на Военномедицинската академия в София.
  • Празник на гр. Ботевград.
02.12.
  • Международен ден за борба с робството.
  • Празник на Служба „Сигурност – Военна полиция и военно контраразузнаване” (от 2000 г.)  
03.12.           

  • Международен ден на хората с увреждания (от 1992 г.).
  • Празник на гр. Луковит.
04.12.
  • Света великомъченица Варвара. Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Барбара, Варвара
05.12.           
  • Преподобни Сава Освещени. Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Венцислав/а, Десислав/а, Сабина, Сава, Светослав/а, Слав/а/и, Станислав/а, Съби.
  • Международен ден на доброволеца за икономическо и социално развитие (от 1986 г.).
06.12.
  • Свети Николай Чудотворец (Никулден). Празник на Източноправославната християнска църква.Именици: Никол/а, Николай, Николина, Ненка, Нина, Кольо, Нико.
  • Национален празник на Република Финландия. Ден на независимостта (1917 г.).
  • Ден на банкера (от 1992 г.).
  • Ден на дарителя.
  • Празник на град Бургас.
07.12.           
  • Международен ден на Гражданската авиация (от 1994 г.).
08.12.
  • Непорочното зачатие на света Богородица. Църковен и официален празник за католическата общност.
  • Празник на българските студенти (от 1903 г.). 
09.12.
  • Зачатие на св. Анна. Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Ана, Анета, Анелия, Яна.
  • Международен ден за борба с корупцията (от 2003 г.).
10.12.           
  • Световен ден за правата на човека (от 1950 г.).
  • Празник на гр. Плевен.
11.12.
  • Международен ден на планините (от 2003 г.).
12.12.           
  • Празник на грънчарите и казанджиите.

14.12.
  • Ден на ветеринарномедицинските специалисти (от 1993 г.).

18.12.
  • Международен ден на мигрантите (от 1990 г.).
20.12.
  • Св. Игнатий Богоносец (Игнажден). Празник на Източноправославната християнска църква.Характерен е обичаят “полаз”. Именици: Игнат, Искра, Искрен, Огнян, Светослав/а, Пламен/а
  • Международен ден за човешка солидарност (от 2006 г.).
  • Професионален празник на служителите от Сметната палата (от 2000 г.).
22.12.
  • Св. вмчца Анастасия. Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Анастасия, Ася, Сийка, Сия.
  • Празник на Националната служба “Гранична полиция” (от 1992 г.).
  • Ден на работниците от търговията и услугите.
24.12.
  • Неделя пред Рождество Христово(Бъдни вечер). Християнски църковен и официален празник. Именици: Евгени/я, Бисер/а, Бистра, Жени/я, Жечка.
25.12.
  • Рождество Христово (Коледа). Християнски църковен и официален празник. Именици: Емил, Ицо, Младен, Радомир/а, Радослав, Радостин, Христо, Христина, Христофор.
26.12.           
  • Събор на Пресвета Богородица. Празник на Източноправославната християнска църква.и официален празник. Именици: Давид, Дачо, Йосиф.
  • Ден на бащата (от 1997 г. в деня на църковния празник на св. Йосиф Обручник).
27.12.
  • Свети първомъченик и архидякон Стефан (Стефановден). Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Венчо, Венцислав/а, Запрян, Стамен, Стамена, Станимир/а, Станислав/а, Станчо, Стефан, Стефка, Стоил, Стойчо, Стоян, Таня, Теньо, Фани, Цанко/а.
  • Ден на кончината на учителя. Религиозен и официален празник за обществото „Бяло братство”.
  • Ден на Военнотопографската служба на Българската армия (от 1991 г.).
28.12.
  • Международен ден на киното. На този ден през 1895 г. в парижкото “Гран кафе” се състои първата публична демонстрация на “движещи се фотографии” с помощта на кинематографа, изобретен от братята  Антоан и Луи Люмиер.
29.12.
  • Международен ден на биологичното разнообразие (от 1995 г.).
31.12.
  • Посрещане на Новата 2017 година.

Празничен - ноември 2016

01.11.
  • Ден на народните будители (от 1909 г.). Посветен на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение, съхранили за поколенията духовните ценности на нацията.
  • Ден на българската наука (от 1991 г.).
  • Ден на българската журналистика.
  • Национален празник на Алжир (от 1954 г.).
  • Световен ден на веганството.
  • Празник на градовете Котел и Тетевен.
  • Вси светии. Празник на Арменската апостолическа православна църква.
03.11.
  • Св. Пимен Зографски. Празник на Източноправославната християнска църква.
  • Ден на българските художници (от 1993 г.).
  • Професионален празник на Главна инспекция по труда.
04.11.           
  • Професионален празник на русенските корабостроители (от 1993 г.).
05.11.
  • Ден на Военната полиция в България (от 1991 г.).
  • Ден на металурга. Професионален празник (от 1963 г.).
06.11.
  • Международен ден на околната среда (за защита на природата по време на войни и военни конфликти) (обявен през 2001 г. с резолюция 56/4 на Общото събрание на ООН).
07.11.
  • Събота преди Архангеловден. Задушница. Празник на Източноправославната християнска църква.
  • Световен ден на мъжете (първата събота на м. ноември – от 2000 г. по инициатива на фондация "Горбачов", на кметството на Виена и на организациите на ООН с централа във Виена).
08.11.
  • Свети Архангел Михаил (Архангеловден). Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Ангел/ина, Гавраил, Емил/ия/иян, Лина, Мила, Милан, Милен/а, Михаел/а, Михаил, Михо, Огнян, Пламен/а, Рада, Радослав, Радостин/а, Райна, Райчо, Рангел, Рафаил, Рая, Руси, Руслан, Серафим.
  • Сурп Хрешдагабедац – Каприел Микаел (Архангелов ден). Празник на Арменската апостолическа православна църква.
  • Ден на Западните покрайнини (от 1924 г., възстановен през 1990 г.).
  • Празник на служителите в българската полиция (от 1999 г.).
  • Празник на градовете Стралджа, Велики Преслав и Генерал Тошево.
09-15.11.
  • Международна седмица на науката и мира (от 1988 г.). Провежда се ежегодно по решение на ООН в седмицата, която включва 11 ноември.
09.11.
  • Международен ден за борба срещу расизма, ксенофобията и антисемитизма (от 1988 г.). Годишнина от “Кристалната нощ” в Германия (1938), един от най-големите погроми срещу евреите. Посветен е на борбата срещу антималцинствените и расистките обществени нагласи.
10.11.           
  • Международен ден на младежта (от 1945 г.).
  • Ден на свободата на словото в България (от 2003 г.).
11.11.
  • Св. мчци Мина, Виктор и Викентий. Празник на Източноправославната християнска църква.Именици: Виктор, Виктория, Мина, Минка, Минчо.
  • Национален празник на Полша. Ден на независимостта (от 1918 г.)
12.11.
  • Световен ден на качеството (отбелязва се втория четвъртък на м. ноември от 1989).
13.11.           
  • Световенденна добротата (от 1998 г.).
  • Международен ден наслепите хора (от 1946 г.).
  • Ден за поклонение на католиците от цял свят пред мъченичеството на Монсеньор Евгений Босилков (1900-1952), български католически свещеник (от 1998 г.).
14.11.           
  • Св. ап. Филип. (Коледни заговезни). Празник на Източноправославната християнска църква.Именици: Филип, Филка, Юстиниан.
  • Рождението на Бахаулла. Официален празник на Бахайската общност в България.
  • Световен ден за борба с диабета (от 1991 г.).
15.11.
  • Световен ден в памет на жертвите на пътно-транспортни злополуки (от 2005 г. през третата неделя на м. ноември).
  • Световен ден на емигрантите (третата неделя на м. ноември).
16.11.
  • Св. ап. Матей. Празник на Източноправославната християнска църква.Именици: Матей, Матю.
  • Международен ден на толерантността (от 1995 г.).
  • Професионален празник на данъчните служители (от 1991 г.).
17.11.           
  • Международен ден на студентите (от 1941 г.).
  • Световен ден на недоносените деца.
18.11.
  • Национален празник на Република Латвия. Ден на независимостта (1918).
  • Ден на оръжейника в Българската армия (от 1868 г.).
19.11.
  • Световен ден на философията (от 2005 г. през третия четвъртък на м. ноември).
  • Международен ден за борба с тютюнопушенето (третия четвъртък на м. ноември).
  • Международен ден на тоалетната. Решението за честването е взето  през 2001 г. на конгрес на Международната организация на тоалетните в Сингапур.
  • Празник на Сухопътните войски в Българската армия (от 1992 г.).
  • Национален празник на Монако.
20.11.
  • Световен ден на децата (от 1954 г.).
21.11.
  • Ден на християнското семейство (Въведение Богородично). Празник на Източноправославната християнска църква.Световен ден на поздравите (от 1973 г.).
  • Световен ден на телевизията (от 1996 г.).
  • Ден на градовете Оряхово и Златоград.
22.11.
  • Ден на българската адвокатура (от 2005 г.)
23.11.
  • Св. княз Александър Невски. Празник на Източноправославната християнска църква.Именици: Александър, Александра, Сашо, Цанко/а.
24.11.
  • Св. вмчца Екатерина. Празник на Източноправославната християнска църква.Именици: Екатерина, Катерина, Катрин, Катя, Тинка.
25.11.
  • Св. Климент Охридски. Празник на Източноправославната християнска църква.. Именици: Климент, Климентина, Клементина.
  • Международен ден срещу насилието над жени (с решение на ООН от 1999 г.).
  • Национален празник на Босна и Херцеговина.
  • Празник на Софийския университет „Св. Климент Охридски” (от 1994 г.).
26.11.
  • Св. Стилиян Пафлагонийски. Празник на Източноправославната християнска църква.Именици: Стилиан/а, Стилиян/а, Стела, Щерян, Щилиан/а.
  • Международен ден на информацията. Отбелязва се по инициатива на Международната академия по информатика.
  • Професионален празник на работещите в хранително-вкусовата промишленост.
  • Празник на Националния военен университет “Васил Левски” във Велико Търново (от 2002 г.).
27.11.
  • Ден на народната памет. Чества се в деня на подписването на Ньойския договор, 1919 г. (от 1996 г.).
28.11.           
  • Национален празник на Република Албания. Ден на независимостта (1912).
29.11.
  • Международен ден на солидарност с народа на Палестина (от 1978 г.).
30.11.           
  • Свети апостол Андрей Първозвани (Андреевден). Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Андрея, Андрей, Андриян/а, Дешка, Първан, Силен, Храбър, Храбрин.

В момента има 202 гости и няма регистрирани потребители

Електронна библиотека

Център за доброволци

school green
sn yaneva
 

 

Детска библиотека
Електронна библиотека
Дигитална библиотека
Виртуална библиотека
Община Стара Загора Българска библиотечно-информационна асоциация РС-ТМ Обществен дарителски фонд Стара Загора Посолство на САЩ в България Bemis Public Library, Colorado
© 2004 - 2020, Библиотека Родина - Стара Загора