Стара Загора 2016

Празничен - март 2016

01.03.
  • Международен ден за борба против ядреното оръжие.
  • Международен ден на гражданската защита (от 1972 г.).
  • Международен ден за борба с наркоманията и наркобизнеса.
  • Ден на съня. Отбелязва се по инициатива на Световния фонд за психично здраве.
  • Баба Марта. Български народен празник. Народният обичай е свързан с връзването на бели и червени мартеници за здраве.
  • Ден на любителското творчество (от 1976 г.).
  • Ден на материално-техническото осигуряване на Българската армия (от 2001 г.).
  • Ден на органите за логистично осигуряване на Българската армия.
  • Национален празник на Босна и Херцeговина (Ден на независимостта от Югославия, 1992г.).
  • Св. прпмчца Евдокия. Празник на Източноправославната християнска църква. Именици:Евдокия, Мартин, Марта.
03.03.
  • Национален празник на Република България (от 1992). Ден на Освобождението на България от османско иго (1878).
  • Международен ден на писателите (от 1986 по решение на 48-ия конгрес на Международния ПЕН клуб).
  • Световен ден на тениса.
04.03.
  • Преп. Герасим Йордански. Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Герасим.

05.03.

  • Голяма задушница пред Великия пост за източноправославните християни.

08.03.

  • Международен ден на жената (ООН, от 1910).
09.03.
  • Международен ден на DJ-я (отбелязва се от 2002 г. по инициатива на Световния ди-джей фонд и организацията "Нордоф Робинс мюзик терапи”).
10.03.
  • Св. мъченици Кодрат, Галина и др. Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Галя, Галина.
  • Ден на Холокоста в България и на пострадалите от престъпления срещу човечеството. На този ден през 1943 г. пловдивският митрополит Кирил, по-късно български патриарх, и софийският екзарх Стефан предотвратяват депортирането към нацистките концлагери на стотици евреи от Пловдив (от 2003).
  • Световен ден за профилактика на бъбречните заболявания (от 2006 през втория четвъртък на м. март, по инициатива на Международното дружество по нефрология и на Международната федерация на фондациите за бъбречни болести).

11.03.
  • Европейски ден в памет на жертвите от тероризма.
  • Празник на ракетните войски и артилерията на Българската армия (от 1992).
12.03.
  • Световен ден срещу цензурата в интернет.

13.03.

  • Неделя Сиропустна (Сирни заговезни; Всеопрощение). Православен църковен и български народен празник, на който се иска прошка от по-възрастните. В различни краища на България се играят маскарадни игри, прескачат се огньове и се хвърлят „бутурници” за здраве.

14.03.

  • Световен ден на съня (от 2002 г. по инициатива на Световната асоциация за профилактика на съня, СЗО и Световния фонд за психично здраве).
  • Международен ден на числото Пи (3,14). За първи път този ден се отбелязва през 1988 г. в научно-популярния музей Експлораториум в Сан Франциско.
  • Международен ден на реките.
15.03.
  • Световен ден на правата на потребителя (от 1983 г.).
  • Ден на потребителя в България (от 1991).
  • Ден на здравния и санитарния инспектор в България (от 1997).
17.03.
  • Национален празник на Ирландия. Ден на Свети Патрик.
18.03.
  • Световен ден на мозъка.
  • Ден на радиотехническите войски в България (1952).

19.03.

  • Св. Теодор Тирон (Тодоровден). Празник на Източноправославната християнска църква (шест дни след Сирни заговезни). Народен празник, през който се провеждат конни състезания (кушии).

20.03.

  • Международен ден на франкофоните. Празник на всички, говорещи на френски, както и на всички, които учат и обичат френски език.
  • Ден на астрономическите обсерватории. Чества се в неделята, която е най-близка до деня на пролетното равноденствие (от 1990 г.).
21.03.
  • Ден на Земята (от 1971 г.).
  • Световен ден на поезията (от 1999 г. по решение на Изпълнителния комитет на  ЮНЕСКО).
  • Световен ден на гората (от 1972 г.).
  • Международен ден на борбата за ликвидиране на расовата дискриминация (обявен от ООН през 1967 г.).
  • Международен ден на кукления театър (от 2003 г.).
  • Международен ден на хората със Синдром на Даун (от 2006 г.).
22.03.

  • Световен ден на водата и водните ресурси (обявен от ООН през 1992 г.).
  • Ден на пролетното равноденствие. Религиозен и официален празник за обществото „Бяло братство”.  
  • Празник на град Велико Търново.
23.03.
  • Световен ден на метеорологията (от 1961 г.).
24.03.
  • Световен ден за борба с туберкулозата (от 1996 г.). На този ден през 1882 г. немският бактериолог Роберт Кох обявява, че е изолирал бацила на туберкулозата.
25.03.
  • Благовещение Богородично. Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Блага, Благовеста, Благой.
  • Ден на жената и майката в България (от 1994 г.).
  • Международен ден на спортното кино (от 2002 г. по решение на Международния олимпийски комитет и Международната федерация по спортно кино и телевизия).
  • Национален празник на Република Гърция.
  • Празник на Асоциацията на медийните експерти в администрацията (от 2006 г. с решение на пресаташетата от различни институции в цялата страна).
  • Ден на пощенската картичка.
  • Празник на ДЗИ (от 1994 г.).
26.03.
  • Ден на Тракия.
  • Празник на силите за бързо реагиране, създадени през 1998 г.

27.03.
  • Международен ден на театъра (от 1961 г.).
  • Празник на гр. Елхово. (от 1994 г.).
28.03.
  • Преп. Иларион. Св. мчк Боян. Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Албена, Баян, Бойко/а, Боян/а, Иларион.
  • Рама Навами. Официален религиозен празник на Обществото за Кришна съзнание в България.
29.03.
  • Ден на военноинвалидите и пострадалите при изпълнение на воинските си конституционни задължения (от 2005 г.).
30.03.
  • Празник на ПУ “Паисий Хилендарски” (от 1973 г.).

Празничен - февруари 2016

01.02.
  • Св. мъченик Трифон (Трифоновден/ Трифон Зарезан). Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Лозан, Трифон
  • Ден на лозарите, винарите и градинарите.
  • Световна седмица за хармония между религиите. (Отбелязва се от 2011 г. през първата седмица на м. февруари с резолюция A/RES/65/5 на Общото събрание на ООН, приета на 20 октомври 2010 г., за утвърждаването на взаимното разбирателство и междурелигиозния диалог между хората и за опазването на мира).
  • Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим (от 2011 г.)

02.02.
  • Сретение Господне. Празник на Източноправославната християнска църква.
  • Ихтимя (Башнувден). Ден на мъжката рожба за ромите.
  • Световен ден на влажните зони и водолюбивите птици (от 1997 г.). (Световен ден за защита на водите – по повод на Рамсарската конвенция от 1971г., за първи път се отбелязва през 1997г. по решение на ООН).
03.02.
  • Св. Симеон Богоприемец и пророчица Анна (Зимен Симеоновден). Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Симеон/а, Симона, Мона, Моника)
04.02.
  • Световен ден за борба с рака (от 2000 г.)
05.02.
  • Св. мчца Агатия. Св. Полиевкт. Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Агата, Агатия, Добрин/ка
06.02.
  • Свeти Фотий. Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Доротея, Огнян/а, Искрен/а, Светла/на, Пламен/а, Светозар, Светлозар, Светослав, Фотий.
  • Международен ден на бармана. Професионален празник на бармана.
07.02.
  • Международен ден на солидарност с народите на Южна Африка.
08.02.
  • Международен ден на болните от епилепсия (Отбелязва се от 2015 г. през втория понеделник на м. февруари съгласно решение от 2015 г. на Международното бюро за епилепсията (IBE) и Международната лига срещу епилепсията (ILAE).
09.02.

  • Международен ден на стоматолога.
  • Св. мчк Никифор. Празник на Източноправославната християнска църква. Именици: Никифор
10.02.

  • Ден на пчеларя.
  • Международен ден за безопасен интернет.
  • Св. мъченица Валентина и Св. свещеномъченик Харалампий. (Именници: Валентина, Валя, Валентин, Вальо, Харалампи, Ламбо, Пейо)

11.02.
  • Световен ден на болния. Празнува се от католиците (от 1993 г.).
  • Европейски ден на телефон 112 (Обявен със съвместна тристранна декларация на Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз от 11 февруари 2009 г. Отбелязва се официално в страните-членки на ЕС. Денят популяризира единният номер за спешни повиквания във всички страни на ЕС).
12.02.
  • Международен ден на Дарвин.
  • Ден на червената ръка, посветен в помощ на децата от държавите с военни конфликти (от 2002 г.)

13.02.
  • Световен ден на радиото по предложение на ЮНЕСКО и с одобрението на Генералната асамблея на ООН.
14.02.
  • Свети Валентин. Празник на Католическата църква. Именици: Валентин, Валентина, Валя
  • Ден на лозаря (Трифон Зарезан по нов стил), свързан с народния обичай “зарязване на лозята”. Професионален празник на винарите и лозарите.
  • Ден на българския археолог (от 1971 година по инициатива на Националния археологически институт с музей при БАН. Свързва се с празниците на древногръцкия бог Дионис).
  • Световен ден на влюбените.
  • Празник на Ивайловград.

15.02.

  • Национален празник на Сърбия.

16.02.

  • Международен ден на пощальоните и куриерите.
  • Национален празник на Република Литва. Ден на възстановяването на литовската държава (1918 г.).
17.02.
  • Световен ден на доброто. Ден на спонтанните актове за доброта.

19.02.

  • Световен ден за защита на китовете.
  • Нова година на Будистката общност в България.
  • Годишнина от обесването на Васил Левски.  Почит пред българския национален герой.

20.02.

  • Световен ден на социална справедливост (отбелязва се от 2009 г. с резолюция 62/10 на Общото събрание на ООН от 26 ноември 2007 г.)

21.02.

  • Международен ден на майчиния език, насочен към опазването на езиковото и културно многообразие по света (по решение на ЮНЕСКО от 2000).

22.02.

  • Световен ден на идеята за побратимяване. Чества се от скаутските организации.
  • Международен ден в подкрепа на жертвите на престъпления. На този ден през 1990 г. правителството на Великобритания публикува “Харта на жертвите на престъпления”.

23.02.

  • Световен ден на Ротари (Годишнина от създаване на Ротари Интернешънъл).

24.02.

  • Национален празник на Република Естония. Ден на независимостта (1918).

Празничен - януари 2016

01.01.
  • Начало на Новата година. Официален празник.
  • Сурваки. Народен празник за християни и помаци.
  • Св. Василий Велики (Васильовден, Сурваки). Празник на Православната християнска църква. Именици: Васил/ка, Василен/а, Василий/я, Васка, Весела, Веселин/а, Вълко, Вълчо
  • Световен ден на молитвата за мир (от 1967 г.).
  • Ден на световното семейство (от 2007 г.)
02.01.           
  • Полеза. Ромски празник.
  • Свети Силвестър Римски. Именици: Горан, Горица, Огнян/а, Пламен/а, Серафим, Силва, Силвия, Силвана, Силвестър
04.01.
  • Професионален празник на служителите от Държавна агенция „Национална сигурност”. (С решение на МС № 977 от 23.12.2009 г.)
  • Събор на свети 70 апостоли. Празник на Православната християнска църква. Именици: Тихомир/а
05.01.
  • Джаракалуйс Дзънънтян Кристоси (Бъдни вечер). Религиозен празник на Арменската апостолическа православна църква.
  • Зимен Кръстовден (Попова Коледа). Празник на Православната християнска църква. Именици: Кръстьо, Кръстана
06.01.
  • Свето Богоявление (Йордановден). Празник на Православната християнска църква. Именици: Йордан/ка, Бончо, Бистра, Богдан/а, Богомил, Божан/а, Божидар/а, Борислав/а, Боян/а, Данчо/ка, Найден.
  • Сурп Дзънунд (Рождество Христово). Религиозен празник за Арменската апостолическа православна църква.
  • Бъдник (Бъдни вечер). Религиозен празник за армъните (власите).
  • Боджук. Рождество Христово за помаци и мюсюлмани.
  • Рождена дата на гениалния български поет и революционер Христо Ботев.
07.01.
  • Свети Йоан Кръстител (Ивановден). Празник на Православната християнска църква. Именици: Ваньо (Ваня), Иван/ка, Ивайло, Иванина, Ивелин, Ивета, Иво, Йоан, Йовка Йонка/о, Жан/а, Калоян.
  • Мерелоц. Задушница след коледа за Арменската апостолическа православна църква.
08.01.

  • Бабинден. Народен празник, в който се отдава почит на “бабата”, опитната жена, изпълнявала ролята на акушерка от най-далечни времена. От 1951 г. е и професионален празник на родилната помощ и на всички акушери и гинеколози. По стар стил се празнува на 21 януари.
  • Ден на независимостта на Монако.
10.01.

  • Ден на мигрантите и бежанците (от 1904 г. през втората неделя на м. януари, в рамките на католическата общност).
11.01.

  • Световен ден на думата „Благодаря”.
  • Преп. Теодосий Велики. Празник на Православната християнска църква. Именици: Богдан/а, Теодосий
12.01.

  • Празник на военното разузнаване (от 1996 г.).
  • Св. мчца Татяна. Християнски празник на католици и православни. Именици: Таня, Татяна.
13.01.

  • Ден на българското кино. Професионален празник на работещите в областта на киното (от 2005 г.).
14.01.

  • Банго Василий. Ромска Нова година.
  • Празник на войските на Министерството на транспорта (от 1994 г.).
  • Св. Нина. Празник на Православната християнска църква. Именици:Адам, Калчо, Нина, Нино
16.01.

  • Празник на работещите в областта на растителната защита (от 2005 г.).
17.01.

  • Преп. Антоний Велики (Антоновден). Празник на Православната християнска църква. Именици: Антоанета, Ант/д/он/ия, Дончо, Дон/ьо/ка, Тон/ьо/ка, Тот/ьо/ка.
  • Празник на гр. Антоново.
  • Световен ден на религиите (от 1950 г. през третата неделя на м. януари, по инициатива на Бахайската общност в САЩ).

18.01.

  • Свети Атанасий и Кирил Александрийски (Атанасовден). Празник на Православната християнска църква. Именици: Атанас/ка, Наск/а/о, Таньо, Тинка. Празнуват занаятчиите ковачи и железари.
  • Празнуват занаятчиите ковачи и железари

20.01.

  • Св. Евтимий, патриарх Търновски. (Именици: Евтим)
  • (02.02. стар стил) Петльовден. Ден на младото семейство. Ден на мъжката рожба. Български народен празник.
21.01.

  • Ден на родилната помощ по стар стил (от 1951 г.).
  • Бабинден за ромите.
  • Международен ден на прегръдката (от 1986 г.). Отбелязва се чрез приятелски прегръдки дори и с непознати хора.
  • Преп. Максим изповедник. Св. мчк. Неофит. Празник на Православната християнска църква. Именици:Агнеса, Валери/а, Максим, Максимилиян, Неофит.

22.01.

  • Св. апостол Тимотей. Празник на Православната християнска църква. Именици:Тимотей, Тимофей.
24.01.

  • Преп. Ксения. Празник на Православната християнска църква. Именици:Аксения, Аксиния, Ксения, Оксана.
25.01.

  • Световен ден на средствата за масова информация.
  • Рожден ден на Българската народна банка (1878).
  • Ден на българското радио.
  • Преп. Ксенофонт, Мария и синовете му. Празник на Православната християнска църква. Именици:Живко/а, Зоя.
26.01.  

  • Международен ден на митниците (от 1983 г.).
  • Международен ден на митническия служител. Професионален празник.
  • Ден на Австралия (по повод пристигането на първите заселници на острова през 1788 г., национален празник)
  • Ден на република Индия (1950г., национален празник)
27.01.  

  • Международен ден в памет на жертвите на Холокоста (приет с резолюция на ООН през 2005 г.)
28.01.

  • Европейски ден за защита на данните (от 2006 г.).
  • Празник на Разград. (по Решение на Общинския съвет от януари 1994г.).
29.01.

  • Професионален празник на работещите в системата на главна дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министерството на правосъдието (от 2006 г.).
  • Празник на Търговище. (от 1993г.) и на град Кюстендил (от 2009г.).
31.01. 

  • Цигански Атанас. Ромски празник.
  • Световен ден за помощ на болните от проказа (лепра) (от 1954 г. в последната неделя на м. януари).

Годишнини - декември 2016

01.12.
• 300 г. от рождението на Етиен Морис Фалконе (1716-1791), френски скулптор.
• 255 г. от рождението на Мадам Тисо (1761-1850), създателка на музея на восъчните фигури в Лондон.
• 150 г. от смъртта на Джордж Еверест (1790-1866), английски геодезист и картограф, военен инженер; пръв измерва височината на най-високия връх в света Джомолунгма /Еверест/.
• 120 г. от рождението на акад. Петко Стайнов (1896-1977), български композитор и музикален деец.
• 65 г. от рождението на о. з. полк. Александър Александров (1951), инженер, български летец-космонавт.
•  80 г. от рождението на Ян Кошка (1936-11.05.2006), словашки литературовед и преводач, изследовател на българския модернизъм.

02.12.
• 135 г. от смъртта на Жени Маркс (1814-1881), съпруга и сътрудничка на Карл Маркс.
• 125 г. от рождението на Ото Дикс (1891-1969), германски художник.
• 120 г. от рождението на Павел Берков (1896-1969), руски библиограф, литературовед и историк на книгата.
• 115 г. от рождението на проф. Недялка Симеонова (1901-1959), българска цигуларка и музикална педагожка.
• 110 г. от рождението на Хелер Голдмарк (1906-1977), американски изобретател, създател на цветната телевизия.
• 75 г. от рождението на Калин Донков (1941), български публицист и писател.
• 70 г. от рождението на Джани Версаче (1946-1997), италиански моделиер.
• 60 г. от рождението на Благой Благоев (1956), български щангист.
• 45 г. от първото в историята на космонавтиката меко кацане на повърхността на планетата Марс (1971) на съветската космическа автоматична станция “Марс-3”.

03.12.
• 395 г. откакто Галилео Галилей демонстрира за първи път създадения от него телескоп (1621).
• 150 г. от излизането в Цариград на вестник “Македония”, редактиран от Петко Р. Славейков (1866). Вестникът излиза до 25 юли 1872 г.
• 105 г. от рождението на Нино Рота (1911–1970), италиански композитор на филмова музика.

04.12.
• 225 г. от излизането на първия брой на вестник “Обзървър” във Великобритания – най-стария неделен вестник (1791).
• 135 г. от рождението на Елисавета Консулова-Вазова (1881-1965), българска художничка.
• 120 г. от рождението на Николай Тихонов (1896-1979), руски писател и общественик.
• 95 г. от рождението на Дина Дърбин /Една Мей/ (1921), американска киноактриса.
• 40 г. от смъртта на Бенджамин Бритън (1913-1976), английски композитор.

05.12.
• 250 г. от първия аукцион в Лондон на аукционната къща “Кристис” (1766).
• 225 г. от смъртта на Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), музикант и композитор.
• 150 г. от рождението на Траян Деметреску (1866-1896), румънски поет.
• 115 г. от рождението на Уолт Дисни (1901-1966), американски режисьор на документални и мултипликационни филми.
• 105 г. от смъртта на Валентин Серов (1865-1911), руски художник.
• 70 г. от рождението на Хосе Карерас (1946), испански оперен певец – тенор.

06.12.
• 245 г. от смъртта на Джовани Батиста Моргани (1682-1771), италиански анатом, положил основите на науката патология.
• 110 г. от смъртта на Ели Дюкомен (1833-1906), швейцарски журналист и пацифист, нобелов лауреат.
• 95 г. от сключването на договор между Великобритания и Ирландия (1921). Създадена е самостоятелна държава в южната част на Великобритания със статут на доминион.
• 90 г. от смъртта на Клод Моне (1840-1926), френски живописец, един от създателите на импресионизма.

07.12.
• 210 г. от излизането от печат в Римкин /дн. Румъния/ на първата новобългарска книга – “Неделник” /Кириакодромион/ (1806) на Софроний Врачански.
• 105 г. от рождението на професор Пенчо Пенев (1911-1968), български театровед.
• 75 г. от нападението на Япония срещу САЩ в хавайското пристанище Пърл Харбър (1941).

08.12.
• 275 г. от смъртта на Витус Беринг (1681-1741), руски офицер и мореплавател, по народност датчанин.
• 175 г. о т смъртта на Йохан Хайнрих фон Данекер (1758-1841), германски скулптор.
• 155 г. от рождението на Жорж Мелиес (1861-1938), френски режисьор.
• 150 г. от рождението на Диего Ривера (1866-1957), мексикански художник монументалист.
• 25 г. от учредяване на Асоциацията на демократичните общини в България (1991), сружение с нестопанска цел.

09.12.
• 1480 г. от падането на Рим (536). Войските на Велизарий превземат Италия и изгонват остготите.
• 375 г. от смъртта на Антонис ван Дайк (1599-1641), фламандски живописец.
• 145 г. от смъртта на Йозеф Манес (1820-1871), чешки живописец и график.
• 130 г. от рождението на Райко Даскалов (1886-1923), български политик и държавник, деец на БЗНС.
• 125 г. от рождението на Максим Богданович (1891-1917), белоруски поет и преводач.
• 115 г. от рождението на Еден фон Хорват (1901-1938), австрийски драматург, унгарец по произход.
• 100 г. от рождението на Кърк Дъглас /Исур Даниелович Демски/ (1916), американски киноактьор, режисьор и продуцент.
• 60 г. от произвеждането на първото олово в Оловно-цинковия завод в Кърджали (1956).
• 50 г. от смъртта на Спас Джонев (1927-1966), български драматичен актьор.

10.12.
• 195 г. от рождението на Николай Некрасов (1821-1878), руски поет и журналист.
• 185 г. от смъртта на Томас Йохан Зеебек (1770-1831), германски физик, откривател на термоелектричеството.
• 165 г. от рождението на Мелвил Дюи (1851-1931), американски библиотековед, основател на първата професионална библиотечна организация ALA и на първото библиотечно списание Library journal, разработил Десетичната клисификация.
• 140 г. откакто завършва Цариградската посланическа конференция (1876), на която се обсъждат проекти за създаване на автономна българска държава.
• 125 г. от приемането на Закон за народното просвещение от Петото Обикновено народно събрание (1891).
• 125 г. от рождението на Нели Закс (1891-1970), немска поетеса, нобелов лауреат.
• 120 г. от смъртта на Алфред Нобел (1833-1896), шведски инженер и химик, откривател на динамита.
• 115 г. от връчването на първите Нобелови награди (1901), учредени със завещанието на Алфред Нобел от 27 ноември 1895 г.
• 115 г. от рождението на М. Н. Румянцев /Карандаш/ (1901-1983), съветски цирков актьор.
• 110 г. от смъртта на Дамян Груев (1871-1906), един от водачите на националноосвободително движение на българите в Македония и Одринско, деец на ВМОРО.
• 95 г. от рождението на Кристине Брюкнер (1921), немска писателка.
• 90 г. от рождението на Катя Зехирева (1926-26.08.2009), българска актриса и театрална деятелка; професор, преподавател по сценична реч в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”.
• 80 г. от смъртта на Луиджи Пирандело (1867-1936), италиански писател и драматург.

11.12.
• 235 г. от рождението на Дейвид Бюстър (1781-1839), шотландски учен, изобретател на калейдоскопа.
• 215 г. от рождението на Кристиан Дитрих Грабе (1801-1836), немски драматург.
• 105 г. от смъртта на Христо Г. Данов (1828-1911), български възрожденски книгоиздател и книжар.
• 105 г. от рождението на Нагиб Махфуз (1911-30.08.2006), египетски писател, нобелист.
• 70 г. от създаването на Фонда на ООН за подпомагане на децата – УНИЦЕФ (1946).
• 25 г. от подписването на Договора от Маастрихт (1991), договор за икономически и валутен съюз, подписан от държавните ръководители на страните членки на Европейската общност в Маастрихт, Холандия. По силата на този договор подписалите го страни установяват помежду си Европейски съюз.
• 20 г. от основаването на Националното сдружение на общините в Република България, организация с идеална цел (1996).

12.12.
• 250 г. от смъртта на Йохан Кристоф Готшед (1700-1766), немски литератор.
• 250 г. от рождението на Николай Карамзин (1766-1826), руски писател.
• 195 г. от рождението на Гюстав Флобер (1821-1880), френски писател.
• 160 г. от представянето в Лом от театралната трупа на Кръстю Пишурка на историческата пиеса “Велисарий” от Траудцен (1856).
• 150 г. от рождението на Алфред Вернер (1866-1919), швейцарски химик, нобелист.
• 60 г. от смъртта на Евалд Андре Дюпон (1891-1956), германски кинорежисьор и сценарист.

13.12.
• 550 г. от смъртта на Донатело (ок. 1386-1466), италиански скулптор.
• 200 г. от рождението на Ернст Вернер фон Сименс (1816-1892), немски електроинженер и изобретател.
• 65 г. от рождението на Стефан Джамбазов (1951), български журналист и кинорежисьор-документалист.
• 60 г. от смъртта на Иван Кюлев (1872-1956), български хоров диригент.
• 45 г. от смъртта на Иван Башев (1916-1971), български политик и държавник.
• 25 г. от подписването в София на Протокол за установяване на дипломатически и консулски отношения мужду България и Украйна (1991).

14.12.
• 470 г. от рождението на Тихо Брахе (1546-1601), датски астроном.
• 150 г. от рождението на Роджър Фрай (1866-1934), английски художник, основоположник на постимпресионизма.
• 85 г. от смъртта на Марин Василев (1867-1931), български скулптор.
• 65 г. от рождението на Вежди Рашидов (1951), български скулптор, министър на културата.
• 35 г. от преминаването на Голанските възвишения под израелска юрисдикция (1981).

15.12.
• 225 г. от приемането ва Закона за гражданските права в САЩ (1791).
• 130 г. от рождението на д-р Александър Станишев (1886-1945), български лекар и държавник.
• 125 г. от приемането на Закон за устройството на въоръжените сили в Княжество България (1891). С този закон се полагат основите на изграждане на една съвременна структура на българската армия.
• 120 г. от рождението на професор Христо Вакарелски (1896-1979), български етнограф и фолклорист.
• 105 г. от достигането на Южния полюс от норвежеца Руал Амундсен и четиримата му спътници (1911).
• 35 г. от смъртта на Михаил Жаров (1900-1981), руски театрален и филмов актьор.

16.12.
• 150 г. от рождението на Василий Кандински (1866-1944), руски живописец и график.
• 100 г. от рождението на Иван Пейчев (1916-1976), български поет и драматург.
• 95 г. от смъртта на Камий Сен Санс (1835-1921), френски композитор, диригент.
• 65 г. от рождението на Иван Иванов (1951-2004), български филмов и театрален актьор.
• 60 г. от установяването на дипломатически отношения между България и Люксембург (1956).

17.12.
• 240 г. от рождението на Йохан Ритер (1776-1810), немски учен, откривател на ултравиолетовите лъчи.
• 25 г. от образуването на първата в България Софийска фондова борса (1991). Създадена от Българската стопанска камара и акционерно дружество “Сателитдайг”, съвместно с международния консорциум “Опън маркет”. От 1997 г. става “Българска фондова борса - София” АД.
• 25 г. от приемането в Хага на Европейската енергийна харта (1991).
• 20 г. от смъртта на Станко Тодоров (1920-1996), български политик и държавник.

18.12.
• 160 г. от рождението на Джоузеф Томсън (1856-1940), английски физик, откривател на електрона; нобелов лауреат.
• 95 г. от рождението на Юрий Никулин (1921-1997), руски цирков и филмов актьор.
• 45 г. от смъртта на Александър Твардовски (1910-1971), руски поет.

19.12.
• 275 г. от смъртта на Витус Беринг (1680-1741), датски морски офицер на руска служба, открил Беринговия проток, разделящ Азия от Америка.
• 165 г. от смъртта на Джоузеф Търнър (1775-1851), английски художник.
• 140 г. от смъртта на Виктор Григорович (1815-1876), руски славист, открил редица старобългарски ръкописи – Зографско, Маринско четвероевангелие и Охридски апостол, които отнесъл в Русия.
• 115 г. от рождението на Димитър Ненов (1901-1953), български пианист и композитор.
• 110 г. от рождението на Леонид Брежнев (1906-1982), съветски политик и държавник.
• 85 г. от рождението на Марта Месарош (1931), унгарска режисьорка и сценаристка.
• 20 г. от смъртта на Марчело Мастрояни (1924-1996), италиански актьор.

20.12.
• 175 г. от рождението на Фердинан Бюисон (1841-1932), френски философ и педагог, нобелист.
• 165 г. от рождението на Айза Гритс Кендлър (1851-1929), американски предприемач и филантроп, основател на компанията “Кока Кола”.
• 110 г. от избухването на обща железничарска стачка в България (1906).
• 65 г. от рождението на Маргарита Хранова (1951), българска естрадна певица.

21.12.
• 180 г. от рождението на Милий Балакирев (1836-1910), руски композитор, пианист и диригент.
• 150 г. от рождението на Ищван Тьомьоркен (1866-1917), унгарски прозаик, етнограф и археолог.
• 95 г. от рождението на Алисия Алонсо (1921), кубинска балерина.
• 75 г. от рождението на Ванко Урумов (1941), български художник.
• 45 г. от смъртта на Сашо Настев (1900-1971), български писател и театрален деец.
• 45 г. от катастрофата на български самолет “ИЛ-18”, изпълняващ полет София-Алжир (1971). Загиват 28 души от 73-ма пътници и екипаж.
• 20 г. от смъртта на професор Иван Спасов (1934-1996), български композитор и музикален педагог.
• 20 г. от смъртта на Карл Сейгън (1934-1996), американски физик и астроном.

22.12.
• 140 г. от рождението на Филипо Томазо Маринети (1876-1944), италиански писател.
• 80 г. от смъртта на професор Асен Златаров (1885-1936), български биохимик и общественик.
• 80 г. от смъртта на Николай Островски (1904-1936), руски писател.
• 60 г. от рождението на Соломон Паси (1956), български математик, политик и държавник.

23.12.
• 125 г. от рождението на Щилиян Попов (1891-1968), български драматичен актьор и режисьор.
• 120 г. от рождението на Джузепе Томази ди Лампедуза (1896-1957), италиански писател.
• 115 г. от рождението на Мария Димова (1901-1944), българска балетмайсторка.
• 95 г. от смъртта на д-р Тота Венкова (1855-1921), българска лекарка, общественичка и дарителка.
• 25 г. от учредяването на първото Сдружение за частно радиоразпръскване в България (1991).

24.12.
• 525 г. от рождението на Игнаций Лойола (1491-1556), испански монах, създател на йезуитския орден.
• 145 г. от първото изпълнение в Кайро на операта “Аида” от Верди (1871), по случай откриването на Суецкия канал.
• 115 г. от рождението на Александър Фадеев (1901-1916), руски писател.
• 100 г. от смъртта на Вацлав Добруски (1858-1916), чешки учен, живял и работил в България.
• 65 г. от рождението на Петър Кърджилов (1951), български киновед, писател и издател.
• 65 г. от обявяването на независимостта на Либия (1951).
• 35 г. от тържественото откриване на ТЕЦ “Марица-изток 3” (1981).
• 25 г. от смъртта на Георги Раданов (1924-1991), български драматичен актьор.
• 20 г. от смъртта на академик Димитър Ангелов (1917-1996), български историк.

25.12.
• 125 г. от рождението на Евалд Андре Дюпон (1891-1956), германски кинорежисьор и сценарист.
• 95 г. от смъртта на Владимир Короленко (1853-1921), руски исател.
• 90 г. от смъртта на Мара Нонинска-Миятева (1883-1926), първата българска киноактриса.

26.12.
• 300 г. от рождението на Томас Грей (1716-1771), английски поет.
• 245 г. от смъртта на Клод Адриан Хелвеции (1715-1771), френски философ.
• 125 г. от рождението на Хенри Милър (1891-1980), американски писател.
• 120 г. от рождението на академик Георги Наджаков (1896-1981), български физик и общественик.
• 120 г. от смъртта на Емил Дюбоа-Реймон (1818-1896), германски физиолог, създател на електрофизиологичната апаратура.
• 90 г. от рождението на Мария Атанасова (1926-2000), първата българка – пилот от гражданската авиация.
• 75 г. от рождението на Димитър Коруджиев (1941), български писател и общественик.
• 25 г. от последното заседание на Върховният съвет на СССР, на което се приема декларация и официално се прекратява формалното съществуване на СССР като държава и като субект на международното право (1991).
• 25 г. от смъртта на проф. Борис Геров (1903-1991), български езиковед.

27.12.
• 445 г. от рождението на Йоханес Кеплер (1571-1630), германски астроном.
• 120 г. от рождението на Луис Бромфийлд (1896-1956), американски писател.
• 115 г. от рождението на Марлене Дитрих /Мария Магдалена фон Лош/ (1901-1992), американска актриса, германка по произход.
• 35 г. от смъртта на Хоугланд Кармайкъл (1899-1981), американски композитор, пианист, певец и актьор.
• 30 г. от смъртта на Ромео Райчев (1913-1986), български оперен диригент.
• 25 г. от смъртта на Стефан Попов (1891-1991), български художник.

28.12.
• 310 г. от смъртта на Пиер Бейл (1647-1706), френски публицист и философ.
• 135 г. от рождението на Братован Желев (1881-1936), български педагог и публицист.

29.12.
• 140 г. от рождението на Пабло Казалс (1876-1973), испански виолончелист, композитор и диригент.
• 120 г. от рождението на Давид Алфаро Сикейрос (1896-1974), мексикански художник и общественик.
• 95 г. от рождението на Лили Берон (1921-1996), българска балетна актриса.
• 35 г. от смъртта на Мирослав Кърлежа (1893-1981), хърватски писател.
• 30 г. от смъртта на Андрей Тарковски (1932-1986), руски кинорежисьор.

30.12.
• 425 г. от рождението на Йозеф фон Фуртенбах (1591-1667), немски архитект, открил илюзорната сцена в театъра.
• 325 г. от смъртта на Робърт Бойл (1627-1691), английски физик.
• 100 г. от убийството на Григорий Распутин (1872-1916), руски политик.
• 35 г. от смъртта на акад. Евгений Фьодоров (1910-1981), руски полярен изследовател.

31.12.
• 120 г. от рождението на Филип Стивънсън (1896-1965), американски писател.
• 115 г. от рождението на Крум Пенев (1901-1986), български поет и драматург.
• 85 г. от рождението на Васил Андреев (1931-1999), български актьор и поет.
• 50 г. от смъртта на Минко Николов (1929-1966), български литературен критик и историк.

Годишнини - ноември 2016

01.11.
• 515 г. от акостирането на ескадрата на Америго Веспучи в залива на Рио де Жанейро (1501).
• 380 г. от рождението на Никола Боало (1636-1711), френски поет и критик.
• 145 г. от рождението на Стивън Крейн (1871-1900), американски писател.
• 135 г. от произвеждането на избори за Държавен съвет (1881). За председател е избран Тодор Икономов.
• 130 г. от избирането на Регентство от Третото Велико народно събрание (1886) – Стефан Стамболов, Сава Муткуров и Георги Живков.
• 110 г. от рождението на Лукино Висконти (1906-1976), италиански режисьор.
• 105 г. от рождението на Анри Троя /Лев Тарасов/ (1911-02.03.2007), френски белетрист.
• 85 г. от рождението на Д. А. Башкиров (1931), руски пианист и преподавател.
• 45 г. от смъртта на Михаил Ром (1901-1971), руски сценарист и филмов режисьор.
• 25 г. от официалното откриване на Американския университет в Благоевград (1991).

02.11.
• 150 г. от рождението на Фриц Хофман (1866-1956), германски химик, откривател на изкуствения каучук.
• 110 г. от рождението на Лукино Висконти (1906-1976), италиански кинорежисьор.
• 110 г. от рождението на Емил Коралов (1906-1986), български писател.
• 105 г. от рождението на Одисеас Елитис (1911-18.03.1996), гръцки поет, нобелист.
• 85 г. от рождението на проф. Николай Генчев (1931-22.11.2000), български историк, член-кореспондент на БАН, носител на Международна Хердерова награда за принос в европейската наука.
• 80 г. от излъчването от Би Би Си на първата редовна телевизионна програма в света.
• 20 г. от смъртта на Емил Вагенщайн (1930-1996), български кинооператор.

03.11.
• 215 г. от рождението на Винченцо Белини (1801-1835), италиански композитор.
• 215 г. от рождението на Карл Бедекер (1801-1859), немски издател и книгоразпространител.
• 115 г. от рождението на Андре Малро (1901-1976), френски писател.
• 95 г. от рождението на Чарлз Бронсън (1921-30.08.2003), американски артист.
• 90 г. от рождението на Никола Ковачев (1926-08.10.2005), български режисьор, кинодокументалист.

04.11.
• 885 г. от смъртта на Омар Хаям (1048-1131), персийски поет, математик и астроном.
• 160 г. от смъртта на Пол Деларош (1797-1856), френски живописец.
• 120 г. от рождението на проф. Драган Кърджиев (1896-1968), български оперен режисьор.
• 100 г. от рождението на Уолтър Кронкайт (1916-17.07.2009), американски телевизионен журналист.
• 70 г. от създаването на ЮНЕСКО – организация на Обединените нации за образование, наука и култура.
• 50 г. от смъртта на Веселин Ханчев (1919-1966), български поет и преводач.

05.11.
• 180 г. от смъртта на Карел Хинек Маха (1810-1836), чешки поет романтик.
• 30 г. от смъртта на д-р Маньо Стоянов (1903-1986), български библиограф и изследовател на българската възрожденска книжнина.
• 25 г. от смъртта на Робърт Максуел (1923-1991), британски медиен магнат.
• 20 г. от смъртта на Димитър Пеев (1919-1996), български писател, журналист и дипломат.

06.11.
• 245 г. от рождението на Алоис Зенефелдер (1771-1834), немски учен, изобретател на литографията.
• 220 г. от смъртта на Екатерина ІІ (1729-1796), руска империатрица.
• 165 г. от рождението на Чарлс Хенри Дау (1851-1902), американски финансов журналист, чието име, заедно с това на Едуард Джоунс, носи борсовият индекс Дау-Джоунс.
• 155 г. от рождението на Джеймс Несмит (1861-1927), американски учител, създал през 1891 г. правилата на баскетбола.
• 80 г. от смъртта на Цветана Табакова (1905-1936), българска оперна певица.

07.11.
• 150 г. от откриването на първата жп линия в България – Русе-Варна (1866).
• 125 г. от рождението на Дмитрий Фурманов (1891-1926), руски писател.
• 110 г. от смъртта на Иванка Ботева (1876-1906), българска учителка и общественичка, дъщеря на поета Христо Ботев.
• 105 г. от рождението на Йосиф Цанков (1911-1971), български композитор на забавна музика.
• 90 г. от рождението на Джоан Съдърланд (1926-10.10.2010), австралийска оперна певица – сопран.
• 85 г. от рождението на Орлин Орлинов (1931), български поет и писател.
• 70 г. от свикването на Велико народно събрание (1946-1949). Свикано формално на основата на Търновската конституция, то е единственото Велико народно събрание, което едновременно упражнява и двете власти – учредителна (за изработване на нова конституция) и обикновено.
• 65 г. от рождението на Стефан Софиянски (1951), български политик и държавник.

08.11.
• 360 г. от рождението на Едмънд Халей (1656-1742), английски астроном, открил Халеевата комета.
• 120 г. от откакто Вилхелм Конрад фон Рьонтген, немски учен, открива лъчите, носещи неговото име.
• 100 г. от рождението на Петер Вайс (1916-1982), немски писател и режисьор.
• 80 г. от откриването в Свищов на Висшето търговско училище “Димитър А. Ценов” (1936), днес Стопанска академия “Д. А. Ценов”.

09.11.
• 2015 г. от рождението на Гейл Бордън (1801-1874), американски бизнесмен, изобретил дълготрайното съхранение на храните.
• 115 г. от основаването в София на Българското историческо дружество (1901).
• 55 г. от пускането в действие край София на първия научно-изследователски атомен реактор (1961), спрян през 1989 г.
• 25 г. от смъртта на Ив Монтан (1921-1991), френски актьор и певец.

10.11.
• 125 г. от смъртта на Артюр Рембо (1854-1891), френски поет.
• 45 г. от смъртта на Гюрга Пенджурова (1895-1971), българска народна певица.
• 40 г. от смъртта на Теодор Бестерман (1904-1976), английски библиограф, съставил уникална “Световна библиография на библиографията”.
• 35 г. от смъртта на Димитър Стоевски (1902-1981), български лекар и писател.
• 20 г. от смъртта на Стефан Гецов (1932-1996), български драматичен актьор.

11.11.
• 195 г. от рождението на Фьодор Достоевски (1821-1881), руски писател.
• 115 г. от рождението на проф. Генчо Пирьов (1901-2001), български педагог и психолог, чллен-кореспондент на БАН.
• 105 г. от рождението на акад. Пантелей Зарев (1911-1997), български литературен критик и държавник.
• 85 г. от рождението на Петър Караангов (1931), български писател и драматург.

12.11.
• 150 г. от рождението на Гено Киров (1866-1944), български актьор и театрален деец.

13.11.
• 1150 г. откакто папа Николай І връчва на българските пратеници своите отговори на въпросите, поставени от княз Борис (866).
• 180 г. от рождението на Ярослав Домбровски (1836-1871), полски революционер.
• 125 г. от рождението на Георги Спасов (1891-1953), български композитор.
• 95 г. от рождението на Никола Мирчев (1921-1973), български художник.

14.11.
• 300 г. от смъртта на Готфрид Лайбниц (1646-1716), немски философ и математик.
• 185 г. от смъртта на Георг Вилхелм Фридрих Хегел (1770-1831), немски философ, създател на диалектиката.
• 165 г. от първото издание на романа “Моби Дик” на Хърман Мелвил (1851).
• 150 г. от рождението на акад. Васил Златарски (1866-1935), български историк, археолог и епиграф.
• 125 г. от рождението на Фредерик Грант Бантинг (1891-1941), канадски учен, разработил с Чарлс Бест метод за получаване на инсулин; нобелист.
• 25 г. от смъртта на Иван Николов (1937-1991), български поет и преводач.

15.11.
• 135 г. от погребението на Уста Кольо Фичето /Никола Фичев/ (1800-1881), български майстор-строител и архитект от епохата на Възраждането.
• 110 г. от рождението на Дмитрий Сергеевич Лихачов (28.11 ст. стил/15.11.1906-30.09.1999), руски литературовед и историк на културата.
• 100 г. от смъртта на Хенрих Сенкевич (1846-1916), полски писател, нобелист.
• 95 г. от рождението на проф. Лили Атанасова (1921), българска пианистка и музикална педагожка.
• 40 г. от смъртта на Жан Габен (1904-1976), френски киноактьор.

16.11.
• 250 г. от рождението на Рудолф Крьозер /Кройцер/ (1766-1831), френски цигулар, на когото Моцарт посвещава “Опус № 47”, известен като Кройцеровата соната.
• 115 г. от рождението на Димитър Пантелеев (1901-1993), български поет и преводач.

17.11.
• 155 г. от смъртта на Николай Добролюбов (1836-1861), руски литературен критик и публицист.
• 140 г. откакто в Кишинев полага клетва сформираното българско опълчение (1876).
• 135 г. от рождението на Стоян Николов (1881-1934), български оперен певец.
• 110 г. от рождението на Марио Солдати (1906-1999), италиански писател, кинорежисьор и изкуствовед.
• 110 г. от рождението на Соичиро Хонда (1906-1991), японски инженер, създател на най-голямата в Япония автомобилна компания.
• 90 г. от рождението на Всеволод В. Овчинников (1926), руски журналист.
• 85 г. от смъртта на Георги Атанасов-Маестрото (1882-1931), български композитор и диригент.

18.11.
• 390 г. от освещаването от папа Урбан VIII на базиликата “Свети Петър” (1626) във Ватикана.
• 230 г. от рождението на Карл Мария фон Вебер (1786-1826), немски композитор, диригент, пианист; основоположник на немския романтизъм.
• 135 г. от смъртта на Захарий Круша (1810-1881), български учител и книжовник.
• 115 г. от рождението на Джордж Хорес Галъп (1901-1984), американски статистик, въвел социологическите допитвания до общественото мнение; основател и ръководител на Института „Галъп, днес Организация „Галъп”.
• 95 г. от рождението на Светла Даскалова (1921), български политик и държавник.
• 80 г. от рождението на Николай Евров (1936), български пианист.

19.11.
• 305 г. от рождението на Михаил Василиевич Ломоносов (1711-1765), руски учен – енциклопедист, един от основателите на съвременното естествознание; поет, художник.
• 125 г. от смъртта на Густав Шпангенберг (1828-1891), немски художник.
• 80 г. от рождението на Надежда Хвойнева (1936-2000), българска народна певица.

20.11.
• 565 г. от създаването в Испания на Светата Инквизиция (1451), съд за преследване на ересите.

21.11.
• 145 г. от рождението на Панайот Пипков (1871-1942), български композитор и капелмайстор, автор на химна “Върви народен възродени”.
• 135 г. от смъртта на Ами Буе (1794-1881), френски естествоизпитател и геолог.
• 125 г. от рождението на проф. Петър Георгиев (1891-1978), български журналист и политик.
• 100 г. от смъртта на Франц Йосиф І (18.08.1830-1916), император на Австро-Унгария.
• 85 г. от приемането на т.нар. Уестминстърски статут за признаване на независимостта на английските доминиони и за създаване на Британската общност(1931), сега Общност на нациите.
• 50 г. от смъртта на Димо Бойчев (1878-1966), български хоров диригент и музикален педагог.
• 25 г. от смъртта на Юлия Друнина (1924-1991), руска поетеса.

22.11.
• 115 г. от смъртта на Александър Ковалевски (1840-1901), руски биолог, един от основоположниците на еволюционната ембриология и физиология.
• 110 г. от въвеждането на сигнала SOS като призив за помощ при бедствие (1906).
• 100 г. от смъртта на Джек Лондон (1876-1916), американски писател.
• 50 г. от смъртта на Светослав Минков (1902-1966), български писател.

23.11.
• 140 г. от рождението на Мануел де Фая (1876-14.11.1946), испански композитор.
• 135 г. от смъртта на Николай Пирогов (1810-1881), руски учен, лекар.
• 80 г. от първия брой на американското списание “Лайф”.
• 70 г. от смъртта на Николай Рубакин (1862-1946), руски книговед, библиограф и писател, организатор на Международен институт по библиопсихология в Лозана.
• 40 г. от смъртта на Андре Марло (1901-1976), френски писател и общественик.

24.11.
• 190 г. от рождението на Карло Колоди (1826-1890), италиански писател и критик, автор на „Приключенията на Пинокио”.
• 125 г. от рождението на Васил Гендов (1891-1970), български киноартист и режисьор, един от пионерите на българското кино.
• 120 г. от рождението на Цанко Лавренов (1896-1978), български художник.
• 100 г. от смъртта на сър Хайрам Максим (1840-1916), английски изобретател на картечницата.
• 95 г. от учредяването в Париж на Международната федерация по конен спорт (1921).
• 75 г. от рождението на Пит Бест (1941), американски музикант, първи барабанист на групата “Бийтълс”.
• 50 г. от смъртта на Катя Попова (1924-1966), българска оперна певица.
• 25 г. от смъртта на Фреди Меркюри /Фредерик Булсара/ (1946-1991), английски рокпевец, солист на "Куин".

25.11.
• 235 г. от основаването в Лайпциг на Гевандхаусоркестър (1781).
• 105 г. от смъртта на Пол Лафарг (1842-1911), деец на френското и международното работническо движение.
• 90 г. от рождението на Пол Андерсън (1926-31.07.2001), американски писател, автор на фентъзи и на исторически романи
• 35 г. от приемането от ООН на Декларацията за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основаващи се на религиозна принадлежност или убеждения (1981).

26.11.
• 110 г. от рождението на Димитър Гундов (1906-1978), български поет.
• 105 г. от рождението на Нина Кираджиева (1911-2005), българска балетна актриса и балетмайстор.
• 25 г. от смъртта на Гочо Гочев (1913-1991), български театровед.

27.11.
• 315 г. от рождението на Андерс Целзиус (1701-1744), шведски астроном и физик, създател на скалата за измерване на температурата.
• 205 г. от смъртта на Гаспар Мелчор де Ховелянос (1744-1811), испански просветител.
• 125 г. от рождението на Иван Багрянов (1891-1945), български политик и държавник.
• 100 г. от смъртта на Емил Верхарн (1855-1916), белгийски поет, драматург и критик.
• 25 г. от смъртта на Васил Бараков (1902-1991), български художник.

28.11.
• 195 г. от рождението на Николай Некрасов (1821-1877), руски поет, прозаик и критик.
• 135 г. от рождението на Стефан Цвайг (1881-1942), австрийски писател.
• 110 г. от рождението на Дмитрий Лихачов (1906-1999), руски литературовед.
• 90 г. от откриването в София на къщата музей “Иван Вазов” (1926).
• 85 г. от смъртта на Васил Кирков (1870-1931), български драматичен актьор.
• 35 г. от откриването край Шумен на мемориален комплекс “Създатели на българската държава” (1981), построен за 1300-годишнината от създаването на българската държава.

29.11.
• 190 г. от смъртта на Василий Севергин (1765-1826), руски минералог и химик.
• 160 г. от рождението на Георгий Плеханов (1856-1918), руски политик, един от основателите на РСДРП.
• 125 г. от рождението на акад. Константин Петканов (1891-1952), български писател и публицист.
• 110 г. от рождението на Роман Кармен (1906-1978), руски кинорежисьор и оператор, журналист и сценарист.
• 45 г. от смъртта на проф. Васил Захариев (1895-1971), български художник и изкуствовед.

30.11.
• 365 г. от рождението на Димитрий Ростовски /Даниил Савич Туптало/ (1651-1709), руски църковен деятел, просветител; канонизиран през 1757 г.
• 150 г. от рождението на Андрей Ляпчев (1866-1933), български журналист, политик и държавник.
• 75 г. от рождението на Иван Цанев (1941), български поет.
• 50 г. от смъртта на Александър Спасов (1879-1966), български детски писател.
• 30 г. от смъртта на Кари Грант (1904-1986), американски актьор.

Годишнини - октомври 2016

01.10.
• 225 г. от рождението на Сергей Аксаков (1791-1859), руски писател.
• 105 г. от рождението на Захари Жандов (1911-1998), български кинорежисьор.
• 105 г. от рождението на Веселина Геновска (1911-1960), българска писателка.
• 75 г. от смъртта на Стефан Киров (1883-1941), бъргарски драматичен артист.
• 70 г. от произнасянето на присъдите на Нюрнбергския процес срещу 22 висши немски офицери (1946).

02.10.
• 100 г. от смъртта на Димчо Дебелянов (1887-1916), български поет.
• 65 г. от рождението на Ромина Пауър (1951), италианска певица.
• 65 г. от рождението на Стинг /Гордън Матю Томас Съмнър/ (1951), британски рокмузикант.
• 20 г. от убийството на Андрей Луканов (1938-02.10.1996), български политик.

03.10.
• 790 г. от смъртта на св. Франциск Асизки (1182-1226), основател на францисканския орден.
• 110 г. от приемането на морска конференция в Лондон на SOS като международен сигнал за тревога (1906).
• 85 г. от смъртта на Карл Нилсен (1865-1931), датски композитор и диригент.
• 75 г. от патентоването на аерозола от американските избиратели Л. Д. Гудхю и У. Н. Съливан (1941).

04.10.
• 200 г. от рождението на Йожен Поатие (1816-1887), френски поет, автор на текста на “Интернационалът”.
• 145 г. от смъртта на Александър Афанасиев (1826-1871), руски историк и литературовед.
• 140 г. от рождението на Димитър Полянов (1876-1953), български поет и преводач.
• 120 г. от рождението на Бъстър Китън (1896-1966), американски комедиен актьор и акробат.
• 90 г. от рождението на Георги Георгиев-Гец (1926-1996), български актьор.
• 75 г. от рождението на Роберт Уилсън (1941), американски театрален режисьор и художник.

05.10.
• 235 г. от рождението на Бернард Болцано (1781-1848), чешки философ и математик.
• 95 г. от създаването на Международния ПЕН клуб в Лондон (1921).
• 90 г. от смъртта на проф. Беньо Цонев (1863-1926), български езиковеди палеограф.
• 85 г. от първия успешен полет над Тихия океан (1931), извършен от Клайд Пенкбърн и Хю Хърндън.
• 80 г. от рождението на Вацлав Хавел (1936), чешки писател и драматург, политик и държавник.

06.10.
• 135 г. от рождението на Димитър Подвързачов (1881-1937), български поет, преводач и журналист.
• 130 г. от рождението на Едвин Фишер (1886-1960), швейцарски пианист.
• 80 г. от смъртта на Георги Баласчев (1869-1936), български историк и археолог.
• 65 г. от смъртта на Ото Майерхоф (1884-1951), германски биохимик, нобелист.
• 50 г. от смъртта на акад. Михаил Димитров (1881-1966), български философ и историк.
• 35 г. от убийството на Анур Садат (1918-1981), президент на Египет.

07.10.
• 210 г. откакто Ралф Уеджууд патентова в Лондон своето откритие – индигото (1806).
• 110 г. от рождението на Ангел Тодоров (1906-1993), български поет, преводач и публицист.
• 80 г. от рождението на Дезмънд Туту (1931), първият чернокож епископ на Йоханесбург, нобелист за мир.
• 15 г. откакто влиза в сила Законът за електронния документ и електронния подпис, приет от Народното събрание на 22 март 2001 г. (ДВ. бр. 36,6.4.2001).

08.10.
• 100 г. от рождението на Димитър Механджийски (1916), български художник.
• 100 г. от смъртта на Стойчо Каравелов (1865-1916), металург, контролирал сеченето на български монети.
• 85 г. от рождението на Юлиан Семьонов (1931-1993), руски писател и драматург.

09.10.
• 815 г. от рождението на Робер дьо Сорбон (1201-1274), френски теолог, основател на Богословския колеж в Париж.
• 315 г. от основаването на Йейлския университет в Ню Хевън, щата Кънектикът (1701).
• 95 г. от рождението на акад. Азаря Поликаров (1921-2000), български физик и философ.
• 85 г. от смъртта на Антал Сташек (1843-1931), чешки писател.
• 60 г. от смъртта на Тодор Хаджиев (1881-1956), български диригент, композитор и пианист.

10.10.
• 285 г. от рождението на Хенри Кавендиш (1731-1810), английски физик и химик, откривател на водорода.
• 155 г. от рождението на Фритьоф Нансен (1861-1930), норвежки полярен изследовател и общественик.
• 140 г. от рождението на Валтер Ниман (1876-1953), германски композитор.

11.10.
• 485 г. от смъртта на Улрих Цвингли (1484-1531), швейцарски църковен реформатор.
• 400 г. от рождението на Андреас Грифиус (1616-1664), немски драматург и поет.
• 135 г. от рождението на Алберт Гечев (1881-1915), български литературен критик и историк.
• 120 г. от смъртта на Антон Брукнер (1824-1896), австрийски композитор, органист и педагог.
• 55 г. от първия подземен ядрен опит на СССР (1961).

12.10.
• 150 г. от рождението на Джеймс Макдоналд (1866-11937), първият премиер на Великобритания от Лейбъристката партия.
• 140 г. от рождението на Георг Шнайдер (1876-1960), именит немски библиотекар и библиограф.
• 125 г. от рождението на Артър Сулцбъргър (1891-1968), американски писател и журналист.
• 120 г. от рождението на Еудженио Монтале (1869-1981), италиански писател, нобелист.

13.10.
• 195 г. от рождението на Рудолф Вирхов (1821-1902), германски патолог.
• 95 г. от рождението на Ив Монтан (1921-1991), френски актьор и певец.
• 60 г. от рождението на Явор Цанев (1956), български художник график.
• 30 г. от смъртта на Херман фон Сименс (1885-1986), германски физик и индустриалец.

14.10.
• 170 г. от рождението на Димитър Маринов (1846-10.01.1940), български етнограф, фолклорист, общественик.
• 165 г. от основаването на информационната агенция “Ройтерс” (1851).
• 90 г. от отпечатването в Лондон на първото издание на книгата “Мечо пух” (1926) от Алън Милн.
• 45 г. от откриването на Великотърновския университет “Св.св. Кирил и Методий” (1971). Първи ректор е Димитър Филипов.
• 25 години от смъртта на Аркадий Стругацки (1925-1991), руски писател.

15.10.
• 160 г. от рождението на Оскар Уайлд (1856-1900), английски писател от ирландски произход.
• 20 г. от смъртта на акад. Димитър Косев (1903-1996), български историк.

16.10.
• 225 г. от смъртта на Григорий Потемкин (1739-1791), руски държавен деец и дипломат.
• 130 г. от рождението на Давид бен Гурион (1886-1973), израелски държавник, първи премиер на Израел.
• 120 години от откриването в София на Рисувално училище, днес Национална художествена академия (1896).
• 35 г. от смъртта на Моше Даян (1915-1981), израелски политик.

17.10.
• 185 г. от откриването от Майкъл Фарадей на принципа на динамото, който позволява генерирането на електрически ток (1831).
• 85 г. от рождението на Анатолий Приставкин (1931), руски писател и обществен деец.
• 80 г. от рождението на Сергей Кулиш (1936), руски кинорежисьор и сценарист.
• 70 г. от рождението на В. В. Третяков (1946), руски цигулар.
• 60 г. от откриването във Великобритания на първата в света атомна електроцентрала (1956).

18.10.
• 140 години от свикването в Букурещ на народен събор (1876), организиран от Българското централно благотворително общество /БЦБО/, пряк наследник на БРЦК.
• 90 г. от рождението на Чък Бери /Чарлс Едуард Бери/ (1926), американски джазмузикант.
• 85 г. от смъртта на Томас Алва Едисон (1847-1931), американски изобретател, патентовал над 1000 открития, сред които електрическата крушка, грамофона и прожекционния апарат.
• 50 г. от смъртта на Жан-Пиер Пежо (1896-1966), френски автомобилостроител.

19.10.
• 230 г. от рождението на поп Йовчо (1786-неизв.), български свещеник, тревненски летописец.
• 160 г. от рождението на Константин Никифоров (1856-1891), първи български военен министър.
• 130 г. от свикването във Велико Търново на ІІІ Велико Народно събрание (1886), чиято задача е да избере нов княз на България след абдикацията на Александър Батенберг.
• 85 г. от смъртта на Стефан Панаретов (1853-1931), български дипломат и общественик; първи български посланик във Вашингтон.
• 55 г. от рождението на Емил Хърсев (1961), български финансист.
• 55 г. от смъртта на Михай Садовяну (1880-1961), румънски писател, държавен и обществен деец.

20.10.
• 400 г. от рождението на Томас Бартолин (1616-04.12.1680), датски лекар и математик, описал пръв и цялостно човешката лимфна система.
• 125 г. от рождението на Джеймс Чадуик (1891-1974), английски физик, откривател на неутрона, нобелов лауреат.
• 120 г. от рождението на Боян Българанов (1896-1972), български политик.
• 110 г. от рождението на Славчо Васев (1906-1990), български писател и журналист.
• 95 г. от рождението на Л. И. Макарова (1921), руска актриса.
• 50 г. от смъртта на Димитър Талев (1898-1966), български писател.

21.10.
• 460 г. от смъртта на Пиетро Аретино (1492-1556), италиански поет.
• 170 г. от рождението на Едмондо де Амичис (1846-1908), италиански писател.
• 120 г. от рождението на Евгений Шварц (1896-1958), руски писател.
• 85 г. от смъртта на Артур Шницлер (1862-1931), австрийски драматург.

22.10.
• 205 г. от рождението на Ференц Лист (1811-1886), унгарски композитор, пианист и диригент.
• 125 г. от рождението на Стефан Петров (1891-1991), български художник.
• 125 г. от рождението на Феделио Финке (1891-1968), немски композитор.
• 110 г. от смъртта на Пол Сезан (1839-1906), френски художник постимпресионист, повлиял на развитието на модернизма в живописта на ХХ век.
• 95 г. от смъртта на Александър Димитров (1873-1921), български политик и държавник.
• 85 г. от рождението на проф. Петър Луканов (1931), български балетен хореограф.

23.10.
• 525 г. от рождението на Игнаций Лойола (1491-1556), испански аристократ, основател на Йезуитския орден.
• 215 г. от рождението на Алберт Лорцинг (1801-1851), немски композитор.
• 115 г. от смъртта на Георг фон Сименс (1839-1901), немски финансист и промишленик.
• 95 г. от смъртта на Джон Бойд Дънлоп (1840-1921), английски изобретател.
• 60 г. от началото на антикомунистическото въстание в Унгария (1956 г.), потушено от съветски войски през ноември 1956 г.
• 25 г. от смъртта на Ангел Манолов (1912-1991), български хоров диригент.

24.10.
• 415 г. от смъртта на Тихо Брахе (1546-1601), датски астроном.
• 180 г. от патентоването на кибрита (1836).
• 105 г. от рождението на Аркадий Райкин (1911-1987), руски актьор.
• 100 г. откакто Хенри Форд въвежда във фабриката си равното заплащане на труда на мъжете и жените(1916).
• 60 г. от рождението на Екатерина Михайлова (1956), български политик и държавник.
• 45 г. от смъртта на Йосиф Цанков (1911-1971), български композитор.

25.10.
• 205 г. от рождението на Еварист Галоа (1811-1832), френски математик, основоположник но съвременната алгебра.
• 135 г. от рождението на Пабло Пикасо (1881-1973), испански художник и скулптор.
• 130 г. от рождението на Никола Атанасов (1886-1969), български композитор, автор на първата българска симфония.
• 110 г. от смъртта на Тодор Бурмов (1834-1906), първи български министър-председател след Освобождението.
• 95 г. от рождението на Михай (1921), крал на Румъния до 1947 г.
• 85 г. от рождението на Ани Жирардо (1931), френска актриса.
• 75 г. от рождението на Ан Тейлър (1941), американска писателка.

26.10.
• 1710 г. от смъртта на св. Димитрий Солунски (неизв.–306).
• 565 г. от рождението на Христофор Колумб (1451-1506), испански мореплавател, един от откривателите на Новия свят.
• 135 г. от рождението на Стилиян Чилингиров (1881-1962), български писател, бивш директор на Народната библиотека.
• 105 г. от рождението на Махалия Джаксън (1911-1972), американска певица.
• 100 г. от рождението на Франсоа Митеран (1916-1996), френски политик, през 1981-1995 г. президент на Франция.
• 75 г. от смъртта на Аркадий Гайдар (1904-1941), руски писател.
• 60 г. от създаването на Международната агенция по атомна енергия (1956).
• 40 г. от смъртта на Юри Арнаудов (1917-1976), български кинорежисьор.

27.10.
• 205 г. от рождението на Исак Сингер (1811-1875), американски механик, създател на първата шевна машина, влязла в практиката.
• 110 г. от смъртта на Пол Сезан (1839-1906), френски художник.
• 85 г. от рождението на Генчо Стоев (1931), български художник–карикатурист.

28.10.
• 550 г. от рождението на Еразъм Ротердамски (1466-1536), холандски хуманист и философ от епохата на Ренесанса.
• 380 години от основаването в Кеймбридж, Масачузетс, САЩ, на Харвардския университет (1636).
• 225 г. от рождението на Ян Халупка (1791-1871), словашки писател и драматург.
• 120 г. от рождението на Димитър Хаджиилиев (1896-1960), български писател и преводач.
• 85 г. от смъртта на Цветан Радославов (1869-1931), учител, автор на българския химн.

29.10.
• 320 г. от създаването на руския флот (1696) от Петър І, император на Русия.
• 205 г. от рождението на Луи Блан (1811-1882), френски утопист.
• 105 г. от смъртта на Джоузеф Пулицър (1847-1911), американски публицист и издател.
• 60 г. от смъртта на Фриц Хофман (1866-1956), немски химик, откривател на изкуствения каучук.

30.10.
• 265 г. от рождението на Ричард Шеридан (1751-1816), ирландски писател и политик.
• 195 г. от рождението на Феодор Достоевски (1821-1881), руски писател.
• 155 г. от рождението на Емил Антоан Бурдел (1861-1929), френски склуптоор.
• 145 г. от рождението на Пол Валери (1871-1945), френски поет и критик.
• 120 г. от рождението на Анатолий Новиков (1896-1984), руски композитор.
• 75 г. от началото на отбраната та Севастопол през Втората световна война (1941).
• 55 г. от взривяването на първата водородна бомба в Новая Земля (1961).
• 45 г. от официалното откриване на Шуменския университет “Епископ Константин Преславски” (1971). Първи ректор е Александър Витанов.

31.10.
• 305 г. от рождението на Степан Петрович Крашенинников (1711-1755), руски географ и изследовател.
• 200 г. от рождението на Фило Ремингтън (1816-1889), американски изобретател, въвел производството на шевни и пишещи машини.
• 195 г. от рождението на Карел Боровски (1821-1856), чешки журналист и писател.
• 170 г. от рождението на Едмондо де Амичис (1846-1908), италиански писател.
• 165 г. от рождението на Иван Манжура (1851-1893), украински поет и етнограф.
• 70 г. от смъртта на Александър Паскалев (1879-1946), български книгоиздател.
• 20 г. от смъртта на Марсел Карне (1906-1996), френски кинорежисьор.





Годишнини - септември 2016

01.09.
• 140 г. от рождението на Иван Вулпе (1876-1929), български оперен певец и вокален педагог.
• 120 г. от рождението на Бхактиведанта (1896-1977), индийски религиозен деец и писател, основател на международното общество за съзнание „Харе Кришна”.
• 70 г. от основаването на Австрийската телеграфна агенция /АТА/ (1946).
• 55 г. от установяването на дипломатически отношения между България и Кралство Мароко.

02.09.
• 120 г. от рождението на инж. Асен Йорданов (1896-1967), български летец и авиоконструктор, живял и лаботил в САЩ от 1921 г.
• 110 г. от рождението на проф. д-р Генчо Генчев (1906-1989), български генетик.
• 90 г. от рождението на Евгений Леонов (1926-1994), руски театрален и филмов актьор.
• 75 г. от рождението на Рашко Николов Узунов (1941), български режисьор.
• 70 г. от откриването в Кан на първия Международен кинофестивал (1946).
• 45 г. от смъртта на Владимир Фере (1901-1971), руски композитор.
• 20 г. от смъртта на Георги Георгиев-Гец (1926-1996), български театрален и филмов режисьор.

04.09.
• 105 г. от рождението на Николай Шмиргела (1911-1999), български скулптор и художник.
• 85 г. от учредяването в Лвов на Международната федерация по стрелба с лък (1931).

05.09.
• 225 г. от рождението на Джакомо Майербер /Якоб Либерман/ (1791-1864), немският оперен композитор, автор на операта "Хугеноти".
• 140 г. от издаването на брошурата на Уилям Гладстон “Български ужаси” (1876).
• 130 г. от рождението на Димо Казасов (1886-1980), български журналист и общественик.
• 120 г. от рождението на Сергей Румянцев (1896-1925), български поет, деец на БЗНС.
• 70 г. от рождението на Фреди Меркюри /Фредерик Булсара/ (1946-1991), английски рокпевец, солист на "Куин".

06.09.
• 250 г. от рождението на Джон Далтон (1766-1844), английски химик и физик, разработил атомната теория.
• 235 г. от рождението на Антон Диабели (1781-1858), австрийски композитор.
• 140 г. от рождението на Джон Джеймс Маклауд (1876-1935), шотландски физиолог, откривател на инсулина (1921) заедно със сър Чарлз Бантинг; нобелов лауреат.
• 75 г. откакто нацистките власти издават заповед (1941) всички евреи да носят отличителен знак – шестолъчната звезда на Давид.

07.09.
• 185 г. от рождението на Викториен Сарду (1831-1908), френски драматург.
• 135 г. от смъртта на Сидни Ланиър (1842-1881), американски поет и музикант.
• 105 г. от рождението на Тодор Живков (1911-1998), български политик и държавник.
• 80 г. от рождението на Йордан Колев (1936), български композитор и музикален педагог.

08.09.
• 185 г. от рождението на Вилхелм Рабе (1831-1910), немски писател.
• 175 г. от рождението на Антонин Дворжак (1841-1904), чешки композитор, директор на националната музикална консерватория в Ню Йорк през 1892-1895 г.
• 75 г. от началото на блокадата на Ленинград от германската група армии “Север” (1941).
• 25 г. от обявяването на независимостта на Македония (1991).

09.09.
• 115 г. от смъртта на Анри Мари Раймон дьо Тулуз-Лотрек (1864-1901), френски художник.
• 75 г. от рождението на Станислав Стратиев /Станко Стратиев Миладинов/ (1941-20.09.2000), български писател, драматург и сценарист.
• 70 г. от рождението на Йордан Велчев (1946), български художник.
• 40 г. от смъртта на Мао Цзедун (1893-1976), китайски политик и държавник.

10.09.
• 245 г. от рождението на Мунго Парк (1771-1806), английски пътешественик, изследовател на Африка.

11.09.
• 200 г. от рождението на Карл Цайс (1816-1888), немски оптик.
• 125 г. от смъртта на Антонио Таркинио де Куентал (1842-1891), португалски поет.
• 65 г. от рождението на Валентина Радинска (1951), българска поетеса и журналистка.
• 15 г. откакто терористи блъскат в сградата на Световния търговски център в Ню Йорк два отвлечени пътнически самолета (2001), събарят трети върху Пентагона, а четвърти край гора в Пенсилвания; жертвите са около 6 000, САЩ обявяват война на тероризма в световен мащаб.

12.09.
• 95 г. от рождението на Станислав Лем (1921-27.03.2006), полски писател-фантаст.
• 85 г. от рождението на Герчо Атанасов (1931), български писател и публицист.
• 65 г. от рождението на Любомир Денев (1951), български диригент и композитор.
• 35 г. от смъртта на Еудженио Монтале (1896-1981), италиански писател, нобелов лауреат.

13.09.
• 510 г. от смъртта на Андрея Мантеня (1401-1506), един от най-големите художници на италианския ренесанс, автор на поредица фрески в личния параклис на папа Инокентий VIII във Ватикана.
• 170 г. от рождението на Владимир Барановски (1846-1879), руски изобретател и конструктор.
• 165 г. от рождението на Уолтър Рийд (1851-1902), американски лекар, открил причината за жълтата треска.
• 140 г. от рождението на Шърууд Андерсън (1876-1941), американски писател.
• 95 г. от рождението на Иван Рудников (1921), български поет.
• 70 г. от смъртта на Евгений Лансере (1875-1946), руски живописец и график.

14.09.
• 695 г. от смъртта на Данте Алигиери (1265-1321), италиански поет, писател и философ, автор на "Божествена комедия".
• 165 г. от смъртта на Джеймс Фенимор Купър (1789-1851), американски писател.
• 130 г. откакто американецът Джордж Андерсън патентова лентата за пишещата машина (1886).
• 125 г. от рождението на проф. Мара Цибулка (1891-1977), българска оперна певица и вокален педагог.
• 125 г. от рождението на Иван Виноградов (1891-1983), руски математик.
• 140 г. от издаването на патент на Николаус Ото за изобретяването на четиритактовия двигател (1876).
• 50 г. от смъртта на Николай Черкасов (1903-1966), руски актьор.


15.09.
• 450 г. от смъртта на султан Сюлейман І Великолепни (1494-1566).
• 155 г. от рождението на ген. Иван Колев (1861-1917), български военен деец.
• 150 г. от смъртта на Константин Флавицки (1830-1866), руски живописец.
• 140 г. от рождението на Бруно Валтер (1876-1962), германски диригент.
• 120 г. от рождението на Димитър Матов (1864-1896), български езиковед, фолклорист и етнограф.
• 120 г. от рождението на Димитър Найденов (1896-1946), български публицист.
• 100 г. откакто английската армия за първи път използва танкове в Първата световна война, в битката при Сома.
• 90 г. от смъртта на Рудолф Ойкен (1846-1926), немски философ, нобелов лауреат за литература.
• 70 г. от обявяването от Народното събрание на България за Народна република (1946).
• 70 г. от излизането на брой 1 на вестник “Труд” (1946).
• 65 г. от рождението на Ангел Котев (1951), български композитор.
• 45 г. от създаването на международната организация за защита на околната среда “Грийнпийс” (1971).

16.09.
• 610 г. от смъртта на Киприан (ок. 1330-1406), руски митрополит и книжовник, българин по произход.
• 280 г. от смъртта на Габриел Даниел Фаренхайт (1686-1736, немски физик, изобретил спиртния и живачния термометър.

17.09.
• 205 г. от рождението на Аугуст Бланш (1811-1868), шведски писател и драматург.

18.09.
• 210 г. от рождението на Хайнрих Лаубе (1806-1884), немски писател и драматург.
• 165 г. от излизането на първия брой на вестник “Ню Йорк Таймс” (1851).
• 110 г. от рождението на Натанаил Охридски и Пловдивски (1820-1906), български духовник и книжовник, участник в националноосвободителното движение.
• 70 г. от рождението на Павел Поппандов (1946), български театрален и филмов актьор.
• 55 г. от смъртта на Даг Хамаршелд (1905-1961), шведски политик, генерален секретар на ООН през 1953-1961 г.; нобелов лауреат.

19.09.
• 175 г. от построяването на първата международна ЖП линия, свързвала френския град Страсбург и швейцарския Базел (1841).
• 160 г. откакто изобретателят Мелвил Бисел от Гранд Репидс, щат Мичиган, патентова първата прахосмукачка (1876).
• 105 г. от рождението на сър Уйлям Голдинг (1911-1993), английски писател, автор на "Повелителят на мухите"; нобелов лауреат.
• 60 г. от рождението на Дочо Боджаков (1956), български кинорежисьор.

20.09.
• 125 г. от рождението на Курт Хейнике (1891-1985), немски писател.
• 125 г. от рождението на Тадеуш Лер-Сплавински (1891-1965), полски езиковед.
• 100 г. от смъртта на Август Лескин (1840-1916), немски езиковед – славист.
• 45 г. от смъртта на Георгиос Сеферис (1900-1971), гръцки поет, нобелов лауреат.

21.09.
• 260 г. от рождението на Джон МакКадам (1756-1836), шотландски инженер, изобретил настилка за пътища, носеща името му.
• 150 г. от рождението на Хърбърт Уелс (1866-1946), английски писател, един от създателите на научната фантастика.
• 95 г. от смъртта на Карл Дюринг (1833-1921), немски философ и икономист.

22.09.
• 225 г. от рождението на МайкълФарадей (1791-1867), английски физик.
• 95 г. от смъртта на Иван Вазов (1850-1921), български народен поет и писател, драматург, културен и обществен деец.
• 75 г. от рождението на Ана Томова-Синтова (1941), българска оперна певица.
• 75 г. от рождението на проф. Здравко Чолаков (1941), български литературен критик и писател.

23.09.
• 170 г. от откриването на осмата планета от Слънчевата система – Нептун (1846), от немския астроном Йохан Хале.
• 155 г. от рождението на Роберт Бош (1861-1940), немски инженер, изобретател на запалителната свещ и създател на едноимената компания.
• 125 г. от рождението на Христо Попов (1891-1970), български оперен и оперетен режисьор.
• 100 г. от рождението на Джон /Иван/ Ночев (1916-1991), български авиоинженер, изобретател на двигатели за космическия модул „Орел” в САЩ, с който американските астронавти кацат на Луната.
• 70 г. от рождението на Валентин Александров (1946-09.07.2008), български юрист, дипломат и политик.

24.09.
• 515 г. от рождението на Джероламо Кардано (1501-1576), италиански математик, философ и лекар.
• 475 г. от смъртта на Парацелз /Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм/ (1493-1541), германски лекар и философ.
• 215 г. от рождението на Михаил Остроградски (1801-1862), руски математик.
• 195 г. от рождението на Циприан Норвид (1821-1883), полски поет.
• 120 г. от рождението на Франсис Скот Фицджералд (1896-1940), американски писател.
• 60 г. откакто е пусната в действие първата трансатлантическа телефонна линия (1956).

25.09.
• 620 г. от Битката при Никопол (1396), при която султан Баязид завладява и последната част от Българската държава – Видинското царство.
• 185 г. от рождението на Сергей Максимов (1831-1901), руски етнограф и писател.
• 150 г. от рождението на Томас Хънт Морган (1866-1945), американски биолог, нобелист.
• 150 г. от рождението на Томас Грант (1866-1945), американски биолог, един от създателите на съвременната генетика.
• 140 г. от рождението на Леон Болио (1876-1965), френски славист.
• 135 г. от рождението на Лу Син (1881-1936), китайски писател.
• 120 г. от рождението на Елза Триоле (1896-1970), френска писателка и преводачка.
• 115 г. от рождението на Робер Бресон (1901-1999), френски кинорежисьор.
• 110 г. от рождението на Дмитрий Д. Шостакович (1906-1975), руски композитор, професор /стар стил/.
• 85 г. от рождението на Стоян Дуков (1931), български художник, аниматор, режисьор и сценарист.
• 20 г. от подписването от България на Договора за пълна и обща забрана на опитите с ядрено оръжие (1996).

26.09.
• 225 г. от рождението на Теодор Жан Жерико (1791-1824), френски художник и литограф.
• 150 г. от смъртта на Карл Йонас Алмквист (1793-1866), шведски поет.
• 135 г. от рождението на ген. Никола Бакърджиев (1881-1954), български военен деец и държавник.
• 130 г. от рождението на Ран Босилек (1886-1958), български детски писател.
• 85 г. от рождението на проф. Кръстьо Горанов (1931-2000), български изкуствовед и културолог.
• 25 г. от смъртта на Георгий Мокеевич Марков (6/19.04.1911-1991), руски писател.

27.09.
• 145 г. от рождението на Грация Деледа (1871-1936), италианска писателка, нобелов лауреат.
• 125 г. от смъртта на Александър Екзарх (ок. 1810-1891), български възрожденски деец, дипломат и просветител.
• 125 г. от смъртта на Иван Гончаров (1812-1891), руски писател, автор на романа "Обломов".
• 115 г. от смъртта на Иван Драсов (1848-1901), деец на българското националноосвободително движение, съратник на Левски.
• 95 г. от учредяването в София на Български земеделски младежки съюз (1921).

28.09.
• 185 г. от рождението на Фран Левстик (1831-1887), словенски писател.
• 175 г. от рождението на Жорж Клемансо (1841-1929), френски политик и държавник.
• 125 г. от смъртта на Херман Мелвил (1819-1891), американски писател, автор на романа "Моби Дик".
• 105 г. от смъртта на акад. Димитър Агура (1849-1911), български историк.
• 100 г. от смъртта на Владимир Мусаков (1887-1916), български писател и драматург.
• 95 г. от рождението на Николай Зидаров (1921-15.11.2007), български поет и публицист.
• 60 г. от смъртта на Уйлям Боинг (1881- 1956), американски авиоинженер, създател на едноимения концерн.
• 55 г. от рождението на Йорданка Донкова (1961), българска лекоатлетка.

29.09.
• 115 г. от рождението на Енрико Ферми (1901-1954), италиански физик, създател на първия атомен реактор в САЩ, нобелов лауреат.
• 80 г. от рождението на Силвио Берлускони (1936), италиански политик и държавник.
• 75 г. от деня, в който нацистите убиват 96 000 украинци в Бабий Яр, край Киев (1941).

30.09.
• 225 г. от премиерата на операта "Вълшебната флейта" от Моцарт (1791) в Театер ауф дер Вайден, Виена.
• 170 г. откакто д-р Уйлям Мортън, зъболекар от Масачузетс, първи в света използва упойка при вадене на зъб (1846).
• 135 г. от рождението на акад. Михаил Димитров (1881-1966), български историк и философ.
• 125 г. от рождението на Ото Юлиевич Шмидт (1891-1956), руски математик, астроном и полярен изследовател.
• 105 г. от рождението на Мигени (1911-1938), албански поет.

Годишнини - август 2016

01.08.
• 125 г. от учредителния конгрес на Бълтарската социалистическа партия на връх Бузлуджа (1891).
• 80 г. от рождението на Ив Сен Лоран /Ив Анри Дона Матийо Сен-Лоран/ (1936-01.06.2008), френски моден дизайнер.
• 70 г. от началото на младежкото бригадирско движение (1946).

02.08.
• 125 г. от рождението на Артър Близ (1891-1975), английски композитор и диригент.
• 95 г. от смъртта на Енрико Карузо (1873-1921), италиански оперен певец.
• 85 г. от рождението на Атанас Стоянов (1935), български поет и писател.

03.08.
• 30 г. от смъртта на Кирил Харалампиев (1926-1986), български хореограф.

04.08.
• 190 г. от рождението на Доменико Морели (1826-1901), италиански живописец.
• 175 г. от рождението на Уилям Хъдзън (1841-1922), английски писател и естественик.
• 25 г. от смъртта на Емил Чакъров (29.06.1948-1991), български диригент.

05.08.
• 115 г. от рождението на Клод Отан-Лара (1901-2000), френски кинорежисьор.
• 110 г. от рождението на Джон Хюстън (1906-28-08.1987), американски киноактьор и режисьор, прочул се с филма "Малтийският сокол".
• 25 г. от смъртта на Соичиро Хонда (1906-1991), японски автомобилен индустриалец.

06.08.
• 365 г. от рождението на Франсоа Фенелон (1651-1715), френски писател.
• 150 г. от рождението на акад. Георги Бончев (1866-1955), български геолог.
• 150 г. от рождението на Йордан Пекарев (1866-1953), български журналист, деец на БЗНС.
• 135 г. от рождението на сър Александър Флеминг (1881-1955), шотландски бактериолог, откривател на пеницилина (1928) и нобелист за медицина (1945) заедно с Хауърд Флори и Ърнест Чейн.
• 95 г. от рождението на Петко Карлуковски (1921-1974), български актьор.
• 75 г. от смъртта на Леонид Леонидов (1873-1941), руски актьор.

07.08.
• 140 г. от рождението на Мата Хари /Маргарета Гертруда Целе/ (1876-1917), холандска танцьорка от еврейски произход, шпионирала за Германия.
• 140 г. от излизането на брой 1 на вестник “Стара планина” в Букурещ (1876) под редакцията на Стефан Бобчев.
• 95 г. от смъртта на Александър Блок (1880-1921), руски поет.
• 80 г. от рождението на Стефан Цанев (1936), български поет, белетрист и драматург.
• 75 г. от смъртта на Рабиндранат Тагор (1861-1941), индийски писател, драматург и философ.
• 35 г. от извеждането в околоземна орбита на изкуствения спътник на Земята "Интеркосмос-България" (1981).

08.08.
• 230 г. от първото изкачване на най-високия европейски връх Монблан от французите Жак Балма и Мишел-Габриел Бакар (1786).
• 150 г. от рождението на Драгомир Казаков (1866-1948), български оперен певец и режисьор.

09.08.
• 240 г. от рождението на Амедео Авогадро (1776-1856), италиански учен.
• 185 г. от рождението на Василий Курочкин (1831-1875), руски поет.
• 130 г. от детронирането на княз Александър Батенберг (1886). След контрареврат на 17 август 1886 г. отново се възкачва на българския престол. Батенберг окончателно науска България на 26 август 1886 г.
• 130 г. от смъртта на Самюъл Фергюсън (1810-1886), ирландски поет.
• 125 г. от рождението на Иван Мешеков (1891-1970), български литературен критик.
• 65 г. от рождението на Александър Божков (1951-23.08.2009), български икономист и политик.

10.08.
• 120 г. от смъртта на Ото Лилиентал (1848-1896), германски инженер, един от пионерите на авиацията.
• 65 г. от рождението на Николай Петев (1951), български писател и литературен критик.

11.08.
• 560 г. от смъртта на Янош Хунияди (ок. 1407-1456), унгарски пълководец, военен и държавен деец.
• 160 г. от началото на художествената самодейност в България. В Шумен е организирано първото театрализирано училищно тържество (1856).
• 30 г. от смъртта на Любомир Кабакчиев (1925-1986), български актьор.
• 20 г. от смъртта на Ванга (1911-1996), българска пророчица и лечителка.

12.08.
• 165 г. от издаването на патент (1851) за шевната машина на американеца Айзък Сингер.
• 150 г. от рождението на Хасинто Бенавенте-и-Мартинес (1866-1954), испански драматург, нобелов лауреат.
• 135 г. от рождението на Александър Герасимов (1881-1963), руски художник.
• 125 г. от смъртта на Джеймс Ръсел Лоуъл (1819-1891), американски поет и публицист.
• 115 г. от рождението на Пенка Касабова (1901-2000), българска детска учителка, сестра на Гео Милев.

13.08.
• 190 г. от рождението на баба Неделя /Неделя Петкова/ (1826-1984), българска учителка, работила за разпространението на девическото образование.
• 150 г. от рождението на Джовани Аниели (1866-1937), италиански предприемач, създател на фирмата „Фиат”.
• 70 г. от смъртта на Джордж Хърбърт Уелс (1866-1946), английски писател и публицист.

14.08.
• 175 г. от смъртта на Йохан Хербарт (1776-1841), немски философ и педагог.
• 140 г. от рождението на Рафаил Попов (1876-1940), български историк и археолог, дописен член на БАН.
• 135 г. от рождението на Тодор Хаджиев (1881-1956), български диригент, композитор и пианист.
• 115 г. от рождението на Франц Конвични (1901-1962), немски диригент.
• 95 г. от рождението на Джорджо Стрелер (1921-1997), италиански театрален режисьор.
• 60 г. от смъртта на Бертолт Брехт (1898-1956), немски писател, драматург и режисьор.
• 25 г. от приемането от Народното събрание на Закон за ратифициране на Евроейската културна конвенция (1991).

15.08.
• 245 г. от рождението на Уолтър Скот (1771-1832), шотландски писател и поет.
• 115 г. от рождението на Христо Кодов (1901-1982), български езиковед, литературен историк и палеограф.
• 110 г. от рождението на Марин Гешков (1906-1974), български журналист, просветен и обществен деец.
• 105 г. от рождението на Анастас Примовски (1911-1999), български писател, етнограф и фолклорист.
• 70 г. от рождението на Доротея Тончева (1946), българска актриса.

16.08.
• 145 г. от рождението на Захарий Палиашвили (1871-1933), грузински композитор.
• 130 г. от издаването на прокламация от Стефан Стамболов (1886). Образувано е Наместничество в състав: Стефан Стамболов, Петко Славейков и д-р Странски.
• 80 г. от смъртта на Грация Деледа (1871-1936), италианска писателка, нобелов лауреат.

17.08.
• 1030 г. от разгромяването на византийците от войската на цар Самуил в Ихтиманския проход (986).
• 415 г. от рождението на Пиер Ферма (1601-1665), френски математик, един от създателите на аналитичната геометрия и теорията на числата.
• 340 г. от смъртта на Ханс Якоб фон Гримелсхаузен (ок. 1622-1676), немски писател.
• 105 г. от рождението на Михаил Ботвиник (1911-1995), руски шахматист.
• 80 г. от рождението на Никола Николаев Гюзелев (1936), български оперен певец със световна известност.

18.08.
• 1070 г. от смъртта на Иван Рилски (ок. 876-946), български светец, основател на Рилския манастир.
• 120 г. от смъртта на Рихард Авенариус (1843-1896), швейцарски философ.
• 110 г. от рождението на Марсел Карне (1906-1996), френски кинорежисьор.
• 95 г. от смъртта на проф. Петър Нойков (1868-1921), български педагог и просветен деец.
• 40 г. от смъртта на проф. Саша Попов (1899-1976), български цигулар и диригент.

19.08.
• 370 г. от рождението на Джон Фламстийд (1646-1719), първият английски астроном, основател на обсерваторията в Гринуич.
• 145 г. от рождението на Орвил Райт (1871-1948), американски изобретател и авиатор; през 1903 г. заедно с брат си Уилбър разработва първата летателна машина.
• 135 г. от рождението на Джордже Енеску (1881-1955), румънски композитор и цигулар.
• 80 г. от смъртта на Фредерико Гарсиа Лорка (1898-1936), испански поет и драматург.
• 70 г. от рождението на Уйлям /Бил/ Джеферсън Клинтън (1946), 42-и президент на САЩ.
• 40 г. от смъртта на Мита Стойчева (1909-1976), българска народна певица.

20.08.
• 455 г. от рождението на Джакопо Пери (1561-1633), италиански певец и композитор.
• 125 г. от рождението на Данаил Дечев (1891-1962), български художник.
• 115 г. от рождението на Салваторе Куазимодо (1901-1968), италиански поет, нобелов лауреат.
• 75 г. от началото на обсадата на Ленинград (1941) през Втората световна война.
• 35 г. откакто учените за първи път съобщават за парниковия ефект (1981) и евентуалното глобално затопляне на климата на земята.

21.08.
• 120 г. от началото на “златната треска”. По поречието на Клондайк са открити за първи път златни находища (1896).

23.08.
• 210 г. от смъртта на Шарл Огюст Кулон (1736-1806), френски инженер и физик.
• 165 г. от рождението на Алоис Ирасек (1851-1930), чешки белетрист и драматург.
• 125 г. от издаването на указ, с който се утвърждава уставът на първото българско застрахователно дружество “България” в Русе (1891).
• 90 г. от смъртта на Рудолф Валентино (1895-1926), американски филмов актьор, известен като "великият любовник".

24.08.
• 440 г. от т. нар. Вартоломеева нощ, през която във Франция са избити около 70 хиляди хугеноти (1576).
• 125 г. от рождението на Станчо Белковски (1891-1962), български архитект.
• 95 г. от смъртта на Николай Гумильов (1886-1921), руски поет
• 90 г. от рождението на Атанас Жеков (1926), български художник.
• 75 г. от рождението на проф. Георги Фотев (1941), български социолог.
• 50 г. от смъртта на акад. Кръстьо Миятев (1892-1966), български археолог и изкуствовед.
• 50 г. от смъртта на Борис Ангелушев (1902-1966), български художник и илюстратор.

25.08.
• 240 г. от смъртта на Дейвид Хюм (1711-1776), английски историк, философ и икономист.
• 180 г. от рождението на Френсис Брет Харт (1836-1902), американски писател.
• 175 г. от рождението на Емил Кохер (1841-1917), швейцарски хирург, нобелист.
• 120 г. от рождението на Станимир Лилянов (1896-1973), български юрист и писател.
• 40 г. от смъртта на Едвинд Юнсон (1900-1976), шведски писател, нобелист.

26.08.
• 120 г. от рождението на Ванче /Иван/ Михайлов (1896-1990), български политик, деец на Македоно-Одринското революционно движение и лидер на ВМРО.
• 115 г. от рождението на Александър Жендов (1901-1953), български художник, илюстратор, карикатурист.
• 60 г. от рождението на Красимир Куртев (1956), български художник – карикатурист.
• 45 г. от смъртта на Сава Чукалов (1889-1971), български писател, преводач и общественик.
• 20 г. от решението на Върховния съд (1996) за реабилитиране на регентите, министър-председателите и министрите от три последователни кабинета преди 9 септември 1944 г.

27.08.
• 440 г. от смъртта на Вачелио Тициан (1487-1576), италиански ренесансов художник.
• 160 г. от рождението на Иван Франко (1856-1916), украински учен и писател.
• 145 г. от рождението на Теодор Драйзер (1871-1945), американски писател.
• 70 г. от създаването на Гранични войски (1946).

28.08.
• 130 г. от рождението на Дора Габе (1886-1983), българска писателка и преводачка.
• 120 г. от рождението на Димитър Цолов (1896-1970), български архитект, изработил заедно с арх. Иван Васильов проекта за Народна библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”.
• 75 г. от рождението на проф. Стоян Стоянов (1941), български художник – график.
• 65 г. от рождението на Явор Спасов (1951), български актьор и поет.

29.08.
• 1150 г. от пристигането в Рим на българските пратеници на цар Борис със 106 въпроса до папа Николай за основите на христианството (866).

30.08.
• 1490 г. от смъртта на Теодорих Велики (454-526), крал на остготите.
• 160 г. от смъртта на Джон Рос (1777-1856), английски полярен изследовател.
• 145 г. от рождението на Ърнест Ръдърфорд (1871-1937), английски учен – първият, който успява да разбие атома и дефинира алфа, бета и гама лъчите; нобелов лауреат по химия.

31.08.
• 205 г. от смъртта на Луи Антоан дьо Бугенвил (1729-1811), френски мореплавател.
• 205 г. от рождението на Теофил Готие (1811-1872), френски писател.
• 135 г. откакто Климент Адер патентова стереофонична звукова система в Германия (1881).
• 85 г. от рождението на Ангел Заберски (1931), български композитор и музикален педагог.
• 75 г. от самоубийството на Марина Цветаева (1892-1941), руска поетеса.



Годишнини - юли 2016

01.07.
• 370 г. от рождението на Готфрид Лайбниц (1646-1716), немски математик, философ, предшественик на математическата логика.
• 170 г. от смъртта на Михаил Бакунин (1814-1876), руски революционер и публицист.
• 135 г. от свикването в Свищов на ІІ Велико народно събрание (1881), заседавало 1 час.
• 125 г. от откриването край Наречен на първия извор с минерална вода (1891).
• 120 г. от смъртта на Хариет Бичер-Стоу (1811-1896), американска писателка.
• 95 г. от деня, в който през 1921 г. вестниците в България не излизат в знак на протест срещу новия правопис след реформата на Омарчевски.
• 95 г. от рождението на Маргарита Дупаринова (1921-2005), българска актриса.
• 85 г. от рождението на Мирон Иванов (1931-1988), български писател.
• 65 г. от откриването в София на музея “Петко и Пенчо Славейкови” (1951).
• 55 г. от рождението на Даяна (1961-1997), принцеса на Уелс (лейди Даяна Спенсър).
• 25 г. от подписването в Прага, Чехия, на Протокол за прекратяване действието на Варшавския договор (1991).

02.07.
• 1800 г. от разгрома при Кана на римската армия от войските на картагенския пърководец Ханибал (216).
• 450 г. от смъртта на Нострадамус /Мишел дьо Нотр Дам/ (1503-1566), френски лекар, физик и астроном.
• 110 г. от рождението на Петър Димитров – Рудар (1906-1994), български литературен критик.
• 90 г. от рождението на Иван Татаров (1926-1998), български архитект.
• 65 г. от смъртта на Фердинанд Зауербрух (1875-1951), немски хирург, един от основоположниците на гръдната хирургия.
• 55 г. от смъртта на Ърнест Хемингуей (1899-1961), американски писател и журналист, нобелов лауреат.

03.07.
• 220 г. от рождението на Николай А. Полевой (1796-1846), руски писател, преводач и историк.
• 130 г. от първата демонстрация на първия автомобил на американеца Карл Бенц.
• 110 г. от рождението на Борис Колев (1906-1982), български художник и изкуствовед.
• 65 г. от основаването на Международната федерация на борците от съпротивата, политзатворниците и пострадалите от фашизма /ФИР/ (1951).
• 45 г. от смъртта на Цветан Стоянов (1930-1971), български литературен критик, есеист, балетрист и преводач.
• 25 г. от смъртта на Хаим Бенадов (1907-1991), български писател.

04.07.
• 240 г. от приемането на Декларацията за независимостта на САЩ (1776).
• 190 г. от смъртта на Томас Джеферсън (1743-1826), третият президент на САЩ, автор на Декларацията за независимостта на САЩ.
• 100 г. от създаването в София на Националния военноисторически музей (1916).
• 75 г. от смъртта на Тадеуш Бой Желенски (1874-1941), полски писател, критик и преводач.

05.07.
• 170 г. от рождението на Николай Н. Миклухо-Маклай (1846-1888), руски пътешественик.
• 105 г. от рождението на Жорж Помпиду (1911-1974), френски държавник.
• 100 г. от смъртта на Христо Македонски (1835-1916), български националреволюционер.

06.07.
• 70 г. от рождението на Силвестър Сталоун (1946), американски киноартист, режисьор и сценарист.
• 45 г. от смъртта на Луис Армстронг (1900-1971), американски джазмузикант.
• 25 г. от смъртта на Антон Югов (1904-1991), български държавник и политик.

07.07.
• 200 г. от смъртта на Ричард Шеридан (1751-1816), ирландски писател и политик.
• 125 г. от първата екзекуция на електрическия стол (1891).
• 115 г. от рождението на Виторио де Сика (1901-1974), италиански актьор и режисьор.

08.07.
• 395 г. от рождението на Жан дьо Лафонтен (1621-1695), френски баснописец.
• 165 г. от рождението на Артър Еванс (1851-1941), английски археолог, открил и водил разкопките на двореца Кносос на остров Крит.
• 125 г. от рождението на Йозеф Хора (1891-1945), чешки поет и литературен критик.
• 55 г. от смъртта на Георги Костов (1895-1961), български режисьор.

09.07.
• 575 г. от смъртта на Ян ван Ейк (ок. 1390-1441), фламандски художник, изписал олтара на катедралата в Гент.
• 160 г. от смъртта на Амедео Авогадро (1776-1856), италиански учен.
• 130 г. от рождението на Трайко Симеонов (1886-1965), български детски писател.
• 115 г. от рождението на Барбара Картланд (1901-2000), английска писателка.
• 40 г. от смъртта на Иван Пейчев (1916-1976), български поет и драматург.

10.07.
• 165 г. от смъртта на Луи Жак Манде Дагер (1787-1851), френски художник, изобретател на дагеротипията.
• 160 г. от рождението на Никола Тесла (1856-1943), американски изобретател, сърбин по произход.
• 145 г. от рождението на Марсел Пруст (1871-1922), френски писател, автор на "В търсене на изгубеното време".
• 140 г. от учредяването в Букурещ (1876) на Българското централно благотворително общество /БЦБО/, пряк наследник на БРЦК.
• 130 г. от смъртта на Хенри Браун (1814-1886), американски скулптор.
• 125 г. от смъртта на Педро Антонио де Аларкон-и-Ариза (1833-1891), испански писател.
• 120 г. от рождението на академик Атанас Бешков (1896-1964), български географ.
• 115 г. от учредяването на Българския женски съюз (1901).
• 115 г. от смъртта на Васил Друмев /митрополит Климент Търновски/ (ок. 1840-1901), български писател, общественик и политик.
• 50 г. от откриването на връх Ботев на телевизионна и УКВ-станция (1966).

11.07.
• 125 г. от рождението на Владимир Силовски (1891-1974), чешки график.
• 115 г. от рождението на Илия Бешков (1901-1958), български художник, карикатурист и илюстратор.
• 45 г. от премиерата на рокоперата „Исус Христос - суперзвезда” от Ендрю Лойд Уебър (1971).

12.07.
• 480 г. от смъртта на Еразъм Ротердамски (1466-1536), холандски хуманист и философ.
• 420 г. от рождението на Михаил Романов (1645-1596), руски цар.
• 120 г. от рождението на Асен Русков (1896-1958), български оперетен артист.
• 105 г. от смъртта на Димитър Бояджиев (1880-1911), български поет.
• 80 г. от рождението на Петър Льондев (1936), български композитор.
• 75 г. от рождението на Петър Първанов (1941), български поет.
• 65 г. от решението на ЦК на БКП, с което Дирекцията на печата се преименува Българска телеграфна агенция (1951).
• 35 г. от смъртта на Борис Полевой (1908-1981), руски писател.

13.07.
• 190 г. от обесването в Петропавловската креост в Петербург на водачите на Декабристкото движение (1826).
• 190 г. от смъртта на Кондратий Рилеев (1795-1826), руски поет.
• 30 г. от смъртта на Бени Гудман (1909-1986), американски джазмузикант.

14.07.
• 70 г. от първото издание на книгата на американския лекар Бенджамин Спок „Грижи за детето и неговото възпитание” (1946), считана за най-издаваната книга след Библията.
• 65 г. от смъртта на академик Стефан Иванов (1875-1951), български художник.

15.07.
• 410 г. от рождението на Рембранд Харменс ван Рейн (1606-1669), холандски живописец, график и офортист.
• 215 г. от подписването на конкордат между първия консул на Френската република Наполеон Бонапарт и Римокатолическата църква (1801).
• 175 г. от избухването в Браила на първия бунт на българските емигранти (1841).
• 175 г. от смъртта на Михаил Лермонтов (1814-1841), руски поет.
• 145 г. от смъртта на Ян Халупка (1791-1871), словашки писател и драматург.
• 140 г. от смъртта на Александър Фредро (1793-1876), полски писател и драматурт.
• 100 г. от смъртта на Иля Мечников (1845-1916), руски биолог, нобелов лауреат.
• 100 г. от основаването в САЩ на самолетостроителната компания “Боинг” (1916).

16.07.
• 530 г. от рождението на Андреа дел Сарто (1486-21.01.1531), флорентински ренесансов художник.
• 355 г. откакто Стокхолмската банка пуска в обръщение първите банкноти в Европа (1661).
• 220 г. от рождението на Жан Батист Камий Коро (1796-1875), френски художник, майстор на пейзажа.
• 170 г. от смъртта на Георги Мамарчев (1786-1846), български националреволюционер.
• 130 г. от рождението на Пиер Беноа (1886-1962), френски писател.
• 120 г. от смъртта на Едмон дьо Гонкур (1822-1896), френски писател.
• 120 г. от рождението на Тригве Ли (1896-1952), първи генерален секретар на ООН.
• 105 г. от рождението на Джинджър Роджърс (1911-1995), американска киноактриса и танцьорка.
• 95 г. от смъртта на Марко Балабанов (1873-1921), български книжовник, общественик и пръв редактор на сп. “Читалище”.

17.07.
• 195 г. от смъртта на Индже (ок.1755-1821), български войвода.
• 175 г. от излизането в Лондон на първия брой на английското хумористично списание “Пънч” (1841).
• 125 г. от рождението на Борис Лавреньов (1891-1959), руски писател.
• 125 г. от рождението на епископ Кирил Куртев (1891-1971), екзарх на католиците от източен обряд в България.
• 110 г. от рождението на Веселин Стайков (1906-1970), български график.

18.07.
• 295 г. от смъртта на Жан Антоан Вато (1684-1721), френски живописец и график.
• 205 г. от рождението на Уилям Текери (1811-1864), английски писател и поет, автор на "Панаир на суетата".
• 95 г. от рождението на Джон Глен (1921), американски астронавт и политик; първият американец, летял около Земята.
• 95 г. от откриването на първата противотуберколозна ваксина от Албер Калмет и Камий Герен (1921).
• 80 г. от началото на Гражданската война в Испания (1936).
• 45 г. откакто държавиците Абу Даби, Дубай, Шарджа, Ум ал-Кувийн, Айман и Фуджейран създават Обединени арабски емирства (1971).

19.07.
• 120 г. от рождението на Арчибалд Кронин (1896-1981), английски писател.
• 90 г. от рождението на Атанас Мандаджиев (1926-2000), български писател.

20.07.
• 200 г. от смъртта на Гаврила Державин (1743-1816), руски поет.

21.07.
• 220 г. от смъртта на Робърт Бърнс (1759-1796), шотландски поет и композитор.
• 200 г. от рождението на Паул Юлиус Ройтер /Беер Йосафат/ (1816-1899), основател на осведомителната агенция, носеща неговото име.
• 195 г. от рождението на Василе Александри (1821-1890), румънски писател.
• 95 г. от смъртта на Вела Благоева (1858-1921), българска общественичка, публицистка и писателка.
• 70 г. от основаването на Световната федерация на научните работници (1946). Основатели са Фредерик Жолио-Кюри, Джон Бернал и Сесил Пауел.
• 45 г. от смъртта на Ярослав Вотруба (1889-1971), чешки художник.
• 35 г. от смъртта на Людмила Живкова (1942-1981), български политик и държавник, инициатор на детската асамблея “Знаме на мира”.
• 30 г. от смъртта на Георги Цанев (1895-1986), български литературен критик и историк на българската литература

22.07.
• 70 г. от рождението на Пол Джоузеф Шрадър (1946), американски сценарист, кинорежисьор и киноисторик.
• 70 г. от рождението на Мирей Матийо (1946), френска певица.

23.07.
• 190 г. от рождението на Александър Афанасиев (1826-1871), руски историк и литературовед.
• 100 г. от смъртта на Уилям Рамзи (1852-1916), английски химик и физик.
• 90 г. от смъртта на Виктор Васнецов (1848-1926), руски живописец, график, театрален художник.
• 65 г. от смъртта на Робърт Флаерти (1884-1951), американски кинорежисьор и оператор.
• 50 г. от смъртта на Марко Марков (1889-1966), български скулптор.

24.07.
• 315 г. от основаването на град Детройт, САЩ (1701).
• 70 г. от първия американски опит с ядрена бомба под вода, извършен на атола Бикини (1946).

25.07.
• 1690 г. от забраната на всички традиционни езически празници (326) от римския император Константин І.
• 185 г. от смъртта на Мария Шимановска (1789-1831), полска пианистка и композиторка.
• 755 г. от превземането на Константинопол от вицантийците и разпадането на Латинската империя (1361).
• 20 г. от приемането на Закон за герба и националното знаме на Република България (1996).

26.07.
• 1205 г. от разгромяването при Върбишкия проход на византийския император Никифор от хан Крум (811).
• 160 г. от рождението на Джордж Бърнард Шоу (1856-1950), английски драматург и публицист, ирландец по произход.

27.07.
• 1100 г. от смъртта на Св. Климент Охридски (ок. 840-916), български църковен деец и книжовник, ученик и пръв помощник на Св. Св. Кирил и Методий, създател на Охридската книжовна школа.
• 170 г. от рождението на Георги Данчов /Зографина/ (1846-1908), български живописец, график и обществен деец, един от първите български фотографи.
• 115 г. от смъртта на Нина Берберова (1901-1993), руска писателка.
• 95 г. от изолирането на инсулина от Фредерик Бантинг, Чарлз Хърбърт Бест и Джон Маклауд (1921).
• 70 г. от смъртта на Гъртруд Стайн (1874-1946), американска писателка.
• 40 г. от смъртта на Абрам Роом (1894-1976), руски кинорежисьор.

28.07.
• 275 г. от смъртта на Антонио Вивалди (1678-1741), италиански композитор.
• 75 г. от рождението на Рикардо Мути (1941), италиански диригент.
• 70 г. от рождението на Иванка Гръбчева (1946), българска кинорежисьорка.

29.07.
• 510 г. от смъртта на Мартин Бехаим (1459-1506), германски картограф, създал през 1492 г. първия глобус в света.
• 175 г. от рождението на Герхард Хансен (1841-1912), норвежки лекар; откривател на бацила на проказата.
• 160 г. от смъртта на Роберт Шуман (1810-1856), немски композитор и музикален критик.
• 160 г. от смъртта на Карел Боровски (1821-1856), чешки журналист и писател.
• 95 г. от идването на власт на лидера на Националсоциалистическата партия в Германия Адолф Хитлер (1921).

30.07.
• 505 г. от рождението на Джорджо Вазари (1511- 20.06.1574), италиански художник, архитект и историк на изкуството.
• 245 г. от смъртта на Томас Грей (1716-1771), английски поет.
• 65 г. от смъртта на Асен Разцветников (1897-1951), български поет.

31.07.
• 460 г. от смъртта на Игнаций Лойола (1491-1556), испански воин и свещеник, основател на Йезуитския орден.
• 220 г. от рождението на Жан Батист Дебюро (1796-1846), френски мим.
• 130 г. от смъртта на Ференц Лист (1811-1886), унгарски композитор, пианист и диригент.
• 25 г. от подписването на Договора /между САЩ и СССР/ за ограничаване на стратегическите ядрени оръжия СТАРТ (1991).

Годишнини - юни 2016

01.06.
• 185 г. от достигането на Джеймс Кларк Рос, шотландски изследовател, до Северния магнитен полюс (1831).
• 90 г. от рождението на Мерилин Монро /Норма Джийн Мартенсън/ (1926-1962), американска филмова звезда.
• 80 г. от смъртта на Христина Морфова (1889-1936), българска оперна певица.
• 45 г. от смъртта на Никола Кожухаров (1892-1971), български художник и сценограф.

02.06.
• 140 г. от смъртта на Христо Ботев (1848-1876), български поет и революционер, загинал на връх Околчица във Врачанския балкан при разгрома на Ботевата чета.
• 130 г. от смъртта на Александър Островски (1823-1886), руски писател и драматург, един от създателите на руския национален театър.
• 120 г. откакто Гилиелмо Маркони получава първия патент за радиопредаване (1896).
• 95 г. от рождението на Коста Колев (1921), български композитор и диригент.
• 50 г. от смъртта на Невена Буюклиева (1896-1966), българска театрална актриса.
• 50 г. откакто сондата "Сървейър І" извършва първото меко кацане на Луната и започва да изпраща снимки на Земята (1966).

03.06.
• 290 г. от рождението на Джеймс Хатън (1726-1797), шотландски геолог, основоположник на плутонизма.
• 255 г. от рождението на Хенри Шрапнел (1761-1842 ), английски изобретател на артилерийски снаряди.
• 215 г. от рождението на Франтишек Шкроуп (1801-1862), чешки композитор, автор на първата национална опера с чешки текст.
• 190 г. от смъртта на Николай Карамзин (1766-1826), руски писател, публицист и историк.
• 140 г. от смъртта на Тодор Каблешков (1851-1876), участник в българското националноосвободително движение и в Априлското въстание.
• 110 г. от рождението на Жозефина Бейкър (1906-1975), френска кабаретна певица и танцьорка, участвала в Съпротивата.
• 90 г. от рождението на Алън Гинсбърг (1926-1997), американски поет, представител на бийт поколението.
• 85 г. от рождението на акад. Илчо Димитров (1931), български историк и политик.

04.06.
• 130 г. от отпечатването в Габрово на брой 1 на вестник “Росица” под редакцията на Евтим Дабев (1886).
• 120 г. откакто Хенри Форд пуска по пътищата на Детроит първата си кола за пробен пробег (1896).
• 95 г. от рождението на проф. Панайот Гиндев (1921-1984), български философ.

05.06.
• 190 г. от смъртта на Карл Мария фон Вебер (1786-1826), немски композитор и диригент.
• 150 г. от рождението на акад. Стефан Петков (1866-1951), български ботаник.

06.06.
• 550 г. от сключването на договор между Рилския манастир и манастира “Св. Пантелеймон” на Атон (1466).
• 410 г. от рождението на Пиер Корней (1606-1684), френски писател и драматург, виден представител на трагедията от епохата на Класицизма.
• 130 г. от рождението на Никола Ракитин (1886-1934), български поет.
• 75 г. от смъртта на Луи Шавролет (25.12.1878-1941), американски автомобилен състезател и проектант.
• 70 г. от смъртта на Герхарт Хауптман (1862-1946), немски писател, нобелист.
• 55 г. от смъртта на Карл Густав Юнг (26.07.1875-1961), швейцарски психолог и психиатър.
• 40 г. от смъртта на Пол Гети (1892-1976), американски петролен магнат.
• 25 г. от създаването на Националния филмов център (1991), наследник и продължител на “Българска кинематография”.

07.06.
• 120 г. от основаването в София на Българското природоизпитателно дружество (1896).
• 120 г. от рождението на Имре Наги (1896-1958), унгарски политик и държавник.
• 45 г. от създаването на първата съветска орбитална пилотирана научна станция “Салют” (1971), изградена след скачването на станция “Салют” и транспортния кораб “Союз-11”.

08.06.
• 345 г. от рождението на Томазо Албинони (1671-1750), италиански композитор и диригент.
• 195 г. от рождението на Самюел Уай Бейкър (1821-1893), английски пътешественик.
• 140 г. от смъртта на Жорж Санд /Армандин-Оро-Люсил Дюпон/ (1804-1876), френска писателка.
• 100 г. от рождението на Франсис Крик (1916-28.07.2004), английски молекулярен биолог, нобелов лауреат.
• 80 г. от рождението на Йордан Янков /Йордан Янков Урумов / (1936), български поет и писател.

09.06.
• 235 г. от рождението на Джордж Стивънсън (1781-1848), английски инженер, изобретил парния локомотив.
• 125 г. от рождението на Коул Портър (1891-1964), американски композитор.
• 105 г. от първото заседание на Петото Велико народно събрание (1911), което приема изменения в Търновската конституция, наложени от обявяването на България за независимо царство. Срокът на представителството в Народното събрание е променен от 5 на 4 години.
• 75 г. от рождението на Джон Лорд (1941), музикант от “Дийп Пърпълс”.

10.06.
• 180 г. от смъртта на Андре Мари Ампер (1775-1836), френски физик и математик.
• 175 г. от рождението на Хенри Мортън Стенли (1841-1904), английски пътешественик и изследовател на Африка.
• 145 г. от излизането в Браила на брой 1 на в. “Дума на българските емигранти” (1871), първият вестник на Христо Ботев. Излиза до 5 август 1871 г.

11.06.
• 240 г. от рождението на Джон Констабъл (1776-1837), английски художник.
• 205 г. от рождението на Висарион Белински (1811-1848), руски философ, литературен критик и публицист.
• 95 г. от смъртта на Август Арайс-Берце (1890-1921), латвийски писател.

13.06.
• 185 г. от рождението на Джеймс Максуел (1831-1896), английски учен, формулирал електромагнитната теория.
• 110 г. от рождението на Пимен (1906-1999), български свещеник, Неврокопски митрополит.
• 105 г. от първото представяне на балета “Петрушка” на Игор Стравински (1911).

14.06.
• 280 г. от рождението на Шарл Огюст Кулон (1736-1806), френски инженер и физик.
• 205 г. от рождението на Хариет Бийчър-Стоу (1811-1896), американска писателка, автор на "Чичо Томовата колиба".
• 160 г. от рождението на Димитър Благоев (1856-1924), българска политик, теоретик на марксизма.
• 145 г. от рождението на Фьодор Токарев (1871-1968), руски конструктор на оръжие.
• 140 г. от смъртта на Никола Войновски (1849-1876), участник в българското националноосвободително движение, военен ръководител на Ботевата чета.
• 130 г. от смъртта на Александър Островски (1823-1886), руски драматург.
• 105 г. от смъртта на Юхан Свенсон (1840-1911), норвежки композитор и диригент.
• 80 г. от смъртта на Гилбърт Честъртън (1874-1936), английски писател.
• 70 г. от рождението на Виолета Гиндева (1946), българска театрална и филмова актриса.
• 60 г. от рождението на Кирил Йорданов (1956), български политик, кмет на град Варна.
• 30 г. от смъртта на Хорхе Луис Борхес (1899-1986), аржентински писател.

15.06.
• 140 г. от смъртта на Цанко Дюстабанов (1844-1876), участник в българското националноосвободително движение и в Априлското въстание.
• 70 г. от рождението на Демис Русос (1946), гръцки поппевец.
• 20 г. от смъртта на Ела Фицджералд (1918-1996), американска джазпевица.

16.06.
• 120 г. от рождението на Жан-Пиер Пежо (1896-1966), френски автомобилостроител.
• 115 г. от рождението на Жан Прево (1901-1944), френски писател и публицист.

17.06.
• 320 г. от смъртта на Ян Собиески (1629-1696), полски крал.
• 170 г. от смъртта на Жан Батист Дебюро (1796-1846), френски мим.

18.06.
• 145 г. от рождението на Николае Йорга (1871-1940), румънски историк и критик.
• 110 г. от началото на миньорската стачка в държавните мини “Перник” (1906).
• 90 г. от основаването на Международната филателна федерация със седалище в Париж (1926).
• 80 г. от смъртта на Максим Горки (1881-1936), руски писател.
• 65 г. от смъртта на Ханс Кох (1891-1951), чешки цигулар, концертмайстор на Софийската народна опера.

19.06.
• 125 г. от рождението на Джон Хартфилд (1891-1968), германски фотограф, създател на художествения монтаж.
• 105 г. от провъзгласяването на Португалия за република (1911).
• 35 г. от смъртта на Драгомир Асенов (1926-1981), български писател и драматург.

20.06.
• 1565 г. от победата на римляните над Атила при Каталунските полета (451).
• 155 г. от рождението на Фредерик Хопкинс (1861-1947), английски биохимик, открил витамините; нобелов лауреат.
• 70 г. от рождението на Александър Казанджиев (1946-1997), български библиотекар и икономист, участвал в изработването на нормативни документи за библиотеките.

21.06.
• 155 г. от смъртта на Павел Шафарик (1795-1861), чешки историк, филолог, литератор и фолклорист.
• 150 г. от рождението на Чичо Стоян (1866-1939), български детски поет и хуморист.
• 135 г. от рождението на Наталия Гончарова (1881-1962), руска художничка.
• 95 г. от рождението на акад. Николай Тодоров (1921-28.08.2003), български историк и политик.
• 35 г. от смъртта на Асен Василиев (1900-1981), български художник и изкуствовед.
• 20 г. от смъртта на Кирил Варийски (1954-1996), български театрален и филмов актьор.

22.06.
• 200 г. от въвеждането в парично обръщение на златно-монетния стандарт вместо сребърната лира стерлинга (1816).
• 160 г. от рождението на Райдър Хагард (1856-1925), американски писател.
• 145 г. от рождението на Уилям Макдугъл (1871-1938), американски психолог, създател на социалната психология.
• 115 г. от рождението на Сергей Образцов (1901-1992), руски театрал, актьор и режисьор.
• 80 г. от рождението на Красимир Кюркчийски (1936), български композитор.
• 75 г. от нападението на Германия срещу СССР (1941).

23.06.
• 135 г. от рождението на Лазар Добрич (1881-1970), български цирков артист, режисьор и педагог.
• 125 г. от рождението на Владислав Ванчура (1891-1942), чешки писател, създател на първата чешка киностудия.
• 115 г. от рождението на Пол Верховен (1901-1975), немски кинорежисьор.
• 115 г. от смъртта на Сергей Максимов (1831-1901), руски етнограф и писател.
• 90 г. от рождението на Арналдо Помодоро (1926), италиански художник и скулптор.
• 80 г. от рождението на проф. Николай Стойков (1936), български композитор.
• 55 г. от влизането в сила на Договора за Антрактида (1961).
• 20 г. от смъртта на Андреас Папандреу (1919-1996), гръцки политик.

24.06.
• 775 г. от смъртта на Иван Асен Втори (неизв.-1241), български цар.
• 155 г. от излизането в Загреб на сборника “Български народни песни” от братя Димитър и Константин Миладинови (1861).
• 115 г. от откриването в Париж на първата изложба на 19-годишния Пабло Пикасо (1901).

25.06.
• 90 г. от рождението на Ингеборг Бахман (1926-1973), австрийска писателка.
• 85 г. от рождението на Георги Черкелов, български театрален и филмов актьор.
• 65 г. откакто Си Би Ес излъчва първата редовна цветна телевизионна програма от Ню Йорк (1951).
• 25 г. от откриването на Софийската стокова борса (1991).

26.06.
• 475 г. от смъртта на Франсиско Писаро (ок. 1470–1541), испански откривател и завоевател на земите на днешно Перу.
• 180 г. от смъртта на Клод Жозеф Руже дьо Лил (1760-1836), френски поет и композитор, автор на “Марсилезата”.
• 175 г. от рождението на Паул Валот (1841-1912), немски архитект, автор на проекта за сградата на Райхстага в Берлин.
• 155 г. от смъртта на Елизабет Браунинг (1806-1861), английска поетеса.
• 150 г. от рождението на Джордж Молино (1866-1923), англичанин, открил с археологаХауърд Картър гробницата на Тутанкамон в Египет.
• 75 г. от създаването на първата партизанска чета в България (1941) – Разложката чета на Никола Парапунов.
• 60 г. от началото на национализацията на Суецкия канал (1956), предприета от президента на Египет Гамал Абдел Насър.

27.06.
• 75 г. от рождението на Кшищов Кешловски (1941-1996), полски кинорежисьор.
• 15 г. от смъртта на Едуард Захариев (1938-1996), български кинорежисьор.

28.06.
• 110 г. от рождението на Мария Гьоперт-Майер (1906-1972), американска физичка от немски произход, нобелов лауреат.
• 95 г. от смъртта на Гьорче Петров (1864-1921), участник в българското националноосвободително движение, деец на ВМОРО.
• 25 г. от подписването в Будапеща, Унгария, на протокол за закриване на Съвета за икономическа взаимопомощ /СИВ/ (1991).

29.06.
• 140 г. от смъртта на Георги Дражев (1848-1876), участник в българското националноосвободително движение и в Априлското въстание.
• 130 г. от рождението на Робер Шуман (1886-1963), френски политик.
• 95 г. от рождението на Фредерик Дар /псевдоним Сан Антонио/ (1921-2000), френски писател.
• 75 г. от смъртта на Игнации Ян Падеревски (1860-1941), полски пианист, композитор и общественик.
• 65 г. от обявяването на природния резерват “Камчия” (1951).

30.06.
• 105 г. от рождението на Чеслав Милош (1911-14.08.2004), полски поет, нобелов лауреат.
• 75 г. от рождението на Маргарита Арнаудова (1941-1994), българска хореографка, ръководител на балет “Арабеск”.
• 50 г. от установяването на дипломатически отношения между България и Канада (1966).
• 45 г. от гибелта на легендарните български футболисти Георги Аспарухов - Гунди (1943-1971) и Никола Котков (1938-1971).
• 45 г. от гибелта (1971) на екипажа на съветския космически кораб “Союз-11”, космонавтите Владислав Волков, Георгий Доброволски и Валентин Пацаев.

В момента има 37 гости и няма регистрирани потребители

Електронна библиотека

Център за доброволци

school green
sn yaneva
 

 

Детска библиотека
Електронна библиотека
Дигитална библиотека
Виртуална библиотека
Община Стара Загора Българска библиотечно-информационна асоциация РС-ТМ Обществен дарителски фонд Стара Загора Посолство на САЩ в България Bemis Public Library, Colorado
© 2004 - 2020, Библиотека Родина - Стара Загора